Jump to content
  • Добър ден, "Артилерия"! Мачовете от груповата фаза на Лига Европа се завръщат, като тази вечер Арсенал гостува в уж мразовитата Норвегия за четвъртия си двубой от турнира. За разлика от Висшата Лига, в Европа момчетата на Микел Артета се справят безупречно до момента, като имат пълен актив от 9 точки след 3 изиграни мача. Местният Молде приема лондончани от 19:55 часа българско време, а страховете за виелици и студ категорично се опроваргаха. Очаква се температурата на въздуха по време на срещата да е около  + 5 градуса по Целзий. Това нас, разбира се, малко ни интересува. По-важното за отбелязване, е че двубоя ще бъде излъчван пряко по Ринг БГ, както и факта, че терена на домакинското съоръжение не изглежда особено впечатляващо. За това загатна и самият Микел Артета. Е, какво пък, все пак и двата отбора ще играят на един и същи такъв.

    Ето и по-важното преди „спектакъла“ довечера. Мо Елнени и Сеад Колашинац пропускат срещата поради позитивни тестове от COVID-19. И двамата нямат симптомии на болеста, но са изолирани за неопределен период от време, докато не дадат отрицателен тест към вируса. Добрите новини идват от Букайо Сака. Младият талант, завършил на 9-та позиция в класацията за наградите за най-добър млад футболист в Европа за изминалата година, е с не толкова сериозна контузия. Той също е аут за гостуването в Норвегия, но най-вероятно ще се завърне още уикенда за домакинството на Уулвс. Същото е положението при Уилиан. Давид Луиз, от своя страна, е в състава след като стана баща и пропусна последния мач срещу Лийдс. Пожелаваме на него и новородената му дъщеричка да са живи и здрави. Малко по-притеснително е положението с Томас Партей. Ганаецът има проблем с лявото бедро и все още няма яснота кога ще е готов за игра. Надяваме се по-скоро.

    Официалната пресконференция на Микел Артета бе свързана до голяма степен с Никола Пепе и червения картон изкаран по доста глупав начин срещу Лийдс. Ето какво сподели наставникът: „Мисля, че е точния момент за Нико да отговори на предизвикателството. Постъпката му срещу Лийдс бе крайно неприемлива и той знае това. Всички сме имали спадове в кариерите си на футболисти, а тогава най-важно е как ще продължиш напред. Хареса ми начина, по който поднесе извиненията си. Това го направи и на съотборниците си в съблекалнята. И дума не става за приключване на кариерата му в Арсенал. Това е несериозно. Аз стоя зад него, момчетата също. Надяваме се той да отговори подобаващо и да покаже защо е толкова ценен.“

    Мениджърът на „артилеристите“ поговори и за головата суша, как се работи усилено на тренировки за нейното преодоляване и как всячески се тренира за излизане от лошата форма във Висшата Лига. Бе попитан и за Кристиян Ериксен, на което последва лаконичен отговор, че Арсенал се интересува от множество футболисти постоянно. За капак отговори на въпрос за Джак Уилшър, че го цени особено високо като играч, съотборник и приятел, но за момента няма намерения да го привлича обратно в отбора. Все пак зимния трансферен прозорец чука на вратата и е нормално голяма част от въпросите да бъдат в тази насока.

    С това завършва днешното превю за мача Молде – Арсенал. Както винаги заставаме плътно зад момчетата и се надяваме на нови 3 точки в турнира.
    Като за последно, предвид новите мерки наложени от правителството, събирания за мача ще има по клоновете на Арсенал България из цялата страна. От петък 27.11.2020 година до понеделник 21.12.2020 година такива срещи ще бъдат преустановени. От друга страна, Вие ще може да попивате всяка важна информация и новост около клуба и фенклуба на страницата ни. Горещо препоръчваме да продължавате да я следите и благодарим за подкрепата. Пожелаваме Ви здраве, усмивки и да не спирате да подкрепяте най-големия лондонски отбор.


    Our youngest ever manager
    Terry Neill at just 34 took over as manager in 1976, our youngest ever. And I can’t see that record ever changing as Arsenal is such a big business now. He played 275 times for us in the 60’s and scored 10 goals as a centrehalf. He was our youngest ever captain at 20 so he had a good Arsenal pedigree. He was a Northern Ireland international  and captain playing 59 times. He was one of the youngest ever managers in the game when he took over as player manager at Hull in 1970 at only 28.
    He was a good player, a born leader and I always liked him. I was very happy when he took over. There was something reassuring about his face. Bertie Mee had ran his race, I couldn’t see any prospect of him turning things around, and nor could the board. Although maybe he really did resign.
    Turned to black and white
    Terry Neill, then, was Arsenal. He knew what it was like to wear the red and white. But he turned to 2 players more used to black and white for his first important signings, Pat Jennings of Spurs, and Malcolm MacDonald (SuperMac)of Newcastle. Jennings took over from Jimmy Rimmer and MacDonald from John Radford. MacDonald was a great player to have, a goalscorer, flamboyant, and everyone knew who he was. He only managed 14 appearances for England but still he was regarded as one of the best in the game. Jennings was famous for the size of his hands and his perfection of using his whole body to save shots. Peter Schmeichel, years later, was the next great such keeper.
    His hands were big
    The unmatched Irish trio
    Liam Brady was an Irish international who would go on to become a world great, and to this day Gooners talk about him with awe. He had a skillset unmatched. Watch the youtubes, you young Gooners, to see the magic. He couldn’t tackle or defend, but his left foot mesmerized defenders, and his ability to see the game as a great player, meant having Brady in the side always gave you a chance, even when the game is slipping away. Such as the time against Manchester United in the 1979 FA cup final when they came back from 2-0 down to draw level to 2-2. Everything was going wrong. United were all over us, and we looked shellshocked. If United didn’t score another they would surely annihilate us in extra time. We were gone. Except Brady said no, we are Arsenal, we will win. Despite there only being one minute to go, he got the ball, went on a mazy run, right up to the edge of the box, slipped the ball to Graham Rix, who lashed it across to Alan Sunderland who popped in a simple goal to destroy the Mancs and send them home crying to Salford. It was the Liam Brady final when he proved we were Arsenal. Again, young Gooners, watch the youtube, you will get a feel of his majesty on the ball.
    Frank Stapleton was another Irish youngster who came through the ranks. He was a top class forward, always causing trouble to defenders as he was good in the air and with his feet. He was strong and classy. For 3 years he was our top scorer and himself and SuperMac terrorized defences everywhere. He scored 108 goals in 300 matches. Very good going for a team who were not at the top of the league. He was a certain starter for the Republic of Ireland and that was the big difference between this team and the teams I had been used to up to now. It was packed with first choice internationals at a time when the international game was the most important. Arsenal were gathering fans like crazy in Ireland and I was definitely not alone as I had been as a kid.
    Why no statue of David O'Leary outside the Emirates?
    David O’Leary was another and I do not understand why there is no statue to him outside the Emirates. 772 first team appearances! 20 years a player! Now a club ambassador and there is strong talk of him joining the board as a football expert like Bobby Charlton at Man U. He was a real player, he forged partnerships with so many centrebacks it is hard to credit. He was cultured, played beautiful football for a defender and claimed many a scalp of top players, most notably the sublime Mario Kempes was shackled in the Cupwinners cup final of 1980 and couldn’t get near scoring, ending 0-0. It went to penalties and we were beaten 5-4. I hate to say who missed our first penalty to give the advantage to Valencia but it was Liam Brady, our penalty taker. But then Kempes, their penalty taker, missed as well so the two greats let their team down. But O’Leary certainly didn’t and as far as I know he never took a penalty for Arsenal. I think the only time he ever did was for Ireland, against Romania in the 1990 World Cup in Italy. It went to a shootout to take us to the quarterfinals, and when Packie Bonner saved from Daniel Timofte, O’Leary stepped up to fire it home and started the most crazy celebrations in Ireland ever. Everyone from that era always remembers that day. O’Leary of Arsenal showed Ireland they were Arsenal. We could win.
    But there is plenty more to talk about from the late 70’s. We have 3 FA cups in a row for next time.
     

     

    Момчетата на Микел Артета допуснаха нова грешна стъпка във Висшата Лига. Снощи в гостуването си на Лийдс Юнайтед, Арсенал записа нулево равенство. Двубоят бе част от 9 кръг на футболното първенство на Англия. Никола Пепе беше изгонен след директен червен картон. Не и без намесата на системата ВАР. Лено се отчете със страхотни спасявания, а шотландският боец Киърън Тиърни вилнееше като побеснял след последния съдийски сигнал. Предстои да проследим тези и останалите акценти от срещата на Елънд Роуд. Разбира се, че ще хвърлим поглед и върху пресконференцията след мача. Приятно четене.

                                                 

    Ето и стартовият състав на ’’артилеристите’’, които излязоха със сините си екипи. Определено схемата на която заложи Микел бе интересна. Под рамките на врата застана немският национал Бернд Лено. Пред него в отбрана съответно видяхме Ектор Белерин, Роб Холдинг, Габриел Магаляеш и Киърън Тиърни. Двойката полузащитници с дефанзивен стила на игра поеха Гранит Джака и Дани Себайос. На десния фланг Никола Пепе, в средата Джо Уилок и отляво Уилиан. Атаката на отбора пое Пиер-Емерик Обамеянг. Резерви: Рунарсон, Шкодран Мустафи. Мейтланд-Найлс, Букайо Сака, Рийс Нелсон, Еди Нкетиа и Александър Лаказет.
    Съвсем очаквано на фона на последните мачове, домакините бяха тези, които първи поеха инициативата. Дани Себайос едва не откри резултата малко преди да са изтекли и десет минути игра. Испанецът стреля с хубав фалцов удар, но той мина встрани от вратата пазена от Мелие. Отговорът на играчите в бяло не закъсня. Бамфорд пробва късмета си минутка по-късно, но първата сигурна изява на Лено в мача запази нулевото равенство. Атаките към двете врати се редуваха една след и друга и това все повече всяваше носталгия във футболния запалянко. А причината е проста. Трибуните на Елънд Роуд бяха празни. А какво ли щеше да бъде ако седалките на това съоражение бяха изпълнени с публика?!

                                                            

    Не може да се отрече, че отсъствието на Партей и Елнени за Арсенал повлия върху действията на терена. Лондончани търсеха подавания предимно по широчината на игрището. Това започна да се превръща в отпечатък върху играта на състава. Или поне така изглежда на фона на последните двубой на ’’артилеристите’'. Опит на Пепе за центриране срещна горната греда след около двайсетина минути игра. Топката летеше коварно, но така и не пожела да се озове в мрежата. Арсенал се опитваше да наложи някакъв контрол над събитията, но честите нарушения на съперника и опитите му да накъсва играта се оказваха от голямо значение. Бамфорд отново получи шанс за изстрел, този път след груба грешка на Габриел в отбрана. За щастие на всички, Лено отново стоеше на правилното място и запази вратата си суха. До края на полувремето, Пепе за гостите и Клих за домакините получиха своите възможности, но резултатът след първите 45 минути на Елънд Роуд остана 0:0.

                                                 

    Втората част започна със смяна в тима на ’’топчиите’’. В игра се появи Рийс Нелсон, а заменен бе Уилиан. Малко след това се случи нещо, което преобърна целия ход на двубоя. Никола Пепе действа инстинктивно и понечи да удари Алиоски от състава на домакините. Алиоски преигра ситуацията и изпроси директен червен картон на Пепе. Така след 51 минути в Йоркшър, Арсенал трябваше да доиграе мача с човек по-малко. Артета реагира мигновено и пусна в действие Букайо Сака. Играта напусна Джо Уилок. Едва ли бе изненадващо, че Лийдс отново пое инициативата. Останали с десет човека, гостите трябваше да се върнат по-назад и да разчитат предимно на контраатаки. Но те бяха потушавани почти веднага след започването им. Лено се отчете с нова страхотна изява, когато удар на Далас бе предотвратен. Лено изглеждаше наистина брилянтен и обираше или избиваше абсолютно всяка една топка, която се бе устремила към мрежата зад него. Родриго също се опита да отбележи на немския страж, но и неговият опит срещна гредата. Интересното е, че както казват ’’мача си вървеше’', а Арсенал така и не стигаше до реална заплаха или точен удар. Артилеристите изпитват проблеми в отбелязването на гол последно време и това определено е нещо върху което трябва да се работи. И точно когато изглеждаше, че очаквано или не Арсенал ще поведе, Букайо Сака пропусна страхотен шанс. Английският младок остана сам срещу вратаря Мелие след уникално подаване на Белерин. Сака пропусна точният момент и нанесе слаб и закъснял удар. 85 минути игра, Лийдс - Арсенал все още 0:0. Белите отговориха почти веднага на предизвикателството. С... нова греда. Отново на името на Бамфорд. В продължението на двубоя, Артета използва и последната си смяна. Ейнсли Мейтланд-Найлс замени останалия със съмнения за контузия Букайо Сака. 7-та на Арсенал напусна терена накуцвайки. Пожелаваме съвсем скорошно оздравяване на продукта на школата на Арсенал! Важно е да се отчете, че въпреки червения картон и поредицата от удари към Лено в дадени моменти, Арсенал записа суха мрежа. След края на двубоя, Киърън Тиърни се нахвърли върху Алиоски. Съвсем логично е, че разигралата се ситуация е породена от преиграването на състезателя в бял цвят.

                                                                

    Сега насочваме погледи върху Микел Артета и дадената от него пресконференция.
    ‘’За съжаление предвид обстоятелствата ще трябва да се задоволим с точка. Никога не съм доволен от само една точка, но все пак се наложи да играем около 45 минути с човек по-малко. Искам да отбележа, че не се дадохме след този червен картон. Въпреки че приехме играта в собствената си половина, играчите ми се справиха по един изключителен начин. Те положиха големи усилия за да не допуснат гол. Накрая трябваше да се примирим с едната точка. Действието на Пепе за червения картон е неприемливо. Наистина.

    Ето какво добави Артета по повод смяната на Букайо Сака.
    ‘'Истината е, че изпитваше болки. Ще трябва да се консултираме с медицинския екип за да преценим какво е неговото състояние. За съжаление се наложи да го сменя веднага, след като той съобщи, че изпитва болка в глезена.

    Бившият капитан на Арсенал засегна и темата с липса на голове.
    ‘’Притеснявам се, защото имаме огромна нужда от попадения. Искаме да бъдем сред най-добрите, а с тяхната липса това просто няма да има как да се случи. Няма значение колко сме добри в защита. Ние трябва да бъдем безпощадни пред гола. Това е най-трудното нещо във футбола и ние трябва да коригираме своите грешки и пропуски.’’
    Цялото интервю може да проследите на официалния сайт на клуба. Горещо ви препоръчваме да го направите.

                                             

    Такива мачове и моменти като снощния са част от футболната игра. А, тя впрочем се промени драстично в сравнение с последните 10-15 години. Не е дошъл края на света заради едно нулево равенство. Винаги има следващ мач! А той е в четвъртък вечер на 26 ноември. Нашите момчета гостуват на Молде в мач от 4 кръг на груповата фаза на Лига Европа. Двубоят е с начален час 19:55 и ще бъде предаван пряко по РИНГ ТВ. На финала ще си позволим да цитираме Дейвид ''Роки'' Рокасъл за пореден път. Защото ние като фенове на най-големия и титулуван отбор в английската столица винаги имаме правото да го направим. Защото спомена за този човек винаги ще бъде жив във нашите сърца. Това е цитат, който може да ти даде насока не само във футбола, но и в живота. " Помни кой си, какво си и кого представляваш"! Да живее Роки! Разделяме се с пожелания за лека вечер и много поводи за радост. 

                                                

    Добро утро на всички читатели на сайта на ‘’Арсенал-България’’. Очертава се студена ноемврийска неделя. Но за сметка на това, тя ще ни предостави едно позабравено съперничество във Висшата лига. Това между Лийдс Юнайтед и Арсенал. Двубоят е от 18:30 часа българско време и е част от 9 кръг на най-доброто и оспорвано първенство на Старият континент. Диема Спорт 2 е телевизията по която ще можем да наблюдаваме срещата. Лондончани посрещнаха кръга на 11 позиция във временното класиране с 12 спечелени точки. От своя страна пък, Лийдс заемаха 15 място с 10 точки в своя актив. През годините, Елънд Роуд се утвърди като едно крайно неблагоприятно място за гостуване. По всичко изглежда, че ни предстои неудобен двубой. Сигурни сме в това, че феновете на нашият съперник си мислят  абсолютно същото. Е, след паузата за националните отбори, футболът под формата на Висша лига се завърна. Вярваме, че чакането си е заслужавало и нашите момчета ще ни зарадват с три точки. В следващите редове ще ви запознаем с новините преди самият двубой и кратка история на сблъсъците между тези два отбора. Приятно четене.

                                                    

    20 декември 1924 година, стадион Хайбъри, северен Лондон. Арсенал - Лийдс Юнайтед. Джеймс Брейн се разписва цели четири пъти, а Джеймс Рамзи и Хенри Уудс добавят по още едно попадение за да оформят крайното 6:1 в полза на столичани. Повече от добър резултат за първа среща между тези два клуба. Почти 50 години след този сблъсък, а именно през 1973, Лийдс си отмъщава и побеждава ’’топчиите’’ с абсолютно същия резултат. Това е и най-голямата загуба на Арсенал от този съперник. Няколко години ’’артилеристите’’ ближат своите рани от този пагубен мач, очаквайки правилният момент за отмъщение. И когато срещат Лийдс на стария Хайбъри през 1979, спомените са това, което подбужда играчите в червено и бяло да се разпишат цели седем пъти и всичко това без да допуснат нито едно попадение в своята врата. Играчи като Лиъм Брейди, Сами Нелсън, Франк Стейпълтън и Алън Съндърланд спомагат за това стряскащо 7:0. Двубоят се играе на 04 септември пред 35 хиляди човека. А, в малко по-новата история на съперничеството, Тиери Анри се разписа четири пъти във вратата на Пол Робинсън. Това бе и последната среща между Арсенал и Лийдс на ниво Висша лига. Играна на 16 април 2004, тя завърши при резултат 5:0 в полза на ’’топчиите’’. Всеизвестен е факта, че малко след това, отбора на Арсен Венгер получи прозвището ’’Непобедими’’. В допълнение, след края на кампанията, Лийдс Юнайтед изпадна и трябваше да чака дълго време за да може отново да играе двубоите си на най-високо равнище. Разбира се, няма как да пропуснем онзи мач между двата отбора за ФА Къп през януари 2012 година. Двубоят на Емиратс Стейдиъм вървеше към своя край, когато в игра се появи Тиери Анри. Александър Сонг се отчете със страхотно извеждащо подаване, което бе завършено по един още по-вдъхновяващ начин от французина. Въпреки че беше под наем, въпреки че беше на 34, Анри все още го можеше. Това попадение бе и единствено в мача. След края му, Арсен Венгер заяви: ’'Това е приказка, която всеки баща би искал да разкаже на своя син.’’

                                                       

    Сега се насочваме към новините преди двубоя. Контузии, положителни проби за Ковид-19, сбиване на тренировки. Разбира се, започваме с проблемите в кадрови план. Довечера със сигурност няма да наблюдаваме Томас Партей, Пабло Мари и Габриел Мартинели. Партей бе заменен на полувремето на двубоя с Астън Вила, след като получи травма на лявото бедро. Рехабилитацията на ганаецът продължава и очакванията са да се завърне през следващата седмица. Испанският бранител Пабло Мари пък вече тренира на пълни обороти. Мари не е взимал участие за Арсенал от юни насам, когато получи контузия в левия глезен. Надеждите да видим защитникът обратно в действие са свързани с предстоящите мачове на клуба. Нещата при Габриел Мартинели също се развиват по гладък начин. Бразилският младок почти е преодолял затрудненията в лявото коляно и от Арсенал вече потвърдиха официално, че играчът ще се присъедини към пълните занимания на отбора в следващите две седмици. Накратко можем да отчетем, че в най-скоро време, Микел Артета няма да има проблеми с контузени състезатели. Другите двама състезатели, които няма да бъдат на разположение на испанският мениджър днес са Мохамед Елнени и Сеад Колашинац. Играчите са дали положителни проби за Ковид-19, докато са били на занимания със своите национални отбори. Уилиан също е дал положителна проба, но ще бъде тестван втори път и е под въпрос. Дани Себайос и Давид Луиз пък се сбиха на тренировка. Изглежда, че новината е реална, защото темата бе спомената и на пресконференцията от Артета. Дани се опита да опровергае нещата в Туитър пишейки: ’'FAKE’'. Микел Артета пък отбеляза: ’’Понякога се случват и подобни неща, но те се решават по възможно най-бързия начин. Няма какво повече да се каже по темата.’’

                                                       

    Ето и повечко от думите на Артета на пресконференцията преди сблъсъка.
    ‘’Лийдс е сериозен и труден за преодоляване противник. В интерес на истината, познавам Марсело Биелса достатъчно добре. Имах възможността да работя с играчи, които са били ангажирани с него в продължение на доста време. Той е мениджър на когото винаги съм се възхищавал. Харесва ми това, че умее да предава на своите играчи стратегията и вижданията си за играта по един страхотен и умел начин. Лийдс е отбор, който умее да притиска своя противник по един много качествен начин. Това е едно от нещата за които сме подготвени. В тяхна полза е и това, че нямат толкова много национали на своите отбори. Следователно са имали повече време за подготовка. Това неминуемо би оказало влияние в даден етап от предстоящия двубой. Също така ми харесва начина по който играят без топка в крака. Те са агресивен отбор и следват своите принципи. Това е другото нещо, което харесвам в тях. Чака ни труден мач, но ние отиваме там за победа.’’
    Цялото интервю на Микел може да намерите на официалния сайт на Арсенал.

                                                       

    В друга новина, Арсенал се присъедини към международна програма за намаляване на въглеродния отпечатък от човешката ръка върху природата. Участници са представители на различни институции и индустрии. По този начин ’'артилеристите’’ са едва третия британски клуб, който подкрепя инициативата. Останалите два са Хебърниън и Форест Грийн. Продължаваме на вълна новини. През изминалите дни, клуба пусна в социалните мрежи снимка на отбора за сезон 2020/21. Тя е направена в базата на клуба в Лондон Колни.
    ‘’Това е традиция, която спазваме от 1888 година насам. Искаме да напомним на всички, че макар и разделени, то ние винаги сме заедно.’’

                                                        

    С това днешната ни емисия новини приключва. Тук е и момента да отбележим, че сбирки за мача ще има в клонове на ’’Арсенал-България’’ в цялата страна. Стискаме палци на нашите момчета! Вярваме, че днес те ще се върнат на пътя на победите. Следващият двубой на Арсенал е в четвъртък, 26 ноември от 19:55 часа българско време. В него, нашите любимци гостуват на Молде. Мачът е от 4 кръг на груповата фаза на Лига Европа. Напомняме ви, че в нашия форум може да дадете прогноза за краен изход на мача с Лийдс. Разделяме се с пожелания да бъдете живи, здрави и усмихнати и да не забравят кои сте, какво сте и кого представлявате! За финал ви черпим с това видео, enjoy.
     






     

    На 21 ноември 1945 година се играе един от най-странните мачове, ако не в историята на играта, то поне в тази на Арсенал и на Динамо Москва. Той е част от британското турне на московчани, което включва още двубои с Челси, Кардиф Сити и Рейнджърс от Глазгоу. Двубоят не е за купа, но е обгърнат от мистични обстоятелства, които добавят още към легендарния му статус. В гъстата мъгла обгърнала Уайт Харт Лейн, най-силният английски тим по онова време изкарва състав подсилен със Сър Стенли Матюз/Стоук Сити/, Стен Мортенсен/Блякпуул/ и вратаря на Куинс Парк Гари Браун. Всеки от тях е национален състезател на Англия, но и това не помага в мача, завършил с резултат 4:3 за "динамовци". Интересното е, че по онова време Хайбъри е бил неизползваем като следствие от пораженията предизвикани през Втората световна война и затова мача се играе на терена на вечните съперници от Тотнъм Хотспър, а мъглата носи причудливи моменти, като тези в които изгонен играч на домакините реално не напуска терена, докато пък се говори, че на терена в даден момент са били 15 играчи от гостуващия тим. Още по-любопитен факт е, че контузията на английския вратар, ударил се в гредата води до замяната му с човек от присъствалите над 54 000 души на стадиона в онази лондонска ноемврийска вечер. Ако бъдем коректни, ще посочим, че в състава на "динамовци" също има "гостуващи" играчи, като Всеволод Бобров, който в онези години е бил суперзвезда(колкото и да звучи странно такова определение за играч от съветската част на света). Любопитен факт е, че двамата странични рефери са били разположени от едната страна на полето, което само по себе си говори колко странен е бил този сблъсък. Главен рефер е бил руснакът Николай Латишев. Уви в онези години мъглата е била типична характеристика на Лондон с всички последствия за здравето и живота на хората в огромния град. Същата мъгла оказва влияние и на този празник, като дава някои не особено приятни щрихи в съзнанието на замесените отбори и публиката по трибуните.  Дори великият Джордж Оруел в своята книга  "Sporting spirit", издадена през декември 1945 година пише за последствията от тази среща: "Сега, когато краткото посещение на отбора на Динамо приключи, е възможно да се каже публично това, което много мислещи хора си казваха насаме, още преди Динамо Москва да е пристигнал. Т.е. спортът е неизбежна причина за недоброжелателство и съперничество и че ако това посещение изобщо има ефект върху англо-съветските отношения, то може да бъде само в посока, да ги направи малко по-лоши от преди." Скоро след този мач взаимоотношенията между двете държави почват да охладняват, но определено Арсенал едва ли има вина за това...

    В крайна сметка за нас това е резултат, който не е толкова важен, а двубоя ще остане завинаги във фолклора на Арсенал, Динамо, английския и руски футбол. А, ние можем само да се радваме на такива забележителни спомени, които ни носи Арсенал Лондон!

    П.с. С посочената творба на Джордж Оруел, Арсенал се превръща в единствения клуб за който са писани две различни книги. Другата, разбира се е "Fever pitch" на Ник Хорнби.
     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...