Jump to content
  • Арсенал записа първа победа още на старта от кампанията си в турнира Лига Европа. "Артилеристите" се наложиха, макар и трудно като гост над Рапид Виена с 2:1. Точни за лондончани бяха Давид Луиз в 70-та минута и Пиер-Емерик Обамеянг в 74-та минута. Това бе и пълен обрат в срещата след като домакините поведоха в резултата чрез Таксиарчис Фаунтас в 51‘та минута на срещата.
    Арсенал стартира с интересен състав, като се открояваха имената дори и на титуляри. Още по-интересна бе и началната постройка на състава с доста позабравено, но класическо 4-4-2. На вратата отново бе Бернд Лено. Като бекове действаха Колашинац и Соареш, в центъра пък започнаха Давид Луиз и Габриел. В средата на терена Микел Артета заложи на Сака и Пепе по крилата. Дефанзивната полузащитна двойка бе от Мо Елнени и дебютиралият Томас Партей, а в предни позиции се гласува доверие на Алекс Лаказет и Еди Нкетиа. Тук трябва да отбележим, че тази система преливаше по време на самия двубой от 4-4-2 към 3-4-3.

    Арсенал започна доста мудно и някак лежерно. Темпото в играта и на двата отбора бе доста ниско и на моменти дори приспивно за неутралния зрител. Чисти голови положения почти нямаше, нещо повече по-опасните ситуации бяха пред вратата на Лено, като немският страж успя да се намеси на няколко пъти и да отрази не много опасните голови ситуации. Играта през първото полувреме бе накъсвана от стабилен брой нарушения извършени и от двата отбора. Така в рамките на само 10 минути, между 27‘та и 37‘та, жълти картони получиха Лаказет, Партей и Нкетиа. Последният дори бе много близо и до втори жълт, което съвсем щеше да развали вече така или иначе неприятния пейзаж на мача, но съдията подмина негов удар с лакът без топка. Светлите лъчове в играта идваха от Томас Партей и Габирел, които бяха безпогрешни. При резултат 0:0 завърши и първото полувреме.

    Второто полувреме започна по подобие на първото. Мачът си влизаше в онова неприятно русло на пукане на топката в центъра. В 51-та минута обаче, след поредния опит за изнасяне на топката от Лено към Луиз и Габриел, паса на вратаря бе тотално погрешен и се озова в противников играч, който откри резултата. 1:0 за Рапид Виена. Това, като че ли стресна немеца и последваха още няколко недотам сигурни негови намеси. За щастие до втори гол не се стигна.

    Времето си течеше, а Арсенал играеше слабичко. Това видя и Микел Артета, който пусна в игра Бейерин и Обамеянг, заменяйки Соареш и Нкетиа. Това се случи в 61-та минута. Играта моментално се освежи и нашите момчета започнаха да налагат преса в противниковата половина. Стигна се и до 71-та минута, когато след пряк свободен удар и прекрасно центриране на Пепе от дясно, Давид Луиз бе най-висок във въздуха и с глава изравни резултата. 1:1.

    „Топчиите“ продължиха натиска си и след гола, като се опитваха да пресират по-дълбоко домакините. Това даде резултат само 4 минути след изравнителното попадение. Елнени намери по прекрасен начин нахлуващия на скорост Бейерин от дясно, испанецът не се поколеба и пусна топката към малкото наказателно поле, където Обамеянг на празна врата покачи на 2:1. Това може би, бе и най-красивото нещо в този двубой. Може да кажем, че бе и последното интересно нещо в този двубой. Заслужено трябва да отбележим, че Партей бе избран за играч на мача. Така, Арсенал спечели, макар и неубедително, първия си двубой в Лига Европа за този сезон. Все пак, свикнали сме да играем красиво и да губим, така че важните 3 точки от вчера няма как да не ни радват макар и малко.

    Ето и думите на Микел Артета след мача, или поне по-важната част от казаното: „Знаехме, че съперника е корав. Както видяхте, мача никак не беше лесен. Доволен съм от трите точки, но има върху какво да работим. Партей беше брилиянтен, в дадени моменти, когато се опитвахме да пресираме той владееше центъра сам. Ще трябва още време за да свикне със съотборниците си, но се вижда колко силен може да бъде. Голът на Рапид е изцяло по моя вина. Поздравявам Лено за куража, защото аз казвам така да се изнася топката, макар и не винаги да е успешно. Това е нашия план и такава е нашата игра, като трябва да поработим здраво и да изчистим грешките.“, завърши испанецът.
    Следващото препядствие пред "артилеристите" е Лестър Сити в мач от Висшата Лига в неделя вечер. Следващият мач пък от Лига Европа е  срещу Дъндолк. Макар и аутсайдер в групата, ирландският тим затрудни норвежкия Молде, но в крайна сметка загуби с 1:2. Мачът срещу тях е на Емиратс идния четвъртък. Ние пожелаваме на момчетата повече увереност и това да е началото на дълга победна серия.
    А Вие, читателите продължавайте да следите страницата ни, очакват ви още и още интересни материали.
    Рапид Виена – Арсенал статистика:

     
    Арсенал се изправя срещу Рапид Виена в първия кръг от груповата фаза на турнира Лига Европа. Мачът ще се състои на стадион Алианц във австрийската столица като началния му час е 19:55 българско време и ще бъде излъчван пряко по БТВ Екшън. „Топчиите“ попаднаха в сравнително лека група, където освен Рапид, компания на лондончани ще правят отборите на Дъндолк (Република Ирландия) и Молде (Норвегия). Време е за Лига Европа!
    Ще започнем днешния материал, както обикновено с новините преди двубоя довечера. Освен дългосрочно контузените Калъм Чеймбърс, Пабло Мари и Габи Мартинели, извън строя след съботната визита на Ман Сити са още няколко играчи. Дани Себайос е аут като контузията му е на левия глезен, но не се очертава да е сериозна. Подобна е ситуацията с Уилиан, който има проблем с десния прасец. И двамата се очаква да са готови за уикенда и мача срещу Лестър Сити. Не така стои въпроса с Роб Холдинг. Той получи контузия на дясното коляно на загрявката преди първия съдийски сигнал на Етихад и се очертава да отсъства минимум три седмици. Добрата новина е свързана с Шкодран Мустафи, който е готов за игра като Микел Артета дори сподели, че се е включил много добре на тренировките.

    И като споменахме Микел Артета, тук е момента да споделим и за официалната пресконференция дадена вчера преди гостуването на Рапид. Странно или не, повечето въпроси бяха свързани с Месут Йозил. За тези, които все още не знаят ще споделим, че немския плеймейкър бе оставен извън групата на регистрирани играчи, както за Лига Европа така и за Висшата Лига. Подобна съдба съпроводи и Сократис, но за него въпроси нямаше. Отбелязваме и причината за цялата текуща драма, а тя е отвореното съобщение на самият Йозил в социалните мрежи. То гласеше, че той е дълбоко разочарован и изненадан от решението, особено след като се е отдал напълно на клуба, който обича и е останал верен на емблемата с топа. Загатна, че решението вероятно е подбудено поради политически и финансови цели, както и че няма да се откаже да казва „истината“. „Истината“,  която за съжаление никой не знае към момента. Но не закъсня и отговора на Микел: „Решението е изцяло мое и изцяло футболно! Няма абсолютно нищо свързано със заплати, политически възгледи или каквото и да е било друго. Месут го знае много добре, защото бях напълно откровен и искрен. Ако ще обвинявате някого, това трябва да бъда аз! Съжалявам, че се стигна до тук, но аз гледам отбора да е в най-добра форма за дългия сезон. Подобни решения се взимат от мен и точно заради това бях назначен на поста, на който съм. Продължаваме да подкрепяме всички наши играчи, включително и оставените извън регистъра, колкото и трудно да бъде това!“ завърши испанецът. Ние се надяваме това да няма негативен отзвук в съблекалнята и играчите, да не повлияе по никакъв начин на резултатите и представянето на терена, а в крайна сметка кой е крив и кой прав – историята ще покаже. Текущите размисли ги оставяме на Вас.

    Обратно към мача довечера. Най-интересното казано на същата тази пресконференция и във връзка с двубоя, бе че стартовия състав няма да бъде издаван. Това бе в отговор на въпрос дали Рунарсон ще започне на вратата. Също така бе казано, че нашите момчета се вълнуват от факта, че ще играят пред публика. Макар и гостуване и макар и 30% от капацитета на стадиона, все пак е положително. Надяваме се скоро и по английските терени да видим такава.

    Очаква се стартовия състав да бъде по-експериментален, като вероятно ще видим по-млади играчи и не твърди титуляри. Може би ще бъде подобен на мачовете от Карабао Къп, а може би не. Има вероятност да видим и Томас Партей като титулияр, все пак той се нуждае от минути. Пожелаваме успех на нашите момчета и се надяваме да ни зарадват с 3 точки на старта на кампанията.
    Сбирки за двубоя ще има в клоновете на ASCB в цялата страна. Както винаги, съветваме Ви да не изпускате от поглед страницата ни, където материалите продължават с пълна сила. Очакват Ви и още изненади. COYG!

    The aftermath of greatness
    The mystical double had been achieved. Arsenal and Spurs were the only teams to date to have done it. Arsenal, though, at the time, did not have any players who were regarded as first choice internationals, and many who never got a cap. This was a time when the international team mattered more than club sides to most fans. Arsenal fans, who, to this day, can still sing out the names of Charlie George, George Graham, George Armstrong, and even players without George in their name such as Bob Wilson, Ray Kennedy, John Radford, Frank McLintock and Peter Simpson, may not realise that they were eclipsed by famous players from other teams.
    Other teams, Manchester United with Best, Law and Charlton, Leeds with Giles, Bremner, Clarke, Hunter, Liverpool with Toshack, Callaghan, and Heighway, Manchester City with Bell, Lee and Summerbee and Everton with Labone, Royle and Alan Ball had players at the top of their game. We had none. Not one.
    The Arsenal double winners of 1971
      
    We made a big statement
    But then we bought Alan Ball, crucial to England, World Cup winner and one of the best midfielders in the world. We broke the British transfer record at 220,000 pounds sterling. Now we had a top player. And we were the double kings. We had young players coming through like Pat Rice and Sammy Nelson, and Peter Marinello had been signed as the next George Best. We were surely ready to take our place as the top team in England. But as can happen with the Arsenal, something like what happened with the Invincibles years later, happened. Just as we were ready to kick the ass off all other teams, we went backwards.
    We didn’t do much in the League cup being dumped out by Sheffield United in November after a replay. We were doing pretty good in the league, though, and retaining our title was certainly possible. A lot of teams were bunched together and maybe we could do it again, sneak ahead at the end.
    The extraordinary Johan Cruyff

    Playing against total football and the Ides of March
    We were in the European Cup, of course. As with today, it was the glamour trophy to win. You had to be the champions. In those days, Europe had far fewer countries. Much less matches were played. We hammered Strømsgodset from Norway in round 2, our first round. Then destroyed Grasshoppers from Switzerland in the next. Unluckily we came up against Ajax in the quarterfinals in March. They were the champions of Europe and one of the best teams of all time. Johan Cruyff, Ruud Krol, Johan Neeskens and Arie Haan were some of the standouts. Total football had arrived but we played well, though beaten by one goal both home and away. We gave them tough games and they went on to win it again that year against Inter. What Ajax were doing with football was amazing.
    March was a bad month for us just as it was for Julius Caesar. We were beaten easily enough three games in a row in the league by Manchester City, Leeds United and Newcastle. The European impact.  In what was one of the tightest leagues of the time, that destroyed our hopes. Derby, under the miraculous Brian Clough, won with 58 points. Man City, Leeds and Liverpool had 57. We ended fifth with 52 so you can see the effect those 3 losses had. March finished our season. Or did it? Or were we still Arsenal?
    We were still fighting
    We did have the FA cup.  But, as always with the Arsenal, we had to fight the hard way. Swindon, our nemesis from 1969, were dispatched 2-0 in round 3. Reading 2-1 in round 4. Then 3 tough matches against Derby, who would win the league. But after the second replay, we won 1-0. Those 3 matches were played in March as well, if we can consider the 29th February as really the 1st of March. Then we had Orient in the quarterfinals, also in March, and we won 1-0. March just seemed to be match after match, against top teams, and except the win against Derby, only beating minor ones.  But we battled. We were Arsenal and we got through to April and the semifinal against Stoke. They made us play another match but we did it in the replay, 2-1 with Charlie George and John Radford stretching the net for us.
    The final was against Leeds. We had stolen the title from them the year before. This was their best ever team even up to now. And they had never won the cup before. They were full of superb players at the top of their game, being mostly first choice internationals. They had a world cup winner in Jack Charlton, but hey, so had we, in Alan Ball. (Both sadly passed on)
    Maybe, though, it was the hard season, all the replays, or maybe it was hard to keep our players playing above themselves as they had been doing so often. The final wasn’t great. Leeds were better and scored through Clarke early enough in the second half. We couldn’t really threaten them and a poor final petered out. They were a tough physical side, known for their intimidatory tactics. Charlie George, John Radford and Ray Kennedy, were easily held by them. Leeds won with that goal and won the cup for the first time.
    Alan Clarke of Leeds who destroyed our final hope of glory
    The last promise of glory was gone. But that team was going to make way for a new one with plenty of Arsenal youngsters waiting in the wings to grab their chance. The Irish were coming. And a different chapter was about to be written.
     
       
    В днешния епизод от шоуто "Плюс" с Мартин Миндов преглеждаме изминалите срещи, след които не успяхме да запишем. Говорим си за трансферния прозорец, идеята на Артета за Арсенал и ролята на Обамеянг. Връщаме се назад във времето, като сменяме тоналността на последните новини около Месут Йозил, и си спомняме по - приятни времена, свързани с него, обсъждаме книгата на Арсен Венгер и още много неща. Приятно слушане! 
    Датата е 20 октомври 1990 година, Олд Трафорд, Манчестър, Северна Англия. Андерс Лимпар е дал преднина на гостуващия отбор 3 минути преди края на полувремето. Но интересното тепърва предстои. В 60-та минута на мача се случва едно меле, което ще се превърне в легендарно и ще дава отражение върху мачовете между тези съперници през годините напред. С едно брутално нарушение срещу Денис Ъруин, Найджъл Уинтърбърн предизвиква масов бой на терена в който участват 21 играчи с изключение на вратаря Дейвид Сиймън. Брайън Маклеър се нахвърля върху Уинтърбърн като реакция, тук е и голмайсторът Лимпар, който е изблъскан от Пол Инс в рекламните табла. Мелето продължава 20 секунди, като реферът Кийт Хакет успява да въдвори ред, а повечето участвали реално се опитват да усмирят побеснелите играчи. В резултат на домакините е отнета 1 точка от актива, а гостите са наказани с 2 точки, което не им пречи да станат Шампиони на Англия за сезон 1990-91. Футболната Асоциация няма друг избор, тъй като Арсенал имат подобен случай само преди година. В добавка са наложени и глоби от по 50 000 паунда на двата клуба. Арсенал прави вътрешно разследване и налага парична санкция на Джодж Греъм, а в Юнайтед с такива са "наградени" Ъруин и Маклеър. Години по-късно легендарният бивш нападател на Селтик и Манчестър Юнайтед ще си спомни за срама от случилото се, за шевовете, които е получил след интервенцията на Андерс Лимпар и това каква подкрепа е получил от своите съотборници. Той добавя, че такава яростна подкрепа са дали и "топчиите" на Найджъл и Андерс. След този сблъсък, никога повече това съперничество не е същото. Емоции, нажежени страсти и ярост  изпъстрят мачовете през следващите десетилетия. Северът срещу юга, индустриалният Солфорд срещу цветния Лондон. Два от гигантите на английския футбол. Алекс Фъргюсън срещу Джодж Греъм, а после и срещу Арсен Венгер, Рой Кийн срещу Патрик Виейра, Мартин Киоун срещу Рууд Ван Нистелрой. Сблъсък, който се заражда именно след този мач в средата на октомври 1990 година за да се превърне в една от английските класики. Никога преди тази дата мачовете между двата отбора не са носили щрихите на ненавистта и омразата, но искрите които се разгарят в този съботен следобед прерастват в един пожар, който близо две десетилетия не може да бъде загасен. Каква е предисторията на този инцидент? В началото на октомври Юнайтед е на 6 позиция. Арсенал са втори и вече изостават от традиционните за онова време лидери Ливърпул. Трети са Тотнъм Хотспър (изненадващо и нетипично за тях високо класиране) на само точка след "топчиите". Интересно е, че в първия си мач начело на Манчестър Юнайтед срещу Арсенал, Алекс Фъргюсън записва победа с 2:0 гарнирана с много напрежение и наказателни картони, а това прекъсва серията от 22 мача без загуба на лондончани. През сезон 1987-88 двата тима се срещат за Купата на Лигата на Хайбъри. И когато Брайън Маклеър има шанс да прати мача в преиграване, той пропуска дузпа, а в добавка получава агресивна реакция от Найджъл Уинтърбърн. Напомня ли Ви този момент на един друг инцидент случил се по-късно в годините? На мен лично: Да! През ноември 1989 година Арсенал са глобени 20 000 паунда от ФА заради масов бой на мача с Норич Сити. Изобщо "топчиите" са спазвали добрите традиции на 80-те години в британския футбол, а тази тяхна твърдост се превръща в запазен етикет, преди късният Венгер да промени мисленето и поведението но своите възпитаници. Какво е следствието на инцидента? Отнетите точки са в момент, когато Ливърпул  вече води с 8 пункта пред Арсенал. В онези времена това е било непосилна за стопяване разлика, особено като се има предвид доминантната роля на "червените" в английския футбол. Дейвид О`Лиъри е разочарован и твърди, че това наказание практически изстудява шампанското на Анфийлд роуд. Но, не би! С едва една загуба за 42 мача Арсенал успява да стане шампион на Англия, като титлата е подпечатана с победата от 3:1 на 6 май 1991 година на Хайбъри. Срещу Манчестър Юнайтед. След хеттрик на Алан Смит и заслужената 10 титла за лондончани. Страхотно постижение и почти "непобедима" кампания: една загуба в 42 мача! По-късно в годините Олд Трафорд ще стане център на още две легендарни битки известни като "Битката за Олд Трафорд" от 21 септември 2003 година и "Битката в бюфета" на 24 октомври 2004 година. Два случая донесли полярни възприятия на замесените в тях, но цементирали страстта на емоциите когато се срещат Арсенал и Манчестър Юнайтед! И независимо от събитията на и около терена, такива мачове затвърждават популярното сред феновете на Арсенал мото:               We`ll never be beyond that stage!   Кратко видео от шоуто на Олд Трафорд:     Истинска класика на Олд Трафорд!


    Гладиаторите от Арсенал и Манчестър Юнайтед:

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...