Jump to content
  • Great Expectations
    1979-80 was also momentous. So many things happened that I will need 2 columns again. I should say that I was now 21. I had been to England to watch many games but mostly Man United as a weekend trip by ferry was only the possible option at the time. My brother was a Man U fan and I never fancied going by myself. Some years the Arsenal match didn’t work out for us.
    What were our expectations that year? Liam Brady didn’t leave as rumour had had it. We had won the cup. We had been competitive in the league. We had some great games where we scored 5 goals. We were the kings of London with the draw against relegated Chelsea our only loss of points. Our young team was one year older and surely better? We liked Terry Neill and Don Howe. We were looking good. Liverpool were the big barrier. They were scary in a way that Forest weren’t. Clough’s teams always out performed themselves, Liverpool, we felt, were the real deal, they dominated English football in this period with 11 titles from 1973 to 1990, plus 4 European Cups (ask your dad), 2 Uefa cups, 3 Fa cups, 4 League cups and lots of other things like Charity Shields.  They were incredible.
    A Tale of Two Cities
    We were the cup holders. We had to face them in the Charity Shield. So it was an early test for us. Could we beat them and set down a marker for the season, show them we are Arsenal this time? Well, no we couldn’t. They beat us 3-1. They had a team full of superstars, none better than Kenny Dalglish, we had Liam Brady as our talisman but Dalglish played superb, scoring a great goal, and laying on 2 for McDermott. Sunderland got our consolation. Second best this time.
     Perhaps Liverpool's best ever player, Kenny Dalglish
    Now, you may be wondering why I am talking so much about how good Liverpool were? It is because they were the best in Europe at the time. And we were to play them 7 times this season, yes, 7. So, if you were a boxer, and you had to face the champion 7 times in a year, do you think you would be drained? It gives a crucial background to this season. We were in the Cup Winners Cup as well to give us more matches. And, as I have said a few times before in this column, teams played the same 11 all season, whenever possible. Including the Charity Shield, we played a staggering 70 matches in total. Nowadays, players get rested, then, they didn’t.
    A Bleak House for Brighton
    We still had the same side as in previous years, more or less. John Hollins at 33 came from Chelsea and was a great addition to the squad, becoming a regular and staying 4 years. Neill was very good at taking a veteran, and giving them a new lease of life. It is not working out so good for Arsenal at this moment, with Luiz and particularly Willian not showing very much.
     Footballers always have dodgy haircuts and Brighton were no exception
    But because we are playing Brighton later today, I should mention that this was a good year against them, we played them 5 times, twice in the league. The first time was the first match of the season. We won 4-0, then 3-0 in the second. We faced them in the League cup 4th round and dispatched them 4-0 after a replay, our first replay of the season. Then we played them in the FA cup and sent them home crying 2-0. Can we do so tonight? Brighton have proven themselves a hard team to beat but we need to beat them. I would love that 4-0 that we did against them then twice.
    Hard Times to start
    So, in the league, we started well with that score. But then we were beaten 2-0 by Bobby Robson’s superb Ipswich side, becoming a real force in English football with the addition of 2 top class Dutch players, Arnold Muhren and Frans Thijssen. Then drew against Leeds and Man utd, then lost to Derby. One win, 2 draws and 2 losses. 4 points after 5 matches. Relegation form. So then we sacked the manager and won all our matches after that. Only joking, Arsenal has a history of not sacking managers easily and I don’t remember any talk of firing Terry Neill. But I was disappointed. We weren’t going to challenge. The only hope was the 3 cups we were in as we were now in the Cup Winners Cup as well as the normal 2.
    So the League Cup. First up  but second round was Leeds and a draw 1-1 in the first leg. They weren’t the frightening Leeds of old and we destroyed them 7-0 in the second leg at Highbury. This happened just before the loss at Derby so probably contributed to us not feeling too down when that happened. Then we beat Southampton 1-0 in the 3rd round. Then as mentioned, Brighton took us to a replay and 4-0.
    Our Mutual Friends again
    Then our old friends Swindon took us to our second replay and beat us 4-3. We gave them 2 own goals and it went to extra time to add to our gruelling schedule. Nothing was easy for us in the 70’s. Replays after replays.
     Swindon again beat us in the League Cup
    Out of that but let’s get back to the league. We did ok, we came 4th on 52 points with Liverpool on 60 on top. Man U 2nd, improving nicely after we had beaten them last year. And Ipswich 3rd, really starting to challenge. Robson had made them good, with his Dutch buys, and they played attractive football.
    And the Tale of One City
    We beat the Spuds 1-0 at home and 2-1 away to get a nice double. Palace, the only other London team,  won and drew with us so our position as London’s top dogs was under threat. Another London team, West Ham, were to play a big role in the second half of the season.
    Next week. The Cup Winners`Cup, and playing against some big teams, and the marathon FA Cup with some amazing games.
    Арсенал поднесе коледен подарък на своите привърженици. В мач от 15 кръг на Висшата лига, ‘’топчиите’’ победиха градският си съперник Челси с 3:1. Точни за ‘’червено-белите’’ на Емиратс Стейдиъм бяха Александър Лаказет от дузпа в 34 минута, Гранит Джака в 44 минута и Букайо Сака в 56 минута. Попадението за гостите от западната част на английската столица бе дело на Тами Ейбрахам в 85 минута на двубоя. Двубой, в който двата състава си размениха по едно силно полувреме. Момчетата на Микел Артета показаха дух и желание за игра. Нещо, което липсваше в играта на състава в последните два месеца. В момента Арсенал заема 14 позиция във временното класиране със 17 точки в своя актив. В следващите редове ще надникнем върху по-важните акценти от мача и ще обърнем внимание на дадената пресконференция от баският мениджър на ‘’артилеристите’’. Приятно четене.



    Ето и стартовата единайсеторка на Арсенал. На вратата застана Бернд Лено. Пред него в отбрана видяхме Роб Холдинг, Пабло Мари и Киърън Тиърни. Полузащитата бе сформирана от Ектор Белерин, Мохамед Елнени, Гранит Джака и Букайо Сака. В офанзива оперираха Смит-Роу, Александър Лаказет и Габриел Мартинели. Резерви: Рунарсон (GK), Шкодран Мустафи, Седрик Соареш, Мейтланд-Найлс, Джо Уилок, Дани Себайос, Никола Пепе, Еди Нкетиа и Пиер-Емерик Обамеянг. Както бе ясно преди началото на двубоя, Габриел Магаляеш пропусна срещата поради факта, че е под карантина. Давид Луиз и Уилиан пък останаха извън групата поради съмнения за положителни проби на Ковид-19. Това означаваше, че Пабло Мари ще получи своят шанс за изява в центъра на отбраната. Мартинели също получи своят такъв, след като стана ясно, че е готов за игра. Звездата на отбора Пиер-Емерик Обамеянг също е възстановен от своята контузия и стоеше на резервната скамейка. 
    Двубоят започна с типичното настроение за лондонско дерби. Въпреки че на Емиратс Стейдиъм нямаше публика, зарядът на този класически двубой можеше да бъде усетен. Домакините в червено и бяло бяха тези, които дадоха първата заявка за попадение. След малко повече от 20 минути игра, Ектор Белерин (който носеше и капитанската лента) проби от дясно и плъзна топката в наказателното поле на ’’сините’’. Точно когато изглеждаше, че резултатът ще бъде открит, Смит-Роу се размина на милиметри с кълбото и пропусна този страхотен първи шанс пред една от двете врати. Така се стигна до 33 минута, когато Рийс Джеймс събори Киърън Тиърни в наказателното поле. Реферът не се поколеба и мигновено посочи бялата точка за изпълнение на дузпа. Въпреки намесата на системата ВАР, отсъждането остана факт и не бе променено. В отсъствието на Пиер-Емерик Обамеянг и Никола Пепе на терена, Александър Лаказет се нагърби със задачата да открие резултата. Французинът се засили и с безкомпромисно изпълнение изпълни своята задача. Така след първият си точен удар в мача, ’’артилеристите’' излязоха напред. 



    След вторият си такъв, таблото показа 2:0. Минутата бе 44, когато Гранит Джака изпълни пряк свободен удар по страхотен начин и остави стражът на гостите абсолютно безпомощен. Арсенал играеше с желание в играта си и поне до края на това първо полувреме всичко в тяхната игра се получаваше. Атаките бяха бързи, като минаваха и през двата фланга. С добрата си игра се отличаваха младите състезатели в очите на Смит-Роу, Габриел Мартинели и Букайо Сака. Впечатление правеше и добрата преса, която домакините осъществяваха по страхотен начин. Резултатът остана непроменен до края на първата част и така след 45 минути игра, Арсенал - Челси 2:0.



    Начало на втората част в Северен Лондон. Този път, гостите в синьо бяха тези, които първи упражниха натиск. След като през първото полувреме те изглеждала леко объркани, атаките им вече придобиха друг вид и зачестяваха все повече посока Бернд Лено. Все още обаче липсваше завършекът в отиграванията им и до точен удар във вратата на германският страж така и не се стигаше. За сметка на това, Букайо Сака забоде трети пирон в раната на опонента. Минутата бе 56, когато младокът проби в наказателното поле и след опит за центриране (според нас бе такъв) прати топката в мрежата на Менди. Попадението се оказа наистина спиращо дъха и можем да го гледаме на повторение цял ден. 



    Последва нова опасност пред вратаря на гостите. След точно час игра, Габриел Мартинели пробва ножичен удар. Той бе достатъчно силен, но Менди бе заел правилната позиция и този път успя да се намеси. Франк Лампард направи някои промени в състава си в опит да намали раздвоя на събитията. След тези промени остана привкус на положителна промяна за ’’сините’’ от западен Лондон, защото те разиграваха все по-умело. Следваше центриране след центриране в наказателното поле на Арсенал. Но все още липсваше крайният завършек. Домакините приеха играта в своята половина и очакваха всяко едно настъпление на противника. Дали пък това нямаше да им изиграе лоша шега?! В 65 минута, Артета направи и първата си смяна в хода на двубоя. В игра се появи Джо Уилок, който замени Смит-Роу. Почти веднага последва и втора промяна, като на терена се появи Никола Пепе. Заменен се оказа Габриел Мартинели. Бразилският младок се представи по абсолютно страхотен начин, като постоянно тормозеше отбраната в синьо и конкретно Рийс Джеймс. Арсенал можеше да увеличи своята преднина, когато в 80 мин Александър Лаказет остана сам срещу вратаря. Французинът пробва прехвърлящ удар, който беше отразен от Менди. Последва и мощен шут на Мохамед Елнени, който се оказа в горната греда. Челси все пак върна едно попадение, когато в 85 минута Тами Ейбрахам се разписа с гърди. Хъдсън Одой проби от дясно и центрира към своят колега, който от непосредствена близост до Лено нямаше как да сгреши. Двубоят придоби инфарктен вид, когато след точно час и половина игра Пабло Мари извърши нарушение в наказателното си поле. Отново безкомпромисно решение на съдията и дузпа в полза на гостите. Зад топката застана Жоржиньо, който за щастие на всички привърженици на Арсенал пропусна. Бернд Лено бе хладнокръвен и спаси неговото изпълнение. Така по един абсолютно заслужен начин, ’’артилеристите’' спечелиха тези така важни три точки. Арсенал - Челси 3:1 и нова победа за Микел Артета над Франк Лампард.  



    След края на мача, Артета заяви: ‘‘Всички на терена се представиха по изключителен начин и допринесоха за този добър резултат. След края на мача, когато се качихме в автобуса, човек можеше много добре да усети емоцията и енергията. Хубаво е когато спечелиш в дерби на Лондон и то на ’'Боксинг дей’’. Трябваше да се възползваме пред открилата се възможност и съм много доволен, че го направихме по стилен начин. Имахме голяма нужда от тези три точки. Сега ни предстои още една важна седмица. Ако успеем да се представим по същият начин, то не се и съмнявам в това, че ни предстоят нови добри моменти. Мачовете са гъст цикъл от време, но съм сигурен в това, че ще постигнем целите си.’'



    Снощната победа бе светлина в тунела. Дано позитивите се запазят и в следващите срещи на отбора. В предстоящата такава, Арсенал гостува на южният бряг, където ще се изправи срещу тимът на Брайтън. Двубоят е във вторник на 29 декември от 20:00 часа българско време. А до тогава, вие не забравяйте да бъдете усмихнати и да следите нашата интернет страница. Разделяме се с пожелания за една страхотна неделя.


    Честита Коледа, артилерия. От екипа на „Арсенал България“ ви пожелаваме здраве, любов и никога повече изолация, карантина и повторение на мрачните събития от 1961-ва година.*

    В годините преди ерата Абрамович Арсенал доминираше това лондонско дерби в такава степен, че феновете на „артилеристите“ често скандираха по адрес на „сините“ от западен Лондон „защо не играем с вас всяка седмица?!“ . Но тези времена отминаха безвъзвратно и в момента на Емиратс  у футболистите на Арсенал се „усеща страх“ по думите на завърналия се с екипа на Саутхямптън Тио Уолкът, което е доста притеснителен знак за случващото се в Колни.

    Днес на Емиратс излизат 15-ият и 5-ият отбор в класирането, като домакините са с най-лошата си форма от сезон 1974-75, когато завършват 16-ти с 4 точки над чертата на изпадащите, като единственото по-лошо от резултатите на отбора е играта му в атака. Любопитно е, че на точно на Боксинг Дей преди 46 години на Хайбъри, Арсенал играят срещу Челси и губят с 1:2, което обаче не помага много на „сините“ и те изпадат в края на сезона.  

    В краткия си престой начело на Арсенал именно Челси е съперникът, срещу който Артета се е изправял най-често. Загуба с 1:2 преди около година след скандално съдийство на Крейг Поулсън и грешката на Берндт Лено за изравнителния гол , равенство 2:2, което ще запомним с прекрасния гол на Габриел Мартинели и страхотния обрат от 0:1 във финала за ФА къп на 1-ви август.


    „Артилеристите“ спечелиха 6 от последните си 10 мача срещу отборите от „голямата шестица“, а Челси имат едва 5 победи далеч от Стамфорд Бридж през 2020-та. Това са и единствените позитиви на страната на футболистите на Артета, чията съдба е заложена на карта, въпреки че от борда засега декларират пълната си подкрепа за испанеца.

    Ето и последните новини от лагера на двата отбора.

    ·         Габриел Мартинели и Пиер-Емерик Обамеянг ще минат късни фитнес тестове, като шансовете им да попаднат  в групата са добри.

    ·         Джака (за съжаление) и Габриел (за радост) се завръщат след наказания.

    ·         Томас Партей тренира самостоятелно във фитнеса и се очаква до 2 седмици да започне занимания с топка.

    ·         За Челси късни фитнес тестове ще минат Бен Чилуел и Рийс Джеймс, а Хаким Зиеш няма да е на разположение на Франк Лампард.



    Oчаквани състави:
    Арсенал: Лено; Холдинг, Габриел, Тиърни; Белерин, Себайос, Джака, Сака; Уилиан, Нкетиа, Мартинели

    Челси:  Менди; Аспиликуета, Зума, Силва, Емерсон; Харвец, Канте, Маунт; Пулишич, Ейбрахам, Венер

    Главен съдия – Майкъл Оливър
    Емиратс Стейдиум, 19:30, Диема спорт 2
     
    Последният път, когато Арсенал загуби у дома на Боксинг дей, бе през далечната 1987-ма (Нотингам Форест 0:2). Оттогава 'топчиите" са непобедени в 12 мача (10 победи и 2 равни). Да си пожелаем тази чудесна традиция да продължи и днес.
     
    *През 1961 един друг лондонски отбор става за последен път шампион на Англия.


    ВЕСЕЛА КОЛЕДА!

    By Plamen Tomov, in News,

    Честито Рождество Христово, Приятели! Днес е един от най-светлите християнски и семейни празници, ден в който искаме да пожелаем много здраве, усмивки, споделеност, добри помисли и дела на голямото семейство на "Арсенал България"! За 17 път ние празнуваме Коледа съвместно и като част от нещо забележително, което постави началото на организираните фен клубове на чуждестранни отбори в България. Именно в годините, когато Арсенал беше най-добрия отбор във всяко едно отношение, ние положихме основите на първия, най-голям и оказал се най-устойчив клуб на привържениците на чужд отбор! От 30 човека през пролетта на 2004 година, когато празнувахме "златната" титла, сега в края на декември 2020 година сме 630 души. Хора, които ги обединява любовта към едно от най-харизматичните имена във футболната игра, но по-важно Хора, които станаха приятели в добро и в лошо. И това е нашето най-голямо постижение, защото хората са нашия капитал. Без Вас, ние няма да бъдем това, което постигнахме през годините. А, именно да бъдем горд флагман на всички фен клубове в нашата страна. Разбира се, няма как да отминем факта, че последните месеци на тази странна и противоречива година ни донесоха много негативни емоции като контрапункт на еуфорията от спечелената рекордна 14 Купа на Футболната Асоциация. И, разбираемо всички сме притеснени от нетипичното място в класирането, което заема нашият любим Арсенал, но като фен клуб, който се базира на фундаменти като Общност, Уважение, Взаимопомощ и Прогрес, ние всички можем да бъдем щастливи от нещата, които направихме и през тази година. Неща, които ни правят хора и определят нашето настояще. За поредна година "Арсенал България" бе там, където имат нужда от нас и от добри дела. Участвахме в кампания по кръводаряване, партньори сме на благотворителната инициатива "Заедно можем 2020", клоновете в Шумен, Варна и Велико Търново помогнаха на хора в нужда и в операция "Плюшено мече". Наши членове се включиха като доброволци в разгара на пандемията от Ковид-19, а по един или друг начин се опитваме да помагаме на засегнатите от това заболяване. Бяхме и част от фен клубовете, които взеха участие във възстановяване на детска спортна площадка под патронажа на страницата "Английски футбол", а самите ние организирахме традиционния вече дамски футболен турнир в помощ на деца с онкохематологични заболявания. Нашите момичета стават все по-добри в играта футбол и са нещо, с което като фен клуб трябва да се гордеем. А, като финална пуанта в края на тази година и паралелно с тези светли празници излиза от печат нашата гордост: автобиографията на великия Иън Райт. Райт, който се срещна с част от българските "топчии" при масовото ни гостуване в Пирея и даде част от онази щипка вдъхновение, което бе нужно за да възстановим и Вие да четете нашата официална интернет страница!
    На Коледа през 1886 година, в лондонския пъб Royal Oak, бащите на Арсенал на чаша грог приемат за име "The Royal Arsenal" като комбинация от името на кръчмата и това на оръжейната фабрика, където работят и с това деня 25 декември завинаги остава в славната история на "топчиите"!

    "Арсенал България" там където са поставени основите на нашия иконичен футболен клуб!
    В заключение искаме да Ви пожелаем нещо, което е гравирано в основите на този велик футболен клуб:
    "Помнете кои сте, какво сте и кого представлявате", защото тези думи ни носят хармония, а именно с хармония ще стигнем отново до победата. Както на терена, но по-важното като личности в живота! 
     
    Весели празници, Приятели!
    Can we wait?
    Whether you are a supporter of Mikel Arteta or not, you are unhappy with the performances of our team in the league. If we were doing ok in the standings, say like on 24 points and 6th like Southampton, but had the same great run in the Europa league, the pressure wouldn’t be so great on Arteta. But it is what it is. We are struggling to win in the league and the reasons are obvious. We don’t put enough pressure on teams in the box because we are too slow to break forward. We play with fear. In the Europa league, by contrast, we chase down everything, the young players move the ball faster forward and there seems to be no fear.
     
     

    It is asking an awful lot at the moment.
    So, let’s break down the strategy as I see it. He persists with a measured build up all the time and doesn’t want to change that. The logic being that if we keep the ball, the opponent cannot score. Trying to get the ball forward quickly risks losing the ball, our runners being forward, and the opponents finding space. Under Arteta, we don’t go forward without cover, for example, if Tierney bombs forward, Xhaka covers for him. Punting the ball forward, hoping that our players can win a first or second ball, the famous long ball, is not part of the strategy. Those with long memories will remember Palace, with twin strikers Mark Bright and our own Ian Wright, playing with 2 banks of four at the back, relying on the speed and tenacity of those two to get goals, being a great exponent of this style.
     
    A perfect system
    He believes in this process, believes he has good players and I believe that part, by the way. Our players are good, mostly. He believes that once we get confidence, hold the ball, frustrate and tire your opponents, find a way to score, and continue to hold the ball and frustrate your opponents, they will give up more chances. The young players, with their exuberance in the Europa league, bomb forward, lose their shape a bit, and concede goals against lesser teams.
    If I understand correctly what Arteta is trying to do, he is trying for a perfect system, where you have a machine that holds the ball, only gives it up when the ball is in the net, then chases down the ball to get it again off the kickoff, to start the process again. That explains the amount of passes, the build up from the back, the covering movements, the reluctance to shoot until a perfect opportunity arises. The going back when forward seems better, because going forward risks losing the ball.
     
    Can we win this, our ultimate dream?
    Is it possible?
    So, can he make it work? First let’s look at Klopp, Liverpool worry first about  scoring and can live with conceding as long as they score more, they play an aggressive style which is about getting at the opposition. They need top class defenders to minimise the goals conceded. It works for them. Guardiola’s style has echoes of Arteta’s, keeping the ball, but he often has his players breaking like lightning and there are elements of Klopp’s style there too. Again Guardiola tries to also have a top defence as he accepts that aggression means concession, so you must concede less than the opposition. Arteta seems to want no risk, a patient buildup, frustrate the other side, and win all. Arsene Wenger was a proponent of winning every match and perhaps that is where Arteta gets his vision from.
    He is right, let’s concede that point. If you keep the ball until you score, you will win every match. Of course, nobody in the world thinks it is possible. They laughed at Wenger when he said they could go through the league unbeaten. He saw it as possible. It was. However, could Arteta be right? If you look at what is coming through, the amount of talent, Saka, Willock, Martinelli, Reiss Nelson, Balogun, Smith Rowe and many others, coupled with Aubameyang, Tierney, Gabriel, Partey, etc., maybe it is. It is a very big ask, to ask players to be disciplined, hold the ball, pass only to your own players, wait, be patient, play as a team, be a unit as disciplined as the famous George Graham defence. If you watch the youtubes of Dixon, Keown, Adams and Winterburn, you will see what I mean, moving as if on string, which took a long time to perfect but brought us glory against arguably the greatest team in English football, Liverpool in the 80’s.
     
    Or are we staring at competing in the Championship?
    A visionary or a false prophet?
    So we are tasked with waiting, to see if a new style can work, holding, discipline, learning to be a unit, a minimum of aggression, and good football winning out. And I don’t feel the system is negative, as always the intention is to score. In the meantime, as they are working on it, they get beaten, the extraordinary levels of discipline that means no hoofing it into the stands but always trying to find a teammate, or getting the ball back, has brought about a pressure that has led to sendings off, leading to defeats. Let’s contrast Mourinho, who believes the opposite, give the opponent the ball, let them come at you, then break through the holes they have left. A park the bus approach that relies on defence, and top class movement a handful of times per match. Certainly, an easier approach, but also requiring discipline.
    The big problem, as I see it, with such a system, is that the weaker teams, which are still good in the premier division, play a tight game, inviting the opposition to come at them. They are happy for us to keep the ball, have a slow build up, and hope they get a chance or two. Stringing 20 or more passes together will not give us any necessary advantage. And they know if they pressure Leno and the full backs, mistakes will be made. The big teams will give us chances, and judging by the Europa League, we can beat the weaker ones, but can we notch up enough wins against the Brightons and Burnleys of this world with this system, which will be necessary to win the league? The only way to find out is to wait and see.  If Arteta is right and a collective 11, working in harmony, squeezing the opposition, playing beyond their individual abilities, brings us to the equivalent of Real Madrid or Liverpool in their prime, then we should be willing to wait. Of course, he could be wrong and disaster could strike. The question is are we willing to wait to find out?
    I would love to have foresight
    I will mention 2 managers here, Alex Ferguson took many years for success, and he booted out some of United’s top players like Paul McGrath and Norman Whiteside and others at their peak in 1989 because of a drinking culture. But at the time he didn’t say that was why, to hold their transfer values. The fans didn't like it. It took 3 more years before he won the league.  A lot of United fans were calling for him to go, if they had succeeded, maybe United would still be scrabbling for success. And Klopp has been at Liverpool for 5 years. For 4 years he won nothing. He could have been let go but if Man U and Liverpool had known what was to come they would never have complained. One never knows. I do feel that we should support Arteta to the end of the season. Stop the constant abuse from some quarters and get behind the team. We are still in 3 trophies, although the best we can hope for in the league is a Wenger trophy, and we would bite your hand off if that was offered to us now.
     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...