Jump to content
  • Арсенал записа трета поредна победа в груповата фаза на Лига Европа след като се наложи над норвежкия Молде с 4:1 на Емиратс. „Артилеристите“ стигнаха до успеха след обрат. Елингсен изненадващо откри за гостите в 21-та минута, 2 автогола на Хауген в 45-та и Синиян в 62-та минути обърнаха развоя, за да се стигне и до попаденията на Никола Пепе в 70-та и Джо Уилок в 88-та за крайния резултат в срещата. По този начин Арсенал се настани удобно и еднолично на първото място в своята група с пълен актив от 9 точки, а преминаването към елиминационната фаза на турнира изглежда все по-близо.

    Микел Артета стартира двубоя с познатото напоследък 4-3-3. На вратата започна Бернд Лено. Пред него защитата бе оформена от Сеад Колашинац, Давид Луиз, Шкодран Мустафи и Ейнсли Мейтланд-Найлс. В центъра на терена бяха Джо Уилок, Гранит Джака и Дани Себайос, а в нападение Уилиан, Еди Нкетиа и Никола Пепе.
    Очаквано срещата започна с натиск на домакините като още до 4-та минута Еди Нкетиа имаше две положения пред противниковата врата, като второто бе и доста чисто, но и избито от вратаря в ъглов удар. С всяка изминала минута окупацията пред вратата на Молде се засилваше, като „топчиите“ изсипваха центрирания, пробваха удари и се опитваха всячески да превземат гъстата защита на гостите. По добре познат образец, обаче, се стигна до 21-та минута, когато след прекрасен далечен удар на Елингсен резултата бе открит. Естествено, 0:1. За щастие, това не смути особено играта на Арсенал, които продължаваха всячески да търсят попадението си. Такова падна в 43-та минута след центриране на Пепе от ляво, а топката бе засечена от Еди Нкетиа на празна врата. Голът  бе отменен, защото Джо Уилок бе в положение на засада и влияеше на играта. Положението остана спорно, но в груповата фаза на Лига Европа ВАР не се ползва и до преразглеждане не се стигна. Това все пак не попречи на „артилеристите“, които успяха да изравнят резултата в добавеното време на първото полувреме. Това стана след многоходова контраатака минала през Пепе, Уилиан, Джака и Нкетиа. Последния подаде в наказателното поле към Уилок и при опит за избиване, защиникът на гостите Хауген си отбеляза автогол. 1:1. При този резултат завърши и първото полувреме.

    Втората част започна по подобие на първата – натиск на Арсенал. Така се стигна и до 62‘та минута. След многоходова комбинация започната от Вилиан, преминала през двойно подаване между Джака и Уилок, последния се озова в наказателното поле центрира, а Синиян си отбеляза автогол в опит да избие топката пред озовалия се сам Еди Нкетиа. 2:1. Само 8 минути по-късно, влезлият като резерва на мястото на Уилиан – Букайо Сака намери с отлично подаване Никола Пепе, който от границата на наказателното поле покачи на 3:1. Арсенал укроти темпото, но пък се забавляваше на терена. Многоходови комбинации и разигравания. Последния щрих в срещата бе дело, може би и на играча на мача – Джо Уилок. Той се разписа за крайното 4:1 в 88-та минута. Трябва да отбележим, че това е и втори пореден силен мач за младежа от „Хейл Енд“, след този миналата седмица срещу Дъндолк. Това явно е забелязал и Микел Артета, който се изказа доста ласкаво, както за него, така и за всичките млади играчи в отбора след Арсенал – Молде 4:1.

     
    Ето и по-интересното казано от мениджърът на „артилеристите“ след края на мача: „Мисля, че Джо се представи отлично. Много харесвам израстването му и начина му на игра на терена. Развива се по прекрасен начин. Лига Европа не е турнир за даване на минути. Той е изключително важен за нас. Имаме голям брой играчи и това, че Джо играе в този турнир, а не толкова във Висшата Лига далеч не значи, че се омаловажава труда му. Не разбирам защо няма ВАР технология. Нали стигнахме до извода, че ВАР е положителна стъпка във футбола като цяло, защо не се ползва тук? Какво е нужно на Пепе за повече минути ли? Постоянство! Днес той отбеляза гол и даде асистенция. Това е страхотно, но аз знам, че той може много повече. Това не важи само за него, а за всички. Трябва да се стремим да даваме максимума от себе си, че дори и повече за да вдигнем летвата на следващото ниво“, завърши испанецът.
    След успеха си вчера Арсенал е на крачка от елиминационната фаза на турнира. Следващият двубой от Лига Европа е в края на месеца – 26.11.2020 година. Отново срещу Молде, но този път в студена Норвегия. Сега се насочваме обратно към Висшата Лига, където в неделя предстои пореден тежък сблъсък с високо летящите Астън Вила. Пожелаваме успех на момчетата.
    Не забравяйте да следите сайта ни за още новини и интересни материали. Хубав петък и усмихнат уикенд.
    Статистика:

    След изключителната победа на Олд Трафорд през уикенда и то с дузпа и то отсъдена от Майк Дийн, Арсенал се връща в битката за Лига Европа. Довечера момчетата на Микел Артета се изправят срещу норевежкият Молде на Емиратс. Мачът е с начален час 22:00 българско време и ще се излъчва пряко по БНТ 3 HD. Двубоят все пак се явява нещо като дерби, или поне такова в нашата група, защото един срещу друг се изправят първия срещу втория във временното класиране до момента. И двата отбора имат пълен актив от 6 точки след двата кръга до сега. При победа, Арсенал на 90% е в следващата фаза на турнира и ще бъде едноличен лидер в група Б на Лига Европа. Ето положението в групата към този момент.

    Ето и кратките новини преди мача. Нови контузии след неделната лекция над Ман. Юнайтед няма. В игра се завръща Давид Луиз, който е готов за действие. Вероятно може и да стартира. Като цяло се очаква стартовият състав да наподобява този от миналата седмица, при победата над Дъндолк с 3:0. С голяма част младоци и лека доза от по-титулярните играчи, но вероятно без звездите, които ще бъдат оставени да отпочинат преди двубоя с Астън Вила идната неделя.
    „Молде са корав отбор и не са лесни за побеждаване. Трудно се преминава защитата им и могат да те изненадат на контраатака. Това се видя и в първите им два мача. Имат страхотен отборен дух и понатрупаха самочувствие след двете си победи. Ще бъде трудно, но съм сигурен, че момечетата ще се справят и ще вземат победата!“, заяви мендижъра Микел Артета на официалната пресконференция преди мача. „Не, не съм говорил със Солскяер за Молде и норвежкият футбол. Преди мачове е трудно да говориш, с когото и да е било извън хората влизащи в сметките за двубоя. Нямаме много време за странични приказки. Като цяло изобщо не е случйано израстването на норвежкия футбол. Не съм изненадан, всички знаят за Холанд и Одегаард и какво правят те в своите отбори“, допълни испанецът. На въпрос за Уилиам Салиба наставникът заяви следното: „Омръзна ми да отговарям на въпроси по темата. Както вече обясних, на Уилиам му трябваше 1 година редовен футбол, поради което го оставихме под наем. По една или друга причина това не се случи. Опитахме се да го дадем под наем и за този сезон в последните дни от трансферния прозорец, но за съжаление и това не стана. Не ми харесва ситуацията, защото имаме много защитници и трябваше да го оставим извън състава. В последствие се оказа, че може и да запише игрово време заради контузии, но това е част от професията ни. Мъчно ми е, не ми харесва и бих променил нещата, ако можех, но това е положението.“

    Пожелаваме успех на нашите момчета довечера, както и да се опазят от контузии срещу коравите норвежци. 3‘те точки са най-важни, въпреки че никой няма да се разсърди на по-убедителен резултат от по-резервния ни състав. Нека си осигурим спокойствие и еднолично лидерство в групата след три изиграни мача.
    А вие не спирайте да следите страницата ни, където Ви очакват безброй нови и интересни материали свързани с отбора и фенклуба на Арсенал. COYG!

    When everything brightened up
    You have to understand, it was different to today. We just didn’t have the constant access to everything we have nowadays. We watched highlights on the BBC and ITV on Saturday night and on Sunday afternoon. Probably no more than 15 minutes per match, mostly goals, goal chances and controversies. For a real live match we went to watch our local team playing on a Saturday or Sunday. The pitch was beside my house and Newbrook Celtic were the team. They played in Celtic colours and were indicative of the support Celtic had throughout Ireland at the time, and indeed still. Although there was some pretty good players, they were a long way off the standard on TV.
    ‘Shoot’ provided the magic
    To get insider type stuff, we had to buy magazines. Me and my brother loved ‘Shoot’, which was the best at the time, and we travelled down to the local village to buy it every week. We had money from caddying in the local golf course as pocket money was unheard of in that time.
    ‘Shoot’ was captivating, we had colour photos of our heroes and because Arsenal started winning trophies, they featured in it. We were a top team, sort of. Because the double was a miracle, and we had a half decent year for the next two, hid the fact that we were on a slide. A dangerous slide into oblivion, or at least the 2nd division. The team broke up, the old squad giving way to the new, Ray Kennedy, Frank McLintock, Charlie George and others moving on, Bob Wilson and others retiring.
    We finished 2nd to the wonderful emerging Liverpool side, who would go on to dominate football in the late 70’s and 80’s, in 1972/73. A little bright spark. Then 10th in 1973/74. Then a scarifying drop to 16th in 1974/75. Then the cliff edge appeared in 1975/76, 17th! The miracle year was a blip, like when your heart rate jumps through the roof because of a fright, and tumbles down again when you realise it was just somebody playing a prank. Lucky it was no prank that caused the blip. It was real, though unlikely. We did do it, although looking back now it is hard to know how. We like being underdogs and battling for what we get. We never get it easy. But the bond was forged and in many ways I have better memories of those dark days.
    The Irish avalanche came
    And why? Because the Irish started emerging. You could have 5 or 6 Irish players playing. In the latter half of the 70’s, Liam Brady, Frank Stapleton, David O’Leary, John Devine, and surprisingly, Terry Mancini, who only learned late in his career that he could play for Ireland, joined Pat Rice and Sammy Nelson from Northern Ireland. Terry Neill, our stalwart Irish centrehalf from the 60’s, became our manager in 1976. Life started to improve and he jumped us up to 8th. My fear of relegation abated. And he stole Pat Jennings of Northern Ireland off the Spuds in 1977 to increase the Irish connection. We were the Irish team and we were the Arsenal.
    The thing is that, to me at least, the team, the glory team, were a bit drab, Simpson, McNab, McLintock, Storey, Radford, Kelly and others, weren’t very exciting. Charlie George was though, for sure. You could always guarantee a spectacular goal or headbutting Kevin Keegan. Or even fighting with Bertie Mee.
     Terry Neill brought excitement to our life after the dark years.
     
    The emergence of the exciting conjurers
    You see the new team that emerged had magicians, Liam Brady, who even now if you ask an Arsenal fan who is playing number seven, will always reply Liam Brady. It is an in-joke amongst Arsenal fans. He could do things with the ball that we couldn’t believe. We brought in SuperMac Malcolm Macdonald. He scored goals for fun and always with flamboyance. Alan Hudson appeared to bring his silky skills to the midfield. Brian Kidd, who had won the European cup with Manchester United came into our attack. Alan Ball, the World cup winner still ran our midfield.
    I hope you can see what it was like. Now, we had exciting players and an exciting team although we were scarcely midtable.
      Liam Brady Always our number seven
     
     SuperMac Malcolm Macdonald kept scoring goals
    The Voyage to the promised arena
    Crucially, I started going to watch English Football by this time. Myself and my brother travelled by ferry to Liverpool and went to Old Trafford several times a year. We were young kids, my memory says I was not even 16 when we went first and my brother Joe was seventeen. It was a huge adventure. Although I had been to many matches in Ireland, nothing prepared me for what it was like at Old Trafford. And what seems like an astonishing undertaking to buy ferry tickets, match tickets, get the train to Manchester from Liverpool, and then find our way to Salford to watch the football.
    I should point out that we had both left school and were working full time. We didn’t feel like the kids we were. We had no ID. cards of any description. Just got on the ferry, and somehow figured out how to get the rest of the way. For the younger readers, there was no Google maps, no internet, in fact no mechanical way to find out where we were going. We relied on our reading ability and asking nice people. Lots of nice people in Liverpool and Manchester.  And for me, staying quiet about my Arsenal support. I would always have to go in the home end. I learned how to jump inside.
    Next week, I will describe those first trips. And getting to see live on their own stage the heroes I had seen only on TV.
     
    Арсенал надигра състава на Манчестър Юнайтед като гост с 1:0. Единственото попадение за лондончани бе дело на Пиер-Емерик Обамеянг от дузпа в 69 минута. И да, Майк Дийн отсъди дузпа за ‘’топчиите’’ насред Олд Трафорд и то без въобще да се замисля. Това със сигурност е доставило известна наслада на всички привърженици на Арсенал по света. С тази си победа, Микел Артета записа нови страници в историята на клуба. Испанският мениджър се превърна в първия човек от Хърбърт Чапман насам, който успява да надиграе ‘’червените дяволи’’ в първите си два мача срещу тях. Цели 95 години разделят двете постижения. Спечелените три точки в Манчестър по един или друг начин заличиха предните два мача за първенство, които бяха загубени. В момента Арсенал заема 9-та позиция във временното класиране на Висшата лига с 12 спечелени точки. Тимът е с най-добрата защита след изиграните 7 кръга до този момент. Едва седем допуснати гола. Е, поводите за радост след снощи не са един или два. Вие сте с онлайн новините на Арсенал България след двубоя. Приятно четене.

                                                                                      

    Срещата започна с отдаване на почит към загиналите във войните. Мениджърите на двата клуба поднесоха венци в знак на съпричастност. А, Арсенал е клуба с най-много жертви през Втората Световна Война сред английските клубове. Ето и на каква единайсеторка заложи Артета снощи. Под рамките на вратата застана Лено. Пред него в отбрана Роб Холдинг, Габриел Магаляеш и Киърън Тиърни. Тук отчитаме завръщането в състава на Холдинг. Полузащитата бе сформирана от Хектор Белерин, Мохамед Елнени, Томас Партей и Букайо Сака. Атакуващото трио поведоха Уилиан, Александър Лаказет и Пиер-Емерик Обамеянг. Резерви: Рунарсон (GK), Мустафи, Мейтланд-Найлс, Джака, Себайос, Пепе и Еди Нкетиа. 

    Именно гостите от северен Лондон бяха тези, които започнаха по-добре срещата. Играчите на Арсенал изглеждаха свежи и постепенно обсадиха вратата на Де Хеа. До гол можеше да се стигне още в 14 минута, но сантиметри деляха Обамеянг от това да засече диагоналното центриране на Белерин. Играчите в червено изглеждаха объркани и изненадани от старта на своя противник. Топката бе изнасяна трудно, а след преминаването на центъра не се знаеше какво точно да се прави с нея. Пръст в това имаха Партей и Елнени, които още от рано дадоха заявките си за играч на мача. Двамата полузащитници накъсваха играта на опонента и изнасяха по умел начин. Юнайтед все пак стигна до положение, когато в 21 минута Мейсън Гринууд стреля от добра позиция. Бернд Лено обаче стоеше стабилно и пазеше своя ъгъл. Резултатът от 0:0 бе запазен. Триото в нападение за Арсенал все повече вдигаше своите обороти и синхрон в действията. Уилиан, Лаказет и Обамеянг се разбираха по страхотен начин и налитаха към Де Хеа все по-опасно. Именно Лаказет можеше най-после да открие резултата. Но, по подобие на разминаването на Обамеянг с топката в началото на двубоя, французинът направи същото изпълнение. Впечатление правеше и страхотната преса, която оказваха играчите в бяло. Имаше ситуации при които цели седем, даже осем играча затягаха обръча и се втурваха към противниковите състезатели. В 39 минута топката отново не пожела да се окаже в мрежата на домакините. Уилиан отправи страхотен удар от границата на наказателното поле, но кълбото срещна горната греда и излезе в аут. Така след една значително по-силна игра на Арсенал, първата част завърши при 0:0. Явно двата отбора бяха запазили козовете си за след почивката. 

                                                                   

    Без промени за Артета след първото полувреме. Явно Оле Гунар Солскяер е казал някоя друга по-остра дума на играчите си, защото домакините излезнаха по-мотивирани. Бисака стреля още в самото начало, но перфектната позиция на Габриел му даде възможност да се намеси и да сложи крак на пътя на топката. Габриел Магаляеш също бе един от гигантите в този двубой. Дошлият през лятото защитник показва стабилна игра и опровергава всеки даден паунд за него. Отговорът на гостите не закъсня. В 52 минута, ново страхотно взаимодействие между Обамеянг и Лаказет можеше да е причината за радост на Арсенал. Лаказет проби през центъра на отбраната на опонента и подаде в ляво към намиращия се Обамеянг. Габонецът стреля почти мигновено, но удара му премина покрай страничната греда. Все още 0:0. Някъде тук в хода на тази втора част, Манчестър Юнайтед пое контрола над мача. Но само в притежанието на топката. До реални голови опасности не се стигаше. Защитата на Арсенал показваше защо е допуснала най-малко попадения във вратата си от началото на сезона. Гостите от Лондон оставиха съперника да владее по-често и пресата спадна. Но това далеч не означаваше, че идеите са свършили. Напротив. Контраатаките зачестиха, а Магаляеш, Партей и Елнени продължаваха да вършат страхотна черна работа. Смело можем да заявим, че Мохамед Елнени изигра един от най-добрите си мачове с фланелката. Така се стигна и до 69 минута, когато таблото на Олд Трафорд показа 0:1. Уилиан подаде на Белерин в наказателното поле. Испанецът пое, а връхлитащия го Пол Погба извърши нарушение. То доведе до единайсет метров наказателен удар. Хубаво е, че Майк Дийн не си затвори очите и мигновено показа точката за изпълнение на дузпа. Зад топката застана капитанът на отбора, Пиер-Емерик Обамеянг. Габонецът се засили и прати Де Хеа в другият ъгъл. Това бе и първи гол за Обамеянг в първенството от първия кръг насам. Какъв начин само да прекъснеш головата си суша. 20 минути преди края, Манчестър Юнайтед - Арсенал 0:1. 

                                                  

    В 76 минута, Артета извърши и първата си смяна в двубоя. Еди Нкетиа се появи в игра на мястото на Александър Лаказет. Двубоят беше към своят край, когато на терена се появи и Мейтланд-Найлс. Минутка по-късно, в 87-та, бе извършена смяната на века. Голмайсторът Обамеянг напусна, а на Олд Трафорд се появи... Шкодран Мустафи! Отдаваме подобна смяна на умора в състава и сигурно затваряне на мача. В продължението на двубоя отчитаме една ситуация при която Елнени гонеше съперника съвсем сам в неговата половина на терена. И тези му действия доведоха до грешка в отиграването на Линдельоф. Какъв мач за Елнени! И за целия състав на Арсенал. За 90 минути игра, защитниците проспаха точно две положения в полза на домакините. Едното бе това при което Гринууд стреля от малък ъгъл. Другото бе при един щастлив рикошет в главата на Лено. След него, топката се отби в гредата и излезе в корнер. Първа победа за Артилеристите на този стадион от 2006 година насам. Постигната със себераздаване, преса, скорост, стил и разум. 

                                                              

    Ето какво допълни Микел Артета на пресконференцията след края на мача. 
    ‘’Мисля, че точките са абсолютно заслужени. Щастлив съм от това, че 14 години по-късно отново печелим тук. Дойдехме и постигнахме това, което искахме. Преди двубоя помолих играчите да играят по нашия начин. Със стил. Направихме го и то веднага след началото на самата среща. Да не забравяме, че се изправихме срещу един голям и силен противник. Честно казано, в даден момент от мача се сетих за срещата с Лестър Сити. За начина по който доминирахме през първата част и въпреки това се оказахме от губещата страна. Второто полувреме тази вечер заприлича именно на онзи двубой. Но този път се справихме и то по един зрял начин. Истината е, че трябва да побеждаваме в такива мачове. Мачовете срещу големите ни съперници. Това ни вдъхва кураж и увереност.’'

                                                              

    Сигурни сме в това, че Хърбърт Чапман гледа с усмивка подвизите на бившия капитан. Микел твори с размах, а това е само началото! Когато пое Арсенал, Артета обеща да оправи защитата. Е, резултатите говорят сами. Следващият двубой на Арсенал е в четвъртък, 5 ноември. Той е от 3-ят кръг на Лига Европа и в него съставът приема този на Мьолде. Начален час 22:00 българско време. Очаквайте статия преди двубоя в деня на мача. А до тогава не спирайте да се усмихвате! Екипът на "Арсенал България" ви пожелава успешно начало на седмицата.
     
     
    Автори: Пламен Томов и Даниел Георгиев
    Честит 1 ноември - Ден на народните будители! Нека никога не забравяме техните имена и да се стремим към продължаване на делата им. А днес ще се състои още един празник. Той е свързан с най-великата игра. Предстои поредното шоу с марка Манчестър Юнайтед срещу Арсенал. Стадион Олд Трафорд. 18:30 българско време, Диема Спорт 2. Един сблъсък, който се оформи като етикет на английското първенство при неговото превръщане в глобална спортна марка през 90-те години и първата декада на новото хилядолетие. Оле Гунар Солскяер срещу Микел Артета. Арогантната агресия на „червените дяволи” срещу изтънчената изящност на „артилеристите”. Една битка за надмощие на два футболни гиганта. Битка на два клуба, които завинаги промениха не само английския футбол, но въобще играта и нейните тенденции за развитие. Съперничество – яростно, страстно, непредсказуемо, даващо ти правото да се наричаш най-добър в най-доброто първенство в света. Един мач, който може да се превърне във война или във футболна класика. Като микс на химически елементи, които един път предизвикват експлозия, на следващия път нещо красиво и очарователно. Настанете се удобно, защото ще ви запознаем с някои незабравими моменти от тази класика и новините преди самият мач. Приятно четене.

                                               

    Някога големият английски рефер и носител на Орден за заслуги към Британската империя, мистър Дейвид Елъри, бе запитан, какво го кара да бъде футболен арбитър. На което  отговаря с това, дали хората помнят един полуфинал за Купата на Футболната Асоциация от 1999 година. Да, имено онзи мач на Вила парк между Манчестър Юнайтед и Арсенал, превърнал се в една от класиките в английската игра. Елъри споделя, че за много хора би било щастие или късмет да са на трибуните, а той е бил на терена и е имал възможно най-добрата трибуна от която да се наслади на този епичен сблъсък. Добър отговор в типичен английски стил от един учител. Днес в първия ден на ноември, ще се изиграе мач номер 103 в лигата на Олд Трафорд, между тези два колоса на английския футбол. Е, ние няма да сме на трибуните, още по-малко на терена, но пък за сметка на това емоциите са ни гарантирани.

                                               

    Историята помни много знаменателни сблъсъци, но кога започва всичко, кога пламва искрата на това яростно съперничество? Въпреки, че от 1919 година насам, те рядко не са в една дивизия/само в случаите, когато Юнайтед е изпадал от топ нивото/ експлозията в мачовете помежду им е някъде в началото на 90-те години. Експлозия между два клуба, двама мениджъри, двама вдъхновяващи капитани като Рой Кийн и Патрик Виейра, за да стигне кулминацията си в периода от 1997 до 2005 година когато са показани 7 червени картона заради инциденти на терена. Смята се, че първия голям мач, който е белязан с напрежение е този от октомври 1990 година, когато на Олд Трафорд в масово меле участват всички играчи без Дейвид Сиймън. Меле, довело до отнемане на точки и на двата отбора, както и глоби за част от участвалите в тези продължили 20 секунди батални сцени. Арсенал печели този двубой с 1:0/впоследствие и шампионската титла/, а Лий Мартин, който по това време вече има легендарен статут сред феновете на Юнайтед в личен разговор споменава, че е бил край страничната линия и там дори е усещал искрите, които са летели от терена…

    През септември 2004 година, едно нулево реми трасира пътя на „Артилеристите” към тяхната знаменита серия от 49 поредни мача без загуба, но и към безпрецедентната титла без загубен двубой. На Олд Трафорд, обаче е страховито като изпуснатата дузпа в добавеното време от страна на Рууд Ван Нистелрой води до сцени на истерия и дива радост, при която целия тим от Лондон се нахвърля върху разстроения холандец. След мача, наречен „Битката за Олд Трафорд”, са наказани 6 футболисти и същевременно е открит път към титлата за Арсенал. Разбира се в живота има много интересни съвпадения и случайности и именно в „Театъра на мечтите” завършва най-дългата серия без загуба в историята на английския футбол. На 24 октомври 2004 -та година в един от най-свирепите мачове, белязан с безброй нарушения, провокации и компрометирано рефериране от страна на Майк Райли е сложен край на непобедимата серия на Арсенал, а Ван Нистелрой изживява своя личен реванш. Следват грозни сцени на разправии, хвърлена пица върху Фъргюсън и взаимни обвинения, като думите на Гари Невил са, че Манчестър Юнайтед  ще направи всичко възможно за да победи, с всички възможни легални средства, докато Арсенал очакват едва ли не шпалир, заради красивия футбол който практикуват. Въпрос на философия и манталитет. Този мач остава във фолклора като „Битката в бюфета”, а всички привърженици на „топчиите” се чувстват и до ден днешен като брутално ограбени. И с право!

                                               

    Друг емблематичен играч от този период, останал малко в сянка като Дарън Флетчър след години отбелязва, че начина по който Манчестър Юнайтед е можел да противодейства на играта на Арсенал е била  физическата агресия и много силната воля за победа. Шотландецът акцентира как сблъсъка Кийн срещу Виейра е решавал шампионати, а обстановката на Хайбъри със  стръмните трибуни, препълнени с екзалтирани привърженици и малкия терен е създавала взривоопасна обстановка, почти като на Анфийлд, но добрата физическа подготовка и тренировките на малки терени е компенсирала привидното превъзходство на лондончани. Според шотландеца, това за което се говори сега, като преса или „гегенпресата на Юрген Клоп”, тогава е практикувано от съставите на Фъргюсън и единственото решение срещу техничната и динамична игра на изключително надарения състав на Арсенал е било, да си като скала пред лицето на противника. Дали това се харесва на неутралните привърженици и тези на „артилерстите”? Вероятно Не, но е факт, че Сър Алекс Фъргюсън успя да намери рецептата, с която да противодейства на гениални състави на съперника и да ги спира в опитите им да направят династия в английския футбол. Разбира се, не всички сблъсъци са обагрени с такива страсти и емоции. В сянката на историята остава един знаменит двубой, който е покрит с много тъга и сантимент. Малцина помнят и знаят, че т.н. „Бебета на Бъзби”, които вероятно са един от най-надарените отбори в историята на футбола, изиграват своя последен мач в лигата, преди трагедията от Мюнхен именно срещу Арсенал на стадион Хайбъри на 01 февруари 1958 година. Тогава Юнайтед печели с 5:4, като в състава са пет от трагично загиналите  впоследствие – капитанът Роджър Бърн, Еди Колмън, Марк Джоунс, Томи Тейлър и непрежалимия Дънкан Едуардс. Хайбъри за последно вижда този гениален състав, който така и не разбрахме какво можеше да постигне. Финала за купата от 1979 година е безспорен трилър с неговите 5 гола и завинаги остава известен, като „Петминутния финал”, а Арсенал спечелва своята 5 купа на Футболната асоциация в период, в който славата бе напуснала Северен Лондон.

                                                  

    Стигаме и до мача, който се превърна в най-добрата реклама на турнира за Купата на Футболната Асоциация. Този с който започнахме – полуфинала от 1999 година. В преиграването на Вила парк имаше от всичко: голове, страстен футбол, червен картон, пропусната дузпа, продължения и може би най-красивото попадения в този турнир. Многоуважаваният рефер Дейвид Елъри показва червен картон на Рой Кийн, а по-късно в добавеното време дава и дузпа за Арсенал, която обаче Денис Бергкамп пропуска и дава живот на „червените дяволи”, които с един гениален гол на Райн Гигс си откриват пътя към знаменития „Требъл” и прекъсват пътя на Арсенал към потенциален „Дубъл”. Във футбола е така и понякога една пропусната дузпа променя цели сезони, като тази на Бергкамп или онази на Ван Нистелрой, а животът явно си дава своите реванши. Независимо от резултата след края на този епичен полуфинал Алекс Фъргюсън иска обяснения от Дейвид Елъри за червения картон на Кийн, а самият ирландец години по-късно му изпраща своя подписана фланелка и писмо в знак на уважение към английския рефер, който го е гонил 4 пъти по в кариерата му. Интересно, дали е правил подобен жест към други арбитри, били не особено   стриктни към него и неговия отбор? Вероятно не….

                                                    

    Нека сега се концентрираме върху новините преди двубоя. Извън строя са Роб Холдинг, Калъм Чеймбърс, Пабло Мари и Габриел Мартинели. Давид Луиз пък е под въпрос. Хубавите вести са, че всички от изброените провеждат тренировки. Съвсем скоро Холдинг ще е на разположение на Артета. Англичанинът получи травма в дясното сухожилие по време на загрявките преди гостуването на Манчестър Сити. Очакванията са Холдинг да се завърне през идната седмица. Чеймбърс пък вече тренира на пълни обороти. В близкото бъдеще предстои и включването му във фитнес тестовете преди двубоите. Близо до своето завръщане е и Пабло Мари. Вече излезе информация, че испанският бранител ще е готов за селекция след паузата, която предстои след две седмици. Мартинели пък е подложен на леки занимания с топка. Надеждите са да видим младата бразилска звезда обратно по терените през следващият месец. Очертава се съвсем скоро Микел Артета да разполага с всички свои футболисти. На по-добро от това, здраве му кажи. 

                                                   

    Ето и част от думите на нашия мениджър на провелата се пресконференция.
    “На мнение съм, че между играчите им се усеща пълно разбиране на терена. Също така, в самият клуб като цяло, химията между всички е на едно много високо ниво. Оле успя да промени много неща в отбора. Вижте само начинът, по който те завършиха предната кампания. Състезателите им могат да си позволят да играят две или три различни формации. Трябва да сме подготвени за това. Те са адаптивни и имат качествен състав.’'
    Испанският мениджър си припомни и времената в които един срещу друг бяха Арсен Венгер и Сър Алекс Фъргюсън.
    “Определено това е едно най-добрите съперничества във Висшата Лига. Историята на този сблъсък е огромна. Помня доста от двубоите между Арсен и Сър Алекс. Сблъсъците между играчите също бяха на едно страхотно ниво. В продължение на дълъг период, тези два отбора бяха единствените, които спореха за отличието в първенството. Манчестър Юнайтед - Арсенал несъмнено е сред топ сблъсъците. Чувствам се доста развълнуван да отида на Олд Трафорд. Искам да вярвам в това, че ще победим. Такава е и настройката в отбора. Да отидем там и да спечелим. Такива са нашите нагласа и подход.’'

                                                    

    Артета вече победи веднъж „червените дяволи’’. Това се случи в първият ден от тази година. Никола Пепе и Сократис Папастатополус оформиха крайното 2:0 в Лондон. Интересен е факта, че ако ’’топчиите’’ надвият този съперник и днес, то Артета ще се превърне в едва вторият ни мениджър, който побеждава Ман Юнайтед в първите си два мача срещу тях. За последен път, подобно нещо се случва през далечната 1925 година. Тогава начело на Арсенал е бил легендарният Хърбърт Чапман. Историята на този двубой, започнала в далечната 1894 година, когато на 13 октомври завършва с боевото 3:3, а величия като Брайн Кид, Дейвид Плат, Анди Коул, Робин Ван Пърси, Дани Уелбек, Алексис Санчез и Джодж Греъм са били от двете страни на барикадата. И въпреки, че в последните години аурата на този сблъсък е леко поизбледняла, е сигурно, че ни очаква поредната доза адреналин, страст, емоции и бира с този класически футболен шедьовър!

                                                     

    Преди започването на този седми кръг, двата отбора заемат съответно 15-та и 11-та позиция във временното класиране на Висшата Лига. Домакините от Манчестър имат 7 спечелени точки в своят актив, а Лондончани 9. За добро или лошо обаче, главен рефер на срещата ще бъде Майк Дийн. Всички привърженици на Арсенал по света се молим за честен и справедлив двубой! Нека спечели по-добрият. Разбира се, надяваме се това да бъдат нашите любимци. Всеки футболен запалянко е наясно с това, че на Олд Трафорд се играе трудно. Особено когато реферите са срещу теб. Но монетата има две страни. Истината е, че тръпнем в очакване на поредният интригуващ сблъсък между Ман Юнайтед и Арсенал. В нашият форум можете да дадете своята прогноза за краен изход от двубоя. Иначе сбирки за дербито ще има в клонове на Арсенал България в цялата страна. Разделяме се с пожелания за приятни емоции преди мача и още по-приятни такива след него. Up The Arsenal!
     








     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...