Jump to content
  • The series is back! I will put it together up to last season as I plot how I felt in the doldrum years when not much went consistently right. I will plot the downfall of Arsene Wenger and the attempts to replace him.
    All change on the North London Front
    Putting together the Emirates was probably the glue that holds 2006-07 together. Lots of good players left, presumably to cover costs and not so many came in. Results on the pitch were very patchy, and it was the first time in a long time that we heard transitioning in a negative way about Arsenal under Wenger. We were to remain in negative transition more or less ever since until hopefully last season.

    Easy to spend money at the Emirates
    Strangely enough, though, I remember being hopeful at the start of the season. We had just come off a good performance against Barcelona in our only Champions league final, where bad luck and Jens Lehmann cost us the win. We would now have a much bigger stadium so close to the old one that Highbury could be omnipresent and remain in our hearts. Gone was trudging past houses into the stadium to be replaced by bridges, statues, photos, shrines to players, and a huge commercial experience with plenty of ways to remove fans from their money.
    It was, and still is, impressive though. It changed from our dear old Highbury to an all encompassing Arsenal event at every stage. You were looking up in wonder all the time. But it did not lead to an uptick in our performances.  But I will get to that.
    Our best players gone, and the new ones struggled
    First was the astonishing amount of players let go or loaned out, I reckon to save wages. 14 went, including Dennis Bergkamp, Robert Pires (still hurting from being subbed in the Champions league), Sol Campbell, Ashley Cole, Lauren and Jose Antonio Reyes among the most notable.

    It was hard to replace Robert Pires
    We got in 5 players, Rosicky, Song, Gallas, Denilson and Baptista and the bind that connects them was that they never managed to quite make it at Arsenal, although only Gallas is probably not remembered with much fondness by Gooners. Some were plagued by injuries, with Rosicky being the most tragic. He could have been superb for us, but getting consistent game time proved impossible to achieve.
    I still believed
    So why had I any optimism? Henry was still there, and Adebayor and Van Persie were emerging. Alex Hleb had come in the previous season and was showing a silky touch on the ball and of course Cesc Fabregas was top class. We still had good players and Arsene always seemed able to get the best out of his teams.

    Bergkamp was another big loss
    My optimism was misplaced though straightaway. Our first match was against Aston Villa at the Emirates and we drew. Then we lost to Man City and drew against Middlesbrough. 2 points, 3 matches and it wasn’t looking good. But then luckily for us we came up against 2 Uniteds, Manchester and Sheffield. The champions Utd were beaten at Old Trafford 1-0 to the Arsenal and then Sheffield United were beaten for our first win at the Emirates. Why did I doubt Mr Wenger?
    We didn’t frighten teams anymore
    But in truth, we never truly got going. We had 8 losses and 11 draws in the league and somehow finished 3rd, level on points with Liverpool on 68. We needed 84 this season to come second, in contrast. Yes we had some good wins like the one at Old Trafford. We had four 3-0’s against the Spuds, Liverpool, Watford and Sheffield Utd, a 4-0 against Charlton and 6-2 against Blackburn. Our home form was decent with only one defeat (West Ham) and 6 draws so the Emirates was doing us some good.

    Rosicky could have been a great for us
    As for the League Cup, which is certainly not our favourite trophy, we had lots of tough ties but came through them all up to the final against Chelsea. We had West Brom away and we won 2-0. Then Everton away and we won 1-0. Then Merseyside away again when we destroyed Liverpool 6-3. The hapless Spuds up next in the semi’s and over 2 challenging games we triumphed 5-3. Chelsea though were a bridge too far. A bad tempered match saw Jose Mourinho come out on top 2-1. Wenger, to his credit, stuck with the young players he had trusted in the lead up to the final. That was very brave against a Chelsea team who were starting to dominate English football. Wenger was never to lift the League Cup.

    Alex Song could maybe have been another
    And the FA Cup? Our trophy? Not this year but we again showed our superiority over Liverpool with an away win of 3-1. Bolton next and it took us 2 matches to also dismiss them 3-1. Then Blackburn and another two matches before they beat us 1-0. That 1-0 beating was part of a sequence I will come back to later.
    But in the Champions League we will destroy them all?
    And so the Champions League. Easy enough in the qualifier against Dinamo Zagreb 5-1 on aggregate. Then Hamburg, Porto and CSKA Moscow in the group stages. We did ok and were top of the group with 11 points, equal with Porto. But we never showed the devastating form of the previous season. The patchiness all round was worrying.
    We got an easy draw in the round of 16 against PSV Eindhoven. We had, after all, hammered the best teams in Europe on the way to the final the previous year. But for us Gooners, every time we believe that Arsenal are about to show our true merit, it seems to go wrong. Eindhoven beat us 2-1 over 2 legs and it was bye bye to my dream of the Champions league. We haven’t really looked like winning it since.

    Easy peasy PSV
    I know most of you out there remember all this as we moved to the Emirates but the quality of the team started to deteriorate. Big money signings were disappearing and our players were being snatched up or coming to the end of their times. It was starting to look like the 2 big trophies were out of our grasp, the Premier and the Champions League. Chelsea and Man Utd were pulling away from us. Big money had derailed us and we were no longer even kings of London.
    One nil to not Arsenal
    There was something else that year that maybe was a bad portent of the years to come. Our old chant of one nil to the Arsenal could have been replaced with its opposite, one nil to not Arsenal. We were beaten by that score 5 times in the league, by Man City, Everton, Sheffield Utd and West Ham twice, all teams below us. Twice in the Champions League against CSKA Moscow and the crucial match against Eindhoven. Blackburn also kicked us out of the FA Cup by that scoreline. 8 times our favourite score bit us in the bum. We only won four 1-0’s in all competitions, probably our lowest ever. We hadn’t even got anything to sing about in our shiny new and expensive stadium as none of those happened at home.
    Oh, Arsene, we needed a miracle, I would take 1-0 to the Arsenal all day long if we could win the big trophies. The odd bright spark in that season seemed like the dying embers of a once great team and manager. Could Arsene put it right?

    Football fans are uncivilised? 
    Why, oh why is this necessary?
    Have you ever wondered how we have got into the state we have regarding how fans intermingle at matches and at places to watch matches such as pubs, town squares, etc? First maybe I should ask have you ever been to watch a match at the Arsenal? If so you will see huge teams of police and stewards everywhere inside and outside the stadium. Something like 300 police and 700 stewards are required for big matches. That means a 1000 wages have to be paid just so human beings behave themselves. There are some high ranking and well paid commanders from club and police included in that number who oversee operations from a control room. Plus there are cctv cameras to cover every part of the ground and outside so errant fans can be identified. These cost a lot to be installed and maintained.

    Yellow vested cops are the norm at big football matches
    So that’s it? Human beings are not able to act in a civilized way? Here in Sofia, many denizens hate the Levski/CSKA derbies because of the violence, policing and road closures. And football in Bulgaria does not attract big crowds. People hit each other, sometimes fatally, because they support a different football club. Can we not see the madness in this? Is that it? We are a crazy species who have no idea how to control ourselves? Maybe that is the starting point of this discussion. Can we work on this madness?
    Can we get to Nirvana?
    First we surely must assess what we see as an ideal. For me it is simple, no police except to control petty crime like pickpockets, although even that profession seems to be dying as no-one carries cash anymore, and no stewards except those that are there to help get fans to their right seats, help in medical emergencies such as heart attacks, etc. So one ideal is to have no policing us not to hit other fans like maniacs.

    The Blues, and the Yellow and Green of Dublin and Kerry at an all Ireland Final
    Fans to sit together and have banter with each other without ever descending into the darkness that seems to exist within us. I have regularly sat or stood with opposing fans and I can assure you they are not in any danger from me. I would not celebrate Ireland or Arsenal scoring though, for fear of being attacked. Other sports such as rugby and Ireland’s own Gaelic games do not segregate fans despite also attracting huge numbers, some 80,000 for All Ireland finals. I feel that must be target 2, fans are not segregated.
    You won fair and square
    Another are pubs and suchlike. There are in London, pubs where opposing fans are not welcome. Why can’t we go and support our teams in safety. I have been in Ireland in many places where opposing fans gather, cheer when their team scores and go quiet when the other side celebrates their goals. There is singing and banter and I have had some great times at such events. Kerry vs Dublin All Ireland Gaelic football finals energise the whole of Dublin with an atmosphere so electric the sparks are fizzing everywhere. And yet it is normally safe. And we usually concede when the better side won. “In fairness, boys, you deserved to win”. 3, then is we have fun with other fans.

    It seems some fans can get together and have fun without bashing the other's head in
    I would be quite happy to do the same if I was in a pub or ground with Spud fans. I have been in pubs with Man Utd fans who after the match discovered that I was an Arsenal fan but have had civilized discussions with me.
    Why can’t the majority win this one?
    Of course, one can see straight away the connection between these 3 areas highlighted. If the pure craziness of fans beating each other stopped, then the other 2 would flow from that. If there was no violence fans would go to matches to have fun and a laugh with opposing fans.

    Can we have a truly great time at this place?
    I reckon, as I have spoken to both Arsenal fans and fans from many clubs, that the vast majority of us want what I am saying here, the feeling that we are going to a fun event, not a tribal hatred one. Here in ASCB, in this very website, we have a policy of being respectful to other clubs and the fans throughout ASCB seem to be the same.
    What can we do?
    So that is my opinion, to truly enjoy football, we need to eliminate the violent craziness that exists within some of us. How could we do that?
    I feel we have a backwards approach to this problem. More policing, more cctv, segregation of fans, being herded around like sheep and so on has definitely alleviated the problem. I haven’t got really frightened so much as in the 70’s and 80’s. Punishment of errant fans with bans as well has also had a role but these are all predicated on the belief that we are an inherently violent species. The majority of good fans have to live with these inconveniences because of the crazies. We need to dream up a different way that involves us having fun, not getting oppressed more and more
    I can understand people being pushed into a war by the dark forces at the top looking to gain some advantage. I can understand criminals being violent to protect their patches from other criminals. I certainly do not agree with these actions but can understand why they happen. But surely there is no logic to one football fan attacking another because they support a different club? They are the same people, they both love football but have an inherent need to explode into nasty aggression? Please, someone who has done this explain to me why you have? What do you gain? I hope there is someone out there reading this column who can do that for me. You can do so anonymously of course.

    They are not really shit, you know
    What can we ordinary fans do to bring about change? I think we need to call out any instances of hatred towards another club. We need to ditch songs that inspire hatred. I never stand to show I hate Tottenham. I never say Tottenham are shit. They have the sixth most trophies in English football so they are better than most. We are 3rd so are we shit because there are teams better than us?
    A holistic approach is needed
    We need to stop the abuse of referees as without them there can be no football. Yes, we should always try and improve them but fan groupings should get together with referee groupings to explore how to help referees and yes, eliminate, as far as possible any mistakes they might make. We should not be screaming abuse at referees.
    We need refs far more than a lot of fans concede
    Nowadays we can record instances of fans being racist or aggressive or saying or singing demeaning things about other fans or the ref, club, players or manager. I guess we could report them and they could get bans. But first we must acknowledge that a lot of football fans sing oppressive songs. I truly believe that there is a peer pressure here as the majority of fans don’t seem to really hate other fans, in my experience, but so many still sing these songs. Perhaps the clubs could give a match ban to any fans caught singing such songs. If they give enough advance warning that they will do so from some future date fans will know they could get banned.
    We need leadership
    First though, you would need education and leadership from the associations, clubs, players, and fan groupings that they want to have the fun that could be had by ditching the violent tendencies. We need to agree what we want and how we could go about achieving it. Mankind has so much imagination in so many areas. We need to utilize that imagination to explore ways to bring the fun back to football. To make football matches a civilized, yet electric atmosphere where fans bounce back and forth with witty songs and nevertheless we are capable of applauding the winning team at the end. If we truly accept that we can only enjoy ourselves by putting fellow fans in hospital then we really are a crazy species. 

    An electric atmosphere created by everyone happy to be there
    To sum up, we need to talk about and agree what we would like to have as a matchday experience, and then figure out how that may be achieved.  Step by small step if necessary. Am I asking too much?

    Is it necessary to be mugs?
    This is Lionel Messi. When we talk about his position in world football it is generally in 3 categories:

    The greatest shirtseller of all time?
    1.      He is the greatest of all time, an idea held by some fans
    2.      He is the greatest current player during his time at the top, again a view held by some fans
    3.      He is one of the greatest players ever, this time probably everyone would agree
    It is not, usually, except for the marketing experts at his clubs, about what he can generate in shirt sales and so on. But what he, and that other elite band of top players have, is an ability to create astounding sales for their clubs and their kit maker for their shirts and other merchandise. Messi has sold many, many millions of shirts for Barcelona, PSG and Argentina and will now do the same for Inter Miami. Generally the star players make more money for their clubs than the rest of the team combined. This is certainly true of both Messi and Ronaldo, the iconic duo that splits fans as to who is the GOAT. I am not getting into the argument here of which of them is the best footballer but I will talk mostly about Messi to make my argument.

    Or maybe Ronaldo is the greatest shirtseller of all time?
    It is difficult to get exact figures of how many shirts they have sold but it is certainly many millions each. My research reckons something like 10 million for Messi. Now, there is a counterpoint of fake shirts which could well also reach the same figures or more but they are not quite as relevant to my thesis as the money doesn’t go into the clubs.
    We need the fickle fans to buy, buy, buy
    What it means is that we, as fans, buy, and buy big, to hand over money to our chosen teams.  It is strange to me that when Messi signed for PSG something like 1 million shirts were sold in his first season. It indicates that fans follow players rather than clubs, just as fans follow winners rather than teams. Take Man City and Chelsea, for example, both in the top ten brands of football clubs worldwide now, purely due to fans switching and young kids wanting to follow winners. As you go up the sporting ladder you can sell more merchandise. It seems to me that the instant fans are in the majority and they are buyers.

    Only a mug would buy a mug
    But let’s take the “real fans” for a moment. Someone who hasn’t switched clubs and takes the chance to see their team whenever they can and add to that the season ticket holders and regular attenders. For Arsenal there are 180,000 official fans in the club membership in the various categories. But Arsenal has an estimated 125 million fans worldwide as well. I basically pay to get into matches and normally buy a programme. I don’t buy merchandise unless asked to. Most of my Arsenal stuff are personal presents or freebies from ASCB or Arsenal Red membership. I have no real idea whether “real fans” also normally big buyers but I suspect maybe not too much, though for sure some of them are. Handing over ludicrous sums to attend matches is enough for me, I am not going to start handing them way over the odds for shirts, etc.

    Real Madrid: The kings of branding at the moment
    The winners take it all
    But that 125 million followers are a strong base to sell to. The other big clubs would have similar or even more. The thing is, it is those big teams which win nearly everything Man City, Man Utd, Barcelona, Real Madrid, etc., are also the biggest merchandise sellers. It is a crucial part of their branding. Vast numbers of people want to be associated with the brand of their team.
    Real Madrid were ranked first in brands at $1,636.56m in 2022, Arsenal tenth with $815.01m. That’s just the brand value if you were to make an offer for it to make money from selling official produce, not anything else. The Kroenke's paid $777m for all of Arsenal. It’s looking good for them, isn’t it?

    Ah, the branding is becoming essential to making money
    My point is, and apologies for taking so long to get to it, is, that as the other top teams make a fortune out of merchandise sales, Arsenal have to do so too. And so all the mug punters out there are helping to keep their team near the top by buying, at prices over the odds, as much merchandise as they can afford.
    Now, paying more than you should for something is regarded as a mugs game. Only stupid people do so. And yet your team needs you to do so. I am a bit of a mug by paying what, not too long ago, would have been seen as crazy money to see a football match. But I don’t normally buy produce except programmes. Programmes are not too overpriced, anyway.

    You need to buy a Declan Rice shirt quickly, it's your Arsenal duty
    Can I feel superior to those that are addicted to buying all the strips, home, away, alternative, special ones, cups, glasses, flags, banners, boots, shoes, etc that you can buy online or in your Arsenal store? It seems not as without them my team would go backwards.
    And so, I am left with only one conclusion. Yes it is necessary to be a mug to support a top football team.
    Welcome to stupidville, Gus, and don’t forget to keep paying big bucks. We have come a long way since shirt sales appeared in the late 1970's to small sales, mostly as presents for kids and with little enthusiasm to adults.

    Трансферът на лятото, на десетилетието, дори на настоящото столетие за Арсенал. Със сигурност преминаването на Деклан Райс на адрес N5 1BU London и края на проточилата се сага е трансфера, с който Арсенал отправи истинско предизвикателство към останалия футболен свят. Привличането на английската звезда е трансфер от такъв калибър, с който всеки един потенциален съперник на „топчиите“ ще се съобразява. Ще или не, защото след периода на трансформация, започнал преди двадесетина години с проекта Емиратс Стейдиъм, новината и факта, че най-големият клуб в британската столица реализира подобна сделка говори за новата орбита, в която ръководството на клуба и Микел Артета изстреляха гиганта от Северен Лондон.

    Кой е Деклан Райс и защо неговото привличане е фундаментално за развитието на Арсенал Лондон?! Деклан е роден на 14 януари 1999 година в Кингстън на Темза, в района на Голям Лондон. По бащина линия има ирландски корени, което го отвежда в различни формации на „детелините“ като младеж. Той започва да тренира футбол в школата на Челси, когато е на 7 години, за да бъде отхвърлен от „сините“ през 2013 година. За добро! Защото преминава в Академията на Уест Хям Юнайтед, а неговият треньор Тревър Бъмстед заявява, че амбицията, упоритостта и неговото постоянството, му дават шанс да пробие през съставите на прочутата академия на „чуковете“. За историята остават първите игрови минути в последната среща на сезон 2016/17 на терена на Бърнли. Пълен дебют записва на 19 август същата година при победата над Саутхямптън, а в края на своя първи пълен сезон той е обявен за Играч  № 2 („Чук на годината“) на Уест Хям Юнайтед. Деклан е само на 19 години и пред него е единствено Марко Арнаутович и блясковото бъдеще, което го чака. Неговият първи гол и наградата за „Играч на мача“ идват на 12 януари 2019 година срещу... Арсенал. Ами, случва се, а Деклан има да се реваншира пред публиката на своя нов клуб. Темата за попаденията на новото ни звездно попълнение ще бъде разгледана в настоящото изложение. На 28 септември 2019 година за първи път е капитан на „чуковете“, а през сезона записва участие във всяка една минута от 38-те мача на отбора си за кампанията. За първи път е обявен за „Играч на годината“ на своя клуб и е сред най-добрите 5-ма футболисти във Висшата лига по единоборства и пресечени пасове. Една черта от неговата игра, която се превръща в движеща сила на Уест Хям и Англия, когато Деклан Райс е на терена, черта на която и ние в Арсенал ще разчитаме. Като казваме Англия, то Деклан избира да защитава националната селекция на „трите лъва“ и записва своя дебют на 22 март 2019 година срещу Чехия на Уембли. През септември на същата година получава заплахи за живота си, свързани с решението му да предпочете Англия пред Република Ирландия. С това си действие Деклан става първия футболист след  Джак Рейнолдс, който през 1892 година прави същата „непростима“ за много постъпка. Непростима или недопустима за някои, то за привържениците на Англия, тя носи само наслада, тъй като Райс се превърна в интегрална част от отбора и записа 7 мача на Евро` 2020 и 5 на Световната купа в Катар през миналата година. В два последователни сезона е включен в идеалните европейски единайсеторки на турнирите Лига Европа и Лигата на Конференциите, а след отказването на Марк Ноубъл през май 2022 година получава престижа да носи капитанската лента на Уест Хям. Деклан Райс има тази чест само в един сезон, но какъв! С блестящото си представяне през кампанията той е в основата на спечелената Европейска купа от „виненочервените“, а така се нарежда в йерархията на Уест Хям до имената на легендарните капитани Боби Моор и Били Бондс. През своя последен сезон на Лондон Олимпикс, Деклан е играчът от Висшата лига, който е спечелил най-много единоборства в сравнение с всеки един друг футболист в най-силното първенство на планетата - един показател от играта му, на който Микел Артета ще разчита безусловно. В кариерата си за „чуковете“ записва 245 мача и 15 гола, но неговата амбиция, за която говорихме бе това, което сложи край на един забележителен период в кариерата на този забележителен млад спортист.

    Какво може да се очаква от Деклан? Той има всички качества да успее в играта. Започнал като централен бранител, в момента е един от най-добрите дефанзивни футболисти в света. Със своите лидерски качества се отличава от най-ранна възраст и от „лейтенанта“ до Марк Ноубъл се превръща в оня „маестро“ от полузащитата, който движеше цялостно играта на своя вече бивш клуб. Изключително здрав физически, той рядко отсъства поради контузии, а стоманата, която демонстрира при отнемането на топката, нейното бързо овладяване и последващ къс пас към най-удачно разположения съотборник  ще бъдат от витална необходимост за Арсенал след оттеглянето на Гранит Джака. По този показател и стил на водене на играта много наподобява Клод Макелеле, а при достигане на неговите стандарти, то можем да очакваме велики спомени, които Деклан да създаде за привържениците на „артилеристите“. Райс е много добър както при къси, така и при дълги подавания, но друга черта от играта му, която прави впечатление е владеенето на топката, напредването между двете наказателни полета, създаването и печеленето на пространства и намирането на най-добре позиционирания съотборник. В Уест Хям и тяхната игра на контраатакуващ футбол, много ценното качество на бързото овладяване на топката и намирането на най-добре позициониран съотборник, бе опосредствано от самата бързина на Деклан Райс. Той много удачно създава отстояние от противниковите играчи, което му позволява рядко да губи топката, но дори когато това се случва, то Райси моментално „захапва“ своя противник в опит да си възстанови владеенето ѝ и в повечето случаи това е успешно. Всъщност Деклан Райс навлиза много смело и успешно в противниковото поле, печелейки терен, а когато се налага и единоборства. Нещото, което ще се надяваме да подобри в Арсенал е броят на головете, които бележи. Според Марк Ноубъл, той това го прави на тренировки, но самата игра на „чуковете“ е подвластна на друга концепция, докато при стила на Артета от миналия сезон можем да очакваме и доста повече удари от дистанция, които Деклан Райс да превръща в голове. Апропо, част от неговите 15 гола неведнъж са били обявявани за попадение на месеца в предишния му клуб. Райс определено е лидер, на и извън терена. Такъв от какъвто има нужда всеки един отбор. Той е показвал това нееднократно в кариерата си досега, а при наличието на съотборници като Одегаард, Сака и Мартинели можем да очакваме играта му от втора позиция да разцъфти. Освен чисто игровите му качества се отличава  и с класно поведение извън терена, с вече улегнал живот, което може само да го трансформира в един от най-добрите футболисти в света.

    Неговото приятелство със Сака от националния отбор ще бъде добра отправна точка за интеграция на терена, а самото му появяване с официален костюм и вратовръзка при идването му на Ашбъртън Гроув говори колко този мъж е наясно с ценностите на Арсенал и демонстира интеграция към класата на новия му тим. Не на последно място, с неговото присъствие в отбора се увеличава броят на местните играчи, а това е много важно за самата идентичност на един иконичен английски клуб като Арсенал Лондон.

    В заключение, ако се върнем към периода му в Източен Лондон и думите на Тревър Бъмстед, няма как да не се сетим за блестящите млади футболисти, които излизат от т.н. „Академия на футбола“ в лицето на Франк Лампард, Рио Фърдинанд, Джо Коул, Майкъл Карик, Джърмейн Дефоу и Глен Джонсън. Ние, които подкрепяме Арсенал се надяваме, Деклан Райс да поеме по стъпките на Лампард младши, Фърдинанд и Карик, и да бъде движещата сила като своите именити предшественици, носейки ни много радост, слава и трофеи в Северен Лондон.
    А аз тази вечер ще си спретна едно ризото, което все повече се превръща в мое любимо ястие и ще го гарнирам с хладно вино от специално закупен за случая Дек(л)антер.
    Успех Деклан Райс в твоето ново начинание!

    Арсенал не успя да победи Нюрнберг и завърши 1:1 в първата си официална контрола, част от предсезонната подготовка в Германия.
    Букайо Сака изведе "артилеристите" напред в 7-та минута след брилянтна индивидуална игра. Младият англичанин отбеляза в типичен стил, след като овладя топката по дясното крило, след пас на Уайт, финтира няколко защитника и с плътен удар по земя в далечния ъгъл, преодоля вратаря на домакините. В 62-та минута Жоржиньо си отбеляза автогол, не без помощта на резервния вратар Карл Якуб Хайн, който му подаде, меко казано, спорен пас.
    Микел Артета заложи на силна стартова единасеторка. Рамсдейл бе на вратата, а пред него бяха Бен Уайт вдясно, Салиба и Габриел в центъра и Кивиор вляво. В центъра на терена бяха разположени Томас Партей, Фабио Виейра, заменил в последния момент обявения за титуляр Йодегор и Леандро Тросард. В нападение испанецът заложи на Букайо Сака, Еди Нкетия и Рийс Нелсън.

    Още с първия съдийски сигнал, Арсенал овладя инициативата. Якуб Кивиор зае позицията на Зинченко по навътре по терена и стартираше атаките. След няколко добри първи минути, полякът допусна няколко неточности, които доведоха до лек смут в редиците на "артилеристите", но без опасност за Рамсдейл.
    Бенджамин Уайт показа стабилност и ефективна игра. Той бе един от футболистите, които покриха най-голяма дистанция през първото полувреме като създаде и няколко опасности пред вратата на Нюрнберг с типичните си нахлувания в наказателното поле зад гърба на Сака. Конкуренцията с бъдещото ново попълнение, Тимбер, се очаква да бъде жестока.
    Салиба и Габриел изиграха типичен стабилен двубой, но и нямаха много работа в защита. Французинът, който дебютира с номер 2 на гърба, показа че е преодолял контузията на гърба и е готов да направи една добра подготовка. Габриел, от своя страна, изведе за първи път Арсенал с капитанската лента. 
    Фабио Виейра се опита да бъде адекватна алтернатива на Йодегор, но не успя да впечатли с играта си. Имаше няколко добри отигравания по дясното крило със Сака и Уайт, но цялостното му представяне беше посредствено.
    Томас Партей, от друга страна, бе един от най-добрите през първото полувреме. Ганаецът умело дирижираше центъра на терена и задаваше тона на атаките на Арсенал като се отличи и с няколко добри намеси в дефанзивната част от играта.
    Леандро Тросард зае позицията на Джака, но играта му нямаше нищо общо с тази на швейцареца. На пръв поглед движенията му бяха правилни, но ориентацията в отделни ситуации му се губеше. Често можеше да бъде видян на крилото, вместо в полупространството между бека и централния защитник. 
    Рийс Нелсън бе другият играч, който направи добро впечатление. Англичанинът, който наскоро подписа нов договор с клуба, игра с голяма увереност и създаваше големи трудности за противника по лявото крило. Скоростта с топка бе едно от нещата, които направиха впечатление. Освен това, Нелсън се отличи с няколко центрирания, както и с дефанзивната си игра. Определено той е един от играчите в най-добра форма на този етап от подготовката.
    Еди Нкетия не се отличи с нещо значимо, а Букайо Сака бе... Букайо Сака. С играта си показа, че независимо какъв етап от сезона е, той е готов на 100%. 
    През второто полувреме се извършиха множество смени в отбора на Арсенал и това разстрои играта.
    Дебют с червената фланелка направи новото попълнение Кай Хавертц. Германският национал зае първоначално позицията на 9-ка, но след влизането на Балогун в 55-та минута се премести като атакуващ полузащитник в лявата част на атаката. Именно там се очаква да бъде и неговата титулярна зона на игра. Като цяло Хавертц не се отличи с нещо значимо, но това може да бъде очаквано, тъй като неговата подготовка стартира малко по-късно.
    Изключително впечатление направи младокът Итън Нванери. Той се появи на мястото на Фабио Виейра в 60-та минута и веднага преобрази атаката. Роденият през 2007 г. играч показа завидна техника, скорост и поглед върху играта. Да се надяваме, че Артета ще го вземе на турнето в САЩ, където да покаже още от огромния си потенциал.
    Другите двама юноши, които пътуваха с отбора, също взеха участие. Майлс Люис-Скели и Роуел Уолтърс влязоха за последните 15 минути и не допринесоха с нещо, което си струва да бъде отбелязано, но показаха добри неща.
    Киърън Тиърни изигра приличен двубой, но позицията на полузащитник при изграждане на атаките се вижда, че не е за него. Колкото и да се старае, шотландецът като че ли не може да си намери място в схемата на игра на Артета.  
    Жоржиньо имаше нещастието да си отбележи автогол от около 30 метра, но в негова защита може да се каже, че пасът към него от Карл Хайн бе безобразен.
    Естонският национал, заедно със Седрик Суареш, Остон Тръсти, Фоларин Балогун и дори Габриел Жезус се включиха много слабо.
    Хайн бе изключително притеснен при играта си крака, а удар от над 40 метра почти не се озова в мрежата му. Седрик направи няколко ужасяващи грешки, в собствената половина, които доведоха до контри на противника. Остон Тръсти, който направи един отличен сезон за Бирмингам, също се включи слабо. Позиционирането му често бе грешно, на няколко пъти подаде спорно, като дори успя да си изкара жълт картон, след едно необмислено единоборство. 
    Всички бяха любопитни какво ще покаже Фоларин Балогун. Дебютиралият за САЩ нападател, обаче, разочарова с представянето си. На два пъти той преодоляваше вратаря на Нюрнберг и на два пъти не уцели опразнената врата. Ако Арсенал действително се надява да получи 50 млн, то трябва спешно да подобри формата на футболиста. 
    Първата конрола вече е в историята. Сега отборът се прибира в Лондон, след което в неделя лети за САЩ за основната част от подготовката. Междувременно всички се надяваме да видим позитивни новини в официалната страница на клуба, свързана с двама играчи, за които се говори, че сме се договорили преди 9 дни. 

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

  • Create New...