Jump to content
  • Преди броени минути се изтегли жребия за груповата фаза на Лига Европа. Арсенал бе поставен в първа урна, като клуба има най-висок коефициент сред всички 48 отбора на този етап от надпреварата. "Артилеристите" попаднаха в група Б заедно с отборите на Рапид Виена (Австрия), Мьолде (Норвегия) и Дъндолк (Република Ирландия). Датите и точната програма на мачовете от груповата фаза предстои да разберем съвсем скоро. Представяме и кратка визитка на опонентите в групата.

    Рапид Виена е най-успешния клуб в Австрия. Основан е през 1898 година и е рекордьор по спечелени титли в местната Бундеслига. Броят е точно 32. Към тях, в колекцията си, виенския отбор има 14 спечелени купи на страната и 4 супер купи (неофициален турнир). Интересен факт е, че отбора е ставал шампион и на Германия веднъж през 1941 година, а има също и една спечелена купа на Германия през 1938 година. Играе със зелено-бели екипи. Най-запомнящите се играчи играли за клуба са Ернст Хапел, Карстен Янкер, Деян Савичевич, Златко Кранчар и разбира се Трифон Иванов. Виенчани имат два загубени финала във вече бившия турнир за Купата на Носителите на Купи, като единия е срещу Евертън през 1985 година, а това ни дава оптимистични нотки, че след мачовете с тях можем да бъдем краен победител в надпреварата.

    ФК Мьолде е основан през 1911 година. Шампион на Норвегия 4 пъти, също толкова пъти и носител на купата на страната. Играе със сини екипи. Най-известните имена играли за клуба са Андреас Лунд, Папе Диуф и Оле Гунар Солскяер, като последния е треньор на отбора преди да премине в Манчестър Юнайтед.

    ФК Дъндолк е основан през 1903 година. Шампион на Ирландската Висша Лига 14 пъти. Шампион на Първа Девизия 1 път. Носител на Купата на Ирландия 11 пъти. Носител на Купата на Лигата 7 пъти. Играе с бяло-черни екипи. Няма особено известни футболисти минали през клуба, но се счита за най-успешния Ирландски отбор в евротурнирите.

    Арсенал е на четвъртфинал в турнира Карабао Къп след като преодоля Ливърпул на Анфийлд. Редовното време завърши при резултат 0:0, но "артилеристите" бяха по-хладнокръвни при изпълнението на дузпи. В герой се превърна Бернд Лено, който успя да отрази два противникови единадесет метрови удара, а също така се отличи и с невероятни спасявания в редовното време. Напълно заслужено той взе и наградата за играч на мача.
    За разлика от мача в понеделник, този път Арсенал стартира в схема 4-3-3. На вратата бе Бернд Лено, пред него защитата се състоеше от Сеад Колашинац, Габриел, Роб Холдинг и Седрик Соареш. Тройката в центъра бе сформирана от Джо Уилок, Гранит Джака и Дани Себайос, а в предни позиции действаха Никола Пепе, Еди Нкетиа и Букайо Сака.
    И пак за разлика от мача в понеделник, този път Арсенал започна по-добре мача. „Топчиите“ стояха доста по-уверено, като битката се състоеше предимно в средата на терена. Първото сериозно положение дойде пред вратата на Ливърпул. В 8-та минута Пепе се озова сам по лявото крило. Котдивоарецът умело намери Джо Уилок в наказателното поле, който пък пусна топката към Еди Нкетиа. За съжаление английският талант се засуети и в крайна сметка стражът на домакините изби топката. Битката в центъра на терена продължаваше за всеки метър земя и чистите положения липсваха и пред двете врати. Това се промени в самия край на първото полувреме, когато след центиране на Къртис Джоунс последва опасен удар с глава на Диого Жота. Лено направи първата си добра намеса в мача, изби топката, но тя попадна в Минамино, който на празна врата уцели горната греда. Арсенал оцеля и с това приключи първото полувреме.

    Второто полувреме започна по подобие на първото, с надиграване в средата на терена. Постепенно, обаче, Ливърпул засили пресата и се приближаваше все повече и повече до вратата на Лено. И тук дойдоха звездните мигове на немският ни страж. Той отрази по великолепен начин удари на Ван Дайк (52‘та минута) и на два пъти Груич (60‘та и 64‘та минути), като оставяме снимка да се насладите на второто спасяване. Красота.  

    За Арсенал в игра се появи Мо Елнени, който замести Дани Себайос. И с негова помощ, Арсенал повъзвърна центъра на терена и дори стигна до голово положение. Това стана в 70-та минута, когато след хубаво центриране на Пепе от ляво, Роб Холдинг отправи силен удар с глава, но за съжаление той бе отразен от Адриан. С това завърши и редовното време, като подобно на миналата година победителят трябваше да се реши след изпълнение на дузпи. Ето какво стана там:
    Джеймс Милнър 1:0
    Алекс Лаказет 1:1
    Жоржиньо Вайналдум 2:1
    Седрик Соареш 2:2
    Такуми Минамино 3:2
    Мо Елнени 3:2 (пропуска)
    Дивок Ориги 3:2 (пропуска)
    Мейтланд-Найлс 3:3
    Къртис Джоунс 4:3
    Никола Пепе 4:4
    Хари Уилсон 4:4 (пропуска)
    Джо Уилок 4:5

    И така, Арсенал успя да продължи в следващата фаза на надпреварата, която е четвъртфинал. Тридесетина минути след приключване на мача бе изтеглен и жребия за него. Късметът, или липсата на такъв определи Арсенал да посрещне Ман. Сити на Емиратс. След тежките гостувания на Лестър и Ливърпул, "артилеристите" ще трябват да мерят сили и срещу звездите на Гуардиола. Е, поне мача ще е в северен Лондон. Той е плануван за някъде между 21 и 24 декември, като точната дата предстои да бъде обявена.
    Ето какво сподели мениджърът на „топчиите“ след края на драмата: „Щастлив съм, че победихме. Момчетата отново показаха характер. Не е лесно да загубиш на същото място преди 3 дни и да се вдигнеш по този начин. Разбира се, все още сме далеч от нивото на Ливърпул, но победата показва, че вървим в правилната посока. Бернд Лено бе невероятен. Той доказа защо е номер 1 в Арсенал. Бяхме поставени в деликатна ситуация с двама невероятни вратари, но смятам, че в крайна сметка се стигна до най-доброто решение за всички страни. Насладих се на победата много за кратко, защото ми казаха новините от жребия. Нямаме много късмет, но пък си е възможност да отстраним още един от водещите отбори. Ще се подготвим и както винаги ще излезем за победа.“  На въпрос за дузпата на Мейтланд-Найлс наставникът отговори: „В съблекалнята му казах, че ще ми докара сърдечен удар заради езика на тялото му.  Боже Господи! В крайна сметка отбеляза, заради което го включих в игра.“

    За финал, напомняме, че днес предстои жребия за груповата фаза на Лига Европа. Много жребии, много нещо. Това е хубава новина, в турнирите сме! Той ще бъде теглен в 14:00 часа българско време. Следете сайта ни за да разберете с кого ще бъдем в група.

     
    Арсенал гостува на Ливърпул за втори път само в рамките на 4 дни. След загубата срещу същия опонент и на същия стадион в понеделник с 1:3, играчите на Микел Артета ще премерят отново сили срещу хората на Юрген Клоп. Този път мачът е за Карабао Къп от четвъртия рунд на надпреварата. Двубоят е днес (01.10.2020г.) от 21:45 българско време и ще бъде предаван пряко по Нова Спорт.
    В лагера на лондончани няма нови футболисти с травми след тежкия мач в понеделник. Очаква се възстановени от контузии да бъдат Седрик Соареш и Сократис, но и това не е сигурно, като вероятно и двамата ще минат късен фитнес тест преди евентуално да бъдат включени в групата. И някъде тук приключват новините за преди мача.

    Вероятно състава и на двата отбора ще бъде по-различен от този преди три дни. Може би ще видим Габриел, Сака, Пепе, Нкетиа като титуляри, а защо не и официалните дебюти на Уилиам Салиба, който все така очакваме и на новия страж закупен преди няколко дни Рунар Рунарсон. Микел Артета заяви, че ще прецени кои играчи са най-подходящи за мача, кои са в най-добра кондиция след миналия такъв и ще избере най-доброто, както и че ще излезе за победа. Ето какво още каза: „Има много неща, които трябва да подобрим и ще подобрим. Това безспорно ще ни помогне в процеса за надграждане. Искам да виждам играчите си разстроени и ядосани, когато губим мачове!“ Ние, от своя страна, пожелаваме да виждаме все по-малко разстроени и ядосани лица, а все повече усмивки и радост, както при Артета, така и при играчите.

    Въпреки отсъствието на новости преди днешното дерби за купата на лигата, ще Ви запознаем с някои интересни подрбности свързващи двата отбора и този турнир.
    Това е втори пореден сезон, в който Ливърпул и Арсенал се изправят в четвъртият рунд за Карабао Къп. Миналата година двубоят завърши със зрелищното 5:5, като "мърсисайдци" продължиха напред след изпълнение на дузпи. Двубоят довечера ще бъде и 16-ят мач между двата отбора в тази надпревара, като това го прави и най-често играния сблъсък в историята на надпреварата. Може би най-колоритния успех на Арсенал в турнира е... всъщност, вероятно всички помнят този човек, който дори днес е рожденик. Честит да му бъде рождения ден и дано довечера бъде повторено постижението му. Да не забравяме и първата ни титла в надпреварата с двата на гола на "Шампаненият" Чарли Никълъс през 1987 година, което е и първото отличие в "Ерата Джордж Греъм." А, самият Греъм на 01 октомври 1966 година бележи своя първи гол за Арсенал. Апропо това е деня през 1996 година, когато Арсен Венгер поема съдбините на Арсенал, за да го превърне в един от колосите на съвременния футбол.

    Предвид краткото време от предната среща, много от феновете се питаха, или по-скоро шегуваха, дали щаба на Арсенал изобщо се е върнал в Лондон, или са останали на 4 дневен престой в града на Бийтълс. Това, освен че 4 прекарани дни в този град е равносилно на сигурна депресия, нас не ни вълнува. Стискаме палци на нашите момчета и си пожелаваме победа на Анфийлд. Мача обещава да бъде интересен, поне историята на това съперничество в този турнир е атрактивна.
    Както винаги, напомняме, че сбирки за гледане на мача ще има в клоновете из цялата страна. Отделно Ви подканваме да следите сайта ни, където Ви очакват още много интересни неща и материали свързани с клуба и фенклуба.

    Здравейте, приятели. От днес стартираме една рубриката „Арсенал и светът“, в която ще ви срещаме с интересни личности,свързани по един или друг начин с клуба. Ще ви представим фенове на Арсенал от Ванкувър до Владивосток, и заедно с това ще потърсим и интересни събеседници и от северен Лондон.

    Първият ни гост е единственият българин, който тренира бъдещите Сака и Нкетиа -Красимир Корсачки. Привет, Краси, надявам се да те намирам в добро здраве и настроение. Разкажи ни за трудния си път до школата на един от най-великите клубове в Европа.
    Здравейте на всички привърженици на Арсенал в България. Не мога да кажа, че пътят към школата на "артилеристите" беше труден, просто е дълъг процес на доказване и добра работа. Моят треньорски път започна преди 9 години, когато започнах работа със един аматьорски отбор до 14 годишна възраст и същевременно изкарвах треньорските лицензи, но явно и съдбата имаше пръст във моето развитие, защото на изпита за Level 2 ме скъсаха и аз трябваше да се явя на поправителен изпит, който по-късно изкарах и се запознах с директора на една частна школа във северен Лондон на 1 км от стадиона на Арсенал и той ми предложи да започна при тях. До този момент не си бях представял, че ще работя във едната от най добрите школи във света това беше просто една моя мечта. Постепенно със новият ми отбор играехме контроли срещу професионални академии и ходехме на турнири извън Англия, което ми помогна да натрупам доста опит и да създам контакти, защото във футбола това е много важно. Паралелно изкарах и другите лицензи UEFA B и UEFA А  и така създадох още контакти и дойде първото предизвикателство за мен да почна работа като скаут в професионален клуб- Барнет, но там имаше доста промени по това време и нещата не се развиваха. След това получих оферта от Брентфорд да започна при тях, а по това време Брентфорд бяха една от най-силните академии. По време на  престоя ми в Брентфорд аз доведох няколко доста добри деца, но за съжаление клубът реши да затвори своята академията и да продължат с отборите U17,U21. За времето ми там аз изградих доста добра репутация и контакт с моя координатор, който във последствие премина във Уест Хем и ме привлече към чуковете. При тях изкарах три години и половина като скаут и треньор. По същото време бях решил, че е време да се заема със мъжки футбол и поех един отбор, който се казва Ryan FC този клуб ме грабна със добрата си изградена репутация  от този отбор е тръгнал Дуайт Гейл (б.а.нападател на Нюказъл), както и доста други професионални футболисти. В последствие се оказа, че собственикът на отбора работи за Арсенал като скаут и координатор на два центъра за обучение и ми предложи да започна работа с най-малките.  Предложение, на което нямаше как да откажа.
     
    Какво е усещането да работиш за Аренал?
    Усещането е невероятно! Помня първия път, когато отидох на базата всеки ме посрещна с усмивка и ми говореха все едно се познаваме отдавна, а тогава още кандидатствах за работата и трябваше да проведа тренировка с отбора до 8 години. За тази тренировка ми дадоха екип на Арсенал, за да може да не се различавам от другите треньори и да се чувствам част от клуба. Много ми помогна, че голяма част от децата, с които трябваше да проведа тренировката се познавахме от Уест Хем. В Англия законът гласи, е че никой не може да подпише преди да навършат 8 години и те тренират със няколко отбора. Когато съм със екипа на Арсенал, било то на тренировка или извън базата, се усеща един респект хората те поздравяват и уважават. Много голямо впечатление ми направи също, че клубът се грижи много добре за децата като им осигурява храна, допълнителни уроци ако са назад със материала във училище.Децата могат да разчитат и на  кондиционен треньор и анализатор за всяка възрастова група. Базата на академията е на високо ниво. Разполага с един голям тревен терен и един миксиран терен с трева и изкуствено покритие, както заедно с един изкуствен терен за футбол 11  и закрит терен за футбол 9. В базата  има фитнес и ресторантска част, която е на първия етаж и от там може да се види всеки един терен, на който тренират децата.
     
    Тренираш най-малката възрастова група, деца 7-8 години. Кои са най-важните неща, които децата трябва да усвоят на тази възраст?
    Първото и най основно нещо е да научим децата на респект,дисциплина и уважение като даваме личен пример, защото ние сме първите треньори, които посрещат децата в Академията. Възпитаваме ги да се трудят усърдно, защото пътят на развитие е дълъг и понякога труден за някои футболисти. Много важно е да подчертая, че децата във Академията са селектирани и имат голям талант и потенциал, а някои са започнали да тренират от 3-годишна възраст. Визията на клуба е да произведем Strong Young Gunners като тази философия се разделя на четири компонента: Полезни отборни играчи, Шампионски манталитет, Най-ефективни играчи и Играчи, които не спират да се учат. На самите тренировки се набляга на контрола на топката, финтове, дрибъл и взимане на решения. Тренировъчният цикъл е шест седмици като работим първо фаза атака- един срещу един или двама срещу един. Във фаза защита тренираме на същия принцип . 
     
    Виждаш ли сред децата, които тренираш бъдещи професионални футболисти, а защо не и звезди в първия отбор на Арсенал. Наясно съм, че има милиони условности, но все пак би ли споменал едно-две имена(и постовете, на които играят), които да запишем, за да може след 7-8 години да си вземем в отборите ни във Football manager, преди да са станали скандално скъпи? 
    Както казах по- рано децата във академията са талантливи и селектирани като голяма част от тях ще станат професионални футболисти, но за да пробиеш във първия отбор се изисква много постоянство и усърдие както и шанс. За пример ще дам: когато децата станат на възраст U16 те са първа година година стипенендия като още от предната година бройката се редуцира поне със 60 процента  и отборът  е съставен от 15 и 16 годишни.Следващата стъпка е U18 като процесът е същият- бройката се редуцира и така до U23 което във крайна сметка от един набор може да пробият 2-3 момчета до U23 и евентуално до първия отбор. Този процес е много сложен и се допускат доста грешки като за пример ще дам Хари Кейн и Джейми Варди,така че ми е трудно да ви кажа някое име.
    Денис Бергкамп, докато беше директор в Аякс споделяше тезата,че основната задача на Академията (наред с футболната такава, разбира се) е да възпитава юношите в общочовешки ценности, за да пораснат "стойностни хора" . Доколко важно е това за теб като треньор и за Арсенал като институция?
    Абсолютно съм съгласен с Бергкамп. Първата ни задача е да научим тези деца на човешките ценности, защото всяко дете има различен произход било то цвят на кожата, различни физически данни, различен социален статус на семействата си. Още от тази ранна възраст ги учим на толерантност и дисциплина, даваме им личен пример,защото треньорите сме  модел за подражание за децата и те буквално попиват всичко.Имал съм доста случаи, в които децата идват за тренировка и почват да се лигавят на загрявката. В такива моменти  спирам занятието и им обяснявам на малко по-висок тон,  че се намират в Арсенал и имат привилегията да тренират в една от най-добрите академии не само във Англия, а и в света и че те имат невероятния шанс да бъдат следващите Анри или Обамеянг.
     
    Смяташ ли, че уличният фубол и игрите с топка на децата от нашето поколение („виенска“, „лаком за гол“ и др.) липсват на днешните младежи ? Денис Бергкамп споделя, че е прекарвал часове в игра на „стеничка“, когато е нямало с кого да играе, и отчита,че без тази тренировка никога не би имал този перфектен контрол върху топката. 
    Отново за пореден път на сто процента ще се съглася с Бергкамп,  че уличният футбол липсва много за развитието на сегашното поколение. Като дете никога не съм се замислял върху игрите, които играехме и колко дължим на тях за футболното си развитие. Академията на артилеристите набляга планирането на тренировките да става на базата на три основни компонента: Повторение, Реализъм и Конкурентост. Сега, когато анализирам игрите, които сме играли като деца, са точно отражение на тези компоненти. Интересно е, че свободният ни избор в игрите беше да следваме точно тези три принципа. За пример ще дам играехме с часове навън и тук е примера за повторение, игрите който играехме като например "лаком за гол" е напълно отражение за изграждане на атаки 1 на 1 или 2 на 2. Същото важи  в пълна сила и за фаза защита, а за конкурентността мога само да кажа че винаги сме играли срещу по- големите както и срещу по-малки. Винаги беше по добре да играеш, отколкото да гледаш отстрани. В Академията също се налагат тези игри, когато децата идват по-рано на тренировка, те имат свободата да избират коя игра искат да играят без треньорска намеса.  Първенството по футзал между академиите също е една страхотна сцена, където децата могат да се изявят.
     
    Директорът на школата е един от най-обичаните бивши футболисти на клуба  Пер Мертезакер. Какви са впечатленията ти от него?
    Засичал съм го на базата винаги поздравява и е усмихнат, неговата роля е да организира процесите в  цялата академия от А-Я и по голямата част от времето си е в офиса или извън академията. Интересно ми стана като го видях да кара малка кола. (смее се)
    От клуба грижат ли се за развитието на треньорите в школата. Организират ли ви обучения, имате ли възможност да гледате тренировки на първия отбор?
    От клуба се грижат постоянно за развитието на треньорите, провеждат се семинари на базата със преподаватели от футболната асоциация или от директора на треньорите. През пандемията имахме онлайн срещи с постояните промени налагани от правителството както и за визията на играчите и как да ги развием. На една от срещите беше поканен Мо Фара и той ни разказа за неговия път към върховете и че основна роля да започне да тренира е имал неговият учител по физкултура.  
     
    Арсенал имаше трудни мигове с Унай Емери, но като че ли с помощта на Фреди Люнгберг и с идването на Микел Артета сякаш атмосферата в клуба и играта на отбора се подобриха.  Влияят ли промените в първия отбор на работата ви в Академията и как ти оценяваш работата на Артета досега?
    С идването на Артета играта на Арсенал се подобри значително особенно в изнасянето на топката от наказателното поле. И  след такива разигравания се вкараха вече доста голове и играчите започнаха да вярват повече на този процес. Успехът на мъжкия отбор е много важен за академията, защото децата трябва да имат идоли, на които да подражават.. За пример ще дам Обамеянг- когато имаме тренировка за завършване на атаката ние я планираме, за  да създадем ситуации, от които Обамеянг вкарва голове и наблягаме на движението без топка, контрола на топката като и техниката на удара. Но за момента във отбора на Арсенал са малко играчите от този калибър, които да са не само страхотни футболисти, а и истински звезди.
     Къде виждаш себе си и Арсенал в края на сезона и след  5 години ?
    За момента искам да се докажа във мъжкия футбол както и да се развивам в Арсенал и да се доказвам всеки ден , а новите предизвикателства ще дойдат. Като цел съм си поставил да съм треньор или мениджър във отбор Лига 1 или 2 или треньор на Арсенал U18 или U23, както и да изкарам последното ниво от треньорските курсове UEFA PRO. А Арсенал го чакат само хубави неща с Артета, ако срещне подкрепа от ръководството, което да му осигури нужните футболисти, мисля, че ще отборът ще се завърне в борбата за титлата, където му е мястото. Благодаря много за интервюто и успех.
     
    Благодаря много за отделеното време , Краси. Пожелаваме ти здраве и безброй успехи по пътя.
     


    Арсенал записа първа загуба за сезона след като загуби дербито срещу Ливърпул на Анфийлд с 3:1. Въпреки, че „топчиите“ поведоха в резултата след гол на Алекс Лаказет в 25’та минута, последва бърз обрат чрез попадения на Садио Мане в 28‘та и Андрю Робъртсън в 34‘та минута. Точен за домакините бе и Диого Жота, късно в 88‘та минута, с което оформи и крайният резултат в мача.
    Микел Артета излезна с по-интересен и вероятно не до там очакван стартов състав. Бернд Лено бе на вратата, Тиърни, Луиз и Роб Холдинг сформираха тройката в защита. Мейтланд-Найлс, Джака, Елнени и Бейерин действаха в полузащита, а Обамеянг, Лаказет и Вилиан в предни позиции. Впечетление направи, че на скамейката останаха Дани Себайос, Никола Пепе, Букайо Сака, както и Габриел. Причина за това може да се отдаде на факта, че испанският специалист подходи по-защитно предвид, убийственото пресиране и бързите контраатаки, с които Ливърпул са така известни.
    Мачът започна очаквано, колкото и да не искахме това да е така. Ливърпул пресираше дълбоко в половината на Арсенал като общо взето играта бе пред наказателното поле на "артилеристите". Гостите не изглеждаха уверени и на моменти дори панирани. Това доведе до чисто положение открило се пред Мане и спасено от Лено в 16‘та минута. Последва и греда след удар на Трент-Александър Арлнолд в 21-та минута. Владението на топката бе 74% на 26% в полза на домакините. Неочаквано обаче, Арсенал поведе в резултата. Това стана в 25-тата минута след контра атака тръгнала от Мейтланд-Найлс. Въпреки не доброто центриране в наказателното поле, Робъртсън от домакините отигра нескопосано, което изведе Алекс Лаказет сам срещу противниковия вратар. Въпрeки не дотам идеалния завършек от страна на французина топката се оказа във вратата за 0:1.

    За съжаление преднината на „топчиите“ се запази само 3 минути. При поредната атака на Ливърпул, Салах успя да надбяга Тиърни от ляво, премина от вътрешната му страна, отправи удар, първоначално отбит от Лено, но топката попадна в Садио Мане, който на празна врата изравни резултата. Арсенал изглеждаше крайно затруднен, а мърсисайдци продължаваха да нападат остро. При поредната такава атака, Арнолд намери с чудесен пас Робъртсън, който се озова очи в очи срещу Лено и покачи на 2:1 в 34-та минута. Отново все същите въпросителни около защитата на лондончани. А някога бяхме с най-силната такава... При този резултат дойде и края на първото полувреме.

    Изненадващо, втората част започна без промени в стартовите 11. Също, може би за някои изненадващо, Арсенал като че ли заигра по-стабилно и не толкова плахо. Артилеристите успяха да поизнесат топката и битката се водеше в центъра, а не толкова пред наказателното ни поле. Така в 59-тата минута Алекс Лаказет се озова сам срещу Алисон, след хубав пас на Уилиан, но пропиля шанса си след като се опита да копне топката и прехвърли вратаря. Тук останаха и съмнения за засада, която вероятно щеше да бъде призната, ако резултатът беше изравнен. Все пак, сериозен пропуск за французина. В 60-тата минута в игра се появи Дани Себайос, замняйки Гранит Джака. Всичко интересно дойде именно от испанеца. Невероятен негов пас намери Лаказет в 63-та минута, който отново се оказа напълно сам срещу Алисон. Този път съмнения за засада дори не съществуваха, но французинът отново пропиля шанса като изпрати топката в тялото на вратаря. Десет минути по-късно той бе и заменен като ясно се видя, че като седна на скамейката бе съкрушен. Ние се надяваме това да не съсипе психиката му за бъдещите мачове.

    Арсенал нямаха сили за повече, а до чисти възможности на Анфийлд се стига трудно. Все пак момчетата стояха добре през второто полувреме. Крайният резултат дойде след контра атака на Ливърпул в 88-та минута. Негов автор бе Диого Жота след удар от въздуха. При гола останаха съмнения за игра с ръка на португалеца, но ВАР не се намеси. Както не се намеси и за поредицата от нарушения на Садио Мане, Наби Кейта и Трент-Александър Арнолд по време на мача, които можеха да доведат до картони за извършителите им, а за Мане и с червен цвят.

    Въпреки загубата и по-добрия Ливърпул, остава горчив привкус от факта, че Арсенал можеше да измъкне нещо от този мач. Това потвърди и самия Артета. „Ясно е, че сме далеч от тяхната класа. Трябва много работа и добър подход до края на трансферния прозорец. Вижда се обаче, че момчетата излязоха с нагласа да вземем нещо. Видях го и на полувремето, вярваха че ще успеят, имахме и страхотни положения, които обаче пропуснахме и това ни лиши от точката тук. Ще си вземем поуките и ще работим за подобряване във всяка една насока за напред“, завърши испанецът.
    Стискаме палци на момчетата и оставаме плътно зад отбора. Все така се надяваме да има още подобрения, както и нови попълнения до края на прозореца. За финал предлагаме и статистика от мача, която не е особено красива, но все пак това се случи на Анфийлд.

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...