Първият ни гост е единственият българин, който тренира бъдещите Сака и Нкетиа -Красимир Корсачки. Привет, Краси, надявам се да те намирам в добро здраве и настроение. Разкажи ни за трудния си път до школата на един от най-великите клубове в Европа.
Здравейте на всички привърженици на Арсенал в България. Не мога да кажа, че пътят към школата на "артилеристите" беше труден, просто е дълъг процес на доказване и добра работа. Моят треньорски път започна преди 9 години, когато започнах работа със един аматьорски отбор до 14 годишна възраст и същевременно изкарвах треньорските лицензи, но явно и съдбата имаше пръст във моето развитие, защото на изпита за Level 2 ме скъсаха и аз трябваше да се явя на поправителен изпит, който по-късно изкарах и се запознах с директора на една частна школа във северен Лондон на 1 км от стадиона на Арсенал и той ми предложи да започна при тях. До този момент не си бях представял, че ще работя във едната от най добрите школи във света това беше просто една моя мечта. Постепенно със новият ми отбор играехме контроли срещу професионални академии и ходехме на турнири извън Англия, което ми помогна да натрупам доста опит и да създам контакти, защото във футбола това е много важно. Паралелно изкарах и другите лицензи UEFA B и UEFA А и така създадох още контакти и дойде първото предизвикателство за мен да почна работа като скаут в професионален клуб- Барнет, но там имаше доста промени по това време и нещата не се развиваха. След това получих оферта от Брентфорд да започна при тях, а по това време Брентфорд бяха една от най-силните академии. По време на престоя ми в Брентфорд аз доведох няколко доста добри деца, но за съжаление клубът реши да затвори своята академията и да продължат с отборите U17,U21. За времето ми там аз изградих доста добра репутация и контакт с моя координатор, който във последствие премина във Уест Хем и ме привлече към чуковете. При тях изкарах три години и половина като скаут и треньор. По същото време бях решил, че е време да се заема със мъжки футбол и поех един отбор, който се казва Ryan FC този клуб ме грабна със добрата си изградена репутация от този отбор е тръгнал Дуайт Гейл (б.а.нападател на Нюказъл), както и доста други професионални футболисти. В последствие се оказа, че собственикът на отбора работи за Арсенал като скаут и координатор на два центъра за обучение и ми предложи да започна работа с най-малките. Предложение, на което нямаше как да откажа.
Какво е усещането да работиш за Аренал?
Усещането е невероятно! Помня първия път, когато отидох на базата всеки ме посрещна с усмивка и ми говореха все едно се познаваме отдавна, а тогава още кандидатствах за работата и трябваше да проведа тренировка с отбора до 8 години. За тази тренировка ми дадоха екип на Арсенал, за да може да не се различавам от другите треньори и да се чувствам част от клуба. Много ми помогна, че голяма част от децата, с които трябваше да проведа тренировката се познавахме от Уест Хем. В Англия законът гласи, е че никой не може да подпише преди да навършат 8 години и те тренират със няколко отбора. Когато съм със екипа на Арсенал, било то на тренировка или извън базата, се усеща един респект хората те поздравяват и уважават. Много голямо впечатление ми направи също, че клубът се грижи много добре за децата като им осигурява храна, допълнителни уроци ако са назад със материала във училище.Децата могат да разчитат и на кондиционен треньор и анализатор за всяка възрастова група. Базата на академията е на високо ниво. Разполага с един голям тревен терен и един миксиран терен с трева и изкуствено покритие, както заедно с един изкуствен терен за футбол 11 и закрит терен за футбол 9. В базата има фитнес и ресторантска част, която е на първия етаж и от там може да се види всеки един терен, на който тренират децата.
Тренираш най-малката възрастова група, деца 7-8 години. Кои са най-важните неща, които децата трябва да усвоят на тази възраст?
Първото и най основно нещо е да научим децата на респект,дисциплина и уважение като даваме личен пример, защото ние сме първите треньори, които посрещат децата в Академията. Възпитаваме ги да се трудят усърдно, защото пътят на развитие е дълъг и понякога труден за някои футболисти. Много важно е да подчертая, че децата във Академията са селектирани и имат голям талант и потенциал, а някои са започнали да тренират от 3-годишна възраст. Визията на клуба е да произведем Strong Young Gunners като тази философия се разделя на четири компонента: Полезни отборни играчи, Шампионски манталитет, Най-ефективни играчи и Играчи, които не спират да се учат. На самите тренировки се набляга на контрола на топката, финтове, дрибъл и взимане на решения. Тренировъчният цикъл е шест седмици като работим първо фаза атака- един срещу един или двама срещу един. Във фаза защита тренираме на същия принцип .
Виждаш ли сред децата, които тренираш бъдещи професионални футболисти, а защо не и звезди в първия отбор на Арсенал. Наясно съм, че има милиони условности, но все пак би ли споменал едно-две имена(и постовете, на които играят), които да запишем, за да може след 7-8 години да си вземем в отборите ни във Football manager, преди да са станали скандално скъпи?
Както казах по- рано децата във академията са талантливи и селектирани като голяма част от тях ще станат професионални футболисти, но за да пробиеш във първия отбор се изисква много постоянство и усърдие както и шанс. За пример ще дам: когато децата станат на възраст U16 те са първа година година стипенендия като още от предната година бройката се редуцира поне със 60 процента и отборът е съставен от 15 и 16 годишни.Следващата стъпка е U18 като процесът е същият- бройката се редуцира и така до U23 което във крайна сметка от един набор може да пробият 2-3 момчета до U23 и евентуално до първия отбор. Този процес е много сложен и се допускат доста грешки като за пример ще дам Хари Кейн и Джейми Варди,така че ми е трудно да ви кажа някое име.
Денис Бергкамп, докато беше директор в Аякс споделяше тезата,че основната задача на Академията (наред с футболната такава, разбира се) е да възпитава юношите в общочовешки ценности, за да пораснат "стойностни хора" . Доколко важно е това за теб като треньор и за Арсенал като институция?
Абсолютно съм съгласен с Бергкамп. Първата ни задача е да научим тези деца на човешките ценности, защото всяко дете има различен произход било то цвят на кожата, различни физически данни, различен социален статус на семействата си. Още от тази ранна възраст ги учим на толерантност и дисциплина, даваме им личен пример,защото треньорите сме модел за подражание за децата и те буквално попиват всичко.Имал съм доста случаи, в които децата идват за тренировка и почват да се лигавят на загрявката. В такива моменти спирам занятието и им обяснявам на малко по-висок тон, че се намират в Арсенал и имат привилегията да тренират в една от най-добрите академии не само във Англия, а и в света и че те имат невероятния шанс да бъдат следващите Анри или Обамеянг.
Смяташ ли, че уличният фубол и игрите с топка на децата от нашето поколение („виенска“, „лаком за гол“ и др.) липсват на днешните младежи ? Денис Бергкамп споделя, че е прекарвал часове в игра на „стеничка“, когато е нямало с кого да играе, и отчита,че без тази тренировка никога не би имал този перфектен контрол върху топката.
Отново за пореден път на сто процента ще се съглася с Бергкамп, че уличният футбол липсва много за развитието на сегашното поколение. Като дете никога не съм се замислял върху игрите, които играехме и колко дължим на тях за футболното си развитие. Академията на артилеристите набляга планирането на тренировките да става на базата на три основни компонента: Повторение, Реализъм и Конкурентост. Сега, когато анализирам игрите, които сме играли като деца, са точно отражение на тези компоненти. Интересно е, че свободният ни избор в игрите беше да следваме точно тези три принципа. За пример ще дам играехме с часове навън и тук е примера за повторение, игрите който играехме като например "лаком за гол" е напълно отражение за изграждане на атаки 1 на 1 или 2 на 2. Същото важи в пълна сила и за фаза защита, а за конкурентността мога само да кажа че винаги сме играли срещу по- големите както и срещу по-малки. Винаги беше по добре да играеш, отколкото да гледаш отстрани. В Академията също се налагат тези игри, когато децата идват по-рано на тренировка, те имат свободата да избират коя игра искат да играят без треньорска намеса. Първенството по футзал между академиите също е една страхотна сцена, където децата могат да се изявят.
Директорът на школата е един от най-обичаните бивши футболисти на клуба Пер Мертезакер. Какви са впечатленията ти от него?
Засичал съм го на базата винаги поздравява и е усмихнат, неговата роля е да организира процесите в цялата академия от А-Я и по голямата част от времето си е в офиса или извън академията. Интересно ми стана като го видях да кара малка кола. (смее се)
От клуба грижат ли се за развитието на треньорите в школата. Организират ли ви обучения, имате ли възможност да гледате тренировки на първия отбор?
От клуба се грижат постоянно за развитието на треньорите, провеждат се семинари на базата със преподаватели от футболната асоциация или от директора на треньорите. През пандемията имахме онлайн срещи с постояните промени налагани от правителството както и за визията на играчите и как да ги развием. На една от срещите беше поканен Мо Фара и той ни разказа за неговия път към върховете и че основна роля да започне да тренира е имал неговият учител по физкултура.
Арсенал имаше трудни мигове с Унай Емери, но като че ли с помощта на Фреди Люнгберг и с идването на Микел Артета сякаш атмосферата в клуба и играта на отбора се подобриха. Влияят ли промените в първия отбор на работата ви в Академията и как ти оценяваш работата на Артета досега?
С идването на Артета играта на Арсенал се подобри значително особенно в изнасянето на топката от наказателното поле. И след такива разигравания се вкараха вече доста голове и играчите започнаха да вярват повече на този процес. Успехът на мъжкия отбор е много важен за академията, защото децата трябва да имат идоли, на които да подражават.. За пример ще дам Обамеянг- когато имаме тренировка за завършване на атаката ние я планираме, за да създадем ситуации, от които Обамеянг вкарва голове и наблягаме на движението без топка, контрола на топката като и техниката на удара. Но за момента във отбора на Арсенал са малко играчите от този калибър, които да са не само страхотни футболисти, а и истински звезди.
Къде виждаш себе си и Арсенал в края на сезона и след 5 години ?
За момента искам да се докажа във мъжкия футбол както и да се развивам в Арсенал и да се доказвам всеки ден , а новите предизвикателства ще дойдат. Като цел съм си поставил да съм треньор или мениджър във отбор Лига 1 или 2 или треньор на Арсенал U18 или U23, както и да изкарам последното ниво от треньорските курсове UEFA PRO. А Арсенал го чакат само хубави неща с Артета, ако срещне подкрепа от ръководството, което да му осигури нужните футболисти, мисля, че ще отборът ще се завърне в борбата за титлата, където му е мястото. Благодаря много за интервюто и успех.
Благодаря много за отделеното време , Краси. Пожелаваме ти здраве и безброй успехи по пътя.
