Jump to content
  • Арсенал „посреща“ Бенфика в мач реванш от първият елиминационен кръг на Лига Европа. Лондончани завършиха 1:1 фиктивното гостуване миналата седмица, макар да имаше нотки на разочарование, че не успяха да спечелят мача, поради няколкото пропуснати положения. Припомняме, че поради мерките за COVID-19 и забраните спуснати от различните държави, двата мача са на неутрален терен, въпреки че правилото за голове на чужд терен остава. Така, след 1:1 като гости в Рим, Арсенал ще домакинства в Гърция.
    Кога: Четвъртък, 25.02.2021, 19:55 часа българско време.
    Къде: Георгиос Караискакис, Пирея.
    Телевизия: BTV Action.
    Новини преди мача: Томас Партей е много близо до завръщане в игра. Той се чувства добре и ще премине късен тест. Ако всичко е наред ще бъде на разположение за двубоя. Роб Холдинг е със сътресение на мозъка, получено в мача срещу Ман. Сити. Той се чувства много добре, но остава извън групата за мача, поради спазване на протоколите при травма на главата. Все още не е ясно кога ще тренира отново.  
    Думите на Артета пред мача: „Голът на чужд терен винаги е предимство, но предвид ситуацията не мисля, че това има значение. Влизаме в мача за победа и с мисълта, че още нищо не е решено. Без публика и не на нашият стадион няма как да мислим различно. Двубоят е от изключително значение за сезона ни, както от факта, че ще останем в турнира, така и от чисто психологически аспект. Точно за това, всеки мач от тук насетне ни е финал преди финала. Играем срещу сериозен противник, не забравяйте, че те идват от Шампионска Лига и имат самочувствие на отбор за Шампионска Лига. Но точно за това сме тук. За да покажем, че можем да победим. Напрежение има, но това е абсолютно нормално. Много по-добре е да има напрежение за очакване на победа, от колкото напрежение поради очакване да не загубиш. Обожавам мачовете с такъв заряд и изпитвам огромно удоволствие и чест да представлявам клуба в такива.“

    Прогнози на авторите: ДГ 2:0; ПТ 2:0; ГС 1:1; ЗТ: 3:1  
    Пожелаваме успех на момчетата довечера. Последният път на този стадион се поздравихме с победа, имаше и публика в гостуващия сектор и незабравими емоции. Е, след това отпаднахме, но искрено се надяваме това да не се случи довечера. Продължавайте да следите страницата, където Ви очаквват още купища интересни материали.
     
    The Don had taken over
    Our godfather, Don Howe had given us hope after Terry Neill. He had done well in the second half of the season bringing us from 16th  when he took over to 6th at the end. In 1984-85 we could challenge, we could be Arsenal, again, surely? He was highly respected, a gentleman and true Arsenal. Terry Neill had just brought in Tommy Caton and Howe had brought in good players, Paul Mariner, and in the close season made Steve Williams and Viv Anderson offers they couldn’t refuse. Steve Williams was an Arsenal fan and he did well for us until he fell out of favour under George Graham.
     
     
     
     
     
     Steve Williams achieved his boyhood dream of playing for Arsenal
    I always liked Viv Anderson, he was class, an England fullback who had won the European cup for Forest twice. He was also the first ever black player to play for England. I was always up for the black players, they were the underdogs, and getting, yes, dogs abuse every time they played. It wasn’t right and it still isn’t.
     Viv Anderson, a very classy full back
    Don Howe didn’t have that Bada Bing
    But Don Howe was no Don Corleone. He was an English gentleman. There was no fear of him dispatching a horse’s head to Howard Kendall’s bed, the Everton manager who had his dream year in 1985. Nor would he ever send dead fishes to Joe Fagan, the Liverpool manager. Or send some concrete blocks to Peter Shreeves of the Spuds. Far too nice and maybe we were, too. We would have to win by playing better football than the rest. I wasn’t sure we could do that.
    However, we had a good squad of England internationals now, with Woodcock and Mariner up front, Sansom and Anderson at full backs, Rix, Williams, and Talbot in midfield. Not to forget Tony Adams pushing for his place. Only O’Leary and Jennings were left of the Irish contingent, although there was a beanpole centre-forward trying to work his way through called Niall Quinn.
    Nor did the players have it
    So, looking at the players, surely we had a chance this season? We started well, 9 wins, 2 losses and a draw up to Oct 20th and we were up near the top. Then it fell apart, beaten 3-1 by West Ham and 4-2 by Man Utd and a draw with Villa. After that we never had a real run of form and we ended up 7th behind Chelsea and Spurs. Everton probably had their greatest ever season, winning the league and almost winning the double, being beaten by Man Utd in the FA Cup final. Plus winning the European Cup Winners Cup.
    We were knocked out early in both cups although there was a highlight in beating Hereford 7-2 in a replay after a shocker at 1-1 in the 3rd round of the FA Cup. Then we were sent home crying by York 1-0 in the next round. The League Cup was no better. We were beaten in the 3rd round 3-2 by Oxford Utd.
    Robson made him an offer he couldn’t refuse
    Poor old Don Howe was not going to be the answer. We knew that long before the end of the season. He was a top class coach, but a consigliore, not a godfather. Most football people credited him for the double, rather than Bertie Mee, but he probably needed that steel beside him. Mee never cared about being popular with the players. And Howe was to go on to coach England successfully alongside Bobby Robson, who, despite his cordial image, had a tough side and could play mind games and physical battles with the best of them.  
     Bobby Robson had a toughness behind the smile
    And where was Arsenal? 7th and mediocre. Incapable of taking to the mattresses. Surely we needed someone new to come in but Arsenal don’t sack managers. Don Howe would be given his chance but could he take it, next season 1985-86? Next week I will tell you how he got on.
    And then football all went wrong
    But I can’t mention this season without talking about the big event that overshadowed all else. And it had an Italian connection. Liverpool played Juventus in the Heysel Stadium in Brussels in the European Cup Final. It was the most shocking football event I had ever seen. I will try to report it as I remember it and not with hindsight knowledge which I will get to later. Fences and walls were broken allowing both sets of fans access to each other. They were fighting with whatever they could use, bricks and stones were being hurled and there were charges by fans and by police. It was mayhem. It was obvious people were badly hurt and most likely dead. I was certain that we not going to see a kick-off. Somehow, the decision was given to start and it went ahead in the weirdest atmosphere, a bit like these Covid matches now.
    I couldn’t really take an interest in the football. I had been to many grounds, seen lots of incidents, but nothing like this. Juventus won 1-0.
    As everyone knows by now, I guess, there was a multiple of factors, bad organisation by Belgian officials and police, a crumbling old stadium that fell apart creating plenty of weapons, and Liverpool fans were given the majority of the blame, with some of them receiving sentences for manslaughter.
     Mayhem mixed with chaos
    English sides sent into exile
    It led to a long ban on English football teams getting places in European competitions, a decline in the excitement of the seasons because of that, and English football dominance of such competitions suffered a hammer blow that to this day, has never really come back.
    As for Arsenal, quite a few of the seasons in my fandom were without Europe anyway, and now, no matter what we won, we could not claim those trophies. It was a very sad time for football. And I feel I should mention Everton again. They had their dream season, winning the league and the Cup Winners Cup and almost winning the FA cup. They had a very good side under Howard Kendall. They would not be able to claim a European cup to rank with the greats. Nobody was talking about them.
    It was the worst end to a season I can remember.

    Манчестър Сити победи Арсенал като гост с 1:0. Двубоят бе от 25 кръг на Висшата лига, а единственото попадение бе дело на Рахим Стърлинг още във 2 минута. Риад Марез проби по десния фланг и предостави страхотно центриране в наказателното поле на Лондончани при което най-съобразителен се оказа англичанинът, който отбеляза с глава. След този мач, ''гражданите'' се доближиха с още една стъпка до спечелването на първенството, докато момчетата на Микел Артета запазват своята 10 позиция с 34 точки. По-важните акценти от двубоя ще отбележим в следващите редове.

    Стартов състав: Под рамките на вратата застана Бернд Лено. Защитата бе изградена от Ектор Белерин, Роб Холдинг, Пабло Мари и Киърън Тиърни. Пред тях видяхме Мохамед Елнени и Гранит Джака. В офанзивен план фигурираха имената на Никола Пепе, Мартин Йодегор и Букайо Сака. На върха на атаката и с капитанската лента стоеше Пиер-Емерик Обамеянг.

    Резерви: Мат Райън (GK), Седрик Соареш, Давид Луиз, Габриел Магаляеш, Дани Себайос, Уилиан, Смит Роу, Габриел Мартинели и Александър Лаказет

    Смени в хода на мача: Двойна такава, когато Лаказет и Смит Роу се появиха вместо Йодегор и Пепе (73 мин) ; Давид Луиз замени Роб Холдинг (82 мин.) ; Мохамед Елнени отстъпи мястото си на Дани Себайос (86 мин.) ; 
    Евентуални контузии: Роб Холдинг

    Жълти картони: Джака (53 мин.) ; Белерин (87 мин.) 


    Фото кредит: FlashScore BG

    Пресконференция: ''В момента реалността е такава, че когато позволиш на най-добрия отбор в Европа дори и едно положение, той ще ти отбележи. По този начин ние направихме сами така, че мача да е труден. В крайна сметка имаше някои добри положения и в наша полза, а също така и моменти в които затруднявахме нашият опонент. Липсваше обаче финалният пас, а също така и последното докосване. Трябва да поработим върху тези фази от играта. Сега е време и да се концентрираме върху реванша с Бенфика.''



    В четвъртък вечер е двубоя реванш срещу Бенфика за Лига Европа. Той е с начален час 19:55 часа българско време. Арсенал е с едни гърди напред, след като успя да отбележи гол на ''чужд терен'' в Рим и записа 1:1. Припомняме, че втората среща между двата отбора ще бъде изиграна на ''Караискакис'' в Пирея. Екипа на ''Арсенал България'' ви пожелава успешна седмица.
     
    Арсенал приема Манчестър Сити в двубой от 25 кръг на Висшата лига. В момента момчетата на Микел Артета заемат 10 позиция във временното класиране с 34 спечелени точки. От своя страна, ''гражданите'' водят убедително на върха с 56-точков актив. По всичко личи, че пред Лондончани е надвиснало огромно изпитание. Изпитание за което Артета намекна, че в него иска да види борбеност и характер от играчите на терена. Гуардиола пък открито заяви, че Арсенал е силен противник и далеч не заслужават да са в позицията в която се намират в момента. Дали ''топчиите'' ще успеят да прекъснат поредицата от последователни победи на Хосеп и този път, предстои да разберем. В следващите редове ще ви запознаем с новините преди мача, приятно четене.

    Кога: 21.02. неделя, 18:30 часа българско време

    Стадион: Емиратс Стейдиъм, Лондон

    Телевизия: Диема Спорт 2

    Новини: Участието на Томас Партей в срещата е под въпрос. Неговото състояние ще бъде оценено непосредствено преди първият съдийски сигнал. Припомняме, че ганаецът получи усложнения на лявото подколянно сухожилие по време на мача с Астън Вила на 6 февруари. Неясноти има също така и около Алекс Рунарсон. Исландският вратар на Арсенал е с травма на коляното, която бе получена по време на тренировка на отбора. Всички останали играчи са на линия, като може би най-много погледи са вперени в Киърън Тиърни. Шотландецът се появи като резерва в четвъртък вечер, когато ''топчиите'' записаха 1:1 срещу състава на Бенфика.



    Пресконференция: ''Пред нас се открива страхотна възможност да се върнем там, където е нашето място. Евентуален успех би ни дал оптимизъм с който да гледаме занапред и да се доближим до нашите опоненти в класирането. Наясно сме с това, че нямаме право на грешка. Това, което искам е да покажем нашата игра. Без значение срещу кой противник се изправяме. Искам да видя отбор, който да играе с желание и характер. Ако успеем да го постигнем, то ние бихме могли да се справим с всеки опонент. Трябва да го направим още от самото начало на срещата. Искам да останем верни на себе си.''

    Игра с прогнози: 
    Колкото и труден да се очертава днешният мач, няма нищо невъзможно. Пожелаваме успех на нашите момчета и да играят за емблемата на гърдите си. Нека тази седмица завърши подобаващо. С това и днешният ни материал приключва. Екипа на ''Арсенал България'' ви пожелава много поводи за радост преди и след мача. COYG
    Днес е особено специален ден за привържениците на Арсенал по поречието на река Янтра. На този ден преди 10 години бе създаден клон на Arsenal Supporters Club Bulgaria под стените на Царевец. Но, за да има клон, причината е, че местните "топчии" бяха създали с много ентусиазъм структура, която живееше с отбора месеци преди датата 19 февруари 2011 година. През септември 2010 година вследствие на публикация в местната преса за мача със Съндърланд се събират за първи път хора, които се познават по физиономия, които носят в свободното си време прочутата блузка в червено и бяло и които милеят за "Гордостта на Лондон". Резултатът от срещата е равенство от 1:1, но по-важния резултат е, че така се заражда идеята за редовно събиране и гледане на мачовете на хората на Арсен Венгер. Тези сбирки стават традиционни, като по много класен начин започва събиране на съмишленици. Рекламни брошури, постери са разлепени из целия град, а на електронното табло пред сградата на община Велико Търново грее светлинна реклама на "търновските топчии" и мястото където те се събират. Небезизвестният McNamara`s Irish Pub се превръща във втори техен дом. Това е и мястото, където в продължение на 2 години те гледат мачовете на Арсенал и посрещат своите гости. Именно тази тяхна последователност и устрем не остават незабелязани и привлича интереса на УС на Арсенал България. След две инспекции на хората с тежест е решено неизбежното. А, именно това, че на 19.02.2011 година ще бъде създаден клон във Велико Търново, а Председателят Валери Йорданов ще връчи официалното знаме на търновци. На тази среща е дарено такова знаме и на клон Варна. Самата среща се превръща в емблематична сбирка с култов статус, за която се носят легенди и до днес. По-важното е, че тя създава много приятелства с хора от цялата страна, които процъфтяват и до днес. 
    През годините представителите на Клон Велико Търново участват в много инициативи на благотворителност и съпричастност към хората в нужда. Самите те са добре приети навсякъде с демонстрираната класа и уважение към останалите привърженици на отбори. След дълги години, в които гледат футбол в Кафе Ливърпул, си извоюват правото да имат своя стена със снимки свързани с историята на любимия Арсенал(част от нещата сега красят стените на "КлубЪ" в град Шумен). Такъв акт на уважение и то от привържениците на "Ливърпул" само показва качеството и стила на нашите хора под Царевец. Интересен факт, е че в последните години домакини на търновци са привържениците на Манчестър Юнайтед, с които са извършвани и съвместни благотворителни акции, като особено ценна е помощта, която бе оказана на момче от фен клуба на Реал Мадрид, страдащо от онкологично заболяване. Помощ в навечерието на 2021 година и настоящата хубава годишнина бе осъществена и за малката Нелис, страдаща от коварно заболяване. Някак си тези факти стоят много добре в седмицата, когато се отбелязва световния ден за борба с онкологичните заболявания при децата, а самият наш фен клуб е организатор на ежегоден турнир в помощ на деца с онкохематологични заболявания. Самите търновци организираха футболен турнир при последната фен среща на болярска територия през октомври 2019 година, когато са уважени от отбори с фенове на Милан и Манчестър Юнайтед или пък когато бяха домакини за 5-я Рожден Ден на "Съндърланд България". През годините са изградени добри контакти с футболните легенди Бончо Генчев и Красимир Балъков, като първият българин играл във Висшата лига е чест гост на сбирки на арсеналци. Така беше и при срещата през 2016 година, когато целият "Арсенал България" оказа много силна морална подкрепа на представителят за клон Велико Търново в един особено неприятен за всички момент. С такива прояви през години, търновци си извоюваха достойно място в семейството на "българските топчии", ръководейки се от вечното мото: "Помнете кои сте, какво сте и кого представлявате"!
    Ръководени от девиза Over the land and sea, Търновци са редовни гости на мероприятията на ASCB, като често пътуват и за мачовете на Арсенал в Европа от Лондон до Азербайджан и от Лиеж до Атина. Точно в Атина бе и последното им пътуване, където имаха удоволствието да видят и поздравят Иън Райт. А, именно автобиографията на великия нападател, заедно с други книги асоциирани с фен клуба на Арсенал бяха подарени на Регионалната библиотека в град Велико Търново в навечерието на този юбилей.
    Ние пожелаваме много здраве и футболни сбирки на рождениците, като се надяваме скоро да се видим под стените на Царевец.

    П.П. На 13 март в "Старата столица" каним всички желаещи на сБирка и една своеобразна зимна фен среща по повод тази хубава годишнина!!!

                                                                                         VICTORIA CONCORDIA CRESCIT! 

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...