Jump to content
  • Добър ден, "артилеристи"! Продължава паузата във Висшата Лига заради мачовете на националните отбори. Това, обаче изобщо не означава, че няма интересни новини свързани с Арсенал. А, последната такава е от вчера (12.10.2020 година). Тази дата несъмнено ще се запомни поради факта, че легендарният мениджър на Арсенал, Арсен Венгер наричан още "Професора", издаде официалната си автобиография. Тя е озаглавена „Моят живот в червено и бяло“ и бе представена на гала вечер в прочутия театър в Сохо, The London Palladium, както и съпроводена с обширно интервю взето от небезизвестния журналист Дан Уокър. Датата не е случайно избрана, тъй като на 12 октомври 1996 година Венгер прави своя дебют начело на Арсенал в победата с 2:0 над Блекбърн Роувърс.
    Едва ли има привърженик на Арсенал, а и изобщо човек интересуващ се от футбол, който да не знае какво означава Арсен Венгер, какво е направил и постигнал за така обичания от него клуб, а и въобще за играта като цяло. Книгата е на пазара официално от днес, поради което няма как да ви кажем какво точно съдържа. Но, ще Ви представим кратка визитка на някои не особено известни факти свързани с живота на този човек, защото той трябва да бъде запомнен завинаги!

    Арсен Венгер е роден на 22 октомври 1949 година в Страсбург, Франция. Прекарва детските си години в селце на име Дутленхайм, което е близко до родното му място. Още от ранна възраст е страстен футболен почитател, като е бил почитател на много силните тогава Борусия Мьонхенгладбах(двата града се намират от двете страни на границата между Елзас и Лотарингия). Започва да практикува на 9 годишна възраст в местния отбор. Играе като атакуващ полузащитник и през 1969 година подписва с отбор на име Мюциг, който по онова време е в третото ниво на френския ешалон. През 1973 година подписва с Мюлюз, а през 1975 година с Пиеро Вобан. Това са отбори също от долните дивизии. Големият скок идва през 1978 година, когато преминава в Страсбург и същата година печели титлата на Франция. Никога не се е славел с особени футболни качества, но пък визията за играта му е била впечатляваща. И така, само на 29 години той става и треньор на юношеският отбор на Страсбург. През 1983 година става помощник треньор на друг отбор от топ нивото в страната – Кан, а само година по-късно вече е старши треньор на Нанси. Между 1987 и 1994 година е треньор на Монако, като с тях печели титлата през сезон 1987-88, купата през сезон 1990-91 и играе финал за Купата на Купите през 1994 година срещу Вердер Бремен. Следва екзотичен престой в Япония, където ръководи Нагоя Грампус Ейт между 1994 и 1996 година. Там печели Купата на императора и Суперкупата на Япония, съответно през 1995 година и 1996 година. Като абсолютен шок идва назначението му в Арсенал през 1996 година, а всичко останало влиза в графа славна история, като думите биха били твърде малко да опишем всичко в детайли. Или по-точно казано, днешният материал би станал с размерите на роман на Достоевски. Интересно е да се отбележи, че освен изключителните треньорски умения, Арсен Венгер има инженерно образование от университета в Страсбург, както и магистърска степен по икономика. Владее френски, английски, немски, испански, италиански и японски език.
    И да се върнем към самото мероприятие от вчера. Освен, че книгата обещава да е изключително интересна и вече е на пазара (английски език), предлагаме и кратко видео и снимков материал от събитието. Те достигнаха до нас благодарение на неповторимия член на АСКБ Цветомир Цеков, който имаше щастието да присъства. Насладете се.


    Който има желание да чуе цялото интервю с "Професора" може да го стори след закупуване на  online stream от линка по-долу. За финал, Ви препоръчваме да продължавате да следите страницата, защото интересните материали и новини от Северен Лондон продължават.
    One Arsenal, One Arsene Wenger!
    https://fane.vhx.tv/packages/a-live-stream-with-arsene-wenger-12-oct-18-30-uk/videos/a-live-stream-with-arsene-wenger  

    През тези почивни дни има паузата в шампионата на Висшата лига поради мачове на националните отбори от квалификациите за Европейското първенство през 2021 година и турнира Лига на нациите, но за нас от "Арсенал България" няма почивка. Традиция или навик, който вече 16 години е задължителен етикет и марка на скромната ни организация.  Днес ще Ви представим един суров и много емоционален разговор с двама от хората, които възродиха клон Шумен и го направиха водещ в семейството на "българските топчии".
    Видеото е направено на 06 юни 2020 година в тяхното място за гледане на футбол в град Шумен, като по този начин те са едни от малцината в страната, които имат свой собствен клуб. В разговора ще научите колко енергия, желание и време им струва това начинание и как те го приемат като тяхно отроче. Разбира се,  няма как да е иначе, когато говорим за личности("Паткани", което значи същото) от един от най-истинските и прогресивни в исторически план български градове.
    Техният пример, както и начина по който възстановиха клон Шумен плюс многобройните им благотворителни инициативи е една отлична реклама на АСКБ, както и пътепоказател за клоновете, които търсят своя път напред и нагоре.
    Днес двама от най-великите играли за Арсенал празнуват своите рождени дни. "Арсенал България " честити на Тони Адамс и Чарли Джордж и им благодари за всичко направено за нашия любим отбор!
    П.С. Видеото е правено за сайта за #английскифутбол "Футбол Албион", на които благодарим за материала и доброто ни сътрудничество и партньорски отношения.






     
    What’s the missing number in this sequence 4, 12, _, 5? Well, we will get to it at some point. As we saw last time in 1969-70 we finished 12th and the only highlight of the year was winning the InterCities Fairs cup, now the Europa League. It was very difficult to feel optimistic. A climb up the table though, surely was necessary.
    Strangely enough, my young mind really hated the idea of relegation. Arsenal had never been relegated and I wanted that to continue, at least.
    No team though, had ever done the double in the 20th century, except, amazingly, the Spuds in 1961. They had a magnificent team full of big names and won the league with 8 points to spare. They beat Leicester 2-0 in the FA cup final. But that was before my time. I was a voracious reader, though and I knew all the stats. The Spuds won the first European trophy for England in 1963, the European Cup Winners cup (you might need to ask your dad). Manchester United were the first English team to win the European Cup in 1968 although Celtic from Scotland had won it before them in 1967.
    Arsenal, though? Winning the league? Or the Cup. Or even the League Cup? It was hard to be optimistic even with having a trophy sitting in our cabinet reminding us that we can win. It was 18 years since we last won the league, long before my time. Nobody was tipping Arsenal. Leeds were extremely strong as were Liverpool.  2 draws against West Ham and Everton at the start meant we were already behind and relegation might be a possibility. Then a nice 4-0 against Man U and we beat Huddersfield before our first defeat 1-2 v Chelsea. 6 points, 5 games, it didn’t look too good. 2 points for a win in those days.
    Honestly, that is what it was like for the whole season. My memory is that we were never top. Plenty of good results, but Leeds looked stronger. Every time I dared to dream a little we would lose or draw.
    There is a comparison with Leicester’s win a few years ago. However, Arsenal had many trophies in their cabinet, even if old ones. Leicester came from 14th, we came from 12th.  The big teams for Leicester collapsed, the 2 Manchester’s, Liverpool, Chelsea, etc. Arsenal came second, our best over the past few years. It was the same in 1971, the 2 Manchester’s, Liverpool, Everton who all had won titles the previous seasons., came nowhere. Leeds and Spurs were strong.
    Towards the end, our 4th last game against West Brom, we drew 2-2. Then Leeds beat us 1-0. The league seemed out of touch as we had Stoke and then the Spuds away. We had to win both. Spurs were playing very well and they were at home. Leeds only had to beat Forest and that was pretty certain as Forest were poor. But a good finish was assured. To be honest, going into school, I felt happier. I was hoping for a win in the Cup. We were beaten by Palace in the 4th round of the league cup and by FC Cologne in the quarterfinals of the Inter City Fairs Cup, but moving along nicely in the FA cup. I was hoping and hoping we could do it. I was challenged to put a bet of 10 shillings on Arsenal doing the double by a friend of mine Michael Nolan, and not wanting to lose face, I accepted. For a poor 13 year old student, this was big money.
     
     Ray Kennedy
    But in the Cup that year, we could never seem to beat anyone. Ok we beat Yeovil in the 3rd round 3-0 but after that, what struggles we had. Portsmouth, after a replay, we scraped home 3-2. Then we beat Man City. Then it took 2 games to dispatch Leicester. Again we found a way through, 1-0. Then we met Stoke in the semi’s. Another 2 games and we finally were going to Wembley after beating them 2-0 with Ray Kennedy and George Graham (pictured) scoring. Three times replays and waiting and hoping all the time. This was Arsenal. Up and down, up and down, emotions pitching one way and then the other. Somehow, we were going to play Liverpool at Wembley.
     
     George Graham with hair
    Like Leicester, when they won the title, few people regarded them as the best in the country and honestly, I have to say I regarded Leeds and Liverpool as better than Arsenal.  Leicester were 500-1 to win the title but I guess Arsenal were at least 50-1 as Arsenal did have a history of winning things. I was too young for betting shops then.
    Leeds had a squad of top players, Giles, Bremner, Gray, Hunter, Cooper, Clarke, Lorimer, etc. Liverpool had Toshack, Heighway, Ian St. John, Thompson, Hughes and many more. And we were just playing match after match, the fixtures piling up so we had lots to do and Leeds could concentrate on just beating Forest. They duly did. 2-0. We beat Stoke 1-0 to set up a final day against White Hart Lane. We had to win.
    Next week, I will put the final instalment of Creation of a Gooner. The game against Spurs and the final against Liverpool. Our players, the manager, and that crazy time. And what it meant to me.

    Anyone able to name the 2 captains here?
    Томас Партей официално подписа с Арсенал. Това стана факт в последните минути преди затварянето на трансферния прозорец, вчера (05.10.2020г.), малко преди полунощ британско време. Обичайно напоследък, подробности по договора липсват. Знае се, че Арсенал е задействал откупната клауза на стойност 45 милиона паунда, а самия контракт ще бъде за 4 години. Неофициални слухове споменават, че заплатата на опорния полузащитник ще бъде около 250 000 паунда на седмица, което го прави един от скъпоплатените играчи на „топчиите“. Може би интересно е да се отбележи факта, че Арсенал е отключил клаузата за откупуване директно чрез испанската Ла Лига без да информират по никакъв начин Атлетико Мадрид. Отбелязваме, че това е абсолютно легален начин за откупуване на даден играч, и че вероятно този начин е бил породен след не до там гладките преговори между двата клуба, както за Партей, така и за Торейра в обратна посока. Официалното представяне, включващо снимки и първото интервю пред клуба ще бъдат позабавени. Причината за това е, че незабавно след подписа играча е заминал за Истанбул за да се присъедини към националният отбор на Гана, който играе квалификация за Купата на Африканските Нации в петък (09.10.2020г.). Номерът, който ще носи новото ни попълнение е 18. В материала по-долу, представяме и кратка визитка на играча.
     
    Томас Партей е роден на 13 юни 1993 година в Кробо Одумасе, Гана. Започва кариерата си в местния отбор на Одомета през 2011 година и веднага е забелязан от Атлетико Мадирд. Същата година той подписва и договор с „дюшекчиите“. Между 2013 и 2015 година следват наеми в Майорка и Алмерия, където записва впечетляващите за годините си 68 мача и 9 гола. От 2015 година е в мъжкия отбор на Атлетико и участва в 132 двубоя и отбелязва 12 пъти. Неизменна част от първия отбор на Мадридчани, Партей има в колекцията си купата на Лига Европа (отсранявайки именно Арсенал на полуфинал през сезон 2017-2018 година), сребърен медал от Шампионска Лига през сезон 2015-2016 година и супер купа на Европа през 2018 година. За националния отбор на Гана той участва 27 пъти и се разписва 10 пъти. Избран е 2 пъти за играч на Гана, през 2018 и 2019 година.

    Ето какво заявиха главните отговорници за осъществяването на този трансфер, а именно Еду Гаспар и Микел Артета. Думите на бразилеца бяха: „Томас има всичките нужни качества да бъде топ играч при нас. Той е лидер както на, така и извън терена. Имаме чувството, че го познаваме много много добре, поради анализите, които сме правили на играта му. С агресивния му стил и вариация в центъра чувстваме, че ще е страхотно попълнение. Направихме добър старт на сезона и с него искаме да надградим занапред.“, завърши Еду.
    „Наблюдавахме го от известно време и сега сме удовлетворени, че е наш играч. Динамичен полузащитник със страхотна енергия. Той ще донесе много опит, който е натрупал от Ла Лига и Шампионска Лига. Той е интелигентен футболист и нямаме търпение да го интегрираме в системите, над които в момента работим.“, добави испанският ни наставник. Ние на свои ред, пожелаваме успех, да се опази от контузии, много да ни радва и да стабилизира центъра на терена, нещо от което определено се нуждаем в последно време.

    И за финал, ето на бързо какво се случи в последния ден от вчерашният край на трансферния прозорец, освен звездната ни нова придобивка.
    Лукас Торейра премина под наем в Атлетико Мадрид. Договора е до края на сезона. Матео Гендузи пък премина, също под наем и също до края на сезона в Херта Берлин. Други входящи и изходящи трансфери нямаше, а може би нямаше и време. Очакваше се Сократис, Колашинац и Мустафи да напуснат в различни посоки, но за момента остават в клуба. Имаше спекулации, че Уилиям Салиба ще бъде върнат под наем в Сент Етиен, но и това не се случи. В отбора остава и Месут Йозил. Пожелаваме на Лукас и Матео много успехи в новите си отбори, а също така да намерят себе си.
    Припомняме да следите сайта ни, където може да научите всички новости около клуба и фенклуба на Арсенал. С пожелание за приятни и успешни емоции от тук насетне, подобно на тези от края на трансферния прозорец. Не беше толкова лош, нали?

    Арсенал не допусна грешна стъпка в домакинството си срещу състава на Шефийлд Юнайтед. Двубоят бе от 4-ят кръг на Висшата Лига и завърши при резултат 2:1. Точни за домакините бяха Букайо Сака и Никола Пепе. Попадението за гостите пък бе дело на МакГолдрик. По този начин Артилеристите ще посрещнат паузата за националните отбори на 4-та позиция във временното класиране. Шефийлд Юнайтед от своя страна остава в зоната на изпадащите без нито една спечелена точка. 

    Ето на каква единайсеторка заложи Микел Артета. На вратата застана Бернд Лено. Пред него в отбрана Давид Луиз, Габриел и Тиърни. Полузащитата бе сформирана от Хектор Белерин, Дани Себайос, Мохамед Елнени и Букайо Сака. По двата фланга видяхме съответно Уилиан и Пиер-Емерик Обамеянг. На върха на атаката пък бе Еди Нкетиа. Резерви: Рунарсон, Роб Холдинг, Мейтланд-Найлс, Джо Уилок, Гранит Джака, Никола Пепе и Александър Лаказет. Впечатление правеше, че в групата за мача не фигурираха имената на Сеад Колашинац и Лукас Торейра. Дали пък наистина не е дошло време за раздяла с тези състезатели. Салиба също не попадна в списъка. Излишно е да споменаваме, че Гендузи и Йозил са наблюдавали (евентуално) срещата от домовете си. 

                                                                        

    Играчите излязоха на терена под проливния дъжд, който се изсипва вече втори ден над британската столица. Преди да бъде дадено начало на двубоя, двата отбора и всички треньори запазиха минута мълчание. Тя бе в памет на сержант Ратана. Той е загинал по време на изпълнение на служебният си дълг.
    И така, начало на срещата между Арсенал и Шефийлд Юнайтед. И то какво. Давид Луиз беше на прага да шокира всички фенове на клуба и то след само 4 минути игра. Габриел върна рутинно подаване към своят сънародник, който не успя да овладее. За щастие на всички, Бернд Лено разчете ситуацията перфектно и излезе за да изчисти. Всичко това стана тъкмо преди връхлитащия МакГолдрик да нанесе изстрел. След тази грешка, Арсенал постепенно намекна кой ще диктува случващото се на терена. Домакините ’’прибраха’’ топката в търсене на попадение. Впечатление правеше Елнени, който се нагърби с пренасянето на играта в противниковата половина. До 25’ минута процента на притежание на топката беше почти 80 процента в полза на червено-белите. Но все пак това така и не даваше плод на таблото. Киърън Тиърни от своя страна също беше доста активен на левия фланг. Минутата бе 30-та, когато Еди Нкетиа нанесе първият точен удар в двубоя. Младокът стреля с глава при една ситуация в наказателното поле. Ударът му обаче бе твърде слаб и Рамсдейл се намеси съвсем рутинно. Малко след това бе отчетено и първото сериозно положение за гол в мача. Отново в полза на домакините. Обамеянг стреля с десният си крак извън границата на наказателно поле. Този път Рамсдейл имаше работа за вършене и след намесата му топката излезе в ъглов удар. Габонската звезда на Арсенал бе замесен и при следващата опасност в полза на тимът му. Обамеянг остана непокрит малко пред вратарското поле и стреля атрактивно със задна ножица. Ударът обаче не затрудни особено вратаря на домакините и резултата остана непроменен. До нови положения пред Лено и колегата му Рамсдейл не се стигна и двата отбора влязоха в тунела при 0:0.

                                                          

    Без промени след почивката. Пред Арсенал имаше малко повече от 45 минути в които да спечели двубоя. А втората му част започна по подобие на първата. С желание и устрем на играчите в червено и бяло да владеят събитията на терена. Подаванията, които бяха предимно в центъра, започнаха да стават все по-многобройни. Целта бе търсене на свободни пространства. Именно такова видя Дани Себайос в 53’ минута, когато плъзна една топка към Обамеянг в наказателното поле. Габонецът обаче не успя да засече и таблото продължаваше да показва 0:0. Нещо липсваше в играта на домакините. Явно и Артета е бил на това мнение, когато в 57’ минута Никола Пепе се появи на мястото на Еди Нкетиа. И плодът на тази смяна не закъсня. Всичко започна именно от Пепе. Той проби отдясно и подаде към Уилиан. Ново подаване стигна до Елнени, който нахлу в наказателното поле. Египтянинът намери с къс пас дясно намиращият се Белерин и последва центриране. Топката стигна до Букайо Сака и младокът откри за 1:0 след удар с глава. Така след 61 минути игра, Арсенал най-накрая излезе напред в резултата. Това бе и първо попадение за Сака през настоящият сезон. Каква седмица само за продукта на Hale End. Припомняме, че преди няколко дни Сака получи повиквателна от Гарет Саутгейд за националния отбор на Англия. 

                                                                             

    Но това далеч не беше всичко. Изминаха едва 190 секунди, когато резултатът бе покачен на 2:0. Белерин подаде на Пепе, който проби отдясно. Със страхотен завършващ удар по земя, играчът матира Рамсдейл и се озова в прегръдките на своите съотборници. Наистина вдъхновяващ ход от страна на Микел Артета да пусне Никола Пепе в действие. 64’ минути игра на Емиратс Стейдиъм и 2:0 в полза на Лондончани.

                                                                             

    Малко след появата на Пепе на терена, Уилиан започна да се изявява във все по-свободна роля. Това също даде ефект върху играта на състава. Действията бяха изострени и на по-голяма скорост. Играчите бяха освободени от напрежението след като вече водеха с два безответни гола в рамките на само 3 минути. Все пак постепенно оборотите бяха намалени. Но дали пък именно това нямаше да изиграе лоша шега на Арсенал. И точно след този спад в играта на Лондончани, гостите се активизираха. Те стигнаха и до първият си точен удар в мача. Това се случи едва в 78’ минута. Ударът на Осбърн обаче не представляваше абсолютно никаква опасност за Лено. Германецът се намеси съвсем спокойно и улови. В 81’ минута Микел Артета извърши втора смяна. В игра се появи Гранит Джака. Заменен бе Дани Себайос. Малко след това се случи така, че Арсенал вече водеше само с един гол. Спадът в темпото на домакините бе наказан. Минутата бе 83-та, когато МакГолдрик стреля силно извън наказателното поле. Този път Лено нямаше какво да направи. 2:1. Предстояха минути на изпитание за Артилеристите. Артета реагира мигновено и пусна в игра Мейтланд-Найлс. Терена напусна Букайо Сака. Случи се именно това, което притесняваше всички фенове на Арсенал. Като от нищото, Шефийлд Юнайтед си повярваха и се втурнаха в търсене на втори гол. Гостите пробваха да хванат отбраната на противника си неподготвена. За целта те използваха предимно центрирания от двата фланга. За успокоение на всички, играчите на Арсенал нямаха никакво намерение да причинят инфаркт на гледащия пред телевизора. Габриел се отличи с много важна намеса при едно центриране по земя. Току преди играч в зелено да засече, бразилецът се хвърли смело в краката му и изчисти далеч от опасната зона. Това бе и последното действие в двубоя, защото веднага след него Лий Мейсън наду свирката си за край на мача. 2:1 в полза на Арсенал и клуба се върна към пътя на победите във Висшата Лига. А за играч на мача бе обявен Букайо Сака.

                                                                       
     
    Ето какво заяви Микел Артета на пресконференцията след края на мача.
    ‘'Не беше от най-изразителните ни победи, защото трябваше да отбележим трето попадение. Опонентът ни намали резултата именно в момент в който изглеждаше, че контролираме събитията на терена. Внезапно гостите хвърлиха все повече усилия в атака. Все пак най-важното е, че спечелихме трите точки днес. Беше наистина трудна седмица. Физически и психически. Истината е, че се нуждаем от това да подобрим скоростта на топката. Това беше първото нещо, което казах на играчите. След това ги посъветвах да се постараят върху контрола и търсенето на свободни пространства. Както и използването на правилните зони за действие. В момента в който всички тези неща се получиха, отбора заигра както исках и вкарахме две красиви попадения.’'
    Трудна, но ценна победа за нашите момчета. В крайна сметка всичко е добре, когато завършва добре. Или поне засега. След изиграването на четири кръга, Арсенал заема 4-та позиция във временното класиране с 9 точки. Голова разлика 8:5. Следващото изпитание пред Артета и компания отново е във Висшата Лига. То е на 17 октомври (събота) от 19:30 българско време. Арсенал ще трябва да пътува до Манчестър, където ще се изправи срещу Пеп Гуардиола и ’'гражданите’’. Предстои пауза породена от предстоящите мачове на националните отбори. Английски футбол няма да има, но това не пречи да продължаваме да Ви изненадваме със специални материали. Съвсем скоро очаквайте именно такива. Разделяме се с пожелания за лека вечер и много усмивки с любимите хора!

                                                       

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...