27 -ят сезон в най-силното и интересно първенство на света - това на английската Висша лига е към своя край. Един особен сезон. Сезон, белязан с пандемията „Ковид-19” и с така дългоочакваната 19 титла на отбора на Ливърпул. Изминаха повече от 30 години откакто за последен път отличието бе вдигано от капитан на „Червените” и нямаше как спечелването на титлата да не бъде белязано от странни и непредвидени обстоятелства. В хода на тяхната забележителна кампания много хора бяха на мнение, че ще завършат без загуба и така ще изравнят постижението на една от най-великите селекции в историята на английския футбол – тази на „непобедимите топчии” от 2003-04 година. И вероятно имаха право, а това в същото време бе един от най-големите страхове за лондончани, които са далеч от онези славни за клуба дни. В един от най-слабите сезони от десетилетия, в който се смениха трима наставници, с безброй проблеми на и извън терена имаше усещане, че именно на „артилеристите” ще се падне тежката възможност да се опитат да спрат победния марш на Ливърпул, преди това да сторят Уотфорд и пандемията променила безвъзвратно целия свят.
Така в средата на юли обстоятелствата ни предложиха едно от най-великите съперничества във футболната игра, което няма да определя дали някой ще стане или остане непобедим. Но, въпреки липсата на този допълнителна щипка интрига двубоите между Арсенал и Ливърпул си остават безспорно едни от най-атрактивните и спиращи дъха сблъсъци. Мач, който противопоставя мъгливия и работнически Мърсисайд и емоциите на хората от доковете край Ирландско море с шармантния, пъстър и космополитен Лондон и високомерното понякога отношение на жителите на британската метрополия. Както обича пък да казва един привърженик на „червените” от Анфийлд, най-забележителното нещо в град Ливърпул е гарата и влаковете, заминаващи в посока Лондон. Но, извън тези контрапункти, игрите между тези два стари и традиционни клуба, въпреки че не носят със себе си същата страст и неприязън като дербитата в Северен Лондон или Мърсисайд, обикновено се водят остро, тъй като и двата клуба от десетилетия са в битка около и за върха на английския футбол. Нещо повече, те дори влизат във фолклора на Англия, като вероятно най-великия футболен мач игран някога на Острова, а именно този който решава титлата в последната минута на мача помежду им на 26 май 1989 година става основна тема в култова книга Fever pitch на Ник Хорнби, в която той ни показва какво означава футбола за всеки един истински привърженик. Първата среща се състои в старата Втора дивизия на 28 октомври 1894 г. когато Ливърпул побеждава Арсенал с 5:0, като в отвения двубой отново побеждава с 2:0. Малко повече от десетилетие по-късно, Арсенал записва своя реванш печелейки с 3:1 на 2 септември 1905 г., за да запише първата победа между двата съперника на ниво първа дивизия. Последват 227 мача, 114 сезона и 32 титли разделени между два от трите „Гранда” на английския футбол. В течение на повече от век битките между тези два велики клуба са водещи заглавия в пресата, като се редуват декади на успех и такива на падение. Арсенал е доминиращата сила на 30-те години на миналия век, докато Ливърпул се радва на продължително господство през 70-те и 80-те години. С настъпването на Висшата лига и пристигането на Арсен Венгер нещата се обръщат в полза на Арсенал, но пък Червените вдигнаха неимоверно много нивото първо при Брендън Роджърс и после при германския чаровник Юрген Клоп, който в крайна сметка върна така жадуваната и убягваща им титла в Стенли парк.
В изиграните досега двубои, лекия превес е на страната на Мърсисайдци, които имат 88 победи, срещу 79 загуби при 61 равни двубои. Най-голямата победа за Арсенал е онова 8:1 от 1 септември 1934 година, когато те записват своята четвърта титла, докато рекордната победа за техния съперник е тази от първия в историята им двубой. Това съперничество носи много легендарни моменти и герои, които украсяват историята на английската игра, като някои са особено емблематични.
На 29 април 1950 година пред 100 000 зрители на Уембли, „артилеристите” печелят с 2:0 финала за Купата на Асоциацията, като герой за тях се превръща голмайстора Рег Люис. Мача е интересен и с участието на братята Денис и Лесли Комптън за лондончани и това, че бъдещия легендарен мениджър Боб Пейсли е оставен резерва за Ливърпул. Незабравимият капитан Джо Мърсър вдига трофея, като с това се превръща в легендарна фигура печелила трофеи в епохите преди и след Втората Световна война и постигнал успехи както за Евъртън и Арсенал като играч, така и по-късно като мениджър на Астън Вила и особено на Манчестър Сити в звездните им години в края на 60-те. Неговата съпруга Нора гледа неотлъчно мачове на „гражданите”, като дори при смъртта си е изпратена от Сър Боби Чарлтън, което показва колко уважавана жена е тя, както и устоите и ценностите на английската игра.
На 8 май 1971 година, отново във финал за Купата с гол на Краля на Хайбъри Чарли Джордж в продълженията Арсенал печели втората част от своя първи Дубъл. Интересното е, че и трите гола в мача падат в продълженията, като първо Стив Хайуей открива за Пуул, преди Еди Кели да изравни, а после Чарли Джордж, да отпразнува със своето легендарно лягане на терена на Уембли, чакайки да бъде вдигнат от двоите съотборници. Интересно допълнение е, че седмица по-рано „топчиите” печелят титлата на терена на своя голям противник от Тотнъм.
На 12 май 2001 година на стадион Милуниум в Кардиф, Ливърпул записва поредната победа в една незабравима своя кампания, когато печели 5 трофея в рамките на няколко месеца. Но, преди да се стигне до късния обрат осъществен с голове на златното момче на Ливърпул и Англия по онова време – Майкъл Оуен, Фреди Люнгберг дава преднина на лондончани, след като Тиери Анри е пропуснал на няколко пъти да направи финала протоколен. В крайна сметка се помнят победителите, а уморените коне ги убиват, нали? Този финал е и първия игран извън Англия, поради реконструкцията на Уембли.
На 11 август 1979 година в мач за трофея Чарити Шийлд, всичко помитащия по пътя си циклон от Северна Англия записва победа с 3:1 срещу Арсенал, които месеци преди това са спечелили в епичен финал купата с 3:2 срещу Манчестър Юнайтед. Лондончани не правят промени в състава от този знаменит финал, но това не пречи на Тери Макдермът на два пъти и Кени Далглиш да трасират пътя към поредна титла, докато техните съперници завършват на едно типично за тях място – четвърто и губят два финала в рамките на седмица – тези с Валенсия за Купата на Купите и от Уест Хям за Купата на ФА.
Разбира се, това са само част от емблематичните двубои носещи много цвят и емоции стигащи до крайност сред милионите привърженици. Героите в тях се споменават през годините, защото няма как да забравите шампанения Чарли Никлъс или пък Роби Фаулър който получава награда за спортсменство, когато признава че няма дузпа срещу него в мача им през 90-те години. Или пък Андрей Аршавин и неговите 4 гола, както и изпадналия в екстаз Стиви Джи в оня обрат за Шампионската лига през март 2008 година.
Въпреки всички обстоятелства, които дават и нова доза чар на този двубой, той ще си остане една от емблемите на английското футболно наследство!
П.с. Последната срещата се изигра на 15.07.2020 год. и завърши при резултат 2:1 за Арсенал.
.thumb.jpg.b5562712de38cb5c6e2448dff60483c8.jpg)
