Огромна заслуга за ирландските футболисти да се радват на футболно дълголетие в Арсенал има бившият мениджър на клуба Тери Нийл. Той наследява на поста Бърти Мий, мениджърът донесъл първия дубъл в историята на клуба, за да установи трайно духа на тъмната бира и висококачественото ирландско уиски в Ислингтън.
Като футболист роденият в Белфаст Тери Нийл играе под ръководството на самия Мий и дели съблекалня с друг бъдещ мениджър на клуба- Джордж Греъм. Играе като централен защитник и впечатлява с погледа си върху играта и силния си характер. Едва на 20 години и 102 дни става най-младият капитан в историята на Арсенал - рекорд, ненадминат и до днес. За негово съжаление напуска клуба след 277 изиграни мача, точно година преди знаменития дубъл, за да се присъдени към Хъл Сити, където, едва на 28 става най-младият играещ мениджър. След три години начело на „тигрите“, съчетавайки функциите и на национален селекционер и футболист на Северна Ирландия, той получава покана от един малък клуб от северен Лондон, където прекарва две години. След като през първия си сезон едва не изпада, успява да изведе Тотнъм до 9-тото място през втория. Успехите му са следени отблизо и през 1976-та Тери Нийл получава предложение, на което не може да откаже, и става най-младият мениджър в историята на Арсенал. Едва на 34.
За 8 години начело на клуба, той успява да превърне Арсенал в сериозен турнирен боец, като играе 3 финала за ФА къп и финал за КНК, загубен нещастно с дузпи от Валенсия, но превръщайки „топчиите“ в първия английски отбор победил Ювентус в Торино. Знаменитата победа (0:1) е постигната в мача-реванш от полуфиналните на турнира, след като футболната общестественост не вижда надежди за продължаване напред на Арсенал след равенството 1:1 на Хайбъри в първия мач. Успехите в турнирите ярко контрастират на представянето в първенството. Най-доброто класиране на Арсенал за 7-годишният престой на Тери Нийл начело на клуба е 3-тото място през сезон 1980/81.
Тери Нийл остава в историята и с два неуспешни трансфера, които със сигурност биха променили историята на клуба. Марадона и Глен Ходъл са ужасяващо близо до клуба. Преминаването на първия е осуетено от Футболната асоциация (п.......и, сър). А Глен Ходъл, един от най-техничните англичани за всички времена, признава, че брат му никога не би му проговорил, ако го види с червено-бялата фланелка и затова решава да остане в „Тотнъм“. Сега е момента да си пуснете видеа с изпълненията на тези двамата и да си ги представите в халфовата линия на Арсенал...
Но нека се върнем на нашата ирладска приказка от края на 70-те години на миналия век. Тери Нийл заварва в едва спасилия се от изпадане Арсенал сериозна ирландска група –Пат Райс, Дейвид О‘Лиъри, Лиъм Брейди, Сами Нелсън и Франк Стейпълтън. Но това очевидно не му е достатъчно и един от първите му трансфери е обявеният за стар и ненужен в Тотнъм -Пат Дженингс.
Този ирландец е изключтелно специален, защото е единственият футболист, защитавал цветовете на двата конкурента в продължение на 21 години (13 в Тотнъм и 8 в Арсенал) и който е обичан еднакво и от„шпори“ и от „топчии“. Той е първият футболист записал повече от 1 000 мача в професионалния английски футбол, а в юбилейния си 1000-ен двубой, не допуска гол за нулевото равенство срещу Уест Бромич. На бенефиса му играят Арсенал и Тотнъм, като той пази по едно полувреме за двата отбора. Това е първият случай в историята, в който феновете на двата отбора заедно аплодират футболист. За националния отбор на Северна Ирландия записва 119 мача и заема второ място във вечната ранглиста след легендата на Гласзгоу Рейнджърс Стивън Дейвис, който миналата година изравни и подобри постижението на Пат Дженнигс. Дебютира на 18 през 1964-та заедно с Джордж Бест при победата с 3:2 над Уелс, а последният му мач за националната гарнитура е при загубата с 0:3 от Бразилия в мач от груповата фаза СП Мексико’86. На връх 41-ия си рожден ден Пат Дженингс се превръща в най-възрастния играч, записал минути в мач от финали на световно първенство.
Следващият знаметит ирландец подписва с Арсенал като „стажант“ на 15 години през 1973-та. На 16 вече играе за резервите, а на 17 дебютира за първия състав, за да изиграе 30 мача през сезона. Хладнокръвието, бързината и силата му, заедно със завидната за централен защитник техника и погледът му върху играта го правят неизменна част от първия отбор и в следващите 10 години (с изключение на 80/81) записва повече от 40 мача/сезон. Служи вярно на Арсенал цели 19 години, отказва трансфер в Манчестър Юнайтед и държи рекорда за най-много изиграни мачове за клуба – 722. Двукратен шампион на Англия, двукратен носител и на двете национални купи, елегантният ирландец взима участие в два от най-великите мачове в историята на Арсенал –„5-минутният финал“ за ФА Къп през 1979-та срещу Манчестър Юнайтед и знаметия мач на Анфийлд през 1989-та. Последните две години от кариерата си изкарва в Лийдс, където заради контузия на ахилеса изиграва едва 10 мача. Краят на кариерата му съвпада с назначаването на Джордж Греъм начело на клуба от Йоркшир, и той, познавайки добре качествата на бившия си футболист, го кани за помощник-треньор. Греъм успява да спаси Лийдс от изпадане, а в следващият сезон го класира на 4-то място !!! Изненадващо за всички договорът му не е подновен и шотландецът напуска клуба в посока Тотнъм. Докато бордът на директорите разглежда предложенията за нови мениджъри, доскорошният помощник е временно начело на отбора. Ирландецът бързо успява да спечели доверието на борда, а силният старт на сезон 1998/99 му гаранитира мениджърското място. Налагането на млади футболисти от школата като Уудгейт, Лий Бойър, Макфейл, Хари Кюъл и Алън Смит, красивият футбол и полуфиналите в турнира за Купата на УЕФА и ШЛ превръщат Лийдс в един от най-симпатичните отбори на Острова. Уви, лошото финансово управление на собственика и некласирането на Лийдс в места даващи право за участие в ШЛ коства елитния статут на клуба и работата на нашия герой 4 години след назначаването му. За него следват 3 години начело на Астън Вила, 5 година пауза и една начело на Ал Ахли Дубай. През 2014-та година е назначен като посланик на Арсенал. Футболната му кариера в националния отбор на Ейре е ознаменувана с един гол в 68 мача и избрания за „най-велик момент във футболна история на страната“ – отбелязването на решителната дузпа срещу Румъния, класирала Ейре за първи и единствен път на четвъртфинал на СП Италия’90. Дами и господа – мистър Дейвид О‘Лиъри!!!
Франк Стейпълтън е последният от групата велики ирландски футболисти, за когото ще ви разкажем. Отхвърлен като юноша от Манчестър Юнайтед, той подписва стажантски договор с Арсенал през 1972, когато е на 18. Три години по-късно пробива в първия отбор, за да формира убийствено атакуващо дуо заедно с Малкълм МакДоналд, с когото през сезон 76/77 вкарват общо 46 гола. Тих и спокоен характер, със силна воля, чудесен завършващ удар и отлична игра с глава. Един от най-добрите централни нападатели на Острова през 70-те. Преждевременият край на кариерата на Супер Мак поставя под напрежение Стейпълтън, но той отговаря по прекрасен начин и в следващите 3 години е водещият голмайстор на клуба. Бележи един от головете в „5-минутния финал“ през 1979-та. След 7 години, 225 мача и 75 гола в Арсенал, той преминава в Манчестър Юнайтед след шумна трансферна сага, в която футболен трибунал определя сумата от 900 000 паунда, която Юнайтед трябва да плати. Историята на този трансфер изключително напомня на тази на Робин Ван Перси. Изтичащ договор, нежелание на футболиста да подпише нов заради липсата на амбиции от страна на Арсенал. В крайна сметка Франк Стейпълтън изиграва малко над 200 мача за Юнайтед, печели две купи на ФА, а голът му на финала срещу Брайтън през 1983-та го прави първият футболист вкарвал голове на финали за ФА къп с два различни отбора. Изключителна важна част е и от националната селекция на Ейре. 14 години, 71 мача и 20 гола, 10% от които отбелязани във вратата на българския национален отбор. Първият при ирландската победа с 3:0. в Дъблин при квалифиакции за Евро’80, а другият 8 години по-късно се оказва недостатъчен за спечелването на точки от гостуването на Ейре на „Васил Левски“ . България печели с 2:1 с късен гол от дузпа на Лъчо Танев, но в крайна сметка Ейре отива на Евро’88, за спечели една от най-великите победи в историята си. Англия е сломена с 1:0 в Щутгарт, а капитанската лента стои гордо на ръката на Франк Стейпълтън.
Ирландските футболисти и мениджъри имат огромна роля в историята на ФК Арсенал през 70-те и 80-те години на миналия век. Лоялни, талантливи, трудолюбиви, със силни характери те оставят ярки модели за подражание, които будят възхищение и до днес. Главният виновник за това е Тери Нийл, който в последния си загубен финал за ФА къп срещу Уест Хям Юнайтед използва 7 ирландци абсолютен рекорд.
Линк към първа част: https://arsenal-bulgaria.com/site/team/articles/свети-патрик-ирландия-и-зеления-арсенал-част-първа-r246/
.thumb.jpg.b5562712de38cb5c6e2448dff60483c8.jpg)