Jump to content
  • The aftermath of greatness
    The mystical double had been achieved. Arsenal and Spurs were the only teams to date to have done it. Arsenal, though, at the time, did not have any players who were regarded as first choice internationals, and many who never got a cap. This was a time when the international team mattered more than club sides to most fans. Arsenal fans, who, to this day, can still sing out the names of Charlie George, George Graham, George Armstrong, and even players without George in their name such as Bob Wilson, Ray Kennedy, John Radford, Frank McLintock and Peter Simpson, may not realise that they were eclipsed by famous players from other teams.
    Other teams, Manchester United with Best, Law and Charlton, Leeds with Giles, Bremner, Clarke, Hunter, Liverpool with Toshack, Callaghan, and Heighway, Manchester City with Bell, Lee and Summerbee and Everton with Labone, Royle and Alan Ball had players at the top of their game. We had none. Not one.
    The Arsenal double winners of 1971
      
    We made a big statement
    But then we bought Alan Ball, crucial to England, World Cup winner and one of the best midfielders in the world. We broke the British transfer record at 220,000 pounds sterling. Now we had a top player. And we were the double kings. We had young players coming through like Pat Rice and Sammy Nelson, and Peter Marinello had been signed as the next George Best. We were surely ready to take our place as the top team in England. But as can happen with the Arsenal, something like what happened with the Invincibles years later, happened. Just as we were ready to kick the ass off all other teams, we went backwards.
    We didn’t do much in the League cup being dumped out by Sheffield United in November after a replay. We were doing pretty good in the league, though, and retaining our title was certainly possible. A lot of teams were bunched together and maybe we could do it again, sneak ahead at the end.
    The extraordinary Johan Cruyff

    Playing against total football and the Ides of March
    We were in the European Cup, of course. As with today, it was the glamour trophy to win. You had to be the champions. In those days, Europe had far fewer countries. Much less matches were played. We hammered Strømsgodset from Norway in round 2, our first round. Then destroyed Grasshoppers from Switzerland in the next. Unluckily we came up against Ajax in the quarterfinals in March. They were the champions of Europe and one of the best teams of all time. Johan Cruyff, Ruud Krol, Johan Neeskens and Arie Haan were some of the standouts. Total football had arrived but we played well, though beaten by one goal both home and away. We gave them tough games and they went on to win it again that year against Inter. What Ajax were doing with football was amazing.
    March was a bad month for us just as it was for Julius Caesar. We were beaten easily enough three games in a row in the league by Manchester City, Leeds United and Newcastle. The European impact.  In what was one of the tightest leagues of the time, that destroyed our hopes. Derby, under the miraculous Brian Clough, won with 58 points. Man City, Leeds and Liverpool had 57. We ended fifth with 52 so you can see the effect those 3 losses had. March finished our season. Or did it? Or were we still Arsenal?
    We were still fighting
    We did have the FA cup.  But, as always with the Arsenal, we had to fight the hard way. Swindon, our nemesis from 1969, were dispatched 2-0 in round 3. Reading 2-1 in round 4. Then 3 tough matches against Derby, who would win the league. But after the second replay, we won 1-0. Those 3 matches were played in March as well, if we can consider the 29th February as really the 1st of March. Then we had Orient in the quarterfinals, also in March, and we won 1-0. March just seemed to be match after match, against top teams, and except the win against Derby, only beating minor ones.  But we battled. We were Arsenal and we got through to April and the semifinal against Stoke. They made us play another match but we did it in the replay, 2-1 with Charlie George and John Radford stretching the net for us.
    The final was against Leeds. We had stolen the title from them the year before. This was their best ever team even up to now. And they had never won the cup before. They were full of superb players at the top of their game, being mostly first choice internationals. They had a world cup winner in Jack Charlton, but hey, so had we, in Alan Ball. (Both sadly passed on)
    Maybe, though, it was the hard season, all the replays, or maybe it was hard to keep our players playing above themselves as they had been doing so often. The final wasn’t great. Leeds were better and scored through Clarke early enough in the second half. We couldn’t really threaten them and a poor final petered out. They were a tough physical side, known for their intimidatory tactics. Charlie George, John Radford and Ray Kennedy, were easily held by them. Leeds won with that goal and won the cup for the first time.
    Alan Clarke of Leeds who destroyed our final hope of glory
    The last promise of glory was gone. But that team was going to make way for a new one with plenty of Arsenal youngsters waiting in the wings to grab their chance. The Irish were coming. And a different chapter was about to be written.
     
       
    В днешния епизод от шоуто "Плюс" с Мартин Миндов преглеждаме изминалите срещи, след които не успяхме да запишем. Говорим си за трансферния прозорец, идеята на Артета за Арсенал и ролята на Обамеянг. Връщаме се назад във времето, като сменяме тоналността на последните новини около Месут Йозил, и си спомняме по - приятни времена, свързани с него, обсъждаме книгата на Арсен Венгер и още много неща. Приятно слушане! 
    Датата е 20 октомври 1990 година, Олд Трафорд, Манчестър, Северна Англия. Андерс Лимпар е дал преднина на гостуващия отбор 3 минути преди края на полувремето. Но интересното тепърва предстои. В 60-та минута на мача се случва едно меле, което ще се превърне в легендарно и ще дава отражение върху мачовете между тези съперници през годините напред. С едно брутално нарушение срещу Денис Ъруин, Найджъл Уинтърбърн предизвиква масов бой на терена в който участват 21 играчи с изключение на вратаря Дейвид Сиймън. Брайън Маклеър се нахвърля върху Уинтърбърн като реакция, тук е и голмайсторът Лимпар, който е изблъскан от Пол Инс в рекламните табла. Мелето продължава 20 секунди, като реферът Кийт Хакет успява да въдвори ред, а повечето участвали реално се опитват да усмирят побеснелите играчи. В резултат на домакините е отнета 1 точка от актива, а гостите са наказани с 2 точки, което не им пречи да станат Шампиони на Англия за сезон 1990-91. Футболната Асоциация няма друг избор, тъй като Арсенал имат подобен случай само преди година. В добавка са наложени и глоби от по 50 000 паунда на двата клуба. Арсенал прави вътрешно разследване и налага парична санкция на Джодж Греъм, а в Юнайтед с такива са "наградени" Ъруин и Маклеър. Години по-късно легендарният бивш нападател на Селтик и Манчестър Юнайтед ще си спомни за срама от случилото се, за шевовете, които е получил след интервенцията на Андерс Лимпар и това каква подкрепа е получил от своите съотборници. Той добавя, че такава яростна подкрепа са дали и "топчиите" на Найджъл и Андерс. След този сблъсък, никога повече това съперничество не е същото. Емоции, нажежени страсти и ярост  изпъстрят мачовете през следващите десетилетия. Северът срещу юга, индустриалният Солфорд срещу цветния Лондон. Два от гигантите на английския футбол. Алекс Фъргюсън срещу Джодж Греъм, а после и срещу Арсен Венгер, Рой Кийн срещу Патрик Виейра, Мартин Киоун срещу Рууд Ван Нистелрой. Сблъсък, който се заражда именно след този мач в средата на октомври 1990 година за да се превърне в една от английските класики. Никога преди тази дата мачовете между двата отбора не са носили щрихите на ненавистта и омразата, но искрите които се разгарят в този съботен следобед прерастват в един пожар, който близо две десетилетия не може да бъде загасен. Каква е предисторията на този инцидент? В началото на октомври Юнайтед е на 6 позиция. Арсенал са втори и вече изостават от традиционните за онова време лидери Ливърпул. Трети са Тотнъм Хотспър (изненадващо и нетипично за тях високо класиране) на само точка след "топчиите". Интересно е, че в първия си мач начело на Манчестър Юнайтед срещу Арсенал, Алекс Фъргюсън записва победа с 2:0 гарнирана с много напрежение и наказателни картони, а това прекъсва серията от 22 мача без загуба на лондончани. През сезон 1987-88 двата тима се срещат за Купата на Лигата на Хайбъри. И когато Брайън Маклеър има шанс да прати мача в преиграване, той пропуска дузпа, а в добавка получава агресивна реакция от Найджъл Уинтърбърн. Напомня ли Ви този момент на един друг инцидент случил се по-късно в годините? На мен лично: Да! През ноември 1989 година Арсенал са глобени 20 000 паунда от ФА заради масов бой на мача с Норич Сити. Изобщо "топчиите" са спазвали добрите традиции на 80-те години в британския футбол, а тази тяхна твърдост се превръща в запазен етикет, преди късният Венгер да промени мисленето и поведението но своите възпитаници. Какво е следствието на инцидента? Отнетите точки са в момент, когато Ливърпул  вече води с 8 пункта пред Арсенал. В онези времена това е било непосилна за стопяване разлика, особено като се има предвид доминантната роля на "червените" в английския футбол. Дейвид О`Лиъри е разочарован и твърди, че това наказание практически изстудява шампанското на Анфийлд роуд. Но, не би! С едва една загуба за 42 мача Арсенал успява да стане шампион на Англия, като титлата е подпечатана с победата от 3:1 на 6 май 1991 година на Хайбъри. Срещу Манчестър Юнайтед. След хеттрик на Алан Смит и заслужената 10 титла за лондончани. Страхотно постижение и почти "непобедима" кампания: една загуба в 42 мача! По-късно в годините Олд Трафорд ще стане център на още две легендарни битки известни като "Битката за Олд Трафорд" от 21 септември 2003 година и "Битката в бюфета" на 24 октомври 2004 година. Два случая донесли полярни възприятия на замесените в тях, но цементирали страстта на емоциите когато се срещат Арсенал и Манчестър Юнайтед! И независимо от събитията на и около терена, такива мачове затвърждават популярното сред феновете на Арсенал мото:               We`ll never be beyond that stage!   Кратко видео от шоуто на Олд Трафорд:     Истинска класика на Олд Трафорд!


    Гладиаторите от Арсенал и Манчестър Юнайтед:

    Манчестър, Англия.
    Ийстландс
    17.10.2020 г.
    Манчестър Сити: Едерсон;  Уокър,  Диас, Аке;  Ернандес;  Марез, Фоудън, Кансело, Силва; Стърлинг/Кап./, Агуеро.
    Арсенал: Лено; Белерин, Луис, Габриел, Тиърни;  Себайос,  Джака, Сака; Пепе, Уилиян, Обамеянг/Кап./.

    В мач от една своеобразна „супер събота” на стадион „Ийстландс” се срещнаха съставите на Манчестър Сити и Арсенал в един дуел на двамата доскорошни колеги Пеп Гуардиола и Микел Артета. Мачът дойде в особен момент и за двата състава. Фаворитите за всяко едно отличие в лицето на Манчестър Сити се представяха доста под равнището на своите стандарти, а и на очакванията на футболната общественост. В същото време хората на Микел Артета показват забележителен прогрес в последните няколко месеца. Прогрес, който кореспондира с нарасналите очаквания на техните привърженици и прогрес, който ги караше да вярват убедено в шансовете им за успех  при гостуването на един от най-негостоприемните стадиони в света на футбола. Каква ирония и каква промяна в стандартите на английската игра. Преди 20 години при една загуба на „гражданите” на Хайбъри с 0:5, тогавашният им наставник Джо Ройъл бе нарекъл по този начин стадион Хайбъри. И бе прав. Обаче за тези години нивото на Манчестър Сити се вдигна толкова много, а това доведе до една много негативна поредица от 6 поредни загуби при гостуванията на Арсенал, започнала на 18 декември 2016 година. За да сме точни головете на Оливие Жиру и Санти Касорла през януари 2015 година носят последната победа на „топчиите” на този терен, като това е и последната им победа при гостуване на отбор от т.н „топ 6”. И, точно при тези обстоятелства дойде срещата вчера, като  домакините имаха записани загуба с 2:5 от Лестър Сити и трудно равенство на терена на Лийдс Юнайтед в предишните си двубои. Това в добавка към контузията на Кевин Де Бройне даваше много надежди за Арсенал. И оправдано с оглед формата на отбора, променената психологическа картина и ниво на отговорност от играчи към мениджър и обратно. В добавка и новата покупка за 45 милионна Томас Парти даваше сериозен  оптимизъм за добро представяне. И то бе налице. Погледнете статистиката:

    Помните ли такова представяне в тези последни 6 гостувания там на север? Аз лично не. Да, загубихме с единствен гол на Рахим Стърлинг, след спасяване на Бернд Лено и последвала добавка, но нека бъдем реалисти. Най-добрият вратар и носител на наградата „Златна ръкавица” Едерсон Мораес извади  домакините със спиращи дъха спасявания.

    На два пъти удари на Букайо Сака и един на Пиер-Емерик Обамеянг. Може да се твърди, че Едерсон е най-важното попълнение в селекцията на Пеп Гуардиола, особено при нивото на неговите предшественици Джо Харт и Клаудио Браво и при наличието на изцяло нова защитна формация. През втората час бразилецът извади и удар с глава на Пепе, но това бе рутинно спасяване, за разлика от онези през първата част, които бяха феноменални. По-късно в мача Давид Луиз и Пепе от наказателни удари не успяха да затруднят стража на Сити. Така Арсенал загуби един мач, който преди няколко месеца щеше да е отписал далеч преди да отбора да отпътува на север. И това е най-радостното, че виждаме огромен напредък в мисленето и поведението на състава и неговият наставник.

    Микел Артета след мача снощи:
    Апропо след срещата Микел Артета бе видимо разочарован и това личи от неговите думи: „Разстроен съм, тъй като чувствам, че заслужавахме повече. Изключително съм доволен от представянето, което показахме тази вечер. Имахме  три отлични шанса и трябваше да отбележим. Ако получиш гол от Сити, после трябва да си перфектен и да покажеш повече от тях за да ги победиш”. Относно мрачния рекорд от загуби Артета каза, че иска да побеждава навсякъде, че нещата които е направил неговия състав за 96 минути заслужават аплаузи, но когато искаш да победиш състав от „топ 6” трябва да оползотворяваш създаденото в наказателното му поле. Определено след такова представяне има разочарование, но и надежда, че негативния рекорд от 29 поредни мача без победа при гостуване на водещите тимовете скоро ще бъде нарушен. Всъщност за последно Арсенал е побеждавал отбор от голямата шестица в лицето на Сити в онази победа през 2015 година.
    От своя страна Пеп Гуардиола заяви след мача, че е доволен от победата срещу изключителен отбор и Едерсон е направил страхотни спасявания, както и в мача с Лийдс Юнайтед, а победата при обстоятелствата около състава му в момента е нещо, което ще помогне в бъдещ аспект.
    Трябва да отбележим и завръщането в игра на Серхио Агуеро, който се отличи с едно закачливо действие към асистент-реферката, което не бе санкционирано, както и с първите минути на новото попълнение Томас Партей.

    Ганаецът игра в заключителните минути на срещата, но е видно че има нужда от адаптация към своя нов състав и начин на игра, налаган от Микел Артета. Киерън Тиърни също игра, против очакванията да бъде извън групата поради карантина, а това е добра новина за „топчиите”, предвид и на контузията преди началото на срещата на Роб Холдинг. Рахийм Стърлинг бе избран за играч на мача, Едерсон записа чиста мрежа номер 53 във Висшата лига и е лидер по този показател за брой мачове, в които е играл, а Пеп Гуардиола отпразнува победа номер 500 в кариерата си на мениджър. От другата страна това бе 10 поредна загуба на Арсенал срещу този съперник във Висшата лига, 29 мач без победа срещу водещите отбори на чужд терен и изравнен анти-рекорд за поредни загуби от даден съперник, датиращ от периода 1974-77 година, когато Ипсуич таун е създавал много затруднения на „топчиите” в един определено труден за тях период.
    Ако погледнем от един друг ъгъл на съперничеството между двата състава ще открием много общи неща извън техните мениджъри в момента. 20 футболисти са обличали екипите на Сити и на Арсенал. Някои се помнят и до днес с умиление и от двете страни, други носят негатив на част привържениците, а аз ще отбележа имената на няколко наистина легендарни играчи, които са обичани и в Манчестър и в Излингтън.  Джо Мърсър, който е капитан на Арсенал през 50-те години и води Сити до титла и европейски триумф през 60 и 70-те години, като мениджър, Брайън Кид който стои на скамейката до Пеп Гуардиола, но е бил звезда в Сити и Манчестър Юнайтед, както и за Арсенал през 70-те години, за да стигнем до Патрик Виейра, Дейвид Сиймън, Найъл Куин и разбира се непрежалимият Дейвид Роукасъл.

    За Арсенал предстои мач срещу Рапид за Лига Европа на 22 октомври във Виена от 19:55 и срещу Лестър Сити на 25 октомври от 21:15 в Лондон.
    Видео от мача снощи:
     
    Останете с нас за още новини и статии свързани с Арсенал и неговия напредък през този сезон, както и такива свързани с живота и дейността на „Арсенал България”.

     
    Добро да е утрото ви, "артилеристи"! Днешният 17 октомври ще ни поднесе поредната порция английски футбол. Точно в 19:30 часа българско време, Арсенал излиза в титанична битка срещу Манчестър Сити на Етихад. Двубоят е от 5-ти кръг на Висшата Лига и ще може да бъде наблюдаван пряко по Диема Спорт 2. Пореден епизод на схватката Гуардиола срещу Артета. Артилеристите посрещат този кръг на 4-та позиция във временното класиране с 9 спечелени точки. "Сините" от Манчестър пък са на крайно незадоволителното 14-то място с 4 точки. Но за подобни срещи казват, че класирането не е от значение. Какви са новините преди този сблъсък, предстои да разберете в следващите редове. Екипът на Арсенал България Ви пожелава приятно четене. 

                                                    

    Това ще бъде сблъсък номер 3 между Гуардиола и Артета, откакто баскът пое ‘’топчиите’’. По една победа за двамата до момента. Като тази на Микел дойде в турнира за Купата на ФА. Съвсем скоро обаче, предстои и 4-та срещу между тях, този път за Купата на Лигата. Но за нея ще говорим, когато ѝ дойде времето. Какво ли е научил нашият мениджър от предходните двубои срещу Манчестър Сити и Пеп? Това е първият въпрос, който изниква на дневен ред. И изглежда така, сякаш Микел много добре знае картите в ръката си. Също така до голяма степен е наясно с тези на противника. И няма как да е иначе. В онзи полуфинал за Купата през юли, ‘’гражданите’’ бяха малко или много надиграни. По един стилен, ефикасен и най-вече доходоносен начин. Интересното е, че от тогава се промениха не малко неща, въпреки че са изминали едва три месеца. Едно от тях е привличането на Томас Партей. Идващият от Атлетико Мадрид несъмнено е коз, който може да бъде използван във всеки един момент. Томас вече проведе и първата си тренировка с Арсенал. Запитан именно по темата дали Партей ще играе на Етихад, Артета заяви на пресконференцията следното:  ‘’Все пак той все още се запознава с новата среда. Всичко, което се случва с него е на една много бърза скорост. Нов клуб, нов град, нови заобикалящи го хора. Още преди да го закупим бяхме наясно с това, че той е готов за битки. Истината е, че желанието му е да започне да играе. Също така, държа да отбележа, че съм много щастлив от радостта на феновете след неговото привличане. Той е играч, който следяхме от дълго време и най-после успяхме да го привлечем в състава.’’ 

                                                      

    Относно мача Артета сподели: ‘’Сигурно е, че ни очаква сложен мач. Подходът на Сити ще е различен от този на Шефилд Юнайтед например. Моментите с или без топка в крака ще са от изключително значение. Наистина съм доволен от начина, по който успяхме да спечелим срещу Юнайтед. Показахме търпение. Също така е важно да се отбележи, че тази година има промяна в играта ни срещу подобен тип противници. И все пак, предстоящият мач ще е доста по-различен. Противникът ни като цяло се справя по страхотен начин, въпреки неубедителното начало на сезона.’’

    Под въпрос е участието на Киърън Тиърни. Няма яснота дали шотландецът е все още под карантина или пък вече тренира със своите съотборници. Артета изрази своите надежди за това, че левият бранител ще може да играе. Предстои да разберем. Хората, които със сигурност няма да видим с екипа са Шкодран Мустафи, Калъм Чеймбърс, Пабло Мари, Смит-Роу, Габриел Мартинели и Месут Йозил. Хубавите новини в случая са свързани с Мартинели. Очакванията са бразилската надежда да се върне в игра преди края на годината. Габи сам сподели, че вече се чувства доста добре и това може само да ни радва. 

                                                       

    От известно време насам, мачовете срещу Манчестър Сити не са никак лесни. Но последния път, когато се изправихме срещу тях, показахме, че лъвът не е чак толкова страшен. Нужни са качества, желание и мъничко късмет. Или както "Мистър Арсенал" казва ’’Играй за името, което е изписано на фланелката отпред и хората ще запомнят името, което е изписано на фланелката отзад.’’ Именно това пожелаваме на играчите днес. Да не забравят коя емблема и кои цветове бранят!
    Сбирки за двубоя ще има в клоновете на ASCB в цялата страна. Също така напомняме, че във форума можете да дадете своята прогноза за изход на срещата. Следете сайта на "Арсенал-България", където емоцията и приключенията са гарантирани. Разделяме се с пожелания за три точки и много поводи за усмивки с любимите ни хора.

                                                       

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...