Jump to content
  • Арсенал победи убедително Норич с 4:0 в първия си домакински мач след подновяването на сезона, като по този начин запъти „канарчетата‘‘ към почти сигурно участие в Чемпиъншип през следващия сезон. Точни за „топчиите“ бяха Пиер-Емерик Обамеянг (на два пъти, в 33-ата и 67 минута), Гранит Джака (37) и Седрик Соареш (81). Така, при оставащи шест кръга до края на сезона, Арсенал се изкачи до седма позиция в класирането, на 6 точки от петото място и на 8 от четвъртото.
    Лондончани излязоха в състав с Алекс Лаказет в атака, подпомаган от Обамеянг и Рийс Нелсън по крилата. В средата старши-треньорът, Микел Артета, заложи на Дани Себайос и Гранит Джака, а по фланговете, като „уинг-бекове“, застъпиха Кириън Тиърни и Ектор Бейерин. Тройката в защита беше съставена от Сеад Колашинац, Давид Луиз и Шкодран Мустафи. На вратата пък бе Еми Мартинез.

    Арсенал започна двубоя с висока преса в противниковата половина, като особено се отличаваха действията на Джака и Себайос в центъра на терена, както и острите пробиви на Тиърни по лявото крило, докато Норич предимно се отбраняваше дълбоко в своята половина. Вратарят на гостите, Тим Крул, отрази удари на Обамеянг и Лаказет. Противно на логиката (но съвсем в реда на нещата за Арсенал), „канарчетата“ бяха съвсем близо до откриване на резултата в 20-ата минута след мощен изстрел на Бен Гофри от 30-на метра намерил напречната греда. Нещата си дойдоха на мястото в 33‘та минута, но не и без помощта на Тим Крул. След груба негова грешка, Обамеянг успя да открадне топката от краката му и да отбележи на опразнената врата. 1:0 за Арсенал. Това бе гол номер 50 за габонеца, който се превърна до най-бързо достигналият 50 гола за клуба играч, изпреварвайки Тиери Анри.

    Арсенал продължи да доминира и владее топката и след повеждането в резултата. Така в 37‘та минута, след страхотна комбинация между Тиърни и Обамеянг, извела Джака в наказателното поле, последният реализира и резултата бе покачен на 2:0. Голът на швейцарския халф и атаката довела до него напомниха на феновете за красотата на играта, така присъща на „артилеристите“ в близкото минало. При този резултат завърши първото полувреме на мача.

    Второто полувреме започна с натиск на Норич, които всячески се опитваха да се върнат в мача. Еми Мартинез се отличи с добро спасяване, но до нещо по-сериозно така и не се стигна. Микел Артета замени Мустафи, като на негово място влезна Роб Холдинг. С напредване на времето Арсенал забави темпото на игра, но все така контролираше играта и развитието на терена. В игра се появи и Джо Уилок на мястото на Рийс Нелсън. Така се стигна до 67‘та минута, когато, след неразбирателство в защита на гостите, Обамеянг се озова сам срещу Тим Крул и хладнокръвно отбеляза за 3:0.

    Тук някъде приключи и малкото останала интрига в двубоя, което позволи на Микел Артета да замени Алекс Лаказет, Пиер-Емерик Обамеянг и Ектор Бейерин и да пусне в игра Еди Нкетиа, Никола Пепе и Седрик Соареш. Това бе и официален дебют за последния с екипа на Арсенал, като именно той обра овациите на феновете, след като, още с второто си докосване на топката, Соареш покачи резултата до 4:0 след мощен изстрел малко извън границата на наказателното поле, дебютирайки по прекрасен начин с червено-бялата фланелка. Това бе и последното интересно случило се на терена и така Арсенал добави ценни 3 точки в актива си. Краен резултат 4:0.

    След тази изразителна победа, за „топчиите“ предстои изключително важен мач в събота с Уулвърхямптън, пряк конкурент в битката за „европейска“ квота. При победа „артилеристите“ ще се доближат само на 3 точки от заветните места даващи право на участие в Европа.

     
    Сряда, 01.07.2020
    Арсенал се изправя срещу Норич в пореден мач от Висшата Лига. Двубоят е довечера от 20:00 българско време. Това е и първият официален мач на „топчиите“ на Емиратс от 07.03.2020 насам, когато успяха да се наложат над Уест Хям с 1:0. Така, след близо 4 месечно отсъствие, Арсенал отново ще играе в своя дом, макар и без публика.
    И двата отбора играха през уикенда двубоите си от четвъртфиналите за ФА Къп. И докато „канарчетата“ загубиха с 1:2 след продължение, и гол в 118та минута, домакинството си срещу Манчестър Юнайтед, то „топчиите“ успяха да спечелят двубоят си срещу Шефийлд Юнайтед с гол на Дани Себайос в последната минута. Победата, макар и трудна, и класирането за полуфинал в най-стария футболен турнир в света, със сигурност са оказали позитивен ефект в съблекалнята на отбора, особено след серията от неуспешни мачове след подновяването на Лигата. Жребият отреди съперник в борбата за големия финал да бъде Манчестър Сити, шанс за Арсенал за своеобразен реванш срещу същия съперник, победил ги 3:0 с лекота в първия кръг след възобновяването на мачовете.

    Връщайки се на предстоящия двубой с Норич, няма как да не отбележим, че проблемите в Арсенал са предимно с отсъстващи поради контузии играчи. В двубоят срещу Шефийлд, Давид Луиз беше принудително заменен, поради травма в дясното коляно. Все още няма официални новини относно състоянието на бразилеца и колко време той ще бъде извън игра. Участието на Месут Йозил е също под въпрос, като той е с травма на гърба и състоянието му ще бъде потвърдено непосредствено преди днешния мач. За съжаление на феновете на отбора, заради различни травми, Бернд Лено, Пабло Мари, Калъм Чеймбърс и Габриел Мартинели ще бъдат дългосрочно извън игра. Най-неприятно изглежда отсъствието на последния, особено предвид формата му от преди прекъсването на сезона. Макар и да претърпя успешна интервенция за отстраняване на лезия в хрущяла на лявото коляно, то бразилецът е аут от игра поне до края на сезона. От друга страна, Лукас Торейра и Седрик Соареш са все по-близо до завръщане, като се очаква бившият бек на Саутхямптън да дебютира съвсем скоро с червено-бялата фланелка на лондонските „артилеристи“.

    Тук е мястото да добавим, макар и все още неофициално, че настоящият физиотерапевт на Арсенал, Крис Морган, ще напусне клуба след края на сезона в посока Ливърпул. На негово място се очаква да пристигне бразилецът Бруно Мазиоти, който към момента работи за ПСЖ. Лондончани очакват с нетърпение пристигането на специалистът, който е бил част от щабовете на Реал Мадрид, Милан, китайският Шандог Луненг и националният отбор на Иран. 42-годишният физиотерапевт е високо оценяван от играчи като Кристиано Роналдо, Неймар, Тиаго Силва и Алешандре Пато и, както може да се досетите, е добър приятел с техническия директор на Арсенал, Еду Гаспар.

    На официалната пресконференция преди мача Микел Артета заяви, че Норич ще играят за живота си. Ситуацията при „канарчетата“ е наистина на живот и смърт след като отборът се намира на последно място в класирането, изоставайки на 5 точки от спасителната зона. Арсенал, от своя страна, се нуждае от победа във всеки мач, в опит да събере максимален брой точки до приключване на кампанията и по този начин да съхрани шансовете си за класиране в европейските клубни турнири.
    Предвид сгъстеният график на „артилеристите“ и факта, че отборът играе през 3 дни, има вероятност Артета да прибегне и до ротации в стартовата единайсеторка.
    Очакван начален състав за днешния мач: Мартинез, Тиърни, Мустафи, Холдинг, Бейерин, Себайос, Джака, Сака, Обамеянг, Пепе, Нкетиа.
    Двубоят на покрития със знамена Емиратс е довечера от 20:00 българско време и ще бъде излъчван пряко по Диема Спорт 2. Официални събирания ще има в клоновете на фенклуба в цялата страна. Пожелаваме успех на „топчиите“ и се надяваме на нови 3 точки в актива!

    Чаши горе и шапки долу ! Рожденик днес e незабравимият герой от финалът за Купата на Футболната Асоциация през 1979 година - Алън Съндърланд ! Бившият английски национал е роден на 1 юли, 1953 г. в Конисбро, Йоркшър. През далечната 1969 г. той започва своята футболна кариера в младежките формации на Уулвърхямптън Уондърърс. За своят 18-ти рожден ден, Алън получава подарък от ‘’вълците’’ - професионален договор. По този начин вече е част от мъжкият състав. За целият си престой в Мидландс се разписва общо 30 пъти в 158 срещи, като добавя и два трофея на сметката си. На 2 март 1974 г. Уулвс побеждават съставът на Манчестър Сити във финала за Купата на Лигата с резултат 2:1. Другият трофей, който успява да вдигне с екипа на ‘’вълците’’ е титлата във Втора дивизия през 1977 г. 
     На 1 ноември 1977 година, Алън Съндърланд преминава в съставът на Арсенал. Стойността на трансферът е 220 хиляди британски лири. Интересното в случая е, че Алън е закупен като полузащитник. Именно Артилеристите са тези, които откриват потенциала на нападател в него. Съндърланд бързо се налага в отбора и гарантира своето титулярно място. На 6 май 1978 г. Арсенал губи финала за Купата на Футболната Асоциация от Ипсуич с резултат 0:1. Именно следващият финал на изданието е върховният момент в кариерата на англичанина. 
     Датата е 12 май, 1979г. Мястото отново е стадион Уембли. Този път противник на Арсенал в спорът за купата е Манчестър Юнайтед. Именно този финал е считан за един от най-добрите играни някога на Острова, а посещаемостта му е почти 100 хиляди. Рефер на двубоят е Рон Шалис.
                              
     Брайън Талбот дава аванс на Топчийте още в 12’та минута. Франк Стейпълтън отбелязва втори гол малко преди краят на първото полувреме. До 85’та минута всичко се развива по план за Тери Нийл и Арсенал, когато Гордън Маккуин намаля за 2:1. Само две минути по-късно, Манчестър Юнайтед изравнява за 2:2 чрез Самюъл Макилрой. Всички са готови за продължения, когато не кой друг, а Алън Съндърланд вкарва топката за 3:2 след асистенция на Греъм Рикс. Петата купа на сметката на Артилеристите в турнирът е факт, а 50 хиляди фена на Арсенал по трибуните са в екстаз ! Мачът остава в историята като ’’пет минутният финал’’. Това е и единственият трофей, който Арсенал печели под ръководството на Тери Нийл за общо седемте години в които води клубът.
                              
     Съндърланд остава в Лондон до началото на 1984г. формирайки страхотно партньорство с Франк Стейпълтън на върха на атаката. Става голмайстор на клуба за сезоните 1979-80'та и 1981-82’ра. Освен това губи още два финала с Арсенал. Единият е този за Купата на ФА през 1980г. загубен с резултат 1:0 от Уест Хям. Другият е финалът за КНК през същата година от съставът на Валенсия след нулево равенство. С екипът на Арсенал, Алън Съндърланд записва общо 55 попадения в 206 изиграни мача.
                              
     През февруари 1984 г. преминава в съставът на Ипсуич под наем. До краят на кампанията помага на ’’трактористите’’ да оцелеят в старата Първа дивизия. През лятото го купуват за постоянно и той вкарва общо 11 гола в 58 срещи за целият си престой. През 1986 г. Съндърланд преминава в съставът на Дери Сити от Ирландия. Този клуб се оказва и последният за който играе, защото на 1 януари 1987 г. слага край на своята футболна кариера. За съставът на ’’трите лъва’’ Алън има едно единствено участие, когато влиза като резерва в приятелски мач срещу Австралия на 31 май 1980 година. Англия побеждава с 2:1.
                              
     След пенсионирането си отваря свой собствен пъб в Ипсуич и се включва в застрахователният бизнес. В крайна сметка емигрира в Малта, където е треньор на футболният отбор Биркиркара. Алън Съндърланд със сигурност е играч оставил следа след себе си във футболната игра. Един истински Артилерист, чийто гол през 1979’та ще бъде помнен винаги ! Навръх 67-ят му Рожден Ден можем да му пожелаем само да е жив и здрав ! Наздраве, Алън ! Честит Рожден Ден ! 
                             
    УС на фен клуба на Арсенал взе решение Общото събрание на фен клуба да се проведе във Варна на 12.09.2020 (събота) както и за последно удължава  срока за заяваване и подновяване на  членство в организацията за следващия сезон. 15.07.2020-та година ще бъде заветната дата, до която ще можете да стане част от нещо много по-голямо от всичко нас. И толкова голямо, че след 2 години ще може само да ходи на бар, а от флагът му от мача с Лудогорец е твърде голям, за да намери място на Емиратс в опитите на клуба да създатат "атмосфера" в малкото домакински мачове. И понеже нашият приятел Пламен Томов го е написал най-добре, ще си позволя да го цитирам: 
    "Остават няколко дни до края на кампанията за членство в АСКБ. Тази година предвид на необичайната ситуация, тя бе по-дълга за удобство на всички нас, като нейни членове или потенциалните нови такива. Да, има нови хора !
    Пет нови членове на нашия клон, за което може да получат само аплаузи. За желанието им да се включат в голямото семейство на Арсенал България. Въпреки разочароващия ни сезон...Някои дори не са от Търново и живеят на стотици километри от нашия регион....Но, поради лични причини искат да са час от клон Велико Търново!
    Ще напиша защо за мен е нещо толкова сюблимно да бъда член на тази организация.
    3 отделни случки, които са ми направили много силно впечатление.
    Първо: точно в разгара на пандемията си говорех с един приятел, който живее в огромен европейски град. Та, той ми сподели своето възхищение от друг един мой, а и наш приятел. Виждали са се 1 път. Да, точно един път. И получава обаждане, в което чува: "Братле, как си? Аз правя това и това и винаги може да разчиташ на мен. Дори и тук в този милионен град и въпреки, че сме се виждали ЕДИН ЕДИНСТВЕН път"...Много силно!
    Тези хора се познават покрай АСКБ.
    Втора случка: Преди време бях в чуждестранна компания и една девойка с неевропейски произход ме попита откъде съм. Като разбра, че съм от България и видя моята тениска за 15 години АСКБ, момичето ми каза: "О, да, Вие от Арсенал България сте прочути навсякъде по света!!!"
    Този фенклуб създаде приятелства по целия свят и е кодова дума за "Добре дошли" навсякъде където идете. У нас и по света!
    Трето: следващата седмица ще има благотворителен турнир за деца с онкохематологични заболявания. Ще играят момичета. За емоцията, за децата, за здраве, за добри дела и намерения. Тези хора отделят от времето си, самата организация на такова мероприятие е отделяне от твоето време, на близките ти, на семейството ти...Но, те го правят, защото имат чувство на принадлежност. Принадлежност към нещо, за което големият Рой Кийн, като разбра, че наброява 650 души му падна ченето. Той просто бе впечатлен. И с право, а да се впечатли Рой Кийн е нещо, което малцина биха могли да постигнат." 
    Бях там като на Кийн му падна ченето. Шокът, който се четеше в очите му беше една от най-големите награди за работата ни. А бях там, защото съм един от Арсенал България! 
     







    Автор: Пламен Томов
    Драма. Античното литературно произведение е жанр, който е тясно втъкан в преживяванията на всеки един привърженик на "Клуба" от северната част на английската столица. Драмата е особено силна, когато говорим за Купата на Асоциацията. Не един или двама привърженици на „топчиите” могат да разкажат истории на емоция, тъга, триумф и най-вече драма свързани с най-великия турнир в историята на играта. Купата на Футболната Асоциация е най-старото съревнование, което е живо и до днес, но освен всичко друго то е състезанието, за което всеки един привърженик на Арсенал не без основание може да твърди, че това е „нашия турнир”. След 13 купи, много финали и 28 полуфинала това е най-нормалното твърдение, което може да чуете, когато говорим за най-стария футболен турнир. Казах 28, но ако трябва да бъдем точни цифрата е 29, защото вчера „топчиите” се класираха отново сред най-добрите 4 в турнира, който е емблема на футболната игра. Победата на стадион Брамал лейн с късен победен гол в добавеното време класира отбора на полуфинал, а самия мач ще остане в историята на турнира. Не с футболни достойнства, не с феноменални изпълнения или гениални отигравания от също толкова гениални футболисти, каквито помни историята на срещите между по-добрата половина на Северен Лондон и Шефилд, а с поредната драма, когато играе Арсенал със състави от „стоманения град” на Йоркшър. Арсенал победи с 2:1 и даде много надежди на своите привърженици за достоен завършек на един труден и в много аспекти незадоволителен за стандартите на клуба сезон. Какво е подготвила съдбата на привържениците на червено-белите е въпрос на време да разберем, но ако се обърнем към историята на този турнир, то всеки един свързан с Арсенал може да мечтае и да се надява за поне още 180 минути слава. Защото славата неминуемо идва, когато "Клубът" играе със съставите от град Шефилд. Не един и два пъти точно драмата е определяла крайните победители и обикновено те започват с буквата „А”. В историята на Купата има няколко мача за които се говори и до днес, мачове изписани с главни букви в аналите на този турнир, мачове които са спечелили симпатиите на хиляди привърженици по света, а и в Британия.

    През 1936 година на финала за купата срещу хегемона в английския футбол се изправят „остриетата”, които по онова време са част от втора дивизия, което не им пречи да имат национален състезател в лицето на Боби Баркли. Арсенал в онези години разполага с множество национални състезатели на отборите от Острова. За Шефилд Юнайтед този мач е възможност да спечелят купата за първи път след триумфа им от 1925 година, което би било особено важно, като се има предвид, че градските съперници от Уензди печелят отличието година по-рано. Но, не би. Въпреки яростната им съпротива, 93 384 зрители са свидетели на гола  дело на Тед Дрейк, който разделя двата отбора. За първи път Арсенал играе финал с прочутите си червено-бели фланелки, камери на Уембли на се допуснати, а Иван Шарп и Норман Крийк са първите коментатори на финален двубой в историята на играта. Така Арсенал печели своята 2 купа, а „остриетата” никога повече не са толкова близо до мечтания трофей. Те губят полуфиналите с Лестър през 1961 г., съгражданите си от Уензди през 1993 г., Нюкасъл през 1998 г., отново Арсенал през 2003 г., както и срещу Хъл Сити през 2014 г. История на загубени полуфинали, но което е интересно след повечето от тези загуби Купата е вдигана от капитан на отбор облечен в червена блузка с бели ръкави. Вероятно това е случайност, а може би не…
    Футболната съдба среща Арсенал и с другия голям отбор от Шефилд, като история разказва за епични сблъсъци за купите. През 1993 година двата тима се срещат 3 пъти в мачове за домашните отличия, като победата неизменно остава за отбора от Лондон. Нещо повече това им гарантира първия „дубъл” от купи в историята, а много хора в България станаха привърженици на Арсенал именно след тези финали.

    В мача за Купата на футболната лига Пол Мърсън и компания вземат психологическо предимство, въпреки счупената при празненствата ръка на Стиви Мороу. Във финала за другата купа отново се изправят двата отбора, като този път е необходимо преиграване, което да раздели съперниците. В първия мач голове на Иън Райт и Дейвид Хърст се оказват недостатъчни и това води до втори финал няколко дни по-късно. Тук драмата е още по-силна, като гол на Анди Линиган в 119 минута решава съдбата на трофея.

    Преди това отново Райти и магичният Крис Уодъл се записват в хрониките на легендарния стадион. На мача присъстват едва 63 000 зрители заради проблеми с транспорта в Лондон. Любопитното е, че приумиците на жребия осигуряват полуфинално дерби на Шефилд и голямото дерби на Северен Лондон. През месец януари 1979 година тези два отбора играят 5 пъти за да определят крайния победител. По един мач в Лондон и на Хилзбъро и 3 преигравания на стадион Филбърт Стрийт в Лестър. На 22 януари пред 30 275 зрители Стийв Гетинг и Франк Стейпълтън трасират пътя на „топчиите” към знаменития „Пет минутен финал”.
    Арсенал и Дъ Уензди(както са били наричани "кукумявките") са първите отбори в Европа, които използват номерирани екипи в мача си на 25 август 1928 година на стадион Хилзбъро, завършил при резултат 3:2 за домакините. Това нововъведение се поделя и с отборите на Челси и Суонси Таун, които на същата дата играят на Стамфорд бридж. Като апокрифна легенда се носи мълвата и до днес, че домакините са били с номера от 1 до 11, а гостите от 12 до 22, но за това няма снимков архив. Истината е, че в мача на Стамфорд бридж, вратаря на Челси не е имал номер на фланелката, а номерацията е започвала от номер 2. В модерната ера на играта в споменатия финал за Купата на Лигата от 1993 г., съставите на Арсенал и Шефилд Уензди са първите които носят произволно номерирани фланелки в комбинация от имената на играчите. Това е възприето положително и от началото на сезон 1993-94  се налага като стандарт във Висшата лига.

    Но, да се върнем към съперника на Арсенал от тазгодишните четвъртфинали. През 1999 година възпитанието и класата на Арсен Венгер осигуряват за първи път в историята на играта преиграване заради… „джентълмество”. На 13 януари Кану доставя голово подаване на Марк Овермарс, когато е било редно топката да бъде върната на гостите поради контузия на техен играч и изваждането ѝ от игра от вратаря им Алан Кели. Проявата на Венгер е част от много последвали такива, които му осигуряват харизматичния статус на един от най-великите мениджъри в историята, а на Шефилд Юнайтед дава надежди за по-добър резултат срещу носителите на трофея. Надежди, но само за да видят отново как Овермас и добавка на Бергкамп пред 37 161 на Хайбъри осигуряват класирането на Арсенал, но по-важното е как клуба демонстрира класа и стил, с които отдавна е заел челно място във футболните класации.

              През 2003 година на Олд Трафорд, Дейвид Сиймън прави едно от най-великите спасявания в историята на играта срещу Пол Пескисолидо. За това спасяване Гордън Банкс казва, че е съпоставимо на неговото срещу Пеле през 1970 г.(същото се смята за най-доброто в историята на футбола), а гола на Фреди Люнгберг се оказва предпоследен в турнира преди победното попадение на Робер Пирес във финала месец по-късно.

               През месец февруари 2005 г.  двата отбора играят преиграване на Брамал лейн и тогава дузпите се оказват прелюдия към онези дузпи, с които хората на Венгер смълчаха Алекс Фергюсън и компания през май във финала на Милениум стейдиъм в Кардиф.
             За съжаление на червено-бялата половина на Йоркшър сблъсъците им с Арсенал носят много драма и тъга, но пък за радост на червено-бялата половина на Северен Лондон тези мачове са плацдарм за краен успех в турнира.

              За наша радост също, нали?

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...