Jump to content
  • 3 games and the anticipation.
    For the first time ever, I am going to 3 Arsenal games in 8 days, all at home. I have a few times gone to 2, when a European or other match coincided with a home match at the weekend either before or after. Midweek matches are easier to get tickets for as people can’t travel so easily. They become available on the ticket exchange.

    Will Arteta need one of these if we lose all three?
    These three are critical, though. Tottenham are the old beast that we love to beat. Aston Villa have been huge rivals in recent years and Dinamo Zagreb have popped up against us twice before in the Champions League. Liverpool’s extraordinary form means we must beat the Spuds and Villa to stay in with a chance of the Premier League and a win against Zagreb pretty much gives us a great chance of an automatic spot in the Champions League.
    Are we afraid of winning?
    So, I am travelling with one wish, 3 wins. Will it happen? We shall see. Are we better than those 3? Yes, we are. Does that mean we will automatically win? Of course not. But this is the life fans want, where we need to win all matches but are fearful that we won’t. Every defeat flattens our dreams and brings out the Arteta out brigade to complain about how useless he is and they also trot out their favourite player to blame.  The haters always say how if Arteta stopped picking (insert your hated player here) we would win all matches. Arteta deliberately picks say, Havertz or Martinelli or Jesus or Trossard or Merino or Kiwior just so that Arsenal can lose.

    Did you know that Arteta plays Havertz to make sure we lose?
    There is a good chance that all of those might appear over these next 3 matches so we could lose all of them, by that logic. 3 defeats? Oh,no, Arteta out out out! We will see, but I suspect we will see most of those on the pitch at some stage over my 3 games. If we win them all, the strange thing is that those same fans will still not be happy , they will still blame Arteta for playing them and gambling with defeat. Playing experienced internationals such as these is a big risk, it seems. Even if they all score, they will say the same.
    Is Arteta a great in waiting?
    It is always a source of amusement to me how fickle fans are. Managers  are rarely given a chance to see out the season despite the fact that it could all turn around quite quickly. I have instanced before how Alex Ferguson seemed to be on his way out until an FA cup win saved him and he got the chance to be the greatest manager ever in English football. Look at Guardiola’s recent bad run, unable to win even against much weaker teams. That would have been enough to get him dumped at Everton, Leicester, West Ham and other recent dismissals.

    Emery tries harder against us
    This is the background to my upcoming 3 games. 3 defeats or 3 draws will bring the knives out. I would advise Arteta to get a stab vest for his front and back, and his head and his legs if that happens. Beaten by the Spuds at the Emirates will be a hammer blow. Being sent home crying by Unai Emery will be a bomb exploding. And defeat by Zagreb? Wow! Leaving us open to a playoff to stay in the Champions League? He may need to build a nuclear bomb shelter under the Emirates.
    We need to be invincible now
    It is, like every 3 matches we will have between now and the end of the season (as long as we keep winning most of them) very critical that we win them all. Otherwise we go back to the way we were from the time of Wenger’s decline up to 3 seasons ago. We were hoping we could win matches but not really expecting to.

    We don't want to lose to him
    So, the Spuds? They are going through an awful phase in the league with one win and one draw from their last six. Relegation form and this match could be a tester for Ange Postecoglou. Daniel Levy must be about to blame the manager again at the Spuds so a loss and the Aussie could be gone. I badly want a win to set me up for these 3 games and another bad day for you, mate.
    Can we lose to Zagreb?
    Aston Villa? 3 wins, 2 losses and a draw from their last six and a mediocre season for them so far with 6 losses and five draws makes them vulnerable to us at our best. We are not at our best without Saka, though. He draws 2 defenders away, leaving space for the rest. Being the better team and home advantage should be enough to dispel the Emery effect, I hope. They seem to raise their game against us. But I am hopeful that we get the second crucial win of the trilogy.

    Maybe we can drop points here and still be ok?
    Dinamo Zagreb? Logic suggests that we might play a slightly weakened team for this one with some big players on the bench to rescue us. Even a draw would not be a disaster and, indeed, if we are to lose a match from these three, this is the one I would pick. The last match against Girona should still save us. They have only managed one win with no draws so far. Even 16 points may well be enough to avoid a playoff.
    A late birthday present
    It will be my birthday the day before so I would love a late present from it though. We would already have 16 points and may well have already qualified for the top 8 leaving us with a run out for the reserves for Girona. That would really suit us best.

    I will talk to fans and report the atmosphere
     Somehow I don’t think so. I plan on writing my next blog on the road for these games to give fans the chance to see what it is like to fly across and sample the big match atmosphere. I will report who I see, what their feelings are, and hopefully celebrate the 3 wins that will make for a great birthday present overall. Up the Gunners!
     
    Арсенал отпадна от ФА Къп още на старта на участието си в турнира, след като загуби домакинството си на Манчестър Юнайтед след дузпи.
    Отборът на Микел Артета изигра може би най-слабия си мач от началото на сезон 2024/24 и съвсем заслужено приключи участието в любимия си турнир.
    „Червените дяволи“ междувременно заложиха на същата схема, донесла им точка на „Анфийлд“ във Висшата лига. Рубен Аморим окопа своите в защита и накара тима си да играе изключително агресивно, за да не позволи на „лондончани“ да разиграват топката така, както всички знаем, че могат.
    Първото полувреме бе белязано от контузията на Габриел Жесус малко преди почивката. Той се самоконтузи при единоборство с Бруно Фернандеш при ситуация, в която се върна пред собственото наказателно, за да спре португалеца при опита му да стреля от дъгата. Повторенията не дадоха ясно да се разбере какъв точно е проблемът с бразилеца, но той имаше нужда от носилка, за да напусне терена, което обичайно вещае тежка травма и нов дълъг период извън терените.
    След почивката капитанът на гостите откри резултата в 52' с прецизен удар, завършвайки отлична контрааката. Габриел Магаляеш сгреши в центъра на терена, подарявайки топката на Алехандро Гарначо. Аржентинецът напредна смело напред и намери съотборника си на чиста позиция.
    Агресивната игра на Юнайтед обаче сякаш вещаеше проблеми и за тях. Диого Дало получи два жълти картона за прекомерната си грубост и бе изгонен в 61'. Дори можем да кажем, че подобна съдба бе спестена на Мануел Угарте с честите си нарушения. Уругваецът бе и в епицентъра на едно меле малко по-късно, но липсата на ВАР във ФА Къп го спаси от съдбата на крайния бранител.
    Междувременно Магаляеш отбеляза дежурното си попадение в 63'. Той стреля от странична ножица и с лек рикошет в крака на Матайс де Лихт успя да намери вратата на Алтай Байъндър. Турчинът обаче тепърва имаше да изиграе своята ключова роля в срещата.
    Арсенал получи правото да изпълни дузпа в 70' за нарушение на Хари Магуайър срещу Кай Хаверц. Гостите имаха своите претенции, че германецът е паднал прекалено лесно, но коляното на английския национал попадна в бедрото на централния нападател и решението на Анди Мадли бе точно. Това обаче не попречи на играчите на терена да си спретна меле, като губещи от него се оказаха „топчиите“, защото Мартин Йодегор пропусна от бялата точка, а Габриел и Хаверц получиха жълти картона, като в същото време само един за Магуайър бе даден за съперника.
    Някъде там играта на Арсенал започна да изпада в задънена улица, а тази на Манчестър Юнайтед стана много по-точна. Домакините изгубиха и малкото настроение в играта си, като единствено центрирания на Габриел Мартинели отляво и няколко индивидуални пробива на Рахим Стърлинг даваха някаква надежда, че резултатът може да бъде променен.
    Кай Хаверц отново се превърна в големия грешник с цели два пропуска от изключително близко разстояние. Психическото състояние на германеца е сериозно влошено и той в момента е способен да пропусне дори най-чистата ситуация, както и стори днес.
    Деклан Райс влезе от резервната скамейка и се превърна в най-опасния играч на „артилеристите“. Качествата му обаче съвсем не отговарят на нуждите на тима в подобни ситуации.
    Срещата влезе в продължения, а там статуквото се запази. Дори Давид Рая трябваше да прави ключово спасяване в 106', когато Джошуа Зиркзее стреля, кълбото се плъзна по крака на Магаляеш и едва не финтира вратаря, за да се промуши в близкия ъгъл. Рая спаси и остави Арсенал в срещата.
    Бавно и сигурно стигнахме до дузпите, където импулсът бе на страната на Манчестър Юнайтед. Бруно Фернандеш, Амад Диало, Лени Йоро, Лисандро Мартинез и Джошуа Зиркзее бяха безпогрешни, докато второто изпълнение за Арсенал от Кай Хаверц бе спасено от Алтай Байъндър, за да предреши резултата в полза на гостите.
    Този резултат означава, че „артилеристите“ са в серия от три поредни мача без успех в рамките само на една седмица. Поправката срещу Нюкасъл Юнайтед за Купата на лигата е възможна, тъй като има реванш, но така или иначе януари се превръща в един кошмарен месец, в който половината от големите цели за сезона бяха опропастени. Сега фокусът е насочен към междинния кръг за домакинството на Тотнъм във Висшата лига и разбира се вечната тема по време на трансферния прозорец - ще бъде ли привлечен нов централен нападател или не?

    Арсенал и Нюкясъл се срещнаха в първа полуфинална среща от Карабао Къп. Домакините загубиха с 0:2 първата среща на „Емирейтс“, с което значително намалиха шансовете си да играят на първи финал след 2020 г.
    Микел Артета започна с най-доброто, с което разполага към този момент.
    На вратата стартира Давид Рая. В защита отдясно бе завърналият се след наказание Юриен Тимбер, в центъра Уилям Салиба и Габриел Магаляеш, а отляво – Майлс Люис-Скели. В центъра, Томас Партей зае обичайната си позиция, Деклан Райс и капитана Мартин Йодегор стартираха пред него. В нападение започнаха Габриел Мартинели, Леандро Тросард и завърналият се след настинка Кай Хавертц.

    Стартовият състав на Арсенал
    Сред резервите се завърна Рахийм Стърлинг, а там място намериха и 16-годишния вратар Джак Портър, Олександър Зинченко, Киърън Тиърни, Якуб Кивиор, Рикардо Калафиори, Жоржиньо, Микел Мерино и Габриел Жезус.
    Първите минути започнаха нервно и за двата отбора. Нюкясъл, обаче, отправи първия удар в третата минута, за щастие високо в аут. В шестата минута Арсенал отговори с първия си корнер, но Тимбер не успя да уцели вратата.
    В 10-та минута Арсенал изпълни пряк свободен удар отдясно. Йодегор центрира топката и след няколко удара към вратата и блокирани от защитата на „свраките“, Дубравка улови. Три минути по-късно, нов ъглов удар и отново Тимбер не уцели вратата, но този път топката премина много по-опасно.
    В 15-та минута Нюкясъл отговори с много опасна атака. Най-добрият играч на „свраките“, Александър Исак пое топката в центъра и напредна. На скорост навлезе в наказателното и центрира, но не успя да намери Гордън. В последствие топката попадна в Тонали на границата на наказателното поле, но ударът му бе неточен.
    След първите хаотични 15 минути, следващите такива бяха малко спокойни. Двата отбора разменяха владениeто на топката и създаваха опасности, но реална заплаха за двамата вратари нямаше.
    В 30-та минута, Габриел Мартинели изпусна най-чистото положение. След продължителна атака в собствената половина и безброй сменяне на позициите, Тросард от центъра изведе Мартинели, който се озова в центъра на атаката. Бразилецът напредна на скорост, но силния му удар срещна страничната греда. Минута по-късно, но в хаос след корнер доведе до няколко удара, но нито един не попадна във вратата.
    В 37-та минута Нюкясъл поведе в резултата. Далечно центриране от Дубравка бе свалено от Ботман към Мърфи, който бе изпуснат елементарно от Райс в наказателното поле. Англичанинът направи най-лесното като подаде на Исак, който разстреля Рая.
    До края на полувремето Арсенал успя да отговори с един опасен удар, но Дубравка спаси.
    Като цяло Арсенал изигра добро полувреме. Нюкясъл като един от отборите в най-добра форма във Висшата Лига, обаче, даде много голям отпор. „Свраките“ не се страхуваха да атакуват и да се прибират много компактно, когато са без топка. „Артилеристите“ от своя страна се опитаха да създадат опасности, най-вече чрез своята сила – статичните положения, но нямаха късмет. Това, което липсваше бе опасността от игра.
    Второто полувреме започна без промени за Арсенал.
    Домакините се опитаха да създадат повече напрежение в първите минути, но без никаква опасност за Дубравка. И вместо Арсенал да изравни, Нюкясъл вкара втори гол в 50-та минута. Александър Исак отново създаде проблеми на Рая, топката попадна в Антони Гордън и той не сгреши.
    В 58-та минута Кай Хавертц изпусна ново 100% положение. След центриране на Тросард в наказателното поле, топката попадна в германеца, който не успя да уцели топката с глава. Вместо това той я насочи с рамо от малкото наказателно поле и топката излезе в аут.
    В 59-та минута Арсенал направи двойна смяна. Габриел Жезус и Жоржиньо заеха местата на Тросард и Партей.
    В 64-та минута нов корнер и нов опасен удар към вратата на Нюкясъл, но топката за пореден път излезе в аут. Тотален малшанс за Арсенал.
    Домакините притиснаха гостите дълбоко в тяхната половина. Мартинели отправи нов опасен удар в от наказателното поле, но не успя да вкара. След това Райс реши да опита, но топката бе избита в корнер. В продължение на 10 минути Арсенал опитва и опитва, но без успех.
    В 76-та минута Нюкясъл направи поредна смяна, с която играчите се наредоиха в схема 5-5, което рядко може да се види.
    В последните 15 минути, Арсенал имаше безброй атаки, изпълни няколко корнера, но топката така и не пожела да влезе във вратата.
    Арсенал не успя да се справи в турнирен мач. Играта бе сравнително добра, но положения от игра за пореден път бяха много малко. Тази липса на креативност в завършващата фаза ще е големият проблем за „артилеристите“ през втората половина от сезона. Ако Артета си е мислел, че ще повтори онази миналогодишна пролет, трябва бързо да слезе на земята. Арсенал са беззъби от игра и това започва става видимо. Дали е натрупана умора, дали са контузиите, липса на разнообразие в атака, не е ясно, но проблеми има и испанеца трябва да ги реши.
    В неделя предстои нов турнирен двубой, този път съперник е Манчестър Юнайтед.
    Арсенал посреща Нюкясъл в първи полуфинал за Карабао Къп. Макар доста хора да гледат на тази купа като второстепенна, то фактите са че това е първата възможност за артилиеристите да се доберат до финал през сезона, а и до първи евентуален трофей след ФА къп през 2020г. Ето и по-важното преди срещата.
    Къде: Емиратс.
    Кога: Вторник, 22:00 българско време
    Телевизия: Диема Спорт 2
    Отсъстващи: Такехиро Томиясу, Бен Уайт, Букайо Сака, Рахийм Стърлинг, Ийтън Нуанери
    Под въпрос: Мартин Йодегор, Кай Хавертц
    Наказани: Няма
    Думите на Артета преди мача: „Развълнувани сме за този мач. Те все пак ще бъдат два, но се радваме, че започваме у дома, пред нашите фенове. Имаме шанса да стигнем до финал, а залогът за това винаги е голям. Борбата за него ще бъде доста трудна, защото Нюкясъл са страхотен отбор, но ние не отстъпваме и ще направим всичко възможно да спечелим битката и да играем на Уембли.
    Много е трудно да тренираш футболисти на това ниво спрямо правилата, които за съжаление са различни за всеки мач. Пример е, че двата мача с Брайтън имамхе изгонен играч за нещо, за което никой друг не е бил изгонен и отсъдена дузпа, която никой друг отбор не е получавал. Това са заложените стандартите и няма какво да направим. Всяко обяснение и всяка яснота би помогнала значително, така че подкрепям екперимента с обянения на съдията на микрофон след решение на терен или ВАР.
    https://www.arsenal.com/news/new-var-trial-announced-our-newcastle-cup-tie?utm_source=arsenaldotcom&utm_medium=embedded-article&utm_campaign=news
    Ийтън почувства дискомфорт срещу Брайтън. Муслкулно е, така че ще отсъства няколко седмици. Разочароващо е, защото тъкмо заслужи минутите си и допринесе страхотно с играта си, а сега ще трябва да почака. Но това е част от играта и той ще трябва да се върне по-силен. Има болни в отбора, за това не мога да кажа на 100% дали Кай и Мартин са на 100% готови. Ще разберем в последният момент.“, завърши испанецът.

    Късмет, победа и/или финал за Арсенал пожелаваме на момчетата! COYG!

     
    Real Madrid grab Saliba
    The noise keeps getting louder. Real Madrid don’t care what they have to pay, they want William Saliba and seemingly believe they will get him. ND Sports management (his agents) may be playing around to grab a higher contract from Arsenal or maybe the player wants to go to the official best team in the world ever. That, at least, is indisputable, the Royals from Madrid have won more major trophies than anyone else. Arsenal are a class below.

    Can Sailba resist this stadium?
    But of course, that is just history. All the trophies of the past do not give you a right to win any now. Arsenal may be about to step into a period of sustained success and Real Madrid may be due a fallow period. No one knows the future.
    Man City the losers
    For most of my time as a football supporter the term Manchester City was deemed to signify losers. That was because they were in the shadow of Manchester United and close neighbours Liverpool, both of whom had astonishing eras of success. If you, or your company, were low achievers, we would say, we can’t do that, we are Manchester City, not Manchester United. And despite City’s seeming decline this season, they have now managed to be the best team in the world in recent years.  And they are probably not done yet.

    City were once a synonym for losers
    They were not in the class of Arsenal and even had a few relegations during my time. They can now attract the best players but can Arsenal? Most of our greats were created at Arsenal. Even Dennis Bergkamp struggled at Inter before being signed by the Gunners. We have never bought a Ronaldo or a Messi, a Neymar or an Mbappe. That has to change if we are to step up to the next level. We are never in the running for the truly top players.
    Is Saliba the New Anelka?
    There is a parallel to the Saliba situation. Nicolas Anelka was a prodigious young talent in the late ‘90’s for Arsenal. All the top players reckoned he was unbelievably talented. Even Ian Wright recognised it was time to leave as he couldn’t compete. Anelka had his family as his agents at the time and I feel they pressurised him into accepting the offer from Madrid. He was a bit younger than Saliba is now and Saliba does have a professional agency looking after him. But the parallels are there.

    Nicolas Anelka destroyed his career by going to Real Madrid
    Both are French, born in March, both French internationals and both took time to mature as players. We all thought Arteta didn’t like Saliba because he kept sending him out on loan. That was definitely not true as Arteta has him as a first starter. Wenger loved Anelka and wanted him to develop more at Arsenal but the allure of the biggest team in the world swayed Anelka. He wasn’t ready for the unique pressures that came at the Bernabéu and he never managed to become a world great.
    Or is Saliba different?
    Could the same happen to Saliba? The world of the Galactico is unforgiving. You must win and you must play well, and you must gel with your teammates. It can become a graveyard for players. It was for Anelka. He kept moving around, with top clubs and not so top clubs all hoping he can recreate the spark he had shown for Wenger and Arsenal. He could not do  so consistently and he even ended up with Sam Allardyce at Bolton.
    To be fair, it is harder to be a striker. You must score all the time. It is not enough that your team is winning, if you don’t score. A defender has no such expectations.

    Can Saliba thrive in the white hot atmosphere of the Bernabeu?
    A defender, however, is very reliant on his defence to be good. If only one defender is good then the defence are poor, and get collective blame. Saliba has, in Gabriel, White, Timber and Calafiori plus David Raya in goal, a top class unit around him. He has formed a telepathic understanding with Gabriel which may be difficult to replicate elsewhere.
    Or is there a masterstroke in place?
    The big question is, in comparing the two, is that Wenger pulled off a masterstroke. He sold Anelka for £23m and bought Thierry Henry for £11m and had money left over to put together what was the best training ground in the world at London Colney. Can Arteta do the same? What would Saliba be worth? I have heard £83m was offered but that surely is a joke if he is indeed the best defender in the world? £150m sounds more right to me. Suppose Calafiori, White or Timber could recreate the great partnership of Saliba/Gabriel, or someone from the academy, or they have their eye on a brilliant player somewhere who they could get for half Saliba’s price. In that case, a Wengerlike masterstroke will have been pulled.

    Even Dennis Bergkamp's career had taken a bit of a nosedive when we bought him
    You must remember that we didn’t want Anelka to go. On his day he was unplayable. What we didn’t know was how badly he needed to stay for the sake of his career. Nor did he or his family.
    Is that the case with Saliba? Will his career nosedive with a move to Madrid? I would say probably not. However, we have seen it so many times, a young player or even an experienced player goes to Real Madrid or Barcelona and their career flounders. Aubameyang comes to mind as does Alexis Sanchez in the latter category.
    One advantage we have is Martin Odegaard. He can explain everything about life at the Bernabeu and how your talent may not be recognized. If Saliba is genuinely considering such a move, then he must talk to his captain. However, I am pretty certain that Saliba will not be one who fails. If he goes, he will do well. We will lose our defensive wall that has brought us so close to the top unless Arteta has a backup plan that involves a better player such as Wenger had. I can’t see that, though.
    Are the Kroenkes strong enough to take the next step?
    Ultimately, it all comes down to Arsenal. Are the Kroenkes serious? Do they see Arsenal as the new world champions as Abramovich did at Chelsea, and Sheik Mansour did at Man City? Or are we still the same old Arsenal and we allow clubs to prove they are bigger than us by taking our best players?

    Is Stan Kroenke ambitious enough to make us the greatest?
    I say we must take the next step. We must be in the market no matter what player comes available. We must keep our top players. Or we stay at the second level – good but not great. And that is not up to Arteta and his team. That is down to the Kroenkes. The near future will decide who the Kroenkes are. I hope it is that they have the ambition to make Arsenal the greatest. If they don’t, then our dreams are just that, dreams.
     
     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...