Jump to content
  • Нотингам Форест победи Арсенал с 1:0 в мач от предпоследния кръг на Висшата лига. Тази победа за Форест означаваше две неща - оцеляването им в Лигата и трета поредна титла в първенството за Манчестър Сити. Единственото попадение в срещата бе отбелязано от Тайво Авонии в 19-та минута. 
    Въпреки поредното разочороващо представяне, Арсенал изпраща една силна кампания, в която бе в битката за титлата до самият край. Да, ''Ако си първи си първи, ако си втори си никой'' биха казали много хора и то с основание. Едва ли е имало привърженик на Арсенал, който да не е останал разочорован след 90-те минути на Сити Граунд снощи. Но също така едва ли през месец август повечето от нас са очаквали Арсенал да се окаже единственият конкурент на ''гражданите'' за титлата. И това не са празни приказки, с които привърженикът да се самозалъже и да замаже положението. Честно казано искам да задам един (хиляди) въпрос/и и той е/са следният/те: Още ли сме ''Крьонке аут'' на фона на цялостното представяне и светлото бъдеще пред отбора, което се очертава? Манчестър Сити, но вече в компанията на Арсенал ли ще бъдат двата отбора, които ще диктуват темпото в Лигата? ''Trust the process'' съществуващо понятие ли е или PR заблуда? Какво щеше да се случи, ако Букайо Сака бе вкарал онази дузпа срещу Уест Хям? Какво щеше да стане, ако Уилям Салиба не се бе контузил срещу Спортинг Лисабон? Пропускът да се начертаят линиите срещу Брентфорд нарочно ли бе или чиста човешка ''грешка''? Отговорниците за тази ''грешка'' забравиха ли да си изтеглят парички от банкомата на другия ден? Както сами виждате въпросите са много, а отговорите насреща твърде малко с изключение на последния зададен...
    Предстои лято, след което очакванията към този отбор ще бъдат още по-големи и това е неминуемо. През този сезон Арсенал определено успя да затвори устите на твърде много критици и разбирачи, които твърдяха, че тези момчета ще завършат на 6-то или 7-мо място в крайното подреждане. И както спомена и Микел Артета, същите тези хора сега твърдят, че 2-то място е провал. Абе, общо взето угодия няма. It's never enough! 
    Изглежда така, всякаш следващата кампания ще бъде тип ''All or Nothing''. Може би от Amazon избързаха с това да заснемат ''всичко от кухнята''. Всичко обаче сочи към това, че в идните месеци Еду и Артета ще направят всичко по силите си, за да добавят качество и широчина към вече ясно очерталото се ядро. През месец декември пък ще се навършат точно 4 години откакто Микел пое рулят в клуба и аз лично съм твърде любопитен да видя как ще се справя Арсенал тогава. И то не заради друго, ами просто защото ще бъде интересно да се проследи как ще реагира догодина отбор, който е бил съвсем близо до нещо немислимо и го е изпуснал по един класически начин. Тук разбира се не бива да се подценяват нечовешките качества на играчите на Манчестър Сити, които през февруари отключиха ''Alien mode''. Този Арсенал има още твърде дълъг път за вървене, който вече ще е осеян и от мачове в Шампионската лига. Това автоматично означава, че дълбочината в състава ти е просто задължителна. И то не просто дълбочина, а сплав от играчи, които да имат умението да променят мачове, когато това се налага. Или пък просто да ги приключват в положителна посока, когато това е наложително. А то впрочем е наложително все по-често в модерния футбол. Именно последния критерий ще бъде доста важен за надграждане, защото в не малко мачове през сезона Арсенал не съумяваше да прекърши противника и да вкара решаващото попадение. Естествено, че двубоите срещу Фулъм (домакинството), Астън Вила (на два пъти), Уест Хям (домакинството), Борнемут, Манчестър Юнайтед и Ливърпул донесоха несравними емоции с постоянните обрати по време на изиграването на самите мачове. Изброените спечелени срещи, а и не само те, поставиха Арсенал срещу всички залози. В позиция, в която този клуб не се бе намирал от 2016 година насам - в борбата за първото място. Именно на базата на добитите емоции през сезона, повечето от които бяха положителни, не малка част привърженици отсъждат, че в крайна сметка кампанията е успешна. Въпреки домакинската загуба от Брайтън в Карабао Къп, загубата от Манчестър Сити във ФА Къп и отпадането след дузпи от Спортинг Лисабон за Лига Европа. Емоциите са голяма работа, било то сдържани или не. Само си спомнете какво изпитахте и как се почувствахте когато Рийс Нелсън заби онзи удар във вратата на ''черешките''... Или пък когато топката срещна главата на Емилиано Мартинез след удар на Жоржиньо и се озова в мрежата на ''виланите'' за 3:2 в полза на Арсенал... Несравнимо, нали?! Емоциите имат къде съзнателната и къде несъзнателната сила да ни управляват в ежедневието, колкото и всеки да твърди ''Аз не съм им подвластен''. Напротив! И именно заради това в момента всеки привърженик на Арсенал е избрал своят собствен начин да се справи в сегашната ситуация, в която официално стана ясно, че Манчестър Сити ще бъде новия/стар шампион в Англия. ''Моят начин'' между другото и както вероятно всеки е запознат, е една страхотна автобиография на една славна личност - Йохан Кройф. Ще си позволя да го цитирам, като отбележа, че ''Футбол се играе с главата. Краката са просто инструменти.'' Това е нещото, което ще пожелая на играчите в този отбор на Арсенал - през новата кампания да мислят още повече върху детайлите в играта си и как те биха могли да се доразвият като личности и спортисти. Защото куража и смелостта ги имат, както и качествата - видно е. Това, което не достигна на този колектив е разнообразие. Било то на резервната скамейка и в стартовия състав, или пък просто в отиграванията с топка в крака. Но затова пък съм сигурен, че най-доброто едва сега предстои. И това е просто защото това е началото, а не краят. Този отбор е специален заради специалните емоции, които ни накара да изпитаме!


     
    Арсенал гостува на Нотингам Форест в мач от 37-ми кръг на Висшата лига. Това е и последно гостуване за ''артилеристите'' през кампанията, като именно те са отбора с най-добри показатели далеч от дома със своите спечелени 39 точки от 18 мача. Иначе в момента Арсенал заема 2-та позиция във временното класиране с актив от 81 точки, а първи остава Манчестър Сити с 85, но и с мач по-малко спрямо Лондончани. Нотингам Форест пък заема 16-то място с 34 точки и на практика все още не е гарантирал оставането си в елита. Когато тези два отбора се изправиха един срещу друг през октомври, Арсенал записа убедителен успех на Емиратс със 5:0. Точни тогава бяха Габриел Мартинели, Томас Партей, Мартин Йодегор и Рийс Нелсън (два гола). 
    На 99.9% ''топчиите'' ще трябва да се задоволят с крайно финиширане зад новия (стар) шампион в Англия, тъй като изглежда почти немислимо ''гражданите'' да запишат 3 загуби в оставащите си 3 мача до края. И въпреки всичко изписано в социалните мрежи напоследък спрямо възпитаниците на Микел Артета и това как едва ли не те са се сгромолили и изложили, нека първо всички се замислят как ако не беше Арсенал, Висшата лига щеше да е обезмислена що се касае конкретно за 1-та позиция още през ноември... Този млад, но смел отбор успя да даде отпор на може би най-добре сглобената футболна машина в момента и то успя да го направи до самият край. Най-важното е това, че пътят за червено-бялата част на Северен Лондон изглежда светъл.
    Повече подробности преди мача довечера в следващите редове:

    Кога: От 19:30ч. българско време

    Стадион: Сити Граунд, Нотингам

    Телевизия: Диема Спорт 2

    Рефер на двубоя: Антъни Тейлър

    Новините в Арсенал: В групата за мача няма да попаднат имената на контузените Уилям Салиба, Такехиро Томиясу, Олександър Зинченко, Мохамед Елнени и Габриел Мартинели. По всичко изглежда, че всички изброени ще пропуснат както този, така и следващия мач, който е и последен за сезона (28 май, домакинство на Уулвс). Пожелаваме бързо възстановяване на всички и през новата кампания да ни радват с нови изпълнения!
    В четвъртък вечерта Аарън Рамсдейл официално преподписа с Арсенал, а новият му контракт ще го задържи в клуба поне до 2028 година. Очаква се следващата седмица Букайо Сака също да сложи подписът си върху нов договор, а след това от Арсенал ще се погрижат и за преподписването с Уилям Салиба и Мартин Йодегор. Определено това са страхотни новини за всички привърженици. И като стана на въпрос за Мартин Йодегор и Букайо Сака, двамата в компанията на Габриел Мартинели са сред номинираните играчи за ''Млад играч на сезона във Висшата лига''. Съвсем очаквано и заслужено пък Микел Артета е сред номинираните за ''Мениджър на сезона във Висшата лига''.
    Завършваме новините преди мача с това, че по всяка вероятност Гранит Джака ще напусне Арсенал идното лято. Все по-усилено се споменава, че той ще се присъедини към отбора на Байер Леверкузен срещу сумата от 15 млн. евро. Гранит Джака е част от ''артилеристите'' от 2016 година насам, а настоящата кампания за него беше просто превъзходна. Колкото и противоречия да има срещу неговото име, нека не забравяме, че голяма част от тях бяха просто етикет от Лигата. Джака винаги е бил голям характер и при всички положения подобна личност ще липсва на съблекалнята. 


    Фото кредит: Арсенал

    Микел Артета преди мача: ''Очевидно е, че трябваше да преглътнем разочорованието срещу Брайтън по доста болезнен начин. Не се представихме убедително, особено в последните 25 минути на мача. Разполагахме с някои доста добри ситуации в началото на този двубой, но не успяхме да се възползваме от тях. Да, определено бе трудно за всички нас след мача, но след това обсъдихме къде се намираме, какво сме постигнали до момента и си поговорихме за това какво можем да направим в оставащите два мача. Със сигурност желанието ни е не просто да задържим нивото от последните 10 месеца, а и да го подобрим. Искаме да се развиваме постоянно. 
    Успяхме да изградим ядро и основа. Това бе много важна цел. Да, повечето от момчетата са млади, но въпреки това разполагаме с качество и ентусиазъм. Тези момчета са обградени от хора с подходящия опит и вече разполагаме с лидери на терена. Целта пред нас сега е да надградим върху представянето си и така да бъде и занапред, защото предизвикателствата през следващата кампания ще бъдат още по-големи.''



    Игра с прогнози във форума на ASCB: 



     
    Squeaky bum time is when it matters.
    Key to below – These are the points total for the last ten matches under Arteta per year and the results for Arsene Wenger over the last ten matches for his era. The stars denote title wins.
    Mikel Arteta
    2023 12 -18 points
    2022 15 points
    2021 20 points
    2020 16 points
     
    Arsene Wenger
    2018 18 points
    2017 24 points
    2016 20 points
    2015 21 points
    2014 20 points
    2013 26 points
    2012 18 points
    2011 14 points
    2010 17 points
    2009 23 points
    2008 18 points
    2007 13 points
    2006 23 points
    2005 28 points
    2004 23 points *
    2003 18 points
    2002 30 points * Max
    2001 20 points
    2000 25 points
    1999 25 points
    1998 24 points *
    1997 20 points
     
     
     
    We must never finish Spursy again
    We have gone all Spursy, falling apart at the end. As you can see from the table above we have never had a strong last 10 games under Arteta. In all seriousness, it is a fault that we need to correct. The maximum we can now get from our last 10 games is 18 points. The minimum is 12. Last season we had 15 and we might be worse this season. If it continues then we will never win the league. You cannot win the league by losing games. For our 3 title wins under Wenger we had 24, 30 and 23. As 30 is the maximum and City has a tendency to get close to that in recent seasons, you can see the necessity to address this issue.

    We need to change our state of mind
    We are never likely to be so far ahead at squeaky bum time that we can afford to lose even the 10 points that has been Arteta’s best finish to a season so far. We will definitely lose at least 12 this season. It is the most pressing problem facing Arteta for certain.
    We cannot drop points against lesser teams
    I think we can fairly say that last season we were good enough to get points from Spurs, Newcastle Brighton and Southampton but we didn’t and fell out of the Champions league spot. This year we should have beaten Liverpool, West Ham and Southampton and, yes, Brighton which would have given us 9 points more and we would have been looking forward to beating Forest and claiming the title. This year we have been better than all those teams but failed to be clinical when it mattered.

    No more looking like this at the end of the season, Mikel
    One point to keep in mind is that Man City would still be regarded as better than us even if we had managed to get those extra points and won the league. I could live with that, Arsenal the under-dogs punching above their weight to snatch the title from City. They could do the double over us and lose the league just as we did over Leicester when they had their win.
    Next year we may be at the business end in Europe, the FA cup and League cup. That will bring extra pressure.
    Address this problem and all will be well
    But I really do believe that our biggest problem is having a Spursy end to the season. And, like I have said, it is not getting better and this season may be the worst under Arteta. So, what can be done about it? To talk about this, I would like to explain why I came up with this as a topic. My memory was that under Arsene Wenger, we normally finished strongly and so I took a look. The figures above show that I was right for most of the time. We finished with 20 points or above lots of times and for sure did on our 3 title wins. Arsene Wenger knew how to finish strongly.

    Bring on the evil flying monkeys
    Arsene knows and he is the answer
    And this is what I would offer. For Arteta to talk to the maestro and ask him what he did to produce such strong finishes. Because this is not about tactics, it is about man-management, and Arsene Wenger was maybe the greatest ever at that. As I have said above, we are better than the sides who took points off us but we allowed them to beat us when it mattered. Wenger normally didn’t when it got to squeaky bum time. As you can see above, even in the lean times as Arsenal were trying to pay for the Emirates, he regularly got 20 or above.

    Call on our greatest for help, Mikel
    Man management was Arsene’s forte
    I have alluded to before in this column about how very few players ever complained about him and also that quite often, once players left Arsenal, they didn’t perform to the heights that they did under Wenger. Most players say that he improved them enormously in their effectiveness. This is Arteta’s first job in the hotseat. He is doing great. But he must ensure that we finish strongly or his good work will be compromised. And who better than our greatest? Well, possibly Guardiola but I doubt if Arteta could ring him up and ask him to help him to win at the business end of the season. Of course, he would have seen what Guardiola does to make sure they have a strong finish when he was there. And Guardiola can rotate seamlessly, which we can’t. Arteta has been using his first choice players whenever he could as he doesn’t seem to have the same belief in his second string.

    Guardiola is happy at the end of the season but he won't help us
    Of course, I do accept that a lot of players are young. They probably need to get more football wise and yes, improve their consistency. And injuries haven’t helped. But that is the pressure point Arteta has to address with urgency if we are to make the jump up into champions. And my strongest recommendation is to ask Arsene for help.  Arsene knows, we all know that. He can help you, Mikel, so that next year City and any other challengers see Arsenal as the juggernauts who keep winning and sicken them all, that despite their best efforts, Arsenal will be champions.

    At the end we need to be juggernauts
    Listen to this Irishman, Mikel, there is an answer out there. Use it. We are all Arsenal, we are behind you. We have your back.
     
    P.s I would just like to say thank you to the Arsenal Supporters Club Bulgaria for letting me write this column, and for putting up with my sometimes strange mode of thoughts which I fashion into a blog. It is refreshing to be allowed to write what I like, and I truly appreciate the support I get. I have brought in George Orwell, Shakespeare, Charles Dickens and even Abba and crafted my story around them. Probably few football writers do but the Arsenal Supporters Club here have never complained about me when I drift off into the matrix. Thank you very much!
     
    Гледам Арсенал от 2006 и не си спомням досега така да съм обичал даден сезон, както обичам този. Когато изиграем толкова специален сезон(което ако трябва да бъдем честни, не се случва толкова често в последно време) и малко не достигне за нещо специално, гледам да избягвам моментите, в които това малко нещо не ни е достигнало. Или голямо. Или нещо болезнено. Например никога не съм гледал повторения от 8:2 срещу Юнайтед, 6:0 срещу Челси, мачовете срещу Байерн в Шампионска лига. Дори съвсем наскоро за абсолютно първи път слушах пресконференцията на Венгер след загубения финал на Шампионска лига през 2006 срещу Барселона и то само и единствено защото случайно ми попадна в Туитър. След подобни резултати решавам да тегля чертата, да се абстрахирам от тях и да слушам разни подкасти и мнения, но страня от съвсем директните повторения и предъвквания. Така бях решил да направя и след вчерашния крах срещу Брайтън. Но понеже прекарах нощната си смяна в чистене и подготвяне на автомобили и то предимно сам, мозъкът ми просто не можеше да спре да кръжи само и единствено около мача и нищо друго. За това реших, че да пиша след мача ще ми се отрази терапевтично. Нека да видим дали това ще е така. 
    Арсенал загуби у дома с 0:3 от Брайтън, което на практика слага край на надеждите ни да спечелим първенството. Беше си трудна задача така или иначе, Ман Сити са в абослютен robot-mood, но все пак. След няколко месеца и години като се обръщам назад към този сезон, този мач ще е един от ония, които никога няма да искам да си спомням. 3-те равни резултата от преди няколко седмици направиха шансовете ни доста малки, но този мач абсолютно подчерта и подпечата капитулацията ни. Единственото по-лошо от резултата беше начина, по който се стигна до него. Особено през второто полувреме. 
    Артета заложи на същия състав, който смело победи Нюкасъл навън, с изключение на Тиърни, който започна като ляв бек в отсъствието на контузения Зинченко. И това се усети. Без да искам да критикувам Тиърни по какъвто и да е начин, в отсъствието на Зинченко трудностите ни във владеене и изнасяне на топката бяха изключително сериозни. Дори Зинченко да не беше в най-добрата си форма последните седмици, начинът по който той влияе на играта ни с топка в краката е незаменим. Аз лично смятам, че Тиърни е по-добрият защитник от двамата. Той обаче е доста по-традиционен бек и докато често захожда зад крилото и представлява опастност, когато атакуваме, влиянието му върху играта ни като цяло е много по-различно от това на украинеца. Тиърни няма тази способност да комбинира със съотборниците си по целия терен както го прави Олександър Зинченко. Затова и нямахме кой знае колко големи периоди на владеене на топката и пълен контрол. Нещо, от което имахме сериозна нужда, имайки предвид срещу кого играхме. Контузията на Мартинели също не ни помогна. Да, Тросар е добър, но толкова ранна контузия и то на толкова влиятелен играч със сигурност оказва влияние и променя игровия план, върху който със сигурност се е работило през последните дни.
    И все пак имахме шансове през първото полувреме. Йодегор стреля извън очертанията на вратата, което беше подобен изстрел на този, чрез който той вкара на Нюкасъл. Габриел Жезус имаше добър шанс на близката греда, който вратарят спаси. Малко преди края на полувремето Сака също пропусна. Както добре знаем, ако малко преди полувремето вкараш, променяш целия мач. Аз не мисля, че техният вратар имаше какъвто и да е шанс, ако ударът беше малко по-точен. 

    Второто полувреме беше различно поради две причини. Брайтън бяха по-добри. Ние бяхме по-зле. И колкото и време да минаваше, аз не виждах как Арсенал ще вземе контрол върху мача. Първият гол беше лек, може би дори имаше фаул срещу Кивиор малко преди топката да мине зад Рамсдейл. Въпреки това, ние не успяхме да отговорим на този гол, а имахме предостатъчно време. Стана дори по-зле. Играта ни беше накъсана, Брайтън бяха отбора, който пое инициативата. Артета опита да промени някои неща, пускайки Партей и Нелсън, а после Смит Роу и Нкетиа. Нищо не помогна, Брайтън вкараха втори след грешка на Тросар при изнасяне на топката и това беше краят. Само че след него падна и трети гол, който категорично поднесе титлата в ръцете на Гуардиола. След мача играчите и Артета изглеждаха доста шокирани и докато аз съм сигурен, че Микел знаеше много добре колко труден ще бъде този мач, не мисля, че той е очаквал чак такава касапница. Те бяха наистина на най-високото си ниво, особено през втората половина на мача. След мача мениджърът каза: "Преди едина седмица бях изключително горд, а днес трябва да се извиним, защото това, което показахме през второто полувреме, не е приемливо". Той също така призова към това, че ако отборът демонстрира подобни резултати, въпреки добрия сезон, то тези трябва да бъдат адресирани. Съгласен съм с цялостния му подход дори и след добри резултати винаги да търси начин да се подобри. Мога да се впусна в още детайли от мача, но не мисля, че има смисъл. Всички вие гледахте този мач и разбирате от футбол повече от мен, за да си обясните някои неща тактически. 

    Искам да кажа две думи за този отбор и този сезон. Най-вероятно ще имам шанс след неговия официален край да напиша нещо по темата, но имам чувството, че в момента това е нужно. Изиграхме страхотен сезон. Не съм единственият, който казва, че това е най-силният сезон, който някога съм гледал. Също така най-вълнуващият. Почти до последно карахме Сити да дава най-доброто от себе си, защото при тяхна грешка бяхме готови да ги накажем. Дори самият факт, че математически все още имаме шансове - два мача преди края, е показателен за това колко добре се представихме. Има голяма дистанция между тях и нас. Но тя е много по-малка отколкото си мислех, че ще е на този етап от развитието ни. Мислех си, че за да стигнем до където сме в момента, ще ни трябват поне още 2 сезона. А сега сме тук, надалеч от всички останали отбори, надиграни може би единствено в два мача през целия сезон. В началото на сезона всеки един от нас щеше с радост да приеме това класиране. И да, в хода на сезона очакванията и амбициите се променят, няма спор. Сами се поставихме в позиция, която изисква много. Сами вдигнахме летвата и затова резултати като 2:2 на Анфийлд или 2:2 в Лондонско дерби срещу Уест Хям сега ни се струват като загуби, а на практика не са лоши резултати. Но въпреки че не успяхме да постигнем целта, която сами направихме постижима в хода на сезона, смятам, че този отбор  надмина абсолютно всички очаквания. Както по резултати, така и в игрови план. Но когато се изправиш срещу чудовището, което е Ман Сити в момента, всичко останало освен да си перфектен просто не е достатъчно. Видях една статистика, че дори да си бяхме взели мачовете с Ливърпул, Уест Хям и Саутхямптън, пак щяхме да сме зад Сити, ако те си вземат мача в аванс. Което е показателно срещу кого сме изправени. А на всички фенове на други отбори, пишейки как Арсенал напълно се провали в преследването на титлата, искам само да кажа, че техните отбори се провалиха доста преди Арсенал. 
    Знам, че след тежък резултат хората невинаги обичат да слушат хубавите неща и предпочитат да се концентрират върху моментното разочарование. И го разбирам. За някои това е начин за справяне. Човек да осмилси, реализира и анализира случилото се, било то и през негативна призма. На мен този сезон ми е много трудно да виждам нещата по този начин. Артета и момчетата изнесоха невероятен сезон, който може и да е началото на нещо наистина специално. Очаква ни сериозна година с подсилени отбори и Шампионска лига. Сиреч имаме една единствена задача - да сме още по-добри. Още по-безкомпромисни и още по-способни. Да не спираме да се учим и да не оставяме ситуации около отбора да снижават амбициите ни. Артета инсталира нова култура в отбора и това е видно. Сега е време за още. 
    Последно искам да споделя мнението на един от моите любими журналисти около Арсенал - Люис Амброуз - по отношение на многото фенове, които напуснаха стадиона преди последния съдийски сигнал:
     
    Нашите фенове са перфектни цял сезон, така че нека в този момент им бъде разрешено да намерят тази стратегия за справяне, която работи за тях. 
    Ще се видим след края на сезона, а дотогава се гордейте с отбора, който подкрепяте. Обичам ви! 
     

    Арсенал е домакин на Брайтън в мач от 36-ти кръг на Висшата лига. "Артилеристите" са втори във временното подреждане с актив от 81 точки или иначе казано на точка зад Манчестър Сити, но при един изигран мач повече. Каквото и да се случи до края на кампанията, то едно е сигурно - Арсенал ще завърши поне втори в този изпълнен с толкова много емоции сезон. Сезон, който накара всеки топчия с нетърпение да седне пред екрана и да изгледа всеки следващ мач. През новата кампания пък Емиратс Стейдиъм ще бъде единственото място в Лондон, на което ще може да се наблюдават мачове от Шампионската лига... Погледнато на хартия играчите на Арсенал все още могат да се преборят за първото място, но както обичаме да казваме в милата ни родина, първо трябва да се премине през доста схеми. Както пък глобално казват - предстои да разберем. Иначе "топчиите" вече победиха "чайките" през кампанията, когато на 31 декември вечерта бе записан успех с 4:2 на Амекс Стейдиъм. Можем да си пожелаем само две неща - подобен резултат и сега, а също така Евертън да продължи похода си към оставане във Висшата лига... Ако ли пък не - здраве да е, " We will never be beyond that stage"... Още подробности преди мача в следващите редове:
    Кога: От 18:30ч. българско време
    Стадион: Емиратс Стейдиъм
    Телевизия: Диема Спорт 2
    Рефер на двубоя: Андрю Мадли
    Новините в Арсенал: В групата за мача няма да фигурират имената на контузените Уилям Салиба, Такехиро Томиясу и Мохамед Елнени. Под въпрос до последно пък остава Олександър Зинченко, като неговото състояние ще бъде оценено непосредствено преди първия съдийски сигнал. Всички останали състезатели в отбора са на разположение за селекция. Иначе съвсем скоро се очаква Аарън Рамсдейл и Букайо Сака да подновят договорите си с клуба, като според слуховете това ще се случи преди края на сезона. 

    Микел Артета преди мача: "Със сигурност ни предстои труден двубой. Те са един страхотен и завършен отбор. Начинът, по който играят под ръководството на Роберто е просто впечатляващ. Ние обаче трябва да ги победим, защото фокусът ни е изцяло съсредоточен върху повече от просто успешно завършване на сезона. Ние искаме и заслужаваме нещо повече. Не трябва да се отказваме от това, което сме си поставили за цел. Остават няколко мача, в които ще дадем всичко от себе си и след това ще видим какво ще се случи. Все още сме в играта и каквото и да стане аз се гордея с момчетата. Гордея се и с привържениците ни, които не ни изоставиха дори за момент през кампанията. Не се и съмнявам в това, че в неделя атмосферата на стадиона ще бъде отново уникална. Желанието ни е да зарадваме всички тези хора с победа и нищо друго."

    Игра с прогнози във форума на ASCB: 

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...