Jump to content
  • Арсенал постигна първата си победа в Лига Европа за този сезон, след като се наложи с 2:1 над Цюрих. Макар да бе далеч по-добрият отбор, самият резултат не бе особено лесен за постигане. По гол и асистенция записаха Маркиньос и Нкетиа, като английският младеж асистира за първото попадение, докато бразилецът се реваншира за второто. Междувременно Цюрих изравни резултата към края на първото полувреме, но за щастие това не се оказа фатално.
    Състав:

    Смени: Зинченко, Йодегор и Сака на местата на Тиърни, Виейра и Маркиньос (69 минута); Жесус на мястото на Нкетиа (78 минута);
    Евентуални Контузии: Няма.
    Репортаж:
     
    Пресконференция на Микел Артета: Поради обявеният траур по повод Кралицата, пресконференцията на Артета не е излъчена официално.

    Има голяма вероятност предстоящият кръг от Висшата Лига да бъде отменен. Следете новините за да разберете повече.
     
     

    Арсенал гостува в първия кръг от груповата фаза на Лига Европа в Санкт Гален на Цюрих. След едногодишно отсъствие от европейският футбол, Лондончани се завръщат, а първото им изпитание минава през Швейцария. Ето и по-важното преди срещата довечера:
    Къде: АФГ Арена, Санкт Гален.
    Кога: Четвъртък, 19:45 българско време.
    Телевизия: BTV Action.
    Отсъстващи: Томас Партей, Мохамед Елнени, Седрик, Емил Смит Роу, Рийс Нелсън.
    Под въпрос: Няма.
    Думите на Артета преди мача: „30 години без европейски трофей е много време. Искам да бъда човека, който да счупи този негативен рекорд. Все трябва да се започне от някъде и защо да не започнем от гостуването на Цюрих. Те са стабилен отбор и ще се опитат да ни затруднят до колкото е възможно. Ние трябва да започнем добре мача, а с това и да наберем енерция за цялата надпревара.
    За съжаление имаме доста къс състав в момента, поради наличния брой контузии. Емил почувства дискомфорт на мястото, което имаше проблем и по време на предсезонната подготовка. Не е тренирал цяла седмица, което ще рече, че е аут от групата за мача.

    Изненадан съм от коментара на Бернд Лено и политиката в клуба. Не успях да разбера дали има предвид политиката, когато беше титуляр, или политиката, когато не беше?“, завърши испанеца.
    Пожелаваме успех на момчета довечера и стартиране с 3 точки в Европа. Защо пък не и 5 от 5 в Европа, ей така, за да ни е лесно!
    Както винаги, събиране за гледането на мач ще има по клоновете на фенклуба из страната.


    We won the league at Old Trafford

    Arsenal on the break
    Ah, Manchester, the fixture I have been at the most. It is like being in Ireland with all the Irish voices I hear and everyone offering an opinion on everything, especially the football. I travelled with my brother, Joe, a diehard Utd fan. We had 2 tickets in the Alex Ferguson Stand so I had to be on my best behaviour. One doesn’t want a United fan sniffing you out and exposing you. As it happened the woman beside me kept watching my phone as all the Arsenal messages from the fanclub keep popping up. I was going to do a live feed but I was nervous she would suss me out so I declined, plus the fact that the light was bad where I was and the pictures weren’t coming out well.
    But let’s take a step backwards, to what it is like going there for the big game. It has a real football atmosphere, despite all the corporate changes. Strangely there is no big screen (perhaps an indication of the Glazer’s stinginess?). We are flying high on top and they have had, improbably, 3 wins on the bounce, one against Liverpool, but still I could sense the fans nervousness. They don’t want to be beaten by a bunch of Arsenal kids.
    A good spy is never caught
    As always, though, the first port of call is the Matchstick Man, across the canal from Old Trafford, this huge pub, packed to the rafters, doesn’t allow enemy spies such as myself. They even check what you are wearing underneath if they are suspicious. Only Utd colours are permitted. As usual, though, I get by unnoticed as I slip in beside my brother, well dressed in his Red Devils t-shirt. However, there is always a superb atmosphere and big queues at the bar as drink gets downed unmercifully. There is fear in the air as the 3 wins were nervous ones, with Utd rarely looking all that good. Liverpool are going through their own difficulties so even that win wasn’t enough to give them confidence against the young gun tyros. Lots of talk of a draw being a good result. Ah, how they have fallen from their glory days when teams would be summarily dismissed, and even ourselves in the Wenger days, sometimes.

    Getting closer
    Of course, they know and they remember, that we won the league here. An indignity that shall never be forgotten. We will always be a big game, Roy Keane and Gary Neville on Sky retain their hatred to this day. We were the two giants, banging our heads against each other, with mind games, ferocious tackles, and bulging eyes head to head’s between Wenger and Ferguson. Ah, the great days of the biggest match in football.
    VAR likes interfering
    Of course, you know what happened , the first few minutes, Utd were holding the ball, passing it around and a bit of a miss from Eriksen. Then we took over, gaining possession and chances as they defended like mad, unable to hold the ball in midfield. Then we scored, a Martinelli wonder and all looked right with the world from my side. As the VAR sign went up, my brother looked at me and said nonsense, Erikson was dispossessed, nothing in that. I wasn’t so sure. Erikson has always been good at going to ground, like his buddies Son and Kane. Of course, VAR should not have interfered, the referee was in position, he saw it and didn’t give it. There was no clear and obvious error. But the referee bottled it and took the easy way out by blaming VAR. It was the start of a bad day for the Arsenal.

    Plenty of Antony jerseys about
    We allowed them to pick our pockets three times, particularly the final 2 goals as we pushed forward for the win. You cannot leave a gap between the lines for Rashford and his ilk to run into. Bravery should never be stupidity. Yes, we had more chances. Yes, some of them could have been goals. And yes, the better football was played by us, but we have to stop giving away easy goals, a rot that started, unfortunately with my hero, Wenger, and has never been properly addressed.
    This will be our best loss of the season
    This could turn out to be a great loss, at this time of the season. Why so? Because it was at Old Trafford, a big team with big players, in a intimidating stadium, and a manager who indisputably knows what he is doing. He identified that Arsenal played very high, and a Sam Allardyce long ball through the middle could cause havoc. And it was a strategy that paid off very handsomely. But we played well, we pressed, held the ball much better than they did and two goal hero Rashford, at the end said it was an even game. A draw, at least, would have been a fairer outcome. The players will know that. Mistakes cost us.

     
    The teams only played in one half of the pitch
    So, if we learn from this, cut out this weakness, then we can start again, with the loss out of the way early as all teams lose in the Premiership, except one and get back with a stronger mentality this can be the catalyst to pushing City all the way. Now, I have to say that the Arsenal fans were superb, singing and truly supporting our boys all the way. This is a strength that has been lacking in recent years, and they must keep doing this. We must ensure that we have every little advantage possible. We now have good players in every position and there is a togetherness that Man Utd and Chelsea, for example, will take time to replicate. Liverpool may finally be showing cracks in an aging team and the Spuds are the Spuds.

    See? I told you
    But, can I say, at least once in your lifetime, get to Old Trafford for the Arsenal. You won’t regret being swept along in the atmosphere, and make sure to get your pints in the Matchstick Man as an Arsenal spy, listening to the worried fears of the Mancs, and smiling to yourself that our kids have got these boys worried. We will rise again, we will overcome the big teams and VAR and show that team spirit, combined with fan spirit, is the key to Arsenal’s success. And at least my brother Joe was happy.
    ps. Apologies for the pictures - it was dark, grey clouds had gathered as if a portent for that Prince of Darkness, Mr VAR!
     
     
     

    Преди повече от век, в главата на един бизнесмен и политик се ражда идея. Последствията от нея са предрешаване на съдбата на нашият любим клуб. Зад тази тиха революция, която предстои да се случи, стои Сър Хенри Норис. Родом от южната част на английската столица, Сър Хенри е бил описван като много запален фен на футбола. Поради тази причина той става директор на столичния Фулъм. А през 1910 вече работи едновременно в два клуба. Негово второ работно място се оказва... Уулич Арсенал. И това е ход в името на бъдещето и на историите, които ще се разказват не след дълго. Във времена на ликвидация, червено-белите имат нужда повече от всякога от свежи идеи за развитие.
    Месията Норис идва в Уулич като мажоритарен акционер. Но не се задоволява с постовете си в двата клуба. Не от алчност. А от амбиции да остави следа. По тази простичка причина, смелостта му стига до там, че той започва да мечтае за супер отбор. За нещо невиждано до онова време. Норис предлага на Футболната лига да обедини Фулъм и Уулич Арсенал в едно. От лигата потапят тази ‘’скромна’’ идея като хвърлен камък в океана. За довод те посочват, че сливането на два клуба е твърде голям конфликт на интереси. Но революционерите никога не се отказват и винаги държат коз в ръката си. В напрегнат момент, Норис се откъсва от Фулъм и се отдава изцяло на Уулич Арсенал - първият професионален лондонски клуб и първият от Лондон, допуснат от лигата. 

                                          
     
    През 1912/13 г. Уулич Арсенал е в дълбока финансова криза и също така е изпаднал от Първа Дивизия (единственото изпадане в историята на клуба) с едва 18 точки и 26 отбелязани гола. До онзи момент, отбора е играел мачовете си на The Manor Ground в Плъмстед, югоизточен Лондон. Но е време за футболна революция. В отчаян опит да съживи името на клуба и да увеличи фен базата, Сър Хенри Норис взима съдбоносно решение. Да премести клуба. Все пак големите амбиции са за големите мечтатели.
    В квартал Хайбъри, който е на север от река Темза, се намирал Колежа на божеството на Сейнт Джонстън. Той разполагал и с игрище. Игрище, което е избрано от съдбата и Норис за нов дом на клуба. Уулич Арсенал се мести от южен в северен Лондон и това са основите на нова епоха. Епохата на Arsenal Stadium. Или наричан още от феновете Хайбъри, произлизащо от едноименния квартал. Съвсем очаквано, местните жители и Тотнъм не желаят неканени гости. Но техните гласове са гласове в пустиня, когато в началото на 1913 г. са подписани всички актове и Уулич Арсенал заплаща 20 000 британски лири за новият си дом. Дом, който в следващите 21 години ще бъде използван на лизинг според условията на договора. В тях са включени също така отбора да не играе домакински мачове на Коледа или Разпети петък.
    Колежът остава в южния край на стадиона, докато не изгаря до основи през Втората световна война. Новият стадион е проектиран от Арчибалд Лайч. Архитектът е проектирал също така трибуни за клубове като Манчестър Юнайтед, Челси, Евертън, Ливърпул, Тотнъм и Глазгоу Рейнджърс. Отчасти е построена нова трибуна и са инсталирани турникети и тераси. Черешката на тортата е основната трибуна, която се намира от източната страна и за онова време могла да приюти 9 000 фена. Трибуната е в стил арт деко и е официално открита през октомври 1936. Сегашната Западна трибуна е проектирана от Клод Уотърлоу Фериер и е открита през декември 1932. Това е най-модерната трибуна, виждана някога в Англия и разполага с 4 000 места в допълнение към тогавашните общо 17 000 на целият стадион. Двустепенната стойка струвала умопомрачителните 50 000 британски лири. Всичко това излиза доста скъпо на Норис и компания, но нали не парите те правят щастлив. А добре свършената работа, която ще остане и за поколенията след теб. Няма нищо странно в изграждането на този нов за Лондон стадион, ако се вгледаме в миналото на Сър Норис. Бидейки собственик на Фулъм в заниманията си извън футболната игра той е и агент на недвижими имоти. Като такъв заедно с  мениджърът на Брентфорд Дик Молиню и техният президент Едуин Андърууд договарят 21 годишен наем на една овощна градина в Западен Лондон, където е построен легендарния стар стадион на Брентфорд Грифин парк. Факти, които показват изключителната мисъл и проникновение на мистър Хенри.

                        
     
     ‘’Първият мач беше победа с 2:1 над Лестър Фосе, на 6 септември 1913. Тогава стадионът все още не беше завършен напълно.’’ 
    Уулич Арсенал: Ливесли, Шоу, Фидлър, Грант, Сандс, Маккинън, Гринуей, Хардинг, Джоуби, Дивайн, Уиншип
    Лестър Фосе: Бребнър, Клей, Кюри, Макрайтър, Харълд, Бъртън, Дъглас, Майлс, Спароу, Бенфийлд , Уотърол
    Голове в срещата: Бенфийлд 20’минута (Лестър Фосе), Джоуби 45’минута (Уулич Арсенал), Дивайн 78’минута от дузпа (Уулич Арсенал)
    Рефер: Д.Пиърсън

                        
     
    20 000 в Домът на Футбола. А според легендите, посещаемостта е била не по-малко от 26-27 000. На стадион с капацитет от 17 000 зрители. В началото 20 век. В един друг свят. Свят, в който да отидеш на футболен мач не е било ежедневие, а идеалистичен бонус. До голяма степен, Арсенал е Арсенал заради мечтите на един гений на своето време. Човек, който е дал всичко от себе си за да можем ние, феновете, да стоим на стъпалата на Arsenal Stadium и да се възхищаваме на положеният труд. А с повечко късмет имаме и шанса да се разходим из Marble Halls. Макар и в днешни дни съоражението да е неизползваемо и гордо да се издига в близост до Emirates Stadium (оригинално запазена е източната трибуна), то напомня за славната си история. Като хора, ние сме длъжни да пазим наследството на предците ни. Защото по този начин, то ще се предаде на тези, които ще дойдат след нас. Футболът и живота имат много общи неща, а смело имаме правото да твърдим, че футболът е начин на живот!

                        

    Какъв момент да се включа с материал за първи път през този сезон. Преди да поговоря за самия мач, искам да споделя, че гледах мача с клон Варна, което ми беше навик, преди да замина за Германия. Беше невероятно да видя отново толкова много стари приятели и въпреки резултата смятам, че си изкарахме доста хубаво. Благодаря сърдечно на всички, които бяха там за мача. Решението аз да пиша беше взето на маса след като загубихме, просто не исках да причинявам на Дани болката от изживяването на цялата среща отново. 
    Колкото и да го отлагам, време е да понапиша нещо и за самата среща. Загубихме от Манчестър Юнайтед с 3:1, като точни за домакините бяха новото попълнение Антъни и Рашфрод на два пъти, като за нас Сака вкара за 1:1. Беше странен мач и не съм напълно сигурен, къде точно да започна. Стартовият състав съдържаше капитана Йодегор, който получи удар в крака в срещата срещу Вила и беше под въпрос. Там беше и Зинченко, който според Артета до последно не беше тренирал поради съмнения за контузия, поради което и отсъства в последните две срещи. Поглеждайки назад към резултата, това, че физическото им състояние не е на 100%, може и да е изиграло роля в развоя на събитията. 
    Мачът започна с натиск на домакините, който аз малко или много очаквах. Той продължи докъм 12-тата минута, когато Мартинели беше изведен сам срещу Де Хеа със страхотен пас от Сака и реализира. Голът обаче беше отменен поради фаул на Йодегор при отнемането на топката. Тази ситуация предизвика доста смесени мнения. Аз лично мисля, че фаулът беше сравнително лек и прилича на този тип ситуации, които домакинският тим обикновено получава в своя полза. Йодегор беше попитан за ситуацията в интервю след мача: "Аз едва го докоснах. Хората казват, че това е Висшата лига и искат тя да бъде малко по - физическа. Не разбирам как съдията се върна на тази ситуация". Това е мисъл, която аз споделям. Ако не бяхме вкарали гол, сблъсъкът между Ериксен и Йодегор със сигурност нямаше да бъде разгледан отново. Пол Тиърни прекара доста време гледайки повторението на ситуацията, което говори за неговата собствена несигурност в това да вземе решение. Предполагам, че понеже Йодегор не игра с топката, а контакт имаше, той реши да отмени гола. Аз искам въпреки това да изтъкна страхотния пас на Сака и завършването на Мартинели, които бяха просто перфектни. 
    След отменения гол мачът се промени. Изтласкахме Юнайтед доста по назад от нашето наказателно поле и започнахме да контролираме мача малко повече с повече владение и ситуации около тяхната врата. Това беше едно от най-добрите ни представяния в чисто футболен план на Олд Трафорд от доста време насам. За съжаление, не успяхме да се възползваме от доминацията и Антъни вкара за Юнайтед след невнимание в защита от наша страна. Както в другите мачове през този сезон, в които допуснахме гол, не изпаднахме в летаргия, а продъжихме да доминираме. Изравняването на резултата трябваше да дойде доста по-рано, отколкото то дойде, но сериозни пропуски, особено един на Йодегор, не ни позволиха да го направим. В 60-тата минута обаче Сака отбеляза след страхотна работа на Жесус в наказателното поле и резултатът беше изравнен.

     
    След изравняването имахме пълен контрол върху срещата. Следващите два гола на Юнайтед дойдоха в 66-тата и 75-тата минута и бяха сравнително сходни. Аз си ги обяснявам с няколко неща. Донякъде неопитността на нашата защита да осъзнае тези контра-атаки, да ги разпознава и да може да се справя с тях по-ефективно. Мисля, че това са ситуации, от които можем да учим и да подобряваме реакцията си при подобен развой на събитията. Не спряхме да ги натискаме след третия гол, но вече беше късно и въпреки смените на Артета, загубихме мача с остатъчен горчив вкус(не беше от бирата). Малки детайли не ни достигнаха, не бяхме достатъчно прецизни в атака. Завършихме мача с 16 удара(6 повече от тях), но с едва 3 точни(те имаха 6). Безкрайно ми е неприятно да губим точно от този отбор, нивата ми на неприязън към него могат спокойно да се конкурират с тези спрямо Тотнъм. 
    Въпреки неприятния резултат аз съм способен да видя доста позитиви в нашата игра. Артета каза след мача: "Това, което видях, беше един Арсенал, който дойде тук на този стадион и игра по начина, по който искаме да играем. За съжаление не взехме резултата, който искахме". Напълно съм съгласен, както казах, това е едно от най-силните представяния на Олд Трафорд от много време насам. Тази сутрин щеше да ми е много по-зле, ако Юнайтед ни бяха взели ума с доминиращ футбол и не ни бяха оставили никакъв шанс, което ни се е случвало в миналото. Смея да твърдя, че по-скоро ние загубихме мача, отколкото те го спечелиха. Възползваха се максимално от грешки, които ние можеше да си спестим. Можехме да сме значително по-добри офензивно. В дефанзивен план това ни беше може би най-слабият мач от началото на сезона. Въпреки това, ако този отбор на Арсенал продължи да играе по този начин и поработи още върху детайлите от играта си, повече голове и победи ще дойдат. Не искам да се впускам в детайни анализи на всеки наш играч, но искам само да изтъкна дебюта на Фабио Виейра, който се включи по много обещаващ начин. Нямам търпение да гледам повече минути с него в състава. Също така, Дейвид Орстийн писа, че Смит-Роу е получил контузия по време на така наречения warm-down след мача. Дано да не е нещо сериозно. 
    Чета всевъзможни мнения-как сме се провалили в първия истински тест от сезона, как Артета е объркал тактиката и смените и т.н.. Ще си позволя да не се съглася - Юнайтед имат много класа в състава си, имат един адекватен треньор и беше въпрос на време да си стъпят на краката. Жалко е, че се случва в момент, в който имаме мач с тях, но аз съм сигурен, че още доста отбори ще загубят там този сезон. Горчилката и гнева у мен са по-скоро предизвикани от самата загуба като такава срещу този отбор, а не от самото представяне. Лесни мачове във Висшата лига няма, първият истински тест беше на стадиона на Палас от първия ден на сезона. Последният истински тест е през последния кръг. Беше ясно, че ще дойде моментът от сезона, в който ще трябва да направим крачка назад. Това е ново за тази формация на Арсенал, и ще бъде изключително интересно да видим, как нашите момчета ще отговорят. 
    Пътуващите фенове бяха както винаги перфектни, връзката между тях и клуба се засилва буквално с всеки изминал мач, което е нещо невероятно. Емиратс трябва да подскача в неделя срещу Евертън. Това е от мен засега, съжалявам, че ви накарах да изживеете вчерашната среща отново, но пък аз трябваше да я изживея още няколко пъти, докато си спомнях всяка ситуация, така че не ви съжалявам чак толкова много. Още веднъж благодаря на Клон Варна, беше страхотно да ви видя. Сезонът е дълъг, ние сега започваме. Up the Arsenal! <3 

    Снимка: Stuart MacFarlane 

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...