Jump to content
  • 2004-2005
    Another invincible season?
    I am guessing a lot of you readers remember this season and how you felt. We seemed better than the rest. We were unbeaten and we started the season as if we had forgotten how to be beaten. Man Utd in the Charity Shield? 0-0 and we beat them on penalties. And then we just started throwing the ball into the net in the league. 4 against Everton away, 5 against Middlesbrough at home, 3 against Blackburn at home, 4 against Norwich away, we couldn’t stop scoring and winning.
    Finally, Bolton got a draw 2-2 on game 6 and this, combined with beating Arsenal in the return fixture allowed the fantasist Sam Allardyce to claim he had the beating of Wenger. Had he heck as like! Check his record against Wenger, Wenger is clearly on top but he did take 4 points that season. In fairness to Allardyce, he always had a weaker team so any good result deserved merit.
    At least Fabregas didn't miss
    But that didn’t slow us down. 4-0 against Charlton and 3-1 against Villa and we were ready to consign Manchester United and old Red nose to the bin in our next. But that game is etched indelibly in all our minds. We were looking for 50 undefeated, they wanted to get back to being the champs. They were dirty, and the ref seemed not to notice as he turned a blind eye. Then Campbell made an attempted challenge on Rooney, the referee said penalty and Van Nistleroy converted. Then Rooney scored again and we had the famous pizzagate in the tunnel at the end when Cesc Fabregas was alleged to have thrown a pizza at Alex Ferguson. And we were beaten by our biggest rivals and it was like a dagger through the heart and a stiletto in the back. They really did send us home crying.
    I was so down
    I guess you all remember how you felt. Of all teams, Man Utd! Would have been nicer, really, if it was Charlton or someone like that who got a fluky goal, defended for their lives and somehow managed a win against the odds. Those type of results happen every season to the top teams.
    It hit us hard. 2 draws next against Southampton and Palace and we were consigned to 2nd place. We had been top all the way. Oh, Arsenal, you break our hearts. Every time I feel we are going to dominate, it seems to go wrong.
    Our new nightmare
    And did I mention that a Blue Demon had arrived? Roman Abramovich had taken over in the previous season. He had only one target, to be the best team in Europe. He brought in Jose Mourinho, who had accomplished miracles at Porto. At his first press conference he said he was special. He certainly hit the Premier League like a special express train. He brought in Didier Drogba to terrorise defences, Ricardo Carvalho at the back, Arjen Robben on the wing and Petr Cech in goal among others to take them up a notch. They were second under Claudio Ranieri last season but that meant nothing to Abramovich. He knew where he wanted to be and he saw Mourinho as the guy to get it for him. Shortly after we were beaten on our 50th game, they went top and they stayed there to show that the dynamics in London had changed, the dynamics in the Premier League had changed, with a dynamic, arrogant manager in charge.
    No, I don't like you, Jose
    I never liked him. I disliked how he dismissed other managers and players, plus he seemed to have a particular hatred for Arsene Wenger. He had a defensive style of play and everything seemed to be allowed on the pitch, with winning at all costs and any methods acceptable. It would be impossible to imagine Mourinho offering a replay to Sheffield United as Wenger had done a few years previously when Kanu picked up the throw in from Parlour who had thrown it towards Sheffield Utd and Overmars scored. Mourinho probably thought it showed that Wenger wasn’t a real winner like him who would take a win in any circumstances. He never missed an opportunity to get under his skin and it seems like it worked as Wenger had a bad record against him. Ferguson’s mindgames never seemed to work but Mourinho’s did.

    Drogba epitomised Mourinho's Chelsea - dirty but brilliant
    It is often said that we fell apart after the loss against Man Utd but that was not really true. We had some draws and defeats , yes but we hovered around second and third for the rest of the season. We picked up 83 points for second, enough to win in many seasons, and we scored 87 goals, well more than the winners Chelsea on 72. Chelsea, though, were really really good, with 95 points and only one defeat, at Man City, who were a mid table team at the time. Mourinho had arrived, Abramovich had arrived and we had a new challenge. We had too often been second best to Alex Ferguson, now were we about to be second best to Mourinho?
    I hated being second to Ferguson and I detested being second to Mourinho. He is the one guy in football I have the strongest dislike for. But he seemed to have the winning touch and access to as much money as he wanted for the best players. We needed Wenger to bring his own special qualities to bear, bringing through gifted youngsters and finding gems at good prices like he had done with Henry, Vieira, Overmars, Petit and others. He had brought through Fabregas this season from the youths but his buys didn’t inspire too much. Manuel Almunia as backup to Lehman, Mathieu Flamini in midfield and the guy I felt more sorry for than any other Arsenal player, Emmanuel Eboue, who never deserved, and nor does any player, the abuse he got in his career. In comparison to the monsters Chelsea had got, it didn’t inspire hope.
     Senderos and Djourou
    This is not Adams and Keown
    We had finally got in front of Man Utd 2 seasons in a row, only for Blue ogres to emerge. We conceded 36 goals with the end of the fabled Arsenal defence and players like Senderos, Djourou and Cygan were not going to be our new Adams and Keown. Chelsea had conceded 15 with Mourinho’s park the bus method. We needed a stronger defence but Wenger had embarked on his new policy of trying to score more than the opposition. Was it going to work? Honestly it was hard to see. My normal optimism was being tested. There were some grounds for optimism, though, in our other tournaments that season and I will get to them next time. But there was one ground for hope in that we did have ten one nils to the Arsenal that season, better than George Graham could do. Maybe we did have a chance.

    „Да стоя сред 50 000 привърженици на Арсенал на Уембли и да спечеля Световната купа с Германия са спомени за целия ми живот“! Това казва в едно интервю за Der Spiеgel през март 2018 година човекът с главно „Ч“, известен като „Големият ……… германец“ Пер Мертезакер. И той наистина е голям, ама много голям. Както на терена, така и с всичко което прави през годините край страничната линия на зеления правоъгълник, където гради име с екипите на Хановер 96, Вердер Бремен, Арсенал и любимата му Германия.
                    На 27 май 2017 година Мертезакер изиграва своя единствен мач през кампанията и то какъв мач и какво представяне в него. Във Финала за Купата на Асоциацията, Мертезакер има командна роля при спечелването на отличието от хората на Арсен Венгер. Срещата завършва 2:1 след попадения на Алексис Санчез и Аарън Рамзи. Но в заглавията на английската преса изпъква изказването на мениджъра на Челси по онова време Антонио Конте, който не пести суперлативи за играта на немеца, заявявайки, че Пер е пример за всеки млад футболист с играта си във финалната среща, а това е в следствие на отдаденост на и извън терена ден след ден в продължение на години.

    Пер Мертезакер обича Уембли, както и „Стадионът с двете кули“ обича родения в Хановер исполин. На 12 април 2014 година бележи изравнителното попадение срещу Уигън Атлетик в 82 минута в полуфиналната среща за Купата, година по–късно е част от селекцията на „топчиите“, която прекъсва продължилата твърде дълго суша от спечелване на трофеи при победата с 3:2 над Хъл Сити. През следващата година извежда Арсенал с капитанската лента и бележи третото попадение за разгрома на Астън Вила във финала на 30 май 2015 година. На 19 ноември 2013 година е капитан на Бундестима на Уембли в мач, с който Англия отбелязва 150 година на Футболната Асоциация и без никаква изненада той отбелязва единственото попадение в срещата. Кариерата на Пер завършва през сезон 2017-18 година, когато играе в два мача за кампанията: като Капитан бележи срещу Нотингам Форест за 1:1 при загубата за Купата с 2:4 и на 06 май срещу Бърнли, когато Ашбъртън се сбогува с него самия, Вик Ейкърс, Алекс Скот и човекът довел Мертезакер в Северен Лондон. Да, именно на 06 май в един от най-емоционалните дни някога в Излингтън, Арсен Венгер за последно е Мениджър на Арсенал.
    Онази загуба от Манчестър Юнайтед с 2:8 през август 2011 година катапултира високият бранител в Лондон с идеята да внесе стабилитет в страдащата отбрана на Арсенал. Признавам, че по онова време не бях никак вдъхновен от изглеждащия флегматично защитник, а години по-късно той е един от моите любими играчи, носили прочутата червено-бяла фланелка. И причината е не само великолепното представяне и отдаденост на терена през годините. Пер Мертезакер е един пример за подражание и олицетворение на всички ценности, които са циментирани в основите на Арсенал Лондон. Ценности, които възпитават в децата от най-ранна възраст и, които той има за цел да интегрира в Академията на клуба, която ръководи от 2018 година. Защото дали едно дете ще стане добър футболист е въпрос на фактори като талант, упоритост, късмет, условия за подготовка и очи, които да забележат тези качества. Но, за да стане достоен човек е нужен пример. Именно този пример и развиване на посочените футболни умения са основна цел в програмата за развитие на талантите на Hale end. Какво ще постигне Пер от своята визия и програма предстои да разберем, но честността и отношението към играта и хората са една предпоставка той да успее и аз му го желая. В името на Арсенал и създаването на генерация от добри и добре подготвени за живота деца. В едно мое интервю за сайта Английски футбол/Football – Albion с работещия в същата тази Академия, българинът Красимир Корсачки изказа огромното впечатление, което Мертезакер прави с отношението и уважението към всеки един, който премине през вратите ѝ. Отношение, което е получил Краси, което получава и всяко едно дете, отношение което дава и с което възпитава Пер Мертезакер. Освен тези свои ангажименти, Пер е част от треньорска програма и партньорство със създадената през 1919 година Фондация Save the Children с цел осигуряване на терени и обучение на треньори, които са засегнати от ментални и поведенчески разстройства. Мертезакер има за цел да промени системата, защото тази система е отговорна за изграждането на добри модели за поведение сред подрастващите генерации деца. От всички едва 1 процент пробива в играта, а от останалите 99 процента над 60 на сто се оказват без работа, когато разберат, че футболните им достойнства не са еквивалентни на мечтите им. Именно тук е главната роля на клубовете да създават подготвени и обучени за живота хора и това е негова мисия като ръководител в Арсенал. Пер се сблъсква с футболната топка на 4 годишна възраст, а неговият баща Стефан вижда потенциал за развитие. Привлечен е в школата на Хановер 96 и на 01 ноември 2003 година прави своя дебют срещу Кьолн в Бунедеслигата. На 19 години, за да последват 104 мача за Германия, 221 срещи в Бундеслигата, 156 за Арсенал и 83 за Европейските турнири и 15 години забележителна кариера.

    Да, Мертезакер е доволен от всичко, от победите, трофеите, признанието, невероятната емоция от победата, която не може да сравни с нищо друго. Но… Но, зад всичко това, което хората виждат от телевизионните екрани или трибуните на футболните арени се крие нещо, за което никой не говори или не се осмелява открито. Заради договорите и многото пари в индустрията. Пер Мертезакер обаче не е като останалите. Нито като физика, но най-вече като морал и характер. The „Big Fuckin German“, както галено е наричан от привържениците на Арсенал разкрива неща, за които много не биха си и помислили, но той говори открито и се стреми да помогне на спортистите, които изпитват безпокойство и напрежение от очакванията към тях. Преди всеки един двубой той е изпитвал безпокойство, нервност и гадене. До такава степен, че е имал диария и последно е консумирал храна и напитки най-късно 4 часа преди среща. Единствено си е позволявал да се храни с юфка и зехтин. Това в продължение на 500 дни от неговия живот и кариера на професионален спортист. И винаги го е прикривал, защото не искал да тревожи своята съпруга и съотборниците си. Защото във футбола важен е играчът, а не личността която стои зад фланелката. И, точно това иска да промени като пример в своята настояща кариера. Мертезакер след футболна среща не е заспивал до ранните часове на следващия ден, а единствено съпругата му Улрике Щанге е можела да го разбере, защото тя също е спортист, а те се запознават докато са контузени и са на рехабилитация. Децата на Пер и тяхното израстване го мотивират да завърши кариерата си през 2018 година, защото не желае те да слушат, че баща им е играл слабо в даден мач. А той дори с безбройните травми и контузени колена до последно играеше за честта на името си и на Арсенал, които са били неговите детски фаворити. Мертезакер си спомня как с Клеменс Фритц с когото са делили една стая при визитите на Вердер са имали сходни проблеми с безпокойство пред мач, а това генерално е проблем за много футболисти, които не издържат на голямото напрежение и на изтискващите очаквания на пресата и феновете.
                    Вероятно най-голямата негова болка е загубата на неговия приятел и съотборник в Хановер 96 и Германия, Робърт Енке. Както знаем, вратарят слага край на живота си поради тежка депресия, нещо за което в последствие говори и Мертезакер и се стреми да намали огромният натиск върху футболистите. През 2006 година той прави своята фондация "Per Mertesacker Foundation" с цел да помогне на фамилията Енке, която е загубила своята дъщеричка. Тази загуба и напрежението от футбола в крайна сметка водят до кончината на Робърт, а това дава траен отпечатък върху живота на Мертезакер. През 2014 година е пусната фланелката с надпис „BFG“ като част от постъпленията от всяка продадена бройка постъпват по сметките на неговата фондация.

                    Израснал в малко градче в Германия, където прави своите първи стъпки в играта, днес 37-годишният Мертезакер отговаря за 150 деца, които се надяват да са от онзи 1% , който ще пробият в професионалния футбол. Именно това е основната мисия на германеца, който желае да изгради един нов подход на работата в Академията, подход основан на индивидуалната работа с всяко дете, съобразно неговата физика, технически данни, ментално състояние. Защото някой като Букайо Сака има нужните компоненти да пробие директно в първия състав на Арсенал в точното време, но за други от децата трябва да се прецени как да продължи тяхното развитие и подобрение: колко да играят, дали да бъдат дадени някъде, където да развият качествата си и да имат игрово време. Такъв е случая с Мигел Азийз, който премина в Портсмут под наем или пък да останат в младежките формации и да трупат стаж и постепенно да получат шанс за пробив в основната селекция за приятелски и постепенно турнирни срещи, какъвто е случая с Чарли Патино към когото има твърде много очаквания от фенове и медиите на Острова. И всички в Колни се надяват търпението, с което от клуба се отнасят към тях, да се отплати по същия начин като с новоизлюпения номер 10 Емил Смит- Роу. Пер Мертезакер не иска да бъде допусната грешката, която клубът направи по отношение на Серж Гнабри и съдейки от едно негово изказване, че предпочита вместо да се снима в т.н. „селфи“ с  привържениците, да им стисне ръката, можем да бъдем сигурни в налагането на един различен и успешен модел основан на индивидуалността на личността и традициите, които има Арсенал в налагането на играчи от своята Академия в първата селекция на клуба.

                    И може би най-добро олицетворение за това, което е Пер Мертезакер, какво ще цели в работата си и с което ще завърши този материал е вярата, която е получавал от Арсен Венгер, дори когато е грешал и е бил критикуван от фенската маса на Арсенал. Защото за да се научиш и да успееш, първо трябва да пробваш, дори да се провалиш!

    „Никой няма да завърши преди нас в първенството. Не бих се изненадал, ако завършим сезона без нито една загуба.“ 

    На 20 септември 2002 година, Арсен Венгер заявява тези думи по време на пресконференция и става обект на медийни подигравки. През сезон 2002/03, Арсенал регистрира 6 загуби във Висшата лига и остава на 2 място в крайното подреждане със 78 спечелени точки. Въпреки невъзможността на Лондончани да запазят статута си на шампион от предходния сезон, то това е постигнато на един от другите домашни фронтове - ФА Къп. Победа във финала срещу Саутхямптън с 1:0 след попадение на Робер Пирес. Така се стига до паметната кампания 2003/04, в която Арсенал на Арсен Венгер не само става шампион, но и не допуска нито едно поражение във Висшата лига. 26 победи и 12 равенства в 38 мача са показател за един несломим дух и постижение, ненадминато и до днес. Едва ли и скоро ще бъде. През всяка следваща година, отборите в най-конкурентното състезание на планетата отчаяно се опитват поне малко да се доближат до този неизкачван от 2004 година насам връх. Най-близо до това бе Ливърпул през 2020 година, но две техни гостувания в Лондон бяха загубени безпощадно, едното именно от Арсенал. Както самият Арсен заявява през онази 2004-та, хората ще осъзнаят какво впрочем е постигнал Арсенал дълго време след това. За онази "Непобедима" чета биха могли да се изпишат твърде много страници, и то в златен цвят...

    Снощи в британската столица се състоя едно от най-очакваните събития на Острова тази година - световната премиера на филма "Arsène Wenger: Invincible", дело на Noah Media Group. Finsbury Park Picturehouse прие мероприятието, на което са присъствали някои от онези футболисти, записали имената си със златни букви в историята на Арсенал, а също така Микел Артета и световно известни журналисти от цял Свят. Разбира се, главната фигура на събитието е Арсен Венгер - човекът, променил английската игра завинаги. Сред продуцентите на прожекцията присъстват имената на Джон Маккена, Дрю Мастърс и Торкуил Джоунс, а датата на официалната премиера е четвъртък, 11 ноември. Прожекциите ще се проведат в Picturehose Cinemaс във Finsbury Park и Hackney. Закупуването на филма ще бъде достъпно от 22 ноември, а в сайта на Amazon вече може да бъде предварително поръчан. Както подсказва самото заглавие на филма, главна роля в него играе Мосю Венгер, а акцента на събитията са онези славни дни от 2003 и 2004 година. По всичко изглежда така, че това документално издание е поглед върху всички онези събития, случили се под ръководството на френския специалист. Освен това, филмът включва и появата на Сър Алекс Фъргюсън: ''Постижението на Арсен Венгер стои над всичко останало.''
    Сред забелязаните бивши играчи на Арсенал на това грандиозно събитие са Рей Парлър, Фреди Люнгберг, Йенс Леман, Мартин Киоун, Коло Туре и Еду Гаспар - настоящ Технически Директор на клуба от Северен Лондон. Арсен Венгер е споделял истории, свързани с онзи период и е отговарял на въпроси на журналисти. Като например на въпроса ''Какво ще пожелаете на феновете на Арсенал?'', той отговорил с: ''Моят съвет е те да продължават да подкрепят клуба. Това е най-важното нещо. На Артета пожелавам да не спира да се опитва и да намери начин да задържи инерцията на отбора.'' Откакто напусна Арсенал през 2018 година, Арсен Венгер все още не е бил на трибуните на Емиратс Стейдиъм, за да наблюдава мач на отбора. Именно тази тема е засегнал сегашният мениджър Микел Артета, който игра за ''топчиите'' именно под негово ръководство: ''Мисля, че е време той да се завърне на стадиона. Играчите много биха се зарадвали, а също така и феновете. Мисля, че една негова визита би вдъхнала още по-голям кураж на момчетата. Това би било нова голяма крачка за този славен клуб. Истината е, че Арсен Венгер е причината аз да съм мениджър. Той е истински гений и човек, който умее да те вдъхнови.''
    Арсен Венгер е типичен пример за изисканост и професионализъм. Неговата революция, която започва през октомври 1996 година е една от най-романтичните истории във футбола. ''Съдба. Животът е въпрос на милиметри.'' Неговите визионерски виждания са една от заслугите за това Арсенал да е клубът, когото познаваме и уважаваме. С амбициите си да постигне невъзможното, Мосю Венгер се нарежда до най-великите мениджъри някога. Мениджър, за когото например Патрик Виейра споделя, че би умрял. И не само той, а всеки друг, дръзнал да носи фланелката с топа на гърдите. 

    ''Той ми бе като баща. Той промени целият ми живот.'' - Тиери Анри


    Liverpool (a), Newcastle (h), Man u (a), Everton (a), Southampton (h), West Ham (h), Leeds (a), Norwich (a),
    Is this really back in our sights?
    8 matches to halfway and 24 points to be won so we are halfway to paradise and 44 points.
    Regular readers will remember that I did a very early Where can we finish? After 3 games, all of which we lost. I was feeling bleak, and pointed out that Arteta has only one currency to trade in – wins. He needed a huge turnaround, but not just in results, in how we played. The defence, and particularly Leno, White and Holding were badly bullied by Brentford. We were outplayed by Chelsea and totally and utterly outplayed by Man City. On the back of that abject City display, I predicted that Arteta will face his marching cards from Kroenke sooner rather than later. The chinks of light were that our next matches were winnable and if we then beat the Spuds, Arteta would have breathing space.
    Although we haven’t won all our matches since then, we haven’t been beaten, Arteta has answered his critics for now, and, as fans, we can dream again. Even of Champions league. From bottom of the table, that is a good height.
    We brought in Mourinho’s bus
    The biggest change has been in the defence. Tomisayu, Gabriel and especially Ramsdale are not there to be bullied and all 3 have been outstanding. Tavares has come in for Tierney and done a great job. If you remember previous blogs I said without Tierney, who gets injured, we probably lose. That is no longer true and while I rate Tierney higher than Tavares, particularly for attacking, there seems little between them. Well done to Edu and Arteta there.
    A big part of our new defensive bus
    I still hold to my assertion, though. Those 3 losses will be a sword hanging over Arteta’s head till the end of the season. He has to continue winning and notching up points or we could tumble again. Fans are very fickle, the Kroenke’s are not liked, not seen as part of us, and they have been a bigger target than Arteta, who is seen as one of us, and a good person with a lot of knowledge who has promoted our young players. So they will get the blast from the fans first and another bad run may see the end of Arteta.
    A banana skin on an ice slide
    And this run we have now till Christmas is exactly the type of run that could go very badly. But in some ways we are potentially facing teams at their worst time, so it could be good for us.
    Don't look at him, boys
    The first one up is the hardest - Liverpool away. Klopp’s demons give every team nightmares. But a draw against Brighton and a loss to West Ham, shows their vulnerabilities. I say we have a chance if our defence plays at their best, our midfield holds their own, as we will get chances that we will have to take. It is hard to see beyond a draw, though. I will go for 1-1 and a tight game but still with chances for both sides. I would love to see better than that but Klopp will be anxious to correct his slide.
    Newcastle at home is a must win. Eddie Howe won’t have a transfer window to help him. They could be a different proposition in the second half of the season. So we must beat them now. Our players are better than them and we are at home. The new manager bounce might help them but I am going for 2-0 with the second goal coming late in a nervy match.
    Give us another fine mess, Olly
    Scratching your head won't help, Olly
    Ah Solskjaer, let’s hope you are still there and Utd are still a shambles. This one we can win as long as we win the midfield. And we should. They don’t look like a coherent team and if we play to our best, outrun them and out tackle them, we will win. A rare win at Old Trafford. This is a match I was scheduled to go to but smashing my ankle a while ago made it difficult to commit so I forewent my ticket. I would have loved to be there especially if we win. I am going to say 2-1 for us but a bit easier than that scoreline looks.
    Everton away. I like Everton as I have friends I grew up with in Ireland who are big fans. But I hope Benitez is still there and he hasn’t quite managed to correct their slide. It is a game we can win and we have a good record there. Another 2-1 but a more nervous one than against Man Utd.
    Southampton at home. There is no question about it, these are the games we have to win. Yes, they are on an uptick but they are still Southampton. A clean sheet and a 2-0 which we get in the first half. We allow them to come back at us in the second but we hang on.
    This could be our hardest
    The next match I feel we have to hope for a West Ham slide by then as I feel they are set up to give us a hard time. Their defence and midfield give nothing away and they attack with speed. They don’t have a weakness although we have a better goalkeeper. We might need to be lucky. Honestly I would take a draw here particularly if they are still playing well. The last time I was at this match a couple of years ago at the Olympic stadium it was 0-0 and a terrible match. And may be again.
    Leeds away? Bielsa’s team are always a difficult proposition. However they rarely play well for 90 minutes. We must capitalise on those times we are in the ascendancy and we have been a bit lucky against them in recent years as they have outplayed us for long periods but we managed to get results. This time I am going to say 1-1 but with our defence playing well. 2 draws in a row means we have to win our last match for halfway.
    'Arry is the relegation specialist - hire him, Norwich
    Norwich away? Surely there is no banana skin here? I don’t know who they will have appointed but surely not someone top drawer? Sam Allardyce maybe? Why does Harry Redknapp not make a comeback? I am going to say 5-0 with Norwich eating too many of Delia Smith’s pies over Christmas. The only true easy win of this period.
    Surely we can see the top even if we can’t get there? 
    And where does that leave us?  On 38 points and if we can repeat that we have 76 which is probably enough for second place and definitely Champions League. However it is an optimistic scenario with 5 wins and 3 draws and no defeats. Possibly too optimistic. But I hope I have shown you a fairly realistic portrait of the task ahead of us.
    If we win all we have 44 points and double that to get 88 will probably win us the league. But nobody believes that. If we manage to do as well as I have shown here we have a good chance for Champions league. Be under no illusions, top 4 is going to be a big challenge, we need to win or draw matches we don’t deserve to, and win the ones we do.
    I feel that the 3 losses, the young team, the African championship, and good runs in the League Cup and FA Cup will consign us to fighting for a Europa League place but that, I think, we will achieve, on a much better points total than last year.

    Fighting for this one is realistic

    Арсенал победи Уотфорд с 1:0 в мач от 11 кръг на Висшата лига. Единственото попадение в двубоя бе на сметката на Смит Роу, който се разписа в 56 минута. Точното изпълнение във вратата на ''стършелите'' означаваше, че младокът се разписва в трети пореден мач в първенството. Арсенал можеше да отбележи доста повече на Уотфорд, но ВАР, пропусната дузпа на капитана Пиер-Емерик Обамеянг и редица други пропуски от негова страна, направиха така, че хората на Клаудио Раниери да пропътуват краткото разстояние до Викъридж Роуд след минимална загуба. Клаудио Раниери дори негодуваше след края на мача, като твърдеше, че Арсенал са постъпили нечестно при ситуацията около гола на Смит Роу. Италианският настaвник, обаче, пропусна да спомене, че неговите хора трябваше да завършат мача с повече от един изгонен футболист. Победата на сметката на Арсенал бе от изключително значение и спечелените 3 точки означават, че Лондончани се приближиха до първите отбори в класирането. В момента ''артилеристите'' заемат 5 позиция във временното класиране с 20-точков актив. Нужно е да се отчетат и добрите изяви на Мейтланд-Найлс в халфовата линия, а също така и новата суха мрежа, която се оказва под номер 7 в последните 10 мача във всички турнири.

    Стартов състав: Аарън Рамсдейл, Такехиро Томиясу, Бен Уайт, Габриел Магаляеш, Нуно Тавареш, Мейтланд-Найлс, Самби Локонга, Смит Роу, Букайо Сака, Пиер-Емерик Обамеянг и Александър Лаказет. В групата за двубоя липсваше името на Томас Партей, който е получил травма в слабините.

    Резерви: Бернд Лено, Седрик Соареш, Роб Холдинг, Киърън Тиърни (завръщане след контузия), Мохамед Елнени, Мартин Йодегор, Никола Пепе, Габриел Мартинели и Еди Нкетиа.

    Смени в хода на двубоя: Мартин Йодегор вместо Александър Лаказет в 69 минута, Мохамед Елнени на мястото на Смит Роу в 86 минута и Габриел Мартинели вместо Букайо Сака в 93 минута.

    Жълти картони: Самби Локонга (20 минута), Такехиро Томиясу (30 минута), Пиер-Емерик Обамеянг (52 минута) и Габриел Магаляеш (80 минута).

    Фото кредит: Премиърлийг official

    Думите на Микел Артета след края на двубоя, който бе под номер 100 за него като мениджър на Арсенал: ''Харесва ми това, че показваме отдаденост към представянето в защита. Разбира се, също така и към цялостната организация в игра. Победа преди пауза за националните отбора винаги е приятна. Тя поддържа инерцията и добрата атмосфера.'' 
    Цялото интервю на Микел Артета може да бъде проследно на сайта на клуба.

    В следващият си двубой, Арсенал гостува на Ливърпул. Това ще се случи на 20 ноември, събота, от 19:30 часа българско време. Екипът на Арсенал България пожелава на всички наши читатели успешна и хубава седмица.

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

  • Create New...