Jump to content
  • 5 Football myths debunked
    1. Buying players for huge money is the answer

    Would Mudrik have destroyed our run?
    Fans are always screaming buy, buy, buy without ever analysing why we need them. For me it is simple, are they better than what we have? If not what’s the point? The next reason to buy is as cover and that makes sense. Cedric was brought in cheaply as cover. He did a job. Paying big money should only be for proven players and even then they often don’t work out.
    Am I the only one who is happy that Mudrik didn’t come to Arsenal?  The huge sum paid brings with it several problems. The most crucial is, is he good enough? That will take time to establish but Chelsea have so many top players that he is going to have to knock some of them off their perch and then they are not happy. Suppose he had gone to Arsenal? He would have had to displace Martinelli or Saka. Is that what people want? Not me, unless, of course he had turned out to be better than one or both of them. But then they would have been unhappy, being relegated to a bit role.

    Surely no-one can replace this guy?
    Another problem is his temperament – can he handle the pressure of being Arsenal’s most expensive player? Many top buys haven’t at various clubs. His huge salary demanded would have possibly brought about dissent in the dressing room, particularly if he is not seen as the best player i.e. good enough to get a place but not the best. Would his personality suit the strong team bond created or would he be a bit of an arsehole like Aubameyang, thinking he didn’t have to follow the rules? Plus after a chairman ratifies a huge signing, they want the player to play. He is not like other players, easy to dispose of by the manager.

    Aubameyang - a destructive influence?
    He also has not got anywhere near the body of work for such a big fee. Aubameyang had, but you then have to hope that this young kid can come in and prove he is the man. Big transfers have been a mixed bag at most clubs. Arsenal are no different. Can I mention Lucas Torreira, Shokdan Mustafi, Nicolas Pepe, and even Ozil, Lacazette, Sanchez, and Aubameyang as big money signings who didn’t work out as we all hoped. Shevchenko at Chelsea was a big example of a wonderful player coming for a huge fee. I remember thinking Chelsea will be unbeatable with him. It didn’t work out. Buying big, as fans screech, is an art that you have to get right and few do. Far better to work at a strong team bond and bringing players on from the academy or like Martinelli at £6m, turning him into a world class player.
    2. Goalkeepers are part of the football team
    By this I mean that they have a specific set of football skills that is just as important as a strikers. If Saka destroys a team with a hat-trick we don’t say Arsenal were lucky but if Ramsdale makes a string of saves most people will say that we were fortunate, as Gary Neville disgracefully implied by awarding Ramsdale Man of the Match against the Spuds. Ramsdale was good, yes, but in the first half he had little to do and most of his saves were normal enough in the second half. Saka, Odegaard, Partey, Xhaka, and even Nketiah were better in a great team performance. But if Ramsdale truly had a difficult day and had lots of outstanding saves it is because his performance was the difference between Arsenal and the opposition and his football skills enabled Arsenal to win. Let’s have no more of a team is lucky because a keeper pulled off a string of fine saves. It is a football skill that all top teams need.
    3. Managers are the reason teams win.

    Will he end up at Bolton?
    I have always had a difficulty with this one. Some managers can seem like geniuses but end up being ridiculed by their own fans. Poor Arsene Wenger was one such. Probably our greatest ever manager, I was embarrassed at the Emirates watching fans shriek Wenger out. It took us several years to get back to being competitive again. Mourinho is one of the big modern examples, when Ozil came to Arsenal, one of his early matches was against Mourinho. They warmly embraced each other and when asked about it afterwards, said that Mourinho was the greatest manager in the world, I am sure much to the chagrin of Arsene Wenger. Now Mourinho’s record is truly impressive, he made Chelsea the best team in England, Porto the top European team for one season, and Inter  into the best team in Italy and Europe. But now? Man Utd, Spurs and Roma are not examples of a fantastic manager and even at Real Madrid, he is not in their pantheon of greats. Roy Hodgson was superb at some clubs and the fans couldn’t wait to get rid of him at others.

    A very sad time
    There are plenty of examples of this but a manager is only a part of the reason teams win. Yes, they can make a difference but not to the extent that people think. The players must be kept happy and willing to die for each other. Sometimes players only think of themselves like Cristiano Ronaldo that affects the team’s performance and Ten Hag has fashioned a truly impressive run with him gone. It can be difficult to get rid of players for various reasons and if they contribute to a bad atmosphere it makes it hard to win. Even a small bad run sees managers targeted, certain players targeted and makes it harder to turn things around. Once fans turn against you, a manager’s job becomes almost impossible. I say it is a combination of factors that make a team successful, not just the scapegoated manager.
    4. Statistics
    This is a real bugbear for me. We are always seeing statistics, particularly on social media about all sorts of things. But an awful lot of them are dubious. For instance Liverpool a few seasons ago had 52 points out of 18 matches with all wins and only one draw. Any statistic could have been made up without any correlation. For example, if Klopp had a piss just before a match Liverpool would win. If Kenny Dalglish was in the stands, Liverpool would win. It’s the same with Arsenal this year so far, we have won nearly every match and you could throw in any random factor and say Arsenal always win when this happens. Bullshit, yet fans lap it up. The top teams that win most matches, you could make any arbitrary correlation as to why they win but it wouldn’t be true.
    Shevchenko- if a Ukrainian comes to Chelsea they always succeed 
    5. Strikers scoring and winning
    Finally, this has always been a annoyance of mine and following on from what I was saying about statistics, and this has gone on since I first started watching football. A journalist/commentator would say a team always win when such and such a striker scores, but these teams are invariably running away with the title and they would have to lose or draw when a player scores which means the opposition has to score at least twice, which doesn’t happen that often. I have heard this old canard many times about so many strikers including our own Thierry Henry that it is irritating but for sure I will keep hearing it forever as journalists and commentators try to fill up space. It’s nonsense, people. Tell them to go fuck themselves when you hear such rubbish.

    ''Артилеристите'' победиха Спърс като гост с 2:0 в дербито на северната част на британската столица. Срещата бе от програмата на 20-ти кръг на Висшата лига и в нея имаше само един отбор на терена - Арсенал. Момчетата на Микел Артета не оставиха почти никакви шансове на градският си съперник и се добраха до успеха напълно заслужено. Попаденията в мача паднаха съответно в 14-та (автогол на Юго Лорис) и 36-та минута, когато Мартин Йодегор отбеляза своя гол номер 8 от началото на кампанията. Червено-белите играха с хъс, желание и страст, а пресата в играта им и опасните атаки по двата фланга на терена бяха само малка част от целият арсенал, с който разполагаха. На много високо ниво в този мач се представиха абсолютно всички състезатели на ''топчиите'', но Олександър Зинченко, Бен Уайт, Томас Партей и Аарън Рамсдейл регистрираха безапелационен двубой. Напълно заслужено Аарън Рамсдейл грабна и приза за ''Играч на мача'' със своите 7 спасявания. Това е и първи успех на сметката на Арсенал на новия стадион на Тотнъм, а ''артилеристите'' не бяха постигали дубъл над Спърс в рамките на една кампания от сезон 2013/14 насам. Победата снощи означаваше само едно. Арсенал увеличи преднината на върха в класирането във Висшата лига с 8т. пред втория Манчестър Сити. Възпитаниците на Микел Артета в момента са с 47т., докато ''гражданите'' са с 39. Трети в подреждането е Манчестър Юнайтед с 38т. Тази неделя Арсенал се изправя именно срещу Манчестър Юнайтед в поредно дерби, в което Лондончани имат сметки за разчистване.

    Фото кредит: неизвестен фен на Тотнъм

    Повече от срещата на Тотнъм Хотспър Стейдиъм снощи в следващите редове:
    Стартов състав: Аарън Рамсдейл (GK), Бен Уайт, Уилям Салиба, Габриел Магаляеш, Олександър Зинченко, Томас Партей, Гранит Джака, Мартин Йодегор (С), Букайо Сака, Габриел Мартинели и Еди Нкетия.

    Резерви: Мат Търнър (GK), Киърън Тиърни, Такехиро Томиясу, Роб Холдинг, Самби Локонга, Смит, Фабио Виейра, Смит Роу и Маркиньос.

    Смени по време на мача: Киърън Тиърни на мястото на Габриел Мартинели (79-та минута); Такехиро Томиясу вместо Олександър Зинченко (86-та минута); Еди Нкетия бе заменен от Смит Роу (90+3); Мартин Йодегор отстъпи мястото си на Фабио Виейра (90+4);

    Жълти картони: Габриел Мартинели (70-та минута); Габриел Магаляеш (90+1); 

    Репортаж от срещата:   https://www.youtube.com/watch?v=vsTOf3z-BiM&ab_channel=Arsenal

    Фото кредит: Премиърлийг Official

    Микел Артета след края на мача: ''Чувствам се много доволен по две причини. Първо, защото видях един смел отбор, който бе готов на всичко, за да постигне победата. Отбор, който разполага/ше с желание, страст и качество. Другата конкретна причина поради която съм толкова доволен е това, че ние сме привилегировани да правим нашите привърженици щастливи. Успяхме да го направим и тази вечер и да зарадваме толкова много фенове на Арсенал по света. Да споделим тази страхотна победа и то именно на този стадион, е нещо много важно както за тях, така и за нас. Това е симбиоза. 
    След мача, когато влязох в съблекалнята, видях един толкова сплотен и радостен отбор. Както вече казах, тази победа означаваше много и за играчите. Те направиха всичко по силите си, за да я постигнат и това е достойно за уважение. Всички ние сме единни и гледаме и продължаваме напред. Сега за нас е важно да останем фокусирани и здраво стъпили на земята.''

    Фото кредит: Тотнъм Хотспър Official


    Преди да говоря за предстоящия сблъсък с Тотнъм, ще отделя две думи за трансферната сага около Михайло Мудрик, която очевидно достигна края си. Изключително способният(заможният) и моралният(циничният) пълководец на Челси се шмугна с няколко куфарчета и "отмъкна" нашата най - голяма трансферна цел през този трансферен прозорец. Това се случва след като Челси привлече една от другите цели на Арсенал - Жоао Феликс. Чудя се, как ли му се получават нещата до момента в синята част на Лондон...*cough* *cough* 
    Исках този играч, няма да лъжа. Но две неща изключително ме смущаваха през цялото време. Едното е неговия непрестанен натиск чрез доста глупави постове в социалните мрежи, който за мен е безкрайно противен и непрофесионален. Утре като наш играч, ако го свързват с Реал Мадрид например, и той се накъса да публикува снимки колко им е фен, направо сам бих му платил полета за там. Доста лошо впечатление ми направи беглият му опит за такъв нескопосан флирт. Второто е сумата, която Шахтьор искат за него. С изиграни 49 мача на клубно ниво и 8 на национално(поправете ме, ако греша числата, но това са статистиките, които четох) да му се искат 100 милиона е просто някакъв фарс. Той може да е безкрайно голям талант, но освен няколко добри впечатления в Шампионската лига не е запалил света все още. Без да искам да съм неуважителен, нивото в Украинската Премиер Лига не може да бъде напълно сравнявано с това в Англия или което и да е друго по - голямо първенство. Според мен е добре, че тия пари не се дадоха за този футболист. Той може и да избухне в Челси, но за мен лично това са просто луди пари. Сега е важно да се намерят адекватни алтернативи, защото хора трябват. Ще видим какво ще стане, просто исках да изкажа мнение, че не е голяма драма. Що се отнася до Челси - нека си пълнят състава с играчи, да трупат. Само по - забавно може да стане. 
    А сега към истински важните неща. Тези от вас, които четат сайта редовно, знаят специалното ми отношение към срещите с Тотнъм. Още отсега ми се е свил стомахът, суеверието, което по принцип няма никакво място в живота ми, също е налице. Очевидно не само при мен, защото Дани ме помоли да пиша аз преди мача, защото носи късмет. Този отбор ще е нашия край, казвам ви.
    Крайно време е да прекъснем лошата серия без победа на техен терен и да се отдалечим от преследвачите в класирането още повече. Имайки предвид, че Сити загубиха дербито с Юнайтед(как първият гол на Юнайтед беше зачетен нямам никаква идея) имаме добър шанс да увеличим аванса си на върха на 8 точки. Колко чудесно би било това да се случи на стадиона на ония. След разочароващия за тях старт на годината, те се изправят срещу нас след две поредни победи, едната от които доста силна като гост на Кристъл Палас. Да се надяваме това да не им даде кой знае какви крила.
    По отношение на контузиите големият завръщащ се е Емил Смит Роу. Той влезе като резерва срещу Оксфорд и въпреки че беше леко "ръждив", веднага се видя, че влиза играч, който е напълно наясно с всичко. Движението му без топка и самият начин как се носи по терена са класни. Личи си също, че е работил по физиката си. Сигурен съм, че няма да започне мача, но фактът, че ще е на пейката и ще е един от играчите, които Артета ще има на разположение, в случай че има нужда, е страхотен. Не очаквам големи промени от мача ни с Нюкасъл. Мисля, че Зинченко ще започне вместо Тиърни. Останалата част от състава се нарежда сама, освен ако няма някаква спонтанна контузия или нещо подобно. Артета потвърди, че Сака е на линия, което е страхотна новина. 

    Артета: "Понякога те подхождат към мачовете по различен начин. Понякога са агресивни, понякога те оставят да правиш играта, като същевременно имат много средства, с които да ти причинят проблеми. Ние ще се подготвим за всеки възможен сценарий по най - добрия начин". Колкото и да са Тотнъм, ако искаме да си вземем мача, ще трябва наистина да сме много добре подготвени. Ще имаме нужда от голове, особено след като Кейн ни вкара дузпата, която още отсега е вече отсъдена. 
    Не знам какво още да добавя, честно казано. Ще имаме нужда от ясно мислещи футболисти. Абсолютно не можем да си позволим да оставаме с човек по - малко. Имаме и няколко футболиста, които трябва да се пазят и от жълти картони. Всякакви глупости като изблици на емоции и т.н. трябва да бъдат сведени до минимум. Иначе ФА ще трябва да отворят нов отдел, занимаващ се само с Арсенал, който, за да не се набива на очи, че е само заради нас, се казва Перманентна Аналитична Работа Около Далаверите, Измамите и Явленията или за по - кратко ПАРОДИЯ. Че така както са ни погнали, жална ни майка, ако продължим да сме толкова непослушни, начело с треньора ни. Тцтцтц...

    Дано момчетата оставят всичко на терена и се възмездят с така дългоочаквана победа на терена на Тотнъм. Come on Arsenal <3 

    Вероятно повечето от вас вече са наясно, че Арсенал представи официално новият дизайн на Емиратс. Става въпрос за външната част на стадиона, като новите ръчно изработени произведения ще заменят прегърнатите легенди на клуба, които красяха облика на домът на Арсенал до момента. В следващият материал, ще ви запознаем малко повече с новостите, защо те са там, какъв е бил мотива и вдъхновението, както и с хората виновни за изработката.
    Новият дизайн се състои от 8 произведения. Реализирането им е благодарение на съвместна организирана работа между художници,  привърженици, хора от управата на Арсенал и легенди на клуба. Целта на финалният продукт е била индифицирането на какво точно представлява клуба, както исторически, така и занапред. В долните редове ще разкажем по-детайлно за всяко едно от новите бижута, които с гордост ще показват домът на Арсенал.
    Victoria Concordia Crescit

    Тази част олицетворява някои от клубните икони, носещи във и със себе си духа на клуба. Изображението е вдъхновено от живописа на Френската Революция и показва обичаните ни клубни легенди, готови да се борят за победа редом до артилерийски топове и мотото на клуба – Victoria Concordia Crescit – Victory Through Harmony (Победа Чрез Хармония). Темата е разработена от  Рубен Дангур и е позиционирана в ляво от входа за гостуващи сектори и е видна за всички идващи на Емиратс през моста на Дани Физсман.
    Включените легенди: Джордж Мейл, Мартин Киоун, Ема Бърн, Джайн Лъдлоу, Иън Райт, Еди Хапгууд, Алекс Скот, Мариен Спейси, Франк Маклинток, Дейвид Сиймън, Тони Адамс и Дейвид Рокясъл.
    Remember Who You Are

    Тази част изобразява историята на клуба и по-специално годините и славата на Арсенал на Хайбъри. Портретът е от фасадата с историческа стойност – East Stand, овековечена с много специални моменти, легендарни мениджъри и играчи на клуба. Името е препратка към небезизвестният цитат на Дейвид Рокясъл: „Remember who you are, what you are and whо you represent.” „Помни кой си, какво си и кого представляваш.“ Хайбъри и този цитат са били най-обсъжданите неща между феновете по време на дискусиите за модернизация, като са накарали Рубен Дангур да илюстрира нещо много специално в тази насока. Произведението е поставено на източната част на Емиратс, като така ще бъде с лице към Хайбъри.
    Заслужилите хора тук (горе от ляво към долу в дясно): Кърсти Пийлинг, Джон Радфорд, Алън Смит, Сиан Уилиамс, Фай Уайт, Дейвид Джак, Кени Сансъм, Клиф Бастин, Иън Райт, Тиери Анри, Тед Дрейк, Дейвид Данскин, Кен Фрайър, Арсен Венгер, Боб Уилсън, Дейвид Сиймън, Пат Райс, Алекс Джеймс, Джак Келси, Джордж Армстронг, Майкъл Томас, Дейвид Рокясъл, Кевин Кямбъл, Пол Дейвис, Рег Люйс, Джо Мърсър, Хърбърт Чапман, Джордж Греъм, Бърти Мий, Лий Диксън, Тони Адамс, Стийв Боулд и Найджъл Уинтърбърн.

    Invincible (Непобедими) визуализира два от най-славните успехи на клуба. Непобедимият сезон при мъжете – 2004 – 2005г. и спечелването на Шампионската лига при жените през сезон 2006 – 2007г. Момчетата на Арсен Венгер остават единственият клуб без загуба в шампионата в модерната история на футбола, докато момичетата на Вик Ейкърс към момента са единственият британски женски клуб вдигал най-значимият трофей.
    Отбор мъже: Денис Бергкамп, Патрик Виейра, Рей Парлър, Тиери Анри, Арсен Венгер, Робер Пирес, Фреди Люнгберг, Сол Кямпбъл, Жилберто Силва, Коло Туре, Лаурен, Еду Гаспар, Йенс Леман, Ашли Коул, Паскал Сиган, Силвен Вилтор, Хосе Антонио Рейес, Гаел Клиши, Нванкво Кану, Мартин Киоун, Жереми Алиадиер, Дейвид Бентли и Джъстин Хойт.
    Отбор жени: Анита Асанте, Джули Флийтинг, Лиан Сандерсън, Алекс Скот, Джейн Лъдлоу, Кати Чапман, Рейчъл Йанкей, Мари Филип, Киара Грант, Кели Смит, Вик Ейкърс, Карън Карней, Ема Бърн и Фей Уайт.
    Come To See the Arsenal

    Тази илюстрация е препратка към гордостта на Северен Лондон и лозунга на Хайбъри Home of Football (Домът на футбола). Тя е поставена на място, където ще се вижда от влаковете минаващи в близост до стадиона.
    Eighteen - Eighty Six

    Тази илюстрация е препратка към основаването на клуба през далечната 1886 година и смелото решение за преместването му в Северен Лондон през 1913 година. За много от феновете Eighteen-Eighty Six (осемнадесет – осем шест) е тясно свързана с Come To See The Arsenal (Вижте този Арсенал), знакова част от фен културата на нашият отбор. В добавка е поставен и графичен знак Always Forward (Винаги напред), което символизира динамичната култура на клуба и жаждата за постоянно развитие.
    We All Follow The Arsenal

    Тази секция показва разнообразието във фенбазата на Арсенал, като в нея има изобразени както локалните, така и международните фенклубове на отбора от Северен Лондон и целият свят. С текущи 150 фенклуба и общо 187 банера, сред които и знамена, тази илюстрация показва традициите и обичта на феновете от всяка точка на планетата. Да не забравяме, че във вътрешната част на стадиона, знамената на националните фенклубове от различни държави винаги са били важна част от пейзажа. Всички помним култовата снимка Arsenal 4:2 Tottenham Hotspur точно до Arsenal Supporters Club Bulgaria. И по същият начин, българският флаг гордо ще стои сред знамената на останалите фенклубове, защото сме тук и защото ни има!
    Future Brilliance

    Тази илюстрация е вдъхновена от Арсен Венгер и неговите думи: „Here you have the opportunity to get out the greatness that is in each of you.“ “Тук имате възможността да покажете величието, което всеки притежава. “ По този начин клубът показва отдадеността си за намирането и развитието на млади таланти, а на самото изображение се виждат деца, тичащи към Емиратс от ляво и играчи излезнали от школата и които всички обичаме в дясно.
     Включените играчи: Чарли Джордж, Джак Уилшър, Дейвид О‘Лиъри, Кели Смит, Ракел Йанкей, Пол Дейвис, Пол Мърсън, Лиан Сандерсън, Пат Райс, Лиъм Брейди и Тони Адамс.
    Found A Place Where Belong
    *Илюстрацията е в прогрес и още не е напълно завършена
    На тази част от стадиона ще бъдем ние. Или иначе казано – феновете. Изображението ще представи 721 привържаника, които са подкрепяли отбора от самото му начало. От Уулуич, през Хайбъри и Емиратс, както и такива от гостуванията на отбора из Острова и Европа. И тук може да се похвалим, че три снимки от гостуването на Арсенал в България срещу Лудогорец ще попаднат в цялата картинка. Няма как да не бъдем горди, след като на стена вдъхновена от цитат на Денис Бергкамп попадаме и ние. А ето го и него: „"When you start supporting a football club, you don't support it because of the trophies, or a player, or history, you support it because you found yourself somewhere there; found a place where you belong." „Когато започнеш да подкрепяш футболен клуб, не го правиш заради трофеите, или играч, или история, подкрепяш го, защото си намерил твоето място някъде там, място където принадлежиш.“  А ето и снимките:

    Арсенал е бил, е, и винаги ще бъде класа! Новият дизайн на стадиона и историята около него само могат да докажат това. Бъдещето изглежда светло, защото и след най-страшната буря винаги изгрява слънце. Дано е така и в неделя срещу пиленцата, а нашите момчета да ни зарадват с добра игра и хубав резултат. А дори и да не е така, съседите никога не могат да ни стигнат по класа и етикет. Горните редове са просто още един пример за това!
    ПП Линк към официалният сайт, където може да намерите страшно много интересни неща и снимки от събитието!


    By Augustine Worth, in London Calling,

    Better than all the rest, better than anyone
    Pelé was the best footballer ever for me. He cemented my love of football at the 1970 World Cup. I was 12 years old. The Brazil team that won were extraordinary, and he was accompanied by such flair as I have never seen before or since. It was a magical time, watching Gerson, Tostao, Jairzinho, Rivelino, Carlos Alberto and the illustrious squad play a different type of football than I had ever seen. When we played football in our local fields we all chose our favourite Brazilian, often not Pelé, they were so good that we would have loved to be any of them. The ball just seemed to move like sorcery and I wish all my readers today could have been alive at that time to see the majesty of a team that for me will always be the best of all time.

    An unprecedented collection of players
    The kids that were good footballers would adopt a name of a Brazilian and we would all call him that, and sometimes the name stuck for a long time. I want to put that into perspective, English football was king when I was growing up, we watched British television and read British newspapers and magazines. Irish football was popular too and we would watch Shamrock Rovers and Bohemians but generally the top players would migrate over to England. But it was a restricted worldview with a very Anglophone media. The players of Manchester United, Liverpool, Leeds and Celtic were worshipped. When I was young I knew no Arsenal supporters. But all of us cast that all aside in favour of the magnificent Brazilians, led by the astonishing Pelé.
    He made football
    If he had that impact on a small island on the edge of Europe, you can only imagine what impact he had on the whole of football and the kids to come. He was one of the key elements to football being the biggest sport in the world and the huge salaries paid today owe a gigantic debt to the man who made so many love football.

    The 2 greatest
    He could head the ball as if with spring heels. He could shoot with right or left, he could dribble, lead the line, inspire, find an astounding pass or a wizardly interplay, had an amazing twist to his body that bewildered opponents, and most crucially, he could  score tons of goals. And except for an occasional dive, was no cheat or kicker of men. He was a gentleman then and he became much more of one when he retired.
    Everyone’s greatest day was meeting Pelé
    He is, I feel, the most admired and respected man ever in football. He would turn up everywhere, and the special qualities he would bring to any occasion meant that everyone had a smile on their face matching his wonderful one. They had met Pelé, their life was complete.  I will not do so now, and that is sadness for sure, but at least I got to see him play live at Dalymount Park, the crumbling home of Bohemians, as his Santos team played a team made up from Bohemians and Drumcondra. Santos won 3-2 in a match played in a great atmosphere.  You could see the players were thrilled to be on the same pitch as the man who made football.

    He made everyone happy
    Celebrities from all walks of life say their greatest delight was in meeting him as he became football’s greatest ambassador, traversing the globe backwards and forwards, greeting, enhancing and sharing that special charisma he embodied. Muhammed Ali shared a similar sporting timeframe and the 2 of them were for sure the major sporting superstars of my life. We don’t have now, nor have we since, such greatness that transcended their game to become so recognised, respected, admired and loved by those that cared little for sport. I guarantee you that if you showed a photo of say, Lionel Messi or Roger Federer, there would be a lot of people unable to put a name to them. Not so with Pelé, everyone knew who he was, and I reckon most soccer supporters today who grew up a long time after his playing career know all about him.  He was football, and you know little if you don’t know about Pelé.
    And hey, his real name always stuck in my mind and it got me a guaranteed point at any pub quiz that asked it, which happened a few times. Sometimes we only won by that one point. Thank you very much., Edson Arantes do Nascimento.
     Some people really are irreplaceable
    He never stopped appearing at football events, even turning up at the Arsenal in the 80’s to create an enchanting and never to be forgotten day for all of Highbury. It would stay forever a highlight of your life and yet, for him, as everyone says, he was just as happy to see them.

    John Devine's biggest achievement in football, holding Pele's leg
    One thing is certain, the world is poorer for his passing. So few ever manage to rise above their profession as he did to encompass the whole planet in his arms. Muhammed Ali was another and it is hard to think of anyone else. I have lived through special times, that their times were my times, and I saw them when I was very young and their sporting achievements made my life exciting and connected me to the entire globe.

    Maybe Jack could have been the second greatest number 10
    And so Pelé’s smile is gone. I owe him a massive amount for lighting up my life and all of my little area of Dublin - Whitechurch and Ballyboden. We grew up wanting to be Pelé, every time we kicked a ball we imagined we could mimic his movement, his grace, and if we slammed in a goal then we could, for an instant, be the entrancing Brazilian who defined football.
    Tchau, tchau Pelé e muito obrigado.

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

  • Create New...