Jump to content
  • 1999-2000 part 2
    And on the pitch, we were also the best?
    Last time, I spoke about the seismic changes wrought by Arsene Wenger and David Dein. Selling Nicolas Anelka for the money to buy London Colney and Thierry Henry. We now had the best training and medical facilities in the world but Manchester United had won an unprecedented treble of Champions League, Premier league and FA Cup. Were we now to scrounge around for any scraps that Utd failed to pick up?
     
    Roy Keane: Pushed the players to victory
    To put it in perspective, we probably had marginally better players but they were hard scrappers, always pushing forwards, with Roy Keane, in particular, always wanting to get the ball to the forwards as quickly as possible. He hated when they went sideways or backwards and they daren’t argue with him so they were always pushing teams, waiting for errors, and mostly managing to beat lesser teams, which is key to winning the league. In this period we would often beat them on the head to head but they would win the league.
    Everything that glisters is not gold
    So we had a shiny new training ground and a shiny new striker but we didn’t have such a good time on the pitch. Henry couldn’t score and was feeling the pressure of being a converted winger. I don’t remember us massively getting on his back because we could see he was talented, but certainly results were not at the level we were hoping for. We started with 2 wins against Leicester and Derby but not too well and Manchester United soon won their first head to head at Highbury 2-1 to put us in our place. We were to have 5 defeats in the league by the end of December, well short of Man U. Again, I must emphasise that I felt we had marginally better players so Ferguson was squeezing better performances out of his.
     
    A dazzling hat-trick from Overmars
    We were bundled out of the Champions league, very much second best to Barcelona and Fiorentina only managing one point from each of them. And also knocked out of the League Cup in our second round  by Middlesbrough 2-2 and then a pathetic penalty shoot out 3-1. We had thrashed them in the league 5-1 not long before that with a Dutch masterclass from Overmars (3) and Bergkamp (2) but played a total second string in this match. How could we even get the scraps from Manchester United if we didn’t take these cups seriously? It was an area in where Wenger and I disagreed, not that he knew that, of course.
    The Spuds and the Irons beat us
    Lowlights in the league in that first half were those defeats including 2-1 to the Spuds at White Hart Lane. They were well below us in quality at the time so that always rankled. Also 2-1 at Upton Park, and they were also well behind us in quality. Liverpool and Coventry were the other 2.
    And then the Fa Cup, our trophy, and starting to look like our only hope for this year. Blackpool from the lowest division in the 3rd round and we dispatched them 3-1. Then Leicester in the next. 0-0 after extra time but they took us 6-5 on penalties. So by 19th of January, we were out of everything without really putting up a good fight. If only the training ground could play and win games for us. So, losers again?
    Except that we had got into the UEFA cup because we beat AIK of Sweden twice in the Champions league and came 3rd. We had a lifeline, could we take it?
    Arsenal pounces at the last or is that a bad omen I see?
    First up was Nantes and we beat them 3-0 at Highbury making the second leg a formality. 6-3 over 2 matches and on we marched. Then 5-1 against Deportivo La Coruna at Highbury to make that second leg a formality and again 6-3 in total. Then Werder Bremen and 2-0 at Highbury but we beat them 4-2 in the next match to make it 6-2. So we had 6 6 6 in our first 3 rounds. A bad omen? Well, lets see.
    We played Lens in the semis. Again we won the first leg at Highbury 1-0 and then 2-1 away for 3-1 overall. This was another area of contention. We were playing our home matches in the Champions League at Wembley and doing badly but hurting the admittedly lesser teams of the Uefa cup at Highbury. This was done for money and as always with me, I was annoyed how we prioritised money over success time and again in all the time I was a supporter. Wenger believed, more than any other manager, I feel, that the club should balance its books, rather than buy success. Roman Abramovich has consistently underlined the folly of this with Chelsea as they have far outshone Arsenal in his era. But he was yet to arrive.
     
    A fading Gheorghe Hagi was their best player
    Easy against Galatasaray?
    So we had Galatasaray in the final at Copenhagen. Truly we were better than them, they hadn’t got the calibre of Bergkamp, Henry, Petit, Overmars, Kanu, Vieira and others. A fading Gheorghi Hagi, yes, but a mostly Turkish team, and very well organised. I watched it that night in the Submarine pub in Crumlin on a very large screen with my brothers but it was a poor match and with no goals, went to penalties. Once again we were pathetic and beaten 4-1 on penalties. All our top class players and it’s only Ray Parlour could score. The Turks won their only ever European trophy and we were sent home crying from Denmark.
     
    Galatarasay celebrated as our superstars couldn't hit a penalty
    So were we Arsenal at all? We did go on a run in the second half of the season to finish second on 73, far distant to United on 91 points. We were dining at the top table but not eating too well, getting indigestion every so often but crucially, not winning things.
    Second best is our best
    Alex Ferguson seemed to have won his match-up with Wenger with the league his 2 seasons in a row. As always with Arsenal, it is the hope of next year that keeps us going. Henry had arrived, he became top scorer for us but we definitely were not sure how good he was. Consistency was a problem, he started 38 matches in total with another 10 as sub and scored 26. Good but not great.
    We played 32 players, another area I was unhappy with. I totally believed a settled side was key to winning matches. The early promise of the Wenger era had faded. Maybe, that was it, Wenger was good but not great, the same as his team and Henry. Ah, but we had next year and I was always an optimist.
    C’mon the Arse!
     
     
     


    В поредния епизод от шоуто "Плюс" с Даниел Джалев и Мартин Миндов си говорим за неприятния старт на сезона във Висшата лига, евентуалните причини за това, като също обсъждаме емоционалния ефект от нещо подобно. Разглеждаме още трансферния прозорец, новите попълнения, липсата на големи суми от входящи трансфери и още много неща. Приятно слушане! 
     


    Преди повече от век, в главата на един бизнесмен и политик се ражда идея. Последствията от нея са предрешаване на съдбата на нашият любим клуб. Зад тази тиха революция, която предстои да се случи, стои Сър Хенри Норис. Родом от южната част на английската столица, Сър Хенри е бил описван като много запален фен на футбола. Поради тази причина той става директор на столичния Фулъм. А през 1910 вече работи едновременно в два клуба. Негово второ работно място се оказва... Уулич Арсенал. И това е ход в името на бъдещето и на историите, които ще се разказват не след дълго. Във времена на ликвидация, червено-белите имат нужда повече от всякога от свежи идеи за развитие.
    Месията Норис идва в Уулич като мажоритарен акционер. Но не се задоволява с постовете си в двата клуба. Не от алчност. А от амбиции да остави следа. По тази простичка причина, смелостта му стига до там, че той започва да мечтае за супер отбор. За нещо невиждано до онова време. Норис предлага на Футболната лига да обедини Фулъм и Уулич Арсенал в едно. От лигата потапят тази ‘’скромна’’ идея като хвърлен камък в океана. За довод те посочват, че сливането на два клуба е твърде голям конфликт на интереси. Но революционерите никога не се отказват и винаги държат коз в ръката си. В напрегнат момент, Норис се откъсва от Фулъм и се отдава изцяло на Уулич Арсенал - първият професионален лондонски клуб и първият от Лондон, допуснат от лигата. 

                                          
     
    През 1912/13 г. Уулич Арсенал е в дълбока финансова криза и също така е изпаднал от Първа Дивизия (единственото изпадане в историята на клуба) с едва 18 точки и 26 отбелязани гола. До онзи момент, отбора е играел мачовете си на The Manor Ground в Плъмстед, югоизточен Лондон. Но е време за футболна революция. В отчаян опит да съживи името на клуба и да увеличи фен базата, Сър Хенри Норис взима съдбоносно решение. Да премести клуба. Все пак големите амбиции са за големите мечтатели.
    В квартал Хайбъри, който е на север от река Темза, се намирал Колежа на божеството на Сейнт Джонстън. Той разполагал и с игрище. Игрище, което е избрано от съдбата и Норис за нов дом на клуба. Уулич Арсенал се мести от южен в северен Лондон и това са основите на нова епоха. Епохата на Arsenal Stadium. Или наричан още от феновете Хайбъри, произлизащо от едноименния квартал. Съвсем очаквано, местните жители и Тотнъм не желаят неканени гости. Но техните гласове са гласове в пустиня, когато в началото на 1913 г. са подписани всички актове и Уулич Арсенал заплаща 20 000 британски лири за новият си дом. Дом, който в следващите 21 години ще бъде използван на лизинг според условията на договора. В тях са включени също така отбора да не играе домакински мачове на Коледа или Разпети петък.
    Колежът остава в южния край на стадиона, докато не изгаря до основи през Втората световна война. Новият стадион е проектиран от Арчибалд Лайч. Архитектът е проектирал също така трибуни за клубове като Манчестър Юнайтед, Челси, Евертън, Ливърпуул, Тотнъм и Глазгоу Рейнджърс. Отчасти е построена нова трибуна и са инсталирани турникети и тераси. Черешката на тортата е основната трибуна, която се намира от източната страна и за онова време могла да приюти 9 000 фена. Трибуната е в стил арт деко и е официално открита през октомври 1936. Сегашната Западна трибуна е проектирана от Клод Уотърлоу Фериер и е открита през декември 1932. Това е най-модерната трибуна, виждана някога в Англия и разполага с 4 000 места в допълнение към тогавашните общо 17 000 на целият стадион. Двустепенната стойка струвала умопомрачителните 50 000 британски лири. Всичко това излиза доста скъпо на Норис и компания, но нали не парите те правят щастлив. А добре свършената работа, която ще остане и за поколенията след теб. Няма нищо странно в изграждането на този нов за Лондон стадион, ако се вгледаме в миналото на Сър Норис. Бидейки собственик на Фулъм в заниманията си извън футболната игра той е и агент на недвижими имоти. Като такъв заедно с  мениджърът на Брентфорд Дик Молиню и техният президент Едуин Андърууд договарят 21 годишен наем на една овощна градина в Западен Лондон, където е построен легендарния стар стадион на Брентфорд Грифин парк. Факти, които показват изключителната мисъл и проникновение на мистър Хенри.

                        
     
     ‘’Първият мач беше победа с 2:1 над Лестър Фосе, на 6 септември 1913. Тогава стадионът все още не беше завършен напълно.’’ 
    Уулич Арсенал: Ливесли, Шоу, Фидлър, Грант, Сандс, Маккинън, Гринуей, Хардинг, Джоуби, Дивайн, Уиншип
    Лестър Фосе: Бребнър, Клей, Кюри, Макрайтър, Харълд, Бъртън, Дъглас, Майлс, Спароу, Бенфийлд , Уотърол
    Голове в срещата: Бенфийлд 20’минута (Лестър Фосе), Джоуби 45’минута (Уулич Арсенал), Дивайн 78’минута от дузпа (Уулич Арсенал)
    Рефер: Д.Пиърсън

                        
     
    20 000 в Домът на Футбола. А според легендите, посещаемостта е била не по-малко от 26-27 000. На стадион с капацитет от 17 000 зрители. В началото 20 век. В един друг свят. Свят, в който да отидеш на футболен мач не е било ежедневие, а идеалистичен бонус. До голяма степен, Арсенал е Арсенал заради мечтите на един гений на своето време. Човек, който е дал всичко от себе си за да можем ние, феновете, да стоим на стъпалата на Arsenal Stadium и да се възхищаваме на положеният труд. А с повечко късмет имаме и шанса да се разходим из Marble Halls. Макар и в днешни дни съоражението да е неизползваемо и гордо да се издига в близост до Emirates Stadium (оригинално запазена е източната трибуна), то напомня за славната си история. Като хора, ние сме длъжни да пазим наследството на предците ни. Защото по този начин, то ще се предаде на тези, които ще дойдат след нас. Футболът и живота имат много общи неща, а смело имаме правото да твърдим, че футболът е начин на живот!

                        

    Днес е 1 септември, което автоматично означава, че летният трансферен прозорец във Висшата лига вече е затворен. През изминалите няколко месеца, Арсенал и ръководните му органи направиха общо 6 входящи сделки и 11 изходящи. Входящите такива са свързани с привличането на млади състезатели, а изходящите с ''разчистване'' на футболистите, които явно на този етап не попадат в плановете на Микел Артета. Бяха удължени и договорите на три от ключовите фигури в състава - Киърън Тиърни, Смит Роу и Гранит Джака. Похарчени от Лондончани за нови покупки през лятото бяха общо около 143 млн. паунда, което ги отрежда на челните места в Европа по този показател. Ето и кои се оказаха пристигналите играчи:
    1. Бен Уайт. Централният бранител пристига от Брайтън срещу сумата от 50 млн. паунда (Чайките ще получат и допълнителен процент от евентуална бъдеща продажба). Договор за 5+1 години. 
    2. Мартин Йодегор. Норвежецът се присъединява от състава на Реал Мадрид на цена от 30 млн. паунда с договор за 4+1 години. 
    3. Аарън Рамсдейл. Младият английски вратар пристига от Шефийлд Юнайтед. Сумата, която ''остриетата'' получиха за него варира в порядъка на 24 млн. паунда (още 6 млн. паунда ще бъдат включени към цената, ако Рамсдейл си осигури титулярно място в отбора).
    4. Нуно Тавареш. Левия бек бе закупен от Бенфика и ще струва на червено-белите 6.8 млн. паунда, а отделно още 1.5 млн. паунда ще бъдат изплатени под формата на бонуси. Договора на футболиста е за 5 години.
    5. Самби Локонга. Белгийският полузащитник идва от Андерлехт срещу сумата от 15 млн. паунда с договор за 5 години.
    6. Такехиро Томиясу. Японският десен бек/централен защитник бе официално привлечен в последните часове на трансферния прозорец. Болоня ще получат за него около 17 млн. паунда, а договора му е за 4 години. 
    Киърън Тиърни. Нов договор за 5 години.
    Смит Роу. Нов договор за 5 години.
    Гранит Джака. Нов договор за 3 години.




    Ето и имената на футболистите, които бяха продадени, отдадени под наем или пък им бяха прекратени договорите:
    1. Джо Уилок. Младокът, който е продукт на школата на клуба, премина в Нюкасъл Юнайтед срещу сумата от 25 млн. паунда.
    2. Лукас Торейра. Уругваецът бе отдаден под наем във Фиорентина с опция за закупуване.
    3. Уилиян. Бразилецът прекрати контракта си с клуба по взаимно съгласие и се оказа свободен агент. Новият му клуб е Коринтианс.
    4. Константинос Мавропанос. Гръцкият бранител бе изпратен под наем в Щутгарт с опция за закупуване.
    5. Матео Гендузи. Французинът се завърна в родната Франция и бе отдаден под наем в Олимпик Марсилия. Тук също присъства опция за закупуване на състезателя. 
    6. Уилиям Салиба. Френският бранител се оказа съотборник на Гендузи в Олимпик Марсилия, където ще прекара следващата кампания под наем. Опция за закупуване на играча не фигурира.
    7. Деян Илиев. Македонският вратар премина под наем в ШКФ Серед от Словакия без опция за закупуване.
    8. Рийс Нелсън. Талантът от школата Хейл Енд бе отдаден под наем във Фейенорд. И тук липсва опция за закупуване.
    9. Рунар Рунарсон. Исландският вратар премина под наем в Ауд Хеверле Льове (Белгия) с опция за закупуване.
    10. Ектор Белерин. След 8 години в Арсенал, испанецът ще продължи кариерата си в Реал Бетис. В договова му е включена клауза за закупуване.
    11. Давид Луиз. По подобие на ситуацията със сънародника му Уилиян, договора на играча бе прекратен по взаимно съгласие веднага след като изтече.









     
     
     

    The guy who ruined our club can put it right?, Yeah, right!
     
    We will win all our matches
     We will have 105 points at the end of the season. I am very confident that will be our final figure - if we win all our matches between now and the end of the season! That will, of course, be enough to win the Premier league. Even if we throw in a few draws or another defeat or two we will probably be able to win the league judging by previous seasons. Manchester United won with 75 in 1996-97 and that would allow us 10 more defeats.
    So why are we all saying Arteta out? So much is still possible for our season, including winning the league. We could be like a boxer who gets knocked down in the first round, to the collective groan of all his supporters, but claws his way back into the fight and wins. Look at Tyson Fury, effectively knocked out in his first fight with Deontay Wilder, still regarded as the hardest hitter in boxing. Fury’s eyes rolled around in his head, but somehow he got up, scrambled a draw and then learnt from that to win well the return and become champion of the world. We don’t believe that, though, of Arteta and Arsenal. Why?
     
    Tyson Fury got up from an impossible position
    Oh no we won’t
    Because they have been a shambles, and Saturday’s game against Man City was, I feel, the worst Arsenal performance ever. Bruce Rioch never presided over an embarrassment like that and he is generally regarded as the worst manager in my Arsenal supporting lifetime. We have been thrashed many times, even under our best, Arsene Wenger, but we were always playing, always trying, always dangerous. The only way we were dangerous on Saturday was when Granit Xhaka launched his foolhardy lunge to get himself sent off.  To give an example, Man Utd and 8-2, which is the worst score I can remember offhand, we scored 2 and kept attacking all the time, leaving spaces for the Man Utd players to exploit. Truly, we didn’t play all that badly. Watch it again if you don’t believe me.
    But City on Saturday was almost entirely shameful. No shots, no marking, no organisation, no rhythm, no flair, we were like a hungover Sunday team flailing about playing a team several divisions above us in a friendly. It is very hard to see how to turn that around. But Norwich and Burnley are next. In theory 2 wins and confidence restored for the next biggie, the Spuds. It depends on whether confidence is the problem or bad coaching. Truly, it is starting to look like bad coaching or something wrong behind the scenes. However Liverpool, last season, went through a very bad run and a Liverpool friend was saying similar, that something is wrong. At one point Champions league looked very unlikely, but Klopp turned things around, they went on a late run and got top four. Can we do the same? The problem is that Arteta is not Klopp, he hasn’t got the credibility or the trophies to work on the players.

    Soon to be the last time we see such pictures?
    He has to trade in wins
    Those who have read my previous “Where can we finish” blogs will note that I have consistently said Arteta has only one currency he can trade in now, wins. He did finish last season pretty strongly but that is all undone now. The fact that the Kroenkes have backed him in the transfer market though limits their room for manoeuvre. Sack him now and a new manager has a team that he didn’t choose, made up of potential but maybe not suiting his vision.
    Another potential problem is the big stars attitude, I believe Aubamayang is a toxic influence, constantly pushing the boundaries of behaviour. I never liked players who go on strike for a move as he did to get to Arsenal. It seems he also doesn’t like having to accept the schedules of lesser players. Granit Xhaka is another toxic influence, I feel. Constantly screaming at players, but ignoring his own ability to get red-carded at vital times. Leaving us without the most vital midfielder – the defensive one, in a game against the best in England. A few weeks ago, he said his team-mates weren’t good enough to win trophies and now he is back as captain? I am sorry but Arteta is allowing unacceptable things to happen. The young players are watching these bullshit role models and learning bad habits. Alex Ferguson or Arsene Wenger never allowed players to be bigger than the club. Both players mentioned have top ability and, I believe, have genuine affection for Arsenal, but a good manager has to be in charge, and he is responsible for ensuring that he gets the best from his squad. That, I reckon, is now beyond Arteta.
    Realistically, what can we do?
    So, let’s look at the season. We have 16 matches to halfway and at the start of the season we would have been expecting a minimum of 9 points from our first 5 and hoping for above that if we were going to push for top four. Now we have a maximum of 6. But 48 for halfway if we win all. Last season we had 24. But in the second half we had 37. The latter has to be our target now. That means dropping no more than 11 points including playing against several teams who finished above us last term. Hands up any fan who thinks we can get 37? If we did, though, we are on target for 74 and last year’s second place. It truly is hard to see Arteta doing it now. He went big for his first job and it looks like he has got it wrong.
    Most managers learn their trade at lower clubs and then tackle the big ones but there are exceptions. Guardiola, his mentor, was one. He coached the Barcelona B team before landing the big prize of the senior team and he has enjoyed nonstop success since then.

    Antonio Conte would be my choice
    A top guy flies in?
    So could someone do a Tuchel? Come in and transform the results? Antonio Conte, maybe? It is very possible as I believe the players are Champions League quality with the right manager. We have lots of players that cost in excess of 40M. Lots of internationals who have played big tournaments and lots of eye catching youngsters. Probably that youth means a big prize is beyond us this year but next year? Why not?
    One possible ray of hope is the League Cup. Depending on the draw, it is very winnable and at least we are still in that and surely can beat Wimbledon to progress? I doubt if anyone believes we are still in the hunt for the Premier League but if we beat all in September, including the Spuds, all will be transformed. It is possible, I suppose.
    And puts it right?
    So what is my conclusion? We will continue to struggle. Kroenke will bite the bullet and sack Arteta at some point. The right decision? It looks like it at the moment. He doesn’t seem to be able to handle the big names and I suspect that is where our pitch problems lie. Leicester get where they are by the team playing in harmony and for each other, rarely having bad games collectively and without the large transfers that our fans think will solve our problems. I believe that a top manager can take our group of players to Champions league status even without buying. Arteta’s only hope now is to start trading in wins, and keep on trading in them until we are pushing for Champions league. He needs a fairytale, anyone out there believe in them?
     
     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...