Jump to content
  • Макар че Арсенал загуби така важното дерби срещу Тотнъм миналата седмица, шансовете за Топ 4 все пак остават напълно в ръцете и краката на Микел Артета и отбора. Предстоят последни 2 мача от сезона във Висшата лига и за да се изпълни така желаната цел и влизане в Шампионска лига догодина, „Артилеристите“ ще трябва да спечелят пълен актив от 6 точки, ако не искат да влизат в схеми с надяване пилците да се объркат някъде. В последен мач от 36‘ият кръг, Арсенал гостува на Нюкасъл и това е пореден финал преди финала. Ето и по-важното преди мача:
    Къде: Сейнт Джеймсис Парк, Нюкасъл.
    Кога: Понеделник, 22:00 българско време.
    Телевизия: Диема Спорт 2.
    Отсъстващи: Кириън Тиърни, Томас Партей, Роб Холдинг.
    Под въпрос: Габриел Магаляеш, Бен Уайт.
    Думите на Артета преди мача: „Състоянието на Габриел и Бен е добро, за съжаление, обаче не мога да кажа дали ще са налични за мача или не. Ако и двамата няма да бъдат на разполжение, нещата няма да са розови, предвид, че и Роб е наказан. Нямаме достатъчно опитни футболисти, защото момчетата от академията не са узрели за такива мачове, което ще рече, че ще трябва да разместим постройката по начин, по който да се защитаваме качествено. Естествено, че няма да бъде лесно, но аз съм положително настроен. Момчетата бяха разочаровани, никога не е приятно да загубиш такова дерби, още повече при такива обстоятелства. Но, ние гледаме напред и сме изцяло фокусирани за мача довечера. Цикленето в миналото не е добра идея, освен ако не трябва да се прави за поправяне на грешки, които сме допуснали. Такова мислене се опитвам да изградя и пред момчетата. Винаги да гледаме напред и да се фокусираме към следващия мач.

    Нюкасъл са доста опасен отбор и това, което направи Еди Хау с преобръщането на сезона е забележително. Все пак, ние ще им направим живота труден и се надявам да спечелим мача и трите точки, като ще се опитаме да играем по-добре.“, завърши испанецът.
    Пожелаваме успех на момчета довечера и стискаме палци да ни зарадват. Макар че сме осакатени в защита, не пречи да си победим, точно както ние си знаем.
    Сбирките по клоновете продължават и за този мач. Както и играта за прогнози. Успех на всички.

     

    ''Когато умра, ще попитам Бог къде са съдиите, преди да избера между рая и ада'' - Арсен Венгер

    ''Ако кажа каквото мисля, то аз ще бъда наказан за 6 месеца. Не знам как да лъжа и поради тази причина предпочитам да не казвам какво мисля'' - Микел Артета

    Често оправданията, че реферите са опорочили даден мач са нелепи. Има и други такива случаи, в които подобна теория би била изказана съвсем заслужено. Границата между това дали оправданието е обективно или не, е съвсем тънка. От друга страна, на кого му пука за оправданията?! Жовотът на моменти би могъл да бъде толкова суров, че да те опре до стената и да се чудиш каква да бъде следващата ти стъпка, че да се ''върнеш в релси''. В случая Арсенал много добре знае каква би трябвало да бъде тази стъпка. Отборът трябва да събере мислите в главата си и да има съвсем трезва преценка над нещата. Да се мотивира до такава степен, че да накара околното да заработи в негова полза и да не допуска емоционалния шок да надделее. На пръв поглед това изглежда съвсем лесно и то написано именно по този начин. От време на време е хубаво да си припомняме, че футболистите също са хора, а не само подвижни машини за изкарване на пари. Де факто, те също ходят на работа, имат семейства, деца, шофьорска книжка и прочее. Най-важното е, че те също имат чувства! Именно поради тази причина, преди да изпратим гневно съобщение в Инстаграм на даден фуболист, което съобщение на всичкото отгоре да бъде лишено от всякаква градивна критика, е редно да се замислим за тези така заобикалящи ни подробности. 

    ''Remember who you are, what you are and who you represent''

    В крайна сметка, ние не сме нито в съблекалнята, нито пък присъстваме на тренировъчните занимания, за да видим отблизо кое, как и защо се случва. Напоследък Футболен Клуб Арсенал прави така, че да държи привържениците си възможно най-близо до случващото се. Живеем в 21-ви век, където се намираме в свят на свръх-развити интернет заложби. Но това никога не е достатъчно... Това как ние възприемаме събитията е съдбоносно, a това какъв етикет ще сложим в последствие е неизбежно, било то в положителна или негативна посока. Етикетът си е етикет, той винаги е там и отърване няма...



    Нямам никакво намерение да се впускам в детайли от снощното принизяване на Арсенал. Почти съм убеден, че всеки един от вас е наблюдавал двубоя и сам е извадил догадките за себе си. Както и по-горе споменах, понякога, но само понякога, привържениците имат цялото право на Света да бъдат разочоровани от съдийството и конкретно това във Висшата лига. Първенство, което претендира, че е най-доброто и най-оспорваното на планетата. Навярно е така, с оглед това кои и какви състезатели и мениджъри присъстват в него. Обаче, когато етикетът за тази Лига е такъв, че той крещи ''Никой не може да се мери с мен'', то тогава най-важното нещо, което трябва да се получава насреща, е качеството. Навярно много хора биха казали, че в повечето случаи човек иска твърде много неща, и то без да е дал нищо насреща. Именно някъде тук е разковничето на темата. Привърженикът заплаща по всякакъв начин, че да бъде част от всичкото това нещо. Без привърженик - футбол няма! Той заплаща с парите си, наличното си време или пък с нещо още по-съществено - страстта си. Никога не е добре, когато хора, които се имат за по-умни от теб, са и по-хитри от теб и ти отнемат шанса за нещо, което е свършило преди да е започнало.



    30 минути ''футбол'' бяха напълно достатъчни, за да изпратят червено-белите фенове едва ли не в дълбоки размисли върху края на сезона и в някакви ''глухи'' сметки, всякаш сме в час по математика. За всеки един човек е по-важно да погледне към физиката и химията, които са нещо като еквивалент на ''Аз мога, аз искам''. Това винаги е една успешна формула, създадена за измъкване от ситуацията по един мъжки начин, чрез чест и достойнство. Все неща, които са все по-непознати за ''футболните'' хора на Острова. Арсенал на Микел Артета е длъжен да следва инстинкта си. Играта приключва тогава, когато лежим спокойно на прави дъски... 

    Иначе за статистиката: ''артилеристите'' все още заемат четвъртата позиция във временното класиране, но вече разполагат само с точка повече от Тотнъм Хотспър при оставащи два мача до края на сезона. В тях, Арсенал гостува на Нюкасъл и е домакин на Евертън, а пилешките ни приятели са домакини на Бърнли и са гости на Норич. На ход са руската рулетка и играта на нерви. Бъдете здрави, позитивни и не спирайте да вярвате, защото по стара традиция, най-доброто едва сега предстои.



     
     
     

    Няколко пъти през сезона сме определяли дадени мачове като финал и задължителни за взимане, или поне задължителни за не губене. Е, може би, най-важният ни финал предстои довечера. Арсенал гостува на Тотнъм, или иначе казано на The S**thole, с възможност да си осигури място в Шампионска лига догодина. За целта, момчетата в червено-бяло и далеч по-титулуваният отбор, трябва да победи пилетата. Стори ли го, мястото в Топ 4 ще бъде математически за „Топчиите“, а за последователите на Моисей и Давид ще останат сълзите. Няма да е за първи път, както всички знаем. Ситуацията с класирането е следната:
     

    Тук може да кажем, че и равенството ще бъде добър резултат, но в крайна сметка, какво по-хубаво от победа при гостуване и празненства на гости на щорите. Както знаем, и това сме го виждали не веднъж. Дотук с надъхващата реч, ето и по-важното преди мача.
    Кога: Четвъртък, 12.05.2022, 21:45 българско време.
    Къде: Тотнъм Хотспър Стейдиъм, Лондон.
    Телевизия: Диема Спорт 2.
    Отсъстващи: Кийрън Тиърни, Томас Партей.
    Под въпрос: Букайо Сака, Бен Уайт.
    Думите на Артета преди мача: „Букайо и Бен ще минат късен фитнес тест, което ще определи дали са готови за мача или не. Надяваме се тестовете да са положителни. Всички сме наясно колко важни са и двамата за нас.
    Излишно е да говорим колко съществен е мача. Това е дербито на Северен Лондон, а освен това е и пряка битка за четвъртото място. Арсенал е клуб, който трябва да мери сили с най-силните отбори, поради което мястото му е в Шампионска лига. Надяваме се да си осигурим това още тази вечер.
    Разбира се, че има напрежение, но има и много емоция. Момчетата го осъзнават. Достатъчно бе да им се каже, това е дербито, ако вземете мача ще играете в Шампионска лига догодина. Не мисля, че има нужда от нещо по-вдъхновяващо като реч. Стъпили сме здраво на земята и работим всекидневно за подобряване. Смятам, че то е видно за всички. Все пак, ако сте забравили, да ви припомня, че в началото на сезона ме питахте за евентуална борба за оцеляване в Лигата, сега ме питате за Шампионска лига. Това е красотата на футболът. Както винаги, излизаме за победа и се надявам да я постигнем.“, завърши испанецът.

    Пожелаваме успех на нашите момчета довечера. Стискаме палци за 3 точки и добра игра. Това е Тотнъм – Арсенал! Това е и мача за четвъртото място! Сипете си пиене, насладете се, ако е възможно, и бъдете опиянени до края на сеозна с, надяваме се, хубави емоции, стартиращи още довечера! COYG!
    Сбирките по клоновете продължават и за този мач. Както и играта за прогнози. Успех на всички. Също така, припомняме, за предстоящите събития на фенклуба. В събота (14.05.2022) е ежегодният футболен турнир за дами любителки, в помощ за децата борещите се с онкохематологични заболявания.
    Събитие:
    https://www.facebook.com/events/971769646806961
     Между 10 и 12 юни, пък, ще се проведе официалната фенсреща на Арсенал България. Тя ще се състои в Созопол, а повече подробности може да намерите тук:
     


    The joy of being an Arsenal fan
    For me, a trip to see Arsenal is obviously one of the things I look forward to most. I have been lucky, most have been wins. I have seen Arsenal play against many big teams, Man City, Man Utd, Chelsea, and many others. I have been away quite a few times as well. I was in Old Trafford in 1991  when we were deducted 2 points for the infamous brawl despite the fact that Man Utd started it as anyone can see on Youtube. I have seen Arsenal win and lose European matches. I have seen controversial matches, boring matches, friendlies, sending offs, debuts, missed goals due to distractions, watched from terraces and stands, had terrible positions and great positions, been jostled immensely on the terrace, seen fights among fans, listened to the incredible singing and chanting, and most of all, been caught up in the joy of Arsenal scoring and winning important matches.

    Our badge radiates outwards towards the world
    We are all fused together
    Those of you out there who have never been there need to go for that reason alone, to get caught up in the emotion of being surrounded by strangers who share the love of Arsenal, to experience that sheer untrammelled joy when a whole stadium erupts to celebrate their team. You forget yourself, as you transcend normal consciousness to become part of a union far greater than yourself, as you become one with your team. Go, experience it, you will always remember that feeling. It is not the same as being in a pub with all your friends, great though that experience can be. It is being alone, at the ground, yet surrounded by kindred souls, united by a lifetime bond, and exploding into unparalleled joy, hugging strangers, and being lifted up by that shared communication that fizzes through us all. It is Arsenal and we are there, with all the players, the staff, and even the away supporters, who are thrown backwards into despondency, at the same moment as we have been sent into raptures. Go.
    Leeds on Sunday was a crucial match. A must win for the forward march of the Arsenal. We knew it, and the Spuds knew it. They had dropped points against Liverpool, and we had to capitalise. 4 points clear and the Spuds know that even 3 wins will not be enough to guarantee them 4th place. A draw on Thursday gives us a very strong position.

    My View on Sunday
    Could Leeds not see Martinelli?
    And so, I sat in the ground, wondering what a desperate Leeds could do, they had fallen into a relegation dogfight. They had changed styles from the exhilarating attacking of Bielsa to the defensive conservatism of Jesse Marsch. They, strangely, played a narrow line, allowing huge wingspace, considering we were playing with 2 exceptional wingers in Gabriel Martinelli and Bukayo Saka. Martinelli was left out wide to gather up every ball that our midfield and defence collected. He was an easy option to pass to and he went on so many runs it was unprecedented in my time of watching football. It was like nobody at Leeds could see him there ready to grab the ball and run at their goal. They relied on numbers surrounding their goals to smother the attacks.

    We hear you, Eddie
    But that didn’t work, Meslier, gifted a true howler to Eddie Nketiah, who thought he was chasing him down to put him under pressure, instead found that he didn’t know what he was doing, and poked the ball into the net with Meslier looking on in disbelief. As was I. It was as soft a goal as I have seen and if it was Ramsdale, he would have felt the weight of the fans anger. The Leeds fans were behind Meslier and I am sure they couldn’t believe what they were seeing, in what was their most important match of the season, the one in which they drop down into the relegation zone at exactly the wrong time. Oh my god, they must have thought.

    I have no idea what went through Aylings mind, down near the corner flag
    2 Leeds players imploded
    But it was to get worse, Nketiah fired in a second minutes later to make it 2-0. Us Arsenal fans were flying, cheering, singing and felt sure we were watching a demolition as Leeds looked clueless, inept and beaten all ends up. But it got worse again for them. Luke Ayling, seeing Martinelli on another run down at the corner flag, flew in with both feet to upend him. VAR was called in but honestly, even though I was at the other end of the ground in the North Bank, I could see that this was reckless and unnecessary. He was gone and the irritatingly persistent aggressiveness of Raphinho towards the referee should have seen him get red as well. I am amazed he allowed him to pull and drag him like that. They were down to ten, 2 goals down and going nowhere.
    But somehow we deflated. We kept pushing forward, making chances, even some quite good ones, but it was like we don’t have that killer instinct, to put our feet on the throat of our opponents and squeeze the life out of them. We should have got 3 or 4 more but we didn’t.
    Doing things the hard Arsenal way
    In the second half they were a bit better. Marsch must have tried to impress upon them that they are fighting for their lives, their careers, and their reputations. I expected them to come out flying. They didn't, the game meandered, we were better, but not really doing much.

    Marsch seemed to want to keep the goals down
    And so they got a corner. And we gave away a bit of a soft touch as Diego Llorente was left unmarked to head in what I think is our first goal conceded from a corner in the Premier League this season. 2-1 and a nervy, unsettling end to what had been one of the easiest matches I have seen Arsenal play.
    We won when it mattered
    But the crowd erupted at the end, jumping, singing, dancing, waiting, applauding, and communing as one with that electric buzz that comes from knowing that this time, we had won when it mattered. We were Arsenal. Leeds have to go home crying, wondering if their glorious resurrection has come to an end. Will they go back down to the championship and struggle to get back out? Honestly I don’t want any of Burnley, Everton or Leeds to go down. I have friends in all three and I know one has to go. We play Everton and we may do Leeds a favour in their last match. But I have no wish for either to go down or to know that we played a decisive part. But that is what we have to do. Beat teams no matter what.

    Throw out your arms
    And so we did. We got the win. The Spuds are under greater pressure than us. We must at least draw against them and it would be unbelievable to beat them. To be in the ground as we score and at the end, triumph as we have done in our stellar past, and then to be caught up as the atmosphere goes into overdrive, fizzing, buzzing with lightning bolts of happiness flowing through us, making us so glad we are Arsenal and we have prevailed. This is why you should go, be there in the ground, make that connection with all the fans there, and the millions watching worldwide, and the millions that went before and will come after you. You are connected to them all, that part of us that is Arsenal. We are Arsenal.

    Лондончани постигнаха изключително важен успех с 2:1 срещу Лийдс Юнайтед. Срещата бе част от 36 кръг на Висшата лига и се изигра пред пълните трибуни на Емиратс Стейдиъм. Домакините поведаха в резултата още в 5 минута, когато Еди Нкетия пресира вратарят на Лийдс и от непосредствена близост изпрати кълбото в мрежата. След само още 5 минути игра, Еди Нкетия покачи за 2:0 и нещата отиваха към спокойно провеждане на двубоя за ''артилеристите''. Всичко за гостите от Йоркшър се влоши още повече, когато Люк Айлинг получи директен червен картон за грубо нарушение срещу Габриел Мартинели. Така, останали с човек по-малко на терена, Лийдс бяха изправени срещу непосилна ситуация или поне на пръв поглед изглеждаше по този начин. Арсенал беше изключителен доминант по отношение на създадени ситуации през първата част и разполагаше с нелоши възможности да се оттегли на почивката с още по-голям аванс на сметката си. Близо до така решаващото попадение, което съвсем да убие амбициите на гостите, бяха Такехиро Томиясу и Букайо Сака. Ситуацията за ''топчиите'' се нажежи през второто полувреме, когато Лийдс все пак успя да върне едно попадение и то с първата си създадена опасна ситуация пред вратата на домакините. Голът дойде след изпълнението на ъглов удар, като точен бе Диего Йоренте. Отбраната на Арсенал допусна груба грешка в отбрана, като Йоренте остана непокрит и върна интригата в двубоя. Предстояха нервни 30 минути в Лондон и се усещаше така, всякаш домакините бяха подценили своя съперник след комфортния аванс от две попадения. Микел Артета извърши и трите си смени след това попадение в опит на освежаване на състава, а с шансове пред трето попадение разполагаха Габриел Мартинели и Мартин Йодегор. В крайна сметка, резултата остана непроменен и Арсенал грабна така важната четвърта поредна победа в първенството. След спечелването й, ''артилеристите'' вече са с актив от 66 точки, като се намират на 1 точка зад Челси на 4 пред съседа Тотнъм Хотспър. Този четвъртък предстои сблъсък именно между Тотнъм и Арсенал, който би могъл да предреши битката за Топ 4. Ако хората на Микел Артета спечелят този двубой, то те ще си гарантират участие в Шампионската лига, независимо от това какво ще се случи в следващите 2 мача (с Нюкасъл Юнайтед и Евертън). Арсенал е длъжен да докаже какъв е цветът на Лондон и да се завърне в ''турнира на богатите'', особено като се има предвид, че това може да се случи на терена на един от най-големите врагове.

    Стартов състав вчера: Аарън Рамсдейл (GK), Такехиро Томиясу, Роб Холдинг, Габриел Магаляеш, Седрик Соареш, Гранит Джака, Мохамед Елнени, Букайо Сака, Мартин Йодегор (С), Габриел Мартинели и Еди Нкетия.

    Резерви: Бернд Лено (GK), Нуно Тавареш, Зак Суонсън, Улад М'Ханд, Самби Локонга, Чарли Патино, Смит Роу, Никола Пепе и Александър Лаказет. В групата за двубоя не попадна Бен Уайт, за който се очаква да бъде възстановен за дербито с Тотнъм.

    Смени в хода на двубоя: Никола Пепе замени Букайо Сака (68 минута) ; Габриел Мартинели бе заменен от Смит Роу (78 минута) ; Еди Нкетия отстъпи мястото си на Алкесандър Лаказет (92 минута) ; 

    Жълти картони: Габриел Магаляеш (16 минута) ; Такехиро Томиясу (64 минута) ; 
     

    Фото кредит: Премиърлийг Official

    Микел Артета след края на мача: ''Започнахме срещата с изключително желание и енергия. Бяхме решителни в действията си и отбелязахме два бързи гола. През първата част създадохме доста положения на сметката си и не позволявахме на противника да достига до наказателното ни поле. Принудихме Лийдс да промени постройката си в мача, след като им бе показан червен картон. След това продължавахме да се справяме добре, но това, което не направихме, бе да отблежим трети гол. Противно на логиката, ние бяхме тези, които допуснахме гол и трябваше да се изправим пред важна задача. В крайна сметка се справихме с нея и записахме много важен успех. Сега за нас най-важното нещо е да се възстановим бързо и да се подготвим за двубоя в четвъртък. Тази среща би могла да се окаже решаваща за нашите амбиции и цели. Нямам търпение за този мач.''



    Дербито с Тотнъм Хотспър ще се изиграе на 12 май, четвъртък, от 21:45 часа българско време. По всичко изглежда така, че тази схватка между червената и бялата част на Северен Лондон ще бъде една от най-важните от много време насам. Математически погледнато Арсенал е на само 90 минути от завръщане в Шампионската лига... Бъдете здрави, позитивни и вярвайте в успеха. Екипът на сайта на Арсенал България пожелава на всички читатели ползотворна и победоносна седмица.


     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...