Jump to content
Покана за ОС Благоевград 2025
  • Ливърпул приема Арсенал в 36 кръг от Висшата лига в мач, който трябваше да определи шампиона, според предварителните прогнози през зимата. Но реалността е такава, че „мърсисайдци“ очакват да получат своя шпалир от прекия си конкурент за титлата. Самият Микел Артета призна, че момчетата на Арне Слот заслужават да бъдат поздравени за предсрочния си успех, независимо от огорчението в собствените му редици.
    Гостуването на „Анфийлд Роуд“ за „топчиите“ съвсем не е без значение, защото втората позиция все още е под въпрос. Разликата с преследвачите в лицата на Манчестър Сити, Нюкасъл Юнайтед, Челси, Астън Вила и Нотингам Форест е само 6 точки. Добрата новина все пак е, че участието в следващото издание на Шампионската лига е математически гарантирано на 99%.
    Новините около Ливърпул сочат, че Тренд Алекзандър-Арнолд със сигурност напуска тима през лятото, тъй като не стигна до споразумение за удължаване на контракта си. Това накара Слот предварително да съобщи, че Конър Брадли ще бъде титуляр на десния бек. Дългосрочно ще отсъства Джо Гомез, а младокът Тайлър Мортън е аут с контузия в рамото.
    За Арсенал с трайни контузии са Кай Хаверц, Габриел Жесус, Такехиро Томиясу и Габриел Магаляеш. Рикардо Калафиори и Жоржиньо обаче се възстановиха и бяха на линия още през седмицата при загубата от ПСЖ в евротурнирите.
    Ливърпул има актив от 82 точки на върха в класирането с голова разлика 81:35 преди този мач, докато Арсенал е на втора позиция с 67 точки и 64:31 голова разлика. С други думи - една срещу друга се изправят двете най-стабилни защитни линии в елитното английско първенство.
    Мачът е насрочен за 18:30 часа българско време и ще бъде излъчван на живо по Diema Sport 2.
    We only sing when we are winning
     
    The main ASCB home in Bulgaria is at The Academy in Dianabad, Sofia.  It can host hundreds. We often get big crowds no more so than for Alan Smith as our star guest earlier in the year. It has massive screens everywhere so you can easily find a home to watch the Arsenal lose, sorry win, I meant win, I really did. But we did lose last night, victim to a team, PSG, who were content to use a low block, and outsprint our guys in fast breaks enough to score two top class goals and send us home crying.

    Yes, we lost
    We were too slow in breaking, our players should have been sprinting forward every time David Raya collected the ball, instead he was left with little option but to wait till everyone got in position before releasing the ball. Yes, we had chances, quite a few more than PSG and we should have scored more than the one we did. Declan Rice could easily have collapsed PSG’s resistance in the very early stages but decided it was too early to score so he headed the ball casually wide. Declan, what are you doing to us?
    Out, out , out and out
    We are out of everything now this year and that perennial dream of fans has resurfaced – next season. We will have x, x and x back and we will have bought y, y and y and we will have dumped u, u and u. U being for useless. We will be unbeatable. Oh yes we will.

    The team need it to win matches
    Last night our fans in the Academy were quiet, much quieter than I have ever heard them. The prevailing mood was pessimism. One or two, like me, were optimistic but most seemed downbeat. There was no singing, again for the first time for me. We did have 10 fans in Paris and maybe they would have led the singing, I don’t know. But we were quiet and even a great opening spell in which we dominated, and really should have scored with Donnarumma and the defence working very hard but needing luck or, to be truthful, our bad finishing, still only raised the decibels a little higher. Last night, the majority of ASCB in the Academy didn’t believe. And so they failed to scream at the screen which has been proven to lift the team to the greatest heights. And we lost.
    Unlucky Arsenal?
    Yes, we were a little unlucky over the two nights. We had some excellent periods both games. We should have scored more. Last night was the culmination of losing our entire forward line and our top attacking midfielder for long periods. We had no proper striker for most of the season. And the makeshift ones didn’t gel properly. That to me, was the true problem. Our attack just didn’t gel since before Christmas. We created lots of chances, but most were tippy tappy stuff and not as dangerous as if you had Henry and Bergkamp to turn chances into goals. That is why you have specialist strikers. That is their job. Otherwise you can create more chances than the other team but they punish us with maybe just the one chance.

    A rubbish Leicester scored two against us
    I was at Leicester in the Emirates early in the season, to illustrate my point. Leicester were poor, truly among the worst teams I have ever seen live at the Arsenal. We were two nil up at halftime and should have been four or five. It was boring and I expected more of the same in the second half but somehow Leicester got a break on 47 minutes and James Justin, the full back scored. Leicester improved but still seemed content to waste time and defend rather than attack. But they got another breakaway on 63 minutes and Justin again scored. We were tippy tappy, creating half or even quarter chances but not really looking like scoring until well into injury time when we scored two and made the scoreline look respectable. Leicester were terrible but we were twice caught with breakaways and had to scramble a win. Last night PSG also caught us with breakaways but they were a much better team than Leicester.
    Spoiler alert! We need to convert more chances
    I reckon most of our goals conceded this year were from breakaways and set ball positions often from lower teams. The lack of a coherent forward line meant we didn’t make the most of our territorial and positioning advantages. Our weakness to breakaways meant every team had a chance. The low block, coupled with waiting for our defence to be too far forward meant two or three good chances were conceded every game. We paid the price because we couldn’t outscore them and last night was the epitome of that. We had more chances and lost. The story of our season.

    Bye bye team when we are losing
    I suspect the Academy has seen its last big house this term. Quite a few left early last night when the second goal went in. The same at the Emirates, it will be easy to get tickets for Newcastle in our last home game. We probably don’t need much more points to qualify for the Champions League but to guarantee it at this stage we need three points from the last three. Liverpool away in holiday mood could be three and job done. Newcastle at home could be three and job done if we fail at Anfield. Then Southampton away and surely we can get the three points we need there? Chelsea are playing both Newcastle and Forest so points will be dropped and we have a far superior goal difference.
    And now the end is near?

    Will we need to win this for Champions League?
    It has been a strange season. We were mostly brilliant in Europe, even without a recognized striker. We beat Real Madrid home and away in the Champions League, something few clubs can claim. But it has all fizzled out. We have no trophy. We may still finish second but I feel our fans have become weary. At least those fans who think we should win everything. I will be an Arsenal supporter next year and the next. And so on. I have seen poor years and some were quite recent. We are up there now, we are competing, and when x, x and x come back, y, y, and y come in and we get rid of u, u, and u, we will have the best team in the world next season. The great days are around the corner, or there may come a time again when we are finishing 8th or worse. I do believe our team will be stronger come August, and if I am right, that means we will be fighting for all the major trophies for 2025/26. Up the Arsenal!
     
     
    So, why no statue?
    722 appearances for Arsenal, a record that may never be beaten, the quickest to reach 100 appearances, 200 appearances and 400 appearances. He has 2 league titles, two FA Cups and 2 league cups. He turned down terms from Manchester United as a kid to sign for Arsenal because his dad was a Gunners fan. As a kid of 17, he made his debut and played a massive 30 times that season 1975/76 which is remarkable seeing as teams are very reluctant to play kids in central defence. Look what Arteta did with Saliba, for example.

    We could meet here in future
    Arsenal still employs him as a club ambassador and he will be 67 on May 2nd  which means for a period of over 50 years he has mostly worked for Arsenal. He came through our academy very young alongside Liam Brady and Frank Stapleton. Yes, newbies, great players did come through our academy in the past. Time for a statue, yes?
    He played in probably our two greatest matches
    He played a central role in two of Arsenal’s greatest matches, the 1979 FA Cup final against Manchester United where we were cruising 2-0 until Utd got 2 late goals and we looked beaten until Liam Brady went at Man Utd, ghosting through them like they didn’t exist, slipped the ball to Graham Rix, who crossed it to Alan Sunderland to score the winner. 3-2 to the Arsenal and a game that is forever etched in the minds of fans.

    A young fresh-faced kid from the academy
    And of course, the famous battle of Anfield, where George Graham put O’Leary at the front of a 5 man defence as a sweeper to make sure we didn’t concede and make life impossible. Liverpool were the best team in the world at the time and nobody went there and beat them 2-0, but Graham had a plan to frustrate them and O’Leary was key to that plan. We got the two goals, the final in injury time, to deflate the KOP and Liverpool, leaving them collapsed on the ground, stunned and disbelieving. It’s a shame that so many of my ASCB colleagues were too young to experience those magic moments but at least lots of you got fairy-tale Wenger times to give you some idea of the excitement those two matches generated.
    A dedicated Arsenal fan
    David O’Leary was an Arsenal fan all his life, unlike his two famous Irish compatriots who were at Arsenal at the same time, Frank Stapleton and Liam Brady who supported Manchester United like many Irish kids at the time. Stapleton left for his boyhood team when Arsenal wouldn’t pay him a salary commensurate with his status as a top player and international. Liam Brady was offered an incredible sum by Juventus when he left but O’Leary stayed to become Arsenal’s top game player, leaving at the very end of his career for Leeds where he only managed 12 games.

    O'Leary snuffed out Mario Kempes in the 1980 European Cup-Winners Cup
    What was he like as a player? Pretty much undroppable as he got to partner many top centre halves such as Peter Simpson, Willie Young, and Tony Adams, who benefitted from O’Leary’s ability on the ball, his quick pace and quick brain to complement their more direct physical game. He kept the legendary Mario Kempes quiet in the 1980 European Cup Winners Cup final and of course scored the decisive penalty against Romania in the 1990 Italian World Cup to allow us to progress to the quarter finals.
    He could play for Mikel
    He was cultured, a ball playing centrehalf who would fit perfectly Mikel Arteta’s belief that players should be quick, aggressive, skilful, and capable of adopting different roles. Goals were not his forte as in 722 games he barely managed double figures. He kept a lot out, though. He always had a great keeper behind him as well, with Pat Jennings, John Lukic and David Seaman minding the net.

    Arsenal fans were unhappy when he celebrated a Leeds win over Arsenal to give the title to Man Utd
    So why does he not have a statue? Fans were very unhappy with him for celebrating a Leeds win at Elland Road in 1999, when as manager of Leeds they beat Arsenal 1-0 thus handing the title to Manchester United. In this he has parallels with Jack Charlton who famously beat England as manager of Ireland and the English FA never forgave him. I always thought that was harsh as a professional should always try their best for their sides and their job is a simple one, to win. Why you shouldn’t celebrate a win seems a little strange to me.
    Our most devoted player
    One day, I believe it will happen, though. He is, after all, our most loyal servant as a player. He won trophies, and still carries the flag for us as an ambassador. He has always been seen as a gentleman and I have never heard a former colleague speak a bad word about him.

     
    Jack Charlton never worried about celebrating a win
    For Ireland his record was tarnished by his relationship with Jack Charlton. Charlton disliked ball playing defenders, preferring players to boot the ball up the pitch for players to chase rather than fiddling about trying to find an accurate pass to a player. Charlton thought only as a defender and that was always his priority – defend. He rarely played O’Leary which meant he only got 69 caps when I am certain he could have been amongst our highest. Mick McCarthy, playing at a much lower level than O’Leary, was preferred as he would regularly boot the ball into the stands declaring the opposition won’t score from there.
    A clean player as well
    What we are left with is one of the most gifted central defenders Arsenal has ever had, the man who played the most times, won lots of trophies at a time when Liverpool were dominant, and never got sent off, in fact was rarely booked despite playing against many great centreforwards at national and international level. A true Arsenal great by any metric you can find for a central defender.

    Still an Arsenal man today
    I asked earlier is it time for a statue? Yes it is. And happy birthday, David O’Leary.
     
    Добре дошли на най - високото ниво на Европейския футбол. Отборите, които го достигат през годините, са там с причина. Точно това научихме от първа ръка през вторнишката вечер. 
    Снощи или по - точно тази сутрин успях да спя само 2 часа. Бях потънал в мрачни мисли и разочрование придружени от предварително ферментирали варива, които получих от баща ми при последната ми визита в Родината преди седмица и половина. По никакъв начин не бях концентриран на работа и кой би ме винил - сбъдването на една мечта, която са мечтали поколения, изглежда известно застрашено днес. Изминаха доста часове от днешния ден, мъглата и изпаранията(преносно и буквално) се поразсеяха и аз започнах да гледам на загубата ни от Парижани с не толкова фаталистично око. Може би в опита си да постигна един съвършен катарзис реших да се завърна към писането за Арсенал точно днес, точно след този мач. 
    В ден, в който голяма част от световния футбол леко ни се смее, е хубаво да осъзнаем, срещу кого играхме. ПСЖ са изключителен отбор в момента - екслпозивен, млад отбор с изключително грамотен мениджър. С разлика те са най - добрият отбор, срещу който се изправяме този сезон. Събитието беше голямо - много истории през седмицата преди мача, интервюта, мнения, прогнози. Първият ни полуфинал в Шампионска Лига от 2009 г. насам и първи полуфинал за почти целия ни състав. Нещо, което със сигурност изигра роля в представянето ни през първите 20-25 минути. Имаше притеснение и плахост в действията ни и тяхното ранно попадение с нищо не допринесе за това, тази ситуация да се подобри. Гостите започнаха ударно, талантът им в нападение(и не само там) е нещо невероянто, и въпреки, че в предишната фаза отстранихме отбор с не по - малка офанзивна мощ, този път не бяхме напълно подготвени. Силен пробив на Кваратцхелия отляво, Деклан Райс, който с изключение на тази ситуация изигра силен мач, се опита да дублира грузинеца, оставяйки Дембеле напълно непокрит на границата на наказателното поле. Контактът на французина с топката не беше брилянтен, но напълно достатъчен и с известна доза късмет ударът му намери страничната греда и се озова в мрежата. 0:1 след изиграни едва 3 минути и половина. Изключително студен душ за не дотам опитния ни състав, който малко или много предопредели предстоящите 20-на минути. ПСЖ бяха толкова доминантни, колкото ние бяхме неспособни да упражним малко повече контрол върху срещата. Имаше период около 30-тата минута, в който започнах да си мисля, че бих дал всичко, за да се доберем до полувремето само с един гол изоставане. 
    В края на краищата устояхме и до края на полувремето успяхме да изтласкаме ПСЖ от нашата половина, задържахме топката за по - дълги периоди и създадохме няколко положения, които не бих нарекал 100%-ови, но играта ни със сигурност се подобри. Изключително много ме вбеси жълтият картон на Сака, при който изключително ясно Мендес играеше за фаул и когато Сака отне чисто топката и такъв беше свирен, той получи официално предупрежедение заради гневната си реакция. В самия край на полувремето Мартинели се озова на добра стрелкова позиция, което макар и не толкова чиста, беше сходна с тази, при която вкара победния гол на "Сантиаго Бернабеу". Изстрелът му се озова в обсега на Донарума и малко след това отборите се прибраха в съблекланите при резултат 0:1. 
    Всеки от вас е гледал мача, не мисля, че за второто полувреме имам нужда да се впускам в детайлно разглеждане на всяка ситуация, но Арсенал със сигурност вдигна нивото си на представяне. Имахме правилно отменен гол след отсъдена засада(проверката на която при наличието на толкова напреднала технология отне абсурдно много време), добър изстрел от Тросар, който италианският страж на гостите спаси и още няколко положения. Нещо, което и ПСЖ имаха - удари встрани и един в напречната греда. В края на краищата двубоят завърши с победа за Парижани и това им дава предимство преди предстоящия мач във Франция. 
    Иска ми се да споменя някои индивидуални представяния, които ми направиха впечатление. На двата полюса за мен са Люис-Скели и Йодегор. За първи път пиша, откакто Майлс проби и се установи в първия отбор. Не ми стигат думите да опиша, колко обичам това момче. Играе с една толкова младежка аристокрация, без да се замисли, дали пред него е отбор, тъкмо изпаднал от Висшата лига или такъв, който е многократен носител на големи трофеи. Оставяйки излъчването и духа му настрана, младият англичанин притежава изключителна техника и смелост. Нещо, което демонстрира и във вчерашния двубой. Мартин Йодегор ме притеснява. През последните седмици се изписаха и изговориха какви ли не неща - как той е специален футболист само в определени моменти, как лентата трябва да отиде при Райс, как трябва да го сменим с друг техничен и офанзивно настроен полузащитник и т.н.. За мен ситуацията е малко по - различна. Йодегор е футболиста в състава, на когото от километри му личи, че има голяма нужда от лятна пауза. Разочароващ сезон в лигата, раждане на първото му дете, първата му по - сериозна контузия в кариерата и, може би, най-влиятелно от всичко - липсата на подкрепа и заместник на неговата позиция. Йодегор и единствения ни играч с такъв профил - когато е здрав, играе. Направи два забележителни сезона и за мен не е никак учудващо, че формата му се намира на мрачно и злокобно място. Не подкрепям мнението, че се крие и не опитва достатъчно. Дава си усилия, води пресата, връща се да изнася топката от много дълбоки позиции. Липсата му на форма обаче е очевидна и съставът със сигурност страда от това. Нещо, заради което аз лично хвърлям леко злобен поглед към клуба, които освен, че не успяха да адресират проблемите в нападение, не успяха и по никакъв начин поне малко да вдигнат теглото от плещите на капитана. 
    Рая направи едно много добро спасяване, Тимбър се окопити след колебливо начало, Салиба и Кивиор имаха сравнително стабилен мач, докато Сака също като Йодегор не изглежда на 100% и има нужда от край на сезона и нападението ни като цяло беше леко разочароващо. От две ситуации кажи-речи сам срещу вратаря на това ниво от този турнир една поне трябва да е гол, за да можем да си дадем по - добър шанс за достигане до финала. Липсата на Партей също се усети, най-малкото защото нямахме присъствието на Мерино отпред, което много повече пасва на начина ни на игра, отколкото когато играем с Тросар отпред. Имах много размишления-дали Артета не може да пусне някого измежду Тиърни и Зинченко, премествайки МЛС в центъра, което би ни позволило да използваме Мерино като напдател и би ни дало една много силна резерва в лицето на Тросар. Артета заложи на по-скоро сигурния избор, който обаче не беше достатъчен да измъкнем нещо от този мач. 
    Цял ден се питам, какво този резултат означава за нас. С оглед на някои от шансовете, които ПСЖ не реализираха, да излезем от мача само с един гол изоставане, не е лош резултат. След това пък анализирам нашите сутации и не мисля, че някой би изпитал чувство на безкрайна несправедливост, ако срещата беше завършила наравно. Задачата ни действително не е лесна, но това е нивото, на което искаме да сме всяка година, и то носи със себе си опасност от подобни резултати. Това, което ми дава повод за позитивизъм е следното: ПСЖ бяха много добри. Не знам колко по-добри от това те могат да бъдат, но знам, че ние можем да сме по-добри от показаното. И то доста. 0:1 със сигурност ни оставя в мача и дори да си направихме задачата по-трудна от желаното, не мисля, че ни трябва "чудо", за да продължим. Партей ще се завърне, ще започнем с Мерино отпред и структурата ще е друга. Артета и играчите със сигурност са извлекли сериозни поуки от някои от моментите по време на мача, които силно се надявам да ни бъдат полезни след една седмица в Париж. Тая надежда, че ще сме много по-организирани и ще подходим с нужната увереност, защото вече доказахме, че го можем. Имайки предвид контузиите, късия състав и недобрата форма на ключови играчи, ние достигнахме до този момент и имаме истинска възможност да достигнем финала. Аз отказвам да приема, че шансовете ни при гостуването ни са минимални. Да, тази ми вяра може би се роди докато пишех всичко това, но я имам. 0:1 не е идеален резултат, но не е и катастрофален. Силен старт във Франция, може би ранен гол, и нещата ще изглеждат по доста по - различен начин. 
    Ето, успях да се самоубедя, че нещата тази вечер не са чак толкова лоши, колкото бяха тази сутрин. Приятно ми е след известна пауза отново да пиша редове за любовта на живота ми и съм благодарен, че имам честта да споделя мислите си с всички вас. Поглеждаме към Висшата Лига и Борнемут, като се надявам на позитивен резултат, който да ни даде нужната увереност и вяра за реванша след седмица. Момчетата имат нужда от нашата пълна подкрепа в края на този тежък сезон, а пък кой знае - може би ставаме свидетели на нещо историческо, по пътя към което имаме един леко по - стръмен хълм, който трябва да изкачим.
    До следващия път. 
     
    Арсенал се изправя срещу ПСЖ в първи полуфинал от лигата на богатите. Мач за историята и такъв какъвто лондончани не са играли от далечната 2009 година. Предпоследно стъпало преди Мюнхен и погледите на целият свят ще бъдат насочени към Емиратс довечера. Ето и по-важното преди срещата.
    Къде: Емиратс.
    Кога: Вторник, 22:00 българско време
    Телевизия: Макс Спорт 3
    Отсъстващи: Такехиро Томиясу, Габриел Жезус, Кай Хаверц, Рикардо Калафиори, Габриел Магаляеш
    Под въпрос: Жоржиньо, Бен Уайт, Микел Мерино
    Наказани: Томас Партей
    Думите на Артета преди мача: „Това е исторически мач и определено най-важният за моята кариера. Но това няма никакво значение, защото целият фокус пред мен, отбора, клуба и света е насочен към това да победим и да си завоюваме място на финала. Атмосферата е много специална и невероятна, а от нас се иска да запазим спокойствие и да играем възможно най-добрият футбол. За щастие, в клуба има доста бивши велики играчи, които работят и помагат, а някои от тях не са стигали на такова ниво в кариерите си. Това значи много и допълва за заряда, който ни чака. Нямаме търпение за мача.
    Относно отбора, Бен и Микел успяха да тренират през седмицата, така че ще преценим в последният момент дали ще успеят да играят. За съжаление, Томас получи нелеп жълт картон на Бернабеу и няма да може да играе. Рики още е аут.“

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...