Честит 1 ноември - Ден на народните будители! Нека никога не забравяме техните имена и да се стремим към продължаване на делата им. А днес ще се състои още един празник. Той е свързан с най-великата игра. Предстои поредното шоу с марка Манчестър Юнайтед срещу Арсенал. Стадион Олд Трафорд. 18:30 българско време, Диема Спорт 2. Един сблъсък, който се оформи като етикет на английското първенство при неговото превръщане в глобална спортна марка през 90-те години и първата декада на новото хилядолетие. Оле Гунар Солскяер срещу Микел Артета. Арогантната агресия на „червените дяволи” срещу изтънчената изящност на „артилеристите”. Една битка за надмощие на два футболни гиганта. Битка на два клуба, които завинаги промениха не само английския футбол, но въобще играта и нейните тенденции за развитие. Съперничество – яростно, страстно, непредсказуемо, даващо ти правото да се наричаш най-добър в най-доброто първенство в света. Един мач, който може да се превърне във война или във футболна класика. Като микс на химически елементи, които един път предизвикват експлозия, на следващия път нещо красиво и очарователно. Настанете се удобно, защото ще ви запознаем с някои незабравими моменти от тази класика и новините преди самият мач. Приятно четене.
Някога големият английски рефер и носител на Орден за заслуги към Британската империя, мистър Дейвид Елъри, бе запитан, какво го кара да бъде футболен арбитър. На което отговаря с това, дали хората помнят един полуфинал за Купата на Футболната Асоциация от 1999 година. Да, имено онзи мач на Вила парк между Манчестър Юнайтед и Арсенал, превърнал се в една от класиките в английската игра. Елъри споделя, че за много хора би било щастие или късмет да са на трибуните, а той е бил на терена и е имал възможно най-добрата трибуна от която да се наслади на този епичен сблъсък. Добър отговор в типичен английски стил от един учител. Днес в първия ден на ноември, ще се изиграе мач номер 103 в лигата на Олд Трафорд, между тези два колоса на английския футбол. Е, ние няма да сме на трибуните, още по-малко на терена, но пък за сметка на това емоциите са ни гарантирани.
Историята помни много знаменателни сблъсъци, но кога започва всичко, кога пламва искрата на това яростно съперничество? Въпреки, че от 1919 година насам, те рядко не са в една дивизия/само в случаите, когато Юнайтед е изпадал от топ нивото/ експлозията в мачовете помежду им е някъде в началото на 90-те години. Експлозия между два клуба, двама мениджъри, двама вдъхновяващи капитани като Рой Кийн и Патрик Виейра, за да стигне кулминацията си в периода от 1997 до 2005 година когато са показани 7 червени картона заради инциденти на терена. Смята се, че първия голям мач, който е белязан с напрежение е този от октомври 1990 година, когато на Олд Трафорд в масово меле участват всички играчи без Дейвид Сиймън. Меле, довело до отнемане на точки и на двата отбора, както и глоби за част от участвалите в тези продължили 20 секунди батални сцени. Арсенал печели този двубой с 1:0/впоследствие и шампионската титла/, а Лий Мартин, който по това време вече има легендарен статут сред феновете на Юнайтед в личен разговор споменава, че е бил край страничната линия и там дори е усещал искрите, които са летели от терена…
През септември 2004 година, едно нулево реми трасира пътя на „Артилеристите” към тяхната знаменита серия от 49 поредни мача без загуба, но и към безпрецедентната титла без загубен двубой. На Олд Трафорд, обаче е страховито като изпуснатата дузпа в добавеното време от страна на Рууд Ван Нистелрой води до сцени на истерия и дива радост, при която целия тим от Лондон се нахвърля върху разстроения холандец. След мача, наречен „Битката за Олд Трафорд”, са наказани 6 футболисти и същевременно е открит път към титлата за Арсенал. Разбира се в живота има много интересни съвпадения и случайности и именно в „Театъра на мечтите” завършва най-дългата серия без загуба в историята на английския футбол. На 24 октомври 2004 -та година в един от най-свирепите мачове, белязан с безброй нарушения, провокации и компрометирано рефериране от страна на Майк Райли е сложен край на непобедимата серия на Арсенал, а Ван Нистелрой изживява своя личен реванш. Следват грозни сцени на разправии, хвърлена пица върху Фъргюсън и взаимни обвинения, като думите на Гари Невил са, че Манчестър Юнайтед ще направи всичко възможно за да победи, с всички възможни легални средства, докато Арсенал очакват едва ли не шпалир, заради красивия футбол който практикуват. Въпрос на философия и манталитет. Този мач остава във фолклора като „Битката в бюфета”, а всички привърженици на „топчиите” се чувстват и до ден днешен като брутално ограбени. И с право!
Друг емблематичен играч от този период, останал малко в сянка като Дарън Флетчър след години отбелязва, че начина по който Манчестър Юнайтед е можел да противодейства на играта на Арсенал е била физическата агресия и много силната воля за победа. Шотландецът акцентира как сблъсъка Кийн срещу Виейра е решавал шампионати, а обстановката на Хайбъри със стръмните трибуни, препълнени с екзалтирани привърженици и малкия терен е създавала взривоопасна обстановка, почти като на Анфийлд, но добрата физическа подготовка и тренировките на малки терени е компенсирала привидното превъзходство на лондончани. Според шотландеца, това за което се говори сега, като преса или „гегенпресата на Юрген Клоп”, тогава е практикувано от съставите на Фъргюсън и единственото решение срещу техничната и динамична игра на изключително надарения състав на Арсенал е било, да си като скала пред лицето на противника. Дали това се харесва на неутралните привърженици и тези на „артилерстите”? Вероятно Не, но е факт, че Сър Алекс Фъргюсън успя да намери рецептата, с която да противодейства на гениални състави на съперника и да ги спира в опитите им да направят династия в английския футбол. Разбира се, не всички сблъсъци са обагрени с такива страсти и емоции. В сянката на историята остава един знаменит двубой, който е покрит с много тъга и сантимент. Малцина помнят и знаят, че т.н. „Бебета на Бъзби”, които вероятно са един от най-надарените отбори в историята на футбола, изиграват своя последен мач в лигата, преди трагедията от Мюнхен именно срещу Арсенал на стадион Хайбъри на 01 февруари 1958 година. Тогава Юнайтед печели с 5:4, като в състава са пет от трагично загиналите впоследствие – капитанът Роджър Бърн, Еди Колмън, Марк Джоунс, Томи Тейлър и непрежалимия Дънкан Едуардс. Хайбъри за последно вижда този гениален състав, който така и не разбрахме какво можеше да постигне. Финала за купата от 1979 година е безспорен трилър с неговите 5 гола и завинаги остава известен, като „Петминутния финал”, а Арсенал спечелва своята 5 купа на Футболната асоциация в период, в който славата бе напуснала Северен Лондон.
Стигаме и до мача, който се превърна в най-добрата реклама на турнира за Купата на Футболната Асоциация. Този с който започнахме – полуфинала от 1999 година. В преиграването на Вила парк имаше от всичко: голове, страстен футбол, червен картон, пропусната дузпа, продължения и може би най-красивото попадения в този турнир. Многоуважаваният рефер Дейвид Елъри показва червен картон на Рой Кийн, а по-късно в добавеното време дава и дузпа за Арсенал, която обаче Денис Бергкамп пропуска и дава живот на „червените дяволи”, които с един гениален гол на Райн Гигс си откриват пътя към знаменития „Требъл” и прекъсват пътя на Арсенал към потенциален „Дубъл”. Във футбола е така и понякога една пропусната дузпа променя цели сезони, като тази на Бергкамп или онази на Ван Нистелрой, а животът явно си дава своите реванши. Независимо от резултата след края на този епичен полуфинал Алекс Фъргюсън иска обяснения от Дейвид Елъри за червения картон на Кийн, а самият ирландец години по-късно му изпраща своя подписана фланелка и писмо в знак на уважение към английския рефер, който го е гонил 4 пъти по в кариерата му. Интересно, дали е правил подобен жест към други арбитри, били не особено стриктни към него и неговия отбор? Вероятно не….
Нека сега се концентрираме върху новините преди двубоя. Извън строя са Роб Холдинг, Калъм Чеймбърс, Пабло Мари и Габриел Мартинели. Давид Луиз пък е под въпрос. Хубавите вести са, че всички от изброените провеждат тренировки. Съвсем скоро Холдинг ще е на разположение на Артета. Англичанинът получи травма в дясното сухожилие по време на загрявките преди гостуването на Манчестър Сити. Очакванията са Холдинг да се завърне през идната седмица. Чеймбърс пък вече тренира на пълни обороти. В близкото бъдеще предстои и включването му във фитнес тестовете преди двубоите. Близо до своето завръщане е и Пабло Мари. Вече излезе информация, че испанският бранител ще е готов за селекция след паузата, която предстои след две седмици. Мартинели пък е подложен на леки занимания с топка. Надеждите са да видим младата бразилска звезда обратно по терените през следващият месец. Очертава се съвсем скоро Микел Артета да разполага с всички свои футболисти. На по-добро от това, здраве му кажи.
Ето и част от думите на нашия мениджър на провелата се пресконференция.
“На мнение съм, че между играчите им се усеща пълно разбиране на терена. Също така, в самият клуб като цяло, химията между всички е на едно много високо ниво. Оле успя да промени много неща в отбора. Вижте само начинът, по който те завършиха предната кампания. Състезателите им могат да си позволят да играят две или три различни формации. Трябва да сме подготвени за това. Те са адаптивни и имат качествен състав.’'
Испанският мениджър си припомни и времената в които един срещу друг бяха Арсен Венгер и Сър Алекс Фъргюсън.
“Определено това е едно най-добрите съперничества във Висшата Лига. Историята на този сблъсък е огромна. Помня доста от двубоите между Арсен и Сър Алекс. Сблъсъците между играчите също бяха на едно страхотно ниво. В продължение на дълъг период, тези два отбора бяха единствените, които спореха за отличието в първенството. Манчестър Юнайтед - Арсенал несъмнено е сред топ сблъсъците. Чувствам се доста развълнуван да отида на Олд Трафорд. Искам да вярвам в това, че ще победим. Такава е и настройката в отбора. Да отидем там и да спечелим. Такива са нашите нагласа и подход.’'
Артета вече победи веднъж „червените дяволи’’. Това се случи в първият ден от тази година. Никола Пепе и Сократис Папастатополус оформиха крайното 2:0 в Лондон. Интересен е факта, че ако ’’топчиите’’ надвият този съперник и днес, то Артета ще се превърне в едва вторият ни мениджър, който побеждава Ман Юнайтед в първите си два мача срещу тях. За последен път, подобно нещо се случва през далечната 1925 година. Тогава начело на Арсенал е бил легендарният Хърбърт Чапман. Историята на този двубой, започнала в далечната 1894 година, когато на 13 октомври завършва с боевото 3:3, а величия като Брайн Кид, Дейвид Плат, Анди Коул, Робин Ван Пърси, Дани Уелбек, Алексис Санчез и Джодж Греъм са били от двете страни на барикадата. И въпреки, че в последните години аурата на този сблъсък е леко поизбледняла, е сигурно, че ни очаква поредната доза адреналин, страст, емоции и бира с този класически футболен шедьовър!
Преди започването на този седми кръг, двата отбора заемат съответно 15-та и 11-та позиция във временното класиране на Висшата Лига. Домакините от Манчестър имат 7 спечелени точки в своят актив, а Лондончани 9. За добро или лошо обаче, главен рефер на срещата ще бъде Майк Дийн. Всички привърженици на Арсенал по света се молим за честен и справедлив двубой! Нека спечели по-добрият. Разбира се, надяваме се това да бъдат нашите любимци. Всеки футболен запалянко е наясно с това, че на Олд Трафорд се играе трудно. Особено когато реферите са срещу теб. Но монетата има две страни. Истината е, че тръпнем в очакване на поредният интригуващ сблъсък между Ман Юнайтед и Арсенал. В нашият форум можете да дадете своята прогноза за краен изход от двубоя. Иначе сбирки за дербито ще има в клонове на Арсенал България в цялата страна. Разделяме се с пожелания за приятни емоции преди мача и още по-приятни такива след него. Up The Arsenal!
