Jump to content
  • От 15.04.2022 до 01.06.2021 година всеки български артилерист може да поднови членството си или да се присъедини към най-многобройния фен клуб на чуждестранен отбор в България на:
    този на лондонския Арсенал. Членският внос е в размер на 30 лв./сезон за пълнолетни и 15лв./сезон за лица под 18 години и дава възможност за кандидатстване за билети за домакинските срещи на отбора в Лондон или за гостуванията в Европа, които всички привърженици на клуба очакват след една година пауза. Всеки член получава пакет, който включва персонализирана карта и подарък. През настоящия сезон след постепенното облекчаване на мерките свързани с пандемията от Ковид – 19 и възходящото представяне на Арсенал, много български топчии отново се възползваха от възможността да посетят среща на своите любимци на стадион Емиратс. През последните 5 сезона организацията е осигурила над  700 билета за желаещите да гледат мачовете на Арсенал на живо, като през последните 3 години заявките за билети са изпълнени на 100 %. След успеха на автобиографията на Иън Райт, издадена от фен клуба през 2021 година, от ръководството на организацията ще изненадат своите членове с Куиз книга посветена на историята на лондонския гранд и правеща ретроспекция на създаването и възхода на ASCB през годините. През юни месец „Арсенал България“ навършва своето пълнолетие и за целта тече трескава подготовка за празненства и Общо Събрание в град Созопол. Сайтът на фен клуба продължава да бъде най-доброто място за актуална информация свързана с клуба, превюта на мачовете, обзор на срещите, анализи и изключително интересни исторически авторски материали на български и английски посветени на Арсенал. Освен футбол, традиционен акцент е и благотворителността, като на 14.05.2022 година предстои шестото издание на турнира за дами любителки в помощ на деца болни от онкохематологични заболявания и безвъзмездното кръводаряване, което ще предшества осемнадесетия рожден ден. От фен клуба изразиха надежда да продължават да сбъдват мечтите на привържениците на Арсенал в България да гледат на живо любимия си отбор както в Англия така и навсякъде по европейските терени.

    Arsenal v Chelsea
    The Boys were Blue
    When I was a kid growing up, Chelsea were a good side with plenty of top players like Peter Osgood RIP, Peter Bonetti RIP, John Hollins, and they had George Graham before us plus the legendary Jimmy Greaves RIP graced Stamford Bridge. They had the Indian sign over us in the ‘60’s, beating us most times, a bit like when Mourinho was in charge.

    Their flair centreforward - he was good
    But Arsenal didn’t choose me until the late 60’s and by the 70’s our record against them was pretty good. That continued into the 80’s and 90’s. And so they didn’t haunt my nightmares and I didn’t worry too much about playing them. They didn’t win trophies as their only league title was in 1955, before my time. They won a league cup in 1965, but it was very much a minor trophy then. In short, they weren’t big boys at all and nor were any London teams other than ourselves. We were the only southern team to challenge the complete dominance of teams north of Watford but in the 60’s we were an average side, living on past glories, and unable to push for the top.

    George Graham played for Chelsea when he had hair
    The Blue Demon awakes
    And so it is shocking how Chelsea have risen. Since the millennium shifted they have been the best team in England, notching up trophy after trophy, leaving us, and most teams, trailing in their wake. By some metrics they could even claim to have surpassed us as the 3rd best team overall in England. I will get to the metrics later. Even at our height, under Wenger, we could not claim a long time as the best team in England as some Scottish guy’s team were often better than us. Chelsea better than us? It seems so hard to take as they were like the other London teams when I was growing up and indeed long after I became an adult. They would be beaten when necessary. Only Arsenal could take on the big boys as equals. We could sneer at the others, let you enjoy your little cup runs, or winning minor trophies. Arsenal were the kings of London, it was as simple as that. And now Chelsea are.

    The Blue Demon is worse than the Red Devil
    We were so far ahead of them it was unreal. But now? 13 league titles to 6, yes we are better. 14 FA cups to 8, again better. And then it all goes wrong. 2 League cups to their 5. 1 Uefa cup to their 2 including when they destroyed us a few years ago. 2 Champions leagues to our, well, none. 2 Cupwinners cups to our one. A Fifa club world cup and 2 Uefa Super cups to our none. And on the pitch? Our recent record is not too good since the millennium. A lot of losses and draws as the new Chelsea emerged. The only chink of light is Arteta’s record is pretty good including beating them at Wembley, 3 wins, a draw and 2 losses.

    I would love this trophy Chelsea have
    The Devil changed the ball game
    Roman Abramovich changed the way football works. He, almost by himself, raised the bar in so many ways that it is staggering. The extraordinary prices charged at the Emirates? Down to him. The unbelievable wages paid to top players and even average players? Down to him. The belief that buying a football club can transform your image worldwide? Down to him. The belief that using money wisely in terms of who you buy, but to extravagant levels that can never be paid back? Down to him. All those titles that are mentioned up above? Down to him. Arsenal and the others are like towns caught in the wake of a tornado, battered, and having to change they way they are built not to be destroyed. All the big teams do things the Abramovich way, or they go nowhere. He wanted to buy Arsenal, they wouldn’t let him. It is reasonable to assume that if he had, we could have won even more than Chelsea, coming from a stronger base. We would probably be vying with Real Madrid now in terms of international revenue.

    He changed football. But for the better?
    This is the background to our rivalry. A giant that has risen from the bowels of the earth, devouring all it can as it rises. Making us look small. We are the Arsenal, we should make you look small, not the other way around. And this is the position we need to get to. Back on top.
    One Man, One Team
    Probably, the end of the Abramovich era is going to help us. I have never seen an owner have such a direct effect on a club’s fortunes as Abramovich. Win or be sacked worked for him. Replacing managers if things dipped slightly. And yet there were other factors, the academy is superb, and the amount of players out on loan is staggering. The fact that only 11 players could play doesn’t seem to hinder them. But Roman is gone, presumably never to come back.
    And is this where Arsenal are now? Needing outside factors to impact our league position? At the top, one thing is certain, your rivals will not fall apart. If you don’t win matches, you will not win trophies. It is not about hoping rivals will lose, they rarely will. It is about you winning. When you are scrambling lower down the league, as we are, it is about your opponents losing.
    And so we know what we need to do to beat Chelsea. We need to win and keep on winning. Can we do that? I hope so. Because whether we like it or not, they are now the new kings of London. They are the first target to overcome and I would prefer to beat them on the pitch, become winners again, than hoping Abramovich being ousted is how we leapfrog them. Arsenal must go back to being Arsenal.
    We need those days again

    У мен се заражда едно любопитно противоречие. Настоящият сезон е странен по ред причини. Една от тях е фактът, че когато печелим мачове и трупаме точки, всичко в моята глава изглежда прекрасно, напредничаво, дори величествено. Когато обаче нещата не се получават толкова добре, мрак обзема душата ми и способността ми да не оставя доброто чувство да бъде разклатено бива изправена пред изпитание. И тук идва противоречието - докато мракът, който споменах по - горе, царува след загуба или изгубени точки (може би просто съм прекалено травмиран от последните няколко сезона), то през този сезон за първи път от години насам е по - лесно да се види, защо лошите резултати не са чак толкова трагични. Имаме млад и перспективен отбор, доказахме на няколко пъти, че можем да се изправим след кризисен момент и да оставим трудностите зад нас. Около този състав с този мениджър витае едно особено усещане - усещане за сплотеност, за борбеност, за перспектива и дори за надежда, колкото и наивно да звучи. 
    Мисля, че всеки един от нас беше наясно с това, че нямаше как да спечелим всички 10 срещи до края на сезона. Но едва ли някой от нас очакваше мачът с Кристал Палас да протече точно по начина, по който той протече. Сега, в този момент от сезона, продуктът на това усещане, което споменах, трябва да бъде по - осезателен от всякога. Изправени сме за пореден път пред изпитанието, състоящо се в това, ние да демонстрираме, че можем да се справим с лоши резултати и че сме наясно, че те са част от процеса, през който този състав преминава. Трите точки са важни както за таблицата, така и за моралното състояние на Арсенал, така че наистина нямаме право на грешки. Тук може би се отваря малка възможност, където може да се направи един по - задълбочен анализ на психологията на отбора и цялостното справяне с подобни ситуации, но това е нещо, за което ще пишем и говорим след края на сезона. Както казва Микел Артета - game by game. Да се насочим към следващия: 
    В мач номер 30 за Арсенал през сезона във Висшата лига на "Емиратс" гостува Брайтън. Отбор, срещу който сме имали известни проблеми в недалечното минало. Хората на Грейъм Потър са добре структурирани и докато не отбелязват кой знае колко много (26 гола до момента в първенството), те са дисциплинирани в защита и не допускат много голове (36, по - малко от отбори като Вила, Юнайтед, Спърс и Уест Хям). За нас това означава, че ще трябва да сме клинични и безкомпромисни, що се отнася до шансовете, които успеем да създадем. Всеки знае, че ако имаме една позиция, където ново класно попълнение ни трябва на момента, то това е в атакуващ план. След мачовете срещу Вила и Палас започвам да си мисля, дали не е време, Артета да опита да промени нещо в атакуващ план. При цялото ми уважение към Лаказет това, което той демонстрира в последно време, не е достатъчно. Да, ясно е, че неговата роля е доста променена от тази на типичния "номер 9", но в последно време дори тази свързваща функция не се получава. Не мога да си представя защитниците на Палас да са имали по - лесен мач срещу нападател. Центарлният им защитник Андерсен завърши мача с две асистенции, което е показателно за това, колко много свобода и спокойствие той имаше и се впускаше в офанзивни действия без да бъде особено притеснен за пространствата, които отваря зад себе си. Гледах Челси срещу Реал преди няколко дена и не можех да повярвам, как Бензема на 34г. се връща до центъра, свързва играта, после спринтира до наказателното поле и завършва голова ситуация. Лаказет е на 30г. Не знам дали това се дължи на физическа подготовка или на изтичащия му договор (което силно ме съмнява, ако не друго, то професионализма на Лака не поставям под съмнение), но е факт, че играта му не се получава особено. Не вярвам Артета да вземе това решение, но аз лично изключително много искам да видя Мартинели отпред със Сака и Смит Роу от двете му страни. Доста по - динамичен, създава изключително много проблеми, както се видя и срещу Палас - отборът живна, след като той влезе (оставям настрана факта, че мачът вече беше загубен). 
    Седмицата е тежка за Арсенал и поради причини различни от резултата в понеделник. Загубихме Тиърни до края на сезона, Томиясу все още не е в кондиция, а около Партей все още има известна неяснота. Има вероятност неговата кампания също да е преждевременно приключила. Това, което знаем със сигурност, е, че срещу Брайтън ще трябва да играем без него. Време е за Локонга да докаже, че за него има място в състава и аз лично се надявам той да демонстрира добрата си игра от първата половина на сезона. Ситуацията с Тавареш е любопитна. В отсъствието на Тиърни той е единствената ни истински адекватна опция на тази позиция, но последните мачове, в които започна, не бяха особено плодоносни за него - беше изваден срещу Форест още през първото полувреме, а срещу Палас беше сменен на полувремето. Тук може би е време Артета да демонстрира man management способностите си - става дума за млад, перспективен и нов в първенството футболист с разклатено самочувствие. Мач срещу Брайтън у дома на "Емиратс" - според мен Артета трябва да започне с него в титулярния състав. Трябва да му бъде даден шанс. Не защото Арсенал е фабрика за футболисти, в която всеки има право на 100,000 грешки, които са окей, стига той да научи нещо, а защото това е правилният начин да култивираш футболист и неговия характер. Особено, когато той е изправен пред известни трудности. Останалата част от състава "се избира сама" - надявам се Габриел да се е отърсил от появата на новата си рожба (да му е честито) и младите ни таланти в нападение да са си обули бутонките, с които се вкарват голове. 
    Ще приключа тук, преди да съм си повярвал твърде много, че съм блогър. Стискаме палци: домакински мач в събота следобед срещу отбор от средата на таблицата - какво може да се обърка? Up the Gun! <3 

    The Irish have declined

     Once upon a time the Irish were supreme at Arsenal
    It is sad to say but the Irish influence at Arsenal has been greatly reduced. Many fans come over every week but nowadays we don’t get to see Irishmen in Arsenal colours on the pitch. Women, yes, men, no. Anyway I have  decided this week to choose my top 11 Irishmen and compare them to what seems to be our first 11 now. We once had 7 Irishmen on the pitch, Pat Jennings, Sammy Nelson, Pat Rice, David O’Leary, John Devine, Frank Stapleton and the incomparable Liam Brady. Now only Kieran Tierney has an Irish background although we do have a few coming through in the youths.

    7 Long haired Irishmen
    Anyway let’s see what we have. Pat Jennings in goal for sure. I can only think of Graham Stack as a real challenger and he never made it. For me, at the moment, I would put him ahead of Aaron Ramsdale but I hope that can be reversed as that would make Ramsdale a truly great goalkeeper.
    So, Pat Jennings in goal.
    Pat Rice Right back. Only John Devine springs to mind as a challenger and he was a superb prospect but injury meant he never quite made it. Up against Tomiyasu or maybe even Soares. Pat Rice had such a long and distinguished career for Arsenal that I have to give it to him but I feel Tomiyasu could well become an Arsenal legend. If he can overtake Pat Rice he will be some player for us.
    But Pat Rice, for now, right back.
    Sammy Nelson Left back. Again it is hard to think of a challenger. So he is against Kieran Tierney of the modern side. Tierney looks real class and truly the only worry is his injury record. I am still going to give him a shade over Nelson as I feel he will go on to be an Arsenal icon.

    Tierney: I believe he has great potential for us
    Kieran Tierney, left back by giving him credit for an Arsenal future.
    David O’Leary- centre back. Our most appearances ever and an elegant defender who could tackle any position at the back. Often used as a sweeper by George Graham, you don’t get to have the most appearances for Arsenal without being a great. Against Ben White, well he is too young and still finding his way so it has to be O’Leary.

    O'Leary: Our most appearances and a great partner for many centrehalves
    David O’Leary centre back
    Terry Neill at centre back. Up against Gabriel. Neill was a superb defender for Arsenal with over 300 appearances and played at the highest level for Northern Ireland. Gabriel is too new for us to truly give him the nod here but he could and I hope does, become the obvious choice for this position. I feel he could become the number one choice for a world 11 if he progresses.
    Terry Neill centre back
    We struggle in midfield with Steve Morrow and John Devine as options but both were also defenders and never managed to truly become regulars so that makes it easy.

    An easy decision
    Partey and Xhaka as central midfielders.
    Liam Brady left midfield. Here it is easy. Revered as one of the best players ever to play for Arsenal, it is hard to not choose him over such young players. But if say Odegaard  goes on to overtake him he will truly be an astonishing player for us. That would be great.
    Liam Brady left midfield.

    These 2 will be the hardest to knock out
    Eddie McGoldrick Right midfield. He was a good player but never quite made so I can’t put him in front of Emile Smith Rowe.
    Emile Smith Rowe, right midfield.
    Frank Stapleton and Niall Quinn, strikers. At the moment we don’t seem to have a centreforward so I think I am going to give it to these two. Both won trophies, caused much trouble for opposing defences and had long careers. Lacazette is doing his best but not quite getting there and Martinelli could well be, like his compatriot Gabriel, a very easy choice in this competition, as he may well become a strong pick for a world 11. At this moment, it is hard to give him the pick.
    Stapleton and Quinn strikers
    So there we have it, Jennings, Rice, Tierney, O’Leary, Neill, Xhaka, Partey, Brady, Smith Rowe, Stapleton and Quinn. What would Arteta say if given this choice assuming the Irish were at their peak? The thing is with the potential this young team have they could knock out even the best of the Irish. If they could strip out even Brady we will have a team of worldbeaters.  I have great hope for these young guns.
    Where can we finish update?
    Never try to be a psychic, football makes a fool of you. Palace 3 Arsenal 0 was not something I could have written down. It changes things for sure but not if we take it on the chin, and win our next 2. We have some scope for losing matches but not much. Spurs now have some momentum and have truly emerged as our closest challengers. But we cannot rely on Spurs to be Spursy, we must start winning again. Tierney and Partey, if out for a long time, is a big big problem. Elneny and Lokonga are not the class to replace Partey and Holding or Mari seem to be possible for Tierney as Tavares seems to lack confidence. But neither will bring what Tierney brings. I think we need both back quickly or the season could unravel. I retain hope. The others will drop points too. C’mon the Arse!

    Арсенал се върна в реалността след като отстъпи с 0:3 при визитата си на Кристал Палас. Гостите от Излингтън бяха категорично натиграни и отстъпиха заслужено. По този начин, „Топчийте“ се смъкнаха на петото място във временното класиране и по всичко личи, че борбата за топ 4 няма да е толкова лесна, колкото на някой хора им се иска. За статистиката, точни за „Орлите“ бяха Матета (14 мин), Аю (24 мин) и Заха от дузпа (74 мин).
    Стартов състав на Арсенал:

    Смени: Мартинели на мястото на Тавареш (46 мин); Нкетиа на мястото на Седрик (66 мин); Самби Локонга на мястото на Партей (75 мин).
    Евентуални Контузии: Томас Партей
    Пресконференция на Микел Артета: „Преди всичко искам да поздравя Кристал Палас и да им честитя победата. Играха по-добре от нас и заслужено победиха. Не съм доволен от първото полувреме, но няма да хленчим и да се превъзнасяме. Сега важното е да отговорим. Годините н състава нямат значение, това е същият отбор, който нямаше побеждаваше дълго време и влезна в топ 4. Просто днес не ни се получи.
    Притеснително е състоянието на Томас. Изпитва болки на същото място, където беше контузен. Ще мине скенер и тестове и тогава ще знаем повече.“, завърши испанецът.

    Солена хапка по пътя за топ 4, но пък беше ясно, че няма да бъде толкова лесно и гладко, колкото изглежда. Следват 9 оставащи двубоя и ние стискаме палци да вземем максимален брой точко от тях.

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

  • Create New...