Jump to content
  • С приключването на футболния сезон в Англия приключи и лятната кампания на фен клуба на Арсенал България за присъединяване към организацията. Въпреки колебливото представяне на отбора и незавидното място в крайното класиране, неблагоприятната ситуация с COVID-19, която ни принуди да не можем да гледаме любимия ни отбор точно в моменти, когато имахме повече свободно време и всички съпътстващи от тази ситуация негативни последици, привържениците на Арсенал в България показаха, че не са забравили за любимия си отбор! Това показват цифрите, след като през настоящата кампания повече от 50 нови фенове на Арсенал се присъединиха към най-големия официален фен клуб на чуждестранен отбор в България (ASCB).
    Този положителен за фен клуба показател беше допълнен и със спечелването на рекордната 14-а купа на Англия. Освен, че това е уникално постижение за клубната история на Арсенал, спечелването на купата дава право на отбора отново да участва в европейските клубни турнири, а това винаги носи много емоции на българските фенове на Арсенал, които oчакват с нетърпение гостуванията на „топчиите“ в Европа.
    Тази възможност ще имат и всички новоприсъединили се към организацията, стига ситуацията с COVID-19 да позволява посещение на футболни срещи.
    Освен възможността да кандидатства за билети за домакинските мачове във Висшата лига и гостуванията в Европа, всеки официален член получава и членска карта и подарък от организацията, който за предстоящия сезон ще бъде преведена специално за ASCB на български език автобиографична книга на един от най-вълнуващите легенди на Арсенал - Иън Райт.
    „От УС на ASCB приветстваме новите попълнения  и благодарим за доверието на „преподписалите“ и се надяваме заедно да преживеем много приятни футболни емоции и да участваме в многото обществени инициативи, които фен клуба организира или подкрепя (първите от които ще е почистване и обновяване на спортна площадка в кв.Лозенец в град София този уикенд,а в края на месеца момчетата от клон Шумен ще почистят карето около ‚КлубЪ“) и  заради които за ASCB вече се говори от Лима до Баку“ – заяви Петко Александров, член на УС на ASCB.
     

    Измина почти седмица след успеха и завоюването на 14‘та ФА купа. Все така в приповдигнато настроение след спечеленият финал ще се опитаме да подредим и всички новини и спекулации, които заваляха от Северн Лондон, почти непосредствено след финала. Те не са и никак малко, като подчертаваме, че някои от новините са официални, други са спекулации и слухове, макар и от най-достоверните източници.
    Ще започнем с официалните такива. В изявление направено в сряда (05.08.2020) от клуба обявиха, че се разделят с 55 служители поради загубите породени от пандемията COVID-19. Това определено дойде като гръм от ясно небе, особено след спечелването на финала. Тук държим да отбележим, че бе обявено, че тези действия са предприети, както поради създалата се ситуация около вируса, така и че решението е взето за издигането на клуба на следващото, по-високо равнище във футболен аспект. Макар и в изявлението да се твърди, че съкратените са много добре подбрани и в никакъв случай не са на случаен принцип, то там личат имената на доказани скаути, работели в клуба години наред. Да сме по-точни, с клуба се разделят скаутските звена отговарящи за Англия, Шотландия, Ирландия, Франция, Белгия, Испания, Португалия, Германия, Австрия, Нидерландия, Италия и Швейцария. От тях, може би, най-много се откроява името на Франсис Кагияо, човекът отговорен за привличанията на Сеск Фабрегас, Ектор Бейерин и Габриел Мартинели. За момента, незасегнат изглежда остава скаутския екип отговарящ за Бразилия и Южна Америка.

    Както се досещате, темата е обширна и широка, а освен това доби и доста голям отзвук из медиите на острова, пък и не само. Както повечето пъти и тук монетата има 2 страни. Едната такава е, че въпреки тлъстият джоб на собственика Стан Кронкье, съкращения в крайна сметка последваха, като последствията от тези действия може и да се окажат доста негативни. Другата страна, пък, е че скаутската работа върви към застаряване, като Арсенал ще се опита да се договаря директно с приближени на ръководството агенти на дадени играчи. По подобен модел се действа в Реал Мадрид, Барселона, ПСЖ, Ювентус и други. При този вариант под светлините излизат Еду Гаспар и Раул Сенлехи, като особено вторият има сериозни връзки и приятелства с агенти на играчи по света.

    Тук, обаче, идват и текущите играчи на Арсенал. И за да е пълна картинката се заговори, че футболистите са бесни от това решение, предвид факта, че самите те, или поне голяма част от тях, си намалиха заплатите до края на сезона и докато отшуми пандемията. Това стана факт през месец март, именно за да бъдат избегнати съкращения в клуба. Споменава се още, че момчетата на Микел Артета са поискали незабавна среща с ръководството за изясняване на ситуацията. Всичко това идва в лек контраст от изключително приятните емоции последната седмица. Ние се надяваме това да приключи положително и в крайна сметка плюсовете да бъдат много повече от минусите за клуба. Оставаме на вас да помислите кое е редно и кое не, както и дали това решение е правилно.

    За да не разваляме купона след спечелената купата, пък и все пак е лято, нека се върнем на по-футболните теми свързани с евентуалните нови играчи и напускащи такива. Отново подчертаваме, че редовете по-долу са изцяло в графата спекулации, и макар да са от достоверни източници и да не са никак малко, те все още не са официални новини.
    Вероятно, най-радостният и хубав слух е този свързващ текущият наш голмайстор и човека вдигнал 14‘тата ФА купа като капитан – Пиер-Емерик Обамеянг. Говори се, че нападателят се е съгласил на нов 3 годишен договор на 300 000 паунда седмична заплата. Настроението се приповдига и от факта, че му е било обещано Арсенал да е актвен на пазара и да доведе подходящите играчи, за да може отбора да е в топ 4 още следващият сезон. Второ мнение и две лица на монетата тук няма. Всички обичащи Арсенал се надяваме това да стане факт възможно най-скоро!

    Откъм приходящи трансфери, за момента най-сериозният слух е свързан с крилото на Челси – Вилиан. Бразлиецът е свободен агент и се говори, че се е съгласил да подпише 3 годишен договор с „топчиите“ на заплата около 100 000 паунда седмично. Това изглежда като истинска бомба, предвид много добрата му форма в последните сезони и факта, че за него се бореха още клубове като Ман. Сити, Барселона и отбор от САЩ – Интер Маями. Слуховете твърдят, че играчът се е съгласил на оферта с по-ниска заплата, защото евентуалният договор ще бъде за 3 години, а не за 2, както са били останалите предложени. Тук добавяме и че Артета изрично е пожелал играча да се присъедини. Очаква се да бъде представен официално в началото на другата седмица. Би било горчив удар по Челси, макар и да имаме едно на ум за не дотам успешни подобни трансфери.

    Още един бразилец, дали е изненада това предвид написаното по-горе, се свързва с евентуален трансфер в Арсенал. Това е на защитникът на Лил – Габриел Магальеш. Той бе основно свързан с Ман. Юнайтед, но Арсенал се е намесил в последният момент, а спекулации се носят, че е добър приятел с Никола Пепе, че дори са имали разговор за атмосферата в Лондон и проекта Артета. Стойността на сделката би била около 30 милиона паунда.

    Слуховете за евентуален наем на Каутиньо от Барселона, както и за такъв на Дани Себайос за още една година все още са активни. Надяваме се и те да станат реалност. Припомняме, че ви запознахме с тях по-обстойно в предният ни материал преди финала срещу Челси.
    За завършек ще поговорим и за евентуалните напускащи. Сред тях най-вероятен такъв е Матео Гендузи. Появиха се информации, че новият треньор на Виляреал, а именно Унай Емери, иска да закупи младият французин. Спекулира се за сума от около 25 милиона паунда. Другият заминаващ си, по всяка вероятност е Лукас Торейра. За уругваецът има интерес от Милан, Торино и Фиорентина. За сума, обаче, не се споменава. Заговори се за евентуална продажба и на Алекс Лаказет. Ювентус проявяват интерес, Атлетико Мадрид също следи ситуацията. Тук сума също не известна за момента. На Ейнсли Мейтланд-Найлс пък му било казано, че е свободен да си търси нов отбор, ако се появи подходяща оферта за клуба. Все така неясно остава бъдещето на Месут Йозил. Агентът на немският плеймейкър на няколко пъти загатна, че Йозил няма да си тръгне от Арсенал, макар че 10‘ката не е помирисвал терен след подновяването на сезона. Ситуацията тук се очертава повече от любопита, предвид съкратените служители и заплатата на Месут от 350 000 седмично.

    Още вероятни напускащи ще бъдат Сократис, Сеад Колашинац и някой измежду Роб Холдинг и Калъм Чеймбърс. За тях, обаче, слухове за момента липсват.
    Припомняме, че трансферният пазар е вече отворен и всеки момент може да има движение и официални новини. Страницата на фенклуб Арсенал България ще Ви направи свидетели на всичко важно случващо се в клуба, отбора, както и официалните новини и неофициалните слухове около трансферният прозорец. Също така, тук може да следите и за нови исторически материали свързани с Арсенал, футболни анализи свързани с играта, подкаст, както и всички новини около фенклуба на отбора. Stay tuned.

    В поредния епизод от подкаста на Фенклуба на Арсенал в България съм придружен от Пламен Томов и Георги Горанов, които са част от екипа на Фенклуба, грижещ се за новата визия и съдържание на нашата интернет страница. Говорим си за Артета и промените, станали под неговото ръководство, както и за неговото влияние върху клуба. Обсъждаме Обамеянг и бъдещето му в Арсенал, следене на чуждестранен футбол през 90-те в България, исторически мачове, преживявания на живо и още много неща. Приятно слушане!
     
     
    Много се изговори и много се изписа за финалът за купата на Футболната Асоциация през тази 2020 година. Е, вече може със задоволна усмивка да си отдъхнем и да кажем: „Арсенал спечели и прибра своята рекордна 14‘та купа!“ Този турнир сякаш е направен за Арсенал и това се доказа отново в събота вечер. „Топчиите“ надвиха своят Лондонски опонент с 2:1 като всичките момчета в червено-бяло напълно заслужиха да вдигнат купата след показаното на терена.
    Микел Артета стартита с познатият си състав и формация от последните няколко мача. На вратата бе Еми Мартинез. Пред него, тройката в отбрана бяха Кириън Тиърни, Давид Луиз и Роб Холдинг. В средата като опорни полузащитници стъпиха Гранит Джака и Дани Себайос. Като „уинг-бекове“ стартираха Ейнсли Мейтланд-Найлс и Ектор Бейерин. В предни позиции триото оформиха Пиер-Емерик Обамеянг, Алекс Лаказет и Никола Пепе.

    Арсенал започна малко по-мудно и страхливо двубоя. Въпреки, че първата опасност бе пред вратата на Челси, когато в 3’та минута Обамеянг засече с глава центриране на Найлс от ляво, но топката мина в страни от вратата. Само 2 минути по-късно Челси излезна напред в резултата. Отбраната на Артилеристите бе разкъсана в центъра. Голът за сините отбеляза Пулишич, след асистенция с пета на Оливие Жиру. Челси продължи да владее топката и да е отборът изглеждащ по-добре на терена. Това продължи до към първото техническо спиране за вода, когато явно Микел Артета преобърна своите момчета и Арсенал заигра доста по-добре. Така се стигна до 25‘тата минута, когато след невероятен удар на Пепе топката попадна във вратата на Челси. Феноменалният гол, обаче, не бе зачетен и това бе правилно решение. След намесата на ВАР се видя, че Найлс е останал в засада при паса си към Пепе. 3 минути по-късно Обамеянг се озова очи в очи срещу вратарят на сините, получил разсичащ пас от Тиърни в ляво. Топ стрелецът на Арсенал бе поваелн в наказателното поле от Аспиликуета и съдията посочи бялата точка. Безпощадното изпълнение от габонеца донесе неистова радост в червено-бяло. 1:1. Арсенал видиме стоеше по-добре, като дори и притежанието на топката се бе обърнало в полза на „топчиите“ в последните минути. Въпреки това нови голове до края на първото полувреме нямаше.

    Второто полувреме започна равностойнно, като двата отбора се бранеха добре и се вкопчиха в люта битка за всяка педя земя. Опасните положения липсваха до 67‘та минута, все пак Обамеянг не бе казал последната си дума. Това стана по невероятен начин като попадението му за 2:1 доказа световната класа на габонеца. След страховит спринт от Ектор Бейерин, намерил със сетни сили Пепе пред наказателното поле, последния отклони топката към Обамеянг. Последва магическо залъгващо движение, преминаване през защитник на Челси и копване на топката над вратаря за 2:1. Красота типична за Арсенал и напомняща славните дни на клуба от близкото минало.

    Челси се хвърли в щурм до края на мача за да търси изравняване. Момчетата в червено-бяло, обаче, като че ли имаха отговор на всичко и не позволиха никакви по-сериозни опасности пред Еми Мартинез. Аржентинският вратар, от своя страна, пък внасяше нужното спокойствие и командваше умело защитата си. За това доказва и фактът, че най-интересното до края на мача бе вторият жълт и съответно червен картон получен от Матео Ковачич, след нарушение извършено срещу Гранит Джака. И така, след 7 минутно продължение на второто полувреме, което продължение като да изглеждаше цяла вечност, Арсенал спечели мача и прибра 14‘та рекордна купа на ФА. Започнаха и празненствата, като може би е хубаво да отбележим, че Обамеянг изпусна купата преди да я вдигне, което разсмя съотборниците му и целият щаб.

    Ето какво заяви и старши треньорът Микел Артета след края на двубоя. „Горд съм и блгародаря на играчите за показания характер и невероятното представяне. Не е лесно да се върнеш в мача след като си получил гол толкова рано. Благодаря и на всеки един, който повярва в мен още с пристигането ми. Естествено, имаме още много работа за вършене, но сега е време да празнуваме. Най-много благодаря на феновете. Те го заслужаваха, тази купа е за тях“, завърши испанецът. Така Артета се првърна в един от малкото хора, които взимат купата като капитан и като треньор. И двете с Арсенал. Няма как да не се усмихнем на този факт.

    Така с приповдигнато настроение, усмивки и купон завършва една от най-тежките кампании на клуба в последно време. Всички се надяваме Артета да бъде подкрепен от борда, особено предвид, че се класирахме за европейските турнири следващият сезон. Пожелаваме здраве и късмет на момчетата и на всички свързани с отбора, ползотворен трансферен прозорец и тази купа да е само началото на още много подобни щастливи моменти.




    Автори : Даниел Георгиев & Пламен Томов

     
                              Магия, страст, традиция. Това носи дългият път към Уембли. А тази арена на слава и герои, преплетени в една особена нишка, тази вечер ще приеме 139-ят финал за Купата на Футболната Асоциация. Турнирът, който винаги ще има специално място в сърцето и душата на футболния запалянко. Турнир, чиято датировка започва от далечната 1871 година и е най-старото футболно състезание, което още се практикува. Ежегодно в борбата за отличието се включват отборите от първите 10 нива в английската футболна пирамида. Целта е Купата, която понякога е наричана галено "малкият калайдисан идол’’ rли пък някоя сензация с т.н. "убийство на гиганти". И двете са еднакво сладки, като усещането зависи от калибъра на участниците в надпреварата. Трофеят, който представлява 18-инчова прелестна купа е бил предоставен за пръв път от Martin, Hall & CO на цена от 20 паунда. Тя е била толкова впечатляваща, че през 1895 година е открадната от магазин за обувки в Бирмингам, собственост на Уилям Шилкок. Трофеят по онова време е бил в ръцете на Астън Вила и поради тази причина от Футболната Асоциация глобяват клуба в размер на 25 паунда. Обявената награда за намирането на "идола" е на стойност 10 британски лири, но откриването му така и не се случва. Очаквано, след това е заменен с точна реплика до 1910 година. 12 месеца по-късно идва време и за новата визия на трофея. Тя е предоставена от Fattorini & Sons. И се запазва така чак до 90-те години на миналия век, когато през 1992 година е заменена с нова реплика. А през 2014-та, Арсенал на Арсен Венгер вдигна за първи път над главите си последния и най-нов вариант на трофея. Осъвременената купа от 3 части е така направена, че да издържи на всякакъв удар. По тази причина, тя е значително по-тежка от своите предци. 

     Е, вече знаете за какво си говорим, така че Дами и Господа, настанете се удобно, защото е време за шоу. С познатата марка ФА Къп. Северен срещу западен Лондон за финал на футболния сезон в Англия. Червено-бели срещу сини. Микел Артета срещу Франк Лампард. Но този път от страничната линия. Тази вечер, гравьорът ще изпише името на един измежду Арсенал и Челси върху сребърния кант на трофея. След последния съдийски сигнал, една от цветните ленти на купата ще бъде премахната и върху нея ще остане само тази на победителя. Една повече от вековна традиция, която се спазва и до днес. 
                                            
     Точно 736 клуба са участвали в историята на турнира. А първият победител е тимът на ФК Уондърърс. Това се случва на 16 март, 1872 година. Само те и Блекбърн Роувърс успяват да постингнат най-много последователни успехи - по 3 през 70-те и 80-те години на 19 век. През годините финалът за купата е игран на различни и интересни места. Първото от тях е Кенингтън Овал в Лондон. Последват финали в т.н. ’’кристален дворец’’ на Кристъл Палас, Игрището на Окфордския университет, Лили бридж във Фулъм, Рейскуорс граунд в Дарби, стадион Фалофийлд в Манчестър. Също така на Гудисън Парк, Стамфорд Бридж, Бърндън парк в Болтън и Олд Трафорд. Фигурира дори името на Брамъл Лейн в Шефийлд. От 1923 година насам, финалният мач се провежда на Уембли в Лондон, като в мача Болтън и Уест Хям е записан рекорд по посещаемост от 126 047 зрители, но се говори, че вероятно около 200 000 са били в този ден около терена. Този първи мач на известния, като "Имперският стадион" е наричан "Финала на белия кон", тъй като има легендарна фотография, на която се вижда полицай на бял кон, опитващ се да въдвори ред сред тълпата искаща да гледа знаменателното събитие. Изключение прави финалът през 1970 година, който е изигран на ’’Олд Трафорд’’ в Манчестър между съставите на Лийдс и Челси/това е преиграване, поради тогавашния регламент и изиграването на преиграването на алтернативен от Уембли терен/. В началото на този век, финалът бе игран за първи път извън територията на Англия. В периода от 2001 до 2006 година включително, арена на двубоите е стадион Милениум в Кардиф, Уелс. Причината бе реконструкция и модернизиране на стадион Уембли. 
                                            
     Тази вечер едната част на Лондон ще има честта да върне купата в своята витрина. И като се заговорихме за витрини и трофеи, Арсенал може да се похвали със своите рекордни 13 купи. Когато говорим за финали на Уембли е някак си трудно да си представим, че Арсенал няма да участва в играта. Първата спечелена Купа на Асоциацията е през 1930 година. Тогава легендарният Хърбърт Чапман извежда Артилеристите до отличието. Датата е 26 април, а по ирония на съдбата противник на ’’топчиите’' е съставът на Хъдърсфийлд Таун. Именно от този клуб, Чапман се премества в Северен Лондон, където завинаги променя посоката на играта. Един истински гений и модернизатор за своето време, оставил следи, които са видими и до днес. Той е в основата на въвеждането на физиотерапевти и масажисти, както и за наличието на осветление на стадионите. В споменатия финал срещу Хъдърсфийлд през 1930 година, двата състава излизат заедно на терена в чест на Чапман. Тази традиция се запазва и до ден днешен в света на футболната игра.
                                             
    Само шест години по-късно, през 1936 година Арсенал побеждава с минималното 1:0 Шефийлд Юнайтед. Втората купа на Футболната Асоциация е спечелена с късен гол на Тед Дрейк, а по онова време "остриетата" играят във Втора дивизия.
                                            
     На ’’топчиите’’ им се налага да изчакат до 1950 година, когато те вдигат третата си купа. В онзи 29-ти април, пред 100 000 зрители, Арсенал надиграва състава на Ливърпул с 2:0 след голове на Реджиналд Люис. Незабравимият капитан Джо Мърсър вдига купата, а това са само част от щрихите, които го правят легенда на клуба, както и на Евертън, Астън Вила и особено на Манчестър Сити.
                                           
     Знакова година за "топчиите" е 1971. Именно тогава Арсенал осъществяват първия си дубъл. Титлата в старата Първа Дивизия е спечелена на стадиона на градския противник - Спърс. Датата е 3-ти май. Само пет дни по-късно, на 8-ми май, Арсенал излиза на Уембли в спор за купата като шампион. Опонент на състава отново са мърсисайдци, както през 1950 година. Мачът стига до продължения. Минутата е 111-та, когато легендарният Чарли Джордж отбелязва победния гол за 2:1. Мачът завинаги ще остане във фолклора на състезанието с начина, по който играчът отпразнува своето попадение.
                                           
     Не след дълго, клубът отново печели на ’'Уембли’’. Датата е 12-ти май, 1979 година, а съперници са Арсенал и Манчестър Юнайтед. Мнозина наричат този мач за най-великият игран някога в турнира. И са в пълното си право. "Топчиите" водят убедително с 2:0 до края на първото полувреме. "Червените дяволи" обаче не се предават и нанасят своите удари в 86-та и 88-та минута за 2:2. Но това далеч не е всичко. Веднага след изравняването на резултата Алън Съндърланд засича центриране и отбелязва за 3:2 и Купата отново е в Лондон след разочароващата загуба от Лийдс Юнайтед в т.н "стогодишен финал" през 1972 година.
                                            
     1993 година. На Арсенал са нужни два мача за да вдигне трофея за шести път. Този път отборът изпречил се на пътя им е Шефийлд Уензди. Първата среща завършва при резултат 1:1. В реванша "артилеристите" стигат до победа с 2:1 след гол на Анди Ринигън в 120-та минута. В онази 1993 година, Арсенал става първия отбор в Англия, който постига дубъл от двете домашни купи - Купата на ФА и Купата на Лигата.
                                           
     16 май, 1998 година. Почти 80 000 по трибуните на ’’Уембли’’ и Арсенал срещу Нюкасъл Юнайтед. До онзи момент, ’'свраките’' имат две победи над Арсенал във финали за отличието. При третия опит Арсенал ликува. Марк Овермарс и Никола Анелка оформят крайното 2:0, а това означава и втори дубъл за клуба и първи такъв под ръководството на Арсен Венгер.
                                           
     4 май, 2002 година. Арсенал - Челси. За първи път тези два отбора се срещат във финален двубой. Рей Парлър открива по страхотен начин, а Фреди Люнгберг добавя още по-красив втори гол. 2:0 и осма купа за "топчиите", както и трети дубъл за клуба и втори в ерата на Венгер. От този мач е култовата реплика "Това е само Рей Парлър" от коментатора на мача, който е спокоен, че нищо опасно няма да се случи, само за да види малко по-късно един от най-великите голове във финали във вратата на подкрепяния от него Челси.
                                           
     Идва и момента, в който за първи път в историята си Арсенал защитава спечеления трофей. Тимът се чувства добре на стадион ’'Милениум’’ в Кардиф. Три поредни финала и след загубата от Ливърпул през 2001 година, следва втора поредна купа спечелена на 17 май, 2003 година. На пътя на "артилеристите" се изпречва съставът на Саутхямптън. Единствен гол, дело на Робер Пирес малко преди края на първата част прави разликата между съперниците. Този финал ще остане в историята като единственият, който е игран на закрито. Покривът на стадиона е затворен поради лошите метеорологични условия, а с познатото и любимо 1:0 Арсенал печели своята девета купа.
                                           
     След невероятния сезон 2003/04, когато Арсенал завършва без загуба, но губи в полуфиналите от Манчестър Юнайтед идва време за реванш срещу своите стари съперници от севера. На 21-ви май в Кардиф, Венгер и Фъргюсън извеждат своите отбори в една от вечните класики на футболна Англия. След дузпи, последвали нулевото равенство за 120 минути футбол Арсенал печели купата, като в главни герои се превръщат Йенс Леман и Патрик Виейра. Бившият немски вратар спасява дузпата на Пол Скоулс, а френският капитан отбеляза хладнокръвно с последният си удар за клуба. Общият резултат след изпълнението на 11-метрови наказателни удари е 5:4 в полза на лондончани. 10-та купа за клуба и 4-та за Арсен Венгер.
                                          
     И тук някъде успехите на "топчиите" изчезнаха за дълго време. Трябва да изминат девет дълги години, преди клубът отново да се поздрави с успех. Датата е 17-ти май, 2014-та година. Изпълненият до краен предел ’'Уембли’' приветства Арсенал и Хъл Сити. Съвсем изненадващо ’’тигрите’' повеждат с два бързи гола, преди Санти Касорла да намали за 1:2 от пряк свободен удар. В 71-та минута се стигна до изравняването с гол на бившия капитан Лоран Косчиелни. В последвалите продължения по-хладнокръвни се оказаха момчетата на Венгер, като Оливие Жиру с пета в наказателното поле осигурява головото подаване за Аарън Рамзи в неговия най-силен сезон за Арсенал. Така уелсецът печели 11 Купа на Асоциацията, празнувайки в стила на Чарли Джордж от 1971 година.
                                          
     На следващата година, отборът на Арсенал защитава трофея от предходната кампания, като това се случва за втори път в неговата история. На 30-ти май, 2015-та година два легендарни клуба от двата най-големи града в Англия излизат в спор за отличието. Арсенал срещу Астън Вила. Арсен Венгер има възможност да изравни Джордж Рамзи по спечелени трофеи в надпреварата(Рамзи има 6 титли на Англия и 6 Купи на ФА с Астън Вила през 19 век) и момчетата на Професора не пропускат тази възможност, като записват разгромна победа с 4:0. Головете са дело на Тио Уолкът, Алексис Санчез, Пер Мертезакер и Оливие Жиру. Микел Артета вдига отличието като капитан на клуба.
                                          
     През 2017 година Арсенал получи шанс да излезе като едноличен лидер по брой на спечелени купи. На 27 май съперниците от Челси, току що станали шампиони на Англия, се целят в дубъл в потвърждение на футболните залози. Ранен гол на Алексис дава преднина на червено-белите, преди Диего Коща да изравни за 1:1. Но шоуто едва сега започваше, когато появилият се като резерва Оливие Жиру центрира и героят от 2014-та година Аарън Рамзи засича с глава за крайното 2:1 и рекордна 13-та Купа на Футболната Асоциация. С този успех Арсен Венгер се превърна в най-успешният мениджър в състезанието със своите 7 завоювани отличия. Това е и последният трофей във витрината на "артилеристите" до този момент.
                                          
     Днес Арсенал излиза за рекорден 21-ти път в спор за отличието, а срещу тях е гордостта на Западен Лондон. Челси има запазено място сред най-добрите в надпреварата. Със своите 8 спечелени купи, момчетата на Франк Лампард и техните фенове имат не един и два повода за гордост през годините или поне през последните 50 години от историята на този турнир. Тимът печели първата си титла на старата Първа Дивизия през 1955-та година, а през същата година е добавен и трофея от т.н. Комюнити Шийлд. Годината е 1970-та, когато "сините" се добират до така желаната Купа на Футболната Асоциация. За целта обаче трябва да изиграят два двубоя срещу тима на Лийдс Юнайтед. След 1:1 на Уембли се стига до преиграване на Олд Трафорд в Манчестър на 29-ти април, като след близо четири часа футбол общо в 2-та мача, ’’пенсионерите’' се добират до 2:1 с победен гол на Дейвид Уеб. През 2020 година се навършват 50 години от този първи триумф за Челси в надпреватата.
     Привържениците на Челси трябва да преживеят повече от 20 годишно чакане за да видят отново как техните любимци вдигат трофея. Това се случва на 17 май, 1997 година. Един срещу друг излизат съставите на Челси и Мидълзбро, като това е и първото участие на Боро във финал за ФА Къп. Челси открива резултата още в първата минута чрез Ди Матео. Еди Нютън добавя второ попадение за крайното 2:0. Втора купа за "сините" и първа за Рууд Гулит след тежката загуба на отбора с 0:4 във финала през 1994 година срещу Манчестър Юнайтед.

     20-ти май, 2000-та година е датата на последния финал за този трофей на стария Уембли преди неговата реконструкция. Челси - Астън Вила в едно добре познато съперничество между тимове от двата най-големи града на Англия. Със скромното 1:0, ’’сините'' прибрират третата си купа в историята и втора в рамките на три години с гол на Роберто Ди Матео.

     Челси вписва името си в историята на турнира и като първия отбор спечелил финал след реконструкцията на Уембли. През 2007 година, тимът се превръща и в третия клуб, който печели домашен дубъл от купи - купите на Асоциацията и на Лигата. Преди тях, това правят Арсенал през 1993 година и Ливърпул през 2001 година. На 19-ти май, 2007 година Челси и Манчестър Юнайтед в една от новите класики на английския футбол и отново минимална победа с 1:0 за хората на Жозе Моуриньо, което е и първи негов успех в надпреварата. Успехът бе изкован благодарение гола на Дидие Дрогба в продълженията на двубоя.

     128-ми финал за Купата на Футболната Асоциация противопостави Челси и Евертън. На 30 май, 2009 година Луис Саха открива за ’'карамелите’' след само 25 секунди игра, а това се оказва и най-бързия гол в историята на състезанието. Малко по-късно Дидие Дрогба и Франк Лампард правят пълен обрат за отбора от Стамфорд бридж.

     Челси успява да задържи трофея при себе си в две поредни години за първи път от основаването си с победата на 15 май 2010 година. Челси срещу Портсмут в един мач, изпълнен с драма. В началото на втората част ’'помпи’' получават правото да изпълнят дузпа, но Петър Чех спасява удара на Кевин-Принс Боатенг. Само няколко минутки по-късно, Дидие Дрогба вкарва от пряк свободен удар за 1:0. Франк Лампард също се оказва грешник в мача, като пропуска дузпа за Челси и така попадението на Дрогба се оказва достатъчно за шестата купа за Челси и шеста в кариерата на Ашли Коул. Финалът остава в историята с и това, че е първия в който и двата отбора са пропуснали дузпа. А, Дейвид Джеймс е най-старият вратар взимал участие във финал, преди да играе за Англия и на Световното първенство в ЮАР месец по-късно. 

     На 5 май, 2012 година в спор за трофея Челси се изправи срещу Ливърпул. Рамирес и Дрогба дават преднина за ’'сините’', преди Анди Керъл да върне едно попадение, което се оказва недостатъчно за мърсисайдци и достатъчно за седмата купа в турнира за Челси. В този мач Ашли Коул печели рекордна 7 купа в историята, като футболист(1 с Арсенал и 6 с Челси), а Дидие Дрогба става единствения играч вкарал в 4 различни финални двубоя и втори във вечната ранглиста на голмайстори във финали с 4 гола след Иън Ръш, който има 5 попадения в мачовете за трофея.

     Челси добави 8-та си и последна Купа на ФА през 2018 година. Противник на тима в онзи двубой бе повече от познат, да не говорим за неговия мениджър: Манчестър Юнайтед, воден от Жозе Моуриньо. На 19 май, 2018 година гол от дузпа на Еден Азар след нарушение срещу Оливие Жиру, води в рая възпитаниците на Антонио Конте.
     Какъвто и да е формата на състезанието, Арсенал и Челси винаги са ни поднасяли футболни класики. През годините се насладихме не на едно и две впечатляващи лондонски дербита. Днес обаче залогът е голям. Победител в 139-ят финал за Купата на Футболната Асоциация. Артилеристите имат да си връщат с лихвите на своят опонент заради изгубеният финал на Лига Европа миналата година. А самата идея, че Микел Артета и Франк Лампард се изправят един срещу друг ни кара да настръхнем. Тези бивши капитани на своите клубове, достигнаха финалната фаза на турнира още в първата си кампания начело. Двата отбора са се срещали два пъти до този момент във финал, като Арсенал неизменно е печелил. Ние, феновете на Артилеристите, се гордеем с 13 спечелени отличия в най-старият футболен турнир. И сме готови да посрещнем 14-то такова с усмивки по лицата и бира в ръка. Каквото и да се случи днес, ние сме Арсенал ! Вчера, днес, утре. Завинаги ! Успех, момчета ! Върнете купата там, където е нейното място ! Вкъщи ! 
                                             
     Сбирки за мача ще има в клонове на ASCB в цялата страна. She wore a Yellow Ribbon !
                              

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...