Считано от 29 юли Арсенал има в състава си ново попълнение, с което защитата на клуба придобива(надявам се)заплашителни за всеки противник размери. Кой е Рикардо и защо толкова се шуми около него? Роден е в Рим на 19 май 2002 г. и започва да тренира в школата на АС Рома, където и подписва своя първи професионален договор през 2018 г. Тогава жестока контузия в коляното едва не прекратява кариерата му, още преди дори да е стартирала. За радост младежът се възстановява и прави своя дебют на 1 август 2020 г. при победата на терена на Ювентус с 3:1, като Рикардо веднага прави впечатление освен с играта си в защита, но и с участие в офанзивните действия на „джалоросите“. Печели дузпа и дори отбелязва гол, който обаче за негово съжаление е отменен. Неговото първо попадение е срещу Йънг Бойс в Лига Европа. След кратък период под наем в Дженоа, следва постоянен трансфер в швейцарския Базел, където именно през сезон 2022/23 Калафиори изиграва 22 мача в швейцарската суперлига и с впечатлението което създава, си осигурява завръщане в Серия А в състава на ФК Болоня. Тук под ръководството на Тиаго Мота, Рикардо разцъфтява на своята нова позиция на централен бранител. Разцъфтява заедно с целия тим на „червено-сините“, които пишат история и се класират за Шампионската лига, нещо непостигано от тях от далечната 1964-65 г. За да бъдем коректни първо на позицията на централен бранител го пуска Хайко Фогел в Базел, а Мота доразвива тези качества в Рикардо. Отново в мач с Ювентус той записва своя дебютен гол в лигата, при това говорим за цели две попадения при зрелищното 3:3 със „Старата госпожа“. За съжаление на Рикардо и на неговите съотборници след неговата смяна Ювентус вкарва 3 гола и спечелва точка, но с това не може да открадне шоуто на новия герой на Серия А. През този великолепен сезон за своя отбор, в който Болоня записва 15 сухи мрежи и третата най-добра отбрана след тези на Интер и Ювентус, Калафиори се налага като един от най-добрите футболисти в италианското първенство, а с това си спечелва и повиквателна за „Скуадра Адзура“ за предстоящото Европейско първенство. И то какво първенство за Калафиори, който впечатлява с участието си на терена както в защитен, така и в офанзивен план и въпреки автогола срещу Испания, със своето представяне е един от малкото ярки тонове в иначе безцветното представяне на вече бившите европейски първенци. Рикардо Калафиори действително се катапултира в орбитата на едни от най-качествените и обещаващи защитници в настоящия момент, като ролята на бившият му наставник във ФК Болоня Тиаго Мота е фундаментална. Използвайки неговите силни качества и отличен ляв крак, двукратният победил в Шампионската лига го преквалифицира от ляв защитник или опериращ по целия ляв фронт на игралното поле в централен такъв. Отличната визия за играта и способността да организира атаките на своя отбор с пасове от дълбочина или пък преходи през целия терен са част от достойнствата на Калафиори, а освен това силната му игра във въздуха и включването в противниковите наказателни полета ще създава проблеми на солидните и твърди отбрани на Острова. Въпреки високия му ръст от 188 сантиметра се отличава с много добра техника и контрол върху топката и това му дава възможности да играе във формация с двама или трима централни бранители, докато на оригиналната му позиция като краен бранител е особено полезен с пробивите по крилото и центрирания от тъч линията към своите съотборници в съчетание с бързото връщане в дефанзивен план, когато топката е загубена. Предстои да разберем на каква позиция ще бъде използван, но знаейки тактическия ум и мотивационен гений на Микел Артета можем да очакваме изненади с италиански привкус. Лично мое мнение, особено след като изгледах и видеа с акценти от играта му е, че в негово лице Артета ще опита да циментира позицията на левия защитник, която остава някак невралгична и с доста ротации в годините на управлението му. Предстои да видим, но индикациите определено са обещаващи и дават достатъчно вариации за игровия облик на Арсенал в дефанзивен пран. Калафиори заяви при представянето си като футболист на Арсенал, че това е мечта за него, която има още от 12-13 годишна възраст, защото е следял Висшата лига и звездите, които играят в нея. Смята, че това е правилното място за него, защото проекта на Артета и Еду е обещаващ и насочен към постигане на значими резултати и успехи в годините напред и това именно го мотивира да избере „гордостта на Лондон“. Разбира се, Жоржиньо също му е повлиял, въпреки краткото им познанство от националния отбор на Италия, а факта че негови близки са хора като Даниеле Де Роси и Франческо Тоти показва от какво качество е младежът и с какво доверие се ползва сред най-големите в италианския футбол. Доверие, което му дава и всеки един привърженик на Артилерията по света.
Идването на футболист от Апенините и то високопрофилен такъв ме накара да се поразровя из хрониките на игралите за Арсенал футболисти и да Ви представя с няколко думи и другите италианци, носили прочутата червено-бяла фланелка. В цялата история на чуждестранния футболен легион на „топчиите“, италианците са едва четирима. Ако се напънете може и да се сетите за имената им, но съм почти убеден че това ще предизвика не малка доза размисъл към миналото. Не защото не са били добри футболисти, но вероятно не са се оказали на правилното място(защото Арсенал е винаги правилно място) в правилното време. И така нека Ви представя тези имена:
Артуро Луполи през 2004 година, когато е на 17 години идва от Парма, където е вкарал забележителните 45 гола в 22 мача за тяхната формация до 17 години. Дебютира за Купата на Лигата, а второто му участие е също в този турнир, като бележи и 2 гола за победата с 3:1 срещу Евертън. Кариерата му в Северен Лондон не потръгва и впоследствие играе в Дарби Каунти, Фиорентина, Норич Сити, Шефилд Юнайтед, като се превръща в истински футболен номад с цели 18 клуба, на които е защитавал цветовете.
Вито Маноне е футболист на Арсенал от 2005 до 2013 г. и е най-дълго служилия италианец за „артилеристите“. Въпреки това записва едва 23 мача на врата. Идва от Аталанта на 17 години и дебютира през 2009 година, а за периода си в клуба е бил 3 пъти под наем: един път в Барнзли и на два пъти в Хъл Сити. За кратко става титулярен избор, но в крайна сметка напуска в посока Съндърланд. Маноне все още играе, като е част от отбора на Лил.
Емилиано Вивиано. Помните ли го? Има 6 мача за Италия и дойде в Арсенал през 2013 година под наем от Палермо с опция за закупуване. За този един сезон не записва нито минута на вратата на отбора. Вивиано говори ласкаво за Арсенал, въпреки че не играл никога за отбора, но определя периода си като много добър опит. Тогава е свършил наема му във Фиорентина и е трябвало да се върне в изпадналия Палермо, но избира Арсенал, а освен тези отбори натрупва солидна кариера, участва на Олимпийските игри в Пекин, а в момента защитава врата на Асколи.
Жоржиньо. За него се знае всичко, бе приет с известен скептицизъм, свързан с миналото му като футболист на Челси, но за времето в Излингтън се превърна във важна единица и обърна мнението на привържениците с играта си. Спечелил какво ли не в кариерата си, натрупал солиден стаж като национален състезател на Италия той може да бъде само от полза за клуба и адаптацията на своя сънародник в Англия. През новата кампания вероятно ще има по лимитирано участие предвид възрастта му, но мотивацията, спокойствието и въздействието върху отбора и съперниците е без никакво съмнение много важно за Арсенал.
С голямо съжаление се сещам и за Николо Гали. Син на легендарният вратар Джовани Гали, той идва в Северен Лондон когато е на 16 години и печели младежката Купа на Асоциацията през 2000 г. Връща се в Италия да завърши своето образование и загива при трагичен пътен инцидент с мотопед, когато е все още на 17 години през февруари 2001 г. Тук отново виждаме връзката на Арсенал с ФК Болоня, защото той е бил под наем в отбора от стадион „Ренато Дал`Ара“, а впоследствие с Такехиро Томиасу и сега Рикардо Калафиори нещата стават съвсем сериозни по оста Лондон - Емилия-Романя. За него Арсен Венгер и Лиъм Брейди говорят със суперлативи, а „Професорът“ казва, че е имал огромен талант и е щял да бъде бъдещ капитан на Арсенал и Италия със своята класа, зрялост и интелект, които е показвал от най-ранна възраст. Но, не би….
В заключение се надявам, както и цялото семейство привърженици на Арсенал, че Рикардо Калафиори ще влезе в обувките на Жоржиньо и ще спечели много трофеи на Острова с прочутата „червено-бяла“ фланелка. Пожеланията са да развие типичните италиански дефанзивни умения и достигне до класата на онази великолепна формация в защитата на Арсенал начело с Тони Адамс!
BENVENUTO, RICCARDO!
