Jump to content
  • Арсенал гостува на Кристъл Палас в мач от 31 кръг на Висшата лига. След изиграването на двубоите през уикенда, в момента хората на Микел Артета заемат 5 позиция във временното класиране с актив от 54 точки (от 28 изиграни мача). Победа довечера не само би върнала ''артилеристите'' в Топ 4, но и чрез нея те ще се доближат на само 2 точки зад Челси. Палас от своя страна се намират на 12 място с 34 токчи. В предходния двубой, в който Арсенал и Кристъл Палас се срещнаха, резултатът бе 2:2. Тогава на Емиратс, ''топчиите'' се добраха до равенството в продължението на срещата, когато Александър Лаказет изравни, за да донесе точката. Днес Патрик Виейра ще се изправи отново срещу Арсенал на Микел Артета, а интересното е това, че съвсем наскоро наставникът на ''орлите'' бе включен в ''Залата на славата'' на Висшата лига. Патрик Виейра се справя доста успешно към този момент с отбора на Кристъл Палас, като неговите момчета дори се класираха за 1/2-финалите на ФА Къп. Още подробности преди лондонското дерби в следващите редове. 

    Кога: Днес, 4 април, 22:00 часа. 

    Стадион: Селхърст Парк, Лондон.

    Телевизия: Диема Спорт 2.

    Рефер на двубоя: Пол Тиърни.

    Новините в Арсенал: Под въпрос със своето участие са Такехиро Томиясу и Аарън Рамсдейл. Японеца не е играл за Лондончани от началото на януари насам. На провелата се пресконференция преди срещата Микел Артета сподели, че той е получил повтаряща се травма, но на другия прасец. Артета допълни, че треньорският екип прави всичко по силите си, за да може Томиясу съвсем скоро да се върне към формата, която той показваше в участията си до месец януари. Колкото до Аарън Рамсдейл, през уикенда той все пак е тренирал наравно със своите съотборници. Младият страж е получил контузия още по времето на срещата с Ливърпул, но тогава той все пак доигра мача. Именно поради тази причина Бернд Лено зае мястото му под рамките на вратата в гостуването на Астън Вила, което бе спечелено с 1:0. Имаше съмнения и около Букайо Сака, който по време на паузата беше заразен с Ковид-19. Той обаче също е тренирал на пълни обороти и бе потвърдено това, че вече се чувства отлично. И като стана въпрос за Букайо Сака, според спекулациите, от Арсенал ще му бъде предложен нов договор. Букайо е неизменна част от титулярния състав на ''артилеристите'' и несъмнено е една от най-важните фигури през тази кампания. Говори се, че новият договор ще го обвърже с клуба за 4 години, а заплатата му ще бъде четворно увеличена. Всички останали състезатели в отбора са на линия за довечера, а освен това се очаква Марсело Флорес да попадне в групата за двубоя. Мексиканеца е част от отбора на Арсенал до 18-годишна възраст и играе като атакуващ полузащитник. Дали пък не е настанало време да станем свидетели на изгряването на още една млада звезда в червено и бяло?!
    Въпреки че през изминалата седмица нямаше мачове от Висшата лига, в Арсенал се случиха две важни неща за отбелязване. Микел Артета спечели отличието за ''Мениджър на месеца във Вл'', което се оказа и 2-ро негово такова през настоящата кампания. Другото нещо за отбелязване е това, че Арсенал победи Брентфорд (2-ят им състав) с 4:1 в приятелски двубой. Срещата се изигра пред закрити врати на Лондон Колни, а попаденията на сметката на ''артилеристите'' бяха отбелязани от Александър Лаказет (хеттрик) и Роб Холдинг.
    Важно е да споделим и това, че през новата кампания клубовете във Висшата лига ще могат да разчитат на 5 смени по време на двубой, а летният трансферен прозорец ще отвори на 10 юни и ще затвори на 1 септември в 11:00 часа наобяд (българско време).
    Завършваме новините преди двубоя със спекулациите около новите екипи на Адидас за сезон 2022/23.



    Думите на Микел Артета преди мача: ''За нас е от изключително значение да бъдем сплотени и единни. Стараем се да създадем сигурна основа, върху която да надграждаме. Нашите привърженици също са от изключително значение. Те са неразделна част от нас, както и ние от тях. Искаме да ги радваме все повече и повече. В интерес на истината, паузата за националите отбори ни се отрази сравнително добре. На мен и на моите момчета. Знаете, че бях рожденик и по този повод имах възможността да прекарам известно време със семейството и прителите ми. Сега отново сме на прага на двубой от първенството и трябва да бъдем фокусирани. Върху това, което ни очаква до края на кампанията и върху представянето ни. Предстои ни труден мач. Кристъл Палас се представят страхотно напоследък, а работата, която Патрик Виейра върши начело е просто страхотна. Той е огромна личност с огромни постижения. Съвсем нормално е той да бъде част от ''Залата на славата''. Патрик го заслужава, защото той бе един от футболистите, които промениха Висшата лига завинаги.''



    Игра с прогнози във форума на ASCB: 


     

    „Помни кой си, какво си и кого представляваш!“
    Крилата фраза, изречена от една от най-обичаните фигури, свързани с Арсенал. Фраза, която всеки може да приложи към своя живот, фамилни традиции, наследство и ценности, които изповядва. Фраза, изречена от една от най-трагичните фигури в историята на лондонския клуб и избродирала със златни букви името си в аналите на футбола на Острова. Днес стават 20 години от смъртта на един истински кавалер както с топката на терена, така и извън него. Олицетворение на класа, стил и възпитание. Джентълмен, който бе като британски лъв на терена с бразилска филигранна техника. И не случайно е наричан "Бразилецът от Люишъм". Той завоюва 2 титли на старата Първа дивизия, спечели 14 повиквателни за Англия, в които „трите лъва“ нямат загуба, но не можа да спечели битката с рака. Не я спечелва, но спечели любовта и сърцата на всички истински привърженици на "Великата игра" независимо от цвят, пол или клубно пристрастие.
     
     
     Истинските хора не умират!
    Велика фигура, която и до днес е обичана от феновете на Лийдс Юнайтед, Челси, Манчестър Сити, Хъл Сити и Норич Сити, чиито цветове е защитавал с чест и гордост. А пък фенове на Арсенал го обожават, защото той показа какво е да бъдеш отдаден на това което обичаш и на хората които те обичат. Забележителен е начинът, по който Роки приема случващото се дни преди края. Обажда се на своята майка Линда и на нейното притеснение за начина, по който говори той спокойно и отговаря, че му трябва малко почивка и след като поспи всичко ще бъде наред. Каква ирония, след като заспива завинаги, той се превръща в легенда, която кара дори привържениците на противниковите отбори да замълчат в знак на уважение към ценностите, обаянието и харизмата, които този човек е излъчвал. Големи са притесненията часове след неговата кончина, когато на „Хайбъри“ трябва да се срещнат Арсенал и Спърс от провокативно поведение по време на минутата мълчание в негова памет. Арбитърът Пол Дъркин е бил предупреден да прекъсне мача, ако има вулгарно поведение от гостуващите привърженици. Но не би. Това е един от мачовете, когато всички запазват уважение към един тих, възпитан и галантен човек от една отминала епоха, който по онова време вече изчезва като модел футболист и личност, когато все повече егоизма властва в играта.

    С Шампионската купа за сезон 1991 година! 
    В книгата си за него Джeймс Лейтън казва, че усмивката, добротата и човещината, прибавени към неговата футболна класа го правят незабравим и днес, а Кен Бейтс, който го привлича в Челси, смята, че би бил истинска телевизионна звезда, като футболен анализатор. В годините, когато се наложи като стил минутите за почит да бъдат с ръкопляскания, за да се избегне евентуално освиркване, реакцията на феновете на Тотнъм в оня мач, показва каква личност е бил Дейвид Рокасъл. Иън Райт говори през сълзи за своя приятел и съотборник, с кого са израснали в един район на Голям Лондон. Райти смята за любим мач своя дебют за Арсенал, когато вкарва 3 гола на Саутхямптън, а Роки добавя още един гол, но по-важното, което казва, че най-голямата негова привилегия в играта не са титлите и купите или пък мачовете за Англия, а това че е бил съотборник с Дейвид Рокасъл.

    Приятели на и извън терена. Завинаги!
    Иън Райт споделя в своята автобиография "Футболът, моят живот!" /която от фен клуба "Арсенал България" издадохме в началото на 2021 година/, че  новината за смъртта на Роки на 31-ви март, 2001 година направо го смазва. И въпреки че тя не идва като гръм от ясно небе е бил неутешим. Като малко дете, което се съдира от плач и нищо не е способно да го успокои. Дни наред не е можел да излезе от това състояние, като е понесъл загубата толкова тежко, че и до ден-днешен не желае да си спомня за онзи ужасен период.
    Райти се връща в спомените си именно към онзи мач на стадион The Dell, за който споменах : "Любимата ми футболна снимка е от мача Саутхямптън-Арсенал през септември 1991 година – шампионатния ми дебют за "артилеристите". В кадъра аз лежа на тревата, разперил триумфално ръце, а Дейвид Рокасъл, току-що довкарал отбитата от вратаря след мой удар топка, тича към мен, за да отпразнуваме заедно попадението. След като Роки откри резултата, аз добавих хеттрик за победата ни с четири на нула в най-великите деветдесет минути от футболния ми живот".
    За Дейвид Рокасъл връзката с привържениците винаги е била в основата на неговото поведение извън терена. Той никога не отказва автографи и снимки, дори да са били сто души, като отделя еднакво време на всички със своята заразителна усмивка. И не го прави от жажда за внимание, а защото истински обича привържениците. Иън Райт си задава въпроси в своята книга, към които се включвам и аз: "Как ли би реагирал Роки на днешните фенове, много от които са ужасно невъзпитани, разглезени и нахални?".
    Мантрата на Дейвид винаги е била „Помни кой си, какъв си и кого представляваш!“. Тази фраза остава дълбоко гравирана в основите на ФК Алсенал Лондон и е като символ и отправна точка за поведението на много от привържениците на големия ""червено-бял" клуб в житейското им поведение. Роки казва следното на Райти: „Иън, всичко, което правим е за феновете. Винаги когато те спират, им отделяй по петнайсет-двайсет секунди от времето си, защото това е нещо, което те ще помнят цял живот!“ /всички ние помним как Иън Райт отдели внимание на българските "топчии" на Акропола в Атина или как споделя публикации от нашите instagram или Twitter профили в социалните мрежи/.
    И, именно поради тези причини ние всички помним Дейвид Роукясъл вече 20 години след неговата кончина. Лично аз и всички от ASCB се надяваме неговите житейски ценности и историите в автобиографията на Иън Райт да бъдат модел за поведение и подражание на всеки един привърженик на ФК Арсенал Лондон!
    Арсенал показва огромно уважение към своята непрежалима легенда, като титулната страница на програмата за мача срещу Ливърпул на 04 април 2021 година е посветена на Дейвид Рокасъл/това е заглавната снимка и на нашита статия посветена на Роки/.

    Пореден елемент на класа от страна на ФК Арсенал Лондон!
    R.I.P. to the football Legend from Arsenal Supporters Club Bulgaria!!!

    We didn't want to see this
     
    Barca Batterers and a tale of 2 red cards
    Sometimes in life you don’t want to write a column. This is one such. I have kept on avoiding this one as I have little good to say. The team from the Nou Camp destroyed us like we destroyed Tottenham. I know in advance that I will be lucky to find any metrics that will favour Arsenal. The good thing about this is that most of you reading will be familiar with these clashes. Our first game was in 1999 in the Champions league group stage. We had a great team, the famous back five was still strong, Overmars, Llungberg, Henry, Kanu, Bergkamp, Vieira and others graced our team. We were bloody good, in theory a match for anyone but at that point Europe was hard for us. They were good, Enrique, Figo, De Boer, Rivaldo, Kluivert and a guy called Guardiola who got clattered by Gilles Grimandi fairly late on to leave us down to 10 men.

    The first red card
    Enrique scored a scrappy one early on but they couldn’t score another. We were picking up yellow cards at an unbelievable rate, it was easier to say who didn’t get a card. They only got 2. But the red card seemed to wake us up, the ball was in their box immediately afterwards pinging around until Kanu got an awkward toe to it and it went in. 1-1 at the Nou Camp in our first match! Barcelona, we will send you home crying in London.
    A Wembley Hammering
    But no, we were the ones crying, 4-2 to Barca. It was an incredibly exciting match if you were not a Gooner. They were one nil up from a penalty when Tony Adams was clearly outside the box. Rivaldo slotted home and then Enrique scored straightaway to make it 2-0 after 15 minutes. There were lots of chances and a cert penalty not given to us. Towards the second half, Bergkamp scored to make it 2-1. We still had an opportunity. Wenger need to get them going for the second half. But they scored on 56 – 3-1. Then Cocu on 69 and we were beaten. A late goal from Overmars didn’t make a difference. They had shown us who the bosses were.
    And of course the next match was the most famous Arsenal one for most of you out there reading. The Champions League final 2006. The time I was most disappointed. Of course for me our greatest match was Liverpool 1989, and we won that and it was magic, incredible.
    Why Lehmann, why?
    But here was regret and frustration. I watched it in Murphys in Sofia and when Lehmann was sent off on 18 minutes I feared the worst. I have still not truly forgiven Lehmann for that. Sol Campbell scored on 37 and somehow we had a chance. We were playing like demons and even creating some chances. Barcelona didn’t really sparkle but on 76 Samuel Eto’o scored a well worked goal and truly I was worried. Then Belloti scored a bit of a scrappy one and I was sick. It is so hard being an Arsenal fan. We deserved to win, in my opinion, and would have if Lehmann had chosen not to foul. Barca deprived me of my greatest dream, the big cup, the biggest cup, the one I wanted.

    The second red card
    We got a chance of revenge in 2010 in the quarterfinals but they were ruthless 6-3 over 2 matches. The mighty Zlatan scoring 2 in the first at the Emirates for 2-2 and then some player called Lionel Messi scored 4 for 4-1 at the Nou Camp. Has anyone heard of him? Thierry Henry hid on the bench for them in the 2 matches.
    We win, or do we?
    We had them the next year in the round of 16. And we won the first match. We sent them home crying. David Villa scored early but 2 goals in the second half By Van Persie and Arshavin finished them off. Until the next match when Messi scored 2 and Xavi 1 to make it 3-1 after Busquets scored for us with an own goal. We couldn’t even have a real win against them.

    I don't know this guy
    Our last chance was in 2016. But Messi was on hand to annihilate everything for us again. Who is this guy? 2 goals and 2-0 at the Emirates. Arsene Wenger was starting to struggle by this stage and his time was nearly up. At the Nou Camp we scored through El Neny but Neymar, Suarez and, you guessed it, Messi demolished any dreams we may have had. Why oh why did I write about this team? Rivals? They are laughing at us. I am sure they call us Arsenal 3 free points.
    Trophies, you must be joking.
    I know what you are saying now, Gus, what about trophies? Surely we can match them for that? Readers, what can I say? They have so many more trophies than we have that I have got dizzy trying to count them. The FA Cup – our trophy? They have 31 Copa Del Reys! 5 Champions League! 26 La Liga! Forget about it, every trophy I try they obliterate us. Don’t look, you will get depressed.

    This boy was a bit useful
    Star players? They had Maradona, for Christ’s sake. Cruyff, Stoichkov, Neymar, Xavi, Iniesta, Ronaldinho, Eto’o, Ibrahimovic, Lineker, they even had Thierry Henry, Overmars, Petitt and now even Aubameyang. I have missed out so many I could stay here all day. I am writing this part without consulting any sources and I can think of so many players it is unbelievable. And that is without mentioning that guy who scored all the goals against us. They have at least 3 players in that list who are contenders for greatest player of all time. I truly don’t think we have one.

    Yes, hide your face, Thierry
    There’s always next year
    So, all I can do is apologise, dear readers. I know you don’t want to read about Arsenal the losers. Barcelona the big bullies who send us home crying to our mammies saying the big boys hurt us. I just have to dream that Arteta can do it. Next year we take on Barca and Bayern and we dump the 2 of them in the bin. Please, Mikel, is that too much to ask?

    Здравейте, фенове! 
    22 март се оказа прекрасен ден за английския футбол. Първа пролет пукна, а с нея и новината, че мистър Mike Dean официално обяви оттеглянето си от реферирането във Висшата Лига след края на сезона. 
    През последните няколко седмици на преден план отново стана актуална темата за съдийството в мачовете на Арсенал. Отборът повиши качеството на представянето си от началото на 2022 година и като изключим загубите от Сити и Ливърпул, то траекторията на резултатите и качеството на футбола са определено възходящи. Артилеристите се наместиха трайно в ТОП 4 с реални шансове за класиране в зона ШЛ след края на сезона. 


    Разбира се, оставащите мачове са меко казано предизвикателни и нищо няма да бъде ясно до последно. 

    Важно е да се отбележи, че в горната таблица не е включен отложеният ни мач срещу Тотнъм, тъй като към момента на писане на тази статия, все още няма насрочен ден и час за този двубой. 
    Тази прелюдия е важна, тъй като колкото по-нагоре се озоваваме в класирането, сякаш пропорциално по сила и обратно пропорциално по обективизъм отношение получаваме от съдийската колегия в Англия. 
    За никого не е тайна, че през последните години английски съдии почти не присъстваха да ръководят мачове от големи футболни форуми като Европейски и Световни първенства. Тази статия е фокусирана върху Арсенал, но държа дебело да подчертая, че проблемът с нивото на съдийските отбори засяга всички (е, може би без Сити и Ливърпул  ).
    И за да не бъда голословен, днес съм ви подбрал няколко ключови момента от близкото и далечно минало, които донесоха доста негативи за отбора, включително и прекратяването на и до ден днешен неподобрения рекорд от 49 мача без загуба.
    FA Cup ¼ Final 2001/02 vs Liverpool - Mike Riley
    За начало, ще ви върна дори още по-назад през далечната 2001 година. На Хайбъри се играе ¼ Финал от FA Cup. Съперникът е Ливърпул. Съдията - Майк Райли. 
    66 мин.; червен картон за Киоун. Ситуацията е такава, която в днешно време не би била отсъдена по същия начин. Футболист на Ливърпул отправя дълъг извеждащ пас към Джерард, който е сам срещу Мартин Киоун, който го задържа. Коментаторът отбелязва, че страничният съдия е отсъдил засада, но след консултация м/у рефера и Майк Райли, последния решава да изгони Киоун като последен в защитата. https://youtu.be/GAdLhiHVMEs?t=5331  70 мин. червен картон за Бергкамп. Единоборство м/у него и защитник на Ливърпул, при което изглежда, че Бергкамп настъпва крака на футболиста на Ливърпул. Повторение така и не е показано, а Майк Райли отново се съветва със странични съдия и изгонва 2-ри играч на артилеристите в разстояние от 4 минути. В последвалата суматоха човек от трибуните хвърля предмет по Карагър, който решава, че трябва да му върне жеста и замеря предмета в посока феновете. Карагър също бива изгонен минута по-късно. Нагледен пример за неумело и аматьорско ръководене на футболен двубой. https://youtu.be/GAdLhiHVMEs?t=5584 71 мин. червен картон за Карагър. След последвалата суматоха от изгонването на Бергкамп, от трибуните полита предмет, който уцелва Карагър. Той пък решава, че е редно да върне "жеста" и да захвърли предмета обратно към трибуните. Действие, за което също бива изгонен от Майк Райли. https://youtu.be/GAdLhiHVMEs?t=5638 49 Undefeated End
    24-ти октомври 2004 година. Една от най-злощастните дати от историята на Арсенал.  Арената е “Олд Трафорд”. Съдията отново е… Майк Райли. 
    Арсенал вече са натрупали поредица от 49 двубоя без загуба и са се прицелили в своя 50-ти мач, в който ще бъдат непобедени, но насреща им застават 11 футболисти в червено, трима в черно и един яростно дъвчещ дъвка шотландец на пейката на Юнайтед.
    В този ден Арсенал излиза сам срещу всички. 
    Този мач оставя едно от най-ярките срамни петна и често се дава за лош пример не само в Англия, но и по света. Денят остава в историята и още с цветущите заглавия “Battle of the Buffet” и “PizzaGate”. През тези години сър Алекс вече  беше изградил своята диктатура в Юнайтед, а съдийското съсловие му беше в малкия джоб. Майк Райли в частност. Двубоят ще се запомни с невъобразимото количество брутални фалове срещу футболисти на Арсенал и целенасоченото малтретиране срещу Хосе Антонио Рейес, който не успява да завърши двубоя. За капак на всичко, Уейн Рууни прави откровено грозна и явна симулация в наказателното поле, с която печели дузпа за Юнайтед, която Рууд Ван Нистелрой реализира с лекота. Двубоят завършва при крайното 2:0 за Юнайтед, с което те слагат край на вълшебната серия от 49 двубоя без загуба на Арсенал в първенството. В тунела на Олд Трафорд след мача се разразяват поредица от ситуации, като се твърди, че сър Алекс е бил замерен с парче пица от Сеск Фабрегас. Арсен Венгер дори стига до там да нарече Нистелрой “измамник”, за което, разбира се, получава глоба от 15 000 паунда. И не на последно място е коментарът на Фил Невил за събитията през 2004 година - “Знаехме как да победим Арсенал. Знаехме как да ги предизвикаме и да ги разгневим. Умишлено атакувахме Рейес, както и [Тиери] Анри и [Робер] Пирес. Знаехме, че ако се опитаме да извадим от баланс техните най-технични играчи, тези които правят играта им, можем да продължим да спечелим играта с качеството, което притежавахме." Видеото е компилация от всички нарушения, които са извършени от футболисти на “червените дяволи”.  https://www.youtube.com/watch?v=mM747L9Wf8M&ab_channel=evadparry
    И след тази историческа ретроспекция е време и за малко статистика и за последните 2-3 сезона. Ще дам няколко конкретни примера:
    Двата жълти картона на Мартинели в мача срещу Уулвс - главно действащо лице е Майкъл Оливър. Ситуация, която е безпрецедентна и надали ще се повтори в близките години. Правилникът никога не се тълкува буквално. Това беше един момент, в който отново лъсна некомпетентността на Оливър, който, очевидно пожела място в сутрешните заглавия на английската преса.  Да не говорим, че ако не беше свирен авантаж, Мартинели щеше да получи първо жълт картон и надали щеше да си помисли да извършва втори подобен фал.  Репутацията на Джака - Гранит Джака се превърна през годините в любимец за съдийското съсловие на Острова. Вече е достигнат етап, в който дори самото му просъствие в стартовия състав е предпоставка за силни залози за сигурен жълт (а понякога и червен картон). Джака беше жигосан с етикет “груб” футболист и тази му репутация сякаш никога няма да бъде изчистена. Държа да отбележа, че наистина през годините ни е провалял в доста мачове с глупавите си постъпки, но когато получи жълтия си картон в мача срещу Астън Вила преди няколко дни, това просто бе черешката на тортата. Съдията показа с жестове, че санкционира Джака заради натрупани нарушения (или действия, които е извършил), но реално извършеният от него фал беше първият му в двубоя. През последните 2 месеца се забеляза една тактическа промяна, която Артета направи. Вижда се, че Джака е по-изнесен напред към атакуващите футболисти, като по този начин ангажиментите му в дефанзивен план са сравнително редуцирани и са делегирани повече към Томас Партей. Следователно Джака получава по-голяма свобода в атакуващ план и по-малко поле за “грешка” при загуба на топката в невралгична част на игрището. И, забележете тази статистика… В последните си 13 участия във Висшата лига Гранит Джака е направил само 11 фаула. В 10 от тези участия той е извършил 1 или по-малко нарушения. За това време му бяха показани 6 жълти картона. Следователно 54% от неговите фалове са довели до жълт картон. Оставям коментарите на вас, драги читатели. Бих искал да акцентирам и върху няколко графики, които представляват абсолютни факти, които са неоспорими и всеки сам може да си извади заключение за това дали Арсенал получава справедливо отношение по време на двубоите във Висшата Лига.
     
    Първите две графики представят общия брой извършени нарушения за последните 2 сезона. В тях ясно си личи дали Арсенал е груб отбор или не.
    Следващата графика дава поглед над получените червени картони за последните 10 сезона и своеобразното ни класиране в тази негативна класация
    Последният щрих, който бих искал да отбележа е този, че през последните няколко месеца се наблюдава отявлено таргетиране на Букайо Сака, като е меко казано притеснителен начинът, по който противникови футболисти ритат и фаулират младият английски национал без да получат съответното възмездие. Въпрос на време е, ако не бъдат взети мерки, Сака да получи дълготрайна контузия (недай Боже!). 
    Темата със съдийството е и винаги ще бъде актуална, но е много важно и човек да умее да стои зад думите си с факти. Много често феновете на Арсенал биват упреквани, че неправомерно се оплакват за отношението, което получават на и извън футболния терен, но когато фактите говорят няма какво друго да бъде казано.
    И за да бъде позитивен финалът - ви оставям с едно прекрасно видео, което отбелязва 2000-ният гол, който Арсенал отбеляза във Висшата Лига, дело на ... Букайо Сака. Приятно гледане! 

    , London

    Above all else
     
    May the Fourth be with us
    Spurs A? Palace H, Brighton H, Southampton A, Chelsea A, Man Utd H, West Ham A, Leeds H, Newcastle A, Everton H
    And so the final 10 matches. The first 10 have to be regarded as a disappointment as we lost the first 3 badly. The arrival of more robust and better players gave us a dramatic boost but we still lost another 5 from the next 18. The good news is that we have Champions league in our own hands. We could have 84 points if we win all. That will get us 3rd place most like as it includes a win over Chelsea although in fairness, their run-in is easier than ours. I am going to say that we will not get 3rd place unless Chelsea have a collapse.
    So we are playing for 4th.
    Spurs, West Ham and Man Utd are our closest challengers and, realistically our only ones, unless Wolves win all their matches which gives them 70 points and even then, we have to drop 15. I cannot see us losing 5 matches, though. Plus they are playing Liverpool and Chelsea away in May and they will get nothing from those matches. Wolves are out of the equation for 4th and it would require a huge downfall for them to overhaul us. Such a failure would of course mean other teams would pass us out.

    Bruno Lages -out!
    Our real opposition?
    West Ham are in a better position than Wolves by 2 points but even then they are facing a very bad run-in. Chelsea away and Man City plus us at their home. I am going to say that a draw at the London Stadium will mean they will not catch us. They are also playing in Europe which will stretch their resources even further. West Ham out, then.

    David Moyes - out!
    Manchester United? They are the big imponderables. It is very difficult to say where they will win or lose points. They can get 77 points meaning we have to drop 8. They have Liverpool away and Chelsea at home. Lose those 2 and I don’t feel they will come near us. The crucial match is us at home. If we beat them they won’t catch us. We must at least draw it though. That match could be crucial to knocking them out.
    Let's eat the Spuds

    Antonio Conte -out!
    And the Spuds? They can get 78 points. They have Liverpool away but the rest of their run-in is winnable. We don’t know when we will play them but we do know it will be White Cabbage Lane. But we have form there, don’t we? And every manager in the Premier league knows how to beat them – stop Son and Kane. Of course knowing it and doing it is easier said than done, however we have a good defence although I truly wish we have Ramsdale back for this one. Again win this and I feel that will be enough. A draw for sure is necessary.

    This Team are playing against us as well
    In one sense it is good that we play our nearest challengers in the run-in as we have our fate in our hands. But there is a problem. At this moment we play Chelsea, Man Utd and West Ham in a row. The sneaky Premier League may throw the Spuds in there as well. 4 crucial matches in a row! You read it here first. That will be pressure. Lose those four and we are scrambling for fourth for sure. Drawing them all may allow someone back in. Even so, if we win the rest we have 76 points and that should be enough. So, we know what we have to do. Beat the rest and at least draw all those.
    Some banana skins on oil 
    And so to the matches. Palace away under Saint Patrick Monday evening. We don’t have a choice, we have to win. They will stay up anyway. 1-2 will do nicely. 57 points.
    Then Brighton at home. They are struggling for goals recently but they are a dogged team. I hope we can sing one nil to the Arsenal.  1-0 60 points.
    Southampton away. We have been a bit patchy on trips down south but again we have to win this. I am hoping the away fans can sing one nil again. 0-1 63 points.
    Chelsea away. This will be difficult. They are well drilled, Thomas Tuchel has made them one of the best sides on the planet although maybe we can hope Europe drains them.  Perhaps this one will not go our way. 2-0. Still 63 points.

    Thomas Tuchel - in!
    Man Utd at home. This one I want to win. It will probably almost end their chances. I will be in London that weekend and I am hoping for a ticket. Anyone help? I am going to say we do it. 2-0. 66 points

    Ralf Rangnick - out!
    West Ham away. They are difficult to beat on their day, they never give up and will be anxious not to get beaten. I suspect a lot of effort from both sides and nothing happens. 0-0. 67 points
    The Spuds away. I am going to predict it will be somewhere in this group of matches. They are our closest challengers. Both will be nervy. Conte will want to nullify our young stars, Arteta will want to shut out Son and Kane. They both succeed. 1-1. 68 points.
    Leeds at home. Another game I am planning on going to. A win for Bulgaria and St. George’s Day the day before. Now Leeds are a team that we cannot truly predict. They seem to get involved in high scoring and maybe this will be the same. 3-2 to us. 71 points.
    Newcastle away. Eddie Howe is proving he is a good manager here. Maybe the toll of many hard matches in a row makes us struggle but he sneaks a win. 2-1 to the Magpies. Still 71 points.
    Everton at home. We might have already got 4th place but this one I feel we will win comfortably. Frank Lampard will probably get dismissed if they go down but I reckon by this point they will be safe. The players and Arteta will be fired up because they beat us last time and once we get one, we will get 2 more. 3-0 to the Arsenal and 74 points should see us nicely through to the Big Cup. Man Utd and Spurs would have to win all their other matches and they have some toughies.
    And Arsenal come home
    And so there you have it. Back to Champions league and the necessity for new players. I know there are several Academy players who could come through and Saliba might come home but to take the next step we need at least a couple of true top notchers. I hope we find them.
    So far I have come to within 3 points in my predictions in this series since I started last season. If I do so again I feel that will be enough, even 71 will be enough most likely. I love the way the fans are getting  behind the team this year and that will help. Also if we avoid crucial injuries although we do have Smith Rowe, Pepe and Nketiah up front. Lokonga, Elneny, Tavares, Cedric (or is he now first choice?), Holding and Leno further back so we can survive some injuries. I am nervous of this 4 in a row which the Premier League will almost certainly give us.
    But we should do it. It is in our hands. We can afford some blips but we can’t afford our confidence to go. We must bounce back when something goes wrong and it probably will. I think on all counts we will do it. Up the Arsenal.
     
     
     
     
     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...