Jump to content
  • Третата контрола на Арсенал бе в Хонг Конг, а съперник Тотнъм. „Артилеристите“ загубиха с 1:0, след меко казано лек гол, в края на първото полувреме.
    Микел Артета стартира със следната единайсеторка:
    Давид Рая бе на вратата. Пред него бяха подредени Бенджамин Уайт, Уилям Салиба, Якуб Кивиор и Майлс Люис-СКели. В халфовата линия Кристиан Ньоргор зае позицията на „шестицата“, а пред него бяха капитана Мартин Йодегор и Деклан Райс. Тройката в нападение бе Букайо Сака-Кай Хвертц-Габриел Мартинели.

    Стартовата единайсеторка
    Още в началните минути Арсенал пое инициатива. „Артилеристите“ изпълниха няколко корнера, в първите 5 минути, но не успяха да отбележат, въпреки че отправиха един опасен удар.
    Тотнъм, от своя страна, можеха да поведат, но ударът на Педро Поро от корнер, удари далечната греда.
    В първите 15 минути скоростта на двата отбора беше висока, което показа, че са в напреднала фаза от подготовката си. Арсенал бе тима, който владееше повече топката, но не създаде много опасности. „Белите“ опитваха атаки, главно отляво, но не застрашиха вратата на Рая.
    В следващите минути, “съседите” станаха малко по-опасни. В този период започна да се вижда една слабост, която преследва Арсенал последните сезони, а именно – корнерите. Давид Рая изпитваше много трудности и това бяха моментите, в които съперника можеше да отбележи.
    През това първо полувреме Арсенал нямаше това доминантно владеене на топката, което е характерно за отбора. В моментите, в които „артилеристите“ владееха топката, съперника се прибираше с всичките си играчи около дъгата на наказателното си поле и вътре в него.
    В 45-та минута Тотнъм поведе. Пас на Рая към Люис-Скели в центъра на терена доведе до грешка на младия англичанин, а Сар я вкара от около 40 метра. Много лек гол във вратата на „артилеристите“ и нова червена лампа за играта на Рая. Люис-Скели бе заобиколен от 4-ма играча на Тотнъм при получаването на паса и възможността за отнемане на топката бе изключително висока.
    Арсенал се опита да отговори веднага в продължението на първото полувремето, но последвалите няколко коренра не доведоха до попадение.
    Като цяло полувреме под стандартите на Арсенал. Отборът се опита да поеме инициативата, но Тотнъм бяха много добре организирани в защита. Това не бива да изненадва, предвид новия мениджър на отбора.
    Второто полувреме започна без промени в състава на Арсенал.
    “Артилеристите“ започнаха активно и в първите 15 минути буквално вкараха противника пред наказателното им поле. „Червените“ отправиха няколко опасни удара, но гол не бе отбелязан. Съперникът почти не играеше с топката и разчиташе предимно на контри.
    Въпреки доминантното представяне, Тотнъм имаха няколко опасни положения, едното от които бе изненадващо изпуснато от Мики Ван де Вен, който надскочи Люис-Скели, но не успя да вкара в опразнената от Рая врата.
    В 68-та минута Зубименди и Тросард замениха Ньоргор и Мартинели.
    Една минута след влизането си, испанецът можеше да отбележи, но ударът му от границата на наказателното поле премина над напречната греда.
    В 77-та минута Арсенал направи още няколко смени:
    Дауман, Мерино, Зинченко, Москера и Виктор Гьокереш замениха Сака, Райс, Люис-Скели, Кивиор и Хавертц. Това бе дебют за Москера и Гьокереш.
    Така отбора придоби следния вид:

    Арсенал след смените
    С първото си докосване и Дауман можеше да вкара, но ударът му бе блокиран от защитата на „белите“.
    В 84-та минута Тросард напусна, защото получи контузия и на негово място се появи Нелсън.
    До края на мача, Арсенал така и не успя да върне попадението и загуби двубоя.
    Като цяло може да се каже, че Арсенал не изигра добър мач. Видяха се старите проблеми с ниския блок и за пореден сезон Артета няма решение. Към момента индикациите са, че отбора ще има проблеми с отборите след средата на таблицата. Добрата новина за испанеца е, че все пак това го видя, по време на тази контрола.
    Второто полувреме бе много по-добро от първото, но беззъбата игра в нападение (16 удара, 13 корнера 1(?) точен изтрел), напълно логично доведе до тази загуба.
    Много слаб мач за Давид Рая. За съжаление през цялата подготовка испанецът не е във форма и това започва да се превръща в проблем. Много грешни решения и несигурност при статични положения.
    Букайо Сака също не бе на ниво и в този мач. Допусна много грешки, пасовете със съотборниците също няха неточни, връзката с Йодегор не се получи.
    Макс Дауман за пореден мач доказа, че не се притеснява от никой и нищо. Това момче е на противоположния полюс по отношение на формата. Същото може да се каже и за Мартин Зубименди.
    Дебют за Арсенал направиха Кристиан Москера и Виктор Гьокереш. За съжаление те нямаха много време и не се отличиха с някакви по-специални действия. Въпреки това може да бъде отбелязано спокойствието, с което Москера изнася топката и я разпределя. Гьокереш се отличи с доста агресивност към топката и веднага си пролича този „уличен“ подход към противника. Повече от тях ще се види другата седмица срещу Виляреал.
    С този двубой турнето приключи. Следва дълго прибиране към Англия и последен етап от подготовката преди старта на сезона.
    Арсенал победи Нюкясъл с 3:2, във втората си контрола в Сингапур. Головете за „артилеристите“ вкараха Микел Мерино, автогол на А.Мърфи и Мартин Йодегор от дузпа.
    В тази среща, Микел Артета излезе със следната единайсеторка:
    Давид Рая започна на вратата. Пред него четворката бе Бенджамин Уайт, Уилям Салиба, Рикардо Калафиори и Майлс Люис-Скели. В халфовата линия започна Мартин Зубименди, а пред него бяха позиционирани Микел Мерино и Итън Нуанери. В нападение стартираща тройка бе Букайо Сака (К), Кай Хавертц и Леандро Тросард.

    Стартовата единайсеторка
    Още мача бе в началото си и Нюкясъл поведе. Контраатака за отбора на „свраките“ докара топката до наказателното поле, където новото попълнение Еланга направи безпомощен Рая, макар и с известна доза късмет.
    В 10-та минута Арсенал създадоха опасно положение, но ударът на Тросард бе блокиран от защитата.
    В първите 30 минути, Арсенал не бяха на нужното ниво. Допускаха много грешки и неточни подавания, на няколко пъти бяха хванати на контри, едната от които фатално. Използваха повече дълги топки, отколкото сме виждали. Нюкясъл се бе прибрал в 4-5-1 при игра без топка, а „артилеристите“ нямаха идея как да преодолеят тези две стени. Както обикновено срещу Нюкясъл имаше няколко по-здрави от необходимото за контрола единоборства, при които Тросард и Сака бяха потърпевши.
    В 32-та, обаче, „артилеристите“ изравниха. Мерино открадна една топка в половината на Нюкясъл, последва комбинация Тросард-Хавертц-Мерино и последният отбеляза технично в долният ляв ъгъл. Трябва да се отличи и много добрата игра на Хавертц с гръб към вратата.
    В 34-та минута резултата вече бе 2:1 за Арсенал. Кай Хавертц центрира в наказателното поле, а младият Алекс Мърфи си отбеляза доста ефектен автогол.
    До края на полувремето Арсенал пое инициативата и не допусна нови опасности. Двата бързи гола определено изненадаха противника.
    Като цяло много подценено първо полувреме. Първите 30 минути, „артилеристите“ не бяха в мача. Много грешки, лошо позициониране и големи пространства за контри. След това дойдоха два бързи гола. Повели в резултата, Арсенал показаха малко по-добро лице, но не за стандартите на отбора.
    Второто полувреме започна с една смяна - Мартин Йодегор зае мястото на Итън Нуанери.
    В 48-та минута Рикардо Калафиори напусна с контузия. На негово място се появи Кивиор. Проблемите на италианеца, за съжаление, стартират още на подготовката.
    В 56-та минута Букайо Сака се опита да вкара с атрактивна ножица, но Поуп спаси топката на голлинията.
    Две минути по-късно Нюкясъл изравни. Джейкъб Мърфи пое една топка отдясно на атаката и с удар от дъгата на наказателното поле, много прецизно, я вкара в долния десен ъгъл.
    В 60-та минута Кепа, Мартинели и Дауман замениха Рая, Хавертц и Сака, малко след това Деклан Райс замени Микел Мерино.
    До 70-та минута, Арсенал отново не показа тази постоянност в играта. Отборът не владееше топката, допускаше опасности пред вратата. Физическата игра на Нюкясъл не бе по вкуса на „артилеристите“. Макс Дауман и Мартин Йодегор пробваха рефлексите на вратаря, но той не се поддаде на напрежението. Младият англичанин бе най-опасният играч на Арсенал.
    В 75-та минута Марли Салмон, Джош Николс, Олександър Зинченко, Кристиан Ньоргор и Андре Хариман-Анъс замениха Уилям Салиба, Бенджамин Уайт, Майлс-Люис-Скели, Мартин Зубименди и Леандро Тросард.
    Така състава доби следния вид:

    Съставът на Арсенал след всички смени
    В 78-та минута Макс Дауман отново стреля опасно, но вратаря на Нюкясъл изби топката.
    Пет минути по-късно, отново тийнейджърът бе в центъра на събитията. След като премина технично през Мат Таргет, той нахлу в наказателното поле, където бе бутнат от Жоелингтон и спечели дузпа за отбора си. Мартин Йодегор я превърна в гол. 3:2.
    До края на мача и двата отбора имаха своите шансове, но до промяна в резултата не се стигна.
    Не е представянето, което се очаква, но могат да се извлекат ползи от тази контрола. Макс Дауман за пореден мач доказа, че е готов за игра, поне за Купите. Може би най-добрият играч в мача, независимо че игра 30 минути. Добри впечатления остави Кай Хавертц, който се отличи с две асистенции, както и Мартин Зубименди, който отново контролираше центъра. Микел Мерино също заслужава да бъде споменат, макар да не се отличи колкото гореспоменатите. Всички останали изиграха доста посредствен мач, но тук влияние може да има и тежката подготовка и метеоролигичните условия, които не бяха оптимални, меко казано.
    С това завършва гостуването на Арсенал в Сингапур. Следва двубой срещу „белите“ от Северен Лондон в Хонг Конг.
    And so we say goodbye to:
    Jorginho - Flamengo (end of contract)
    Marquinhos - Cruzeiro (permanent)
    Thomas Partey - released (end of contract)
    Nuno Tavares - Lazio (permanent)
    Kieran Tierney - Celtic (end of contract)
    Takehiro Tomiyasu – released
    Will we miss any of them? Only Partey was a first choice so in footballing terms the answer is no, not really. On squad depth terms Jorginho, and Tierney also could do a reliable job when needed. Tomiyasu was an exceptional defender if not so great going forward. I feel he could still become a regret if he can sort out his injury problems. Tierney was by far the most popular of our leavers, we all loved his attitude, his short sleeves, his darts down the wing to lash in a cross or even score a goal. He will never be forgotten by Arsenal fans, that’s for sure. Can he recreate his career? We all hope so. Celtic and Scotland are a superb platform to keep him in everyone’s eye. Champions League football means big teams will stay aware of him. If he stays free of injury who knows what he can achieve? Let us hope.

    Am I the only one who will miss Jorginho?
    Jorginho is a player I always liked and his stats were always excellent, coupled with being a central midfielder he rarely got booked which was unusual. He was excellent at marshalling a team, particularly when defending a lead. He was a great backup, for sure. I will miss him although I suspect some fans will say, meh! He never managed to nail down a place so will never be a fan favourite. But to me, a miss all the same. Will Zubimendi or Merino manage first choice status or do a better job than Jorginho? The jury is out.
    Tavares and Marquinhos did not seem to be of the standard required, particularly Marquinhos. A bad decision by Edu, possibly down to a Brazilian bias. Tavares at Lazio is still in the spotlight and is young enough to make a dramatic uptick in performances. A Gnabry?  We shall see.
    No Party for Partey
    It is Partey who is the most complicated. He had what most consider his best season last time out, firefighting, winning the ball, surging forward and being undroppable. He has been plagued with court cases for several seasons now and it seems, if the allegations are true, that he never learned. One thing is certain, if he is convicted Arsenal will be excoriated for not distancing themselves from him, and taking the moral high ground. In football, you are presumed guilty until proven innocent and the constant boos he suffered from every opposing team’s fans meant that they could jump on that high ground. Is it fair? No. We have the presumption of innocence for a very good reason, to try to ensure that the innocent are protected.

    Kieran Tierney. easily the most popular of our leavers, short sleeves in the snow and a great attitude
    Make no mistake, though, if another player from an opposing team was facing the same charges , we would boo heartily. Why take a different attitude if he is your own? For certain, none of the booers know whether he is innocent or not and he is entitled to the presumption that he may be. By the same token, none of the Arsenal fans know whether he is innocent or not but they pretend  to ignore something that they would heartily join in on if he was on the opposing side.
    Even if he is innocent
    Let’s take, for the sake of argument, that he is innocent. He has had to put up with a torrent of abuse everywhere he goes home and away. A football career is short and is difficult while yes, being well paid.  But he then wouldn’t deserve all that abuse and an innocent man is being tormented based on the fact that he is a footballer and fans love booing a player. Football fans do it all the time. How many gay men have ever come out in football and that is legal in most countries? They know they will get booed wherever they go.

    Edu got Marquinhos badly wrong
    Ryan Giggs was never convicted of the charges against him yet I reckon he will never get a proper job in football again. Everyone makes up their mind about these things and never really change them. They convict people based on the newspapers and the media who give sensationalist accounts in a way that they would never do if it is someone close to them. The truth is, unless you are directly involved, you don't have the information to make up your mind the same as the judge and jury do. And we have to assume that if someone is not convicted, they could well be innocent and should be treated as such. Yes, people get away with things, but to counter that how many people get convicted and even executed while being innocent?
    Caught between Scylla and Charybdis
    My point is that this is not harmless banter that football fans indulge in, but a destructive tendency that destroys the lives of not just the person accused but also their families.

    Can Tavares be the new Gnabry?
    So, where now for Partey? If the case collapses will someone take him on? I suspect that maybe only Ghana might consider him. Of course, if convicted he will get a long sentence and at 32 his football career will be over. As I have said, for me, I do not know what evidence there is and I am only left with the presumption of innocence. Arteta insists that Arsenal have followed the correct procedures and yet, in football, and indeed, anyone in the public eye nearly always get taken out while allegations surface. Ryan Giggs lost his job with Wales before the case was dropped as have so many others.
    In theory, if a case is dropped, people should be allowed go back to their normal life but in the public eye, fed by a sensationalist media, the accused have got away with it and are entitled to receive continuing excoriation and a difficulty with finding work. Is it fair, no?
    And our chances of a major trophy go?
    And whither Arsenal now if Partey is convicted? They will be hammered for continuing to play Partey and not letting him go. Arsenal’s moral standing in the world of football will be impaired and Kroenke’s business empire may be diminished as activists try to harm their businesses.

    Could the scandal affect the Kroenkes?
    Thomas Partey may well go down as one of the most memorable figures in Arsenal’s history but it could be for infamous reasons. If convicted, there will be repercussions. Arsenal and maybe the Kroenke’s themselves will have to withstand a lot of media and fan pressure that would have been avoided if they had suspended or withdrew Partey when the allegations first surfaced. This pressure could well have an effect on the field. Maybe we would have to say goodbye (again) to our chances of a major trophy. As it is impossible to know Arsenal’s reasons in doing what we should be doing, upholding the presumption of innocence, it could lead us into a scandal that could hurt us. I can hear the fans now right at the start of games: “Same old Arsenal, always cheating”.
    Thomas Partey might end up as the most significant leaver we have ever had.
     
    Арсенал победи Милан, в първата си контрола от предсезонната подготовка, в Сингапур. Голът отбеляза Букайо Сака, в 52-та минута.
    За този двубой, Микел Артета избра следната единайсеторка:
    Давид Рая дебютира с номер 1 на гърба си. Пред него в защита бяха Бенджамин Уайт, Уилям Салиба, Рикардо Калафиори и Олександър Зинченко. В халфовата линия дебют за Арсенал направи Кристиан Ньоргор, а пред него бяха Деклан Райс и Итън Нуанери. В нападение бяха позиционирани капитана Букайо Сака - вдясно, Кай Хавертц – в центъра и Габриел Мартинели вляво.

    Стартовата единайсеторка
    Арсенал започна с традиционното владение на топката. Деклан Райс отправи първия удар в мача, от далечно разстояние. Постепенно Милан пое инициативата и до 15-та минута те бяха отбора, който владееше повече топката.
    Това, което направи впечатление, в тези минути, беше позиционирането на „артилеристите“ в 3-1-3-3, когато са с топка в краката  и 4-4-2 без.
    В 16-та минута Бенджамин Уайт изведе Букайо Сака, отдясно на наказателното поле, англичанинът навлезе до аутлинията и стреля, но топката му бе блокирана.
    Три минути по-късно Сака отново навлезе в същата зона, но този път центрира по земя. Топката обаче не намери негов съотборник и бе избита.
    Арсенал пресираше високо като на моменти можеха да се видят до 7 човека в противниковата половина. Това бе и известен риск, защото имаше няколко момента, в които „росонерите“ се измъкваха и създаваха риск за вратата на Рая, но до реална опасност не се стигаше.
    В 23-та минута Итън Нуанери се обърна по доста атрактивен начин, с топка в краката, но ударът му от границата на наказателното поле бе избит, със сетни усилия, в корнер.
    В следващите 10 минути Арсенал бяха по-активния тим и отправиха няколко удара, главно чрез Букайо Сака. Единственото по-сериозно нападение на Милан бе в 28-та минута, когато Рафаел Леао се опита да се отскубне от защитата, но бе застигнат и блокиран от Уилям Салиба.
    Между 30-та и 40-та минута двата отбора разделиха инициатива в играта. Милан отправиха няколко удара, но те бяха неточни. В този период добро впечатление направи Рикардо Калафиори, който изигра отлично ролята на алтернатива на Габриел.
    В края на първото полувреме именно италианеца можеше да открие резултата, но ударът му с глава, след заучено положение от корнер, бе избито от голлинията.
    Като цяло първата част бе в рамките на приемливото, имайки предвид етапа от предсезонната подгоптовка. На моменти Арсенал изглеждаше неуверен и трудно преминаваше от фаза с топка, към такава без.
    Много добро впечатление направи Итън Нуанери. Младежът бе заел позицията на Мартин Йодегор, но като че ли имаше малко по-свободна роля, защото се движеше и вляво, и вдясно, постоянно търсеше топката, за да я разпределя или да стреля. Букайо Сака също бе доста активен и изглеждаше излекуван от тази контузия, която го сполетя в края на декември.
    Рикардо Калафиори също направи добро впечатление. Защитникът бе партньор на Салиба и се отличи със спокойни и уверени отигравания. Определено на тази позиция той се чувства много по-добре, отколкото отляво като бек.
    Ньоргор, Хавертц и Мартинели изиграха добро полувреме. Новото датско попълнение се включи без излишни притеснения, докато германеца си личи, че е тренирал активно по време на лечението си. Бразилецът бе на обичайното си ниво на острие отляво и на обичайното си ниво, що се отнася до ударите към вратата.
    Бенджамин Уайт действаше активно вдясно и заедно със Сака направиха някои от марковите си взаимодействия.
    Рая нямаше много работа, Салиба – също. Зинченко участваше в изграждането на атаките, но не бе активен, а и в защита нямаше много работа.
    Деклан Райс показа познато ниво, но позицията му бе малко по-периферна, за сметка на Нуанери при игра с топка, особено в половината на съперника. Въпреки това отправи няколко удара от далечно разстояние.
    Второто полувреме започна с няколко смени:
    Якуб Кивиор, Леандро Тросард, Мартин Зубименди, Мартин Йодегор, Майлс Люис-Скели и Кепа Арисабалага замениха Давид Рая, Рикардо Калафиори, Олександър Зинченко, Итън Нуанери, Габриел Мартинели и Кристиан Ньоргор.
    Така съставът придоби следния вид:

    Единайсеторката за началото на второто полувреме
    Дебют за „артилеристите“ направиха Зубименди и Арисабалага.
    В първите 5 минути Арсенал пое инициативата, но на два пъти бе хванат на контра и благодарение на Салиба не се стигна до опасност пред вратата на Кепа.
    В 53-та минута Арсенал поведе в резултата. Продължителна атака на „артилеристите“ доведе центриране на Якуб Кивиор към далечната греда, където Букайо Сака я очакваше и я засече във вратата на Милан.

    AFT milan 4.mp4 Голът на Сака
    В 60-та минута Джош Николс, Макс Дауман, Микел Мерино и Марли Салмон, замениха Букайо Сака, Деклан Райс, Бенджамин Уайт и Уилям Салиба.
    Това бе и дебют за 15-годишните Дауман и Салмон. С особен интерес се чакаше излизането на терена на Макс Дауман. Младежът стартира отдясно на атаката, заемайки мястото на Букайо Сака.
    Зубименди започна малко по-плахо, но постепенно пое диригентката палка, дори в присъставието на Йодегор. Испанецът се отличи с някои интересни подавания и изостри играта от втора позиция.
    В 76-та минута, Микел Мерино намери топката с глава, след корнер, но топката бе избита от голлинията.
    В 79-та минута Рийс Нелсън замени Кай Хавертц като Тросард се премести на позицията на „деветката“.
    Три минути по-късно много силен удар на белгиеца, от около 25 метра, бе избит в корнер, с голяма доза късмет.
    До края на мача, Арсенал имаше още няколко възможности като най-опасна бе тази в 86-та минута. Тогава Нелсън центрира в наказателното поле и намери непокрития Йодегор. Норвежецът за пореден път показа своята неувереност пред гола, забави се и ударът му бе избит в корнер.
    С един от последните удари в мача, Нелсън стреля опасно, но отново не успя да преодолее вратаря на Милан.
    Като цяло Арсенал надигра своя съперник, особено през второто полувреме. Макс Дауман се включи много добре и показа своя потенциал. Отличен дебют и за Мартин Зубименди. Без изненада, Тросард също се включи на ниво от резервната скамейка и бе по-опасен от Габриел Мартинели.
    Леко разочароващо бе включването на Йодегор. Капитанът на Арсенал показа онези слабости, които имаше и през миналия сезон.
    Марли Салмон нямаше много работа в центъра на защитата, но се отличи с няколко отигравания и един отличен 30-метров пас към Тросард, довел до корнер.
    Много добро включване и на Якуб Кивиор. Полякът показа отлична форма, а асистенцията за гола на Сака е на световно ниво.
    В тази контрола, както и през миналото лято, двата отбора изпълняваха и дузпи. След 18 такива, Милан победи с 6:5.
    Ето и изпълненията:
    1. Йодегор - пропуск
    2. Габия – гол
    3. Зубименди – гол
    4. Коломбо – пропуск
    5. Мерино – гол
    6. Чуквуезе – гол
    7. Нелсон – пропуск
    8. Либерали – пропуск
    9. Кивиор – пропуск
    10. Окафор – пропуск
    11. Дауман – гол
    12. Бондо – гол
    13. Тросард – гол
    14. Терачиано – гол
    15. Николс – гол
    16. Дуту – гол
    17. Салмон – пропуск
    18. Комото - гол
     
    The new Spanish influence at Arsenal
    For the first few years of Arteta’s management, the Spanish influence was minimal. No Spanish players and little in the backroom staff. This is unusual and I wrote about it here. But if I suspected that he was unique amongst managers in not preferring to be surrounded by his countrymen, then I have been proven wrong. Now Arsenal is a Spanish side. Or is it?

    Turning to Spain means turning to greatness?
    Let’s take a look.
    Let’s start with Arteta. Only his early days were in Spanish football. All his top flight football career and management coaching has been outside of Spain. He is a Basque native so even he might argue that he is not really Spanish although the separationist movement has gone quiet in recent years. Still, I think we can say he is Spanish.

    Inaka Cava Paron leads the most Spanish section, goalkeeping
    The main goalkeeping coach is Spanish, Inaki Cana Pavon, and our main and back up goalkeepers are Spanish, David Raya and Kepa Arrizabalaga so I think we can safely say that minding the net is a Spanish affair.
    In defence it is a bit different as there are none at the moment, although Cristhian Mosquera may change that if he comes. Will one presumably back up defender make for a Spanish defence? I don’t think so but if he nails down a place we can say that there is a Spanish spine at the back. But not yet.
    Not even in midfield?
    Midfield? Well, it gets a bit more like it as Zubimendi and Merino are both Spanish. It is hard to say whether one or both will become regulars. Could we say that if they both do, it is evidence of Spanish bias as Rice and Odegaard and indeed Havertz have been critical in recent times? Ethan Nwaneri will push hard for his place as will the Dane Christian Norgaard, our new arrival obviously desperate to play, the competition is fierce for limited spots and if both Spanish players become first choice then we could argue for a Spanish bias unless they play so well that they are undroppable.

    Zubimendi- about to become great?
    And in the forward lines there are no Spanish players and with Gyokeres  and Manueke seemingly likely there seems little possibility of a Spanish attack appearing any time soon.
    So, when it comes to players only Raya is assured of his place and his replacement is also Spanish so only goalkeeping is definitely Spanish. For the rest, it remains to be seen if they can become Arsenal legends.
    The Academy is mostly English
    I looked in the Academy and there are no Spanish players there either. So no revolution there although it is complicated by Brexit and the difficulty with signing EU or other players. Only 4 Academy players are not UK although Alexai Rojas, the Columbian goalie who speaks Spanish is the only one that could indicate a Spanish element.
     
    David Raya is our best ever Spanish goalkeeper
    We cannot argue that Arteta has tried to make Arsenal team based on the players at the moment but what about the coaching staff? Gabriel Heinze who has just joined speaks Spanish but is Argentinian. Well versed in Spanish ways, though.
    Miguel Molina the assistant coach has been with Arteta since 2020 and Andrea Berta the football director has spent a huge amount of time in Spanish football. And that is it. 3 Spanish and 2 Spanish speakers among the coaching staff (including Arteta) so a strong influence but not so much that it could be described as very Spanish.
    A bit Spanish, is that all?
    There we have it. Yes, there is an increasing Spanish flavour to Arsenal but a long way from Arsenal being a Spanish club. Under Wenger, the French influence was unmistakable.  Anelka, Vieira, Henry, Pires, Petit, Wiltord, Giroud, Sagna, Clichy and Koscielny will always be remembered. Will Raya, Merino and Zubimendi also join them as Spanish greats? Arteta does need them to perform at their best, stay in the team and produce top class displays. Raya is well on the way but Saliba is surely at least on a par with him for the French contingent under Arteta?

    Santi Cazorla the wonderful magician
    Cazorla and Fabregas join with Arteta and others for our Spanish greats, all under Wenger. It seems our Arsene had a love for Spanish players too. Those three names would be above any of our current Spanish players at the moment.
    5 Champions League in a row?
    Of course, one factor that must be mentioned is that Spanish clubs have been the most successful in football history. Emulating the Spanish is a fine aspiration. Spanish players are also among the most successful and they generally provide the backbone of the top Spanish sides, notably Real Madrid and Barcelona. In that sense it is perhaps surprising that Arteta has not increased the Spanish representation sooner.  I suspect he works on the basis of who he trusts, who he respects, and crucially, who he can work with. Nationality doesn’t really come into it.

    Cesc Fabregas was probably our greatest Spanish player
    Maybe it should, though? What do you think?  Is increasing the Spanish influence going to be good for Arsenal? One would like to think so. Raya has done well, Merino has sparkled sporadically, so can Zubimendi and Mosquera be the Arteta spark which brings the top trophies? And Arsenal be regarded as the best that Spain can get? It is, as is everything with Arteta, open to debate and no clear answers at the moment. But a run like Real Madrid of the fifties  (look it up, youngsters)would have us all purring and proclaiming Arteta as the greatest manager of all time and not just the greatest Arsenal manager of all time. We can all dream.
     
     
     
     
     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...