Jump to content
  • Арсенал е домакин на Лийдс Юнайтед в мач от 36 кръг на Висшата лига. Преди изиграването на двубоите от него, Лондончани заемаха 4 място във временното подреждане с 63 точки на сметката си, докато нещата при Лийдс са на обратния полюс. Хората на Джеси Марш заемаха 17 позиция с едва 34 точки и по всичко изглежда, че Йоркшърци все още не са си гарантирали участието във Висшата лига и през следващата кампания. Битката за Топ 4 и тази за оцеляване изглеждат крайно свирепи, като предстоящия двубой между двата отбора е от огромно значение както за домакините, така и за гостите. Арсенал влиза в срещата като отбор, който е спечелил 3-те си последни мача, а постигането на 4-та поредна победа е мисия, с която Микел Артета и младите му футболисти трябва да се справят, ако искат да запазят шансовете си за класиране в зона Шампионска лига. Още подробности преди сблъсъка:

    Кога: Днес, 8 май, 16:00 часа българско време.

    Стадион: Емиратс Стейдиъм, Лондон.

    Телевизия: Диема Спорт 2.

    Рефер на двубоя: Крис Кавана.

    Новините в Арсенал: Очакванията са, че Микел Артета ще може да разчита на всичките си състезатели, с изключение на Бен Уайт, който ще бъде под въпрос до последно. Защитникът пропусна последния двубой на ''артилеристите'', в който бе постигнат успех с 2:1 срещу Уест Хям. Бен Уайт ще премине късни фитнес тестове, за да бъде оценено неговото физическо състояние и едва след това ще бъде взето решение дали той все пак да попадне в разширения състав за двубоя. Както вече споменахме, всички останали играчи на Арсенал са на линия за днешния мач.
    В петък Микел Артета подписа нов договор с Лондончани, който ще го остави в клуба поне до 1 юни 2025 година. Нов договор подписа и Йонас Ейдевал, който е наставник на женския отбор.



    Микел Артета преди мача: ''Чувствам се наистина щастлив, че преподписах с този клуб. И двете страни сме доволни от случващото се около Арсенал. Споделяме една визия и имаме общи планове. Разполагаме с една и съща страст и имаме доверие един на друг. Аз съм наистина развълнуван от това, което бихме могли да постигнем заедно. Имаме си цели и се стремим за тяхното постигане. Никой в този клуб не е тук случайно, така че сме един страхотен и сплотен колектив. В момента най-голямата ни цел е класиране в Шампионската лига, защото това е турнир, в който не сме се състезавали вече пет години. Предстои ни още доста работа за вършене и ние искаме да извлечем максимума от всяка една оставаща среща до края на сезона. Намираме се в заключителния етап от кампанията, така че нямаме право на грешки. Това, което най-много успява да ни мотивира са нашите привърженици. Те са страхотни и не спират да ни следват на всеки мач. Изградихме страхотна химия с тях и ние сме длъжни да ги зарадваме. Лийдс са страхотен отбор, който въпреки че изпитва затруднения напоследък, разполага със силни индивидуалности.''

    Игра с прогнози във форума на ASCB: 
     
     

    Arsenal vs Leeds
    Rocky: Didn't want to leave us
    We Leed the way
    Leeds are our rollercoaster team, we either seem to go on long unbeaten spells or they do. Some of our greatest names have been involved with them as well, George Graham, David O’Leary, David Rocastle and John Lukic spring to mind.  And I am going at the weekend to see them and I hope obviously, we win. It is particularly important as The Spuds have Liverpool away and they could easily drop points. We could be four or five points ahead come Sunday, making the showdown less of an ordeal on Thursday May 12th.

    He loved us both
    We first played Leeds on 20 December 1924 and we hammered them 6-1 in the old first division. It was their first season up and we showed them what Arsenal meant. They learned from that to beat us in the return in April 1-0. But we have had plenty of big wins since and they have put 3 and 4 past us a few times and paid us back for that 6-1 with one of their own in May 1973. Those early clashes were little dippers compared to the later ones. We won 3 and they won 3 of our first six. Between 1932 and 1938 we were unbeaten for 11 games. In 1959 to 1968 they were unbeaten for 10 games. We beat them 4-3 in May 1968 (I would take that this May even if it gave me a heart attack) but then they were unbeaten the next 6 until 1971. And for that win 1-0 in April, we thought we had handed them the league but we came back to win the double on the last match against, well you all know, the hapless Spuds.
    They like beating us in finals
    They beat us the next year in the FA cup final 1-0 for their only FA cup win. But we truly had a torrid time against them in the 60’s and 70’s, scarcely winning a match and they went on a another long unbeaten spell from their famous 6-1 in May 1973 to 1977, winning most. That time, in the late 60’s through a lot of the 70’s was Leeds golden spell, with 2 league titles, one FA cup and 2 Uefa cups plus challenging strongly all the time. They should have won more and Johnny Giles famously said years later the reason was that Don Revie, their manager, had a blind spot, playing Gary Sprake in goal instead of David Harvey. Most fans regarded them as the best team in England for many years until Liverpool finally emerged to dominate.

    3 of these boys on the scoresheet for Arsenal - surely a record?
    But it all turned around in the 80’s. Just before that, in September 1979 we played them in the league cup winning 7-0 with 3 Irish getting on the scoresheet, Brady 2, Sammy Nelson 1 and Frank Stapleton 1, and that may be the only time 3 Irishmen scored for Arsenal in one game, I can’t remember another. After that match they missed have hated us as we let them beat us 1-0 in the league in January 1980   because we just kept beating them like poor whipped puppies after that with a long unbeaten spell of 15 matches until March 1992. It was like little dippers on the rollercoaster after that with us winning some and them winning some until November 2003 when we won 4-1 at Elland Road in the Premier league. We haven’t been beaten since and I really want that to continue this Sunday. We are the Arsenal, let’s show it, team. Make it 12 undefeated, we are the undefeatables, after all.
    We smash them on trophies
    Of course when it comes to trophies we are well ahead, they have 3 league titles to our 13 and one FA cup to our 14 and they beat us for that one in 1972.  They have one league cup to our 2 but they also beat us in 1968 for their one. They seem to like taking trophies off us. They have 2 Uefa trophies to our one and one European cup final appearance to our one Champions League.

    The other Alan Smith who liked playing for Leeds
    So on most metrics we are nicely ahead, with 50 wins to their 41 and 33 draws. They have been up and down divisions regularly whereas we never have. I have to say I always liked Leeds even when they were a dirty team in their heyday in the 60’s and 70’s. They had Johnny Giles, one of our greatest ever, and a team of superb players such as Billy Bremner, Alan Clarke, Terry Cooper, Jack Charlton and many others.
    They took our gorgeous great George
    George Graham took them over when his Arsenal greatness disappeared with the bung scandal and he set about making them a top team again but didn’t stay too long as Tottenham, then pretending to be a big team, poached him from them. David O’Leary, his assistant took over and brought on lots of teenagers such as Alan Smith (the other one), Jonathan Woodgate (now England manager), Ian Harte, and others who went on a great run reaching Champions league semi-finals in 2001.
     
    George and David - among our greatest
    And so we have had lots of interactions, a true rollercoaster of emotions as we start winning and keep winning, then they start winning and keep winning and then we start again.  We need to keep it going. C’mon the Arsenal. Beat a team near the bottom and make us all happy.
    Mikel needs Champions league, or does he?
    I feel qualifying for Champions League will be the boost Mikel Arteta needs in his quest to gain respect from experienced professionals. My good friend Zdavko Talvi of this Arsenal parish ventured his opinion that maybe Europa League might be best in some ways next season as it will allow him to play the youngsters in that. I like the way he thinks longterm. This is a strong argument, for sure, but I believe a greater need is for Arteta to believe in himself and for the players also. When David O’Leary took over Leeds he may have had the same problems, experienced players giving him problems, and he preferred to play the youngsters. It mostly worked out for him but he was probably too nice to be a successful manager longterm. Arsenal are a far bigger team, expectations are far higher, and Arteta is not too nice to make hard decisions, we have seen that. But he must be able to have an experienced spine in the team and bring in big names if necessary, and not have them acting like prima donnas. A strong finish to the season, knocking over the Spuds on the way, will do that. It will do wonders for his confidence and the players attitudes. Let’s start with Leeds and continue our rollercoaster climb upwards.

    Keep smiling till the end of the season, Mikel
     

    Просто няма как този материал да не започне с Дейвид ''Роки'' Рокасъл. Днес, той щеше да навърши 55 години... Роки е доказателство за това, че човек може да прекрачи всяка граница и да сбъдне всяка своя мечта, стига да го поиска и да даде всичко по силите си за постигане на целта. Ние, като хора, сме длъжни да следваме неговия завет, който гласи: ''Помни кой си, какво си и кого представляваш''



    Колкото до двубоя на Лондон Стейдиъм вчера между Уест Хям Юнайтед и Арсенал: Това беше един искрено нужен и ценен успех в полза на ''артилеристите''. Особено като се има предвид, че по-рано през деня Тотнъм Хотспър разби Лестър Сити. Постигната победа над ''чуковете'' с 2:1, която се оказа и трета поредна във Висшата лига, не дойде никак лесно. Много от журналистите и привържениците дори я описват като грозна. Е, в крайна сметка, победата е победа, било то грозна или не. Успехът дойде след попадения на двама от бранителите на ''топчиите'', като точни бяха Роб Холдинг (38 минута) и Габриел Магаляеш (54 минута). Единственото попадение на сметката на домакините бе дело на Джаред Боуен (45 минута). Този гол бе изравнителен, след като Роб бе открил резултата с глава след изпълнението на ъглов удар. И като стана въпрос за ъглови удари, то Арсенал все още не е допуснал гол във вратата си след изпълнението на такъв от страна на противниците. Не, че това е трофей, но е доказателство за това, че се работи в правилната посока по отношение на защитата. Казват, че големите отбори се градят именно първо от нея и стражът под рамките на вратата. Малките неща, сглобени в едно, неминуемо водят до големи постижения. Просто е нужна правилната последователност.
    Уест Хям даде страхотен отпор на Арсенал, въпреки че в четвъртък вечер бе изиграл двубой в Лига Европа. Гостите от Северен Лондон сбъркаха доста топки през първата част и почти не стигаха до вратата на ''чуковете''. Мартин Йодегор отново бе диригент в средата на терена, а Гранит Джака и Мохамед Елнени затвърдиха страхотното си представяне напоследък. Пореден добър мач изнесе и Еди Нкетия, който въпреки че не се разписа в тази среща, отправи няколко точни удара посока противниковата врата и бе доста опасен със своите впускания в наказателното поле на домакините. Може би най-много грешки на сметката на ''топчиите'' дойдеха от страна на Нуно Тавареш, който все още изглежда доста неуверен в своите действия. Букайо Сака и левия фланг на Арсенал бяха абсолютно обезличени през тази първа част. Гостите се поуспокоиха, когато Роб Холдинг се извиси в противниковото наказателно поле и с неспасяем удар с глава направи Лукаш Фабиански абсолютно безпомощен. И точно когато изглеждаше така, че Арсенал ще има гол преднина на почивката, Джаред Боуен накара балончетата на Лондон Стейдиъм да полетят във въздуха. Това попадение дойде не и без рикушет в тялото на Габриел Магаляеш. Но както и да е, Габриел се реваншира през второто полувреме и също след удар с глава, оформи крайното 2:1 в полза на ''артилеристите''. Този гол е толкова важен, че би могъл да има силата да предреши класирането. През тази втора част, Арсенал изглеждаше като съвсем друг отбор. Отбор, който вече не допускаше детинските грешки от първото полувреме и изглеждаше доста по-амбицирания да грабне трите точки. А след тяхното спечелване, хората на Микел Артета си върнаха 4-то място във временното класиране. Така ''топчиите'' са вече с актив от 63 точки, а съседа Тотнъм Хотспър дебне на 5 място с 61. На 12 май, двата отбора ще се изправят един срещу друг в директна битка за последната квота за Шампионска лига. Въпреки че теоретично погледнато, ако Арсенал победи Лийдс в неделя, а Тотнъм загуби от Ливърпул и допусне поражение във въпросното дерби на Северен Лондон, то ''топчиите'' ще могат да обиграят още млади момчета в заключителните две срещи от кампанията (срещу Нюкасъл Юнайтед и Евертън). Но това е само математика, физиката и химията ще бъдат доста по-важните предмети в случая.

    Стартов състав на Арсенал вчера: Аарън Рамсдейл (GK), Такехиро Томиясу (завръщане в стартовия състав), Роб Холдинг (който не прави мачовете на живота си само срещу Челси), Габриел Магаляеш, Нуно Тавареш, Мохамед Елнени, Гранит Джака, Букайо Сака, Мартин Йодегор (С), Габриел Мартинели и Еди Нкетия. Двубоя пропуснаха Киърън Тиърни, Томас Партей и Бен Уайт (контузии).

    Резерви: Бернд Лено (GK), Седрик Соареш, Алекс Кърк, Зак Суонсън, Самби Локонга, Салах Улад М'Ханд, Смит Роу, Никола Пепе и Александър Лаказет.

    Смени в хода на двубоя: Седрик Соареш замени Такехиро Томиясу (съмнения за лека травма на Томиясу, 77 минута) ; Смит Роу се появи на мястото на Букайо Сака (87 минута).

    Жълти картони: Букайо Сака (49 минута) ; Еди Нкетия (90 минута) ; 
     

    Фото кредит: Премиърлийг official

    Микел Артета след края на мача: ''Това е огромна победа за нас. Постигнахме я при доста трудни обстоятелства. Наложи се да вземем някои трудни решения, но в крайна сметка се оказахме доста клинични в действията си. Показахме характер и продължаваме да се движим в правилната посока. Да, може би е вярно, че спечелихме по грозен начин. Но нека и не забравяме също така, че видяхме отбор, който е готов да търси успеха и да покаже капацитета, че е способен да се добере до него. Математически погледнато сме способни да се впуснем не в битката за Топ 4, а в тази за Топ 3. Сега обаче, най-важното е да победим Лийдс. Нищо друго не ни интересува. Нивото в тази Лига е изключително и ние трябва да се справяме срещу всички, било то като домакин или гост.'' 



    Следващата среща на Арсенал е на 8 май, неделя, от 16:00 часа българско време. В нея, ''топчиите'' посрещат Лийдс Юнайтед на Емиратс Стейдиъм. Пожелаваме на всички привърженици успешна и ползотворна седмица. 



    Арсенал гостува на Уест Хям Юнайтед в мач от 35 кръг на Висшата лига. Преди този двубой, "артилеристите" заемаха 4-то място във временното класиране с 60 точки, докато хората на Дейвид Мойс бяха на 7-та позиция с 52 точки на своята сметка. Днешната среща е ключова както за европейските амбиции на Уест Хям, така и за тези на Арсенал. Е, "чуковете" все още са в играта за битката за Лига Европа, като им предстои решаващ втори полуфинален сблъсък срещу отбора на Айнтрахт Франкфурт. Една победа на сметката на Арсенал днес ще затвърди доброто представяне от предходните два двубоя, в които бяха постигнати успехи над Челси и Манчестър Юнайтед. Именно тези победи върнаха момчетата на Микел Артета обратно в играта за класиране в Топ 4. Когато Уест Хям и Арсенал се изправиха един срещу друг за последно, "артилеристите" се добраха до успех с 2:0 на Емиратс, дошъл след попадения на Габриел Мартинели и Смит Роу.
    Кога: Днес, 1 май, 18:30 часа българско време.
    Стадион: Лондон Стейдиъм, Лондон.
    Телевизия: Диема Спорт 2.
    Рефер на двубоя: Майк Дийн.
    Новините в отбора на Арсенал: В групата за двубоя няма да попаднат имената на Киърън Тиърни и Томас Партей. Както вече знаем, Тиърни ще пропусне остатъка от сезона, а Партей върви по неговите стъпки. Макар че все пак съществува шанс ганаеца да се появи в игра за някои от заключителните два сблъсъка от кампанията (срещу Нюкасъл Юнайтед и Евертън). Този шанс обаче е нищожен. Под въпрос със своето участие днес е Такехиро Томиясу. Японския бранител се появи в игра в заключителните минути на двубоя с Манчестър Юнайтед, но явно плановете на Микел Артета и медицинския щаб са да не се рискува с неговото физическо състояние. В крайна сметка, решението дали Томиясу ще играе днес ще бъде взето непосредствено преди началото на сблъсъка. Приятна новина за отбелязване е тази, че Букайо Сака е възстановен и той почти сигурно ще започне като титуляр. Всички останали футболисти на "артилеристите" са на линия и ще бъде крайно любопитно да видим дали и днес ще наблюдаваме постройка като тази, която надви Челси и Манчестър Юнайтед. Завършваме новините преди двубоя с това, че Гранит Джака спечели наградата за играч на Арсенал за месец април. Абсолютно заслужено отличие за швейцареца, който се представя феноменално напоследък.

    Думите на Микел Артета преди мача: "Вероятно предстоят още обрати до края на кампанията. Програмата не е лека за никой от отборите. Всички ние знаем колко трудно се печелят мачове във Висшата лига. Постигнахме два последователни успеха, които ни поставиха в удобна позиция да атакуваме челните места. Ние искаме да наградим върху тях и да докажем, че не сме ги постигнали случайно. Имаме една единствена цел, а тя е да печелим мачове без значение дали сме домакини или гости. Да, сега имаме известен импулс в представянето си и искаме да извлечем максимума от него. Уест Хям се представят страхотно през тази кампания. Както във Висшата лига, така и в Лига Европа. Разполагат със страхотни играчи и знаем, че ни чака труден двубой. През миналия сезон бяхме свидетели на страхотен сблъсък между двата отбора, като тогава успяхме да реагираме просто феноменално."

    Игра с прогнози във форума на ASCB: 


    Our best of our crop
     
     
    The home grown team
    Martinez                                                     VS                             Jennings
    Rice Adams O’Leary Cole                                                 Dixon Toure Campbell Sansom
    Saka Fabregas  Storey Brady                                   Ljungberg Cazorla Vieira Pires
    Radford  Smith Rowe                                                           Bergkamp Henry
     
    This week I turn my attention to our best home grown players. The rules being, like last week, that they have to be brought through from the younger age squads and also in my fan timeframe from 1969 onwards. Again it is incredibly hard but I have made my choices and this week, as promised, I will go head to head against the bought  team I chose last week.

    Martinez was the only choice in goal
    It is hard to find a keeper from my period 1969 to today. We don’t bring them through homegrown. Graham Stack never made it and he was my second choice. Wilson, Rimmer, Jennings, Lukic, Seaman, Lehmann and the rest were bought. So step forward Emilio Martinez, a true Arsenal man who dedicated a great part of his career to us. He only had one great season but what a season. He never let us down. And he won’t let down this team.  But on the head to head from last time I have to put him behind Pat Jennings. So one-nil to the buys.
    Defence was far harder to choose
    Pat Rice against Lee Dixon? Well, this is difficult. Rice was such a great servant for us and Northern Ireland, but Dixon probably had that touch of class above him so I am going to go 2-0 to the buys as they race into a big lead.

    Pat Rice -one of our greatest servants
    Ashley Cole vs Kenny Sansom and Cole has to be the choice. 107 England caps. Lots of trophies and surely an England all time great. He shades Kenny Sansom in a tight race as Sansom was superb. 2-1 to the buys.

    Cole: Not so popular because of his (bad)choices
    Martin Keown couldn’t get into this team as a centreback despite being a giant of a player but our 2 longest serving players, Tony Adams and David O’Leary did. And I am going to give it to evens with Sol Campbell and  Tony Adams leaving Kolo Toure and O'Leary out. So now it is 3-2 to the buys.

    No, I am not going to tell you who these legends are
    Midfield even harder
    Saka vs Ljungberg, oh no, how can I make this choice? I am going to give it to Saka for one reason. He is our best player at the moment, causing danger all the time whilst getting kicked unmercifully. Ljungberg was never our best player because, well, we had extraordinary players like Bergkamp, Henry and Viera in his time.  So now it is 3-3.

    I couldn't leave these two out
    Fabregas vs Cazorla? Gus, why did you start this? This is impossible. Looking at great players we have bought vs players we have brought through and they are all brilliant. But I think I will go Fabregas, he was a genius, he stepped into the boots of Vieira, despite being a different sort of player and we didn’t really feel the difference. And now the homegrowns have made a comeback, 4-3. We did bring through some great players, didn’t we?

    The genius Spaniard that was Fabregas
    But now Peter Storey vs Patrick Vieira and I am so tempted to go for Storey. He was truly tough, but he made himself available all the time and was incredibly under rated. Alf Ramsay didn’t pick him for England for a long time regarding him as a clogger. When he finally did towards the end of his career, he said he had made a mistake and should have been playing him all along. He was like Roy Keane, he drove the team on and was always available for the ball. We could do with such a player now. But still, Patrick Vieira is Patrick Vieira. I have to give it to him. Now it is 4-4 and it is looking tight going down to the wire.

    Probably the most underrated player we ever had - Peter Storey
    Robert Pires vs Liam Brady? I hope you now realise how difficult this is. Two legends, guys we will love forever. But I am going to give it to Brady for the same reason I gave it to Saka. He was our best player in the team winning 1st division player of the year. And so now the homegrowns have got in front late in the game – 5-4.

    Brady- our best player of his time
    Attack was also a hard choice
    I put Smith Rowe in that Bergkamp role as I feel that is where he can be killer for us. Scoring goals, creating assists, making a danger all the time around the box. He could turn out to be a world superstar. But John Radford, despite being a super forward, and always being a threat, was no Henry.  Frank Stapleton and Ray Kennedy were my next choices. At least the front two are easy. Bergkamp and Henry. I need say no more. And so the buys wing it at the end 6-5. I would love to see this team playing against the other in real life assuming all players are at their best. I suspect the buys might just shade it again but you never know.

    John Radford - a seriously under rated striker
    Some of the decisions were so hard. But I had to choose 11 for both sides. For the home grown team in defence there were Sammy Nelson, Terry Neill, Martin Keown and others who didn’t make it. In midfield there was a huge choice, David Rocastle, Michael Thomas, Graham Rix, Jack Wilshire, Charlie George and lots of others were considered.
    In attack we aren’t so strong, though. Ray Kennedy, Kevin Campbell, Niall Quinn and Frank Stapleton spring to mind but none are like the legends up front of Bergkamp and Henry, one of the strongest partnerships ever at any club. Nketiah and Balogun, or Biereth could make it and displace the two I chose but I can’t see them being better than Henry/Bergkamp.
    Let's cheer for our own
    So there you have it. I have chosen my best bought team and compared it to the home grown. My conclusion? That the bought team is a little better than the home grown. That buying well is the key to a great side, but bringing on your own gives far more satisfaction and fun for the fans. The Arsenal chant of “He’s one of our own” reverberates throughout the decades.  And for sure they will play football the Arsenal way. And hey, let’s raise a goalkeeper or two.
     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...