Jump to content
  • Арсенал гостува на Манчестър Юнайтед в двубой от 6-ти кръг на Висшата лига. Дербито е повече от познато и едва ли има някой, който да не е чувал или чел за него. Сблъсъците между тези два отбора неведнъж и два пъти са допринасяли нажежени страсти и емоции през годините. На фона на това съперничество винаги ще изпъкват някои конкретни двубои, като и едната и другата страна може да се похвали с паметни моменти в него. За нашата страна бихме посочили онзи двубой, изиграл се на ''Театъра на мечтите'' през месец май 2002 година, когато Силвен Уилторд отбеляза, за да подпечата втори дубъл за Арсенал на Арсен Венгер и то насред Манчестър. Разбира се, онова нулево равенство отново на Олд Трафорд през септември 2003 година също ще остане в съзнанието на много артилеристи. Не само заради онзи характер, на който искаме да станем свидетели и днес, но и заради мъжествеността, показана от облечените тогава в жълто и синьо. Мартин Киоун знае най-добре за какво говорим, остава и да можеше да прочете тези редове...



    Естествено, че има десетки други яростни мачове между Манчестър Юнайтед и Арсенал, но тези два са сред най-колоритните през този век. Едно е сигурно, днес е време за дерби! Гостите от Северен Лондон влизат в него с пълен актив точки от началото на сезона, а именно 15. ''Артилеристите'' посрещнаха кръга на върха на класирането, докато ''червените дяволи'' заемаха 5-то място с 9-точков актив на сметката си. Има доста въпросителни що се касае до отбора на ''топчиите'', като повече подробности ще прочетете в следващите редове. Първо кратък информационен бюлетин, касаещ двубоя:

    Стадион: Олд Трафорд, Манчестър.

    Кога: Днес, от 18:30 часа българско време.

    Телевизия: Диема Спорт 2.

    Рефер на двубоя: Пол Тиърни.

    Новините в лагера на Арсенал: Под въпрос със своето участие в мача остават Аарън Рамсдейл, Мартин Йодегор и Александър Зинченко. И тримата изброени ще бъдат оценявани до последно, за да бъде преценено дали ще попаднат в групата. В случая може да се каже, че евентуалните техни отсъствия биха били заради острите влизания, на които само и единствено разчитаха в играта си състезателите на Астън Вила в сряда вечер. Срещата със сигурност пропускат Томас Партей, Мохамед Елнени и Рийс Нелсън. Очакванията са ганаеца да се завърне към пълноценни тренировки след 2 до 3 седмици, докато нещата при египтянина са доста сериозни. Според последната информация, той ще отсъства от терените в рамките на няколко месеца. При Рийс Нелсън нещата все още изглеждат неясни и не се знае кога точно той ще бъде на разположение.


    Фото кредит: Planet Football

    Микел Артета преди мача: ''Когато бях по-млад, гледах с голям интерес сблъсъците между тези два отбора. Всичко се случваше много динамично и бързо. Сега очаквам нещо подобно. Съперника ни е във форма и определено ни очаква трудно гостуване. Желанието ни е да измъкнем възможно най-доброто от него и да се представим на високо ниво в самата среща. Те разполагат с някои наистина страхотни фигури в отбора си. Историята на Манчестър Юнайтед просто ви казва, че те ще се състезават да печелят. Ние обаче също. Готови сме да се състезаваме с тях. Това ще бъде един наистина голям тест за нас. Излизаме на Олд Трафорд с желанието и мотивацията да се поздравим като победители. Така или иначе лесни мачове във Висшата лига няма. Просто няма място за подобно изказване. Уикенд подир уикенд предстои двубой след двубой. Ние искаме да извличаме възможно най-доброто от всеки следващ и да надграждаме върху цялостното ни представяне. Да, конкретно за това дерби ще отсъстват някои наши състезатели за съжаление, но това не означава, че ние нямаме шанс. Даже напротив. Ние трябва да докажем предимно на самите нас, че можем да се справим точно тогава, когато никой не вярва.''



    Игра с прогнози във форума на ASCB: 
    Определено това е специален двубой. Пожелаваме си късмет, липса на нови контузии, добра игра и най-вече победа! 
    Сбирките за мача по клоновете на ASCB продължават, а ако не сте сигурни в това къде се събира вашият клон, може да се свържете с Представител за съответното населено място ( https://arsenal-bulgaria.com/ascb/contact/ ).


     
    Арсенал победи Астън Вила с 2:1 в мач от 5-ти кръг на Висшата лига. Точни за домакините от Северен Лондон бяха Габриел Жезус (30-та минута) и Габриел Мартинели (77-ма минута). Единственото попадение на сметката на гостите от Бирмингам бе дело на Дъглаз Луиз (74-та минута), дошло след много спорно съдийско отсъждане. 
    Като цяло Лондончани смазаха своя опонент, а на терена имаше само един отбор. Домакините играеха за пореден път с настроение и само и единствено Емилиано Мартинез направи така, че резила на гостите да бъде минимален. ''Виланите'' разчитаха предимно на контраатаки, а също така и на груби действия на терена, като е цяло чудо това, че те завършиха срещата с 11 души. Важно е да се отличи и непримиримият дух, който ''топчиите'' демонстрираха за пореден път от началото на кампанията. След като резултата стана 1:1 при едно изпълнение на ъглов удар в полза на гостите, ''артилеристите'' почти мигновено върнаха преднината си, когато Габриел Мартинели донесе новите 3 точки за своя отбор. След тази си победа, Арсенал запазва перфектния си старт и вече е с 15 точки от 5 изиграни двубоя. Това означава, че те изравняват постижението на клуба през сезон 2004/05, когато Лондончани отново стартираха с 5 победи от първите 5 мача.


    Фото кредит: Арсенал

    Стартов състав снощи: Аарън Рамсдейл (GK), Бен Уайт, Уилям Салиба, Габриел Магаляеш, Киърън Тиърни, Гранит Джака, Самби Локонга, Букайо Сака, Мартин Йодегор (С), Габриел Мартинели и Габриел Жезус.

    Резерви: Мат Търнър (GK), Седрик Соареш, Такехиро Томиясу, Роб Холдинг, Смит, Фабио Виейра, Смит Роу, Маркиньос и Еди Нкетия.

    Смени по време на мача: Такехиро Томиясу на мястото на Бен Уайт (64-та минута); Смит Роу вместо Мартин Йодегор (81-ва минута); Букайо Сака отстъпи мястото си на Роб Холдинг (88-ма минута); Еди Нкетия вместо Габриел Жезус (88-ма минута);

    Жълти картони: Мартин Йодегор (39-та минута); Уилям Салиба (48-ма минута);
     

    Фото кредит: Премиърлийг Official

    Микел Артета след края на двубоя: ''Очевидно съм много щастлив, защото печелим двубои, които трябва да печелим. Новите три точки си бяха напълно заслужени. Не виждам нищо странно в това. Показахме дух и концентрация. Играхме страхотно и впечатляващо. Да, може би има все още какво да подобрим в играта си. Но ми харесва, че разполагахме с енергия и визия. Доминирахме в мача и не се отказахме от търсенето на победата. Гледаме напред и мислим мач за мач.''


    Фото кредит: Арсенал

    Следващата среща на сметката на ''топчиите'' е в неделя, 4 септември, от 18:30 часа българско време. В нея, те се изправят срещу един добре познат противник - Манчестър Юнайтед. Двубоя ще се изиграе на Олд Трафорд и е част от 6-ти кръг на Висшата лига.


    Walcott, Wilshire or Wright?
    On the surface this is an easy question, the answer is Wright, right? But today I will take a look at 2 players who almost became Arsenal legends and one who did. Jack Wilshire, Theo Walcott and Ian Wright and show up some surprises along the way, I hope.

    Wrightly so - A true legend
    I reckon most of you are saying there is no comparison. In the list of 50 top players voted by Arsenal fans, Wright was number 4, and Walcott and Wilshire are nowhere to be found. https://www.arsenal.com/history/gunners-greatest-50-players
    All suffered bad luck
    Strangely enough, though, one area where they correlate is bad luck. Injuries curtailed and derailed Wiltshire and Walcott’s careers and Wright’s difficult upbringing, his inability to attract a top team when young, and strikers considered better than him for England, all conspired to make his career a long battle.

    Walcott - exciting at his best
    Both Walcott and Wilshire had better achievements for England. They had more caps, Walcott 47 and Wilshire 34 to Wright’s 33. Wright never made it to a major championship, the others did. Wright rarely played competitive matches, the others did. Both played underage international football, Wright didn’t. Wright, even at his best, was the backup for England. Even after their injuries, England managers were trying to put Wilshire and Walcott back in.
    2 wunderkids
    For Arsenal, Walcott and Wilshire were among the youngest players to make competitive debuts, Wright didn’t get there until he was almost 27. They were hailed as wunderkids, Wright was unknown as a teenager. Walcott still managed far more games for Arsenal than Wright, 397 to 288. Wilshire a respectable 197.

    Could Wilshire have been as good as Vieira?
    The one big difference, of course, between the legend and the nearly men, was injuries. We can all accept that both Wilshire and Walcott would have been Arsenal and England superstars without the injuries. They were truly superb, playing in big matches for the 2 sides and receiving huge acclaim. Walcott would surely have scored lots more goals and maybe even secured that striker role he so wanted. At 33, he could have surpassed Henry and still firing more in for Arsenal and England right now. Wilshire could have become the midfield maestro, dominating teams to this day while being accepted as a great in the Vieira mould. Both could be challenging Henry and Bergkamp for that top two position in the Arsenal great list.
    At their best they were supreme
    If you have watched these two at their best and most of you reading have, you know I am not talking nonsense. Injuries diminished their power, whether mentally or physically, or both, I am not sure. And so they are nearly men. It must be tragic for them to know that they were doing everything right, their careers progressing in an amazing way at a young age, making the step up to the big teams and having a huge impact, and then it all goes wrong through something they hadn’t got control of.  Injuries can be the cruellest event in a footballer’s life. In fairness to both, they never stopped trying, and nor did Ian Wright.

    Poor Ian never got a real chance at England
    If Wilshire and Walcott’s hardest battles were with injuries, Wright’s were with life and football itself. He had to constantly pick himself off the floor to get his life back on track, from having a young baby as a teenager, to going to prison, to not making it at football trials, to being a black footballer when all they received was horrendous abuse, to being overlooked for England when he desperately wanted a real chance, to be used when it mattered.
    Yin and yang
    But perhaps his biggest piece of good fortune came, as in life it often does, in a mixture of good and bad luck. Bruce Rioch was appointed after George Graham’s meltdown with the bung scandal. He didn’t seem to like Wright and the feeling soon became mutual. He banished him to the wing and often didn’t play him. Now despite the perception that Rioch was a disaster, he actually improved Arsenal from 12th to 5th. In normal circumstances, he would never have been fired. But himself and David Dein (maybe deliberately so) didn’t get on, Arsene Wenger had already been lined up, and of course, David Dein was a big fan of Ian Wright. Arsene Wenger came in, Wright was restored, his career and trophies came back on track, and he even got 8 caps in 1997 and 4 goals, but again mostly in friendlies.

    47 is a lot of caps for an injury prone footballer
    If Rioch hadn’t been fired, I reckon he would have sold Wright that summer of 1996. He was almost 31, and other than Man Utd, all teams were downward for him. He would not have become quite the Arsenal legend, finished anywhere near 4th in our all time list and, like Walcott and Wilshire, maybe not even make an appearance there at all. And that could so easily have happened. So the bad luck at having Bruce Rioch brought in was followed immediately by Wenger, and the extraordinary improvements he made to the careers of the old pros he inherited.
    Wenger was so important to all three
    Wenger was crucial to the careers of Walcott and Wilshire. Walcott was bought in at 16 for big money for such a young player but had to spend some time in the academy, being helped along by Liam Brady and Wenger. The same with Wilshire, who was already in the academy. He gave both their chance very young and they were teenage prodigies. Their career could have been stratospheric if they had just normal injuries to contend with. They still managed good careers, lots of England caps, crucial Champions league matches and playing at the very top of football.
    Ian Wright must look at such players breaking through as kids and say, I had to do everything in football the hard way, they had their career mapped out for them, given help at every step, I just had to never give up on my dream or I would never have made it.
    Fight till you die
    Credit must be given to Walcott and Wilshire though, because they never gave up, Walcott is still playing, and if someone offered Wilshire a chance, he would probably take it, as he has that never say die spirit. Coaching the Arsenal kids is a great job for him, as he can see every scenario in front of them, from rejection to huge acclaim, and he knows that the most important thing, is, like Ian Wright, belief in your ability. You must never give up.

    Could Wilshire somehow conjure one last comeback for Arsenal?
    Ian Wright overcome his mental struggles. For Walcott and Wilshire, maybe it was the injuries themselves that took the edge off their football abilities. I don’t believe it was their attitude. They have never stopped believing in themselves. I would love to see them have a last fling at the top with Arsenal. Possible? I doubt it, but in football you never know. Wilshire is there and seemingly in training he is amazing still. An injury crisis to midfielders and strikers, Wilshire gets thrown in, Walcott is brought back on loan, they fire Arsenal to the top and the fairytale is complete.
    For me, I would be nearly as happy as they would be. Ian Wright, Jack Wilshire and Theo Walcott have brought me many ecstatic days. All will feel that they could have achieved more. Wright, if Arsenal had come when he was a teenager and England had seen his potential, and Walcott and Wilshire had not had their cruel injuries. But let’s celebrate 3 heroes of the Arsenal – the three W’s. They deserve a statue for their sheer grit and belief in themselves.
     
    Арсенал посреща Астън Вила в мач от петият кръг на Висшата лига. Изненадващо за мнозина, Лондончани оглавяват класирането към момента, след като успяха да вземат пълен актив от точки след първите четири кръга. Тази вечер момчетата на Микел Артета излизат за пета поредна победа в Лигата, което би изравнило постижението от сезон 2004/05.
    Къде: Емиратс, Лондон.
    Кога: Сряда, 21:30 българско време.
    Телевизия: Диема Спорт 3.
    Отсъстващи: Томас Партей, Мохамед Елнени, Рийс Нелсън.
    Под въпрос: Александър Зинченко
    Думите на Артета преди мача: „Очаква ни труден мач. Както виждате, всеки отбор е труден за побеждаване и се бори до последно. Това ще бъде факт и срещу Вила. Те са добър отбор, имат широчина и страхотен мениджър. От нас се иска да се подготвим максимално добре, да играем по план и да победим.
    Томас и Александър са с минимален шанс за игра, особено Томас. Контузията му е в близост до тази от миналата година, но се надяваме да не е толкова зле. Ще премине през още един скенер преди да обявим окончателно за колко време ще отсъства.

    Най-важното в случая е начина, по който играем и резултатите, които постигаме. Точно за това сме там, където сме в момента. Разбира се, има още какво да се желае, както индивидуално, така и колективно, но продължаваме да работим усилено и се надяваме на още по-добро представяне и резултат.“, завърши испанеца.
    Пожелаваме успех на момчета довечера, нови 3 точки гарнирани с хубава игра. Едва ли и най-големите оптимисти са очакавали 5 от 5, но пък защо да не мечтаем сега? 
    Сбирките по клоновете продължават. Играта с прогнози и точни резултати е в разгара си, така че предложете какво мислите за мача. Успех на всички.

    Арсенал надигра Фулъм с 2:1 в лондонското дерби от 4-ти кръг на Висшата лига. Победата за ''артилеристите'' не дойде никак лесно, като дори се наложи те да обръщат резултата в своя полза. Гостите от западен Лондон поведоха след груба грешка на Габриел Магаляеш в отбрана, когато Александър Митрович му отмъкна топката в наказателното поле на Аарън Рамсдейл и откри за 1:0 (56-та минута). Домакините изравниха чрез Мартин Йодегор в 64-та минута, когато негов удар се отби от играч в бяло и топката се озова във вратата на Бернд Лено за 1:1. Трите точки за ''топчиите'' подпечата Габриел Магаляеш, който изкупи вината си за попадението на Фулъм. Бранителят отбеляза за 2:1 в 85-та минута след едно разбъркване в наказателното поле на гостите, дошло след изпълнението на ъглов удар от страна на Габриел Мартинели. По този начин Арсенал събра 12 точки от 12 възможни на този етап и продължава да бъде лидер в класирането!
    За равносметка на двубоя е нужно да се отчете поредното страхотно представяне на Мартин Йодегор. Като един истински капитан, той поведе отбора в труден момент и за пореден път прибра наградата за играч на мача. Попадението му вчера бе под номер 3 във Висшата лига към този момент. Със страхотни изяви се отчетоха също така Бен Уайт, Уилям Салиба и Габриел Жезус. 


    Фото кредит: Арсенал

    Стартов състав снощи: Аарън Рамсдейл (GK), Бен Уайт, Уилям Салиба, Габриел Магаляеш, Киърън Тиърни, Мохамед Елнени, Гранит Джака, Букайо Сака, Мартин Йодегор (С), Габриел Мартинели и Габриел Жезус.

    Резерви: Мат Търнър (GK), Седрик Соареш, Такехиро Томиясу, Роб Холдинг, Самби Локонга, Фабио Виейра, Смит Роу, Маркиньос и Еди Нкетия. В групата за двубоя не фигурираха имената на Рийс Нелсън, Александър Зинченко и Томас Партей.

    Смени по време на двубоя: Еди Нкетия замени Киърън Тиърни (61-ва минута); Такехиро Томиясу се появи на мястото на Габриел Жезус (89-та минута); Мартин Йодегор бе заменен от Роб Холдинг (95-та минута);

    Жълти картони: Бен Уайт (36-та минута); Габриел Жезус (44-та минута); 
     

    Фото кредит: Премиърлийг Official

    Микел Артета след края на мача: ''Чувствам се по-щастлив дори спрямо миналата седмица. Показахме характер и в крайна сметка взехме своето. Доминирахме през всичките 90 минути и точно тогава, когато имахме нужда от въображение, успяхме да изравним. След това не се отказахме от търсенето на победата. Отбелязахме решаващото второ попадение и съм щастлив от добре свършената работа. Да, допуснахме грешка, но Габи се реваншира по възможно най-добрият начин. Той се справи с трудностите и напрежението и отбеляза много ценен гол. Публиката също бе страхотна за пореден път през тази кампания. Това е от огромно значение за нас. Те ни помагат в труден момент и ние усещаме тяхната подкрепа. Тази победа е за всички тях.''


    Фото кредит: Арсенал

    Следващата среща на Лондончани е в сряда, 31 август, от 21:30 часа българско време. В нея, ''артилеристите'' приемат отбора на Астън Вила на Емиратс Стейдиъм (5-ти и междинен кръг на Висшата лига). Екипът на сайта на Арсенал България пожелава на всички топчии спокойна неделя. 


                                        Салиба!

  • Следваща среща

  •

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...