Jump to content
  • Август неусетно се изнизва, а след него ще останат само спомените за още едно лято. В крайна сметка, именно спомените са едно от нещата, които никой не би могъл да ти отнеме. Може би само старостта е способна да се справи с това. Точно толкова топли спомени, колкото топло е и заглавието на днешният ни материал оставиха след себе си Стипе, Ивана и Ноел, които са родени в Хърватия. Също така и всички, с които те се сблъскаха по време на приключението им в нашата родина. Стипе Юревич членува от няколко години във фен клуба на Арсенал в Хърватия, а Ивана е негова сестра. Ивана все още не се е запалила по Лондончани, но и това ще стане, шегува се Стипе. Или както ние българите обичаме да казваме: ''Добре, че е шегата, че да си кажем истината''. Ноел Влаинич пък е запален привърженик на Ливърпул. Домакини на пребиваването на хърватските ни приятели се оказаха три от клоновете на Арсенал България, а именно София, Варна и Велико Търново. Председателят на организацията Георги Стоянов имаше удоволствието пръв да посрещне гостите и да ги разведе из центъра на нашата столица. По думите на Жоро и компания, денят е бил повече от интересен и е завършил с традиционна българска кухня и ''тук-там'' приказки за футбол. И като споменахме традиционна кухня, Хърватия, както всяка една друга Балканска страна предлага богато разнообразие. Стипе, Ивана и Ноел в един глас горещо препоръчват Ćevapi (Чевапи). Една проверка на рецептата в интернет пространството ще ви докаже защо, шегуват се те.
    В навечерието на старта на новата кампания във Висшата лига, хърватите акостираха и в морската ни столица. Вечерта започна с дегустиране на крафт бира, интересни истории за Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Едуардо да Силва, Лука Модрич, а също така и за Световните футболни финали през 90-те години на миналия век в САЩ и Франция. Стипе и Ноел споделиха и за разочорованието на хърватската нация след загубата на финала на Световното първенство през 2018 година. Разбира се, нямаше как да бъдат пропуснати и разговорите на тема Балканска история. От времената, когато Кан Аспарух забива меча си в земите около Добрич, през историите за херцог Бранимир и Фердинанд I Австрийски, та чак до Междусъюзническата война. На другият ден беше време за футбол. Домакините от клон Варна се бяха погрижили за приятната обстановка в The Golden Sheep, където са традиционните сбирки за гледане на двубоите на Артилеристите. Едва ли някой от присъстващите бе подготвен за това, което в последствие се случи на Брентфорд Къмюнити. Момчетата на Микел Артета не показаха с нищо, че се преодолели главоболията си от миналата кампания, а това бе Брентфорд, който за пръв път в своята история играеше мач от Висшата лига. При едно от положенията в полза на Арсенал, Гранит Джака бе с топка в крака и имаше шанса да нанесе удар, а Стипе извика: ''Пуцай, Джака, пуцай!''. Уви, без успех. Ноел, който макар и да е фен на Ливърпул, също викаше за Топчиите. В даден момент от срещата бе неминуемо и това да се обмени информация спрямо произношението на някоя и друга пиперлива дума на двата езика. В крайна сметка двубоя завърши 2:0 в полза на Брентфорд, но въпреки негативния резултат, човек винаги може да намери поводи за усмивка. Един от тях е този, че новите Балкански приятели на ASCB бяха повече от радостни за всичко, което им се бе случило до този момент на наша земя. Стипе, Ивана и Ноел бяха впечатлени не само от красотата на нашата мила родина, но и от топлото благоприемство с което бяха посрещнати. Те се чувстваха като у дома, макар и намиращи се на малко повече от 1000 километра от истинският им дом. Приключението на гостите на фен клуба ни продължи във Велико Търново, където имаха възможността да се потопят в изяществото на старопрестолният град. Разходките по китните улички в центъра и в парк „Света Гора“ нямаше как да бъдат пропуснати, а също така и посещаване на култовото заведение City Pub. Конкретно за гледката от парка към старата част на Велико Търново, хърватите споделят, че е изумителна. По техни думи такова място в тяхната родина няма, а една от причините е Хърватската война за независимост през 90-те години или както местните още я наричат Velikosrpska agresija.
    ''Blagodarja, ASCB! Čudesna zemlja!'' Това написа Стипе Юревич на тръгване от България. Кратко и ясно обръщение, което имаше за цел да благодари за всичките топли спомени, които ще се помнят дълго и от двете страни. Ние, Балканците, смеем да твърдим, че сме най-готините хора, а поводите за това са не един и два, свързват ни прекалено много неща за да бъде обратното. 





     

    Повече информация за Арсенал Хърватия може да намерите тук: https://www.facebook.com/arsenalcroatiasc     


      
    Момчетата на Микел Артета гостуват на Манчестър Сити в двубой от 3 кръг на Висшата лига. Преди началото на кръга, Арсенал заемаше 19 позиция във временното класиране с нито една спечелена точка в актива си, докато ''гражданите'' се намираха на 9 място с 3 точки. Повече подробности преди срещата в следващите редове.

    Кога: Събота, 28 август, 14:30 часа българско време. 

    Стадион: Етихад, Манчестър. 

    Телевизия: Диема Спорт 2.

    Новини преди двубоя: Микел Артета няма да може да разчита на Томас Партей, Еди Нкетиа и Бен Уайт. Ганаецът ще поднови тренировки през следващата седмица, докато Еди Нкетиа ще го направи в началото на септември (освен ако преди това не бъде продаден или отдаден под наем предвид трасферните спекулации). Бен Уайт от своя страна, все още се възстановява след дадената положитена проба за Ковид-19, а от щаба на ''точпиите'' споделиха, че неговото състояние ще продължава да бъде следено изкъсо. На разположение за селекция вече са Ектор Белерин, Габриел Магаляеш, Рунар Рунарсон и Уилиан. Белерин е възстановен от травмата на дясното бедро, след като пропусна последните две срещи на отбора. Позитивна новина определено е завръщането на Габриел Магаляеш, който все още не е записал минути през тази кампания, след като контузи дясното си коляно по време на заниманията с бразилския национален отбор на Олимпийските игри в Токио. Рунар Рунарсон и Уилиан пък се завръщат в състава след прекаран Ковид-19. Всички останали състезатели на клуба също са на линия за днес, въпреки че имаше някои съмнения относно Киърън Тиърни и Букайо Сака.
    Лукас Торейра премина под наем във Фиорентина, а сделката е с опция за закупуване на цена от около 13 млн. паунда. Уругваецът записа 89 участия с екипа на Арсенал до този момент, а в тях се разписа общо 4 пъти. Договора на Торейра с Лондончани изтича през лятото на 2023 година. Пожелаваме му успех в новият му клуб.



    Думите на Артета преди мача: ''За нас беше много важно да спечелим срещу Уест Бромич. Победата ни вдъхна кураж и увереност. Сега ни предстои доста сложен двубой и то срещу шампиона на Англия. Това от което се нуждаем сега е да се представим по възможно най-добрият начин. Манчестър Сити разполагат със страхотно качество в състава си, но аз съм убеден в това, че ние ще имаме добри шансове пред себе си. Трябва да се възползваме от всяка една открила се възможност. Момчетата се чувстват уверени в себе си и вярват в това, че можем да вземем нещо от този двубой.''

    Игра с прогнози във форума на ASCB:  
    Днешното гостуване се очертава да бъде много трудно, но ние пожелаваме успех на нашите момчета и да вярват истински в успеха. Екипа на Арсенал България ви пожелава много поводи за радост преди и след края на мача. 
    Артилеристите записаха победа с 6:0 като гост на Уест Бромич Албиън в двубой от 2 кръг за Купата на Лигата. Капитана на отбора Пиер-Емерик Обамеянг се отчете с хеттрик, а останалите попадения добавиха Никола Пепе, Букайо Сака и Александър Лаказет. Победата се явява като лъч светлина в тунела след двете поредни загуби във Висшата лига, а Арсенал определено ще може да си избере гол на месеца, след като някои от попаденията снощи бяха доста стилни. В следващия кръг от надпреварата за Карабао Къп, Лондончани ще се изправят срещу тима на АФК Уимбълдън. Срещата е на 21 септември от 21:45 часа българско време. Повече подробности за мача с Уест Бром в следващите редове.

    Стартов състав: Под рамките на вратата застана Аарън Рамсдейл, който дебютира с екипа с топа на гърдите. Защитата пред него бе изградена от Калъм Чеймбърс, Роб Холдинг, Сеад Колашинац и Нуно Тавареш. Като двойка дефанзивни полузащитници започнаха Мохамед Елнени и Гранит Джака, а изнесени пред тяха бяха Никола Пепе, Мартин Йодегор (повторен дебют) и Букайо Сака. На върха на атаката и с капитанската лента бе Пиер-Емерик Обамеянг. 

    Резерви: Бернд Лено (GK), Пабло Мари, Мейтланд-Найлс, Самби Локонга, Смит Роу, Габриел Мартинели и Александър Лаказет.

    Смени в хода на двубоя: Мейтланд-Найлс замени Мартин Йодегор (61 минута), Александър Лаказет се появи на мястото на Гранит Джака (67 минута), а Пиер-Емерик Обамеянг бе заменен от Габриел Мартинели (76 минута). 

    Жълти картони: Роб Холдинг (27 минута) и Сеад Колашинац (39 минута).
     
    Думите на Микел Артета след края на двубоя: ''Когато си загубил предходен двубой, то най-доброто, което можеш да направиш, е да спечелиш следващия. Определено днешната среща ще ни даде повод за усмивки. Всичко, което показахме днес, говореше за това колко много искахме да спечелим. Играчите показаха дух, себераздаване и страхотен инстинкт. На стадиона имаше доста наши привърженици и ние успяхме да ги зарадваме. Отбелязахме 6 гола и сме в следващият кръг от надпреварата. Днес Обамеянг записа хеттрик и се радвам за него, защото той го заслужава.''

    Цялата част от интервюто на Микел Артета може да проследите на сайта на клуба. Следващата среща на Топчиите е в събота от 14:30 часа българско време, когато гостуват на Манчестър Сити в мач от 3 кръг на Висшата лига. Екипа на сайта на Арсенал България ви пожелава хубав и успешен ден. 



     
    След като завърши на осмо място в предходният сезон и остана извън европейските турнири, Арсенал ще стартира участието си в Карабао Къп кръг по-рано. Това ще рече, че „Топчийте“ ще започнат от втората фаза на надпреварата, а жребият отреди гостуване на Уест Бромич Албиън. Тимът от околията на Бирмингам се намира на второ място в Чемпиъншип, като до момента е записал 3 победи и 1 равенство.    
    Кога: Сряда, 25.08.2021, 22:00 българско време.
    Къде: Де Хоутърнс.
    Телевизия: Диема Спорт 2.
    Новини преди мача: Лазарета на Арсенал е пълен още в самото начало на сезона. Ектор Бейерин пропусна неделната загуба срещу Челси заради проблем в десният глезен. Късен фитнес тест ще определи дали ще попадне в групата за мача довечера. Алекс Лаказет е дал отрицателен тест за COVID-19 и вече тренира пълноценно. Същото е положението при Уилиан, Рунар Рунарсон и Пиер-Емерик Обамеянг. Новото попълнение Бен Уайт, обаче, е все още заразен с вируса и пропуска срещата. Габриел Магаляеш пък се възстановява добре, след контузията си на дясното коляно и вече тренира с отбора. Не такова е положението с Томас Партей, който все още е с контузия на десният глезен и ще поднови тренировки към края на този месец или началото на следващия. Абсолютно същата е ситуацията и при Еди Нкетиа.
    Добрите новини идват от Киърън Тиърни и Габриел Мартинели, които бяха извадени от игра уикенда, но състоянието им е стабилно и те тренират на пълни обороти. Визата на Мартин Йодегор, пък, вече е на линия и той е на разположение.

    Думите на Артета преди мача: „Първо искам да благодаря на феновете за огромната подкрепа, която получихме в мача срещу Челси. Докато давах инструкциите преди мача настръхнах от настроението по трибуните. Съжалявам, че не успяхме да зарадваме нашите фенове, но трябва да бъде ясно, че позицията, на която сме, категорично не ни задоволява и работим здраво за да подобрим представянето си. Няма нужда от твърде много оправдания, ясно е, че не постигнахме това, което искахме в първите два мача. Все пак, доста ключови играчи от по-опитните отсъстваха и бяхме с най-младият състав в лигата. Ще направим всичко възможно да си върнем самочувствието и победният път срещу УБА.“, завърши испанецът.

    Макар трудностите, истинските фенове подкрепят отбора и в добро и в лошо. Ето защо, за пореден път пожелаваме успех на нашите момчета. Предполагаме, че ще видим и доста голяма част от младежите, пък кой знае, може да видим следващите Сака и Смит Роу точно довечера.
    Сбирки за мача ще има в клоновете на ASCB. За повече информация посетете форума или представителите на съотвеният град.

    1999 -2000
    All change
     Yes, he knew
    This was a defining year for Arsenal, Arsene Wenger and David Dein. This set the pattern for every year afterwards. Arsene Wenger revealed his philosophy and his vision – that running a football club the right way was paramount to all else. Of course, he meant the right way as he saw it. It was exactly parallel to the vision to be unveiled by Roman Abramovich 3 years later. Stability was the order. A state of the art training ground at Colney, paid for by the sale of our new wunderkind, Nicolas Anelka to Real Madrid. Now, Anelka’s family were pushing for this move although it was debatable whether Anelka was. Wenger did want him to stay and develop into an Arsenal icon. Anyone who saw him at Arsenal in those days recognized that an exceptional talent was being formed. But it was in this whole episode that we saw the genius of Wenger.
    Because he sold Anelka for £23.5 million and paid for the then astonishing Colney training ground, easily the best in the country at the time with £10m and Thierry Henry £11m with Davor Suker coming the other way from Real Madrid for £3.5m.
    A big mistake?
    I will take an in depth look at these decisions later but first let me give my impressions of the time. Man Utd, our only serious rival, never worried about spending money. They had given us a lesson in comebackability the previous season. 2 years before, we had won the double of league and cup. Then they won league, cup and the mighty Champions league to put us in our place as second best. But we decided to sell potentially our best player and top scorer in Anelka to pay for a training ground? We got Davor Suker, a Real Madrid castoff and Thierry Henry, a Juventus castoff as compensation? The message was we should forget about competing with Man Utd, who don’t sell their best players, but we put financial security first? I am not sure many of us were happy.
    Now there is a general belief that Wenger was a genius in the transfer market and he probably was but that was not so evident at the time. Lots of players were coming and going without any impact. 11 players went and 6 came in but most of them were not notable other than the ones mentioned above. The aging Steve Bould was moved on to Sunderland with Oleg Luzhny brought in and Remi Garde retired.
    Anelka our GOAT?
     Could have been our greatest?
    Bergkamp was sublime but never the quickest although he might have had the quickest brain. Anelka seemed to have the world at his feet. He was quick, he was talented, he was scoring goals and surely the perfect foil for Bergkamp or Kanu. But we got rid. And we got Davor Suker who was good, yes, but started out injured and really was mostly used  as a sub or in the less important matches. Honestly he wasn’t better than the 3 I have just mentioned. Was he better than Thierry Henry? At that stage it was hard to say. Henry may have won a world cup but he couldn’t score for us and he kept missing chances. Sukor, when he got a chance, seemed to score.
    Now, I know what you are all saying at this moment. Gus, you are talking nonsense. Henry is probably Arsenal’s best ever player. Anelka ended up playing at the likes of Bolton. Wenger was a genius. I agree, but I didn’t quite know that then, and nor did all that many fans. What we saw was a team that had been weakened by the loss of Anelka and we had got a winger trying to play as a striker who didn’t know how to score. Man Utd were the best team in Europe and Juventus had dumped Henry. Real Madrid had snatched potentially our best player to try and become the best in Europe. And us? We got a winger who couldn’t score and the best training ground in the world. We wondered could the training ground get out on the pitch instead and knock in a few goals?
    London Colney - the best on the planet

    It is a magnificent facility, to be fair,and still among the best on the planet although teams with bottomless pockets have come after us. To give you an idea the training centre covers an area of 143 acres, it houses ten full-size pitches, an indoor facility and a medical and rehabilitation centre. Inside the complex there is training and rehabilitation areas, physiotherapy and massage rooms and remedial and hydrotherapy pools. This was when a lot of teams trained on their home pitch.
    It has undersoil heating, and the grass is designed to mimic Highbury which was generally regarded as being the best kept ground in England if not the world. The landscapers were experts and given the best resources. So with the medical facilities and players were to be given a level of treatment unprecedented as they strived to have players perform at their very best. Ian Wright had moved to West Ham and thought he was being sent back to the dark ages with their facilities and that was before London Colney had opened. Could you imagine what he would have thought if he had been inside it?
     Easy to be good at such places
    There are tricks that can be performed at such training grounds, you can make easily it a replica of your home ground or you can make it the same size as your next opponents which helps with your passing and spatial awareness. Your next opponent has a very tight ground and size? Just change your markings and you are ready to train.
    Ah, but the legend was emerging
    Henry was slow to score and slow to impress but in September he scored. He was our top scorer that season with 17 in  the league and 26 in all competitions. The legend had arrived. Still a bit raw, but he was learning from the intelligence of the players around him, Bergkamp, Kanu, Overmars, Petit, Vieira but don’t underestimate that stubbornness, will to win and ferocity of the back four, particularly Adams and Keown. He was taking from everyone, adding a bit to his game from all, becoming the most feared striker in the Premier League.
     Henry learned from everyone
    So was it good business? Getting Anelka and what were regarded as his greedy family to take the money and go so they could pay for stratospheric training and medical facilities plus Thierry Henry? You betcha! No wonder the phrase “Arsene knows” became a byword. But spare a little thought for Nicolas Anelka. At Arsenal maybe he could have been like Thierry Henry, a legend, overtake Ian Wright by far as he was 2 years younger than Henry, developed his game with Wenger looking after him, and learning, like Henry did, from all the stars around him. Instead he was pitched up, still raw, with the galacticos of Madrid where he was gobbled up like Pacman and bounced around football until he ended up with the likes of Sam Allardyce. We might now be talking about him with awe as we do about Henry as the GOAT. Sometimes in life you have got to make the right decisions and instant money isn’t the right answer. You have got to do what is right for you. Ask Arsene Wenger, he knows.
     

  • Следваща среща

  •

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...