Jump to content
  • Силвен Вилтор изиграва 12 мача, в сезона на Непобедимите. Нападателят играе важна роля, от резервната скамейка, в някои от двубоите, довели до шампионския сезон без загуба.
    Силвен Клод Вилтор е един от най-поливалентните футболисти на Арсенал. Французинът предимно е дясно крило, но може да бъде използван като втори нападател, централен такъв, както и на лявото крило.

    Кариерата му започва през далечната 1991г. Тогава като футболист на Рен, той изиграва 137 мача за 6 години, като отбелязва 37 гола и прави 4 асистенции. През 1996г., Депортиво Ла Коруня купува футболиста за 1.8 млн евро, но го преотстъпва отново на Рен за същия сезон.
    През 1997г., Вилтор се завръща в Испания, само за да поиска трансфер, обратно във Франция. Купувачът е Бордо, а трансферната сума е 2.25 млн. евро плюс 40% от бъдещ трансфер. Така Ла Коруня печели 450 000 евро и евентуална сума от бъдещ трансфер, без футболиста да е изиграл нито минута за отбора.
    За три сезона при „жирондинците“, Вилтор изиграва 136 мача, вкарва 59 гола и прави 11 асистенции. Най-силният му сезон при тях е 1998-1999, където той става голмайстор на Лига 1 с 22 гола, а Бордо печелят титлата.
    През август 2000г., Арсенал подписва с Вилтор за рекордните за клуба 13 млн.паунда (познайте къде отиват 40% от тази сума). Трансферната сума не е подобрена до януари 2009г., когато „артилеристите“ подписват с Андрей Аршавин за 15 млн. паунда.
    През първият си сезон с Арсенал, Вилтор изиграва 47 мача във всички турнири, вкарва 15 гола и прави 6 асистенции. Най-открояващият се момент за този сезон, е хеттрика му срещу Уест Хям. През същия сезон, Арсенал играе финал за Купата на Англия, с Вилтор в състава, но „артилеристите“ губят с 2:1.
    Следващият 2001-2002 е изпълнен с повече положителни емоции. Французинът играе в 50 мача за Арсенал, вкарва 13 гола (10 от тях във Висшата Лига) и прави 11 асистенции. Той вкарва важни голове срещу Челси и Евертън по пътя към титлата, но един от най-важните моменти в кариерата му в Арсенал идва в края на сезона. Тогава той отбелязва победното попадение на „Олд Трафорд“, с което Арсенал стават шампиони на стадиона на най-големите си съперници. Титлата е гарнирана с Купа на Англия и нов златен медал за французина.
    Сезон 2002-2003, отново е добър за нападателя. Той изиграва рекордните за клуба 54 мача във всички турнири, вкарва 13 гола и прави 10 асистенции. Французинът вкарва на финала за Купата на Англия, отново на „Олд Трафорд“, за да може Арсенал да защити титлата си в този турнир.
    През Непобедимият сезон, участията му драстично падат. Той изиграва 20 мача във всички турнири, вкарва 4 гола (3 във Висшата Лига) и прави 2 асистенции. Това е и последният сезон на Вилтор в Арсенал.
    В последният ден на трансферния прозорец, през лятото на 2004г., той подписва с отбора на Лион като свободен агент. Там той възвръща своята форма и изиграва 114 мача във всички турнири, за 3 години. Отчита се с 32 гола, 16 асистенции и три поредни спечелени титли.
    През 2007г., Вилтор се завръща в Рен, за да изиграе нови 2 сезона. Там той участва в 41 мача във всички турнири, вкарва 8 гола и прави 2 асистенции.
    В средата на сезон 2008-2009, нападателят преминава в Олимпик Марсилия, където изиграва 14 мача, вкоито вкарва 1 гол и прави 1 асистенция. За съжаление това не убеждава ръководството да му продължи договора и той е освободен.
    През лятото на 2009г., французинът подписва с Мец за 1 сезон. По това време отбора е в Лига 2 и той изиграва 15 мача, в които вкарва 3 гола. След края на сезона обявява край на кариерата си, но това не е края.
    Той се завръща на терена, през лятото на 2011г., след година почивка от футбола. С отбора на Нант, отново в Лига 2, той изиграва внушителните 36 мача, в които вкарва 8 гола и прави 4 асистенции.
    През 2012г., Вилтор се отказва за втори и последен път от футбола.
    За националният отбор на Франция, нападателят има 92 мача, в които е вкарал 26 гола и е направил 25 асистенции. Той участва на 2 Световни първенства (2002, 2006), 2 Европейски (2000, 2004), 2 Купи на Конфедерациите (2001, 2003), както и на 1 Олимпиада (1996). През 2000г., на финала на Европейското първенство, Вилтор вкарва изравнителния гол, в последните секунди на двубоя на Франция срещу Италия. В продълженията Давид Трезеге вкарва „златен гол“ и „петлите“ печелят титлата. На финала на Световното първенство през 2006г., италианците си връщат за загубата и побеждават Франция, след изпълнение на дузпи. Вилтор вкарва първата за своята страна.   
     
    ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ
    Силвен Вилтор е класиран на 33-то място в ранглистата "Най-добрите 50 играчи на "артилеристите" за всички времена", направена през 2008г. Французинът има издадена песен през 2002г., под името „Jeune pour toujours“ Вилтор създава собствен моден бранд, наречен „W22”, през 2008г.

    So who is Alan Smith?
    Alan Smith was recently announced as our star guest at our 20th anniversary celebrations and I have been asked to contribute an accolade for our programme of the event. This is a shortened version to enable many of you to appreciate who he was and why he is such a big figure for ASCB to capture for this crucial event.

    Without Alan's goal at Liverpool we would not have won the league
    He was involved in many years of success and made possible the dethroning of the Monsters Liverpool as Kings of English football. Nowadays it is hard for most of the younger fans to appreciate what Liverpool were, from the mid-1970s to the end of the 1980’s, but they were like the modern Manchester City plus Premium. They won everything, including in Europe, and had global superstars in every position until George Graham’s Arsenal, with Alan Smith as the spearhead and main goalscorer, came to knock them off their perch in 1989 and 1991.
    Arsenal dethroned Liverpool not Alex Ferguson
    Arsenal had already done that before Alex Ferguson came along to claim the same when he started to dominate the Premier League. Sorry Alex, that feat was the Arsenal’s and our striker was Alan Smith.  He won 8 major trophies with the Arsenal. Let’s hope some of our current players can say the same.

    And without his goal against Parma we would not have won the European Cup Winners Cup
    He is 27th on the fans list of greatest Arsenal players but let’s look at his achievements which maybe should have put him higher. He won the Golden Boot twice, both times when George Graham’s team won the league. I argue that those achievements would not be in our history without him. He also scored the first goal in the famous clinching match at Anfield without which Michael Thomas’s goal would have been superfluous. He was also Arsenal’s Player of the Season that year, voted by the fans, so he was well appreciated at the time.
    Without Alan Smith our trophies would be less
    He scored the only goal when we won our second European trophy, the European Cup-Winners Cup in 1994, so we owe him that as well. Two titles and a European trophy that may not have been achieved without Alan Smith being our player. We owe him a lot. Excelsior, Alan.

    The commentator and the footballer with Leicester and Arsenal
    I saw him playing live a few times, most notably when we played Portsmouth in 1987 and we won 6-0, with Alan notching up his first goals for Arsenal with a hat trick. I was also there for the infamous war at Old Trafford in 1991 when virtually all players got involved in lots of pushing and histrionics. We won 1-0 though and were docked two points. It didn’t stop us winning the league.

    His book is the most authentic I have read so far
    A heartbreaking injury took him at his peak
    Regrettably, his career was abruptly ended at the age of 32 due to a knee complication that failed to heal. This was his first significant injury, and it had a profound impact on him, especially the abrupt separation from the players, the staff, and everyone at Highbury. Suddenly, he was no longer a part of the team; the very thing that had been central to his life vanished, and he had no backup plan. Fortunately, he had a friend in Geoff Shreeves who offered him an opportunity to join the Sky project, which had invented football a couple of years before
    A commentator, writer and critic par excellence
    He never looked back after that as he found his new niche, being an integral part of football but no longer a part of what he knew as football, inside the dressingroom. The Daily Telegraph newspaper signed him up as a regular contributor as well.
    One thing I have noticed from living in Bulgaria is that many fans prefer to watch with English commentary. And of course the computer football games use English commentators, prominent among them Alan Smith. It gives these games authenticity.

    Alan and Martin Tyler enjoying life commentating for FIFA 12
    A major contributor to the multi-layered modern world of football
    Truth be told, Alan Smith carved out a longer second career than he did his first. He joined quite a long list of Arsenal stars to have their careers curtailed early. His at just 32 years old. He refers to it several times in different sections of his book “Heads Up” and it hit him hard. He had had a career almost injury free and the first real injury knocked him out of football. Sky had only just invented football a couple of years before so the big money had yet to appear. His wife Penny, and his two girls, had an unemployed husband and dad. Geoff Shreeves offer came at just the right time.

    Alan explaining the complexities of football to Geoff Shreeves
    Alan Smith is a genuine superstar at the Arsenal, a dapper, very young looking man who has played a huge role in making Arsenal what it is today, but also, through his enduring work as commentator, writer and analyst, a major contributor to the modern day world of football, with its inexhaustible array of perspectives, pundits, technology, and angles which leads to endless debate about areas he or I would never have dreamed possible when we were kids growing up in the '60's. All hail Alan Smith and thanks for everything.
     
    Update to the Table of Doom
     
    Table of Doom
    Fixtures
    Current points
    Max
    Arsenal
     
    83
    89
    Man City
    Spurs (a)
    82
    91
     
    And so Man City have only one of the old top five left to play when I started the Table Of Doom this year in the hapless Spuds. I feel that Spurs have lost their shape and I cannot see them doing us any favours. West Ham have just lost their manager so we only have Fulham, playing for nothing, although Marco Silva may feel a win over City will put him in contention for one of the bigger jobs out there. That is the thread we are hanging onto now.

    Marco Silva is our only chance left? Yikes!
    If we beat Man United and Everton we will have 89 points which would have given us the title most seasons since Sky invented football. Those of you who have followed the Table of Doom from the start will know that I posited 86 points as the minimum needed this time. That I got right as I am now certain that less will not get the title. It also probably won’t get the title. I hope at the least though that we beat Man Utd to make for a nervy last day for City.
    If Arteta manages the two wins he will have got 25 from our last ten matches with the Villa loss and the City draw, a big improvement from his previous efforts. Lose them and he will have 19, one worse than his best in 2021. So the jury is still out on whether Arteta can have the strong finish required to win the league. I believe we can win them and set ourselves up for an exciting finish. And I believe that Arteta will set us up to being Arsenal again. C’mon the Arse!
     
     
     

    Арсенал победи Борнемут с 3:0 и продължава да бъде част от борбата за титлата с Ман Сити. Макар и трите гола, победата не дойде никак лесно, но важното са трите точки. Головете за „Артилиеристите“ отбелязаха Букайо Сака от дузпа в 45‘а минута, Леандро Тосар в 70‘а и Деклан Райс в 90+7. Ето и думите на Микел Артета след мача.
    Стартов състав:

    Смени:

    Евентуални Контузии: няма
    Репортаж:
    https://www.arsenal.com/news/highlights-arsenal-3-0-bournemouth
    Пресконференция на Микел Артета:
    „Изобщо не съм очаквал лесен мач. Добре знаехме силните страни на Борнемут и те ги показаха много ясно, особено второто полувреме. Ние, обаче, бяхме готови и издържахме на предизвикателството. Първото полувреме бе едно от най-силните ни, но не успяхме да отбележим повече от 1 гол, така че очаквахме натиск през втората част. Остават 2 мача и ще направим всичко за да ги вземем, а ако и късмета е с нас се надяваме да вдигнем титлата в края.“

    Честита победа! Продължаваме да мечтаем до самият край, пък каквото ще да става!


    Останаха точно три двубоя до края на сезона. Арсенал е в борбата за титлата, а какво по-хубаво от това? За да продължи да бъде в битката за безценният трофей, „Артилиеристите“ ще трябва да победят Борнемут. Както винаги, лесни мачове в лигата няма, а „Черешките“ се намират в никак не лоша форма. Ето и по-важното преди мача.
    Къде: Емиратс, Лондон.
    Кога: Събота, 14:30 българско време
    Телевизия: Диема Спорт 2
    Отсъстващи: Няма
    Под въпрос: Няма
    Наказани: Няма
    Думите на Артета преди мача: „Показваме, че сме по-зрели от миналата година и това се вижда и в класирането. Момчетата са готови да се борят до края, вижда се в очите им. Това е резултат на много усилена работа и съм много щастлив, че сме в тази позиция.
    Всички играчи са добре и са готови за мача. Нямаме отсъстващи, което не се е случвало до момента, така че сега имам от хубавите главоболия кой да играе. Тимбър и Партей ни липсваха през сезона, защото пропуснаха голяма част от него. При Юриън ситуацията е деликатна, защото остават 3 мача, той е готов да вземе участие в тях, но пък не е играл 8 месеца. Дали ще играе или не зависи от много неща, така че в момента не мога да кажа, но самият той е готов.“, завърши испанецът.

    Успех на момчетата. Продължаваме да мечтаем до края и каквото стане да става. COYG!


    Еду Гаспар изиграва 30 мача, в сезона на Непобедимите. Бразилецът играе фундаментална роля, в центъра на терена, за „артилеристите“.
    Едуардо Сезар Дауд Гаспар пристига в Арсенал през януари 2001г. за 6 млн. паунда. Той е трябвало да се присъедини още през 2020г., но трансферът е бил спрян, защото португалският паспорт на бразилеца е бил фалшив. Няколко месеца по-късно, Еду получава италиански такъв, благодарение на роднинските връзки на баща си с тази страна. 
    Еду Гаспар пристига от отбора на Коринтианс. Там той изиграва 32 мача като се отличава с 1 асистенция. През 2000г. той печели Световното клубно първенство с отбора.

    Стартът на кариерата на Еду в Арсенал не започва добре. Сестра му е убита в автомобилна катастрофа и това се отразява на бразилеца. За шестте месеца, в които бразилецът е в отбора, от сезон 2000-2001, той записва 5 участия.
    Сезон 2001-2002 е малко по-успешен за него. Еду изиграва 27 мача във всички турнири, 14 от които във Висшата Лига, вкарвайки 3 гола и правейки 2 асистенции. През същият сезон, Арсенал печели дубъл, а Еду става първият бразилец печелил Висшата Лига.
    Следващият сезон отново е сравнително успешен за бразилеца, след като взима участие в 29 мача, вкарва 2 гола и прави 2 асистенции. Контузии пречат на полузащитника да изиграе повече мачове и да има по-ключова роля в отбора.
    Непобедимият сезон е този, в който Еди показва истинските си качества. Бразилецът изиграва 48 мача във всички турнири, 30 от които във Висшата Лига, вкарва 7 гола и прави 2 асистенции. Играта му се отличава с визия, техника и контрол. Заедно с Патрик Виейра изграждат една отлична двойка, която бе с основна заслуга за титлата.
    Последният сезон на Еду в Арсенал бе 2004-2005. В него той изигра 18 мача във всички турнири, вкарвайки 2 гола и правейки 1 асистенция. Годината за него бе противоречива, тъй като започва сезона късно, след участие за Копа Америка. Бразилецът така и не възвръща формата си от предната година. Допълнителен принос има и факта, че той навлиза в последната година от договора си, а преговорите с Арсенал се проточват. Въпреки всичко кариерата на Еду в Арсенал завършва с медал, след като той и „артилеристите“ печелят ФА Къп.
    През май 2005г., Валенсия привлича Еду със свободен трансфер. За „прилепите“ той изиграва 72 мача, вкарва 1 гол и прави 7 асистенции. За 4 години играта му е на приливи и отливи като така и не успява да се утвърди в отбора. Едва в последният си сезон записва 28 мача във всички турнири.
    На 6 август 2009г., Еду подписва с родния си Коринтианс, след като е освободен от Валенсия. След като участва в 16 мача, Еду е освободен през 2010г.
    Същата година той обявява и край на своята кариера.
    За националният отбор на Бразилия, Еду има 16 участия като е допринесъл с 2 асистенции. Играе на Копа Америка през 2004г. като печели титлата със „селесао“. През 2005г. участва в турнира Купа на Конфедерациите, който събира носителите на титли на всеки континент плюс световният шампион и отбора домакин. На финала, бразилците побеждават Аржентина с 4:1.
    ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ
    ·       В момента Еду Гаспар е спортен директор на Арсенал
    ·       В периода 2016-2019, бившият футболист на Арсенал изпълнява длъжността „координатор“ в националният отбор на Бразилия

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...