Ще потърсим отговора назад във времето.
Голямото съперничество между двата клуба започва сравнително късно на фона на богатата им история . В началото на 90-те години заради едно меле на ''Олд Трафорд'', започнато от Найджъл Уинтърбърн и Браян Маклеър, двата отбора са наказани с отнемане на точки от ФА. Това съвпада с възхода след началните трудни години на сър Алекс Фъргюсън и последните силни сезони на Джордж Греъм .
С идването на Арсен Венгер напрежението ескалира и още в първото домакинство на Хайбъри е белязно със скандал между Иън Райт и Петер Шмайхел, обвинения в расизъм и размяна на остри реплики между двамата мениджъри. Томахавката е изровена и всеки мач между двата най-силни отбора във ВЛ по това време е чакан с огромно нетърпение и носи изключителен заряд . Сблъсъците Кийн и Виера, словестните престрелки между Венгер и Фъргюсън, „пицагейт“, скандалният край на серията от 49 мача на Арсенал и няколко изключително важни пропуснати дузпи бележат най-голямото дерби в зората на ВЛ.
Бергкамп (12.04.1999 г., преиграване на полуфинал за ФА къп, Арсенал 1-Ман.Юн 2) - Епичен двубой. Дейвид Бекъм открива с удар от 27м.. Арсенал изравнява с прекрасен на гол на Денис Бергкамп . Следва отменен гол за засада на Анелка, червен картон за Рой Кийн и дузпа в добавеното време за фаул на Гари Невил срещу Рей Парлър. Зад топката застава нелетящият холандец, но Шмайхел спасява брилянтно, за да прати мача в продължения. Продължения, които ще се запомнят с един от най-великите голове в историята на турнира – Райън Гигс отнема топката в половината на своя отбора и след 50-метров рейд и слалом между защитниците на Арсенал със зверски шут оставя Дейвид Сийман без шансове и печели двубоя за „червените дяволи“.
Месец и половина по-късно Манчестър Юнайтед печелят безпрецедентен требъл и до днес в английското Габрово вярват, че именно пропусната дузпа на Бергкамп и последвалия фамозен гол на Гигс дават допълнителна психическа устойчивост на отбора, за да постигне целите си.
Ван Нилстерой (23.09.2003 г. „Олд Трафорд“ , Ман.Юн. 0- Арсенал 0) . Точно година и два дни по-рано Арсен Венгер заявява – „Да, вярвам, че можем да спечелим шампионата, без да загубим мач. Всеки мениджър го желае, но го е страх да го заяви открито, за да не изглежда смешен“. Въпреки че и тогава Арсенал изглежда плашещо силен, Венгер се оказва прав. Думите му дават храна на ежедневни подигравки от страна на медии и феновете на другите отбори. Със сигурност са подразнили и червената част на Манчестър и свръхамбициозния им мениджър.
Но да се върнем на мача, който преминава в превъзходство на „Юнайтед“ , в чиито редици блестят младият Кристиано Роналдо , Рууд Ван Нилстерой и Райън Гигс. Арсенал контраатакува рядко и като цяло играта на отбора не върви. Въпреки липсата на голове, мачът е изключително динамичен и оспорван. Драмата започва в 80-тата минута, когато съдията Стийв Бенет показва изключително дискусионни два жълти картона в рамките на 3 минути на капитана на Арсенал, Патрик Виера, вторият от които след спречкване с холандския централен нападател на домакините. Но върхът на съдийската помощ за момчетата на Фъргюсън идва в добавеното време, когато Бекъм се подхлъзва в наказателно поле и Бенет не се поколебава и за секудна,за да посочи бялата точка, въпреки протестите на гостите. Зад топката застава Ван Нилстерой, а Леман подскача по голлинията. Изключителното напрежение и поведението на вратаря на Арсенал повлияват на холандеца и силният му удар среща напречната греда. След последния съдийски сигнал играчите на Арсенал, водени от Мартин Киуон, обикалят Ван Нистелрой. Заради последвалото меле ФА глобява 7 от замесените футболисти.
В крайна сметка Арсенал сбъдва мечтата на своя мениджър и стават шампиони, без да допуснат загуба. За да е още по-сладко титлата (математически) е спечелена на стадиона на градския съперник Тотнъм. Без капка съмнение пропусната дузпа на Олд Трафорд е ключов момент по пътя на „Непобедимите“.
Краят на великата серия от 49 мача без загуба на Арсенал се случва година по-късно на същия стадион след скандално съдийство на настоящия шеф на съдиите Майк Райли, който спестява 3 червени картона на футболисти на Ман.Юн. и отсъжда скандална дузпа за „велизарка“ на Уейн Рууни. Този път вкарана от Ван Нистелрой.
Пирес, Еду и отново Нилстерой изпускат дузпи във финала за Комюнити Шийлд месец преди нулевото равенство на Олд Трафорд, а пропуск на Пол Скоулс дава купата на ФА във финала през 2005-та. Финал, който слага край на най-успешния период на Арсен Венгер начело на клуба. Последен мач за капитана Виера. Последен трофей до далечната 2014, когато Арсенал отново печели най-старото футболно състезание.
В късния период на Венгер, дори след отказването на Алекс Фъргюсън, Манчестър Юнайтед традиционно оставаше труден съперник за Арсенал.
Но с идването на Артета нещата се промениха. От 5-ти си мача срещу „червените дяволи“ баскът е записал 3 победи, един равен и една загуба. На фона на статистиката му като футболист - 2-4-8 от 14 мача, личният му прогрес в това съперничество изглежда огромен.
Важността на мача миналата събота беше колосална и за двата отбора. Сезонът на Арсенал се движи в драматични крайности, от страхотни игри и резултати, до отчайващи сривове в представянето. Добрите новини за „артилеристите“ са
· Стабилната игра в защита
· Драматично намаляване (почти 50%) на фонд работна заплата
· Силната игра на младите офанзивни халфове
· Адаптирането на Партей
· Връщането на колективния дух в отбора
Играта на Арсенал е привлекателна за гледане, а футболистите успяват да покажат на терена идеите на треньора си. Ясно е, че отборът се нуждае от подсилване в атака и в средата на терена, особено при очертаващия се европейски футбол идната есен. Калибърът на турнира, в който отборът ще участва, най-вероятно ще отговаря и на класата на новите попълнения. Затова и в този случай „топ 4“ е важен за последващото развитие на идеите на Еду и Артета.
О т друга страна хаосът в доскорошния хегемон във ВЛ продължава. След напускането на САФ, грешните решения на ръководството бият правилните с разлика. Отборът няма физиономия, няма стил, единственото индивидуалната португалска класа и шесторъкия Де Хеа ги държат далеч от 10-тото място през последните 2 сезона. А парите, които отборът изхарчи за трансфери през последната петилетка надвишават тези на градските им съседи, а резултатите са трагични. Щом изпадналият Норич вкара 2 гола и имаше по-чистите голови положения на Олд Трафорд преди две седмици, значи състоянието на клуба гравитира около дъното. И спокойно можем да кажем, че до момента назначението на Ралф Рангник се оказва пълен провал.
Тук идва и символичното значение на пропусната дузпа на Бруно. Дали ще бъде катапултът, който ще изстреля Арсенал към орбитата на Ливърпул и Сити или ще бъде катализаторът на големи структурни промени в червената част на Манчестър?
Единственото, което е сигурно, че колкото повече време „червените дяволи“ губят в търсене на изгубеното си величие, толкова по-трудно ще им бъде да го намерят. А дали пропускът на Бруно ще се нареди по значимост до тези на двамата велики холандски нападатели отпреди 20-ина година, предстои да разберем.
