Jump to content
  • Гаел Клиши изиграва 12 мача, в сезона на Непобедимите. Левият бек на Арсенал бе адекватна алтернатива на Ашли Коул, в сезона, в който „артилеристите“ завършиха сезона без загуба.
    Гаел Димитри Клиши, както е пълното име на французина, пристига в Арсенал едва 18-годишен от отбора на Кан. През юни 2003г., лично Арсен Венгер посещава дома на Клиши в Турнефоил и му предлага професионален договор. Мениджърът уверява французина, че той ще бъде част от първия състав и това се оказва достатъчно, за да го убеди.

    Верен на своята дума, Венгер налага Клиши като основен играч за Купите и честа смяна на Ашли Коул в първенството и Шампионската Лига. През Непобедимият сезон, той изиграва общо 22 мача във всички турнири. Още през първият си сезон, той печели титлата с Арсенал. Тийнеджърът прави впечатление с голяма издържливост, бързина и мисъл за атаката. Все качества, които са сред основните за идеите на Венгер.
    През сезон 2004-2005, Клиши продължава да бъде алтернатива на Ашли Коул. Французинът изиграва 24 мача във всички турнири. През този сезон, левият бек печели и първата си Купа на Англия. През април получва контузия и не завършва сезона.
    Сезон 2005-2006, дава възможност на Клиши да изиграе повече мачове, защото Ашли Коул получава фрактура на крака през октомври. За съжаление, той получава същата контузия и остава извън терените за 4 месеца. Така той изиграва едва 11 мача във всички турнири.
    Между 2006г и 2011г., Гаел Клиши се утвърждава като основният ляв бек за Арсенал. Напускането на Ашли Коул през лятото на 2006г. също спомага за налагането на младежа. За 5-те сезона, Клиши изиграва 207 мача във всички турнири, отбелязва 2 гола (през сезон 08/09 за първенство и през 10/11 за ФА Къп). Французинът се отличава и с 11 асистенции.
    През лятото на 2011г., Арсенал продава Гаел Клиши на Манчестър Сити за сумата от 7 млн. паунда. За шестте години при „гражданите“, французинът изиграва 203 мача във всички турнири, като вкарва 3 гола и прави 14 асистенции. Със „сините“ от Манчестър, той печели титлата на Англия през сезон 2011-2012 и 2013-2014.
    Лятото на 2017г. води до нов трансфер за Клиши. Французинът е освободен от Сити и се присъединява към турския Истанбул Башакшекир. За трите сезон при тях, той изиграва 113 мача, вкарва 3 гола и прави 13 асистенции. Бившият играч на Арсенал печели титлата и в Турция, като става шампион през сезон през 2019-2020.
    През 2020г., Сервет става последният клуб в кариерата на Клиши. Там той изиграва 83 мача, вкарва 1 гол и прави 6 асистенции.
    За националният отбор на Франция, Клиши изиграва 20 мача. Участва на 1 Световно първенство (2010) и едно Европейско (2012).
     
    ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ
    ·       Гаел Клиши участва в различни благотворителни инициативи. Има собствена фондация, която се грижи за правата на децата и тяхната протекция.
    ·       Той е гост в различни спортни предавания като коментатор и анализатор
    ·       През август 2023г. е назначен за помощник-треньор на своя сънародник Тиери Анри в младежкия национален отбор на Франция, както и на Френския олимпйски отбор.

    We have one job now - Win 
    Update to the Table of Doom
     
    Table of Doom
    Fixtures
    Current points
    Max
    Arsenal
      80
    89
            Man City
    Spurs (a)
    79
    91
     
    Liverpool’s implosion has seen them drop out of the Table of Doom, something I would not have seen as likely not too long ago when they were fighting like demons for their points. They were battling harder than anyone else and scrambling unlikely victories. Very recently they had their destiny in their own hands and threw it away. We, most likely, will not have our destiny in our own hands at all now. The best we can hope for is that City drop points which none of the pundits deem likely.

    Jurgen Klopp:I will never understand why he didn't wait till the end of the season to announce he was leaving
    What I know and what I don't
    And so Bournemouth, Man Utd and Everton are next. All winnable? Yes. Will it be good enough? I don’t know. Which is the hardest? I don’t know. Will City win all theirs? I don’t know. Will Tottenham take something from City? I don’t know. Are we all going to be Tottenham supporters for one day? I don’t know.

    The Spuds 1961 double winners beat Man City 1-0 at Maine Road -C'Mon you Spurs
    I can hear you saying, Gus, do you know anything? Why are you getting your huge salary if you know nothing? So I will concentrate for now, on what I do know. If City win all, there is nothing we can do. They must slip up. However, if they draw then we can win as our goal difference will probably be better than theirs if we win all. A seven goal turnaround in 3 matches is difficult allowing we have to improve by at least three which makes ten. I do know that you have to win by at least one goal. You see, I do know something.
    A nervous City?
    But I will give some good news. If, such a big if, Tottenham manage to get something from City it might just give them a wobble at exactly the right time as they face West Ham at home on the final day. City have lost 3 times away and only once at home. Tottenham may well be fighting for their Champions League spot and if they have a good day, something could happen. And that means that West Ham becomes a must win on the final day. A twitchy City could be a vulnerable City.

    Bournemouth are coming good at the wrong time for us
    So can we win our three? I have to give you the bad news that Bournemouth are on a very strong run with only 3 defeats since February by Aston Villa, Luton and Man City. They will feel that Europe is now possible. They are in form at the moment and we must kill them off ruthlessly. We do not need a hard game from them, and we know what they will do. Defend like demons and try to give Dominic Solanke the ball. We will need to be good for 90 minutes. No idiocy like David Raya as one goal may decide this game.
    No glory glory Man Utd?
    Man Utd? They will give us more chances I reckon but they also make chances every game. They have a tough looking last 4 games with a resurgent Palace away, us at home, Newcastle at home and Brighton away. They could end up with nothing from these games and they will be aware of that. 6th place is there for them if they win matches and they are running out of time. I have a feeling we may need a clean sheet for this one. Ten Hag will try to get them to defend and hope for a breakaway even though they are at home. They have players who can score from sudden breaks. This is one game where tactics can make a huge difference. We must hope that Arteta is the man here.

    They don't have Best, Law or Charlton
    Everton on the last day. The good news is that if we win the previous two, this match is live no matter what happens. If City win all they will be two points ahead but probably with an inferior goal difference which means if we win and they draw we are the champions, my friends. If, by any chance, City have already been beaten by Tottenham, then they will be one point behind us, and if they draw, we can get away with a draw. Of course we can never know that as a draw can turn into a win at the last kick of the match. If they get a draw in any of their matches they will be level with us on the last day but we should have a clear goal difference which means two draws gives us the title.

    Saliba and Gabriel vs Dominic Calvert-Lewin
    Is the glass half empty?
    The danger to assuming we will have a superior goal difference is that City could run up a hatful against Wolves and Fulham in their first 2 games to catch us up and we win by one against Bournemouth and Utd. The most optimistic scenario is that City suffer a bad run and hand us the title before we play Everton. It seems like absolutely nobody believes that can happen. I have been around football long enough to know that you cannot predict matches. If you could there would be no betting companies. City got beaten when they had the initiative against Real Madrid. And they badly wanted that two time in a row Champions League. Just like they badly want this four time in a row Premier League. 
    We are Arsenal and we must show it
    One thing I do know for sure and that is no Gooner wants to hand Man City the title as Liverpool has. We did that last year, made it easy for them. We are now the last man standing in the Table of Doom. Liverpool cannot get 86 points and their next two are the Spuds at home and Villa away with both teams scrambling for the Champions League. They may not get many more points. I will never understand why Jurgen Klopp announced his retirement mid season. The way they were playing they could have won it this season. He has tarnished his legend.

    How did retaining that trophy work out for you City?
    At the start I asked many questions that I couldn’t answer. So now I will give you my opinion. We can win this league. I feel City will drop points but I reckon only in one match. So 2 or three. We must win three and I think we will. It will come down to this, and we must be ready. It is also that the only time City may drop points is on the last day against West Ham. We will only know that we must win in that scenario. Are we winners? Yes we are.
     
     





    Арсенал гостува на Тотнъм Хотспър в дербито от 35-ти кръг на Висшата лига. Срещата е от изключително значение както в битката за титлата, така и в тази за Топ 4. Този двубой би могъл да се окаже от решаващо значение и да даде отговор на много въпроси, като ''топчиите'' влизат в него като временен лидер в подреждането със 74 точки на сметката си. Да не забравяме все пак това, че Арсенал е с мач повече спрямо Манчестър Сити, които са с точка по-малко на 2-та позиция. Тотнъм от своя страна заема 5-то място към момента с 60-точков актив. По-рано през сезона ''артилеристите'' регистрираха 2:2 у дома срещу ''шпорите'', така че днес е време за символичен и своеобразен реванш. Това лондонско дерби се явява и като второ поредно такова през седмицата за момчетата на Микел Артета. Във вторник вечер те просто размазаха Челси на Емиратс със 5:0. Още преди мача с Тотнъм в следващите редове:

    Кога: Днес, от 16:00ч. българско време;

    Стадион: Тотнъм Хотспър, Лондон;

    Телевизия: Диема Спорт 2;

    Рефер на двубоя: Майкъл Оливър;

    Новините в Арсенал: Очакванията са срещата да бъде пропусната единствено от Юриън Тимбър, като според информацията, всички останали състезатели в отбора са на разположение за селекция.


    Фото кредит: Арсенал

    Микел Артета преди мача: ''Все още сме в битката за титлата. Трябва да останем концентрирани и да дадем всичко от себе си до края на сезона. Все още не сме изпълнили поставените цели, така че следователно има още доста работа за вършене. Тази Лига е достатъчно взискателна, така че винаги е възможен обрат. Абсолютно нищо не е решено все още. 
    Наясно сме с това, че Тотнъм може да бъде повече от опасен съперник. Не е случайно това, че се намират на тази позиция. За нас важи същата подробност обаче. Отиваме там, за да спечелим мача. Разбира се, това няма да бъде никак лесно. Нужно е да бъдем хладнокръвни и решителни пред гола.''


    Фото кредит: Арсенал

    Игра с прогнози във форума на ASCB:


     

    Паскал Сиган изиграва 18 мача, в сезона на Непобедимите. Французинът успешно замества титулярите Сол Кембъл и Коло Туре, когато един от двамата не е на терена.

    Паскал Сиган започва своята професионална кариера в Лил. Там той изиграва 179 мача във всички турнири, като вкарва и 10 гола.
    След 7 години във френския отбор, Арсенал го купува през 2002г., за сумата от 2 млн. паунда. В Арсенал, Сиган е използван предимно като играч, който влиза от пейката или замества футболист, който има нужда от почивка. Прави впечатление неговата работна етика и точно изпълнение на поставените му задачи.
    През Непобедимият сезон, Сиган играе ключова роля в периода ноември-януари, когато Коло Туре е контузен. Именно тогава, французинът изиграва 10 последователни двубоя, в които Арсенал допуска само 4 гола.
    За „артилеристите“, Сиган изиграва 98 мача във всички турнири, вкарва и 3 гола. Два от тези три гола идват в двубоя срещу Фулъм на 24 август 2005г. на „Хайбъри“. За тези голове, Сиган споделя:
    „След вторият ми гол, дикторът на „Хайбъри“ се пошегува като обяви на целия стадион, че вече имам 3 гола за Арсенал и се приближавам до рекорда на Иън Райт. Спомням си, че Тиери Анри се приближи до мен и започна да се закача с това, тъй като и той се целеше в този рекорд.“
    Освен централен защитник, французинът е използван и като ляв бранител. Това се случва основно през сезон 2005-2006, когато и двамата леви бекове – Ашли Коул и Гаел Клиши са контузени.
    След 4 години в Арсенал, Паскал Сиган е купен от Виляреал за сумата от 2 млн. паунда. Там той се събира с бившият си съотборник в Арсенал, Робер Пирес. За „жълтата подводница“, французинът изиграва 59 мача и вкарва 2 гола.
    През август 2009г., Сиган се присъединява към испанския втородивизионен Картахена. Там той изиграва 57 мача.
    През 2011г. той е освободен от клуба и обявява край на кариерата си.
     
    ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ
    ·       Арсенал никога не е губил, когато Паскал Сиган е стартирал в двубой.
    ·       Преди двубоят на Арсенал с Локомотив Москва от Шампионската Лига през 2003г., Сиган споделя: „Когато влязохме в хотела, в Москва, вътре ни чакаха 10 руски топ модела. Те седяха на бара. По-късно бяхме информирани, че те са били там с цел да ни изморят в нощта преди двубоя. Не загубихме мача и доколкото си спомням никой от отбора не беше толкова глупав, че да се поддаде на капана."

    ASCB - The Best? Of course they are
    And so, finally, we headed off to Arsenal vs Chelsea, our big day spoiled by Chelsea pretending they could win a trophy without Abramovich by cancelling our match to play in the FA cup. There was never a chance a bunch of Pensioners could win without the magic Roman. And so April 23rd, 2024 was our big day instead, new plane tickets and maybe new hotels for people, but we are ASCB, we don’t give in for anything.
     
     Our own programme
    Some 33 of us were given the chance for a VIP experience to greet the players and even a lucky two got to turn up on the pitch for an interview to blaze a trail for Arsenal Bulgaria. Everyone now knows who we are and what we represent. And we never forget that as we showed and which I will talk about later. The biggest surprise for me though was after we were given our armbands to allow us into the media centre. We got our own programme welcoming us to the Arsenal with our own name on it. That, and the armband will be passed down the generations. We love you Arsenal, we do!

    One for display
    We were there, we saw the players, we saw the staff, and we saw Super Mik Arteta and sang and cheered as they all filed past, some stopping for a low five with Gunnersaurus. Was I the only one worried as he entered the glass doors to the inner sanctum? Luckily the giant remembered to duck his head. A Gunnersaurus without a head would not be the same. Of course he mingled and low fived many of us including some young, excited kids from Romania.
    We show our class 
    Mertesacker and Edu were prominent figures who came in by themselves prompting great excitement . But we were asked to wait for Chelsea as we also greeted the Pensioners as they struggled to make it off their bus. We were asked not to boo them but we have too much class for that anyway so we cheered for the Arsenal again. Honestly they didn’t look very happy filing past. Maybe they knew what was awaiting them? Without their talisman Cole Palmer maybe they felt that they had no chance. They were right.

    A nice shot from Alex sets me up
    For me, a trip to the Arsenal is not complete without a visit to my old friend, Alexander Sztranyovszky from Hungary who is Mr Arsenal. He turns up for every game and is a permanent fixture at Peggy’s refreshment stand at the side of the Arsenal Supporters club near the old Highbury. And Alex never fails to disappoint with his own refreshments always on hand, some nice strong shots to warm our hearts.
     Declan, you are my darling
    The real excitement came when I took my seat in the Clock End. We were all together, bundled into a top spot just high enough to see everything yet not too high that you need binoculars. It meant there was a big booming section of Bulgarians (and me) ready to give their all for the Arsenal. It was a magical time for me, being part of such a large group. Often I am by myself, this time we all celebrated together.

    We probably shouldn't have forced Chelsea to play on a sloping pitch
     And it didn’t take long for us to celebrate. Chelsea looked poor from the off, or was it that we were so good? Trossard was causing mayhem down the left hand side and we had a few chances straightaway but then Declan Rice boomed forward, flicked the ball over to Trossard who tucked it into the corner of the net. We were delirious and only 4 minutes had passed! The pattern continued but somehow we didn’t score. Havertz had a few chances but didn’t put any away. Maybe he didn’t want to score against his old club?

    We dominated our section of the Clock End as much as Arsenal dominated Chelsea
     Who was this new striker? Wright or White?
    I was hoping Chelsea wouldn’t transform in the second half but it was whoop de whoo many times  as all sorts of improbabilities happened. We had a new striker called Ian Wright Wright White who whacked in two goals and Kai Havertz, freed of having to score against the away Chelsea fans at our end, suddenly became super striker, firing in two great goals to make it five and it could have been ten. Chelsea were hopeless. They were afraid all game to keep the ball and kept giving it back to us.

    Fifteen minutes of fame for ASCB
     The only time I watched Arsenal live slam in more goals, to my memory, was when Alan Ball brought Portsmouth up from the old second division back when I was living in London in the late ‘80’s. We were 5-0 up up half time and Alan Smith kept banging in the goals. We got only one in the second half to make it 6-0. Portsmouth fans left en masse at halftime and the Chelsea fans did the same as the goals flew in second half. We were delirious.
     Go home you bums
    And did I say the Bulgarian Arsenal fans had too much class to boo the Chelsea players? It didn’t stop them screaming “Your team are shit” (they sang slightly different words, but this is a family blog) at the departing away fans. No need, people, they know their team are shit. The strange thing is, they could still get 6th place as Manchester United and Newcastle are also shit this year. It is a weird season, for sure. They looked to me to be already on the beach, though. Still, that is Arsenal’s best win ever against Chelsea and yes, we owed it to them for humiliations in the past.

    Waiting patiently for the team to arrive
     4 games to go and if we get the win against a white and black team on Sunday, then we have to believe we can do it. Ì had an English guy sitting beside me on the train back insisting we will win 2-0 against the Spuds and go on to win it. Man City and Liverpool will be shitting themselves. And that leads me into the table of doom.
     
    Update to the Table of Doom
     
    Table of Doom
    Fixtures
    Current
    Max
    Arsenal
    Spurs (a)
    77
    89
    Liverpool
    Spurs (h)
    74
    86
    Man City
    Spurs (a)
    73
    91
    Ah, Jurgen Klopp, I am still waiting for you to apologise for your teams unsporting behaviour against Forest. Everton gave you a tanking and you are now on the cusp of leaving the Table of Doom. Another draw, even, and your maximum is 84. Our goal difference will not be bettered now, I feel, so if it matters at the end, we will win. If we draw against the Spuds we can still get 87 but will it be enough? I say yes. City have a lot of matches to cram in and they are not that simple, the Premier League rarely is. If we win 4 they have to win 6. We are putting them under pressure. We can’t ask any more from our boys. Be proud.
     
    Gunnersaurus with Tszetomir Tsekov
    Commiserations to poor old Sheffield United. The door is just about to close on Chris Wilder. He was talking about preparing them for next season but will he really get the chance? It is surely such a difficult job managing a team trying to make it in the Premier League. He seems a good manager and a very decent human being but I suspect they will want a change. I would be happy if he gets his chance and one day bring them back to stay.
     
     
     
     
     
     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...