Jump to content
Покана за ОС Шумен 2024
  • Where will we finish 2025? part one
    So here we are again, trying to explain what will happen in the new season without all the facts. And yet I have got it remarkably correct through the years. I normally come to around 3 points of the final total. Last year, Mr Dani Georgiev came on board with his expertise and did very well, also coming close to the final total. At this point we don’t know all transfers for us or the opposition so we will go for the first 8 matches and give you the results and even the scores.

    Will Unai Emery drain blood from us?
    What can we say for now? 3 top teams and 5 next level. Bizarrely, or as the conspiracy theorists might say, as expected, the 3 top teams are away. An effort to drain us of confidence early on so we have no chance? I will declare now that we must beat the five lower teams and get at least 5 points from the other 3.  I am going to set the target at 92 points this year as I feel only Villa may be the real competition to the top two. I will come back to the points total later.
    A huge clearout
    We have sent out 25 players with only 4 of those on loan. There are still others such as Nketiah, Nelson and Ramsdale who may go with just over 2 weeks left till deadline day. A lot of the names we have been waiting for are now gone for good. Calafiori is the highest profile of our 4 newcomers with Merino expected to come. Possibly we will not get anyone else. Logically it must mean that there are academy players pushing through that are better than what we have let go. We always said Arsene knows, can we say that Mikel knows? I hope so.

    Will Savinho make the difference at City?
    I think all the traditional top teams have problems this year and I will go through them in turn. It is hard to see which teams will come through from the pack. Last year I correctly predicted that Villa would claim CL football but I don’t see anyone this year. West Ham, Newcastle and possibly Brighton should be top half but I feel that there could be a bunch of teams winning and losing matches and whoever gets enough points on board will get European places. There could well be a gap between the top three and the rest.
    All the other potential challengers have problems
    Man Utd are in transition and need players. Their buys look promising but surely they need time to put together a cohesive team? I feel the best they can hope for is to challenge for Champions League.
    Liverpool also look in transition and unless Arne Slot gets them firing early I feel they are looking at hoping for mediocrity around them to garner points. His inexperience at Premier League level could be a factor in making it a difficult year for the Scousers.

    Russell Martin looks to have a near impossible job at Southampton
    Chelsea have yet again a new manager in Enzo Maresca, unproven at this level, and new players.  Arteta did it as a pure rookie so it is not impossible but it took Arteta some time to get to where he is now. I expect Chelsea to struggle.
    The final Champions League spot will be a scramble
    The Spuds? I like Postecoglou but the results fell apart last season and his transfer dealings don’t make a lot of sense to me. Solanke coming in looks good but the rest are certainly unproven. I think he will be hoping that the challengers are poor this season so he can sneak into a CL spot.

    Dominic Solanke for the Spuds? Maybe he doesn't like winning trophies?
    I will talk about Newcastle as well as they were CL last season but again they have gone for unknowns mostly and there are still rumours of key players leaving. If the competition is poor as I expect you never know with them, and Eddie Howe may well have spotted some gems in his imports. He needs a good season but maybe he won’t get one.
    What we need is scary
    If I am right, and the competition looks to be struggling then the points total at the top could be higher. I will say 92 should be good enough. 22 points can be lost over 38 matches in that scenario. That gives us a frightening 2.421052631578947 points average per match and needing 19.36842105263158 points over these 8 matches. Rounding that up to 20 means we can drop only 4 points. 2 draws and six wins is the target so. If we don’t we make it harder in the next 30.
    Our predictions
    On to the predictions and once again the wonderful Dani Georgiev is on hand to give us his expertise.
    Wolves at home and I go 3-0 and Dani 3-1 and we are happy. They have sold 2 top players in Neto and Kilman and I think they will struggle. 3 points.
    Villa away and I say that Emery has been a nuisance for us. He will fire up his players for this match and I am going 1-1 and Dani 1-0 for us. They have spent big money and Emery knows his football. I think they could improve on last year.  So Gus 4 points, Dani 6.

    Fabian Hurzeler looks a risky bet to me
    Brighton at home and their new manager, a true rookie in Fabian Hurzeler, age 31 with no top flight experience anywhere seems like a gamble that will go wrong. They have spent a lot of money by their standards but lots of the players are older than him. We saw what happened with the experienced players at Arsenal and Arteta but he had the strength to take them on and win. Fabian has a hard task following de Zerbi who seems to be a genius. I go 3-1 and Dani 2-1 but I would not be surprised if we do better.  Gus 7 points, Dani 9 points
    The Spuds away. I say 1-0 and Dani 3-1 to us. We will need it. Gus 10 points and Dani 12 points.
    City away next but I am hoping that Pep takes a bit of time to get into his stride. I go 1-0 and Dani 1-1. Savinho is their big signing so far but their forward line is very strong anyway. We just need to be better than them. Gus 13 points and Dani 13 points and we are now equal.
    Leicester at home next and we must win. Their transfer dealings don’t look inspired  but Steve Cooper generally does well. Not today though as I go 4-1 to us and Dani 3-0. Gus 16 points and Dani 16 points.
    Southampton at home and yes, we must win. They have taken in 14 players so far and that never works. A rookie Premier League manager in Russell Martin and I think they are straight back down unless other teams are worse. I say 3-0 and Dani 2-0. Gus 19 points, Dani 19 points.

    Andoni Iraola at Bournemouth may give us a headache
    Bournemouth next away and this could be tricky, but we have to win even though one point brings us to the magic 20 that we need according to my assessment up top. Andoni Iraola is a good manager but he has sold Dominic Solanke, easily their best player last season. We must beat the weaker teams and get points in the bag for when things go wrong. I reckon we won’t be at our best but scrape a 1-0. Dani says 4-0 and comfortable but we will see. Gus 22 points and Dani 22 points.
    If that happens we will have a little extra points in the bag. One defeat instead of the one draw we have both said gives us 21 and some leeway. That is our reality this season, we must be nearly perfect. City will give us very little to work with as usual. We may even need an invincible season. It is going to be tough and we will need to be tougher.
    We can do it.    
    Premier league managers are not all gone- yet.
    On February 1st 2024 I wrote that we could see the biggest amount of change ever in the Premier League by the start of the new season. I was wrong, at least so far. Six teams changed managers with only Burnley of the relegated teams, and even then, Kompany left of his own accord for a much bigger team in Bayern Munich. Crystal Palace fired Roy Hodgson as expected, De Zerbi left Brighton, Pochettino was fired from Chelsea, Klopp really did leave Liverpool, David Moyes was pushed out at West Ham. We still have a little bit of time yet but I don’t anticipate much more to come.

    There might be a job at Everton, David
    The only one I got seriously wrong was David Moyes. It seems West Ham fans just didn’t like him. But it was the most unjust sacking I have seen in a while. West Ham never win trophies but somehow Moyes managed the miracle. I cannot see them winning another any time soon.
    Ten Hag is the miracle man
    Lots of managers got a late reprieve with Ten Hag at Manchester United perhaps the most notable. Winning the FA Cup saved him although he is probably a strong contender for the sack if he gets off to a bad start.

    Ten Hag - I need the ten best players in the world to come to Utd or I will be sacked
    Thomas Frank dropping down towards the relegation zone didn’t help his prospects of getting a big job but I feel he is in some owner’s minds all the same. Roberto de Zerbi moved to Marseille but that’s not much of a step up.
    Arteta is going nowhere but who is going out?
    Arteta could have been tempted by Barcelona but the job went to Hansi Flick. Arteta surely has a power at Arsenal that he would not have at another club? The team is his, the players are his, and he seems to have the backroom team on his side as well. A move would see him having to create a lot of new relationships. I feel only a severe bad spell could see the Arteta out brigade gaining traction. Arteta to stay, then.

    Arne Slot - he won't slot in
    Who could go, then? Arne Slot is in a high pressure job, probably the second most such after Chelsea. He needs results and a good style of play.  Otherwise one season may be his achievement.
    Enzo Maresca? Chelsea are rapidly becoming a graveyard for managers. Under Abramovich they would win and still be fired so at least they were employable. Now, they don't win, get fired, and maybe end up on the dungheap.  Maresca has no Premier League experience, faces a divided club, with lots of high salaries and no-one has any clue who their best players are, with the exception of Cole Palmer. I suppose, in comparison to Arne Slot though, he has a little more leeway. If he brings them up a little he may get a stay of execution.
    What does the betting say?
    Ten Hag has proven resilient at Manchester United. The new system in place may benefit him, however, he needs top players to come in and make an immediate impact. Players like Erikson and Casemiro seem to be coming to an end and Rashford, Anthony and Martial along with others are going or need to improve. It will be hard to have a top season but he needs green shoots to get another chance. Is a strong candidate for the sack I feel, and is 10-1 in the betting.

    Enzo Maresca - bye bye
    Russell Martin of Southampton is 14-1 and teams who come up via the playoffs have it difficult. They will probably struggle but I am not sure he will go until the end unless they have a real disaster.
    Sean Dyche is also 14-1 and that must be surprising but honestly I am more surprised that someone has not come in for him. He is a top manager, particularly with limited resources. The chaos at Everton is the reason he is so high in the betting but I don’t believe he will be fired, although he may leave.
    The London boys won’t be sacked
    Oliver Glasner of Crystal Place is 12-1 and I can’t really understand why. They did well and have a lot of good young players. I think they will be comfortable. He won’t be fired.
    Marco Silva at Fulham is 12-1 and again I would be surprised if he gets fired. Buying in Smith-Rowe could be the latest in his normally good signings and it is a bit of a little Arsenal  now with Leno and Iwobi already there. I see them above mid-table.
    Andoni Iraola at Bournemouth is also 12-1 and I also don’t know why. They will probably be bottom half but high bottom half.
    The first 100 year old to play in the Premier League?
    Steve Cooper is 10-1 and yes he has a hard task as Leicester, of the 3 promoted teams, have the highest expectations. They did win the Premier League not too long ago and have experienced players at this level, including 100 year old Jamie Vardy, who will probably continue to bang in goals. Cooper’s record at his various teams and the England youths, is quite good and I expect he will keep them up without too much bother. He never seems to stay a long time, though.

    I will be astonished if Eddie Howe gets the boot
    Eddie Howe of Newcastle is 8-1 but that is down to the off field problems they are having with finances. Top players are up for sale and there is talk of Isak coming to Arsenal. If they sell off and are weakened then Howe could go but I really do not see it as his fault. Again, unless he has a disaster and he never does at any club, then he will be there at the end of the season.
    Santo lost in the Forest
    Nuno Espirito Santo is 10-1 and he is one I fancy will not last. He seems to have lost his mojo and a bad run at Nottingham Forest will see him booted out. If you can get better than 10 -1 I would grab it but I feel that is free money. A thousand on that gives you 11 back and that would make it a good year for you. He will go, I am certain.

    There is a way out of the Forest, Nuno - the sack
    Arne Slot can get you up to 50-1 and that seems a bargain. Even a small bet there will pay off most likely. A bad run could give you the option to cash out and I am certain that will happen.
    Enzo Maresca is 16-1 and that also is nearly guaranteed to pay out. Definitely, once Chelsea have their usual disaster run you will be able to cash out.
    These last three are value to me. You heard it here first. Put your money on those three straightaway and once there is good cash out value, take your money. And don’t forget to say thanks Gus.
     
     
     
     
    Арсенал загуби с 2:1 последната контрола в САЩ, срещу отбора на Ливърпул. Мохамед Салах и Фабио Карвальо дадоха преднина за „червените“ от Мърсисайд, преди Кай Хавертц да намали малко преди края на първото полувреме.
    Микел Артета започна с много по-опитна единайсеторка, в сравнение с предишните двубои.
    Карл Хайн започна на вратата. В защита стартираха Бенджамин Уайт, Якуб Кивиор, Габриел Магаляеш и Олександър Зинченко. В халфовата линия тройката бе Томас Партей, Мартин Йодегор и Кай Хавертц, а в нападение – Габриел Мартинели, Габриел Жезус и Рийс Нелсън.

    Съставът на Арсенал
    Още със старта на двубоя, в първите три минути, пред Арсенал се откриха няколко възможности. Първо Жезус си поведе топката прекалено силно в наказателното поле и Келехер улови. Минута по-късно вратаря на Ливърпул се опита да изнесе, достигна до дъгата на наказателното поле и опита дълъг пас. Ударът му, обаче, се отклони от крака на бразилеца и топката, за съжаление излезе в аут, вместо в опразнената врата. Между тези две ситуации, удар на Мартинели премина над напречната греда.
    След тези атаки, Ливърпул се съвзе и на своя успя да направи няколко опасни атаки, но защитата на Арсенал устоя и пред Хайн нямаше много опасни ситуации.
    В играта на Арсенал направи впечатление смяната на местата на Жезус и Хавертц в центъра на нападението на моменти.
    В 13-та минута Ливърпул поведе. Добра комбинация в центъра на терена, доведе до извеждащ пас на Елиът към Салах. Египтянинът се откъсна от високата защита на Арсенал и останал очи в очи с Хайн го преодоля без проблеми.
    Арсенал като че ли се стъписа от гола и опита да изнесе в типичния си стил, но пресата на Ливърпул бе много успешна срещу това.
    В 19-та минута Нелсън нахлу по дясното крило и центрира, но ударът на Жезус, от точката на дузпата, отиде в аут.
    В 27-та минута перфектна атака на Арсенал изведе Мартинели сам по лявото крило. Бразилецът нахлу и останал сам срещу вратаря реши да подава към Жезус, което бе грешното решение, защото топката бе пресечена от защитник на Ливърпул.
    Минута по-късно Ливърпул можеше да поведе с 2:0. Лошо изнасяне на Арсенал в собствената половина доведе до опасна контра като ударът на Жота, от малкото наказателно поле, срещна гредата.
    В 33-та минута, Ливърпул поведе с 2:0. Добра комбинация между Собослай и Елиът доведе до отличен прехвърлящ пас, от дъгата на наказателното поле, на младия англичанин над целия отбор на Арсенал, към Карвальо. Той, от своя страна, я засече от въздуха безпощадно във вратата на Хайн.
    В 39-та минута Арсенал върна едно попадение. Корнер за Арсенал доведе до изчистване на топката, която попадна в краката на Зинченко. Той я насочи към Мартинели вляво. След бърза поредица от комбинации, топката достигна до Йодегор, който залъга, че ще бие, но подаде на непокрития Хавертц в малкото наказателно поле и германеца я насочи безпроблемно във вратата.
    До края на полувремето Ливърпул имаше по-добрите положения за попадение, но не се възползва.
    Може да се каже, че „червените“ в този двубой, имаха добро първо полувреме и смея да кажа, безобразно такова за Арсенал, особено в защита. Никой от защитната четворка не бе „в час“. Кивиор и Габриел нямаха никакво разбирателство, Зинченко не успя да се справи със Салах, а Уайт имаше много проблеми с Карвальо и Жота, които нахлуваха от неговата страна. Англичанинът направи и няколко доста „мръсни“ нарушения, които показаха безпомощността му в тези моменти.
    През това полувреме могат да бъдат отличени Партей, Мартинели, Йодегор и Хавертц. Германецът освен с гола, се отличи и с няколко прояви в защита, макар да имаше моменти, в които зоната му на покритие бе празна. Партей бе почти безгрешен, което е добър знак, Мартинели отново показа, че се завръща, а Йодегор си бе Йодегор – стабилен и с качество в играта.
    Второто полувреме стартира с две смени - Леандро Тросард и Фабио Виейра замениха Мартинели и Нелсън.
    Изглежда на полувремето е имало приказки на висок тон, защото Арсенал излезе и веднага овладя топката. Направи и няколко перспективни атаки, но без голяма опасност за Ливърпул.
    В продължение на 10 минути, Арсенал буквално обгради Ливъпрул опита да нахлуе на няколко пъти към наказателното поле, но защитата на противника бе компактна и организирана.
    След това играта се поуспокои. Арсенал отново имаше предимство във владеенето на топката, но играта бе концентрирана основно в центъра, с множество пасове и без опасност за нито един от двамата вратари.
    До 65-та минута не видяхме нищо значимо пред двете врати, което може би се дължи и на вече натрупана умора. Тежките физическите тренировки са от първостепенно значение по време на подготовката и „тежестта“ в краката е нещо нормално.
    Едва в 67-та минута, Арсенал отправи първия си сериозен удар. Извеждащ пас на Йодегор към Виейра по дясното крило доведе до удар на португалеца, но Келехер изби в корнер. От последвалото изпълнение, Жезус не успя да насочи топката във вратата.
     В 69-та минута Люис-Скели и Нванери замениха Зинченко и Хавертц. Ливърпул, от своя страна, замениха почти целия си отбор с младежи.
    В 77-та минута Жоржиньо и Нкетия замениха Партей и Жезус.
    В 80-та минута пряк свободен удар отдясно на нападението на Арсенал доведе до опасност пред вратата на Ливърпул, но Кивиор не успя да насочи топката към вратата.
    В 82-та минута Жоржиньо се опита да изведе Нкетия, англичанина успя да стигне до топката и да отправи удар, но той бе лек и топката премина покрай вратата.
    В 83-та минута Габриел и Уайт отстъпиха местата на Николс и Хевън.
    В 90-та минута контра на Ливърпул замалко да доведе до 3:1, но Хайн успя да отрази отправения му удар.
    До края на двубоя не се случи нищо интересно и двубоя завърши 2:1.
    Второто полувреме бе малко по-оптимистично, в защитно отношение, от първото. Фабио Виейра се включи добре, Нкетия – също. Атаката, обаче не бе ефективна. За 45 минути, Арсенал имаха 2 положения и дори те не представляваха голяма опасност за вратата на Ливърпул.
    Така подготовката на Арсенал в САЩ приключи с една победа, един равен и една загуба. За „артилеристите“ предстои пътуване обратно в Лондон и двубои с Байер Леверкузен и Лион, преди старта на сезона. Има вероятност в тях да видим и последните очаквани играчи – Рая, Рамсдейл, Сака и Райс, както и новото попълнение Калафиори. А кой знае може да има и още някой, може би от Реал (Сосиедад)...  
    The greatest English stadium and it is ours
    I have no idea how many of you Gooners out there who read my stuff have been to the Emirates. There is something like 1000 supporters in ASCB. I would say, judging by the amount I have seen, that quite a few have made the journey. I wonder how many have been to other stadiums in the UK? Probably not so many.

    Herbert Chapman likes looking at our magnificent stadium
    Today I want to praise the Emirates Stadium because it is unique. It is in the middle of a very busy part of London and close to the centre. Highbury was great, lively and yet impressive with its marble halls and the closeness of the pitch.  However, the Emirates has everything, a museum, a huge shop, an extensive box office, lots of stalls and bars selling all sorts outside and long bars inside to cater for the food and drink of 60,000 spectators. It is a big operation and you become an essential part of the match day experience, you help to create the atmosphere and help Arsenal to win.
    All of our history can be found there
    What is it like? There are many statues of our greats, and, as you cross the bridges to get into the main hub, nonstop photos of major figures, past and present. The history of the Arsenal is all round us, everywhere we go. If you go there with a knowledgeable Gooner, such as myself, you can learn what it is that makes Arsenal great just by asking questions about everything you see. In my opinion this is one area in which Arsenal are the best. We have the most tributes to the club on match days because we have a huge area around the stadium. I don’t believe any other club in England has such a panorama.

    The Henry statue - a great meeting place
    Another fantastic aspect is if you arrange to meet anyone, there are plenty of excellent meeting points. The statues are the obvious ones, take your choice of all the Arsenal legends commemorated there and take the opportunity for selfies as well. Have your picture taken with the master himself, Arsene Wenger, or Mr Arsenal Tony Adams, or our greatest, Thierry Henry.
    Mingling with the fans is the greatest experience
    Outside the ground, there is the Arsenal Supporters club bar which is not only a very useful meeting point but also essential if you are to become a diehard Gooner. It is full of memorabilia from down the days and you may even spot a former top player there.

    The smell of the burgers is integral to the match day experience
    I guess most of you that go there come by public transport. There is a huge choice from the Arsenal tube station to the Holloway Road, Highbury and Islington, and Finsbury Road stations where you join the streams of fans chanting and singing. You can never lose your way to the stadium – you just follow the fans. As you get closer there are more and more stalls appearing, selling everything from burgers to scarves, caps, and programmes. The aroma of the food frying lets you know you are home at the Arsenal. You won’t starve and you could end up with more colour on you than any rainbow. I love that walk up to the stadium. I feel more at home then than maybe anywhere.
    The magic letters get you in
    All you need to do then is find your turnstile entry letter and there are sixteen A, D, E, H, J, K, M, N & S. which get you into the four stands The North Bank, The Clock End, The West and East Stands. Then you must find your seat but there are plenty of helpful stewards for newbies. It’s all easy.

    Get in early and there are no queues
    You first see all the food and drink stalls as they circle the entire ground. There are big queues but they move along quickly enough. You cannot bring alcohol to your seats, though.
    You create the atmosphere
    The Emirates is good for viewing in general but watch out if you are on the lower pitchside seats as often people stand for the entire match which means you also have to do so. I have a problem from a badly broken ankle three years ago and I struggle to stand for long periods. I am not tall either so it can be difficult to see.  The higher stands are better for such practices as you have a better view of the entire pitch than when you are low where people stand in order to see better. I much prefer the higher stands.

    Pitchside can be tricky
    And the atmosphere? It just gets better every year. The addition of North London Forever to our repertoire means that excitement builds from when you hear the opening bars of Louis Dunford’s classic. The sound seems to rise up from the ground, through the stone, and you feel your heart lifting, you become an integral part of the stadium and the Arsenal. You are now Arsenal. You have a bearing on the outcome of the match. You are there to push your team on. You feel the symbiosis creeping into your body as you become one with the team, the crowd, and even the bricks and mortar of the stadium. You know you are home.
    More spaces = more success?
    There is talk of increasing the capacity to 75,000. The stadium is designed for many more as you can see where it dips. That can be built upon to make the capacity bigger, comparatively cheaply and quickly.  I doubt if it could be done in the close season but I still feel that it could be done maybe by reducing the capacity and just having building works where the stands are being made bigger. Maybe six months might be possible in that scenario. It would just be the seats and the bars and food stalls underneath them.

    Arsenal fans can be fickle
    Of course, a bigger ground means that success must be guaranteed. Arsenal fans quickly slope away once we start losing. Not so long ago it was a lot easier to get tickets when we were high midtable. Now we are near the top everyone wants them.
    Our two main heroes need to be recognised at every match
    One thing I would like to point out and that is that without David Dein and particularly Arsene Wenger, it would never have been built but neither seem to appear regularly. That needs to change and they both need to be there and applauded at every match. Without them there would be no Emirates stadium and probably few of the many trophies and achievements that made us a great team. We must never forget that.

    Dein and Wenger - they are the Emirates Stadium
    To end on a positive note, we have probably the best stadium in the country.  All around there is history, input from the fans (lots from ASCB), all kinds of everything in Arsenal accessories, fans from everywhere, some every week, some for the first time. All have that magical level of expectation that they are where they want to be, a part of the Arsenal, drinking in the sights and the smells, looking up, looking around, and being mesmerized by seeing their heroes outside and the real-life players battling for us on the pitch. We are home and we know it.
    Най-накрая италианският национален футболист и звезда от Евро`2024 Рикардо Калафиори положи подпис под 5 годишен контракт с Арсенал. Сделката някак се проточи в седмиците след първенството на „Стария континент“, а повечето привърженици на „топчиите“ нервно преглеждаха през този период новините в профилите на футболните трансферни „гурута“ в социалните мрежи с надежда да прочетат заветното Here we go. И ето, най накрая можем да използваме запазения израз на Фабрицио Романо по повод новото попълнение в Северен Лондон. Колко интересно нещо е футболната игра и живота генерално и докато в началото на юни болшинството от привържениците, особено тези следящи предимно Висшата лига и английския футбол едва ли бяха чували името на италианеца, а други си казваха „Карфиоли“ и кой е той, то в последните седмици името на това 22 годишно момче заема първите страници на спортните издания и новини. И това след едва 3 мача на европейското първенство, което не бе особено успешно за „Скуадра адзура“. Разбира се и след един чудесен сезон с екипа на хитовия в Серия А състав на ФК Болоня. Но, честно, колко от хората четящи този текст знаеха или имаха представа за Рикардо и неговите способности? Вероятно само някои футболни космополити, които следят всевъзможни турнири, шампионати и отбори. Признавам си, че и аз, като човек, който наблюдава обстойно футболната игра на всевъзможни нива, не бях срещал името на Калафиори. Пропуск, но пък сега пиша този материал и това отново показва колко любопитна и с колко извъртания е футболната игра.

    Считано от 29 юли Арсенал има в състава си ново попълнение, с което защитата на клуба придобива(надявам се)заплашителни за всеки противник размери. Кой е Рикардо и защо толкова се шуми около него? Роден е в Рим на 19 май 2002 г. и започва да тренира в школата на АС Рома, където и подписва своя първи професионален договор през 2018 г. Тогава жестока контузия в коляното едва не прекратява кариерата му, още преди дори да е стартирала. За радост младежът се възстановява и прави своя дебют на 1 август 2020 г. при победата на терена на Ювентус с 3:1, като Рикардо веднага прави впечатление освен с играта си в защита, но и с участие в офанзивните действия на „джалоросите“. Печели дузпа и дори отбелязва гол, който обаче за негово съжаление е отменен. Неговото първо попадение е срещу Йънг Бойс в Лига Европа. След кратък период под наем в Дженоа, следва постоянен трансфер в швейцарския Базел, където именно през сезон 2022/23 Калафиори изиграва 22 мача в швейцарската суперлига и с впечатлението което създава, си осигурява завръщане в Серия А в състава на ФК Болоня. Тук под ръководството на Тиаго Мота, Рикардо разцъфтява на своята нова позиция на централен бранител. Разцъфтява заедно с целия тим на „червено-сините“, които пишат история и се класират за Шампионската лига, нещо непостигано от тях от далечната 1964-65 г. За да бъдем коректни първо на позицията на централен бранител го пуска Хайко Фогел в Базел, а Мота доразвива тези качества в Рикардо. Отново в мач с Ювентус той записва своя дебютен гол в лигата, при това говорим за цели две попадения при зрелищното 3:3 със „Старата госпожа“. За съжаление на Рикардо и на неговите съотборници след неговата смяна Ювентус вкарва 3 гола и спечелва точка, но с това не може да открадне шоуто на новия герой на Серия А. През този великолепен сезон за своя отбор, в който Болоня записва 15 сухи мрежи и третата най-добра отбрана след тези на Интер и Ювентус, Калафиори се налага като един от най-добрите футболисти в италианското първенство, а с това си спечелва и повиквателна за „Скуадра Адзура“ за предстоящото Европейско първенство. И то какво първенство за Калафиори, който впечатлява с участието си на терена както в защитен, така и в офанзивен план и въпреки автогола срещу Испания, със своето представяне е един от малкото ярки тонове в иначе безцветното представяне на вече бившите европейски първенци. Рикардо Калафиори действително се катапултира в орбитата на едни от най-качествените и обещаващи защитници в настоящия момент, като ролята на бившият му наставник във ФК Болоня Тиаго Мота е фундаментална. Използвайки неговите силни качества и отличен ляв крак, двукратният победил в Шампионската лига го преквалифицира от ляв защитник или опериращ по целия ляв фронт на игралното поле в централен такъв. Отличната визия за играта и способността да организира атаките на своя отбор с пасове от дълбочина или пък преходи през целия терен са част от достойнствата на Калафиори, а освен това силната му игра във въздуха и включването в противниковите наказателни полета ще създава проблеми на солидните и твърди отбрани на Острова. Въпреки високия му ръст от 188 сантиметра се отличава с много добра техника и контрол върху топката и това му дава възможности да играе във формация с двама или трима централни бранители, докато на оригиналната му позиция като краен бранител е особено полезен с пробивите по крилото и центрирания от тъч линията към своите съотборници в съчетание с бързото връщане в дефанзивен план, когато топката е загубена. Предстои да разберем на каква позиция ще бъде използван, но знаейки тактическия ум и мотивационен гений на Микел Артета можем да очакваме изненади с италиански привкус. Лично мое мнение, особено след като изгледах и видеа с акценти от играта му е, че в негово лице Артета ще опита да циментира позицията на левия защитник, която остава някак невралгична и с доста ротации в годините на  управлението му. Предстои да видим, но индикациите определено са обещаващи и дават достатъчно вариации за игровия облик на Арсенал в дефанзивен пран. Калафиори заяви при представянето си като футболист на Арсенал, че това е мечта за него, която има още от 12-13 годишна възраст, защото е следял Висшата лига и звездите, които играят в нея. Смята, че това е правилното място за него, защото проекта на Артета и Еду е обещаващ и насочен към постигане на значими резултати и успехи в годините напред и това именно го мотивира да избере „гордостта на Лондон“. Разбира се, Жоржиньо също му е повлиял, въпреки краткото им познанство от националния отбор на Италия, а факта че негови близки са хора като Даниеле Де Роси и Франческо Тоти показва от какво качество е младежът и с какво доверие се ползва сред най-големите в италианския футбол. Доверие, което му дава и всеки един привърженик на Артилерията по света.

    Идването на футболист от Апенините и то високопрофилен такъв ме накара да се поразровя из хрониките на игралите за Арсенал футболисти и да Ви представя с няколко думи и другите италианци, носили прочутата червено-бяла фланелка. В цялата история на чуждестранния футболен легион на „топчиите“, италианците са  едва четирима. Ако се напънете може и да се сетите за имената им, но съм почти убеден че това ще предизвика не малка доза размисъл към миналото. Не защото не са били добри футболисти, но вероятно не са се оказали на правилното място(защото Арсенал е винаги правилно място) в правилното време. И така нека Ви представя тези имена:
    Артуро Луполи през 2004 година, когато е на 17 години идва от Парма, където е вкарал забележителните 45 гола в 22 мача за тяхната формация до 17 години. Дебютира за Купата на Лигата, а второто му участие е също в този турнир, като бележи и 2 гола за победата с 3:1 срещу Евертън. Кариерата му в Северен Лондон не потръгва и впоследствие играе в Дарби Каунти, Фиорентина, Норич Сити, Шефилд Юнайтед, като се превръща в истински футболен номад с цели 18 клуба, на които е защитавал цветовете.

    Вито Маноне е футболист на Арсенал от 2005 до 2013 г. и е най-дълго служилия италианец за „артилеристите“. Въпреки това записва едва 23 мача на врата. Идва от Аталанта на 17 години и дебютира през 2009 година, а за периода си в клуба е бил 3 пъти под наем: един път в Барнзли и на два пъти в Хъл Сити. За кратко става титулярен избор, но в крайна сметка напуска в посока Съндърланд. Маноне все още играе, като е част от отбора на Лил.

    Емилиано Вивиано. Помните ли го? Има 6 мача за Италия и дойде в Арсенал през 2013 година под наем от Палермо с опция за закупуване. За този един сезон не записва нито минута на вратата на отбора. Вивиано говори ласкаво за Арсенал, въпреки че не играл никога за отбора, но определя периода си като много добър опит. Тогава е свършил наема му във Фиорентина и е трябвало да се върне в изпадналия Палермо, но избира Арсенал, а освен тези отбори натрупва солидна кариера, участва на Олимпийските игри в Пекин, а в момента защитава врата на Асколи.

    Жоржиньо. За него се знае всичко, бе приет с известен скептицизъм, свързан с миналото му като футболист на Челси, но за времето в Излингтън се превърна във важна единица и обърна мнението на привържениците с играта си. Спечелил какво ли не в кариерата си, натрупал солиден стаж като национален състезател на Италия той може да бъде само от полза за клуба и адаптацията на своя сънародник в Англия. През новата кампания вероятно ще има по лимитирано участие предвид възрастта му, но мотивацията, спокойствието и въздействието върху отбора и съперниците е без никакво съмнение много важно за Арсенал.

    С голямо съжаление се сещам и за Николо Гали. Син на легендарният вратар Джовани Гали, той идва в Северен Лондон когато е на 16 години и печели младежката Купа на Асоциацията през 2000 г. Връща се в Италия да завърши своето образование и загива при трагичен пътен инцидент с мотопед, когато е все още на 17 години през февруари 2001 г. Тук отново виждаме връзката на Арсенал с ФК Болоня, защото той е бил под наем в отбора от стадион „Ренато Дал`Ара“, а впоследствие с Такехиро Томиасу и сега Рикардо Калафиори нещата стават съвсем сериозни по оста Лондон - Емилия-Романя. За него Арсен Венгер и Лиъм Брейди говорят със суперлативи, а „Професорът“ казва, че е имал огромен талант и е щял да бъде бъдещ капитан на Арсенал и Италия със своята класа, зрялост и интелект, които е показвал от най-ранна възраст. Но, не би….

    В заключение се надявам, както и цялото семейство привърженици на Арсенал, че Рикардо Калафиори ще влезе в обувките на Жоржиньо и ще спечели много трофеи на Острова с прочутата „червено-бяла“ фланелка. Пожеланията са да развие типичните италиански дефанзивни умения и достигне до класата на онази великолепна формация в защитата на Арсенал начело с Тони Адамс!

    BENVENUTO, RICCARDO!

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...