Jump to content
  • Арсенал записа нулево равенство у дома в реванша срещу Виляреал. Това означаваше само едно. Край на надеждите за триумф във Гданск, след като първата среща в Испания завърши 2:1 в полза на ''жълтата подводница''. Арсенал така и не се опита да застраши истински испанската врата. Пиер-Емерик Обамеянг се отчете с две греди, по една в двете полувремена на срещата. Гостите също бяха близо до попадението, но само и единствено умелите намеси на Бернд Лено запазиха мрежата на ''артилеристите'' суха. Унай Емери прескочи полуфиналната фаза на турнира за 5-ти път, а най-лошото е, че това се случи срещу бившия му клуб и то на Емиратс Стейдиъм. Сега изникват още твърде много въпроси, но липсват отговори на повечето от тях. Ще успее ли все пак Арсенал да се пребори за място в европейските клубни турнири през първенството? Арсенал въобще би ли могъл да се справи с топ клубовете в Европа при положение, че хипотетично бе достигнато участие в ШЛ? Ще бъде ли сменена собствеността? Ще бъдат ли отпуснати най-накрая пари за трансфери през лятото? Кой ще остане в клуба и кой ще си тръгне? Кой ще излезе с топки и кой не? Ще остане ли Артета начело на клуба и през следващата кампания? До кога привърженика на Арсенал ще трябва да страда? Твърде много неясни, нали?! Истината е, че единствените положителни неща от снощи (ако въобще има такива), които могат да бъдат отбелязани са, че Киърън Тиърни и Александър Лаказет се завърнаха в игра след известно отсъствие, а феновете на Арсенал посрещнаха автобуса на клуба с песни и димки. Снощи, Киърън Тиърни дори излезе като титуляр в двубоя с оглед контузията в последния момент на Гранит Джака. През втората част на Емиратс, в игра се появиха Уилиан, Нкетиа и Лаказет, но никой от тях не успя да създаде голова възможност до края на двубоя. Унай Емери си изигра картите както трябва и прати Виляреал на финал в турнира. Турнир, който обягва на Лондончани откакто те се състезават в него. През последните няколко сезона станахме свидетели на отпадания от Атлетико М. (полуфинал), Олимпиакос (16-финал), Челси (финал) и сега от Виляреал (полуфинал). Все разочороващи вечери, а снощи станахме свидетели и на поредната такава. Арсенал не е печелил европейска титла от 1994 година насам, откакто бе надвита онази славна Парма с пословичното 1:0. Твърде дълго време за чакане, когато си фен на клуб от ранга на Арсенал. След срещата, Микел Артета отбеляза: ''Съкрушени сме. Имахме толкова голямо желание да достигнем финала на турнира. Наясно сме с това, че класирането ни там щеше да означава много за нашите фенове. Това е огромен удар за нас. Вечерта започна трудно. Гранит Джака се контузи на загрявките преди мача и това доведе до рокади. Изиграхме слаба първа част, в която не бяхме никак убедителни. През втората, нещата се получаваха по-добре и с по-голямо желание, но в крайна сметка не успяхме да намерим целта.  Дълбоко разочоровани сме. Имахме шанса да постигнем нещо в една толкова трудна кампания.'' 



    Нека сега погледнем какви са шансовете на тима да се класира за Европа през следващата кампания. В момента, ''топчиите'' са на 9 място във ВЛ с 49 точки. На 7 позиция (даваща право на участие в квалификациите на ЛЕ) се намира състава на Ливърпул с 54 точки. Разлика между двата клуба от 5 точки. Програмата на Арсенал до края е следната: Домакинство на УБА, гостуване на Челси, гостуване на Палас и домакиснтво на Брайтън. На първо четене, Арсенал трябва да се надява на поне 9 точки от тези оставащи 4 срещи. Разбира се, през това време, конкурентите за заветното място Ливърпул и Евертън (''карамелите'' са на 8 позиция с 52 точки) трябва да се провалят тук-там. Нужно е да се отбележи, че Арсенал е и с мач повече от двата отбора от Мърсисайд. Това усложнява нещата съвсем. В оставащите си срещи, Ливърпул играе със Саутхямптън, Манчестър Юнайтед, УБА, Бърнли и Палас. Евертън играят съответно с Уест Хям, Астън Вила, Шефийлд Юнайтед, Уулвс и Манчестър Сити. Наглед програмата на Арсенал изглежда една идея по-лека от тази на останалите претенденти. Нека не забравяме, че всичко това е при положение, че състава на Микел Артета е с двубой повече на сметката си и трябва да се хранят вулгарни надежди противниците да се дънят. Сега предстои следния въпрос: Какво се случва ако Арсенал не играе в Европа през следващата кампания? На първо място, това би означавало солидно по-малко приходи от обичайното. На второ, разбира се, въпросителната е ще има ли топ играчи, които да акустират в клуба? От друга страна, едно евентуално (почти сигурно) пропускане на участие в Европа би означавало и това, че доста от ненужните играчи ще бъдат ''разчистени''. Нека не забравяме и, че Арсенал би могъл да се концентрира върху домашното представяне. Да, битка за място в Топ 4 през следващата кампания изглежда нещо като Утопия в момента, но би могло да се пробва просто нещо повече от Топ 10. За съжаление (и в последствие за добре) трябва да бъдат взети генерални мерки. Защото тяхното отлагане удължава агонията на топчията. Става дума за неща, които по една или друга причина не се осъществяват последните 10-15 години или общо взето, откакто клуба се премети на Емиратс Стейдиъм (споменатите смяна на собственост и всякаш вечната липса на пари не за освежаване, а за надграждане и амбициозна революция). Казват, че надеждата умира последна. Предстоят 4 срещи за ВЛ, а първата такава е в неделя, 9 май, от 21:00 часа българско време. Домакинство на Уест Бром. Успешен уикенд, приятели. 



    Сякаш се превърна в традиция мачовете реванш от  елиминационната фаза на турнира Лига Европа тази година да предвещават пред-инфарктни състояния на всеки един топчия. Така бе срещу Бенфика, така бе и срещу Славия Прага. В това пръст има самия лондонски отбор, след като така и не успява да реши сблъсаците си още в първият двубой. Е, така ще бъде и срещу Виляреал. След вяла и постна продукция миналата седмица в Испания, Арсенал загуби с 1:2, но все пак се добра до така важният гол на чужд терен, който съхранява жива надеждата за така бледувания финал. Всички се надяваме, че момчетата са си научили урока и довечера ще стъпят на Емиратс крайно мотивирани с една единствена цел - победа и класиране за последния мач в турнира. А ето и по-важното случващо се около клуба преди срещата.
    Кога: Четвъртък, 06.05.2021, 22:00 българско време.
    Къде: Емиратс, Лондон.
    Телевизия: БНТ 1.
    Новини преди мача: Давид Луиз е под въпрос след като получи разтежение на бедрото в мача срещу Нюкасъл в неделя. За щастие контузията не е тежка, той се чувства добре и ще мине късен фитнес тест. Същото важи и за Киърън Тиърни, който макар да тренира на пълно обороти вече седмица, явно все още не е на 100%. Подбна е ситуацията при Пиер-Емерик Обамеянг, който макар и да игра уикенда, че дори отбеляза и гол, още не е напълно готов кондиционно след излекуването си от малария. Самият той потвърди, че е загубил 4 килограма по време на престоя си в болница, но сега се чувства много по-добре и няма търпение да се върне още по-силен. Ние се надяваме на същото.

    Думите на Артета преди мача: „Трябва да покажем съвсем различно лице, в сравнение с първата среща, защото иначе не ни чака нищо хубаво. Не е тайна, че първият мач не бе от най-добрите за нас, но е от изключително значение, че отбелязахме гол. Всички сме пределно мобилизирани за реванша и искаме да покажем какво можем и съответно да заслужим мястото си на финала.
    Опитваме се да стоим на страна от всичко случващо се около клуба извън терена, защото лесно можем да загубим концентрация. Концентрацията е изключително важен елемент, защото без нея си почти загубен.
    Това, ако не се лъжа, е десетият полуфинал в цялата историята на клуба, така че сами може да прецените колко важно е и от какво значение е за нас. Отчаяно бихме желали феновете да са с нас, защото тази подкрепа не може да се сравни с нищо друго. За съжаление, времената са други.
    Сами виждате къде е английският футбол при положение, че може да имаме 2 английски финала в европейските турнири (б.а. пресконференцията на Микел Артета бе преди вчерашният полуфинал за Шампионска Лига между Челси и Реал Мадрид, спечелен от сините с 2:0, след който английският финал срещу Ман. Сити в ШЛ е факт). Все пак, ние гледаме себе си и нашата цел е да стигнем до финала.“, завърши испанецът.

    Стискаме палци и пожелаваме успех на нашите момчета довечера. Макар всички трудности, меко казано колебливия сезон до сега, всичко случило се напоследък, Арсенал е на полуфинал и е само на крачка от последното стъпало в европейски футболен турнир. Силно се надяваме това стъпало да бъде преминато, а за това ще трябва силна подкрепа от нас, феновете. Нека и Свети Георги бъде с нас довечера, с което пожелаваме честит имен ден на всички празнуващи.


    The 80’s
    Were we Better?
    My first full decade as an Arsenal supporter was the 70’s. It was an amazing time but a rollercoaster. We flirted with relegation, we got to many cup finals and won the impossible double. We had an astonishing Irish presence that is unlikely ever to be achieved again at any English club, and so many legends were of this time. Charlie George, John Radford, Frank Mclintock, Bob Wilson, Terry Neill, Don Howe, Alan Ball, our longest serving player, David O’Leary (why is there no statue?) and our sublime magician, Liam Brady were among the names and in fact almost every player we had could fit into that frame.
    We had no sponsors at the start
    But the 80’s belonged, more than anyone else to a player also from that era, Stroller himself, George Graham. He took over in 1986 from Don Howe, who had taken over from Terry Neill. George was different. I am not sure that I have ever seen a manager who decided that things had to be done his way as much as he did. Possibly Jack Charlton also was similar. He imposed discipline and did away with any weak links. John Lukic was his goalkeeper and there were few better but he was replaced by one who was, David Seaman. Kenny Sansom was a superb fullback but it seemed that Nigel Winterburn better fitted Graham’s ideas. Niall Quinn was working hard on his game, was always a handful but was deemed, probably fairly, to be a bit short of greatness and had to go elsewhere. He often elected to play David O’Leary as a sweeper as he had a good touch and could find the midfielders.
    We had good players in every position
    He played a solid spine of black players, Thomas, Davis and Rocastle were the right blend of strength and finesse to provide goals and attacking flair. Alan Smith, in another era, might have been an England regular but the England front three of Lineker, Barnes and Beardsley picked itself and players such as  Mark Hateley were also pushing strongly. But for Arsenal, he caused huge problems for the opposition, he scored with his head, he had a deft touch, right foot, left foot goals, and he held the ball up very well. Graham always played him and never seemed to consider selling him.
    So what did we do in the 80’s? We started well. Got into 2 finals but lost both. The Fa cup to West Ham  and the European Cup Winners Cup to Valencia in 1980. After that we were waiting for George Graham to arrive to make us challenge again. In 1987 he delivered a League Cup, our first. In 1989 he gave us the League at Liverpool in the most dramatic game ever and we also won the Centenary Trophy that season.
    Not so good in the rankings
    Where did that leave us in the 80’s? Quite a bit down the rankings it has to be said. A long way behind Liverpool as I would need a calculator to tot up their trophies. Well behind Everton who had a purple patch in the middle of the decade with League wins in 1985 and 1987, FA Cup in 1984, Cup Winners Cup 1985, but they contested many finals and were runners up in the league as well.
    Aston Villa won the league and charity shield in 1981, the European Cup in 1982 and the UEFA Super Cup also. Forest won the European Cup in 1980, the League Cup and the Full Members Cup in 1989. Manchester United won the FA Cup twice in 1983 and 1985 winning the Charity Shield in 1983. Tottenham won the FA Cup in 1981 and 1982, Charity shield shared twice following those, and a Uefa Cup in 1984. I am going to argue that the League trumps both of the last 2 but Spurs and United fans probably wouldn’t agree. As I always wanted Arsenal to win the European Cup/Champions league I am going to give Forest a marginal nod over us. Feel free to disagree.
    The Fifth team in England?
    That puts us as the fifth team in England in the 80’s and only barely above Man U and Spurs. We were the last champions though so the best at the end. That is reflected in our league positions as well. 4,3,5,10,6,7,7,4,6,1 which would put us around fifth as well. The 80’s weren’t so good for us but a definite improvement when Mr Graham took over.
     He would have kicked out Tony Adams?
    As he was at least 3rd choice behind Terry Venables and Alex Ferguson could we have done better with those two? I never wanted Venables but Ferguson? I think with the players that were coming through at the time and the fact that he reckoned Tony Adams was a Manchester United player maybe he could have come through quicker with the league at Arsenal than Man U. But despite his admiration for Adams he hated a heavy drinking culture so would he have booted him out? And Niall Quinn, his drinking buddy? And others who liked a drink? George Graham, though known as a tough disciplinarian, obviously tolerated that aspect of players lives. I never heard of players being kicked out for that reason. I would say that we got the right man.
     Mr Arsenal liked to win
    The Kings of London
    I think we can say we were kings of London though. Spurs really were the only challengers to us. They had a good decade for them and still we beat them. Their league positions – 14,10,4,4,8,3,10,3,13,and 6, I feel gives us the edge. West Ham and Wimbledon won the Fa Cup once and Chelsea the Full Members Cup.  Watford, QPR and Palace had some good seasons but a long way behind us. Kings of London for sure.
    The difference for me was palpable as we headed towards the end of the 80’s, though. We had a team that was hard to beat, well organized and packed with top players, although we didn’t have many England regulars, even though virtually all the team were English. It was an exciting time as I felt we were on the verge of greatness.  I must point out that 2 FA cups and a League title plus a UEFA cup in the 70's meant we went backwards in trophies but I felt that finally we were going forward.
    The board took a gamble with George Graham. Typically Arsenal, they took the cheap route, and appointed an unproven manager at the top level. It worked. In boxing, it is where you are at the end of the fight that matters. At the end of the 80’s we were Champions, we were Arsenal and ready to send all teams home crying to whatever footballing dungeon they operate from.
     
      Not a Stroller as a manager
    Still 61 points total to play for.
    For a change we won easily at Newcastle and it should have been easier. They rarely mounted an attack and made us look good. I hope it is great for our confidence as our next match is our biggest so far. We must win. And play a striker Arteta! We have Aubamayang, Lacazette, Martinelli, Pepe, Nketiah and Balogun but none are considered good enough to play as a striker? Nonsense! However, if you said at the start of the season that we needed to beat Villareal 1-0 or better at home to reach the final, we would have said that sounds doable. It is. Let’s do it, Arsenal.
     
     
     
     

    Момчетата на Микел Артета надиграха Нюкасъл Юнайтед като гост с 2:0 в мач от 34 кръг на Висшата лига. Мохамед Елнени даде ранен аванс на червено-белите още в 6 минута на срещата след плътен удар от границата на наказателното поле. Това бе и първо попадение за египтянина във Висшата лига. Пиер-Емерик Обамеянг оформи крайното 2:0 в полза на гостите в 66 минута след асистенция на Габриел Мартинели. Попадението на капитана освен акробатично, бе и от огромно значение за неговата психика. Намираме се в заключителните срещи на кампанията, а всякаш Арсенал се нуждае повече от всякога от истинското лице на габонската пантера. Иначе ''артилеристите'' играха стилно и без типичните грешки в отбрана. Топката се движеше еднакво добре както по двата фланга, така и през центъра на терена. Виждаше се свежест и желание. Все неща, които състава трябва да запази оттук до последната минута на сезона. Повече подробности за случилото се на Сейнт Джеймсис Парк в следващите редове. 



    Стартов състав: Микел Артета направи цели 8 промени спрямо състава, който излезе срещу Виляреал в четвъртък вечер. Съвсем очаквано, в него не фигурираха имената на Александър Лаказет и Киърън Тиърни. Ето и избраниците: Мат Райън започна като титуляр под рамките на вратата. Пред него в отбрана бяха подредени Ектор Белерин, Давид Луиз, Габриел Магаляеш и Гранит Джака. В дефанзивен план си партнираха Мохамед Елнени и Дани Себайос. Изнесени пред тях наблюдавахме Уилиан, Мартин Йодегор и Габриел Мартинели. На върха на атаката и с капитанската лента бе Пиер-Емерик Обамеянг. 

    Резерви: Бернд Лено, Пабло Мари, Калъм Чеймбърс, Седрик Соареш, Томас Партей, Смит Роу, Букайо Сака, Никола Пепе и Еди Нкетиа. 

    Смени в хода на двубоя: Калъм Чеймбърс се появи на мястото на Давид Луиз (бразилеца получи разтежение, 53 минута) ; Никола Пепе замени Обамеянг (78 минута) ; Мартин Йодегор бе заменен от Томас Партей (85 минута) ; 

    Евентуални контузии: Давид Луиз, разтежение ; 

    Жълти картони: Гранит Джака (20 минута) ; 

    Червени картони: Нито един получен такъв ; 


    Пресконференция след края на двубоя: ''Всичко днес се разви по перфектен начин за нас, със изключение на контузията на Давид Луиз. Излязохме свежи и бяхме концентрирани. Поехме инициативата още от самото начало на срещата и след това наложихме доминация на терена. Нуждаехме се от този резултат. Освен 3 точки, спечелихме и повече увереност за идния четвъртък. Наистина жалко за Давид. Той сподели, че чувства болка в подбедрицата и се наложи да го заменим. Всичко това идва след като той претърпя операция на коляното. В крайна сметка, съм доволен от представянето на всички играчи. Направихме някои известни промени и това не повлия негативно върху представянето на терена. Разбира се, оценяваме на високо ниво това, което направиха Обамеянг, Мартинели и Елнени.'' 



    След тази победа, Арсенал заема 9 място във временното подреждане с 49 спечелени точки. Надеждите са класиране в крайната 7-ца са живи, но като чели всички усилия ще бъдат хвърлени в турнира Лига Европа. Припомняме, че поправителният изпит срещу испанците от Виляреал е този четвъртък, 6 май, от 22:00 часа българско време. Арсенал ще трябва да търси задължително поне един гол, като същевременно ще трябва да не допусне такъв във вратата си. Унай Емери надви Микел Артета с 2:1 в първата среща, но сега е време за реванш на Емиратс Стейдиъм. We are The Arsenal!

    Лондончани гостуват на Нюкасъл Юнайтед в мач от 34 кръг на Висшата лига. Момчетата на Микел Артета посрещнаха този кръг на 10 позиция във временното класиране с 46 спечелени точки и голова разлика 44:37. Нюкасъл от своя страна заемаше 16 позиция с 36-точков актив и голова разлика 36:54. Двубоят всякаш е с по-голямо значение за столичани, които ще дебнат класиране в крайната 7-ца в заключителните мачове от кампанията. Подробности за срещата в следващите редове.

    Кога: Неделя, 2 май, 16:00 часа българско време ; 

    Стадион: Сейнт Джеймсис Парк, Нюкасъл ъпон Тайн ;

    Телевизия: Диема Спорт 2 ; 

    Рефер на двубоя: Майк Дийн ; 

    Новини: Александър Лаказет и Киърън Тиърни остават под въпрос. Двамата ще трябва да преминат през късни фитнес тестове за да бъде оценено физическото им състояние. Твърде вероятно е в крайна сметка да ги видим на резервната скамейка, откъдето да се включат в заключителните минути на мача. Едва ли Микел Артета би рискувал да ги използва като титуляри с оглед предстоящият поправителен изпит в Лига Европа. Пиер-Емерик Обамеянг и Давид Луиз са на разположение за селекция, както и всички останали състезатели. В друга новина, Арсенал се присъедини към бойкота в социалните мрежи в петък, 17:00 часа българско време. Той е под наслов „Спрете онлайн злоупотребата“. Клуба вече официално оповести на своят сайт, че в периода до полунощ на 3 май, понеделник, няма да качва публикации в социалните платформи каквито са Facebook, Twitter, Instagram, TikTok, YouTube, Twitch и LinkedIn. ''Наясно сме с това, че социалните мрежи ни сплотяват с привържениците. Въпреки това, ние избрахме да вземем подобно решение. Наясно сме и с това, че този бойкот няма да елиминира дискриминационната злоупотреба, която се осъществява в интернет пространството. Сигурни сме в това, че този бойкот е една малка крачка към един по-добър свят.''



    Думите на Микел Артета преди мача: ''Нека видим кой от играчите е на разположение за двубоя и след това ще вземем решение кой ще участва в него. Вече проведохме една тренировка в Испания, на които видях някои положителни неща. В интерес на истината, единственото нещо, което бихме могли да направим в момента е да контролираме нашето собствено представяне. Това е и основният ни фокус. Все още изоставаме назад в класирането и искаме да се подобрим. Колкото до Нюкасъл, те определно са добре организиран тим. Напоследък играят все по-добре и развиват потенциала си. Определено ни предстои сложен мач.''
    Микел Артета не скри и симпатиите си към пратения под наем в Нюкасъл Джо Уилок, който по условията на договора си няма правото да се изправи срещу Арсенал: ''Решението да го изпратим под наем бе много трудно, защото всички ние много го харесваме. Той се нуждаеше от игрово време и това наклони везните. Джо вкара някои наистина ключови попадения за Нюкасъл, а това е от огромно значение не само за тях, но и за самият него.''



    Игра с прогнози: 

    С това материалът ни за днес приключва. Екипа на ''Арсенал България'' ви пожелава весело изкарване на един от най-светлите христиански празници, Великден! 


     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...