Jump to content
  • Winning

    Victory through our own harmony, I say
    We must win at all costs?
    Last week I spoke about losing, but the other side of the coin is winning and maybe there is not so much difference in some ways. I mentioned drawing last week as being similar to a defeat as you didn’t win. They take away from your win percentage so despite Wenger’s great years he had only a 57% win ratio. But what can we analyse about winning that is useful to a managerial team and the players? I am going to argue something here that I believe should be critical to all team’s planning. You must, at all costs, beat the teams below you.

    These boys don't lose often to lower teams
    To explain, we were beaten by Brentford, Manchester United, Everton, Palace, Brighton, Southampton plus Forest in the cup. Draws – Brighton, Burnley and Palace. Convert them to wins and viola! Equal to City on 93 points. Second on goal difference only.
    Defeats happen for a reason
    So why do these defeats happen? The only logical conclusion is complacency and luck determine these defeats. Bad luck, maybe cannot be foreseen, but complacency can. I want to draw your attention to Mr Mourinho, who, regular readers know, I have little time for. He bucked the trend of modern managers of resting players (of which a major proponent was our own Arsene Wenger) in playing his strongest team wherever possible. He wanted to win all and pushed his players to their limits. It meant Chelsea rarely lost to lesser sides and they eclipsed the two giants of the time, Arsenal and Man Utd. I think this aspect he got right.

    Jose Mourinho -win at all costs
    I believe dropping top players against lower sides adds to the complacency. The manager is saying we can beat these teams with an unfamiliar side. Players don’t find each other so easily, the rhythm is disrupted and last season we got defeated too often against lower sides. I strongly believe we should treat these matches as the must win ones. We might get beaten by the top sides when playing our best players and last season we were beaten at least once by all the sides above us. We only managed 2 wins against Spurs and Chelsea. But it wouldn’t have mattered at all being beaten all those times as in the scenario outlined above, we would have ended up with 93 points if we had beaten all the lower sides. If changes have to be made, make it against the top sides as we were beaten pretty much every time anyway. We might still get 2 wins out of eight by resting some players.
    Fire them up against the little teams
    You need to play your best players, fire them up, get in a motivational speaker to say let’s go out and beat these Palace or Brentford fuckers for all those fans in the stadium who love you. Get the tactics right, get the preparation right as these are the matches that will win you the title. Our players are fired up for the Liverpools and Citys anyway.

    Wenger regularly rested players
    This is the bleeding obvious, yes? So why am I saying it? Because managers have been duped into complacency and the necessity to give squad players games. Mourinho never cared about that, only winning. It meant he made enemies and never stayed too long at a club as players start to grumble. As a football manager, you are not there to make friends, your only friends are the players you play all the time. The winners of Chelsea, Lampard, Terry, Drogba, etc., loved Mourinho because he made them winners. They didn’t care about the players who were just backup, made most appearances as subs or whatever. Let them be unhappy. Winning is your job as a football manager and that was probably Wenger’s biggest weakness, despite having, I believe, the best team in Europe, he never won the Champions League. I don’t believe Mourinho would have tolerated Bergkamp’s refusal to fly or arduous driving to matches. Thierry Henry rated Bergkamp as the greatest player he ever played with but we had to do without him in a lot of away matches in Europe.

    We could have done with him away in Europe
    Coping with losing is key to winning
    Last week, I concluded that winning means coping with losing, quickly turning things around and having the ability to pick yourself up off the floor. Plus having a top team around you, both staff and players to bring you back up to the top. Lewis Hamilton had the magical Mercedes team to pick him right back up from defeat. Losing some matches should help you win matches by closing matches out when necessary. The excruciating pain of defeat helps you not to lose. In the optimistic scenario outlined above, we would have been beaten 6 times by Liverpool, Man City, Chelsea, and Tottenham and still might have won the league. Winning and losing are two sides of the same coin.
    Should we learn from Mourinho?
    What does it mean for this season? I reckon if Mikel Arteta made that one tweak, that the must win matches are the lower sides, played his best side and convinced his players that these are the matches we absolutely have to win, we could be an awful lot closer to the title. Mourinho made his career out of a ruthless focus on winning matches, the League Cup was not a joke trophy to him. He won most finals he contested. Arteta is not Mourinho, you can see he tries to look after all his players and have a relationship with them, He will play mostly second string in the Europa League, The League Cup and the Fa Cup and against some of the lower teams he will rest some players. He is thinking long term and the overall good of the club. Players need games to improve and show their ability.

    We need to send these home crying
    Maybe he is right. However, it does mean sacrificing some games to losses. Do we really want to be beaten by Olympiacos at the Emirates? Or Brighton?  We must start a new culture that we send the lower teams home crying again and again. Not the ruthless focus of Mourinho where players play second fiddle to winning, perhaps, but a merciless aim to take the victories we deserve. Victoria Concordia Crescit yes, for sure, but only harmony amongst ourselves, we don’t owe the Brightons or the Olympiacos anything else.

    Арсенал постигна категоричен успех с 3:0 като гост на Борнемут в мач от 3 кръг на Висшата лига. Гостите от Лондон бяха безупречни в действията си на Виталити Стейдиъм и вкараха два ранни гола, които бяха дело на Мартин Йодегор (в 5 и 11 минута на двубоя). ''Артилеристите'' наложиха пълен контрол над случващото се на терена и не дадоха никакъв шанс на своя опонент през първата част. Всичко се случваше по план за възпитаниците на Микел Артета, които разиграваха почти необезпокоявани от страна на домакините. Играчите на Арсенал комуникираха по перфектен начин помежду си, а с играта си се отличаваха имената на Габриел Жезус, Гранит Джака и Томас Партей. Защитата също бе на високо ниво за пореден път през настоящата кампания, като не се виждаше как точно ''черешките'' ще достигнат до заплаха пред вратата на Аарън Рамсдейл. През втората част Уилям Салиба отбеляза страхотно попадение за крайното 3:0 (54 минута), а гостуващата публика не спираше да скандира името му през цялото време на мача. Младокът, който вече е и национал на Франция изнесе вдъхновяващо представяне и доказва защо има място в плановете на Микел Артета. Гостите все пак свалиха темпото през второто полувреме, но продължаваха да контролират събитията на терена. С пропуски в края на мача се отличиха Габриел Жезус и Един Нкетия, а Букайо Сака записа мач номер 100 за Арсенал във Висшата лига. Новите 3 точки в актива на Арсенал изкачиха отбора отново на върха в класирането. Три победи от три изиграни кръга определено е сериозна заявка за летящ старт. 

    Фото кредит: Арсенал

    Стартов състав: Аарън Рамсдейл (GK), Бен Уайт, Уилям Салиба, Габриел Магаляеш, Александър Зинченко, Гранит Джака, Томас Партей, Букайо Сака, Мартин Йодегор (С), Габриел Мартинели и Габриел Жезус.

    Резерви: Мат Търнър (GK), Киърън Тиърни, Такехиро Томиясу, Роб Холдинг, Мохамед Елнени, Самби Локонга, Фабио Виейра (завръщане от контузия), Смит Роу (завръщане от контузия) и Еди Нкетия.

    Смени по време на мача: Тройна смяна в 74 минута - Смит Роу вместо Мартин Йодегор, Еди Нкетия на мястото на Габриел Мартинели и Такехиро Томиясу на мястото на Бен Уайт. Двойна смяна в 88 минута - заменени бяха Гранит Джака и Букайо Сака, а на тяхно място се появиха съответно Самби Локонга и Киърън Тиърни.

    Жълти картони: Габриел Жезус (52 минута).

    Фото кредит: Премиърлийг Official

    Микел Артета след края на мача: ''Взехме това, което искахме - убедителна победа и то със суха мрежа на сметката си. Представихме се наистина страхотно. Бяхме доминиращи още от самото начало. Вкарахме два бързи гола и добихме самочувствие. През второто полувреме бяхме готови за раздвижването в играта на Борнемут, но не поставихме успеха под съмнение дори за момент. Искам да посветя тази победа на Стив Брадок и неговото семейство. За мен беше чест да го познавам. Наследството, което той оставя след себе си е видимо и всички ние в клуба се надяваме, че той е намерил мир.'' 

    Фото кредит: Арсенал

    Следващата среща на ''артилеристите'' е на 27 август, събота, отново от 19:30 часа българско време. В нея, те се изправят срещу Фулъм в лондонско дерби на Емиратс Стейдиъм. Това бе и всичко за днешният ни материал. Екипът на Арсенал България пожелава на всички привърженици ползотворен завършек на уикенда!

    Фото кредит: Арсенал

    Арсенал гостува на Борнемут в мач от 3 кръг на Висшата лига. Гостите от Лондон посрещат поредната порция мачове на 2 позиция във временното класиране с 6 точки. Борнемут от своя страна е на 11 място с 3 точки на сметката си. Предстоящата среща е перфектен момент за ''артилеристите'' да прибавят нови 3 точки в актива си и да затвърдят доброто си представяне от началото на сезона. Разбира се, това далеч не означава, че ''черешките'' са най-слабият отбор в Лигата. Особено като се има предвид това, че те ще бъдат домакин в този двубой. Момчетата на Микел Артета вече спечелиха гостуване през настоящата кампания, а именно това срещу Кристъл Палас в откриващия двубой на първенството. През последните няколко кампании се забелязва тенденцията, че ''топчиите'' изпитват най-големи трудности в представянето си конкретно като гост. Определено това е нещо, върху което Лондончани имат шанса да надградят през този сезон.
    Мениджърът на ''черешките'' Скот Паркър сподели в официално интервю преди мача, че вижда Арсенал като един от основните кандидати за слава през новата кампания: ''Сами може да видите какво направи Микел Артета за тях и то за толкова кратък период. Очаквам в края да бъдат там, където са сега. Представянето им до момента е наистина страхотно и ни чакат доста проблеми. Те демонстрираха вдъхновяващ прогрес и привлякоха някои наистина страхотни играчи. Това може да бъде само от тяхна полза. Очаква ни голямо предизвикателство срещу един отбор, който може да играе на високо ниво по цялата широчина на терена.''
    Още подробности преди двубоя тази вечер в следващите редове:

    Кога: Днес, 20 август, от 19:30 часа българско време.

    Стадион: Виталити Стейдиъм, Борнемут.

    Телевизия: Диема Спорт 2.

    Рефер на двубоя: Крейг Поусън.

    Новините в Арсенал: В групата за двубоя при всички положения няма да фигурира името на Рийс Нелсън. Младокът се контузи наскоро по време на тренировка и все още не е ясно колко време ще отсъства. В състава се завръщат Смит Роу, Седрик Соареш и Фабио Виейра, който все още не е изиграл своят официален дебют за мъжкия отбор. И тримата изброени взеха участие в мача на отбора до 21-годишна възраст срещу този на Суонзи в средата на седмицата (победа с 2:1, а Седрик Соареш се разписа от пряк свободен удар). Смит Роу, Соареш и Фабио трябваше да наваксат с физическата си подготовка с оглед това, че не можаха да се насладят на пълноценна предсезонна подготовка заради травми. Очакванията са всички останали състезатели на Арсенал също да бъдат на разположение за днешното гостуване в южна Англия.

    Фото кредит: Арсенал

    Микел Артета преди мача: ''До момента се представяме доста уверено, но все пак са изминали едва само два мача от сезона. Желанието ни е да се концентрираме върху всеки предстоящ двубой и да повишаваме качеството в играта си. Винаги има накъде да се подобрим в даден аспект. Имаме амбициите и да се научим да затваряме двубоите си, когато това ни се налага. Тренирахме усърдно върху този показател. Сега желанието ни е да пренесем тренировъчните занимания на терена и да докажем на самите себе си, че сме по-добри. Очаква ни нов сложен двубой. Борнемут е корав съперник, а домакинската публика ще бъде в тяхна полза. Те разполагат с ясна представа за това как искат да играят и имат ясно изразена идентичност. Скот Паркър беше наистина страхотен играч, а сега показва и треньорските си заложби. Той е страхотен човек и се справя повече от добре. Пожелавам му късмет, но с изключение на мача срещу нас!''
    Цялото интервю на Микел Артета може да бъде проследено на сайта на клуба.

    Фото кредит: Арсенал

    Игра с прогнози във форума на ASCB: 
    Всички привърженици се надяваме на нов успех, който да бъде постигнат с добра игра и себераздаване! Сбирките за мача по клоновете на ASCB продължават, а ако не сте сигурни в това къде се събира вашият клон, може да се свържете с Представител за съответното населено място ( https://arsenal-bulgaria.com/ascb/contact/ ).

    He keeps coming back - makes him a winner?
    Winners are people who hate losing
    Have you ever thought about losing and top class sport? The effects it has? Granit Xhaka recently said that he cannot sleep after he loses and Aaron Ramsdale is the same. Arsene Wenger famously said that I cannot remember all my wins but I cannot forget my defeats, they stay with him forever. Defeat is a consistent part of football. You lose many times a season, even at the best clubs. The invincibles? Lost six times in the Charity Shield, FA cup, League cup and Europe. Losing ten times, even in a very successful season, is common enough. Add to that international matches and it could be even more. And what about draws? They are not wins so they have to be added to the totals. Wenger had a win record with Arsenal of 57%, a huge number of times he had to cope with not winning. So you have to find a way to cope with losing.

    Not so big a winner now, Mike?
    I think it is fair to say that it always has an effect. The end of the Invincibles run was also the end of Arsenal as league winners up to now. Look at Mike Tyson, when he was dumped on the floor by Buster Douglas, no-one was ever afraid of him again. His career spiralled out of control, getting big fights mostly on his attraction as a prize draw. In boxing, losing is something that few fighters come back from, but in soccer, you have to come back as you lose regularly, even in big matches. Look at Liverpool and Man City last season and the heartbreak they endured in major matches towards the end. Has it had an effect on Liverpool’s stuttering start to the season? City have come out of the blocks as if it had no effect but Klopp’s team?
    Losing has a big effect on such players
    Let’s look at Ramsdale, he got relegated at most clubs he was with, and had a live link up with losing regularly. That must have been unbearable and hey, if he can’t sleep after losing, he must scarcely have slept at all. How did that affect his keeping and his well being? He must have found a way to cope. Those of us who have watched All or Nothing – Arsenal will know that he is cranky as hell in the dressing room after a defeat so it is not obvious that he has found a way. 15 losses last season and 15 sleepless nights mean that life as a professional sportsperson is a tough life.

    Try and get some sleep, Aaron
    I suspect that an eternal optimism is a requisite for coping. Another match comes around and you say I will win this. If you do, then the confidence comes back. But then if you lose the next and the next? You can find yourself like Everton, struggling to avoid relegation. We had our famous three in a row last season and all of us were in despair, but new players came in, the next 2 matches were the doomed Norwich and Burnley which we scraped home with one nil to the Arsenal and then a big turnaround against the hapless Spuds, going through a managerial crisis of their own, 3-1 to pump us up and believe in ourselves again. So we can say that winning helps you cope with losing, I think with certainty.
    Even winning may not be good for losing
    However long unbeaten spells may not be so good. Celtic and Rangers in Scotland have had spells when they were clearly on top, winning almost every match to capture all domestic trophies. However, if you watched them in Europe they were often poor, as they could only play one way, attack, and they hadn’t the nous to see games out, and play cagey, ensure a win. So losing helps you become a team that can hang on to win, going back into defence and the corner flag if necessary to play ugly football for a win. 
    I want to go on a diversion for a moment into other sports, Tiger Woods and Rory McIlroy are two of the biggest names in golf. Woods played 371 events and lost almost 300. McIlroy played 429 and won only 33.  Roger Federer in tennis played 367 and won 103. Lewis Hamilton in F1 had 301 starts and 103 wins. Losing is the norm in those sports. Lots of top players scarcely ever taste a win. How do they cope with being losers? They continue being losers? Maybe.
    The Ballon D’or is the answer
    And that maybe is the question? Do players become great because they are in a winning team? And the reverse is true, players don’t become great because they are in a losing team? Is Harry Kane a great? He has never won a trophy. I would argue that it is a black mark against him and is why he seemingly wanted to leave for Man City or Real Madrid. Spurs, quite rightly, have done everything they could to keep him. Unless he gets a move to a top side soon or Spurs start winning trophies I doubt if he will ever be regarded among the true greats. I don’t see him doing a Van Dijk or an Aubameyang and forcing a move by going on strike. But it does mean a Ballon D’or is a distant dream.

    Only goes to the lucky winners?
    But does that mean there is an element of luck in how we regard the best players in a team sport? Are many players regarded as great because they managed to get in a top side and gelled? And others never quite made it because they were in modest sides? Jamie Vardy was ignored and unknown for most of his career well outside the top rank. He got in a Leicester side who gathered together a superb squad and became a superstar, playing for England and with that magic title that made him a winner. It is so rare that a non league player makes the grade at his age that it virtually doesn’t happen.

    Did bad luck stop Jamie Vardy for most of his career?
    Does it all come down to luck?
    But he does give evidence to the suspicion that luck plays a big part in whether you make it or not. Suppose Vardy had made it at a big club early in his career, winning lots of trophies, scoring lots of goals and playing regularly for England. Nobody doubts he had the ability to do so, but for whatever reason he was overlooked. As Harry Kane came up via Spurs, he would have found his way blocked by Vardy, being older. He may have struggled to get in, and not have had the respect he has now. Vardy, with the ability he undoubtably has, could have become a huge superstar to be ranked with Lineker and Shearer - and Kane? Not so well respected. Our own Ian Wright had his way blocked by Lineker and Shearer and does not have the respect accorded to those two.

    Kane - destined never to be a true great?
    Now to answer this question truly, I probably need to ask top sportspeople how do they cope with losing. Personally I would love to do that as it is a subject that fascinates me. My only conclusion at this moment is that losing only matters if you cannot lift yourself off the floor over and over again like Woods, Federer and Hamilton and indeed top soccer players, but also be in a top team that starts winning again, or you may find yourself being regarded as a lesser player than people without your talent. And that, I feel is the answer, coping with losing is about being in a top team that collectively lifts itself up time and time again. Let’s hope this new Arsenal will prove such a team.

    Арсенал надигра Лестър Сити с 4:2 на Емиратс в мач от 2 кръг на Висшата лига. Това бе и първо домакинство за ''артилеристите'' през настоящата кампания. Двата отбора си спретнаха голово шоу под жаркото слънце в английската столица, началото на което бе дадено от Габриел Жезус. Новото попълнение на ''топчиите'' откри резултата в 23 минута на двубоя след страхотен удар в наказателното поле на ''лисиците'', дошъл като от нищото. Малко след това, а именно в 35 минута Жезус покачи за 2:0, този път след удар с глава от непосредствена близост. Попадението дойде след изпълнение на ъглов удар от страна на Габриел Мартинели, а за да достигне топката до Габриел Жезус, тя първо се отклони от Джейми Варди. Домакините играеха със страхотно темпо и създаваха опасност след опасност пред вратата на Дани Уорд. През тази първа част имаше само един отбор на терена и той се казваше Арсенал. Впечатление отново правеше страхотната преса, която ''топчиите'' демонстрираха. Лестър върна един гол съвсем малко след началото на второто полувреме, който дойде от изневиделица. Уилям Салиба си отбеляза автогол (53 минута) след едно непреценено връщане на топката с глава към Аарън Рамсдейл, който бе напуснал очертанията на вратата си. Хората на Микел Артета показаха хладнокръвие и само 2 минути по-късно преднината от два гола бе възстановена. Вратарят на ''лисиците'' допусна фрапантна грешка, като изпусна топката. До нея достигна Габриел Жезус, който се отчете с асистенция към Гранит Джака. Бившият капитан на Лондончани нямаше какво друго да стори, освен да вкара за 3:1. Това далеч не беше всичко в този мач. Джеймс Мадисън накара домакинската публика да трепери в 74 минута. 3:2 след прецизен удар в наказателното поле на Аарън Рамсдейл и изглед за нервни 20-тина минути до края. Но само на пръв поглед. Секунди след това Габриел Мартинели оформи крайното 4:2 след удар извън границата на наказателно поле, а Габриел Жезус се отчете с нова асистенция. Този гол бе изключително важен и от него можем да си извадим доводи за силно отличаваща се психика в отбора на Арсенал или поне на този етап изглежда така. Неминуемо впечатление в срещата направи и домакинската публика, която след автогола на Салиба му ръкопляскаше след всяко едно следващо негово отиграване, дошло след порочния момент в 53 минута. Ето така се подкрепя един млад играч, който трябваше да премине през редица проблеми в личен план и няколко наема в родната му Франция. Хубаво е да се отличи и домакинският дебют, който изнесе Габриел Жезус. Два гола и две асистенции в него не са никак лошо начало на кариерата му в клуба. 

    Фото кредит: Арсенал

    Стартов състав вчера: Аарън Рамсдейл (GK), Бен Уайт, Уилям Салиба, Габриел Магаляеш, Александър Зинченко, Томас Партей, Гранит Джака, Букайо Сака, Мартин Йодегор (С), Габриел Мартинели и Габриел Жезус. 

    Резерви: Мат Търнър (GK), Киърън Тиърни, Такехиро Томиясу (завръщане от контузия), Роб Холдинг, Мохамед Елнени, Самби Локонга, Смит Роу (завръщане от контузия), Никола Пепе и Еди Нкетия.

    Смини по време на мача: Такехиро Томиясу на мястото на Бен Уайт (75 минута); Александър Зинченко бе заменен от Киърън Тиърни (77 минута); Смит Роу вместо Букайо Сака (84 минута); Габриел Жезус отстъпи мястото си на Еди Нкетия (84 минута); 

    Евентуални контузии: Няма данни.

    Жълти картони: Такехиро Томиясу (90 минута).

    Фото кредит: Премиърлийг Official

    Микел Артета след края на мача: ''Чувствам се доволен от това, което показахме. От начинът, по който играхме и от постигнатата победа. Получи се страхотен мач срещу един сериозен опонент. Публиката на Емиратс също бе страхотна. Искам да отдам кредит както на играчите си, така и на привържениците ни. Всички се постараха за това да се получи един хубав съботен следобед. Беше просто удоволствие за наблюдаване. Започнахме добре още от първата минута и постепенно все повече вдигахме летвата в представянето си. Показахме и отлична устойчивост, след като на два пъти ни се наложи да връщаме бързи голове. Това говори само по себе си за желанието на нашите момчета. Желание и хъс за победа. Това е характерът, който всички ние искаме да наблюдаваме. Беше вдъхновяващо.''

    Фото кредит: Арсенал

    След тази победа ''артилеристите'' заемат 2 позизиция във временното класиране на Висшата лига с пълен комплект от 6 точки за 2 изиграни кръга. В следващата си среща, те се изправят срещу Борнемут. Мачът ще бъде изигран на Виталити Стейдиъм на 20 август, събота, от 19:30 часа българско време. Екипът, отговорен за материалите на сайта на Арсенал България пожелава на всички привърженици приятен и спокоен завършек на уикенда. COYG

    Фото кредит: Арсенал

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

  • Create New...