Jump to content
  • The Table of Doom Update
    Arsenal Current 74 Max 95 Man City(a) Newcastle (a) Brighton(h) 7 games left
    Man City Max 94 Brighton (a) Arsenal (h) 8 games left
    Man Utd Max 83 Brighton(a) Tottenham(a) 8 games left
    Newcastle Max 80 Tottenham(h) Arsenal(h) 8 games left
    Brighton Max 76 Man Utd(h)Man City (h) Arsenal(a) 9 games left
    Tottenham Max 74 Newcastle(a) Man Utd(h) 7 games left
    And so it was a mixed time in the Table of Doom. Man City are surely a live danger and we most likely cannot afford any slip-ups. Newcastle and Tottenham lost and now the Spuds have virtually no chance of catching us. Brighton won but even our point made it harder for them. A win at Southampton on Friday means both will be gone from the table leaving only four left and guaranteed CL spot, the first team to do so this season. I just hope that reaching that goal, probably our real target at the start, will not cause the players to relax. Newcastle and Man Utd will be next in our targets. That 77 may well be enough for second as it stands, particularly if the Spuds teach the two of them a lesson. Go the Spuds!
    The Spark was kindled by Manchester City
    This week my focus is on what it takes now to be champions. Three of our group understand this, the imports from Man City.  You can throw in Jorginho as well. The arrival of Jesus and Zinchenko seemingly ignited this belief that we could do it. We need them to reinject that spark. It is there to be won, still.

    This is our template
     Ice cold water in their veins?
    What if I told you Arsenal showed the grit of champions in the last 2 matches against West Ham and Liverpool? Coming back with a dominant display in the last 30 minutes to score 2 goals and rescue a point from being 2 goals down?  Playing extraordinary football the likes of which any team would be proud of? Yes, I have to turn the matches on their head to come to this conclusion but if we do, we say Arsenal are fighters to the end and that is what will make us champions. We would be disappointed with the result but far less with the display.

    Jesus: A Brazilian warrior has come to us
    One thing is certain, we have struggled for consistency. We rarely play strongly for 90 minutes and we have got a lot of goals and wins late on. Scoring early for us seems to make us fall asleep. Young teams always struggle for consistency, it is well known. If I was to pick out one in particular it would be Martinelli, who looks electrifying at times then drifts out of the match. I also question Jesus’s positioning, playing way too deep to make an impact on the scoring. He seemed to be having difficulties with getting bashed about as well against West Ham and was taken off, but I for sure would have taken him off earlier. I suspect he has picked up a knock.

    Zinchenko: the guy who said we could win it
    A Frenchman out and we are out?
    Saliba out has been our biggest loss of the season. Holding has mistakes in him. He needs to improve to make the defence a wall again. Maybe he can but if not we will leak goals, I feel. If Saliba comes back soon, say against City, he might steady the ship and bring stability to the team.

    A Spanish demon who knows how to win
    There is no doubt in my mind about one thing, serial winners learn to move on from setbacks, and that is the true hallmark of champions. 2 away draws at tough grounds are not so bad really. We just need to start winning again and City will know they are in a fight.
    City also know how to drop points
    But can they also drop points? Well, let’s take a look at their PL wins over the past years. Last season they had this: over the last ten matches they had 3 draws at Palace and West Ham away plus Liverpool at home. The previous season: lost at home to Chelsea and Leeds plus Brighton away. 2019 they won all. 2018 drew to Huddersfield at home and lost to Man Utd at home. 2014 they drew with Sunderland at home, lost to Liverpool away and drew with Arsenal away. 2012 lost to Swansea away, and drew with Stoke away and Sunderland at home. They rarely manage a clean sweep.

    The mentality monsters were very fragile in the run-in to the league
    And what about Liverpool, the mentality monsters? In 2020 they lost to Arsenal, Man City, and Watford away plus drew with Burnley away and Everton at home. The last ten games are generally nervy for all teams. These statistics show that. Squeaky bum time as Fergie used to say.
    Inject ice into our veins
    The only certain thing is that if either us or City win all their matches they will win the league. Arteta will be aware that he must keep the players positive, try to introduce an icy steeliness into their veins that when you have a team on the ropes, you knock them out. You show no mercy. None should have been shown to Liverpool or West Ham. Stand on their throats when they are down. Arteta knows what happened at City in 2019 when they won all 10 of their last matches. He helped them do that. He has to replicate that ruthlessness at Arsenal. He has to pick the players up and crucially, get them to keep their form for longer in matches. We seem to get into pretty but ineffective keepball when in front instead of killing them with attacks.

    Will the Saints guarantee us Champions League?
    And so we are looking at Southampton. It, like I suspect all our matches from now on, are must wins. Getting to 77 points may mean some of the nervousness dissipates as CL is assured. Or it could mean the opposite as I have suggested above, and we relax. We all need to believe, the fans, particularly those at the ground to push the players on, the staff, and above all the players. A team that can make Liverpool look like donkeys can win this league, and that is the team we need. Let nervousness be banished. We are Arsenal.

    Нямам намерението да се впускам в информация от мача, за който се предполага, че всеки привърженик на Арсенал е изгледал. Истината е, че след последния съдийски сигнал снощи, в главата на всеки топчия са се породили смесени чувства. И това е най-нормалното нещо, когато гледаш любимият си отбор. Отбор, който в случая само в 2 кръга (може и да греша, не съм поглеждал статистиката, защото ми омръзна от статистически данни) не е бил на върха в класирането в най-гледаемата футболна Лига в света. Също така най-конкурентно способната, въпреки някои изключения през този сезон. Всички тези победи на Арсенал през кампанията доведоха до това, че на 17 април хората водени от Микел Артета да продължават да са в битката за титлата. Нещо, което не малка част от феновете дори не са имали възможността да наблюдават.
    Дълго време в този клуб имаше отсътвие на лидери. На хора, които да поведат останалите към нещо повече от финал и в последствие Купа от ФА или Топ 4 (дори Топ 4 БЕШЕ! мираж през последните 6 години). Ако не ме лъже паметта последния мач на Арсенал в Шампионска лига е злощастна загуба от Байерн Мюнхен през 2017 година. Дълго време в този клуб се работеше повече от неправилно. Неоправдани средства за играчи и заплати, липса на стратегия за стъпване на следващото ниво и липса на амбиции за връщането към корените на този славен лондонски клуб. Клуб, който през последните 14-15 години съвсем леко наподобяваше съседа Тотнъм. Да, със сигурност много хора ще си кажат ''Ама как така сравняваш Арсенал с Тотнъм, та ние спечелихме отличия в най-слабите си години, а те в най-силните си се добраха до Ауди Къп''. Напълно осъзнавам какво пиша. В колко сезона от 2004/05 насам Арсенал бе истински конкурентно способен да спечели титлата?! Отговорът е 2007/08 и 2015/16. Ако ''the main goal'' на Тотнъм е да ''поставя напрежение'', то на Арсенал трябва да е да печели истински титли. Именно и затова дербито на Северен Лондон се оповава в историята на преместването на клуба от Сър Хенри Норис от южната в северната част на столицата, а далеч не заради съревнованието между двата клуба в повече спечелени трофеи. 
    В крайна сметка в момента ''артилеристите'' отново са там, където би трябвало да са. Дали временно или не времето ще покаже. Клише, нали?! Ако трябва да сме честни, дали Арсенал ще остане на върха и след вечерта на 28 май, не времето, а амбициите ще покажат. (Тук отварям една голяма и важна скоба: преди началото на тази кампания очакванията бяха отбора да се класира в Топ 4, хмм). В този отбор вече има няколко парчета от пъзела, които липсваха години наред. И въпреки средната възраст на играчите, от нищо Микел Артета успя да съгради нещо. Към днешна дата това нещо се казва колектив! Ах, как отсътваше тази дума от речника на този клуб... Ако можех, щях да направя така, че колектив да се изписва с главно К... И този колектив през сезона доказва две неща. Едното е, че някак успява да се изправи точно тогава, когато е най-нужно. Другото е, че вероятно все още не е готов да играе под огромно напрежение. Тук може двата примера да дават повод за противоречие. Защото едно е просто да се изправиш, друго е да ТРЯБВА да се изправиш на всяка цена и то заради непременните ОЧАКВАНИЯ и ИЗИСКВАНИЯ на привърженика, медиите, журналистите, пещерните тролове и марсианците. Осъзнавам, че мнозина оплюха Артета и отбора заради резултата вчера. Честно казано, освен арогантността на играчите на Арсенал, не разбирам къде другаде бе проблема. Но не онази арогантност, в която излизаш и разбутваш противника като кегли за боулинг, а онази, в която при 2:0 след 15 минути игра решаваш, че си си свършил работата. Арсенал подцени опонентът си, борещ се за оцеляване. След 30 минути игра на Лондон Стейдиъм, мачът наподобяваше свежарска разходка в парка. И точно тогава, когато най-малко очакваш, получаваш гол. Е, стигна се до него след първо очеизвадна игра с ръка на Деклан Райс. В НАСА днес са получили съобщения от юпетиранците, че са останали недоволни от поредно допуснатата грешка на реферите. Ок, подминаваме. Това не може всеки път да е оправдание, въпреки че някои хора забравиха да чертаят линии, но не забравиха да си изтеглят паричките от банкомата, а след това да се нахранят. Тц тц тц. Арсенал продължи да бъде арогантен в лошия смисъл на думата. Липсваха пресата, плавните и бързи преливания на играта от едната в другата половина и още 21 (поне) сходни тактически олицетворения за добър футбол. Беше повече от ясно, че ако през второто полувреме нашите момчета не отбележат трети гол (хайде и да не е в 46-та минута, но да бъде трети), то ще има проблеми. И изведнъж - дузпа за Арсенал, която в последствие бе изпусната от Букайо Сака. Мисля, че някъде в един мач от Европейското видях как Сака пропуска от бялата точка, но си спомням и какъв се завърна той тогава след това. Горещо се надявам историята да се повтори. Звездите за това момче са подредени в правилната посока, бъдете сигурни. Та когато не вкарваш - ти вкарват. Може би малко съжалявам, че именно това си помислих след този пропуск. ''Чуковете'' напълно заслужено се добраха до изравняването. Всякакъв вид контрол върху действията на терена бе отдавна изпуснат. Какво последва след това? Микел Артета извади най-слабо представящия се на терена Томас Партей, а след това и Габриел Жезус. Появиха се съответно Жоржиньо и Тросар. В 85-та минута заменени бяха Тиърни и Мартинели. Влязоха Виейра и Нелсън. Признавам си, малко в повече ми дойде смяната Йодегор за Нкетия след това. Няколко фактора повлияха върху крайното 2:2 вчера. Единият е, че голяма част от ключовите играчи за доминация играха далеч под поставената вече от тях летва. Другият е отсъствието на Уилям Салиба. Ясно се видя как Роб Холдинг овисва при всяка далечна топка от играчите на Уест Хям. Последното автоматично накара Бен Уайт да му бъде неотлъчен спътник в много голяма част от мача. Знаем, че Бен Уайт е един от основните футболисти в разиграването на Арсенал. Но когато той е непременно и само в дефанзивен план, то захранващите топки към Букайо Сака конкретно от негова страна липсват. Следователно последният е оставен почти на произвола на съдбата, а и оттам дойде слабото му представяне. Личеше си и отсъствието на Олександър Зинченко. Кийрън Тиърни е страхотен футболист, но тук ще се възползвам да цитирам едно мнение от форума: ''Не може да накараш Тиърни да влезне в обувките на Зинченко''. Украинеца е отлично наясно с това как да разиграва топката, когато съотборниците му са под натиск. Това далеч не означава, че Тиърни непременно е имал лош мач. Просто ролите на двамата са коренно различни. Джака и Партей също бяха далеч от стабилно представяне. А като се комбинира всичко това с вече на няколко пъти споменатият арогантен ход, не те чака нищо хубаво. Горчивият вкус остана, защото срещата бе подценена и не видяхме никакъв отговор от страна на Арсенал. Разбира се, това е градивна критика, върху която играчите трябва да поработят. Вероятно текстът стана доста дълъг, но държа да отбележа за край още няколко неща. Снощи преди сън мернах информация, че по време на последвалите тренировки край футболистите ще присъства цитирам ''Експертен персонал, заедно с когото играчите да обсъдят дали борбата за титлата е приключила.'' В петък ще получим отговори или нови въпроси. А след това отиваме на Етихад. Положението е такова, че ако не успееш да вземеш нещо от главния си опонент, а след това се надяваш на негови последвали издънки, то не заслужаваш да станеш шампион. Но моля ви, не приемайте поражение преди дори топката в Манчестър да бъде ритната. Остават 7 мача, преднината ни е 4 точки, а предстои ''мачът на мачовете''. Аз лично отказвам да се откажа. Вярвам на момчетата повече, отколкото те самите на себе си. И единственото ми желание е те да повярват поне на половина толкова, колкото аз в тях. 

    Арсенал гостува на Уест Хям в мач от 31-ви кръг на Висшата лига. ''Топчиите'' продължават да водят на върха в класирането със своите 73 спечелени точки към този момент, докато ''чуковете'' заемат 15-та позиция с едва 30-точков актив. Определено отбора на Уест Хям все още не е гарантирал оставането си, като се намира само на 3 точки от зоната на изпадащите. Мотивите за победа в това лондонско дерби пред двата отбора са ясни - единият лагер иска да оцелее, а другият да завърши на върха. Възпитаниците на Микел Артета са представят впечатляващо като гости през този сезон, като именно Арсенал е отбора с най-много спечелени точки извън дома - 35 от 15 мача. Арсенал вече победи този съперник през сезона, когато двата тима се изправиха един срещу друг на Емиратс на Боксинг дей. Резултатът тогава бе 3:1 в полза на червено-белите, а на стадиона бе самият Арсен Венгер. При победа днес Арсенал не само ще възстанови разликата в преднината си пред Манчестър Сити от 6 точки, но и официално ще завърши пред Тотнъм в класирането! St. Totteringham's Day, you know.

    Кога: 16:00ч. българско време.

    Стадион: Лондон Стейдиъм.

    Телевизия: Диема Спорт 2.

    Рефер на двубоя: Дейвид Кут.

    Новините за отбора на Арсенал: Срещата пропускат Уилям Салиба, Такехиро Томиясу и Мохамед Елнени. Според информацията Уилям Салиба ще се завърне към пълноценен тренировъчен режим след няколко седмици. Томиясу и Елнени пък остават с травми до края на кампанията. В отбора се завръща Еди Нкетия, който получи контузия в мача срещу Еветън изиграл се на 1 март. Всички останали състезатели също са на разположение за селекция.

    Фото кредит: Арсенал

    Микел Артета преди мача: ''Всички в клуба бяхме доста разочоровани от това, че не успяхме да постигнем победа миналата седмица. Искахме да спечелим онзи мач, но трябва и да бъдем реалисти. Трябва да приемем това, че трябваше да затворим мача още през първото полувреме, но в крайна сметка не успяхме да го направим. Вторите 45 минути бяха доста трудни за нас, като можехме дори да загубим. Сега е време за реакция и да проверим дали сме си взели поука. Трябва да дадем всичко от себе си, за да покажем, че продължаваме да се движим в правилна посока. Разбира се, на моменти ще имаме нужда и от късмет. Той обаче трябва да дойде в правилният момент, но и не трябва да разчиташ само на него. Всичко зависи от самите нас. Тази игра е игра на инчове и този, който превземе най-много такива ще бъде победител. Но това е една друга тема от този спорт. 
    Доволни сме от мястото, на което се намираме в момента. Трябва да продължим да работим усърдно, за да го запазим. Нищо друго не ни интересува. Уест Хям е страхотен отбор, въпреки трудностите, които изпитва към момента. Познавам Дейвид Мойс перфектно, а повярвайте ми, той е не само страхотен мениджър, но и страхотен човек. Ние обаче отиваме за битка, която искаме да спечелим. Длъжни сме да я спечелим.''

    Фото кредит: Арсенал

    Игра с прогнози във форума на ASCB: 

    The Table of Doom Update
    Arsenal Current 73 Max 97 Man City(a) Newcastle (a) Brighton(h)
    Man City Max 94 Brighton (a) Arsenal (h)
    Man Utd Max 83 Brighton(a) Tottenham(a)
    Newcastle Max 83 Tottenham(h) Arsenal(h)
    Tottenham Max 79 Newcastle(a) Man Utd(h)
    Brighton Max 76 Man Utd(h)Man City (h) Arsenal(a)
    Liverpool Max 71 gone
    The first team to go has emerged. Liverpool’s max is 71 and we have 73. Bye, bye Scousers, yes, you gave us a crazy upside down match, but we are the only ones still vying for the top place. Brighton are now given an almost impossible task of winning all their matches to catch us and surely they will be next to go. I have removed Liverpool’s games from the list as they are no longer eligible for the Table of Doom.  City, Utd, Newcastle, and the Spuds all won (although they should have been reported to the police for robbing Brighton of 3 points) and it may be a tight end of season for the fourth place CL. At the moment you have to fancy that the top four will stay in place.
    Can we do it? Yes, we can and if we do, then only the craziness of the Liverpool game will remain. Man Utd’s hammering at the same ground may not so easily be erased but unless Liverpool can scramble an unlikely maximum points by winning all and fourth place is at 71, which seems unlikely, then they are also out of CL for the first time since 2016. A huge letdown for the team, who, last year, looked like a different kind of invincible as they chased all 4 major trophies.
    What’s it like being an Arsenal fan?

    The Arsenal double winners of 1971 - the only time it was won by a bunch of granddads
    I feel being an Arsenal fan is different to all others:
    1.      We were the innovators, instigating many features which are still around today
    2.      We are the top FA Cup team
    3.      We had the first successful foreign manager
    4.      We were the winners of the most dramatic end of a season ever
    5.      We had marble halls to show our class
    6.      We were the only team ever to call foul on itself when offering to replay an FA Cup game against Sheffield United because we took a throw in wrongly
    7.      We have never been relegated from the top division
    8.      We have been renowned for looking after former players
    9.      We had 7 Irishmen on the pitch at one time and an Irish manager
    10.   We beat Real Madrid, Juventus, and Villareal on the way to a Champions League final without conceding a goal
    11.   We are the only team to win the double in the old First Division and the Premier league
    12.   We are the Invincibles

    Seven Irishmen on one team - only at the Arsenal
    And there’s probably lots more that are not coming to mind at present.
    But it is hard
    It’s also the most infuriating thing ever being an Arsenal supporter. My first 3 years being an Arsenal supporter included winning the old Fairs Cup (Euro League) then the amazing double as we weren’t considered anywhere near the best team in England then falling apart to the point that relegation seemed a possibility. Coming back with 3 FA Cup finals in a row, then going downhill again, only for George Graham to appear and put us back on the winning track.

    Rioch, the worst manager in my lifetime
    Then he gets done for taking a bung, despite it being prevalent in English football at the time, he is the only one I can remember being sanctioned for it. Then a hopeless manager in Bruce Rioch (he famously didn’t rate Ian Wright, who went on to be our top scorer) and then Arsene who?, a manager plucked from the Japanese League in a moment of pure idiocy. But somehow, it was good idiocy as he quickly delivered a double, and pummelled the entitled team and fans of Manchester United into despair. They recovered, though, and we went through ten years of back and forth battles as we vied to be the best team in the land.

    Our first Premier League double - can we make it four and break the record?
    The Emirates put us back among the big boys
    Then we put together the Emirates stadium at a huge cost to the finances of the team. We suffered as we struggled to even hold a place at the top table, never mind the top place. Then we lost that as well, falling down to Europa League and even not that. The Emirates stadium was necessary, though, as Highbury was not sustainable for a top team. But we sacrificed the man who was responsible for making us the top team in the land, filled with exciting stars, shining brighter than any other, such as Henry, Bergkamp and Vieira. Wenger knew that without the Emirates, that decline would have happened anyway. He persisted in creating the conditions that would make us the best again.
    We struggled to find a successful manager without him and finally took a chance on an unproven former player in Mikel Arteta, who impressed with his love of Arsenal, and his knowledge and vision of the game. He had a great start but then he had problems with big stars who didn’t want to listen to him. The performances suffered and we were criticized for having a weak underbelly, falling apart when it mattered.
    Arteta tries to add steel
    Arteta has worked hard to correct that, believing that the only way to combat it is to win even after setbacks, to encourage every player to have constant improvement, to have routines in training that inspire partnerships and understanding and that crushing will to win.

    Unai Emery frustrated me at Arsenal
    That has been my life up to now, hoping and hoping that Arsenal can win. Screaming at the screen with the possibilities that my heroes can score. Complaining each time we drop points that the manager should have done something different, done it my way. Rarely for me, though, calling for the manager to go, Bruce Rioch being the main one and Unai Emery as well, although Emery is, obviously, a good manager, but maybe better with an emerging team than an established one full of big stars with big egos like Aubameyang.

    Our most exciting player and never a complaint by the manager
    Most of the managers I have seen have been Arsenal through and through, Wenger being an obvious exception, but he grew to be the true embodiment of Arsenal, a love affair that persists, just like all us fans. I wake up in the morning thinking of Arsenal, although the constant pings from the web group at ASCB help in this regard. Us fans also have our favourites, different from other fans, as we wonder why the manager persists with some players, and doesn’t play others. Zinchenko for me is the former and Smith Rowe is the latter. Tierney is a better defender as far as I am concerned and Smith Rowe should at least be among the first subs to be used.
    Joys and heartaches
    Ah, but that is what it is to be a fan. We all have opinions, and sometimes we change them. It is only fans like me, that write every week, where you can see me getting it wrong, changing my mind, and can challenge me on it. The written word doesn’t fly away.
    And so we scream, we shout, we cry in despair, we jump for joy, we hug all around, and we are in bad humour for the weekend after a defeat. We send messages on the forums and social media, we try to get tickets, but most of all we are part of one big Arsenal family and long may it be so.

    От 15.04.2023 до 01.06.2023 година всеки български артилерист може да поднови членството си или да се присъедини към фен клуба на Арсенал. След решение на ОС на фен клуба през миналата година бе направена промяна на членския внос. От тази кампания той е в размер на 40 лв./сезон за пълнолетни и 20 лв./сезон за лица под 18 години. Тази наша стъпка е продиктувана от желанието за развитие на най-големия фен клуб на чуждестранен отбор в страната, запазване на качеството на предлаганите от нас инициативи и съобразено с икономическите тенденции. Членуването в ASCB дава възможност за кандидатстване за билети за домакинските срещи на отбора в Лондон или за гостуванията в Европа, които през следващия сезон ще бъдат в Шампионската лига. Въпреки безпрецедентния интерес към срещите на Арсенал в момента, ние правим всичко необходимо за да осигурим присъствие на „българските топчии“ на стадион Емирейтс за всеки един двубой, цел която ще продължим да следваме и през следващия сезон. Освен това всеки един член ще получи традиционно пакет, който включва персонализирана карта и подарък. След успеха с книгата „Арсенал Лондон завинаги“ сме амбицирани да радваме нашите членове с нови и атрактивни подаръци. Сезонът, който предстои е много важен за всички нас, като предверие и подготовка за нашите първи 20 години като организация. През юни месец ще отбележим нашия рожден ден и Общо събрание, които ще се проведат в Русе. Ще продължим с нашите благотворителни изяви, турнира за дами-любителки и инициативи, с които да бъдем близо до Вас и до хората. Вие сте нашият основен капитал и смятаме, че с общи усилия ще задържим растежа, който постигнахме през последната година, благодарение на всеки един от Вас.

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

  • Create New...