Jump to content
  • The Buy Well Team
                                         Jennings
                       Dixon    Toure    Campbell   Sansom
                       Llungberg  Cazorla   Vieira Pires
                       Henry  Bergkamp   
     
     Spend money, Arsenal
    Ok, our best ever buys put into a team. There is no way I can win with this one as everyone has their favourites and of course, I can go back further than a lot of you, but I am going to give it a go. I have a few rules as it is impossible to talk truly about players before your time as coverage was very restricted when I was growing up. You pretty much had to go to a live match to see it and 15 minutes on Match of the Day didn’t really give true pictures. So I am choosing players from 1969 onwards and also not choosing players who came to Arsenal very young, like Fabregas. Also not choosing players like Keown who started at Arsenal but was bought from Everton after not quite making it first time around. So if you wish to choose your own they are the rules. Also I am going 4 4 2 because it suits the team.
    Right from the start I am going to say that I have not chosen any current player simply because none have proven themselves to be Arsenal legends yet but feel free to choose one if think they are better than my choices.
    Big Pat Or big David or Big Jens?
    And so goalkeeper. In fact we have not brought through many goalkeepers so all the big names are available. I am going to say the top three are Lehmann, Seaman and my choice, Pat Jennings, possibly because he was foolishly discarded by Tottenham and went on to become a legend with Arsenal. So one Irishman makes the cut and he is the only one. He helped make Northern Ireland legends for their World cup exploits and played, it seemed, forever. But in truth, all 3 candidates are top class and it is difficult to say truly, which is the best.

    Huge hands Pat for Goalie
    I am going to go with Lee Dixon for right back as Pat Rice started at Arsenal and cannot appear on this list and truly it is hard to put someone in front of a guy who won 4 league championships, 2 FA cups and one European Cupwinners cup. Viv Anderson and Lauren were challengers but I would just about put Dixon in front. He set up the vital goal for Arsenal v Liverpool in 1989 as well so he deserves the nod.

    One of our best
    I feel Kenny Sansom for left back with Nigel Winterburn as runner up. 86 appearances for England over Winterburn’s one gives him the position I feel. He was classy and as a full back won player of the year in 1981. Full backs don’t win player of the year.

    So classy
    Centre backs  and defensive midfielders are a bit tricky
    For centre backs I am going to go with Sol Campbell and Kolo Toure simply because they were superb together. Steve Bould is a possible but he never truly became first choice and only got 2 England caps. Frank McLintock also pulled up stumps for us as captain and was a strong choice. We brought through plenty of legends of our own in this position, Tony Adams, David O’Leary and Terry Neill spring to mind. Not available for this team, though.

    They never let us down
    The midfield 2 for me are Patrick Vieira and Santi Cazorla. Vieira will be everybody’s choice, of course, as one of Arsenal’s greatest ever. Santi, for me, was special. Emanuel Pettit was of course a contender but he didn’t stay too long at Arsenal. Alan Ball also but I feel his best days were behind him at Arsenal.

    Little - Cazorla

    And Large - Vieira
    Wingers are easier to pick
    Freddie Ljungberg as right winger/midfielder although he could play both sides. One of Wenger’s greatest buys, everyone loved Freddie. I feel the only real serious contender was Marc Overmars but he didn’t stay too long at Arsenal.

    Happy days 
    Robert Pires as leftwinger/midfield. I think an easy choice. Voted Arsenal’s 6th best player of all time, he was everything you need in his position. He scored goals, got penalties, created assists and won lots of trophies.
    As are Strikers
    Dennis Bergkamp as striker. What can I say? He could do things nobody else could. All his teammates said he was an amazing footballer. Thierry Henry, when asked who was the best player he ever played with, said the Dutchman. That tells you everything when you think of the legends he played with for France and Barcelona.
    Better than Batman and Robin?
    And Thierry Henry alongside him. He invented the art of only scoring great goals. He could score a hat trick and all of them could be contenders for goal of the month. Widely regarded as probably the best player ever in the Premier league, he is the easiest pick of the day.
    And those left out?
    Ian Wright omitted? Yes, but what could I do? However, supposing he had come from Palace at 21 instead of 27? His goal record would be well in front of Henry’s and may have made my choice harder. Still, I doubt if I would have put him in front of Bergkamp or Henry.
    Ozil was another possible as, at his best, he was excellent, his ability to create was unsurpassed but he just didn’t do enough to get into the team. I feel modern young fans don’t appreciate how good he was.
    The heart of the Invincibles
    You may have noticed that this is also the essence of the Invincibles and that is inevitable. Any team that can keep their game to such a high consistent level have to be top class. And a lot were bought by Wenger who would, of course be manager of this team having been bought from Grampus 8.
    So buying is good, without them Arsenal would have been a far poorer team. Next week I am going to go for the best home grown side and see how they shape up against this team.
    Of course, few would regard this as Arsenal’s best ever side because some legends were home grown but it would give any team a hard game. So, what do people think? Have I got it right?
     
    Where can we finish update.
    Never predict football matches, it is the road to poverty. Now we have got to do it the Arsenal way, the hard way that turns Arsenal fans old before their time. I have a secret to confess, I am really only 21 years old, the grey hairs have been given to me by Arsenal. Of course we can still do it but we must go on a run, Chelsea and Man Utd are the right start in one sense as the pressure is less against top teams and they will give you chances. The problem is our weakened defence. I think we will concede in both games. We have to score and we don’t seem all that good at scoring. We are the lowest scorers in the top 7. However, I am going to add to my 21 year old grey hairs by saying 4 points to keep us in the hunt.
     
    Арсенал загуби с 1:0 гостуването си на Саутхямптън в събота и докато от една страна разглежането на самия мач е от значение, според мен е много по - важно да се анализира цялостната ситуация, в която се намираме. 4 поражения в последните 5 мача, едва 2 отбелязани гола. Това не е форма достатъчна за влизане в Шампионска Лига. Реално погледнато това не е форма достатъчна за претендиране на каквото и да е. Положението, в което се намираме в момента, е подобно на това след първите три мача от сезона, като не съм сигурен кое от двете е по - лошото. Което и да е, второто не е на километри зад него, това е сигурно. Мисля си, че разочарованието, което всички ние изпитваме в момента, е по - голямо от това, което изпитвахме последните години. Това според мен се дължи на факта, че този сезон за първи път от много време насам видяхме някаква идея, някакъв план. План, който не е труден за подкрепяне. Идея, която не е абсурдна, която не включва привличане на вече изветрели звезди на Челси или играчи, които идват, само защото техният агент е приятел с нашия изпълнителен директор. Видяхме чистка както на финансово, така и на персонално ниво. Съставът бе обновен, подмладен, всичко изглеждаше(и де факто беше) страхотно, напредничаво, прогресивно. Това не се беше случвало от много време. Да получим надежда, която не се базира на "Ох, имаме млад и гладен състав, един трофей и всичко ще избухне, ще сме царе на света!". Тази надежда беше базирана върху реални стъпки в правилната посока, показани на и извън терена. И сега стоя тук и пиша статия след три поредни загуби срещу отбори, от които ние "на хартия" трябва да вземем всички точки, даващи ни буфер преди мачовете срещу "големите момчета". Какво се обърка? 
    Мисля, че това е сложен въпрос. Не претендирам да имам нужните познания за намирането на правилния отговор(нито пък ми се плащат парите за нещо подобно, ха-ха), но ще се опитам да представя нещата от моята лична гледна точка. Така че затегнете коланите и успех, ако сте останали до края на тази статия, благодаря предварително! 
    Невъзможно е един единствен фактор да бъде посочен като причина за пропадането в момента. Тук става дума за съвпкупност от обстоятелства, които са тясно свързани едно с друго. Микел Артета има прогресивно мислене. Всеки, който е близо до него и следи работата му, говори за това, как той е обсебен от идеята да направи перфектния отбор, как работи със стриктни правила, как се стреми всеки да е част от проекта и чувства, че всяко малко нещо има своя принос. Което на хартия звучи като нещо, което всеки фен би искал от мениджъра на любимия си отбор. Дори на терена нещата се получаваха, Артета намери формула, която в повечето случаи работеше. Съобразена с качествата на футболистите и до някъде със способността им да се ротират. Тази схема обаче започна все по - малко да работи, защото рано или късно биваш разобличен. Живеем във време на висши технологии, анализи, специалисти и всичко останало. Всяко едно малко движение бива анализирано, разчленено на съставни части докато се стигне до идеята, защо то изобщо бива направено. Така че един от големите фактори за това, играта ни да не се получва така както в началото, е фактът, че другите отбори ни разбират по - добре, все по - трудно е да сме непредсказуеми, "разгадаха" ни. 
    Друг голям фактор за мен е възрастта на отбора. Много трудно е да се очаква от млад футболист да бъде постоянен в изявите си за дълъг период от време. А ние разчитаме предимно на такива. Отбори като Ливъпул и Сити, които властват в Англия и в Европа с постоянството си, имат доста по - опитни състави. Само за справка ние сме най - младия състав в лигата, като средната възраст на нашата 11-ка е 24,2. Това включва играчи като Лаказет и Джака, чието бъдеще е неясно(Лака е почти сигурен заминаващ). Сити и Ливъпрул са 10-ти и 16-ти по този показател със 26,7 и 27,6, което на пръв поглед не изглежда огромно като разлика. В този динамичен футболен свят обаче 1-2 години(сезона) могат да се окажат решаващ фактор в развитието на един футболист. В последните няколко мача се вижда, че футболисти като Сака, Йодегор, Мартинели и Смит Роу са сравнително далеч от нивото, което демонстрираха по - рано през сезона. И това не би трябвало да е нещо неочаквано, когато става дума за млади играчи. Напрежението е огромно и докато те имат енергия и желание, фактори като психика, физика, морал и подготовка оказват особено голямо влияние. И за да не бъда разбран погрешно, искам да изтъкна, че за мен е страхотно, че имаме толкова много млади играчи, които имат страхотен потенциал и страшен талант. До момента всички те правят страхотен сезон. За мен това е начинът да се изгради успешен отбор, освен ако не си Манчестър Сити, ПСЖ или още някой от тези много богати отбори. Но просто е един от нагативните аспекти, когато човек иска да процедира по този начин. 
    Последният фактор, за който искам да пиша днес(има още много, но тази статия ще стане ненужно дълга), е широчината на състава. Чистката на отбора беше наистина наложителна и докато беше добре, че Артета и компания успяха да я постигнат, то липсата на входящи трансфери може да се окаже пагубна за завършека на сезона. Двата проблема свързани с това са контузии и голове или по - скоро тяхната липса. Трима от най - важните ни титуляри се контузиха и отборът е тотално променен. И докато Седрик до момента играеше що - годе окей на мястото на Томиясу, в момента плащаме доста сериозно за липсата на наистина адекватни заместници. Локонга е обещаващ, но не прави това, което Партей може толкова добре. С едно две докосвания обръща защита в атака, елиминира хора, свърза двете половини на терена и т.н. Отсъствието на Тиърни също е доста осезаемо. Артета не може да реши между това да пусне Джака на левия бек или Тавареш, като до момента нито едното нито второто изглеждат като оптимална алтернатива. Липсата на голове също е голям проблем, да не кажа дори по - голям от първия. Лаказет тотално е забравил как да вкарва и докато преди поне се включваше с някоя друга асистениция или важен пас, то в момента и това е далеч от неговата игра. На останалите ни атакуващи играчи често им липсва последното остро докосване, усетът, навикът да са пред гола и да го реализират. Това беше особено показателно в последните два мача, където Сака, Смит Роу и Нкетиа имаха чисти положения, но не успяха да реализират нито едно от тях. И да, вратарят на "светците" направи добри спасявания, но нашият завършващ удар можеше и трябваше да бъде много по - добър. Виждам, как Обамеянг вкарва гол след гол за Барселона. Също чета мненията, как е огромна грешка, че сме го пуснали да си отиде. Аз не мисля, че това е грешката. За мен неговото време в Арсенал изтече и това беше видно на няколко фронта. Грешката беше, че не се взе заместник. И тук не говоря за паническа покупка, нападател на 38 години с 10-годишен договор, защото "трябва заместник". Но при положение, че първата ти цел(Влахович) пропада, ти трябва да имаш вариант B, C, D и т.н. Няма сила на света, която е способна да ме убеди в това, че в целия футболен свят нямаше нито един достатъчно добър нападател, който да дойде под наем за 6 месеца до края на сезона. Артета, Еду и компания поеха огромен риск, който в началото изглеждаше оправдан. Колкото повече време минава обаче, толкова повече изпитваме трудности да се справяме с тази ситуация. Не мисля, че нещата са толкова прости колкото "Артета аут, да се маха, сменяме мениджъра веднага". Но същевременно ако този риск ни струва мястото в Европа в края на сезона, то подобни мнения няма да бъдат напълно неоправдани и ако Артета и Еду трябва да платят за това с работата си(въпреки че си мисля, че бордът ще му окаже пълна подкрепа поне за началото на следващия сезон), не виждам как човек би могъл да спори с това решение. 
    Това е моят груб и повърхностен анализ на ситуацията. Може още много да се каже и изпише, но мисля, че успях да синтезирам по - важните точки. Искаше ми се да завърша на по - позитивна нотка, но със задаващите се Челси, Ман Юнайтед и Уест Хям на хоризонта това наистина е предизвикателство. Нека се надяваме, че срещу Челси ще изгрее "Смит Роуът" на този сезон, точно както той го направи през миналия срещу Челси, което беше повратна точка за отбора. Предстоят ни тежки мачове и колкото и неприятна да е ситуацията, в която сме в момента, отборът има нужда от нас повече от всякога. Да застанем зад него за един финален щурм през тази кампания. 

     
    П.П. Някои от вас може би знаят, че аз съм водещият на Подкаста на Арсенал - България. Искам да се извиня за липсата на активност в последните седмици и месеци. На мен и на момчетата много ни се записва, но с толкова натоварен график е доста трудно всичко да бъде организирано, като аз работя по въпроса възможно най - скоро да възобновим честотата на епизодите. Благодарим за търпението. <3 
    Лондончани гостуват на Саутхямптън в мач от 33 кръг на Висшата лига. Преди началото на този кръг Арсенал заемаше 5-то място във временното подреждане с актив от 54 точки, докато ''светците'' бяха на 14-та позиция с 36 точки на сметката си. Момчетата на Микел Артета са в серия от 2 поредни загуби и ново разочорование на южния бряг би коствало твърде много. От своя страна, Саутхямптън също ще бъдат мотивирани в тази среща, особено като се има предвид домакинското им поражение с 0:6 от Челси в предния кръг. Краят на кампанията не е никак далеч, а с него наближават и решаващите срещи. Програмата на ''артилеристите'' не е никак лека, като съвсем скоро идва ред на съдбоносните мачове срещу отборите на Манчестър Юнайтед, Уест Хям и съседа Тотнъм Хотспър. Ето и още подробности преди гостуването на ''светците'':

    Кога: Днес, 16 април, от 17:00 часа българско време.

    Стадион: Сейнт Мери, Саутхямптън.

    Телевизия: Нова Спорт.

    Рефер на двубоя: Питър Банкс.

    Новините в Арсенал: В групата на Лондончани няма да фигурират имената на Киърън Тиърни и Томас Партей, които са контузени. Киърън Тиърни ще пропусне остатъка от сезона, докато надеждите за Томас Партей са свързани със завръщане около средата на месец май. Такехиро Томиясу остава под въпрос и за този мач, въпреки че не е бил забелязан да тренира с отбора. Същото нещо важи и за Александър Лаказет. Микел Артета потвърди, че франзуцина не е присъствал на последните занимания на отбора. Испанеца допълни, че причините в този случай са лични и тепърва ще стане ясно дали все пак Александър Лаказет ще облече екипа този следобяд. Според различни източници, в групата на Лондончани ще попаднат имената на Лино Соуза (ляв бек) и Мика Бийрит (централен нападател). Също така се твърди, че на върха на атаката ще стартира Габриел Мартинели, който ще бъде предпочетен като избор пред капитана Александър Лаказет. Държим да подчертаем, че това не е официална информация. И като стана дума за капитан, Микел Артета намекна на провелата се пресконференция преди двубоя, че е твърде вероятно Мартин Йодегор да носи капитанската лента през новата кампания. 



    Думите на Микел Артета преди мача: ''Представянето ни през изминалата седмица бе доста разочороващо. Видях неща, които не бях виждал отдавна. Искаме да променим ситуацията и представянето ни. Желанието ни е да не спираме да надграждаме. В интерес на истината, ние искаме да завършим не четвърти, а колкото се може по-високо. Все още нищо не се знае. Битката за челните места е ожесточена и ние ще трябва да изнесем един повече от добър завършек на сезона. Все още ни предстоят трудни мачове. Какъвто впрочем ще е и този срещу Саутхямптън. Да, те претърпяха тежко поражение миналата седмица, но не се и съмнявам, че ще бъдат мотивирани да не допуснат нова домакинска загуба. Ние сме в серия от 2 поредни загуби, така че мисля, че няма нужда казвам, че също ще бъдем мотивирани. Ако трябва да говорим конкретно за 4-то място, то аз смятам, че ще бъде спечелено от този, който се представя последователно в действията си. Сигурното в случая е това, че до края на кампанията ни предстоят още обрати, а напрежението върху отборите също ще изиграе своята роля. Стараем се фокуса ни да пада върху нашето собствено представяне обаче. Както вече споменах, ние искаме да надграждаме.''
    Цялата пресконференция на Микел Артета може да бъде проследена в официалния сайт на Арсенал.

    Игра с прогнози във форума на ASCB: 



     
    От 15.04.2022 до 01.06.2021 година всеки български артилерист може да поднови членството си или да се присъедини към най-многобройния фен клуб на чуждестранен отбор в България на:
     
     
     
     
    този на лондонския Арсенал. Членският внос е в размер на 30 лв./сезон за пълнолетни и 15лв./сезон за лица под 18 години и дава възможност за кандидатстване за билети за домакинските срещи на отбора в Лондон или за гостуванията в Европа, които всички привърженици на клуба очакват след една година пауза. Всеки член получава пакет, който включва персонализирана карта и подарък. През настоящия сезон след постепенното облекчаване на мерките свързани с пандемията от Ковид – 19 и възходящото представяне на Арсенал, много български топчии отново се възползваха от възможността да посетят среща на своите любимци на стадион Емиратс. През последните 5 сезона организацията е осигурила над  700 билета за желаещите да гледат мачовете на Арсенал на живо, като през последните 3 години заявките за билети са изпълнени на 100 %. След успеха на автобиографията на Иън Райт, издадена от фен клуба през 2021 година, от ръководството на организацията ще изненадат своите членове с Куиз книга посветена на историята на лондонския гранд и правеща ретроспекция на създаването и възхода на ASCB през годините. През юни месец „Арсенал България“ навършва своето пълнолетие и за целта тече трескава подготовка за празненства и Общо Събрание в град Созопол. Сайтът на фен клуба продължава да бъде най-доброто място за актуална информация свързана с клуба, превюта на мачовете, обзор на срещите, анализи и изключително интересни исторически авторски материали на български и английски посветени на Арсенал. Освен футбол, традиционен акцент е и благотворителността, като на 14.05.2022 година предстои шестото издание на турнира за дами любителки в помощ на деца болни от онкохематологични заболявания и безвъзмездното кръводаряване, което ще предшества осемнадесетия рожден ден. От фен клуба изразиха надежда да продължават да сбъдват мечтите на привържениците на Арсенал в България да гледат на живо любимия си отбор както в Англия така и навсякъде по европейските терени.

    Arsenal v Chelsea
    The Boys were Blue
    When I was a kid growing up, Chelsea were a good side with plenty of top players like Peter Osgood RIP, Peter Bonetti RIP, John Hollins, and they had George Graham before us plus the legendary Jimmy Greaves RIP graced Stamford Bridge. They had the Indian sign over us in the ‘60’s, beating us most times, a bit like when Mourinho was in charge.

    Their flair centreforward - he was good
    But Arsenal didn’t choose me until the late 60’s and by the 70’s our record against them was pretty good. That continued into the 80’s and 90’s. And so they didn’t haunt my nightmares and I didn’t worry too much about playing them. They didn’t win trophies as their only league title was in 1955, before my time. They won a league cup in 1965, but it was very much a minor trophy then. In short, they weren’t big boys at all and nor were any London teams other than ourselves. We were the only southern team to challenge the complete dominance of teams north of Watford but in the 60’s we were an average side, living on past glories, and unable to push for the top.

    George Graham played for Chelsea when he had hair
    The Blue Demon awakes
    And so it is shocking how Chelsea have risen. Since the millennium shifted they have been the best team in England, notching up trophy after trophy, leaving us, and most teams, trailing in their wake. By some metrics they could even claim to have surpassed us as the 3rd best team overall in England. I will get to the metrics later. Even at our height, under Wenger, we could not claim a long time as the best team in England as some Scottish guy’s team were often better than us. Chelsea better than us? It seems so hard to take as they were like the other London teams when I was growing up and indeed long after I became an adult. They would be beaten when necessary. Only Arsenal could take on the big boys as equals. We could sneer at the others, let you enjoy your little cup runs, or winning minor trophies. Arsenal were the kings of London, it was as simple as that. And now Chelsea are.

    The Blue Demon is worse than the Red Devil
    We were so far ahead of them it was unreal. But now? 13 league titles to 6, yes we are better. 14 FA cups to 8, again better. And then it all goes wrong. 2 League cups to their 5. 1 Uefa cup to their 2 including when they destroyed us a few years ago. 2 Champions leagues to our, well, none. 2 Cupwinners cups to our one. A Fifa club world cup and 2 Uefa Super cups to our none. And on the pitch? Our recent record is not too good since the millennium. A lot of losses and draws as the new Chelsea emerged. The only chink of light is Arteta’s record is pretty good including beating them at Wembley, 3 wins, a draw and 2 losses.

    I would love this trophy Chelsea have
    The Devil changed the ball game
    Roman Abramovich changed the way football works. He, almost by himself, raised the bar in so many ways that it is staggering. The extraordinary prices charged at the Emirates? Down to him. The unbelievable wages paid to top players and even average players? Down to him. The belief that buying a football club can transform your image worldwide? Down to him. The belief that using money wisely in terms of who you buy, but to extravagant levels that can never be paid back? Down to him. All those titles that are mentioned up above? Down to him. Arsenal and the others are like towns caught in the wake of a tornado, battered, and having to change they way they are built not to be destroyed. All the big teams do things the Abramovich way, or they go nowhere. He wanted to buy Arsenal, they wouldn’t let him. It is reasonable to assume that if he had, we could have won even more than Chelsea, coming from a stronger base. We would probably be vying with Real Madrid now in terms of international revenue.

    He changed football. But for the better?
    This is the background to our rivalry. A giant that has risen from the bowels of the earth, devouring all it can as it rises. Making us look small. We are the Arsenal, we should make you look small, not the other way around. And this is the position we need to get to. Back on top.
    One Man, One Team
    Probably, the end of the Abramovich era is going to help us. I have never seen an owner have such a direct effect on a club’s fortunes as Abramovich. Win or be sacked worked for him. Replacing managers if things dipped slightly. And yet there were other factors, the academy is superb, and the amount of players out on loan is staggering. The fact that only 11 players could play doesn’t seem to hinder them. But Roman is gone, presumably never to come back.
    And is this where Arsenal are now? Needing outside factors to impact our league position? At the top, one thing is certain, your rivals will not fall apart. If you don’t win matches, you will not win trophies. It is not about hoping rivals will lose, they rarely will. It is about you winning. When you are scrambling lower down the league, as we are, it is about your opponents losing.
    And so we know what we need to do to beat Chelsea. We need to win and keep on winning. Can we do that? I hope so. Because whether we like it or not, they are now the new kings of London. They are the first target to overcome and I would prefer to beat them on the pitch, become winners again, than hoping Abramovich being ousted is how we leapfrog them. Arsenal must go back to being Arsenal.
     
    We need those days again
     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...