Jump to content
  • У мен се заражда едно любопитно противоречие. Настоящият сезон е странен по ред причини. Една от тях е фактът, че когато печелим мачове и трупаме точки, всичко в моята глава изглежда прекрасно, напредничаво, дори величествено. Когато обаче нещата не се получават толкова добре, мрак обзема душата ми и способността ми да не оставя доброто чувство да бъде разклатено бива изправена пред изпитание. И тук идва противоречието - докато мракът, който споменах по - горе, царува след загуба или изгубени точки (може би просто съм прекалено травмиран от последните няколко сезона), то през този сезон за първи път от години насам е по - лесно да се види, защо лошите резултати не са чак толкова трагични. Имаме млад и перспективен отбор, доказахме на няколко пъти, че можем да се изправим след кризисен момент и да оставим трудностите зад нас. Около този състав с този мениджър витае едно особено усещане - усещане за сплотеност, за борбеност, за перспектива и дори за надежда, колкото и наивно да звучи. 
    Мисля, че всеки един от нас беше наясно с това, че нямаше как да спечелим всички 10 срещи до края на сезона. Но едва ли някой от нас очакваше мачът с Кристал Палас да протече точно по начина, по който той протече. Сега, в този момент от сезона, продуктът на това усещане, което споменах, трябва да бъде по - осезателен от всякога. Изправени сме за пореден път пред изпитанието, състоящо се в това, ние да демонстрираме, че можем да се справим с лоши резултати и че сме наясно, че те са част от процеса, през който този състав преминава. Трите точки са важни както за таблицата, така и за моралното състояние на Арсенал, така че наистина нямаме право на грешки. Тук може би се отваря малка възможност, където може да се направи един по - задълбочен анализ на психологията на отбора и цялостното справяне с подобни ситуации, но това е нещо, за което ще пишем и говорим след края на сезона. Както казва Микел Артета - game by game. Да се насочим към следващия: 
    В мач номер 30 за Арсенал през сезона във Висшата лига на "Емиратс" гостува Брайтън. Отбор, срещу който сме имали известни проблеми в недалечното минало. Хората на Грейъм Потър са добре структурирани и докато не отбелязват кой знае колко много (26 гола до момента в първенството), те са дисциплинирани в защита и не допускат много голове (36, по - малко от отбори като Вила, Юнайтед, Спърс и Уест Хям). За нас това означава, че ще трябва да сме клинични и безкомпромисни, що се отнася до шансовете, които успеем да създадем. Всеки знае, че ако имаме една позиция, където ново класно попълнение ни трябва на момента, то това е в атакуващ план. След мачовете срещу Вила и Палас започвам да си мисля, дали не е време, Артета да опита да промени нещо в атакуващ план. При цялото ми уважение към Лаказет това, което той демонстрира в последно време, не е достатъчно. Да, ясно е, че неговата роля е доста променена от тази на типичния "номер 9", но в последно време дори тази свързваща функция не се получава. Не мога да си представя защитниците на Палас да са имали по - лесен мач срещу нападател. Центарлният им защитник Андерсен завърши мача с две асистенции, което е показателно за това, колко много свобода и спокойствие той имаше и се впускаше в офанзивни действия без да бъде особено притеснен за пространствата, които отваря зад себе си. Гледах Челси срещу Реал преди няколко дена и не можех да повярвам, как Бензема на 34г. се връща до центъра, свързва играта, после спринтира до наказателното поле и завършва голова ситуация. Лаказет е на 30г. Не знам дали това се дължи на физическа подготовка или на изтичащия му договор (което силно ме съмнява, ако не друго, то професионализма на Лака не поставям под съмнение), но е факт, че играта му не се получава особено. Не вярвам Артета да вземе това решение, но аз лично изключително много искам да видя Мартинели отпред със Сака и Смит Роу от двете му страни. Доста по - динамичен, създава изключително много проблеми, както се видя и срещу Палас - отборът живна, след като той влезе (оставям настрана факта, че мачът вече беше загубен). 
    Седмицата е тежка за Арсенал и поради причини различни от резултата в понеделник. Загубихме Тиърни до края на сезона, Томиясу все още не е в кондиция, а около Партей все още има известна неяснота. Има вероятност неговата кампания също да е преждевременно приключила. Това, което знаем със сигурност, е, че срещу Брайтън ще трябва да играем без него. Време е за Локонга да докаже, че за него има място в състава и аз лично се надявам той да демонстрира добрата си игра от първата половина на сезона. Ситуацията с Тавареш е любопитна. В отсъствието на Тиърни той е единствената ни истински адекватна опция на тази позиция, но последните мачове, в които започна, не бяха особено плодоносни за него - беше изваден срещу Форест още през първото полувреме, а срещу Палас беше сменен на полувремето. Тук може би е време Артета да демонстрира man management способностите си - става дума за млад, перспективен и нов в първенството футболист с разклатено самочувствие. Мач срещу Брайтън у дома на "Емиратс" - според мен Артета трябва да започне с него в титулярния състав. Трябва да му бъде даден шанс. Не защото Арсенал е фабрика за футболисти, в която всеки има право на 100,000 грешки, които са окей, стига той да научи нещо, а защото това е правилният начин да култивираш футболист и неговия характер. Особено, когато той е изправен пред известни трудности. Останалата част от състава "се избира сама" - надявам се Габриел да се е отърсил от появата на новата си рожба (да му е честито) и младите ни таланти в нападение да са си обули бутонките, с които се вкарват голове. 
    Ще приключа тук, преди да съм си повярвал твърде много, че съм блогър. Стискаме палци: домакински мач в събота следобед срещу отбор от средата на таблицата - какво може да се обърка? Up the Gun! <3 
     


    The Irish have declined

     Once upon a time the Irish were supreme at Arsenal
    It is sad to say but the Irish influence at Arsenal has been greatly reduced. Many fans come over every week but nowadays we don’t get to see Irishmen in Arsenal colours on the pitch. Women, yes, men, no. Anyway I have  decided this week to choose my top 11 Irishmen and compare them to what seems to be our first 11 now. We once had 7 Irishmen on the pitch, Pat Jennings, Sammy Nelson, Pat Rice, David O’Leary, John Devine, Frank Stapleton and the incomparable Liam Brady. Now only Kieran Tierney has an Irish background although we do have a few coming through in the youths.

    7 Long haired Irishmen
    Anyway let’s see what we have. Pat Jennings in goal for sure. I can only think of Graham Stack as a real challenger and he never made it. For me, at the moment, I would put him ahead of Aaron Ramsdale but I hope that can be reversed as that would make Ramsdale a truly great goalkeeper.
    So, Pat Jennings in goal.
    Pat Rice Right back. Only John Devine springs to mind as a challenger and he was a superb prospect but injury meant he never quite made it. Up against Tomiyasu or maybe even Soares. Pat Rice had such a long and distinguished career for Arsenal that I have to give it to him but I feel Tomiyasu could well become an Arsenal legend. If he can overtake Pat Rice he will be some player for us.
    But Pat Rice, for now, right back.
    Sammy Nelson Left back. Again it is hard to think of a challenger. So he is against Kieran Tierney of the modern side. Tierney looks real class and truly the only worry is his injury record. I am still going to give him a shade over Nelson as I feel he will go on to be an Arsenal icon.

    Tierney: I believe he has great potential for us
    Kieran Tierney, left back by giving him credit for an Arsenal future.
    David O’Leary- centre back. Our most appearances ever and an elegant defender who could tackle any position at the back. Often used as a sweeper by George Graham, you don’t get to have the most appearances for Arsenal without being a great. Against Ben White, well he is too young and still finding his way so it has to be O’Leary.

    O'Leary: Our most appearances and a great partner for many centrehalves
    David O’Leary centre back
    Terry Neill at centre back. Up against Gabriel. Neill was a superb defender for Arsenal with over 300 appearances and played at the highest level for Northern Ireland. Gabriel is too new for us to truly give him the nod here but he could and I hope does, become the obvious choice for this position. I feel he could become the number one choice for a world 11 if he progresses.
    Terry Neill centre back
    We struggle in midfield with Steve Morrow and John Devine as options but both were also defenders and never managed to truly become regulars so that makes it easy.

    An easy decision
    Partey and Xhaka as central midfielders.
    Liam Brady left midfield. Here it is easy. Revered as one of the best players ever to play for Arsenal, it is hard to not choose him over such young players. But if say Odegaard  goes on to overtake him he will truly be an astonishing player for us. That would be great.
    Liam Brady left midfield.

    These 2 will be the hardest to knock out
    Eddie McGoldrick Right midfield. He was a good player but never quite made so I can’t put him in front of Emile Smith Rowe.
    Emile Smith Rowe, right midfield.
    Frank Stapleton and Niall Quinn, strikers. At the moment we don’t seem to have a centreforward so I think I am going to give it to these two. Both won trophies, caused much trouble for opposing defences and had long careers. Lacazette is doing his best but not quite getting there and Martinelli could well be, like his compatriot Gabriel, a very easy choice in this competition, as he may well become a strong pick for a world 11. At this moment, it is hard to give him the pick.
    Stapleton and Quinn strikers
    So there we have it, Jennings, Rice, Tierney, O’Leary, Neill, Xhaka, Partey, Brady, Smith Rowe, Stapleton and Quinn. What would Arteta say if given this choice assuming the Irish were at their peak? The thing is with the potential this young team have they could knock out even the best of the Irish. If they could strip out even Brady we will have a team of worldbeaters.  I have great hope for these young guns.
     
    Where can we finish update?
    Never try to be a psychic, football makes a fool of you. Palace 3 Arsenal 0 was not something I could have written down. It changes things for sure but not if we take it on the chin, and win our next 2. We have some scope for losing matches but not much. Spurs now have some momentum and have truly emerged as our closest challengers. But we cannot rely on Spurs to be Spursy, we must start winning again. Tierney and Partey, if out for a long time, is a big big problem. Elneny and Lokonga are not the class to replace Partey and Holding or Mari seem to be possible for Tierney as Tavares seems to lack confidence. But neither will bring what Tierney brings. I think we need both back quickly or the season could unravel. I retain hope. The others will drop points too. C’mon the Arse!
     
     
     
     

    Арсенал се върна в реалността след като отстъпи с 0:3 при визитата си на Кристал Палас. Гостите от Излингтън бяха категорично натиграни и отстъпиха заслужено. По този начин, „Топчийте“ се смъкнаха на петото място във временното класиране и по всичко личи, че борбата за топ 4 няма да е толкова лесна, колкото на някой хора им се иска. За статистиката, точни за „Орлите“ бяха Матета (14 мин), Аю (24 мин) и Заха от дузпа (74 мин).
     
     
     
     
    Стартов състав на Арсенал:

    Смени: Мартинели на мястото на Тавареш (46 мин); Нкетиа на мястото на Седрик (66 мин); Самби Локонга на мястото на Партей (75 мин).
    Евентуални Контузии: Томас Партей
    Репортаж:
    https://www.arsenal.com/watch-premier-league-highlights-full-crystal-palace
    Пресконференция на Микел Артета: „Преди всичко искам да поздравя Кристал Палас и да им честитя победата. Играха по-добре от нас и заслужено победиха. Не съм доволен от първото полувреме, но няма да хленчим и да се превъзнасяме. Сега важното е да отговорим. Годините н състава нямат значение, това е същият отбор, който нямаше побеждаваше дълго време и влезна в топ 4. Просто днес не ни се получи.
    Притеснително е състоянието на Томас. Изпитва болки на същото място, където беше контузен. Ще мине скенер и тестове и тогава ще знаем повече.“, завърши испанецът.

    Солена хапка по пътя за топ 4, но пък беше ясно, че няма да бъде толкова лесно и гладко, колкото изглежда. Следват 9 оставащи двубоя и ние стискаме палци да вземем максимален брой точко от тях.


    Арсенал гостува на Кристъл Палас в мач от 31 кръг на Висшата лига. След изиграването на двубоите през уикенда, в момента хората на Микел Артета заемат 5 позиция във временното класиране с актив от 54 точки (от 28 изиграни мача). Победа довечера не само би върнала ''артилеристите'' в Топ 4, но и чрез нея те ще се доближат на само 2 точки зад Челси. Палас от своя страна се намират на 12 място с 34 токчи. В предходния двубой, в който Арсенал и Кристъл Палас се срещнаха, резултатът бе 2:2. Тогава на Емиратс, ''топчиите'' се добраха до равенството в продължението на срещата, когато Александър Лаказет изравни, за да донесе точката. Днес Патрик Виейра ще се изправи отново срещу Арсенал на Микел Артета, а интересното е това, че съвсем наскоро наставникът на ''орлите'' бе включен в ''Залата на славата'' на Висшата лига. Патрик Виейра се справя доста успешно към този момент с отбора на Кристъл Палас, като неговите момчета дори се класираха за 1/2-финалите на ФА Къп. Още подробности преди лондонското дерби в следващите редове. 

    Кога: Днес, 4 април, 22:00 часа. 

    Стадион: Селхърст Парк, Лондон.

    Телевизия: Диема Спорт 2.

    Рефер на двубоя: Пол Тиърни.

    Новините в Арсенал: Под въпрос със своето участие са Такехиро Томиясу и Аарън Рамсдейл. Японеца не е играл за Лондончани от началото на януари насам. На провелата се пресконференция преди срещата Микел Артета сподели, че той е получил повтаряща се травма, но на другия прасец. Артета допълни, че треньорският екип прави всичко по силите си, за да може Томиясу съвсем скоро да се върне към формата, която той показваше в участията си до месец януари. Колкото до Аарън Рамсдейл, през уикенда той все пак е тренирал наравно със своите съотборници. Младият страж е получил контузия още по времето на срещата с Ливърпул, но тогава той все пак доигра мача. Именно поради тази причина Бернд Лено зае мястото му под рамките на вратата в гостуването на Астън Вила, което бе спечелено с 1:0. Имаше съмнения и около Букайо Сака, който по време на паузата беше заразен с Ковид-19. Той обаче също е тренирал на пълни обороти и бе потвърдено това, че вече се чувства отлично. И като стана въпрос за Букайо Сака, според спекулациите, от Арсенал ще му бъде предложен нов договор. Букайо е неизменна част от титулярния състав на ''артилеристите'' и несъмнено е една от най-важните фигури през тази кампания. Говори се, че новият договор ще го обвърже с клуба за 4 години, а заплатата му ще бъде четворно увеличена. Всички останали състезатели в отбора са на линия за довечера, а освен това се очаква Марсело Флорес да попадне в групата за двубоя. Мексиканеца е част от отбора на Арсенал до 18-годишна възраст и играе като атакуващ полузащитник. Дали пък не е настанало време да станем свидетели на изгряването на още една млада звезда в червено и бяло?!
    Въпреки че през изминалата седмица нямаше мачове от Висшата лига, в Арсенал се случиха две важни неща за отбелязване. Микел Артета спечели отличието за ''Мениджър на месеца във Вл'', което се оказа и 2-ро негово такова през настоящата кампания. Другото нещо за отбелязване е това, че Арсенал победи Брентфорд (2-ят им състав) с 4:1 в приятелски двубой. Срещата се изигра пред закрити врати на Лондон Колни, а попаденията на сметката на ''артилеристите'' бяха отбелязани от Александър Лаказет (хеттрик) и Роб Холдинг.
    Важно е да споделим и това, че през новата кампания клубовете във Висшата лига ще могат да разчитат на 5 смени по време на двубой, а летният трансферен прозорец ще отвори на 10 юни и ще затвори на 1 септември в 11:00 часа наобяд (българско време).
    Завършваме новините преди двубоя със спекулациите около новите екипи на Адидас за сезон 2022/23.



    Думите на Микел Артета преди мача: ''За нас е от изключително значение да бъдем сплотени и единни. Стараем се да създадем сигурна основа, върху която да надграждаме. Нашите привърженици също са от изключително значение. Те са неразделна част от нас, както и ние от тях. Искаме да ги радваме все повече и повече. В интерес на истината, паузата за националите отбори ни се отрази сравнително добре. На мен и на моите момчета. Знаете, че бях рожденик и по този повод имах възможността да прекарам известно време със семейството и прителите ми. Сега отново сме на прага на двубой от първенството и трябва да бъдем фокусирани. Върху това, което ни очаква до края на кампанията и върху представянето ни. Предстои ни труден мач. Кристъл Палас се представят страхотно напоследък, а работата, която Патрик Виейра върши начело е просто страхотна. Той е огромна личност с огромни постижения. Съвсем нормално е той да бъде част от ''Залата на славата''. Патрик го заслужава, защото той бе един от футболистите, които промениха Висшата лига завинаги.''



    Игра с прогнози във форума на ASCB: 


     

    „Помни кой си, какво си и кого представляваш!“
    Крилата фраза, изречена от една от най-обичаните фигури, свързани с Арсенал. Фраза, която всеки може да приложи към своя живот, фамилни традиции, наследство и ценности, които изповядва. Фраза, изречена от една от най-трагичните фигури в историята на лондонския клуб и избродирала със златни букви името си в аналите на футбола на Острова. Днес стават 20 години от смъртта на един истински кавалер както с топката на терена, така и извън него. Олицетворение на класа, стил и възпитание. Джентълмен, който бе като британски лъв на терена с бразилска филигранна техника. И не случайно е наричан "Бразилецът от Люишъм". Той завоюва 2 титли на старата Първа дивизия, спечели 14 повиквателни за Англия, в които „трите лъва“ нямат загуба, но не можа да спечели битката с рака. Не я спечелва, но спечели любовта и сърцата на всички истински привърженици на "Великата игра" независимо от цвят, пол или клубно пристрастие.
     
     
     Истинските хора не умират!
    Велика фигура, която и до днес е обичана от феновете на Лийдс Юнайтед, Челси, Манчестър Сити, Хъл Сити и Норич Сити, чиито цветове е защитавал с чест и гордост. А пък фенове на Арсенал го обожават, защото той показа какво е да бъдеш отдаден на това което обичаш и на хората които те обичат. Забележителен е начинът, по който Роки приема случващото се дни преди края. Обажда се на своята майка Линда и на нейното притеснение за начина, по който говори той спокойно и отговаря, че му трябва малко почивка и след като поспи всичко ще бъде наред. Каква ирония, след като заспива завинаги, той се превръща в легенда, която кара дори привържениците на противниковите отбори да замълчат в знак на уважение към ценностите, обаянието и харизмата, които този човек е излъчвал. Големи са притесненията часове след неговата кончина, когато на „Хайбъри“ трябва да се срещнат Арсенал и Спърс от провокативно поведение по време на минутата мълчание в негова памет. Арбитърът Пол Дъркин е бил предупреден да прекъсне мача, ако има вулгарно поведение от гостуващите привърженици. Но не би. Това е един от мачовете, когато всички запазват уважение към един тих, възпитан и галантен човек от една отминала епоха, който по онова време вече изчезва като модел футболист и личност, когато все повече егоизма властва в играта.

    С Шампионската купа за сезон 1991 година! 
    В книгата си за него Джeймс Лейтън казва, че усмивката, добротата и човещината, прибавени към неговата футболна класа го правят незабравим и днес, а Кен Бейтс, който го привлича в Челси, смята, че би бил истинска телевизионна звезда, като футболен анализатор. В годините, когато се наложи като стил минутите за почит да бъдат с ръкопляскания, за да се избегне евентуално освиркване, реакцията на феновете на Тотнъм в оня мач, показва каква личност е бил Дейвид Рокасъл. Иън Райт говори през сълзи за своя приятел и съотборник, с кого са израснали в един район на Голям Лондон. Райти смята за любим мач своя дебют за Арсенал, когато вкарва 3 гола на Саутхямптън, а Роки добавя още един гол, но по-важното, което казва, че най-голямата негова привилегия в играта не са титлите и купите или пък мачовете за Англия, а това че е бил съотборник с Дейвид Рокасъл.

    Приятели на и извън терена. Завинаги!
    Иън Райт споделя в своята автобиография "Футболът, моят живот!" /която от фен клуба "Арсенал България" издадохме в началото на 2021 година/, че  новината за смъртта на Роки на 31-ви март, 2001 година направо го смазва. И въпреки че тя не идва като гръм от ясно небе е бил неутешим. Като малко дете, което се съдира от плач и нищо не е способно да го успокои. Дни наред не е можел да излезе от това състояние, като е понесъл загубата толкова тежко, че и до ден-днешен не желае да си спомня за онзи ужасен период.
    Райти се връща в спомените си именно към онзи мач на стадион The Dell, за който споменах : "Любимата ми футболна снимка е от мача Саутхямптън-Арсенал през септември 1991 година – шампионатния ми дебют за "артилеристите". В кадъра аз лежа на тревата, разперил триумфално ръце, а Дейвид Рокасъл, току-що довкарал отбитата от вратаря след мой удар топка, тича към мен, за да отпразнуваме заедно попадението. След като Роки откри резултата, аз добавих хеттрик за победата ни с четири на нула в най-великите деветдесет минути от футболния ми живот".
    За Дейвид Рокасъл връзката с привържениците винаги е била в основата на неговото поведение извън терена. Той никога не отказва автографи и снимки, дори да са били сто души, като отделя еднакво време на всички със своята заразителна усмивка. И не го прави от жажда за внимание, а защото истински обича привържениците. Иън Райт си задава въпроси в своята книга, към които се включвам и аз: "Как ли би реагирал Роки на днешните фенове, много от които са ужасно невъзпитани, разглезени и нахални?".
    Мантрата на Дейвид винаги е била „Помни кой си, какъв си и кого представляваш!“. Тази фраза остава дълбоко гравирана в основите на ФК Алсенал Лондон и е като символ и отправна точка за поведението на много от привържениците на големия ""червено-бял" клуб в житейското им поведение. Роки казва следното на Райти: „Иън, всичко, което правим е за феновете. Винаги когато те спират, им отделяй по петнайсет-двайсет секунди от времето си, защото това е нещо, което те ще помнят цял живот!“ /всички ние помним как Иън Райт отдели внимание на българските "топчии" на Акропола в Атина или как споделя публикации от нашите instagram или Twitter профили в социалните мрежи/.
    И, именно поради тези причини ние всички помним Дейвид Роукясъл вече 20 години след неговата кончина. Лично аз и всички от ASCB се надяваме неговите житейски ценности и историите в автобиографията на Иън Райт да бъдат модел за поведение и подражание на всеки един привърженик на ФК Арсенал Лондон!
    Арсенал показва огромно уважение към своята непрежалима легенда, като титулната страница на програмата за мача срещу Ливърпул на 04 април 2021 година е посветена на Дейвид Рокасъл/това е заглавната снимка и на нашита статия посветена на Роки/.

    Пореден елемент на класа от страна на ФК Арсенал Лондон!
    R.I.P. to the football Legend from Arsenal Supporters Club Bulgaria!!!

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...