Мисля, че всеки един от нас беше наясно с това, че нямаше как да спечелим всички 10 срещи до края на сезона. Но едва ли някой от нас очакваше мачът с Кристал Палас да протече точно по начина, по който той протече. Сега, в този момент от сезона, продуктът на това усещане, което споменах, трябва да бъде по - осезателен от всякога. Изправени сме за пореден път пред изпитанието, състоящо се в това, ние да демонстрираме, че можем да се справим с лоши резултати и че сме наясно, че те са част от процеса, през който този състав преминава. Трите точки са важни както за таблицата, така и за моралното състояние на Арсенал, така че наистина нямаме право на грешки. Тук може би се отваря малка възможност, където може да се направи един по - задълбочен анализ на психологията на отбора и цялостното справяне с подобни ситуации, но това е нещо, за което ще пишем и говорим след края на сезона. Както казва Микел Артета - game by game. Да се насочим към следващия:
В мач номер 30 за Арсенал през сезона във Висшата лига на "Емиратс" гостува Брайтън. Отбор, срещу който сме имали известни проблеми в недалечното минало. Хората на Грейъм Потър са добре структурирани и докато не отбелязват кой знае колко много (26 гола до момента в първенството), те са дисциплинирани в защита и не допускат много голове (36, по - малко от отбори като Вила, Юнайтед, Спърс и Уест Хям). За нас това означава, че ще трябва да сме клинични и безкомпромисни, що се отнася до шансовете, които успеем да създадем. Всеки знае, че ако имаме една позиция, където ново класно попълнение ни трябва на момента, то това е в атакуващ план. След мачовете срещу Вила и Палас започвам да си мисля, дали не е време, Артета да опита да промени нещо в атакуващ план. При цялото ми уважение към Лаказет това, което той демонстрира в последно време, не е достатъчно. Да, ясно е, че неговата роля е доста променена от тази на типичния "номер 9", но в последно време дори тази свързваща функция не се получава. Не мога да си представя защитниците на Палас да са имали по - лесен мач срещу нападател. Центарлният им защитник Андерсен завърши мача с две асистенции, което е показателно за това, колко много свобода и спокойствие той имаше и се впускаше в офанзивни действия без да бъде особено притеснен за пространствата, които отваря зад себе си. Гледах Челси срещу Реал преди няколко дена и не можех да повярвам, как Бензема на 34г. се връща до центъра, свързва играта, после спринтира до наказателното поле и завършва голова ситуация. Лаказет е на 30г. Не знам дали това се дължи на физическа подготовка или на изтичащия му договор (което силно ме съмнява, ако не друго, то професионализма на Лака не поставям под съмнение), но е факт, че играта му не се получава особено. Не вярвам Артета да вземе това решение, но аз лично изключително много искам да видя Мартинели отпред със Сака и Смит Роу от двете му страни. Доста по - динамичен, създава изключително много проблеми, както се видя и срещу Палас - отборът живна, след като той влезе (оставям настрана факта, че мачът вече беше загубен).
Седмицата е тежка за Арсенал и поради причини различни от резултата в понеделник. Загубихме Тиърни до края на сезона, Томиясу все още не е в кондиция, а около Партей все още има известна неяснота. Има вероятност неговата кампания също да е преждевременно приключила. Това, което знаем със сигурност, е, че срещу Брайтън ще трябва да играем без него. Време е за Локонга да докаже, че за него има място в състава и аз лично се надявам той да демонстрира добрата си игра от първата половина на сезона. Ситуацията с Тавареш е любопитна. В отсъствието на Тиърни той е единствената ни истински адекватна опция на тази позиция, но последните мачове, в които започна, не бяха особено плодоносни за него - беше изваден срещу Форест още през първото полувреме, а срещу Палас беше сменен на полувремето. Тук може би е време Артета да демонстрира man management способностите си - става дума за млад, перспективен и нов в първенството футболист с разклатено самочувствие. Мач срещу Брайтън у дома на "Емиратс" - според мен Артета трябва да започне с него в титулярния състав. Трябва да му бъде даден шанс. Не защото Арсенал е фабрика за футболисти, в която всеки има право на 100,000 грешки, които са окей, стига той да научи нещо, а защото това е правилният начин да култивираш футболист и неговия характер. Особено, когато той е изправен пред известни трудности. Останалата част от състава "се избира сама" - надявам се Габриел да се е отърсил от появата на новата си рожба (да му е честито) и младите ни таланти в нападение да са си обули бутонките, с които се вкарват голове.
Ще приключа тук, преди да съм си повярвал твърде много, че съм блогър. Стискаме палци: домакински мач в събота следобед срещу отбор от средата на таблицата - какво може да се обърка? Up the Gun! <3
