Jump to content
  • Арсенал посреща гръцкия Олимпиакос в мач реванш от турнира за Лига Европа. „Артилеристите“ имат наглед леката задача в Лондон, след като спечелиха първия си двубой в Пирея с 1:3. Все пак, нагледали сме се на какви ли не драми и въпреки прекрасния резултат миналата седмица, мача довечера не е хубаво да бъде подценяван. Надяваме се на лек реванш и победа-класиране без много драма. Ето и по-важното преди мача:
    Кога: Четвъртък, 18.03.2021 година, 19:55 часа българско време.
    Къде: Емиратс, Лондон.
    Телевизия: БНТ 3.
    Новини преди мача: Букайо Сака е под въпрос и ще мине късен фитнес тест за да се реши дали ще попадне в групата за мача.   
    Думите на Артета преди мача: „Всички са в добро здравословно състояние. Контузени няма. Букайо се чувства добре, ще направим късен тест за да преценим дали да го включим, но ако не бъде включен в групата, то по-скоро би било за да му се даде почивка. По тази тема, хубаво е, че имаме комфортна преднина, защото може да ротираме, но в никакъв случай не трябва да подценяваме мача. Проблемът с Обамеянг е решен. Поговорихме много позитивно, резултата е на лице и продължаваме напред. Вината за факта, че Мартинели не получава достатъчно минути е изцяло моя. Той се справя отлично на тренировките, има и нужното отношение. Просто трябва да търпелив и ще получи заслуженото. Няма никакъв проблем с него и пак подчертавам, че вината е изцяло моя.”

    Пожелаваме успех на момчетата довечера. Жребият за следващите фази на турнира, които са четвъртфинал и полуфинал е утре (петък 19.03.2021 година). Повече от всичко искаме да видим и името на Арсенал измежду тях, но да не слагаме каруцата преди коня, има още работа за вършене. We’re on our way!

    17 март. Денят на Свети Патрик. От двете страни на Ирландско море се отбелязва един ден, който на ирландски е известен като Lá Fhéile Pádraig, а на северноирландски келтски като Saunt Petherick's Day. От двете страни на Атлантика в Бостън и Ню Йорк на западния бряг и в Дъблин, Белфаст и на Албиона ще се изпие много, ама много Guinness. Този културен и религиозен празник е свързан с някой си Патрик, който е роден на територията на сегашна Великобритания по време на римските нашествия, в богато римо-британско семейство. Баща му е бил дякон, а дядо му – свещеник в християнска църква. Когато е на 16 години е отвлечен от ирландски нашественици и превърнат в роб в Ирландия. Смята се, че е бил държан някъде на западния бряг на "Зеления остров". В своя изповед споделя, че Господ се е явил в съня му и му е казал да избяга от пленничеството, като стигне до брега, където да се качи на кораб. След завръщането си от плен се присъединява към църквата в Оксер в Галия и става свещеник. През 432 г. казва, че отново е повикан да се завърне в Ирландия като епископ, за да откаже ирландците от политеизма и да ги покръсти. Според ирландския фолклор Патрик използвал 3-листна детелина, за да обясни Светата тройца. По време на въстанието от 1798 година, за да изявят политическите си нагласи, ирландските войници носели зелени униформи, надявайки се да привлекат общественото внимание. Безспорно Ирландия е свързана с всеки от нас по един или друг начин. Като започнем от музиката, литературата, класните питиета и стигнем до "Великата игра." Няма как да говорим за този празничен ден без да се сетим за величия като U2, като The Pogues, трагичната Долорес О`Райърдън, Шиниъд О`Конър или пък Ройзин Мърфи. За актьори като Лиъм Нийсън, Питър О`Тул, Пиърс Броснън, Колин Фаръл каквото и да кажем ще е прекалено малко. Защо се спирам на тези известни на повечето хора имена? Защото вчера с Георги Стоянов, известен и като Gorashko си говорехме, че е хубаво да напишем материал за Свети Патрик и това как този ден обагря Арсенал в зелени нюанси. Нещо повече в ASCB имаме солидно ирландско присъствие в лицето на Гус Уърт, който пък пише в култовата наша рубрика London calling. И, така решихме да спретнем един лек материал по темата. Ако сте забравили ще Ви напомним, че на 06 юни 2019 година, когато отбелязахме нашите първи 15 години като фен клуб в София свириха Dropkick Murphys. Онези ирландци от другата страна на океана. Като по поръчка и доказвайки, че нищо не е случайно в този свят. В този материал ще обърнем внимание на някои от най-известните играчи от "Зеления остров", които са обличали прочутите екипи в червено и бяло, и направили така, че Арсенал да се произнася с гордост оттатък Ирландско море. Наскоро ми попадна прочутия сборник с разкази "Дъблинчани" на Дмеймс Джойс и точно с едно момче родено в град Дъблин ще започна моята част от този зелен очерк. Да, сещате се. Първото от тези специални имена ще бъде това на Лиъм "Чипи" Брейди.

    Брейди е роден на 13 февруари 1956 година, той е един от най-известните играчи в историята на Лондончани и националния тим на Ейре. Отличен полузащитник, майстор на паса и ударите с левия крак, Лиъм ще остане една от най-известните седмици за Арсенал. Дебют прави на 06 октомври 1973 година срещу Бирмингам Сити. В края на 70-те години се превръща в един от най-силните играчи за състава, който е доминиран от зеления цвят. По това време Пат Дженингс, Дейвид О`Лиъри, Пат Райс и Франк Стейпълтън правят фурор на Хайбъри. Брейди блести във финала за Купата през 1979 година, когато има участие във всеки от трите гола, донесли победа на Арсенал с 3:2 над Манчестър Юнайтед. Това без никакво съмнение е "финалът на Брейди". Лиъм е ключов фактор за двата финала, които играят "топчиите" през 1980 година и с формата, която демонстрира си спечелва трансфер в Ювентус. Със "старата госпожа" печели две титли на Италия и завинаги остава в аналите на историята на един от най-великите клубове в света. Играе още за Сампдория, Интер, Асколи и Уест Хям Юнайтед. Като мениджър води Селтик и Брайтън, преди да започне работа академията на "топчиите". За Ейре записва 72 мача и 9 гола, включително и срещу България в квалификациите за Европейското първенство през 1988 година.
    Днес имаме рожденик в лицето на Пат Райс. Да, точно така. Големият ирландец е роден на Свети Патрик и се казва Патрик Джеймс Райс. Но за разлика от Чипи е роден в столицата на Северна Ирландия Белфаст и играе за представителната формация на Ълстър, записвайки 49 мача. За Арсенал играе 13 сезона на позицията на десен защитник. Началото на кариерата му е трудно и той не попада редовно в първата единадесеторка. Пропуска и финала за Купата на Панаирните градове, но през сезон 1970-71 завоюва своето място и така остава до края на неговата кариера в Излънгтън, печелейки дубъл през този велик сезон за "топчиите". През 1977 година става клубен капитан и вдига Купата след т.н. "Финал на Брейди". Пат Райс заедно с Дейвид Сиймън и Рей Парлър е играл в 5 финала за Купата на Асоциацията. През 1980 година преминава в Уотфорд където завършва кариерата си на футболист. Следват години в академията на клуба, преди да бъде временен Бос след уволнението на Брус Риок и преди назначението на Арсен Венгер. С Венгер работят дълги години и превръщат Арсенал в доминиращ фактор във футбола на Острова. След 44 години прекарани в Излънгтън, на 05 май 2012 година Пат се оттегля, а Арсен Венгер казва за него: "Пат е истинска легенда на Арсенал и е отдал почти целия си живот на клуба, което показва огромна лоялност и преданост... Винаги ще му бъда длъжен за експертното му познание за Арсенал и футбола като цяло. По време на тренировките и в дните на мачовете Пат винаги е бил страстен, лоялен и проницателен колега, който на всички ще ни липсва". През 2013 година е диагностициран с онкологично заболяване, което преборва и на полувремето на срещата с Тотнъм Хотспър през март 2014 година слиза на терена и си прави шега със съперника. Мачът завършва 4:1 за Арсенал. Следва работа като скаут за Лондончани, а преди финала за Лига Европа в Баку през май 2019 година, той бе посрещнат от българските фенове, които го изненадаха приятно на един от булевардите в каспийския град и му донесоха много усмивки. Желаем много здраве на този истински и легендарен "топчия".

    Друго име, на което реших да обърна внимание е това на високия като колона Найъл Куин. Роден на 06 октомври 1966 година в Дъблин, той играе 7 сезона за Арсенал, печели Купата на Лигата през 1987 година след победа над Ливърпул и записва 67 мача и 14 гола. След идването на Алън Смит има периферна роля и преминава в Манчестър Сити, за да стане легенда в Съндърланд. За Ейре записва 92 мача и 21 гола.

    Включих Найл защото е част от нашето минало в един не особено силен период и за да направя отново завой към Ълстър с последното избрано от мен име в лицето на Стивън Мороу. Роден е в Белфаст на 02 юли 1970 година, той със сигурност не е името, за което ще се сетите веднага, когато говорим за Ирландското наследство и нашият любим Арсенал. Но, определено не трябва и да бъде последното, още по-малко да го пропуснем в този очерк. Защо ли? Ами защото има 2 медала на победител. И, то какви медали! През 1993 година бележи победното попадение след пас на Пол Мърсън във Финала за Купата на Лигата срещу Шефийлд Уензди, за да бъде изтърван от Тони Адамс при празнествата след гола и да се окаже със счупено рамо, с което завинаги ще помни този мач и ще остане в нашите сърца. През май 1994 година играе и във Финала за Купата на Купите в Копенхаген и помага за прочутата ни победа с 1:0 над уникално силната по онова време Парма. Това е и неговото първо участие в надпреварата, но само какво участие. Записва общо 62 мача и един златен гол за Арсенал, както и 39 мача и 1 гол за Северна Ирландия!

    С това мисля да приключа с моята част от материала за "Зеления Арсенал", да си налея един Guinness за здравето на Пат Райс, Гус Уърт и всички ирландци прославили Арсенал през годините!
    За останалата част очаквайте класното включване, на което може да бъде способен един Председател в лицето на Gorashko, известен още и като Георги Стоянов!

    Линк към втора част:
    https://arsenal-bulgaria.com/site/team/articles/свети-патрик-ирландия-и-зеления-арсенал-част-втора-r250/
    By Source (WP:NFCC#4), Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=50723666
    1987-88
    The Grandmaster Makes his Moves
    I always believed that George Graham was a chess player as a manager. I reckon he felt that if he can have an equal team, then he can make them work to win. So today, I am not going to talk so much about the matches as about his manoeuvering players into the positions that he wanted. He had a top goalkeeper in John Lukic, (although even he was eventually displaced by David Seaman), but he was eclipsed by Peter Shilton for England. Nigel Winterburn came for Viv Anderson and Lee Dixon and Steve Bould came before the end of the season. He already had his king at the back, Tony Adams and he was to make him captain later that season, a position he never relinquished. With David O’Leary coming to the end of his career and increasingly more of a cover and tactical player, the magical back four was created.
     The Winterburn strategy as the first buy
    Michael Thomas cemented his place, as did Paul Merson. Alan Smith, who was to lead the line for many years, was brought in from Leicester. Brian Marwood came from Sheffield Wednesday, and immediately struck up a great partnership with Alan Smith, throwing in crosses for him to cause mayhem. Marwood was another of these Arsenal players whereby injury or tragedy curtailed their career, and that is another series I will embark on when I finish this one. Add in David Rocastle, Paul Davis and to a lesser extent, Kevin Richardson, and the pieces were in place to challenge Liverpool.
    The Graham Manoeuvre
    We were strong in every position and had plenty of top class cover. Niall Quinn was a good deputy for Smith. O’Leary at the back if there was an injury or when we switched to a back five with him as sweeper. O’Leary was a good footballer and could pass the ball so that role suited him. The wonderful Perry Groves to come on to great effect. Gus Caesar, Martin Hayes, and others could all come in and do a job.  We were tough, we were getting better organized, and Graham made sure everyone knew their job.
    As I say, I believe that Graham’s main aim was to put all the pieces in place before he was happy, and if you look at how settled his teams were, who he brought in later, Seaman, Keown, Wright, Limpar, etc., you can see he knew what he wanted, and only had his eyes on improvement. And he accepted that he had to do it the Arsenal way, without spending huge money.
     The Dixon line added
    Pawns discarded
    And there were players he didn’t seem to fancy. Charlie Nicholas was a hard one for us as we loved him but he was deemed not to be a king, queen, knight, rook or bishop or even a pawn and he was shipped back to Scotland. Steve Williams was also moved on. Presumably, he felt that the players had to be able to do it his way.
    So how did we do? We were looking for improvement on last year’s 4th and winning the League Cup. I should mention I was living in London at this time and went to as many matches as I could. One early highlight was Arsenal thrashing Portsmouth 6-0 in our second home game of the season. Our own Alan Ball had brought them up from the second division but they went straight back down. Lots of their supporters went at half time as they were 5-0 down. I felt sorry for him and their supporters as they really looked poor that day but you shouldn’t desert your team at half time. After that we drew with Luton and then won 11 in a row to go top. The chessmaster had got it right, we are the Arsenal and we were back. Except it all went a bit up and down from then on and we finished 6th on 66 points below QPR in 5th on 67. We really struggled to be kings of London in the 80’s.
    Kings in the Cups?
    The Fa Cup? Not too bad I suppose as we beat Man Utd 2-1 in the fifth round and who were starting to play well under Ferguson but we were knocked out by Brian Clough’s Forest in the 6th round by the same score.
    The League Cup. As defending champions we gave it a good go and we got to the final against Luton. We were quite comfortable in our march to the final winning through easily enough even against Everton in the semis. So we could surely put away Luton? Eh, no, Brian Stein scored early after a goalmouth scramble from a free kick. Our defence was at sixes and sevens and I am sure George Graham was having a fit on the bench. It stayed that way till half time and Arsenal started to dominate the second half and Martin Hayes scored, this time it was our turn to have a free kick and a goalmouth scramble to score. Then our top scorer for the season, Alan Smith popped up to score and that was that. 2 league cups in a row. Except no, Luton didn’t read that script. Anyway, Rocky Rocastle got tripped in the box and it was a penalty to seal it for us. Nigel Winterburn stepped up to take it…and missed!
     A Bould move to win us things
    Another goalmouth scramble and Luton scored through Danny Wilson. 2-2!  Then Brian Stein scored in the last minute to send us home crying. No shiny cup for us.
    Were we ready for the next battle?
    So a bit disappointing. The promise George Graham showed in his first season evaporated. We went backwards. However, I mentioned that George was maneuvering players into position and by the end of the season I feel he had got the team a lot closer to what he wanted. Next week we will look at how well he succeeded in putting the pieces into position to make a top charge and finally give us what we had been waiting for, for so long, to become champions of England once again. Could we make that big jump? Maybe only George knew that answer. For me, having got into the atmosphere at Highbury on a more regular basis, I was starting to feel it, we were fitter, we were faster, we were stronger, and we were for sure more organized.
    Oh and by the way, eight 1-0 to the Arsenal. The number was increasing.
     
    Still 71
    Well, after our thrilling win against the Spuds, we can still get 71 points. Enough for Champions league? Maybe. Definitely enough for Europa League. We have Brighton, Palace, Chelsea, West Brom, Newcastle, Everton, Fulham, Sheffield United and Liverpool in reverse order after we play West Ham on March 21st.  Some banana skins there but if we play all our matches for 90 minutes like we did against Spurs, we do have a chance. We have to stamp on the six weaker teams though, and that seems to be difficult for us. So, even the 64 that I postulated at halfway is a challenge but we can win all if we are Arsenal for these ten matches and make a serious challenge for Champions League.
    Арсенал победи съседите от Тотнъм с 2:1 в мач от 28 кръг на Висшата лига. "Шпорите" дадоха начален тон на срещата, когато в 33 минута Ерик Ламела откри с удар в наказателното поле на червено-белите. Ламела се бе появил като резерва, когато в 19 минута се наложи Сон да напусне терена. Малко преди последният съдийски сигнал за край на първата част, дойде и изравняването на резултата. Мартин Йодегор отбеляза първото си попадение в дербито на Северен Лондон след изстрел в наказателното поле на гостите. Това бе и първи старт за норвежкия национал в битка с Тотнъм, а асистенцията за гола бе дело на Киърън Тиърни. Всичко това се случи в 44 минута. Оказалото се победно попадение в мача дойде след дузпа в полза на Арсенал. Александър Лаказет, който бе и с капитанската лента на отбора, бе съборен в наказателното поле на ''шпорите''. Именно французинът изпълни безапелационно 11-метровият наказателен удар и в 64 минута оформи крайното 2:1 в полза на ''топчиите''. Дербито придоби още по-приятен вкус за феновете на червено-белите, когато в 76 минута Ламела бе изгонен след втори жълт картон. Момчетата на Микел Артета показаха воля и почти не дадоха шанс на своя противник с изключение на заключителните 10 минути на двубоя. Арсенал все пак устоя на заключителния натиск и Артета записа първи успех над Тотнъм като мениджър на ''артилеристите''. Повече подробности от срещата предстоят в следващите редове.

    Стартов състав: Под рамките на вратата застана Бернд Лено. Пред него в отбрана видяхме Седрик Соареш, Давид Луиз, Габриел Магаляеш и Киърън Тиърни. Гранит Джака и Томас Партей оформиха дефанзивния вал, а пред тях действаха Смит Роу, Мартин Йодегор и Букайо Сака. На върха на атаката бе Александър Лаказет. 

    Резерви: Мат Райън, Ектор Белерин, Калъм Чеймбърс, Роб Холдинг, Мохамед Елнени, Дани Себайос, Уилиан, Никола Пепе и Пиер-Емерик Обамеянг. Ако се чудите какво прави Обамеянг на резервната скамейка в подобен двубой, то според информацията, нападателя на Арсенал е закъснял за разбора преди мача. 

    Смени в хода на срещата: Никола Пепе на мястото на Букайо Сака (46 мин.) ; Уилиан замени Смит Роу (77 мин.) ; Александър Лаказет отстъпи мястото си на Мохамед Елнени (88 мин.), което означаваше, че Обамеянг няма да запише участие в дербито ;  

    Евентуални контузии: Букайо Сака ; 

    Жълти картони: Гранит Джака (82 мин.) ; 

    Червени картони:  Няма получени ;
     

    Фото кредит: FlashScore BG

    Пресконференция: ''Безспорен е факта, че бяхме по-добрият от двата отбора и като изцяло доминирахме в срещата. Играехме уверено в големи периоди от мача, с изключение на заключителните 10 минути. Разполагахме с агресия и визия в играта си и създадохме доста положения за гол. Пресирахме опонента си и искахме постоянно да владеем топката. Показахме страхотен дух. Странно е, че мача стана по-труден, след като Ламела бе изгонен. Все пак удържахме натиска и се поздравихме с ценни три точки. В крайна сметка съм доволен от постигнатото. Гордея се с играчите и с желанието, което показаха. Единствено съжалявам за това, че на стадиона нямаше фенове с които да споделим емоцията. Сигурен съм, че те са оценили победата подобаващо. 
    За положението на Букайо Сака, който бе принудително заменен: ''Все още не мога да кажа нищо. Той се оплака от болки в подколенното сухожилие и се наложи да го заменим.''
    За отсъствието на Пиер-Емерик Обамеянг:  ''Взех решението, което намерих за правилно. Има си правила, които трябва да се спазват. Наясно сме с това колко важен е за нас Обамеянг. В крайна сметка продължаваме напред. Надявам се, че той също е сметнал решението ми за правилно. 

    Мартин Йодегор също сподели емоциите си след мача: ''За мен това бе сбъдната мечта. Постигнахме ценна победа и това е най-важното. Посвещаваме този успех на нашите фенове. Сигурен съм, че са се насладили на постигнатото от нас. 


    Първи гол в първи старт в NLD за Йодегор

    Изминалата седмица бе от огромно значение за амбициите и настроението на момчетата на Артета. След отмъщението в Атина и трите точки в дербито на Северен Лондон, изведнъж сезона на Арсенал би могъл да придобие друг смисъл. Иначе положението във Висшата лига е такова, че отбора се намира на 10 позиция във временното класиране с 41 спечелени точки. В четвъртък вечер предстои и срещата реванш от 1/8-финалите на Лига Европа с Олимпиакос. Припомняме, че Арсенал спечели първата такава като гост с 3:1. Двубоят е с начален час 19:55 часа българско време. 
    За финал ви черпим със снимка от събота вечер. Тогава се състоя Рождения Ден на Клон Велико Търново, който навърши 10 години. Екипа на ''Арсенал България'' ви пожелава успешна и красива седмица и да не забравяте кой е цвета в Лондон. 


    Ако се питате защо едното знаме е обърнато, то на другият ден предстоеше война

     
     

     
    Получи се така, че в един от редките пъти, в които моите колеги имат нужда от леко подкрепление на творческия фронт, ние играем срещу Спърс. И аз съм този, който трябва или по - скоро пожела да пише за това интересно събитие. Този път статията ви ще е в малко по - блог формат, надявам се да ми простите това леко своеволие. 
    Дербито на Северен Лондон викате. С ръка на сърцето ви казвам - не го обичам. Пълно е със заряд, с история, с горещи моменти, всяка победа над Спърс е една от върховите точки през сезона без значение какъв е той. Знам всичко това. "Е, като знаеш, как можеш да не го обичаш това дерби?" - чувам ви да питате. Ами, ще ви кажа. В деня на дербито се събуждам с болки в стомаха, с едни много потискащо чувство - почти като изпит в университета, от който зависи толкова много. Само че в случая всеки един изпит е по - маловажен от този мач. Така си е, няма как да заобиколим този факт. Не го обичам заради възможността да го загубим, заради важността му, заради влиянието, което той може да има върху целия клуб, феновете, сезона, настроението ми, здравословното и психическото ми състояние, всичко. Ужас. 
    Пораснах във време, в което Тотнъм все още беше малкият дразнещ комшия, на когото от време на време трябваше да се напомня, кой е "шефът на квартала". С течение на годините Тотнъм поизравниха силите, да не кажа надминаха нашите. Със сигурност завършването им пред нас в класирането в последните няколко години е показателно за това, че трябва да поработим доста, ако искаме да ги изпреварим в йерархията и да вътворим така нужния ред в този вече достатъчно объркан и заплетен свят. 
    По същество - много хора казват, че е време да приоритизираме Лига Европа, а в първенството - каквото стане. Разбирам откъде идва този поглед върху нещата и той въобще не е лишен от логика. Въпреки това аз лично все още съм на вълна "трябва да играем мач за мач". Не храня никакви надежди за това ние да се класираме за Европа чрез лигата, а в интерес на истината дали сме 9-ти или 11-ти ми е малко или много безразлично. Въпреки това имаме математически шанс и смятам, че не само заради него, а и от чисто и просто гледна точка на престиж, трябва да се опитваме да вземем всеки мач. Особено ако той е срещу Тотнъм. Воден от Моуриньо. Боже, в какъв свят живеем. 
    Сезонът на Спърс донякъде прилича на нашия. Носят се по вълните на голям океан, като ту са на върха на вълната, ту са във вдлъбнатината и ниската част между две големи вълни. Морски експерти - моля прощавайте невежеството ми по отношение на морските и океанските термини. Въпреки това те успяха да направят няколко солидни резултата и идват на Емиратс на гърба на 5 поредни победи във всички турнири. Кейн и Сон са обули стрелящите обувки отново и това е нещо, което Артета отбеляза в кратката конференция преди мача. С една чиста мрежа в последните 12 срещи ще е изключително важно да опитаме да не правим грешки ала Бърнли или ала Олимпиакос, защото нападателите на Спърс са способни да вкарат дори и от на пръв поглед незначителни ситуации. Артета каза още "При последната ни среща започнахме добре, доминирахме мача, но при първата им възможност те ни вкараха. Те са много организиран състав, представляват голяма заплаха, особено при контра атаки. Лесно е да се види, че са отбор, който вярва във всичко, което мениджърът им преследва. Ще бъде труден мач." 
    По мои сведения успяхме да изкараме мача в Гърция без контузии и сътресения на състава, като Артета отбеляза, че Партей е бил изваден сравнително рано от тактически съображения. В момента на писането на тази статия(около 15:30 немско време на 13 март) няма информация за нови контузии. Не бих се изненадал, ако Артета реши да прави изненади и пусне Пепе за сметка на Сака, на когото се насъбраха много минути. Джака също е от играчите, които рано или късно ще трябва да получат почивка, като мен лично силно ме съмнява, това да се случи точно утре. 
    Най - важните неща за мача - Емиратс Стейдиъм, Северен Лондон; 14.03, неделя, 18:30 българско време; Диема Спорт 2. 
    Ще завърша тази ненужно дълга статия с нещо, което моят най - голям любимец(и ваш със сигурност) каза преди мача и е казвал много пъти - "Аз бях номер 8, Роки беше номер 7, така зе седяхме един до друг. Помня го да казва "Виж ни само, две момчета от Брукли, а сега момчета на Северен Лондон". Аз го питах какво е да играеш в Дербито на Северен Лондон. Седяли сме до 4:00-5:00 часа сутринта, говореки за Арсенал, мачовете със Спърс и как не трябва да губиш този мач. "Трябва да вкараш срещу Спърс" - казваше ми Роки - "ако вкараш срещу тях, си легенда. Без значение какво става след това". Дербито на Северен Лондон - няма значение в каква форма си, къде си в класирането - трябва да дадеш всичко от себе си. Не трявба да губиш този мач. Това е най - важното. 
    Ако искате да се включите в играта с прогнозите, можета да направите това тук: 
    https://arsenal-bulgaria.com/forums/topic/17666/
    Това е от мен за днес, ще ви се натрапя пак, когато екипът има нужда от мен. Сега отивам с болки в стомаха да проверя как точно да се подготвя за този мач. Дали с медитация или противопоказни течности. Май клоня към второто. До скоро и Up the Arsenal! 

  • Следваща среща

  •

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...