Jump to content
  • Арсенал приема Кристал Палас в осмия кръг от Висшата лига след поредната пауза за националните отобри, която имах чувството, че се проточи с месеци. Лондонските дербита винаги носят един особен заряд със себе си, но в случая нещата са дори още по - специални. Това се дължи на факта, че Кристал Палас са водени от Патрик Виера. Обичан и боготворен от всички фенове на Арсенал, днес той ще изведе отбора си срещу бившия си клуб за първи път в треньорската си кариера. 
    Макар и влиянието, което Артета и Виера имаха като играчи на Арсенал да не е едно и също, няма как да игнорираме днешния наратив: двама бивши капитани, доведени в клуба от Арсен Венгер, играещи в центъра на полузащитата. Ще е интересно да видим това надлъгване. Ситуацията е още по - пикантна заради историята, която излезе преди няколко месеца наяве, че Виера е част от групата, съставена още от Тиери Анри, Денис Бергкамп и основателя на "Спотифай" - Даниел Ек, която неуспешно опита да откупи Арсенал от семейство Крьонке. Сега обаче нещата са по - различни. Както можете и да предположите, много от въпросите към Микел Артета в пресконференцията преди мача бяха свързани с Виера, имайки предвид неговия статут измежду феновете на Арсенал. Запитан, дали Арсенал все още изпитва трудности в опитите си да замени Виера в центъра, Артета каза, че такъв футболист няма как да бъде заменен 1:1. Артета също беше шеговито запитан, дали му се иска да е играел по - често срещу виера в игровата си кариера, на което той отговори с твърдо "Не!" и обясни, колко талантлив беше Виера във всяко отношение. Което е така. Аз лично не съм гледал чак толкова много от Виера наживо, защото станах фен на Арсенал през първия сезон без него, но съм прекарал часове, гледайки негови мачове и компилации и тактически анализи. За съвсем младите фенове - ако не сте гледали много от Виера, гледайте! Това е образование. 
    Палас правят нелош старт на сезона, феновете им са изключително обнадеждени за Виера и неговите успехи. Моделът им на водене клуба леко напомня на нашия - през лятото инвестираха основно в млади и перспективни играчи. Стилът им в момента е съвсем различен от този, който налагаше предишният им треньор Рой Ходжсън. Докато той беше от типа "safety first", където да се запази чиста мрежа беше най - важното нещо, Виера използва доста по - атакуващи стратегии и офанзивни идеи. Игрят по - директен и опасен футбол, срещу което Артета има решение, надявам се. 
    Любопитен съм, как точно Артета ще подреди състава. Поне по последни информации нямаме особено посещение от великия мислител "Контузий" освен леката травма, която Мартинели получи, въпреки която той би трябвало да е на линия днес. Което означава, че Артета разполага с почти целия си отбор без Джака(и евентуално Мартинели, ще видим). Защитната формация заедно със вратарят са според мен залостени и няма да бъдат променени. Напред виждам Обамеянг, Йодегор, Сака и Смит Роу. Партей със сигурност ще започне в ценъра. Там за мен идва големият въпрос - дали Томас Партей ще започне в 4-3-3 както срещу Бърнли, където той игра от дълбочина. Това ще ни позволи да използваме още един атакуващ футболист - Никола Пепе. Другият вариант е да остави Пепе на пейката и да стартира с Локонга и Парти в центъра както срещу Брайтън. Аз си мисля, че по - скоро това ще е схемата, но няма как да знаем със сигурност. 
    Мачът е от 22:00ч. българско време и ще бъде излъчван по Диема Спорт 2. 
    Със сигурност ще бъде емоционална вечер, Емиратс ще е пълен и аз съм сигурен, че Патрик Виера ще получи топлото посрещане, което заслужава. Пожелавам му да има успешен сезон, с изключение на две срещи и се надявам, Арсенал да направи всичко възможно, той и неговите хора да си тръгнат леко тъжни от Арсенал днес. 
    Vieira, whoah...

     
     
    ''Когато Патрик Виейра дойде от Милан, той не знаеше нищичко на английски език. Предразположихме пристигането му, като му осигурихме телефон, автомобил и учител по английски. Преди един от мачовете го попитах дали все пак знае нещо на английски. Патрик ме погледна, кимна с глава и отговори, че Тотнъм не струват.'' - Дейвид Дийн

    Снажен и същевременно техничен. Безстрашен. Лидер! Това е само една малка част от синонимите, които са повече от подходящи да стоят редом до името на Патрик Донале Виейра. В очите на пишещият тези редове, той е нещо като сенегалския вариант на ''Голямата стъпка''. И понеже според легендите Голямата стъпка оставя след себе си следи, Патрик Виейра също е оставил такива. Следи, които винаги ще бележат футбола на Острова. Присъствието му в полузащитната линия е толкова абстрактно и романтично, че в момента е трудно да се сетим за подобни състезатели нейде по Света.
    Патрик Виейра е роден на 23 юни 1976 година в Дакар, Сенегал. На 8-годишна възраст се премества заедно със семейството си във Франция. Дядо му служи във френската армия, а това автоматично дава правото на Виейра да се сдобие с френско гражданство. През 1991 година, когато е едва 15-годишен, той се присъединява към младежките формации на Дроа. Последват участия за ФК Тур и Кан, а през 1995 година се присъединява към червената част на Милано. Въпреки големите надежди и очаквания, Патрик Виейра записва само 2 старта за Милан и играе предимно за резервите. На 10 август 1996 година Дейли Мирър съобщава, че Арсенал се интересува от услугите на Виейра и след само 4 дни, сделката е факт на стойност от около 3.5 млн. паунда. Самият Виейра признава, че основаната причина поради която акостира на Хайбъри е последвалото назначаване на Арсен Венгер: "Радвам се, че се присъединявам към Арсенал в същото време, когато и г-н Венгер го прави. Това, че двамата с него можем да комуникираме на френски език ще улесни животът ми в клуба."

                                                           
              16 септември 1996 година - Патрик Виейра дебютира срещу Шефийлд Уензди (Арсенал побеждава с 4:1 на Хайбъри)

    Бързото приспособяване на Патрик Виейра в английския футбол е забележително. С течение на мачовете зад гърба си, той става неизменен титуляр под ръководството на Арсен Венгер. Редом до епохални личности като Иън Райт, Денис Бергкамп, Еманюел Пти, Марк Овърмарс, Тони Адамс и Дейвид Сийман, Патрик Виейра е част от онзи състав, който печели дубъл през 1998 година. Този дубъл е първи такъв за Арсенал на Арсен Венгер и въобще втори в историята на клуба до онзи момент. Сезон 1997/98 няма как да бъде описан в едно изречение, но в него, Лондончани завършват на 1 точка пред Манчестър Юнайтед в крайното класиране (след като изостават с актив от 12 точки по Коледа от ''червените дяволи'') и побеждават Нюкасъл Юнайтед във финала на ФА Къп. През същата тази 1998 година, Патрик става носител и на Световната купа, след като Франция побеждава Бразилия на финала с 3:0. Заглавията в британските таблоиди на сутринта след финала гласят знаковото ''Arsenal win the world cup''. Две години по-късно, а именно през 2000-та, Франция добавя във витрината си и Купата от Европейското първенство. На финала, който се играе в Ротердам, е победен състава на Италия с резултат 2:1. 

                                                          

    През месец май 2001 година, Дейли Телеграф съобщава изненадващо, че Сър Алекс Фъргюсън иска да привлече французина в редиците си. По-късно през лятото, Виейра смята, че Арсенал няма да завърши дори в Топ 5 на първенството и намеква за напускане: ''Що се отнася до мен, то въпросът е решен. Напускам Арсенал и го изяснявам напълно.'' Клубът отказва да отговори официално на подобен коментар, а Дейвид Дийн съвсем разбируемо негодува. Арсен Венгер от своя страна, приписва завързалата се сага на Манчестър Юнайтед: ''Те се свързаха с Патрик без да ни информират, а това не е правилно.'' През юли, Виейра все пак остава в отбора и е с него на предсезонната подготовка. Дори е обявен за заместник-капитан. Това е ход, с който неговото оставане да бъде гарантирано. И както се казва ''След дъжд винаги изгрява слънце''. На следващата година, а именно през 2002-ра, е постигнат втори дубъл под ръководството на Арсен. Лондончани печелят титлата във Висшата лига насред Олд Трафорд като гости на Манчестър Юнайтед след победа с 1:0, а на финала на ФА Къп е надигран Челси с 2:0. Последвалото ''окачване на бутонките на пирона'' от страна на Тони Адамс означава само едно нещо - капитанската лента отива в ръцете на Патрик Виейра! По темата, французинът заявява: ''Поемането на отговорност на раменете ми е нещо, което аз много харесвам. Това ще ме направи по-добър и по-зрял футболист и човек.''
    В пореден епизод на класиката Манчестър Юнайтед - Арсенал, Патрик Виейра е изгонен на Олд Трафорд след втори жълт картон. Двубоя се изиграва на 21 септември 2003 година и завършва при резултат 0:0. Акцентите от онзи ден са насочени към Патрик и неговото изгонване, а също така и към Рууд ван Нистелрой, който пропуска дузпа. В крайна сметка, кармата си знае работата и ние нямаме правото да й се мешаме в сметките. Мартин Киоун явно не е на точно това мнение, след като се превръща в кошмар за холандският нападател на ''червените дяволи''. Сезон 2003/04 остава знаков във историята не само на Арсенал, но и във футбола като цяло. Артилеристите вдигат своята 3 титла във Висшата лига, след като не допускат нито една загуба в първенството. В последствие е записана поредица от цели 49 мача без загуба, а на 15 май 2004 година, Патрик прави следното изказване на живо в ефир:
     
    Патрик Виейра написва нова и последна романтична страница с екипа на Арсенал на 21 май 2005 година. Мястото и съперника са повече от познати - стадион Милениум в Кардиф и съответно Манчестър Юнайтед. Двата отбора се изправят един срещу друг в битка за Купата на Футболната Асоциация. Двата отбора не успяват да си отбележат гол и последва изпълнение на дузпи. Предстои да бъде бита последната такава. Зад топката е не кой друг, а самият капитан - Виейра. Най-вероятно в очите му са изплували всички онези битки с Рой Кийн и ’'червените дяволи’’, защото след засилката си той отбелязва безпощадно. Купата отново е в Лондон, а това се оказва и последният удар на Виейра по топката, докато е с червено-бялата фланелка. Буквално. Тази сцена наподобява някой фантастичен филм, който ни разказва за други Светове. Светове, в които нереалното може да се превърне в реално само и единствено ако го пожелаеш истински. И след като си го пожелаеш и дадеш всичко от себе си за да го превърнеш в реалност, то резултатът е неминуем. Именно с такива участия зад гърба си е Патрик Виейра - като от някой друг Свят. Французинът не един и два пъти е правил разликите в мачовете със своите големи стъпки. Стъпки, които го отвеждат до върховете на фолклора в Северен Лондон!

                                                                      

    Утре вечер, Патрик Виейра ще бъде край страничната линия на Емиратс Стейдиъм, в близост до Микел Артета. Само утре и само в този двубой или поне до този момент, Виейра ще бъде опонент на клуба, в който прекара 9 години. Топлото му посрещане е гарантирано и заслужено. И именно такова би трябвало да бъде. По подобие на максимата ''Никога не забравяй от къде си тръгнал'', то ние никога не трябва да забравяме имената на хората, които са ни правили щастливи. Защото така е устроен футбола, а и живота... 
     
     
    Фото и видео кредит: theathletic.com, planetfootball.com и Sky Sports Retro в Youtube

    Ето и линкове към останалите 4 части от поредицата, които също са посветени на ''френските революционери'' в Арсенал: 
     



     
    В поредния епизод от Подкаста на Арсенал-България на гости отново е Стоян Вергиев от Нюкасъл-България. В този случай може да има една само една тема, за която да си говорим - смяната на собствеността на Нюкасъл. Засягаме съвсем бегло глобалните футболни последствия от тази акция и се концентрираме повече върху въздействието и върху феновете на “Свраките” и как те виждат нещата, влиянието, което новият собственик може да има върху клуба, детското фенство и “печеленето” на нови фенове, и още много неща. Приятно слушане! 
     
    Повече за Нюкасъл-България: 
    http://nufc.bg
    https://www.facebook.com/nufcbg/?comment_id=Y29tbWVudDoxOTM5MTYzODIyODkwNDQzXzE5NDA3NzY4OTI3MjkxMzY%3D
     

    2002-2003
     
    No, they were laughing at you, Arsene
    The year when we won everything!
    In the previous year we had won the double. Now we were ready to win all. Champions league, League Cup as well as league and FA cup. And our first trophy was the Charity Shield. By rights we should have played against ourselves as we were the holders of both qualifying trophies but we played Liverpool who were enjoying a resurgence under Gerard Houllier and had finished second the last season. We played super, were all over them but only won 1-0. Gilberto, making his debut, came on as a sub and scored. I always liked Gilberto. He acted as a sort of sweeper midfielder/defender but could play and sometimes score. He gave a stability to the team.
    This is the famous year that Arsene Wenger said we could go the whole season unbeaten and was laughed at. In fairness, what he also said was that no manager ever sets out to lose, and that for every match he planned for a win. I am sure Alex Ferguson and the rest agreed with that. He rarely, even for the league cup, played a totally raw team, with always some experienced players to back up the youngsters. I would argue that by playing weakened teams, though, he was giving a lie to his argument that he always planned to win. He would often play a weakened team either side of a European match, if they were from low in the table, as well. I do accept his argument, though, that no manager sets out to lose. I cannot imagine a manager saying “Lads, I know it’s only Tottenham but you are going to lose”. But he averaged 30 or more players getting matches in his period and, in all honesty, all of us Gooners knew what he thought of as his top team, (Seaman, Cole, Lauren, Keown, Campbell, Gilberto, Vieira, Pires, Llungberg, Henry, Wiltord, with Bergkamp kept fresh for the important matches) so he had to believe that the fringe players could also get a win for him. He did have a good record against lower teams in cup competitions, in truth.
     
    Always nice to beat this team
    An undefeated season?
    So could we? Go undefeated for a season? I am not sure any team has ever done it anywhere but maybe a statistician could enlighten me? It is not fully clear, from what Wenger said, if he meant all competitions or just the league but anyway, if we could do it this season, we would finally win the Champions League, the prize I wanted above all else.
    Anyway, despite a good start to the season, October arrived and we had back to back defeats against Everton and Blackburn to disabuse us of any notions of being undefeated. Also back to back defeats in October in the Champions League against Auxerre and Borussia Dortmund. Strangely enough, all defeats were 2-1. We went out soon after in the League Cup to Sunderland on November 6th in our first round. The joke was on us. Undefeated? Could we even win anything? In my time as an Arsenal fan, we had never retained a title but in fairness, we were doing well to this point. A bad spell always knocked me back and every season we had them. Often October/November was the catalyst for the bad spells. Wet, muddy grounds conspired against our artists. Other teams were catching up but grass technology was expensive as was undersoil heating.
    Too many defeats left us a bit deflated
    We were to have 2 more defeats before Christmas against Southampton and Manchester United to leave us chasing retention. In the Champions league we finished top although level with Dortmund. This was an improvement. We at least finished top. But still the calibre of the teams were below us. We couldn’t seem to transfer our league form to Europe and this was borne out in the next round. We were drawn against Valencia, Ajax and Roma, all teams that we should have been better than but we went out in 3rd place, only Roma below us. There was no transfer to Uefa cup at the second stage so we were out of Europe.
    But we had bounced back in the league and were top all over Christmas and looking like retention would happen, finally.  Some nice results on the way, 3-0 Tottenham, 5-2 West Brom, 3-0 Charlton, 4-1 Leeds, and 3-1 Villa and Sunderland. It was a time when we played lovely football, the neutrals came to love us, we scored almost every match, and Henry seemed to only score magic goals.
    But then the double came back on
     
    How did Giggs miss?
    So we were looking good when the Fa Cup came around. The first 2 were Oxford and non league Farnborough, we despatched them easily enough only to draw the biggie – Manchester United away. I had a strange feeling of confidence going into this match but Ryan Giggs did everything right early on as he skipped through Arsenal, but somehow managed to miss the easiest goal chance he ever had in his life. It sticks in everyone’s head and I am sure he still has nightmares about it. Watch it on Youtube, you will not believe that he missed. But then Edu (yes that Edu) whacked in a free kick, it took a wicked deflection from the Man U wall and left Barthez in goal no chance. Later the same Edu went on a nice run, slipped the ball cleverly to Wiltord and he jinked past the Utd defence to put our second past Barthez.  2-0 to the Arsenal and a sign that we could retain both trophies and leave the Mancs to cry for the rest of the season.
     
    Edu could play, you know
    Chelsea next and 3-1 after a replay. Then Sheffield Utd in the semi’s and 1-0 to the Arsenal. On to Southampton in the final. Robert Pires scored the only goal and again 1-0 to the Arsenal. Always nice to sing that one, particularly when we win the Fa cup and become the only team to retain it in a long time. And our first time for me as a fan for us to retain a trophy. Wenger was breaking all records.
    One half of a double – is that such a thing?
    But a stuttering end to the season in the league including 2 defeats to Blackburn Rovers 2-0 and Leeds 3-2 meant Man Utd had made a comeback and finally finished 5 points above us in 1st. We were second again as we had been many times before to them, on 78. We scored 85 goals in the league, easily the most, 10 above Man Utd, and finished well ahead in London.
    So no undefeated season for us. Not a bad season but not great. My dream of Champions League seemed to be just a dream and I reckon Wenger’s dream of going undefeated was also just a dream, but I was still going into 2003-2004 with a lot of confidence. We had pushed Man Utd hard, been a little better in Europe and had finally retained a trophy. We were Arsenal, c’mon boys, prove it.
     
     
     
    Някои твърдят, че футбола е „мъжка“ игра. Оооо, тeзи хора явно никога не са гледали как го играят представителките на „нежния“ пол. Нещо повече, те със сигурност не са били на игрищата на „Грийнспорт“ в столичния квартал Слатина миналата събота. А, трябваше! Защото, така щяха да усетят една истинска страст, неподправена емоция и хъс, които много често липсват в играта на мъжете в тяхната т.н. „мъжка“ игра и които са присъщи само и единствено на „футболните амазонки“. Понякога тези състояния на духа липсват и на нас като привърженици в презадоволената от футбол всяка една съботa! А, съботите са за футбол, но оня истинският, който ни вдъхнови в най-ранна възраст, а после ни събра в организацията „Арсенал България“. Такъв един истински, какъвто се игра на 02 октомври 2021 година от 8-те отбора, които се включиха във вече станалия традиционен турнир за дами любителки. Когато преди няколко години се разгоря един епичен спор между хора от УС и представители на клонове за прословутото точкуване на играещите във Форумната лига и някак еретично се прокрадна идея и за дамски тим, то едва ли и най-смелите мечтатели като Петко Александров(инициатор и треньор на ASCB Ladies) са очаквали, че 4 години по-късно новината за това мероприятие ще стои в спортните медии до имената на Пеп и Клоп. При това напълно заслужено.
    „В началото бе словото“, както обичаме да си говорим с Петко, защото именно споменатата словесна „дискусия“ (доста меко определение за онзи вербален поток преди години) се роди прекрасната идея да създадем наша любителска дамска футболна формация с първоначален замисъл да подкрепим благотворителна кауза. Това си беше достатъчна мотивация на ентусиазирани момичета да се включат в една непозната за тях област изцяло извън зоната им на комфорт. Още по-приятно за нас е, че магията на играта владее десетки други дами, които вече години наред горят с играта и се включват в нашето скромно мероприятие. Нещо повече, това създаде много нови запознанства и приятелства, а само, който не е гледал състезателния хъс на дамите, не може да разбере с каква страст се хвърлят в двубоите. Именно този интерес към играта и правенето на добро мотивира УС да организира и есенно издание на надпреварата, която смело можем да наречем изключително успешна и гордо да отбележим, как се превърна в част от футболния календар, оня календар облечен в аматьорското начало, но точно онова начало, което води аматьорите до победи над професионалистите. Защото всеки един участвал в организирането,  в самите футболни двубои и дарил е истински победител. Един турнир в който големият победител е правенето на добро с любов, каквото е и френското значение на думата „amateur“.

    В слънчевата събота на 02 октомври в надпреварата се включиха рекордните до момента 8 отбора в лицето на  организаторите  от ASCB Ladies, ФК „Атлетико“, „EnJoy“, „Лъвиците на Лео“, „Национал НСА“, „PwC“, „Скрити Лимонки“ и „Торнадо лейдис“, както и доброволки дошли с желание да се забавляват и помогнат на нашите партньори от сдружение „Деца с онкохематологични заболявания“. Отборите бяха разпределени в две групи с по 4 състава, като  тегленето на жребия и самите срещи бяха транслирани на живо в страницата на АМФЛ във Фейсбук, а това в добавка със съдиите и лекарите накара прекрасните Дами да се почувстват на една истинска и конкурентна футболна арена.

    По време на турнира видяхме много голове, страхотно индивидуално майсторство, изгаряща енергия, колективен дух и стремеж за отборен резултат. А, когато видиш, как момичета, които в ежедневието носят токчета и елегантни чанти, преминават съперника с финеса на Пирес, стрелят с мощта и точността на Тиери Анри, а в единоборствата са твърди като Адамс и Киоун, то няма как да не изпаднеш в екстаз и да не им отдадеш аплаузи за удоволствието, което доставят. Удоволствие за нас и уважение от вкаралия на Ювентус Екундайо Джайеоба, който също погледа част зрелището на терена. И тук не искаме да говорим за спортни резултати и класиране, а за емоцията на момичетата, за уважението към противника, за извиненията които бяха поднесени при неминуемите инциденти, когато има толкова много емоция и страст. Всички срещи ни припомниха атмосферата на едно вече позабравено очарование във футбола, защото водещата мотивация бе единствено чистосърдечното желание да играят футбол. А, това и липсата на финансови облаги създаде за пореден път една истинска футболна атмосфера, която се превръща в празник за всички нас. Умиление и възхищение предизвиква и това как момичета като Теди от Пловдив и Сандра от Асеновград бяха дошли да играят за честта на ASCB Ladies и в името на една велика кауза, каквато е правенето на добро. Именно доброто и това да научим на добри дела присъстващите на съревнованието деца е и наша цел и призвание, които надхвърлят идеята за един фен клуб в неговия общоприет формат. Идея, която „Арсенал България“ отдавна е превърнал в свое мото.
    Не би било честно, да не споменем, че EnJoy спечелиха за втори пореден път надпреварата, както и събраните рекордни средства от зрители и партньорите спомоществователи в размер на 13 190,00 лева. Всичко това и усмивките на малките „сървайвари“ са нашата мотивация и катализатор, които ни карат да очакваме с нетърпение следващата надпревара през май 2022 година.

    От името на ASCB искаме да благодарим на всички наши патньори в лицето на „SiLVER COURT“, „Рейнарс Алуминиум“, фондация „Продължи доброто“ „Eddy’s bakery“, „Еаt &Go“,  „Стада България“, „Димиев Студио“, „Скрити лимонки“ и тяхната кампания „Книги за усмивки“, „Веспа Клуб 2% Brothers България“, АМФЛ, спортен комплекс „Грийнспорт“, БНТ и десетките привърженици по трибуните. За всички тях важи в пълна степен и девиза на Дейвид „Роки“ Рокясъл: „Помни кой си, какво си и кого представляваш!“, защото това което те направиха за децата в нужда е това, което ги определя като хора. А, за нас като фен клуб този турнир и издадената автобиография на Иън Райт правят 2021 една забележителна година!

    Очакваме Ви отново през май 2022 година.

  • Следваща среща

  •

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...