Преди всичко трябва да очертаем характеристиките на най-добрите халфове в миналото, защото все пак е нужно да имаме база за сравнение. Иначе феновете на противниковите отбори биха ни обвинили в сляпо пристрастие.
Авторитетното издание Sports Illustrated през 2024 г. постави Зинедин Зидан на върха в своята класация за най-великите полузащитници в историята. Там са още Мишел Платини, Роберто Баджо, Зико, Боби Чарлтън, Рууд Гулит, Лотар Матеус, Сократес, Андрес Иниеста и Луис Суарез. Всеки от тях е уникален сам по себе си, но също така имат няколко общи качества. На първо място е работоспособността им на терена. Нито един от тях не щадеше сили за отбора си. Лидерските им качества са безспорни. В един или друг момент всеки от тях е бил капитан в клуба и родината си. Увереността е третият безценен елемент, който им даваше възможност да демонстрират най-доброто от себе си в най-важните моменти.
Деклан Райс все още е много-много далеч от успехите на споменатите истински легенди на великата игра. Но работоспособността, лидерските умения и самочувствието на терена са качества, които несъмнено притежава.
Все още е пресен споменът от онази мач с Реал Мадрид в Шампионската лига през миналия сезон. „Кралския клуб“ нееднократно е доказвал, че е в състояние да елиминира многократно по-добри опоненти в турнира, защото ги кара да треперят от самото му име. Нашият №41 не само вкара два страхотни гола от пряк-свободни, а и доминираше центъра на терена срещу съперници от ранга на Орелиан Чуамени, Джуд Белингам и Лука Модрич.
През настоящия сезон Арсенал вече премина през един много тежък период, белязан от контузии на редица основни фигури. В дербитата със Съндърланд, Тотнъм и Челси най-важната фигура отново бе той, за да не допуснем две привидно очертаващи се загуби на „Стейдиъм ъф лайт“ и „Стамфорд Бридж“.
Показателите на Деклан Райс през този сезон сочат, че той реализира 89,5% от всички подавания, като разпределят топката почти поравно във всяка от зоните по терена. Само във Висшата лига е осъществил 32 ключови подавания, а в 50,6% от дългите пасове е намерил целта си. В дефанзивен план излиза победител в 54,5% от единоборствата, а доминацията му във въздуха се изразява в 64,9% успеваемост. При това забележете, че е получил само един жълт картон и е нарушил правилата в едва 14 случая. Четирите му гола и седемте асистенции показват, че е не по-малко важен във финалната третина от терена. Не бива да пренебрегваме и факта, че е щатен изпълнител на ъгловите удари от лявата страна на игрището, когато отборът атакува. На всички вече е до болка известна силата на „топчиите“ именно в тези статични положения.
Време е да се огледаме из европейските първенства, за да видим конкурентите за званието „най-добър полузащитник в света“. The Guardian направи своя класация за топ футболистите изобщо през изминалата 2025 г. и в нея виждаме имената на Витиня, Педри, Коул Палмър, Джуд Белингам и Скот МакТомини. Да, същият МакТомини, на когото се подигравахме в Манчестър Юнайтед, в момента се наслаждава на любимата игра в Наполи по начин, който е чиста наслада за окото.
Като затворим тази скоба, виждаме, че понастоящем конкуренцията не е чак толкова ожесточена, колкото сме свикнали в миналото. И все пак звездата на ПСЖ - Витиня, е видимо, че продължава да диктува стандартите за съвременен футбол. Трите му гола срещу Тотнъм в Шампионската лига през есента донесоха известна наслада и на нас, като фенове на „червената“ страна на Лондон, но, като изключим това, той е основна фигура в европейския клубен шампион и за националния тим на Португалия.
Изненадващо Коул Палмър заблестя ярко след напускането на Манчестър Сити и в момента безспорно е най-добрият играч на Челси. Нюхът му пред вратата и креативността в центъра на терена го превръщат в заплаха за всеки един съперник. Проблемът му обаче е контузията в слабините, която го извади от игра през почти целия полусезон.
Педри и Джуд Белингам са двама от най-ярките представители на испанската Ла Лига. Все пак те са сред звездите на Барселона и Реал Мадрид. Но дори най-заклетите им почитатели не могат да отрекат, че към днешна дата не играят най-добрия си футбол.
Деклан Райс в момента е постоянен кандидат за приза „Играч на мача“ във всяка една среща за Арсенал. Постоянството в представянето му е белег за висока класа. Индивидуалните мигове на блясък го доближават до легендите от началото на тази статия. Ако звездите останат подредени по същия начин, както досега, в бъдещето му все по-ясно ще се виждат шампионски титли и кой знае - един ден може и да стане кавалер на „Златката топка“. Но нека всичко дойде с времето си.
