Jump to content
  • Нов епизод от шоуто “Плюс”, в който с Мартин Миндов и Даниел Джалев се смеем доста и коментираме изминалите мачове, след които не успяхме да запишем епизод. Защо загубихме от Тотнъм и защо победихме Ливърпул, какво точно променя Артета в Арсенал и колко подкрепа може да получи той от ръководството. Говорим си също за Унай Емери, Дани Себайос, Еми Мартинез, вкусна храна, срещи между стари приятели и още много неща. Приятно слушане!

    Автор: Пламен Томов

     
    27 -ят сезон в най-силното и интересно първенство на света - това на английската Висша лига е към своя край. Един особен сезон. Сезон, белязан с пандемията „Ковид-19” и с така дългоочакваната 19 титла на отбора на Ливърпул. Изминаха повече от 30 години откакто за последен път отличието бе вдигано от капитан на „Червените” и нямаше как спечелването на титлата да не бъде белязано от странни и непредвидени обстоятелства. В хода на тяхната забележителна кампания много хора бяха на мнение, че ще завършат без загуба и така ще изравнят постижението на една от най-великите селекции в историята на английския футбол – тази на „непобедимите топчии” от 2003-04 година. И вероятно имаха право, а това в същото време бе един от най-големите страхове за лондончани, които са далеч от онези славни за клуба дни. В един от най-слабите сезони от десетилетия, в който се смениха трима наставници, с безброй проблеми на и извън терена имаше усещане, че именно на „артилеристите” ще се падне тежката възможност да се опитат да спрат победния марш на Ливърпул, преди това да сторят Уотфорд и пандемията променила безвъзвратно целия свят.
    Така в средата на юли обстоятелствата ни предложиха едно от най-великите съперничества във футболната игра, което няма да определя дали някой ще стане или остане непобедим. Но, въпреки липсата на този допълнителна щипка интрига двубоите между Арсенал и Ливърпул си остават безспорно едни от най-атрактивните и спиращи дъха сблъсъци. Мач, който противопоставя мъгливия и работнически Мърсисайд и емоциите на хората от доковете край Ирландско море с шармантния, пъстър и космополитен Лондон и високомерното понякога отношение на жителите на британската метрополия. Както обича пък да казва един привърженик на „червените” от Анфийлд,  най-забележителното нещо в град Ливърпул е гарата и влаковете, заминаващи в посока Лондон. Но, извън тези контрапункти, игрите между тези два стари и традиционни  клуба, въпреки че не носят със себе си същата страст и неприязън като дербитата в Северен Лондон или Мърсисайд,  обикновено се водят остро, тъй като и двата клуба от десетилетия са в битка около и за върха на английския футбол. Нещо повече, те дори влизат във фолклора на Англия, като вероятно най-великия футболен мач игран някога на Острова, а именно този който решава титлата в последната минута на мача помежду им на 26 май 1989 година става основна тема в култова книга Fever pitch на Ник Хорнби, в която той ни показва какво означава футбола за всеки един истински привърженик. Първата среща се състои в старата Втора дивизия на 28 октомври 1894 г. когато Ливърпул побеждава Арсенал с 5:0, като в отвения двубой отново побеждава с 2:0. Малко повече от десетилетие по-късно, Арсенал записва своя реванш печелейки с 3:1 на 2 септември 1905 г., за да запише първата победа между двата съперника на ниво първа дивизия. Последват 227 мача, 114 сезона и 32 титли разделени между два от трите „Гранда” на английския футбол. В течение на повече от век битките между тези два велики клуба са водещи заглавия в пресата, като се редуват декади на успех и такива на падение. Арсенал е доминиращата сила на 30-те години на миналия век, докато Ливърпул се радва на продължително господство през 70-те и 80-те години. С настъпването на Висшата лига и пристигането на Арсен Венгер нещата се обръщат в полза на Арсенал, но пък Червените вдигнаха неимоверно много нивото първо при Брендън Роджърс и после при германския чаровник Юрген Клоп, който в крайна сметка върна така жадуваната и убягваща им титла в Стенли парк.
    В изиграните досега двубои, лекия превес е на страната на Мърсисайдци, които имат 88 победи, срещу 79 загуби при 61 равни двубои. Най-голямата победа за Арсенал е онова 8:1 от 1 септември 1934 година, когато те записват своята четвърта титла, докато рекордната победа за техния съперник е тази от първия в историята им двубой. Това съперничество носи много легендарни моменти и герои, които украсяват историята на английската игра, като някои са особено емблематични.

    На 29 април 1950 година пред 100 000 зрители на Уембли, „артилеристите” печелят с 2:0 финала за Купата на Асоциацията, като герой за тях се превръща  голмайстора Рег Люис. Мача е интересен и с участието на братята Денис и Лесли Комптън за лондончани и това, че бъдещия легендарен мениджър Боб Пейсли е оставен резерва за Ливърпул. Незабравимият капитан Джо Мърсър вдига трофея, като с това се превръща в легендарна фигура печелила трофеи в епохите преди и след Втората Световна война и постигнал успехи както за Евъртън и Арсенал като играч, така и по-късно като мениджър на Астън Вила и особено на  Манчестър Сити в звездните им години в края на 60-те. Неговата съпруга Нора гледа неотлъчно мачове на „гражданите”, като дори при смъртта си е изпратена от Сър Боби Чарлтън, което показва колко уважавана жена е тя, както и устоите и ценностите на английската игра.
    На 8 май 1971 година, отново във финал за Купата с гол на Краля на Хайбъри Чарли Джордж в продълженията Арсенал печели втората част от своя първи Дубъл. Интересното е, че и трите гола в мача падат в продълженията, като първо Стив Хайуей открива за Пуул, преди Еди Кели да изравни, а после Чарли Джордж, да отпразнува със своето легендарно лягане на терена на Уембли, чакайки да бъде вдигнат от двоите съотборници. Интересно допълнение е, че седмица по-рано „топчиите” печелят титлата на терена на своя голям противник от Тотнъм.

    На 12 май 2001 година на стадион Милуниум в Кардиф, Ливърпул записва поредната победа в една незабравима своя кампания, когато печели 5 трофея в рамките на няколко месеца. Но, преди да се стигне до късния обрат осъществен с голове на златното момче на Ливърпул и Англия по онова време – Майкъл Оуен, Фреди Люнгберг дава преднина на лондончани, след като Тиери Анри е пропуснал на няколко пъти да направи финала протоколен. В крайна сметка се помнят победителите, а уморените коне ги убиват, нали? Този финал е и първия игран извън Англия, поради реконструкцията на Уембли.

    На 11 август 1979 година в мач за трофея Чарити Шийлд, всичко помитащия по пътя си циклон от Северна Англия записва победа с 3:1 срещу Арсенал, които месеци преди това са спечелили в епичен финал купата с 3:2 срещу Манчестър Юнайтед. Лондончани не правят промени в състава от този знаменит финал, но това не пречи на Тери Макдермът на два пъти и Кени Далглиш да трасират пътя към поредна титла, докато техните съперници завършват на едно типично за тях място – четвърто и губят два финала в рамките на седмица – тези с Валенсия за Купата на Купите и от Уест Хям за Купата на ФА.

    Разбира се, това са само част от емблематичните двубои носещи много цвят и емоции стигащи до крайност сред милионите привърженици. Героите в тях се споменават през годините, защото няма как да забравите шампанения Чарли Никлъс или пък Роби Фаулър който получава награда за спортсменство, когато признава че няма дузпа срещу него в мача им през 90-те години. Или пък Андрей Аршавин и неговите 4 гола, както и изпадналия в екстаз Стиви Джи в оня обрат за Шампионската лига през март 2008 година.
    Въпреки всички обстоятелства, които дават и нова доза чар на този двубой, той ще си остане една от емблемите на английското футболно наследство!

    П.с. Последната срещата се изигра на 15.07.2020 год. и завърши при резултат 2:1 за Арсенал.

    Арсенал победи Ливърпул в мач от 36‘ят кръг на Висшата Лига. Изненадващо за мнозина, та дори и за самите фенове на лондончани, хората на Микел Артета успяха да надделят над вече действащият шампион на Англия с 2:1. Точни за „топчиите“ бяха Алекс Лаказет (32’a минута) и Рийс Нелсън (44‘), осъществявайки пълен обрат в срещата след като Садио Мане откри резултата (20‘). По този начин „артилиеристите“ прекъснаха мераците на Ливърпул за подобряване на рекорда за най-много постигнати точки през един сезон, който до момента се държи от Ман. Сити, както Уотфорд прекъснаха мераците на червените за сезон без загуба.
     
    Арсенал започна срещата с по-различен състав, в сравнение с последните си няколко мача. Това бе и очаквано, предвид изключително важния мач, който предстои срещу Ман. Сити идният уикенд. Мач, който ще определи единият от финалистите в тазгодишната надпревара за ФА Къп. Тройката в защита пред Еми Мартинез този път бе съставена от Кириън Тиърни, Давид Луиз и Роб Холдинг. В центъра на терена започнаха Гранит Джака и Лукас Торейра, подпомагани от Букайо Сака и Седрик Соареш по фланговете. В предни позиции, старши треньорът Микел Артета заложи на Никола Пепе, Алекс Лаказет и Рийс Нелсън. Ливърпул пък излезна с най-добрата си единадесеторка.

    Срещата започна равностойно, въпреки че Ливърпул владееше повече топката. Очаквано, първата опастност дойде пред вратата на Арсенал. Това стана в 13‘та минута, когато след лош опит за изчистване от страна на Еми Мартинез, топката се отби от крака на Роберто Фирмио и попадна в дясната греда, но за щастие излезна в аут. Лондончани бяха близо да допуснат пореден гол във вратата си дошъл след индивидуална грешка. Гостите все пак откриха резултата в 20’та минута. След светкавична атака от ляво, минала през Вайналдум, Фирмино и Робъртсън, Садио Мане бе намерен непокрит в наказателното поле и без напрежение изведе мърсисайдци напред в резултата. Ливърпул продължи да притежава и контролира топката, докато Арсенал разчиташе на дълги и остри подавания съчетани с опит за преса на противниковите защитници. Именно тази преса даде ефект, след като Рийс Нелсън пресира Ван Дайк, който изненадващо за всички любители на футбола върна нескопосано към Алисон. От това, обаче, се възползва Алекс Лаказет, който пресече паса, подмина вратаря и изравни резултата. Минутата бе 32‘а. 12 минути по-късно, отново след наложена преса над противниковата защита, Алисон прибърза с пас в ляво. Топката попадна в Алекс Лаказет, който пък намери Рийс Нелсън в наказателното поле и последния покачи за 2:1. При този резултат дойде и почивката.

    Очаквано, Ливърпул започна второто полувреме с масирани атаки към вратата на Арсенал. Добри спасиявания на Мартинез, след удари на Салах запазиха преднината на домакините. Лондончани се защитаваха добре, въпреки стхийният натиск на гостите. До по-сериозни опастности така и не се стигна, въпреки няколкото мелета и опити за далечни удари от играчите на Юрген Клоп. „Точпиите“ се прибраха по-дълбоко в собствената си половина, разчитайки на контраатаки. При една от тях, влезлите като резерви Пиер-Емерик Обамеянг и Джо Уилок комбинираха добре и последния можеше да покачи резултата. Уви, топката премина в страни от вратата. При този резултат заврши и двубоят на Емиратс. Въпрки смазващата статистика в полза на Ливърпул, Арсенал успя да надделее и така се поздрави с трите точки в мача.

    Микел Артета бе повече от доволен след мача. Ето какво заяви испанецът: „Изклюително щастлив съм от победата. Тя означава много за момчетата, особено след загубата от Тотнъм и начина, по който играхме тогава. Те показаха, че могат да отвърнат на удара. Победихме отбора спечелил Висшата Лига и Шампионската Лига по начина, по който те доминираха цял сезон. Не е случайно класирането им, те контролират всички аспекти на играта. Ливърпул са, може би, отбора спечелил най-много точки поради пресата си и поради факта, че карат съперника да греши. Това прави победата по-сладка, защото ние успяхме да ги накараме да сбъркат и се възползвахме от това.“
    Така, Арсенал запазва шансовете за класиране в Европа, макар и тези шансове да си остават минимални. Тимът заема 9‘то място с актив от 53 точки. Пожелаваме успех на момчетата в предстоящия полуфинал за ФА Къп, както и в оставащите 2 мача от лигата.


    Здравейте артилерия!
    Днес е последният ден, в който можете да станете част от фен клуба на Арсенал в България или да подновите членството си за следващия сезон.
    Заради ситуацията с COVID-19 най-вероятно през новия сезон мачовете ще са с лимитиран брой зрители, което прави минимален шансът да ви помогнем с билети. Още повече, че шансовете да гледаме Арсенал в европейските клубни турнири са илюзорни, но пък в момента любителската дамска формация на ASCB предизвиква повече зрителски интерес от професионалните играчи на терена.

    Но с тези 30 лева на година, които наброяват членския ни внос, и с малко желание може да си подарите невероятни приключения - може да се присъедините към куизния ни отбор, може да се включите в женския ни отбор по футбол, може да станете и автор на статии в новия ни сайт, може да гостувате в подкастта ни, може да гледате мач в уникалното място на шуменските артилеристи, заралии пък могат да ви разкажат какво е да се срещнеш с младите звезди на Арсенал, може като добричлии, търновци и шуменци да посрещнете Танка в Разград, може да имате невероятната привилегия да прекарате един незабравим час в компанията на Иън Райт и Лий Диксън, може да се снимате с чаровната Алекс Скот, може да сбъднете арсеналската си мечта, колкото и налудничава да ви изглежда.

    Денис Бергкамп казва, че човек подкрепя любимия си отбор, защото открива в него част от себе си и място, на което да принадлежи. Имате броени часове да станете един от нас и да разберете дали ASCB е Вашето място.

    Благодарение на активните дейности на организацията много хора се присъединиха към нас не защото са фенове на Арсенал, а защото харесват всичко това, което правим и са фенове на ASCB.
    Не забравяйте, че членовете на фен клуба първи ще се докоснат до българското издание на автобиографията на Иън Райт – един от най-значимите проекти на организацията ни.

     

    Арсенал се изправя срещу вече действащият шампион на Англия тази вечер (15.07.2020) от 22:15 българско време, като това е и предпоследният двубой на „топчиите“ за сезона у дома на Емиратс. Мачът ще бъде излъчван пряко по Диема Спорт 2.
    В този толкова противоречив, или да си кажем директно разочароващ сезон, лондончани се изправят срещу Ливърпул след фиаското през уикенда и загубата в дербито на северн Лондон. Домакините се намират в изключително сложна ситуация, отново, след като заемат незавидното девето място в класирането, отново... Не за първи път ще се каже, че мачът довечера е от изклюително значение за „артилеристите“ ако желаят да играят в Европа и догодина. Макар и шансовете за класиране през Висшата Лига да са в сферата на фантастиката, то предстои полуфинал за ФА Къп идният уикенд, пък и победа над момчетата от Мърсисайд ще подейства добре, както на феновете, така и на самите играчи.

    Новините преди мача не са особено много, пък и не са особено новини. Няма нови контузии и наказани след загубата от Тотнъм през уикенда. Перманенто контузени остават Калъм Чеймбърс, Пабло Мари, Бернд Лено и Габриел Мартинели. Късен тест, отново, ще определи дали Месут Йозил е възстановен от болките в гърба. Еди Нкетиа е наказан и изтърпява наказанието си от 3 мача, след директният червен картон получен миналата седмица в мача срещу Лестър.

    Интересни думи бяха изречени от старши треньорът на „топчиите“ – Микел Артета на официалната пресконференция преду двубоя. Той сподели, че моделът и философията на Ливърпул са за пример, като изтъкна прекрасната работа свършена, както от немския си колега Юрген Клоп, така и от целия борд на „червените“. Ясно и точно добави, че на Анфийлд са успели да изхарчат парите си за най-точните и нужни играчи, което е окомплектовало отбора в познатият му вид последните две години, макар и трудностите, които са изпитвали в началото. „Понеже не си в Шампионса Лига си казваш добре, няма да инвестирам, защото нямам финансовата възможност за това. Но, в същото време, другите клубове инвестират и по този начин разликата с тях става по-голяма. Ако рискуваш и инвестираш, но пак не се класираш в Шампионска Лига то това би било грешка. Тогава какво следва? Трябва да прецениш дали да рискуваш с инвестиции и да смалиш разликата с останалите, или да си останеш където си. Има достатъчно примери за клубове, които рискуват с инвестиции и се връщат успешно в Шампионска Лига. Бих желал да стоя тук след няколко години и да кажа: Да, успях!“, завърши испанецът. Дали пък топката не бе хвърлена индиректно към борда и собственика на Арсенал предстои да разберем.

    Освен пресконференцията на Артета, вчера се появиха слухове, че Арсенал желае да откупи изцяло правата на справящия се може би най-добре напоследък полеви футболист - Дани Себайос. Отново подчертаваме, че това са само слухове и няма нищо официално. Откупната цена за играчът на Реал Мадрид е 23 милиона паунда.

    Друг такъв слух циркулиращ все повече и повече е свързан с Константинос Мавропанос. Според медиите на острова, пък и на тези в Германия, младият защитник е преминал успешно медицинските си тестове в Щутгарт, където ще се присъедини съвсем скоро. Това едва ли е изненада, предвид факта, че гръкът така и не успя да се наложи в първият отборо, а човекът, който го привлече в Лоднон – Свен Мистланд работи като скаут именно при „швабите“.
    Както винаги, заставаме плътно зад нашите момчета и стискаме палци за победа довечера. Мачът е от 22:15 и ще бъде предаван пряко по Диема Спорт 2. Официални събириания ще има по клоновете на фенклуба в страната.


  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...