Jump to content
  • Първи епизод от шоуто "Плюс" от Подкаста на Фенклуба на Арсенал в България. Това са епизоди, в които съм придружен от моите колеги и приятели Мартин Миндов и/или Даниел Джалев. Коментираме изигран/и мач/ове, представянето на отбора, всичко свързано с него и още много неща.
    В днешния епизод тримата коментираме първия мач след подновяването на сезона във "Висшата лига" - гостуването ни срещу Ман Сити. Говорим за стартовите 11, подготовката, отсъствието на някои имена, какво точно се обърка и какво този мач може да значи за бъдещето на отбора. Приятно слушане!


    Хосе Антонио Рейес Калдерон. Непобедим. Буквално и преносно. Футболист, останал завинаги на 35-годишна възраст и спечелил сърцата на феновете на клубове като Арсенал, Севиля, Реал Мадрид, Атлетико Мадрид и Бенфика. Носил също така екипите на Еспаньол, Кордоба, Синдзян Тианшан Леопард и Естремадура. Човек, чиято усмивка няма как да бъде забравена. Днес футболният свят отбелязва една година от неговата смърт. Кой всъщност е Рейес?!
    Роден e на 1 септември 1983 година в Утрера, югоизточно от Севиля, Испания. Още на 10-годишна възраст, той се присъединява към младежките формации на Севиля. В този клуб, той преминава през всичките структурни нива на футболната школа. През 1999 година, когато той е 15-годишен, подписва и първият си договор със Севиля. Дебюта му за мъжете не закъснява и той е факт след само още 2 години, когато влиза като резерва срещу Сарагоса. През същата година, получава и повиквателна за испанският национален отбор до 17 години. Както всички знаем, позицията на Рейес е ляво крило. Притежаващ техника и скорост, той бързо започва да показва потенциала си и така след 4 сезона в Севиля, отбелязва 22 гола в 86 изиграни срещи. Това не остава незабелязано от големите европейски клубове. През януари 2004 година, Арсен Венгер го закупува в Арсенал на цена от 20.5 милиона паунда. На 1 февруари, Хосе Антонио Рейес дебютира с екипа на „Топчиите“ при победата над Манчестър Сити с 2:1. Първият му гол пада точно два дни след този мач, когато отбелязва във вратата на Мидълзбро в надпреварата за Карлинг Къп (Карабао Къп). В следващият си мач, Арсенал се изправя срещу Челси. Tози път, състезанието е за Купата на Англия. Рейес се разписва на два пъти, а по-късно вкарва още едно попадение във вратата на Челси в 1/4-финален сблъсък в турнира на Шампионската лига. На 15 май 2004 година, Рейес и целият състав на Арсенал изписват имената си със златни букви в историята на английския футбол, като не допускат нито една загуба през целия сезон във Висшата лига. В началото на следващата кампания (2004/05), Арсенал играе домакински мач на Хайбъри срещу Мидълзбро. Именно Рейес спомага за победата с 5:3 с невероятен гол. Коментаторa на мача е толкова вдъхновен от това попадение, че думите ''It's Reyeeeeees, stand up for The Champions'' остават завинаги запечатани в съзнанията на феновете на стадиона и извън него. В началото на 2005 година, Рейес е обвзет от носталгия по родната Испания и заявява на ръководството на Арсенал, че иска да смени обстановката. Спекулациите за евентуалното му напускане нямаляват, когато през лятото подписва нов договор за 6 години. Сезон 2005/06 е в ход и той ще се окаже последен за Арсенал и домакински мачове на Хайбъри. По този повод, от Найк създават специални екипи в цвят бордо. Това е и последният сезон на сметката на Хосе Антонио Рейес като играч на Лондончани. Кампания, в която Арсенал губи злощастно финалa на Шампионската лига срещу Барселона. През лятото на същата тази 2006 година, тогавашният кандидат за нов президент на Реал Мадрид Артуро Балдасано, заявява, че ако бъде избран, ще привлече в съставa на Мадридчани Сеск Фабрегас и Рейес. Това определено вбесява Арсен Венгер, който се оказва безпомощен, когато малко преди края на летния трансферен прозорец, Арсенал и Реал Мадрид правят размяна Рейес за Жулио Баптища. С екипa на Арсенал, испанското крило се разписва общо 23 пъти. Той беше женен за Ноелия Лопес, със която сключи брак през юни 2017 година. От нея, той има две дъщери. Ноелия, кръстена на майка си и Триана. Испанецът има и един син от предишната си връзка. Името му е Хосе Антонио-Младши, който през 2019 година по ирония на съдбата подписа договор с Реал Мадрид. Само няколко дни след смъртта на баща си. Така едва 11-годишен, той върви смело по неговите стъпки.
    Хосе Антонио Рейес. Баща, съпруг, футболист. Човек, чието име винаги ще носи наслада в ушите на футболният запалянко. Хосе Антонио Рейес. Непобедим. Буквално и преносно.
    Почивай в Мир! Липсваш...
    01.06.2020

     




    Артета и неговата философия
     
    Младият испански специалист, който прекара и два сезона като капитан в отбора на Арсенал, пристигна в кулоарите на Емирейтс като човекът, който трябваше да наследи друг негов сънародник – Унай Емери. Много хора повдигнаха вежди при новината за назначаването на Артета, като мненията лъкатушеха между крайно неодобрителни и такива, изпълнени с увереност и оптимизъм. Не е тайна, че Артета бе един от основните кандидати за треньорския пост още през лятото на 2018, когато Газидис и компания търсеха заместник на Професора (Венгер). Тогава, явно поради една или друга причина, везните са се наклонили към Емери, който беше на крачка от това да постигне един сравнително успешен първи сезон. Но…. Всичко това остава в миналото.
    Фокусът днес е върху Артета. Той пристигна в един изключително труден за отбора момент, като първата и краткосрочна цел, която той трябваше да постигне, бе да внесе доза стабилност в играчите, в тяхното психологическо състояние, и не на последно място – в техните изяви на терена.
    Стабилността можеше да бъде постигната по много начини, но един от тях, който веднага се забеляза, бе сплотеността и задружността, която Артета внесе със своето присъствие.
    Още в първият мач под негово ръководство, нещото, което веднага ми направи впечатление, беше групирането на отбора в кръг преди първия съдийски сигнал и мотивационната реч на капитана. Този малък детайл би могъл да се окаже много важен в хода на следващите няколко седмици и месеци. Постигането на единност и съвместната борба за обща кауза е процес, който се нуждае от време и цялостна отдаденост и себераздаване. За да се случи химията в отбора трябва преди всичко комуникацията между треньор и футболисти да тече гладко, всички да са наясно и да вярват във футболните принципи и идеология на Артета.
     
    Тактически разбор
    След първите няколко двубоя стана ясно, че Артета ще фаворизира схемата 4-2-3-1, като в нея силна роля ще играят бековете, които ще бъдат нагърбвани и с офанзивни функции при преливането от защита в атака. Разбира се, тази формация се променя според зависимост от нуждите на отбора.

    Настояща формация -> 4-2-3-1
    Във фаза атака тя може да прелее от 4-2-3-1 в 2-3-5 (или 2-3-2-3), позиционирането на двойката централни защитници остават почти непроменено, докато десният бек влиза навътре в халфовата линия между/до  двойката дефанзивни халфове (в повечето случаи Торейра и Джака). Петицата в нападение се акумулира от тримата офанзивни халфове, централният нападател и сновящият по лявото крило бек (Сака/Тиърни/Колашинац, който от тях е здрав).

    Вариант на схема 2-3-5 в атака
     
    Това е интересен тактически похват, тъй като се залага на численост в атака (outnumbering), особено имайки предвид, че повечето отбора играят с четворка в защита.  Тази схема е малко противоречива по отношение на преливането от атака в защита, тъй като дясната зона на отбора остава потенциално уязвима. Тук роля играе и разстоянието между линиите и компактността на отбора. Разбира се, с течение на времето и повече практика, вероятно този подход ще започне да работи както се очаква.
    Интересен статистически показател са изминатите километри от отбора по време на всеки мач. При Артета, футболистите пробягват около 114 километра на мач, докато при Емери цифрите са се движели около 105км.  Това е средно по километър повече, който всеки един футболист изминава. На футболен език преведено – Артета изисква себераздаване на 120% и  пресата по терена ще бъде едно от основните оръжия, на които той ще разчита.
    Друг важен момент е значително по-малкият брой получени удари във вратата ни за последните 10 двубоя (общо 112, което прави по около 11 удара средно на мач).
    Новата роля на Мейтланд-Найлс
    Преди прекъсването на първенството AMN бе изпаднал в немилост. Младият английски футболист неведнъж бе заявявал предпочитанията си относно позицията, на която би желал да играе. През последните години той бе налаган като десен бек поради няколко причини, за които няма да навлизаме в детайли днес. Завръщането на Хектор Бейерин както и временното взимане под наем на Седрик Соареш означаваше, че мястото на Мейтланд-Найлс на десния бек бе поставено под въпрос. Нещо интересно се случи обаче напоследък. В кратките видео откъси от последните тренировки на отбора стана видно, че англичанинът е изпробван като креативен полузащитник  в схема с 2-ма дефанзивни халфа, като дори се отчете с асистенция за един от головете на тренировъчното игрище. Този детайл, който ми направи впечатление, би могъл да е някакъв вид знак относно позицията, на която Артета би могъл да го използва след подновяването на шампионата.
    Ядрото в защита
    Централните защитници са неостаряваща тема в речника на отбора, особено през последните 5-6 години. Вялото представяне, комичните грешки в отбрана, както и липсата на изявен лидер в дефанса са вече пословични за всички странични наблюдатели. Предстоящото трансферно лято ще бъде изключително непредсказуемо, като ребусът за разрешаване пред Артета изглежда меко казано предизвикателен. Опитът през сезона до момента показа, че за всеки един от тримата мениджъри, които ръководеха отбора през сезон 2019/20, бе трудно да конкретизира двама централни защитници, които да са достатъчно стабилни. Бяха изпробвани какви ли не варианти – Сократис/Луиз , Мустафи/Луиз ,  както и откъслечни включвания на Роб Холдинг. Под наем бе взет и Пабло Мари, а от следващият сезон ще наблюдаваме и Уилям Салиба. Не е изключено и да се купи поне още един защитник. Това, на което очаквам да заложи Артета, е комбинация между младостта и опита. За всички ни ще бъде интересно кои футболисти фигурират в плановете на треньора, но със сигурност ще трябва да се намери подходящият баланс. Предстои много работа.
    Въпросителните около Обамеянг – заместници
    Тази година Обамеянг буквално “носи” на гърба си отбора, тъй като без неговите попадения Арсенал щеше да бъде много по-ниско в таблицата, от моментното 10-то място. Както вече споменахме, липсата на креативни халфове, вечно “завръщащият” се във форма Йозил, и яловата форма на Лаказет водят до недостатъчният брой отбелязани попадения. През последните няколко години се създаваше усещането, че нападението е това, което ни е измъквало двубоите. Неясното бъдеще и все по-голямата вероятност Обамеянг да напусне, са все неща, които трябва да бъдат взети под внимание. Мартинели и Нкетия са вариант за центъра на атаката, но нито един от двамата не се е доказал на най-високо ниво.  В момента именно липсата на достатъчно голове е проблем, поради който идват и всички тези поредни равенства напоследък. Създават се положения, но т.нар. финален продукт не е на ниво. Отборът е все още дисбалансиран, но ако работата в защита продължава да носи успех, то непременно и атаката ще бъде облагодетелствана.
    Цели до края на сезона
     
    Отпадането от Лига Европа
    Отпадането от Олимпиакос бе всичко друго, но не и очаквано. Всички, които стояхме пред екрана и тези, които бяха на стадиона не успяха да повярват на това какво се случи в онази злощастна, студена, лондонска вечер. Пътят към място в ШЛ през следващия сезон можеше да бъде чрез спечелването на Лига Европа, но не е било писано да е тази година. Това отпадане донесе със себе си много негативи и срина емоционално голяма част от футболистите, но със сигурност послужи и като урок.
    ФА къп
    ФА къп е, може би, единственият (в момента) позитивен фронт, на който имаме реален шанс за някакъв трофей. Ще бъде предизвикателно, но доста често сме доказвали, че неслучайно сме отбора с най-много трофеи в най-стария клубен турнир на острова. Завоюването на подобна купа ще бъде един изключително сладък успех на фона на меко казано противоречивия сезон.
    Висша Лига
    На ниво „Висша Лига“ нещата стоят по следният начин. Към този момент (15-юни) Арсенал се намира на 8 точки от 4-тото място с предстоящи два тежки двубоя срещу Ман Сити и Брайтън. На този етап не изглежда особено реалистично достигането на зона ШЛ, но при една добра финална серия от мачове нещата биха могли да изглеждат и по друг начин. Нагласата, с която трябва да се довърши сезона е да се вземе победа във всеки един възможен мач, тъй като това ще постави основите за една добра подготовка за следващия сезон. Моралът и самочувствието на играчите са ключовите оръжия от арсенала на всеки един съвременен отбор доминатор.
    Заключение
    Ще завърша този анализ с кратък цитат от първото интервю на Артета след назначаването му.
    „ Трябва да влагаме страст, трябва да доминираме и да сме агресивни. Нашата цел трябва да бъде да притискаме съперниците в тяхната половина колкото е възможно повече. Клубът изгуби своята идентичност през последните няколко сезона. За да си я възвърнем е необходимо отново да застанем заедно един до друг, да се борим, да се раздаваме на 120 % и да превърнем печеленето на двубои в навик, а не в изключение. Посоката, в която сме се насочили трябва да бъде ясна на всички футболисти, като тя не подлежи на преговори. Моята цел е да предам философията си на играчите по такъв начин, че те  да я прегърнат.  Всеки, който не отговаря на изискванията, всеки, който не влага максимума от себе си във всеки един аспект от своята професия, рано или късно ще разбере, че е попаднал на грешното място. Арсенал е не просто име, Арсенал е една истинска футболна институция.“
     

    След повече от три месеца отсъствие, породено от световната пандемия COVID-19, най-после Арсенал и английският футбол се завръща. Началото на продължението на сезона ще сложат именно топчийте в отложен мач и гостуване на Етихад срещу текущия шампион Ман. Сити. Двубоят е довечера (сряда 17.06.2020) от 22:15 българско време.
    Новините преди мача. Колкото и да са малко, толкова са и много. Като за начало, малко хора по света знаят как точно ще изглежда Арсенал на терена след принудителната пауза, но пък и също толкова малко хора знаят как ще изглеждат Ман Сити и всеки един от останалите отбори в лигата. Добрите новини идват от възстановяването на Лукас Торейра, въпреки първоначалните слухове за край на сезона на уругваеца. Макар и гостуването на Сити да изглежда твърде скорошно след фрактура на глезена, то Торейра може да се озове на пейката. Други контузени, освен дългосрочните Калъм Чеймбърс и Седрик Соарес, няма. Наказани също.

    В понеделник сутрин (15.06.2020) старши треньорът Микел Артета даде първата си официална пресконференция пред медиите след спирането на сезона. На видеовързка, разбира се. Няколко пъти наблегдна на факта, че футбола ще е съвсем различна игра пред празни трибуни, че тренировките се провеждат под стриктен контрол за безопасност, както и че Пеп Гуардиола е с основна заслуга и вдъхновение за израстването му като треньор. Поговори и за подготвителните контроли срещу Чарлтън (победа с 6:0) и Брентфорд (загуба с 2:3). Основните въпроси, обаче, а и цялото настроение на пресконференцията бяха насочени на друго място. Обамеянг и изтичащия му договор. Артета обяви, че е в постоянни разговори както с голмайстора така и с цялото му семейство и потвърди, че е позитивно настроен за подписа му. Това изявление идва в лек контраст с изказването на самият Обамеянг в социалните мрежи няколко дни по-рано, където пък директно бе казано, че топката е в клуба и че те много добре знаят какво иска той, но официална оферта за сега няма. Дано всичко се нареди благополучно.

    Обратно за мача. В лагера на Сити положението с контузени е сходно с това в Арсенал. Лирой Сане и Омерик Лапорт са възстановени от контузии в коляно, но подобно на Торейра има вероятност мача да идва твърде скоро за тях и да се окажат на пейката. Сити продължават борбата за 3 отличия, но като че ли Висшата Лига е вече отписана поради чудовищната разлика с водача Ливърпул. Арсенал, от друга страна, при победа ще се изравни с шестия Уулвърхямптън, на 5 точки от заветното 4то място. Все пак мача на Етихад ще бъде интересен и с нетърпение ще се очаква какво представляват отборите след толкова време пауза. Според медиите на острова стартовите 11 на Арсенал ще бъдат: Лено; Белейрин; Мустафи; Луиз; Тиърни; Себайос; Джака; Йозил; Пепе; Обамеянг (к); Лаказет. Остава само да разберем дали ще се окажат прави, или Микел ще заложи на нещо по-различно. 
    Двубоят е от 22:15 българско време и ще бъде излъчван по Диема Спорт 2. Официални събирания ще има по клоновета на фенклуба в страната. Пожелаваме успех на нашите момчета и се надяваме да ни зарадват и да продължат непобедимата серия във Висшата Лига през 2020.


    Автор: Пламен Томов
                      Джордж  Греъм,  Боб Уилсън,  Чарли Николас,  Томи Дохърти,  Алекс  Джеймс, Франк МакЛинток са имена  тясно свързани с футболния фолклор на Острова. Нещо повече, тези хора са част от обагрената в червено и бяло история на играта в британската столица. Всички те носят футболната връзка по оста Шотландия – Лондон и са част от дълбоко импрегнираното присъствие на „Страната на гайдарите” в съдбините на едно от най-значимите имена в света на футбола. Арсенал. В едни от най-трудните моменти за клуба, когато е пред фалит през 1910 година с финансовата помощ от страна на Рейнджърс е осигурено просъществуването на лондончани, които в знак на благодарност подаряват 14 акции на шотландския колос след 20 години и така засилват връзката между двата клуба. Знаменателен факт е, че във всички доминантни състави на „артилеристите” до идването на Арсен Венгер винаги е имало солидно шотландско присъствие и всичко това някак си има своето генетично обяснение. В Лондон, където в края на 19 век доминират спортове като ръгби и крикет е било необходимо да се появи един мъж от Кърколди, Източна Шотландия за да се положат основите на организирания футбол. Дейвид Данскин - машинен инженер по образование,  роден на 9 януари 1863 година в Бъртинсленд, в свободното си време играе футбол за Кърколди Юнайтед. В онези времена играта е било особено силно развита на север и в Шотландия, за разлика от юга на Кралството, като негови съотборници са били играчи като Питър Конъли и Джак МакБийн. През 1885 година, младият шотландец се премества в Лондон и започва работа във оръжейната работилница “Dial Square” в Ууилич. Тази работилница е част от оръжейната фабрика “Royal Arsenal”, която за времето си е била една от основните на Острова. Именно Данскин прави пробив в географска област отдадена на ръгбито, като заедно със своите приятели Илайджа Уоткинс, Джон Хъмбъл и Ричард Пиърс полагат основите на футболен клуб. Данскин е мотора зад това начинание, като обикалял с лист хартия и записвал желаещи да се включат в заниманията с футболна топка. Такава липсвала и цел на това негово проучване била набирането на желаещи и средства за нейното закупуване. 15 човека се включили с по 6 шилинга, а самият Дейвид добавил остатъка до 10 шилинга и 6 пенса,  с които топката станала реалност. Младите ентусиасти имали топка, състав от 15 човека и избрали за свое име, това на работилницата където работели. За капитан бил определен именно Данскин, а Илайджа Уоткинс за секретар на клуба. По-късно към тази компания се присъединяват и бившите футболисти на Нотингам Форест Фред Биърдсли и Джоузеф Бейтс. По този начин, първият състав на Арсенал е създаден от оръжейни работници, а освен името фабриката осигурява и играчи, тъй като в онези времена на войни тя е имала засилена дейност и наличен персонал от футболни ентусиасти. Към месец декември си уреждат своя първи двубой срещу Ийстбърн Уондърърс.  Датата е 11 декември 1886, като тези мечтатели, нямащи нито еднакви екипи, нито игрище успяват да победят с 6:0! По-късно на Коледа в лондонския пъб “Royal oak” на чаша грог приемат за име "Ройъл Арсенал”, като комбинация от името на кръчмата и това на оръжейната фабрика. В знак на почит към основателите в емблемата за 125 години Арсенал са включени като елемент дъбови листа/бел.ред. oak - дъб/. За домакинско игрище е избран Plumstead Common, а липсата на средства кара Фред Биърдсли да се обърне към своя бивш отбор за екипи. Подарените от Нотингам Форест комплект червени фланелки,  дават началото на прочутите цветове на Арсенал.

    Биърдсли е част от първите състави на клуба, които печелят трофеи, а от 1906 до 1910 година е директор в Арсенал. Дейвид Данскин привлича нови играчи от фабриката между които и игралите с него в Шотландия Питър Конъли и Джак МакБийн. Клубът продължава да се развива, като през 1890 и 91 печели първите си трофеи: London charity и London senior cup.

                   „Топчиите” се включват в турнира за ФА къп през 1892 година, но са победени от тогавашния елитен състав на Дарби каунти, които освен това и привличат двама от играчите на Арсенал. Всичко това показва посоката на развитие към участие във футболната лига и професионална основа на клуба. Но, Джон Хъмбъл се противопоставя на идеята за създаване на търговско дружество, като държи на аматьорското начало и корените идващи от оръжейната фабрика. Така Арсенал е изваден от лондонската футболната лига, но през 1893 година е избран за член на Втора дивизия на Футболната лига и оттам пътя към висините на  играта става предопределен и необратим.  В първия си сезон „Артилеристите” завършват 9, техният вратар Хари Сторър е извикан да пази за сборен тим на Футболната лига срещу Шотландската лига, а Сийзър Дженкинс става първи национален състезател, защитавайки честта на Уелс.
                 Дейвид Данскин, който се отличавал с висок ръст, смеещи се очи и големи мустаци и Арсенал разделят своите пътища през 1892 година, като шотландеца играе в друг работнически тим, по-късно е рефер, а неговият син продава футболни програмки на игрището на Арсенал, Mannor ground.  Въпреки различните посоки,  Дейвид остава асоцииран с Арсенал, като често ги гледа на стадиона и е един от малцината им основатели, които са свидетели на златната ера, която има тяхното „отроче” през 30-те години на 20 век. Дейвид страда от болести свързани с травми, които е получил като футболист, но изстрадва победата на Арсенал във финала за купата през 1936 година срещу Шефилд Юнайтед от своето болнично  легло. Големият шотландец умира на 85 годишна възраст, но неговата заслуга остава почитана и в наши дни. През 2007 година е поставена синя мемориална плакета от „Арсенал Шотландия” пред неговия дом в Шотландия в присъствието на Боб Уилсън , а 125 годишнината на клуба е отбелязана, като началото на мача с Евертън е дадено с първи удар по топката от двама от неговите родственици.
     
             Всички привърженици на Арсенал могат само да се надяват, че новата шотландска връзка в лицето на Киърън Тиърни ще е онази трансмисия за успехи, от каквато всяко едно инженерно съоръжение и машина имат нужда.
    П.с. През 2012 година, тогавашният собственик на „Рейнджърс” Крейг Уайт продава 16-те акции на Арсенал на Алишер Усманов за сумата от 230 000 британски лири.
       


  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...