Jump to content
  • Арсенал приема Севиля в мач номер 4 от груповата фаза на Шампионска лига. Предвид положението в групата, при победа тук „Артилеристите“ ще си гарантират място в елиминационната фаза в надпреварата. Нещо, което може би ще вдъхне сигурност и повече увереност на момчетата, особено след „клането“ от хората в черно случило се в събота на север. Това е положението в група Б на Шампионската лига към момента, а в долните редове ще разберете и по-важните новини преди мача.

    Къде: Емиратс, Лондон.
    Кога: Сряда, 22:00 българско време.
    Телевизия: БТВ Екшън.
    Отсъстващи: Юриън Тимбър, Томас Партей, Габриел Жезус.
    Под въпрос: Мартин Йодегор.
    Наказани: Няма.
    Думите на Артета преди мача: „Мое задължение като старши треньор и футболен мениджър на този клуб е да го защитавам. Това, което казах след мача с Нюкясъл е подплатено с факти. Пределно ясно ми е, че грешки се случват, както във футбола, така и в обикновенния живот на всеки човек. Но ние, като отговорни лица, би трябвало да имаме мнение по темата и да ги посочваме, защото в крайна сметка искаме едно и също нещо. Да се стремим към напредък и да допринесем за това самата игра футбол да показва най-доброто си лице пред света. За това сме отговорни, както ние, така и вие журналистите.

    Не си мислете, че разговорите в съблекалнята са били само за съдийските решения. Анализирахме мача и видяхме къде е можело да се справим по-добре, какво сме трябвали да направим още, за да не загубим. И все пак, днес сме тук да говорим за мача със Севиля. Той няма да бъде никак лек, особено срещу отбор с толкова много опит и мачове в Европа. Когато ситуацията ти предлага класиране още в 4‘я мач от групите си длъжен да се възползваш и точно към това ще се стремим.
    Габриел Жезус е все още контузен и няма да бъде на разположение. Мартин Йодегор е под въпрос. Ситуацията преди мача с Уест Хям, когато го използвахме към края на мача и тази от преди мача с Нюкясъл нямат нищо общо. Той получи своята контузия в деня преди мача в събота.“, завърши испанеца.

    Колкото и тривиално да звучи, Арсенал си е Арсенал. Колкото и голяма любов да има от феновете към този отбор, толкова и голяма неприязън има от други фенове и така наречени „журналисти“ репрезентирали различни отбори, които Арсенал е спъвал в миналото. За ФА дори няма да коментираме, те са си ясни. Така че горе главите, няма нищо ново под слънцето, за щастие или жалост.

    Born to be a footballer.
    Liam Brady and I have some parallels. We are both from Dublin, we come from large families, and being almost 2 years older than me, we grew up in that same milieu of Irish nationalistic Catholic forces controlling a poor country on the edge of Europe. He differs in that his brothers are all older and several were professional footballers before him. His uncles and outside family also played sport at the highest level in Gaelic games so it inspired the title of his book Born to be a footballer.

    Johnny Murphy, David O'Leary, Frank Stapleton and Liam Brady as young Irish kids at Arsenal
    He bumped up against the same Catholic forces early in his career as, when picked to captain Ireland against Wales at under 15, his school, run by the Christian Brothers, refused to let him go to represent a foreign game. He was expelled and forced to find another school exactly when studying for an important state exam. This was par for the course in the 60’s and 70’s, and in every area of society, the Catholic church held sway.
    Not so chippy about his nickname
    Around the same time he was chosen by Arsenal, despite, typically of an Irish kid at the time, being a Man Utd fan. He recalls an early occurrence during this time when the chief scout at Arsenal, his parents and himself were taken out to a fancy restaurant in London. His mother looked at the menu and said “he only eats chips”. And his immortal nickname was born, from fried potatoes and not an ability to chip the goalkeeper. The name never went away, although, reading the book, I am not sure he particularly likes it.
    This is how to win an FA Cup
    He broke into the first team at 18, under the mentorship of the legendary Alan Ball, and it wasn’t too long before everyone realized we had something special. If you do nothing else, look at a Youtube highlights clip to get an appreciation of what he could do on the pitch. The art of dribbling around multiple players has gone from modern football as has the degree of ball artistry that we could see on a regular basis. There was an excitement when Brady got the ball, a cheer from the fans, and an expectation of something different. Watch him ghost through several players near the end of the famous Brady cup final of 1979 against Manchester United, as Arsenal were on their knees when Man U rattled in two goals late on to almost destroy us. He took the ball well in our own half, with nothing on and players with heads bowed, and cut through Man U, bringing the ball close to the edge of the box, whipping it out to Graham Rix on the wing, who fired it in to Alan Sunderland, and one of our most famous late goals was created out of Brady’s magic.
    Juventus wanted him and the Arsenal board were greedy
    We all loved him but knew Arsenal were stingy with money, particularly with home grown players. When he bravely moved to Juventus in the early 80’s, there was little personal anger towards him. We hadn’t done anywhere near enough to keep what was probably the best player in the league. And so he went to Italy for huge money and a team brimming with many world superstars, Tardelli, Rossi, Zoff, Gentile, Scirea and Cabrini were integral parts of Italy’s 1982’s World Cup winners and Juventus had the legendary Giovanni Trapattoni as manager.  It must have seemed an extreme ask of a kid from Dublin but Liam became one of the fans favourites and is still loved there today despite being ousted after 2 years by the arrival of Michel Platini, then probably the best midfielder in the world.

    Brady and Juventus - a love story
    Brady was incandescent with rage when told the news and said he would never play for them again. But on the last match of the season, there was a penalty given, and Brady, being the penalty taker, was urged by his teammates to take it. He stepped up and scored  to win them the title in his last significant kick for them. But you can still trace the bitterness in this book as he recounts the story. He loved Juventus, the fans, his teammates, playing on the biggest stage in world football at the time. He and his wife learned Italian, loved the country, the food, and their fabulous villa by the lake. And it was all snatched away. But he spent many more years in Italy and is an iconic figure there.
    Italy took football very seriously
    One aspect that struck me on reading the book was how different the footballing culture was in Italy. England were dominating European football at the time but Italy had already embraced changes which Arsene Wenger brought with him a long time later, a good diet, little alcohol, top training facilities, etc. English football dominated despite the fast food, hard drinking and basic training culture prevalent at the time.

    Brady reunited with Trappatoni at Ireland
    All aspects of Liam’s life are covered here, from the early days with Arsenal and Ireland, to Italy and back to West Ham, where he seems to have had a very positive experience, on to his managerial days. First at Celtic, where a combination of many factors conspired against success, and then Brighton for 3 years. The Brighton years are a fascinating read of mismanagement at boardroom level as the club was laid low by greed. Brady did well considering all, but often had to dig into his own pocket to keep things going. He, however, kept in touch with all developments and played a role in getting the club back on its feet. He still lives there and is immensely pleased at how good management turned the club around to being probably the biggest success story, given their resources, in the Premier league.
    Anecdotal Bulgaria and other great stories
    Oh and by the way, there are several mentions of Bulgaria throughout the book as Ireland had them on the international stage, well worth reading. And also a good tribute to Paul Dickov, who Brady had at Brighton. He was full of praise for him.

    Brady always supported Arsene Wenger
    All the way through, there are references to funny and illuminating passages in his life. Pavarotti, silk pyjamas, Trappatoni’s 2 fingered whistle and his insistence that players must know their jobs and work very hard, his love of music, his “friendship” with Bono, the mentorship of Johnny Giles, his bizarre relationship with Jack Charlton, his media work and his struggles with Ireland’s most controversial football pundit, Eamon Dunphy, the early days with Arsenal, the amazing Irish connection, the amount of good friends he has in football, some surprising to me, and the list goes on and on. But don’t miss out on the funny story with Bruce Rioch.
    He spanned all our modern history
    The critical element to Liam Brady and this book, for football fans, is that he straddled all the important history, from Bertie Mee’s double to Terry Neill’s FA cup finals, both with the legendary Don Howe to guide them. Then the 90’s and the emergence of Arsene Wenger, with whom he built up a very strong partnership with Wenger famously saying that Liam was the most important person at the club.

    David Dein made an inspired decision to match Liam Brady with Arsene Wenger
    David Dein, the man who made the modern Arsenal, appointed Brady as Academy director in the mid 90’s, and insisted that Brady’s job was not to be connected to the manager’s, he could not be fired.  He wanted someone who understood the continental values and culture that Wenger famously brought with him to change English football. The Academy kids could have continuity and safety because Brady was always a decent man and insisted on giving bad news to players and their families in person. All the Hale End stars bouncing bright for Arsenal now were first nurtured by Brady.
    Here he has produced a top class football book. It will stay as a classic of the genre forever, I feel. As a writer, a storyteller, an insight into 3 different worlds of football, the international, the pre-Premier League days of English football, and the all encompassing milieu and harsh cauldron of Italian football as it pushed along the modern game. Liam has shown a great talent as a chronicler of football and I hope he produces another tome for us to enjoy.
    But for us fans, it was the beautiful football he could produce, we were enthralled by the way he played, the grace, the movement, the balance, the goals, we couldn’t get enough of our wonderman. Johnny Giles said he was the most beautiful footballer Ireland ever produced, and I am going to say also for Arsenal. He was bello, stupendo, and in modo magnifico and definitely Nato per fare il calciatore.

    Арсенал гостува на Нюкасъл Юнайтед в един от най-интересните двубои от програмата на Висшата лига за 11-ти кръг. Домакините от северната част на Англия се намират на 6-то място във временното подреждане със 17 точки на сметката си. Лондончани пък заемат 2-та позиция с 24-точков актив. Със сигурност за ''артилеристите'' предстои едно трудно изпитание, особено на фона на разочароващото представяне при отпадането от Карабао Къп в сряда вечер. Уест Хям спечели онзи мач с 3:1, като всички привърженици на Арсенал силно се надяват тогава просто силите да са били спестени за дългия маратон наречен Висша лига. Подробности преди мача в следващите редове:

    Кога: Тази вечер, от 19:30ч. българско време.

    Стадион: Ст. Джеймсис Парк, Нюкасъл ъпон Тайн.

    Телевизия: Диема Спорт 2.

    Рефер на двубоя: Стюарт Атуел.

    Новините в отбора на Арсенал: Срещата пропускат контузените Юриен Тимбър (дълготрайна травма), Томас Партей, Смит Роу и Габриел Жезус. Всички с изключение на Тимбър ще се завърнат в игра в близките няколко седмици или поне такива са очакванията. От своя страна Тимбър напредва в лечението на контузията, която получи още през август месец и според доста източници той може да се завърне на терена в края на януари. Всички останали състезатели в отбора са на разположение за селекция довечера.

    Фото кредит: BBC Sport

    През седмицата Такехиро Томиясу грабна приза за ''Играч на месеца на Арсенал'' за октомври. Със сигурност това индивидуално отличие е напълно заслужено за японеца, който напоследък се представя наистина страхотно, а наскоро дори и откри головата си сметка с екипа на Арсенал. Томиясу отбеляза петия гол във вратата на ''остриетата'' от Шефилд миналия уикенд.

    Фото кредит: The Japan Times

    Микел Артета преди мача: ''След всяка допусната загуба са ти нужни няколко дни, за да преосмислиш ситуацията. Представянето ни срещу Уест Хям бе повече от незадоволително и трябва да си вземем поука от онази вечер. Както вече казах, след поражение трябва да преосмислиш нещата, така че сега вниманието ни е изцяло насочено върху предизвикателството, което ни предстои. Трябва да покажем, че сме си научили урока и да представим различно лице. Сезонът е твърде дълъг, така че гледаме мач за мач. Да, намираме се в добра позиция, за да атакуваме целите си, но това не значи нищо все още. Трябва да продължим да бъдем там, където сме и да даваме всичко от себе си, за да надграждаме.
    Нюкасъл е страхотен отбор и разполага със страхотни единици и качества. Със сигурност ни предстои сложен мач. На този стадион винаги се играе трудно, защото привържениците им са наистина страхотни. Трябва да отидем там и да спечелим, колкото и просто да звучи на пръв поглед.''

    Фото кредит: Арсенал

    Игра с прогнози във форума на ASCB: 

    Арсенал загуби гостуването си на Уест Хям с 1:3 и така отпадна от участие в Карабао Къп. „Артилеристите“ бяха по-слабият отбор и с вялата си игра заслужено загубиха от „Чуковете“. Резултатът бе открит с автогол на Бен Уайт в 16‘а минута, а през втората част само за 10 минути между 50‘а и 60‘а всичко почти приключи. Точни бяха Мохамед Кудус и Джаред Боуен. Почетното попадение за гостите реализира Марин Йодегор в 96‘а минута.
    Стартов състав:


    Евентуални Контузии: Емил Смит Роу
    Пресконференция на Микел Артета: „Доста сме разочаровани и поемам вината за загубата. Идеята за развитието на мача беше съвсем друга, а не успяхме да постигнем дори малка част от това, което трябваше. Няма скрити послания, няма и да сочим с пръсти, поемам вината и толкова.
    Емил Смит Роу има контузия в коляното и ще отсъства няколко седмици.“, завърши испанеца.

    Макар и тази купа да е най-незначителна, винаги е кофти като паднем. Все пак да се надяваме, че ще си вземем точките уикенда срещу Нюкясъл, където стискаме палци мача да се развие в съвсем друга посока.

    Арсенал гостува на Уест Хям в Лондонското дерби за Карабао Къп. Макар и това да е най-нископоставеният турнит от четирите, в които „Артилеристите“ участват към момента, дербито си е дерби и купата си е купа, особено след като има реален шанс отбора да се озове на четвъртфинал след месец. Както винаги двубоят представлява интерес най-вече за хората, които не попадат толкова често из титулиярните 11 на Микел Артета, така че винаги е интересно да се види на какво са способни тъй наречените резерви. Aко вторият отбор, юношите, или както искате да бъдат наричани, оправдаят доверието, вярвам, никой няма да се разсърди Арсенал да играе финал още през Февруари. Ето и най-важното преди мача.
    Къде: Лондон Стейдиъм, Лондон.
    Кога: Сряда, 21:30 българско време.
    Телевизия: Диема Спорт 3.
    Отсъстващи: Юриън Тимбър, Томас Партей, Габриел Жезус
    Под въпрос: Мартин Йодегор
    Наказани: Няма
    Думите на Артета преди мача: „Няма нищо по-особено в подготовката за този мач. Знаем, че няма да бъде никак лесен. Никога не е като гостуваме на този стадион. Работим здраво, като идеята е абсолютно същата, както и преди останалите двубои – да излезнем на терена, да бъдем по-добрият отбор и да победим. В добра серия сме и категорично не искаме това да приключва. Да, ротации ще има, но това се налага постоянно и не само от мачовете в този турнир. Сезонът е достатъчно дълъг и изтощителен и точно затова ни трябват всички играчи.
    Мартин се нуждаеше от почивка, защото понатрупа доста игрово време, не е редно да бъде рискуван, но това беше през уикенда, за утре е готов. Въпросът е дали е в най-оптималното си състояние.
    Габриел (Жезус) е извън строя за няколко седмици. Не мога да кажа за колко, защото той винаги ни изненадва. Предният път се опитах да дам краен срок, но той се върна доста по-рано. Всъщност вече натиска целият щаб с молба за връщане, което е добра новина.
    Томас ще е аут за няколко седмици. Изключително съжалявам за него, защото той прави всичко, което трябва да се направи, но в конкретният случай е чист малшанс. Няма нищо общо с предната контузия, така че все още сме далеч от мисълта за това, че е хронична.“, завърши испанеца.

    Без значение от турнира, след като мача е официален, всички искаме победата. Надяваме се на интересен състав, който да успее да докаже, че може да му се разчита при нужда. Кога, ако не сега?! COYG!

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

  • Create New...