Jump to content
  • Арсенал загуби с 2:1 последната контрола в САЩ, срещу отбора на Ливърпул. Мохамед Салах и Фабио Карвальо дадоха преднина за „червените“ от Мърсисайд, преди Кай Хавертц да намали малко преди края на първото полувреме.
    Микел Артета започна с много по-опитна единайсеторка, в сравнение с предишните двубои.
    Карл Хайн започна на вратата. В защита стартираха Бенджамин Уайт, Якуб Кивиор, Габриел Магаляеш и Олександър Зинченко. В халфовата линия тройката бе Томас Партей, Мартин Йодегор и Кай Хавертц, а в нападение – Габриел Мартинели, Габриел Жезус и Рийс Нелсън.

    Съставът на Арсенал
    Още със старта на двубоя, в първите три минути, пред Арсенал се откриха няколко възможности. Първо Жезус си поведе топката прекалено силно в наказателното поле и Келехер улови. Минута по-късно вратаря на Ливърпул се опита да изнесе, достигна до дъгата на наказателното поле и опита дълъг пас. Ударът му, обаче, се отклони от крака на бразилеца и топката, за съжаление излезе в аут, вместо в опразнената врата. Между тези две ситуации, удар на Мартинели премина над напречната греда.
    След тези атаки, Ливърпул се съвзе и на своя успя да направи няколко опасни атаки, но защитата на Арсенал устоя и пред Хайн нямаше много опасни ситуации.
    В играта на Арсенал направи впечатление смяната на местата на Жезус и Хавертц в центъра на нападението на моменти.
    В 13-та минута Ливърпул поведе. Добра комбинация в центъра на терена, доведе до извеждащ пас на Елиът към Салах. Египтянинът се откъсна от високата защита на Арсенал и останал очи в очи с Хайн го преодоля без проблеми.
    Арсенал като че ли се стъписа от гола и опита да изнесе в типичния си стил, но пресата на Ливърпул бе много успешна срещу това.
    В 19-та минута Нелсън нахлу по дясното крило и центрира, но ударът на Жезус, от точката на дузпата, отиде в аут.
    В 27-та минута перфектна атака на Арсенал изведе Мартинели сам по лявото крило. Бразилецът нахлу и останал сам срещу вратаря реши да подава към Жезус, което бе грешното решение, защото топката бе пресечена от защитник на Ливърпул.
    Минута по-късно Ливърпул можеше да поведе с 2:0. Лошо изнасяне на Арсенал в собствената половина доведе до опасна контра като ударът на Жота, от малкото наказателно поле, срещна гредата.
    В 33-та минута, Ливърпул поведе с 2:0. Добра комбинация между Собослай и Елиът доведе до отличен прехвърлящ пас, от дъгата на наказателното поле, на младия англичанин над целия отбор на Арсенал, към Карвальо. Той, от своя страна, я засече от въздуха безпощадно във вратата на Хайн.
    В 39-та минута Арсенал върна едно попадение. Корнер за Арсенал доведе до изчистване на топката, която попадна в краката на Зинченко. Той я насочи към Мартинели вляво. След бърза поредица от комбинации, топката достигна до Йодегор, който залъга, че ще бие, но подаде на непокрития Хавертц в малкото наказателно поле и германеца я насочи безпроблемно във вратата.
    До края на полувремето Ливърпул имаше по-добрите положения за попадение, но не се възползва.
    Може да се каже, че „червените“ в този двубой, имаха добро първо полувреме и смея да кажа, безобразно такова за Арсенал, особено в защита. Никой от защитната четворка не бе „в час“. Кивиор и Габриел нямаха никакво разбирателство, Зинченко не успя да се справи със Салах, а Уайт имаше много проблеми с Карвальо и Жота, които нахлуваха от неговата страна. Англичанинът направи и няколко доста „мръсни“ нарушения, които показаха безпомощността му в тези моменти.
    През това полувреме могат да бъдат отличени Партей, Мартинели, Йодегор и Хавертц. Германецът освен с гола, се отличи и с няколко прояви в защита, макар да имаше моменти, в които зоната му на покритие бе празна. Партей бе почти безгрешен, което е добър знак, Мартинели отново показа, че се завръща, а Йодегор си бе Йодегор – стабилен и с качество в играта.
    Второто полувреме стартира с две смени - Леандро Тросард и Фабио Виейра замениха Мартинели и Нелсън.
    Изглежда на полувремето е имало приказки на висок тон, защото Арсенал излезе и веднага овладя топката. Направи и няколко перспективни атаки, но без голяма опасност за Ливърпул.
    В продължение на 10 минути, Арсенал буквално обгради Ливъпрул опита да нахлуе на няколко пъти към наказателното поле, но защитата на противника бе компактна и организирана.
    След това играта се поуспокои. Арсенал отново имаше предимство във владеенето на топката, но играта бе концентрирана основно в центъра, с множество пасове и без опасност за нито един от двамата вратари.
    До 65-та минута не видяхме нищо значимо пред двете врати, което може би се дължи и на вече натрупана умора. Тежките физическите тренировки са от първостепенно значение по време на подготовката и „тежестта“ в краката е нещо нормално.
    Едва в 67-та минута, Арсенал отправи първия си сериозен удар. Извеждащ пас на Йодегор към Виейра по дясното крило доведе до удар на португалеца, но Келехер изби в корнер. От последвалото изпълнение, Жезус не успя да насочи топката във вратата.
     В 69-та минута Люис-Скели и Нванери замениха Зинченко и Хавертц. Ливърпул, от своя страна, замениха почти целия си отбор с младежи.
    В 77-та минута Жоржиньо и Нкетия замениха Партей и Жезус.
    В 80-та минута пряк свободен удар отдясно на нападението на Арсенал доведе до опасност пред вратата на Ливърпул, но Кивиор не успя да насочи топката към вратата.
    В 82-та минута Жоржиньо се опита да изведе Нкетия, англичанина успя да стигне до топката и да отправи удар, но той бе лек и топката премина покрай вратата.
    В 83-та минута Габриел и Уайт отстъпиха местата на Николс и Хевън.
    В 90-та минута контра на Ливърпул замалко да доведе до 3:1, но Хайн успя да отрази отправения му удар.
    До края на двубоя не се случи нищо интересно и двубоя завърши 2:1.
    Второто полувреме бе малко по-оптимистично, в защитно отношение, от първото. Фабио Виейра се включи добре, Нкетия – също. Атаката, обаче не бе ефективна. За 45 минути, Арсенал имаха 2 положения и дори те не представляваха голяма опасност за вратата на Ливърпул.
    Така подготовката на Арсенал в САЩ приключи с една победа, един равен и една загуба. За „артилеристите“ предстои пътуване обратно в Лондон и двубои с Байер Леверкузен и Лион, преди старта на сезона. Има вероятност в тях да видим и последните очаквани играчи – Рая, Рамсдейл, Сака и Райс, както и новото попълнение Калафиори. А кой знае може да има и още някой, може би от Реал (Сосиедад)...  
    The greatest English stadium and it is ours
    I have no idea how many of you Gooners out there who read my stuff have been to the Emirates. There is something like 1000 supporters in ASCB. I would say, judging by the amount I have seen, that quite a few have made the journey. I wonder how many have been to other stadiums in the UK? Probably not so many.

    Herbert Chapman likes looking at our magnificent stadium
    Today I want to praise the Emirates Stadium because it is unique. It is in the middle of a very busy part of London and close to the centre. Highbury was great, lively and yet impressive with its marble halls and the closeness of the pitch.  However, the Emirates has everything, a museum, a huge shop, an extensive box office, lots of stalls and bars selling all sorts outside and long bars inside to cater for the food and drink of 60,000 spectators. It is a big operation and you become an essential part of the match day experience, you help to create the atmosphere and help Arsenal to win.
    All of our history can be found there
    What is it like? There are many statues of our greats, and, as you cross the bridges to get into the main hub, nonstop photos of major figures, past and present. The history of the Arsenal is all round us, everywhere we go. If you go there with a knowledgeable Gooner, such as myself, you can learn what it is that makes Arsenal great just by asking questions about everything you see. In my opinion this is one area in which Arsenal are the best. We have the most tributes to the club on match days because we have a huge area around the stadium. I don’t believe any other club in England has such a panorama.

    The Henry statue - a great meeting place
    Another fantastic aspect is if you arrange to meet anyone, there are plenty of excellent meeting points. The statues are the obvious ones, take your choice of all the Arsenal legends commemorated there and take the opportunity for selfies as well. Have your picture taken with the master himself, Arsene Wenger, or Mr Arsenal Tony Adams, or our greatest, Thierry Henry.
    Mingling with the fans is the greatest experience
    Outside the ground, there is the Arsenal Supporters club bar which is not only a very useful meeting point but also essential if you are to become a diehard Gooner. It is full of memorabilia from down the days and you may even spot a former top player there.

    The smell of the burgers is integral to the match day experience
    I guess most of you that go there come by public transport. There is a huge choice from the Arsenal tube station to the Holloway Road, Highbury and Islington, and Finsbury Road stations where you join the streams of fans chanting and singing. You can never lose your way to the stadium – you just follow the fans. As you get closer there are more and more stalls appearing, selling everything from burgers to scarves, caps, and programmes. The aroma of the food frying lets you know you are home at the Arsenal. You won’t starve and you could end up with more colour on you than any rainbow. I love that walk up to the stadium. I feel more at home then than maybe anywhere.
    The magic letters get you in
    All you need to do then is find your turnstile entry letter and there are sixteen A, D, E, H, J, K, M, N & S. which get you into the four stands The North Bank, The Clock End, The West and East Stands. Then you must find your seat but there are plenty of helpful stewards for newbies. It’s all easy.

    Get in early and there are no queues
    You first see all the food and drink stalls as they circle the entire ground. There are big queues but they move along quickly enough. You cannot bring alcohol to your seats, though.
    You create the atmosphere
    The Emirates is good for viewing in general but watch out if you are on the lower pitchside seats as often people stand for the entire match which means you also have to do so. I have a problem from a badly broken ankle three years ago and I struggle to stand for long periods. I am not tall either so it can be difficult to see.  The higher stands are better for such practices as you have a better view of the entire pitch than when you are low where people stand in order to see better. I much prefer the higher stands.

    Pitchside can be tricky
    And the atmosphere? It just gets better every year. The addition of North London Forever to our repertoire means that excitement builds from when you hear the opening bars of Louis Dunford’s classic. The sound seems to rise up from the ground, through the stone, and you feel your heart lifting, you become an integral part of the stadium and the Arsenal. You are now Arsenal. You have a bearing on the outcome of the match. You are there to push your team on. You feel the symbiosis creeping into your body as you become one with the team, the crowd, and even the bricks and mortar of the stadium. You know you are home.
    More spaces = more success?
    There is talk of increasing the capacity to 75,000. The stadium is designed for many more as you can see where it dips. That can be built upon to make the capacity bigger, comparatively cheaply and quickly.  I doubt if it could be done in the close season but I still feel that it could be done maybe by reducing the capacity and just having building works where the stands are being made bigger. Maybe six months might be possible in that scenario. It would just be the seats and the bars and food stalls underneath them.

    Arsenal fans can be fickle
    Of course, a bigger ground means that success must be guaranteed. Arsenal fans quickly slope away once we start losing. Not so long ago it was a lot easier to get tickets when we were high midtable. Now we are near the top everyone wants them.
    Our two main heroes need to be recognised at every match
    One thing I would like to point out and that is that without David Dein and particularly Arsene Wenger, it would never have been built but neither seem to appear regularly. That needs to change and they both need to be there and applauded at every match. Without them there would be no Emirates stadium and probably few of the many trophies and achievements that made us a great team. We must never forget that.

    Dein and Wenger - they are the Emirates Stadium
    To end on a positive note, we have probably the best stadium in the country.  All around there is history, input from the fans (lots from ASCB), all kinds of everything in Arsenal accessories, fans from everywhere, some every week, some for the first time. All have that magical level of expectation that they are where they want to be, a part of the Arsenal, drinking in the sights and the smells, looking up, looking around, and being mesmerized by seeing their heroes outside and the real-life players battling for us on the pitch. We are home and we know it.
    Най-накрая италианският национален футболист и звезда от Евро`2024 Рикардо Калафиори положи подпис под 5 годишен контракт с Арсенал. Сделката някак се проточи в седмиците след първенството на „Стария континент“, а повечето привърженици на „топчиите“ нервно преглеждаха през този период новините в профилите на футболните трансферни „гурута“ в социалните мрежи с надежда да прочетат заветното Here we go. И ето, най накрая можем да използваме запазения израз на Фабрицио Романо по повод новото попълнение в Северен Лондон. Колко интересно нещо е футболната игра и живота генерално и докато в началото на юни болшинството от привържениците, особено тези следящи предимно Висшата лига и английския футбол едва ли бяха чували името на италианеца, а други си казваха „Карфиоли“ и кой е той, то в последните седмици името на това 22 годишно момче заема първите страници на спортните издания и новини. И това след едва 3 мача на европейското първенство, което не бе особено успешно за „Скуадра адзура“. Разбира се и след един чудесен сезон с екипа на хитовия в Серия А състав на ФК Болоня. Но, честно, колко от хората четящи този текст знаеха или имаха представа за Рикардо и неговите способности? Вероятно само някои футболни космополити, които следят всевъзможни турнири, шампионати и отбори. Признавам си, че и аз, като човек, който наблюдава обстойно футболната игра на всевъзможни нива, не бях срещал името на Калафиори. Пропуск, но пък сега пиша този материал и това отново показва колко любопитна и с колко извъртания е футболната игра.

    Считано от 29 юли Арсенал има в състава си ново попълнение, с което защитата на клуба придобива(надявам се)заплашителни за всеки противник размери. Кой е Рикардо и защо толкова се шуми около него? Роден е в Рим на 19 май 2002 г. и започва да тренира в школата на АС Рома, където и подписва своя първи професионален договор през 2018 г. Тогава жестока контузия в коляното едва не прекратява кариерата му, още преди дори да е стартирала. За радост младежът се възстановява и прави своя дебют на 1 август 2020 г. при победата на терена на Ювентус с 3:1, като Рикардо веднага прави впечатление освен с играта си в защита, но и с участие в офанзивните действия на „джалоросите“. Печели дузпа и дори отбелязва гол, който обаче за негово съжаление е отменен. Неговото първо попадение е срещу Йънг Бойс в Лига Европа. След кратък период под наем в Дженоа, следва постоянен трансфер в швейцарския Базел, където именно през сезон 2022/23 Калафиори изиграва 22 мача в швейцарската суперлига и с впечатлението което създава, си осигурява завръщане в Серия А в състава на ФК Болоня. Тук под ръководството на Тиаго Мота, Рикардо разцъфтява на своята нова позиция на централен бранител. Разцъфтява заедно с целия тим на „червено-сините“, които пишат история и се класират за Шампионската лига, нещо непостигано от тях от далечната 1964-65 г. За да бъдем коректни първо на позицията на централен бранител го пуска Хайко Фогел в Базел, а Мота доразвива тези качества в Рикардо. Отново в мач с Ювентус той записва своя дебютен гол в лигата, при това говорим за цели две попадения при зрелищното 3:3 със „Старата госпожа“. За съжаление на Рикардо и на неговите съотборници след неговата смяна Ювентус вкарва 3 гола и спечелва точка, но с това не може да открадне шоуто на новия герой на Серия А. През този великолепен сезон за своя отбор, в който Болоня записва 15 сухи мрежи и третата най-добра отбрана след тези на Интер и Ювентус, Калафиори се налага като един от най-добрите футболисти в италианското първенство, а с това си спечелва и повиквателна за „Скуадра Адзура“ за предстоящото Европейско първенство. И то какво първенство за Калафиори, който впечатлява с участието си на терена както в защитен, така и в офанзивен план и въпреки автогола срещу Испания, със своето представяне е един от малкото ярки тонове в иначе безцветното представяне на вече бившите европейски първенци. Рикардо Калафиори действително се катапултира в орбитата на едни от най-качествените и обещаващи защитници в настоящия момент, като ролята на бившият му наставник във ФК Болоня Тиаго Мота е фундаментална. Използвайки неговите силни качества и отличен ляв крак, двукратният победил в Шампионската лига го преквалифицира от ляв защитник или опериращ по целия ляв фронт на игралното поле в централен такъв. Отличната визия за играта и способността да организира атаките на своя отбор с пасове от дълбочина или пък преходи през целия терен са част от достойнствата на Калафиори, а освен това силната му игра във въздуха и включването в противниковите наказателни полета ще създава проблеми на солидните и твърди отбрани на Острова. Въпреки високия му ръст от 188 сантиметра се отличава с много добра техника и контрол върху топката и това му дава възможности да играе във формация с двама или трима централни бранители, докато на оригиналната му позиция като краен бранител е особено полезен с пробивите по крилото и центрирания от тъч линията към своите съотборници в съчетание с бързото връщане в дефанзивен план, когато топката е загубена. Предстои да разберем на каква позиция ще бъде използван, но знаейки тактическия ум и мотивационен гений на Микел Артета можем да очакваме изненади с италиански привкус. Лично мое мнение, особено след като изгледах и видеа с акценти от играта му е, че в негово лице Артета ще опита да циментира позицията на левия защитник, която остава някак невралгична и с доста ротации в годините на  управлението му. Предстои да видим, но индикациите определено са обещаващи и дават достатъчно вариации за игровия облик на Арсенал в дефанзивен пран. Калафиори заяви при представянето си като футболист на Арсенал, че това е мечта за него, която има още от 12-13 годишна възраст, защото е следял Висшата лига и звездите, които играят в нея. Смята, че това е правилното място за него, защото проекта на Артета и Еду е обещаващ и насочен към постигане на значими резултати и успехи в годините напред и това именно го мотивира да избере „гордостта на Лондон“. Разбира се, Жоржиньо също му е повлиял, въпреки краткото им познанство от националния отбор на Италия, а факта че негови близки са хора като Даниеле Де Роси и Франческо Тоти показва от какво качество е младежът и с какво доверие се ползва сред най-големите в италианския футбол. Доверие, което му дава и всеки един привърженик на Артилерията по света.

    Идването на футболист от Апенините и то високопрофилен такъв ме накара да се поразровя из хрониките на игралите за Арсенал футболисти и да Ви представя с няколко думи и другите италианци, носили прочутата червено-бяла фланелка. В цялата история на чуждестранния футболен легион на „топчиите“, италианците са  едва четирима. Ако се напънете може и да се сетите за имената им, но съм почти убеден че това ще предизвика не малка доза размисъл към миналото. Не защото не са били добри футболисти, но вероятно не са се оказали на правилното място(защото Арсенал е винаги правилно място) в правилното време. И така нека Ви представя тези имена:
    Артуро Луполи през 2004 година, когато е на 17 години идва от Парма, където е вкарал забележителните 45 гола в 22 мача за тяхната формация до 17 години. Дебютира за Купата на Лигата, а второто му участие е също в този турнир, като бележи и 2 гола за победата с 3:1 срещу Евертън. Кариерата му в Северен Лондон не потръгва и впоследствие играе в Дарби Каунти, Фиорентина, Норич Сити, Шефилд Юнайтед, като се превръща в истински футболен номад с цели 18 клуба, на които е защитавал цветовете.

    Вито Маноне е футболист на Арсенал от 2005 до 2013 г. и е най-дълго служилия италианец за „артилеристите“. Въпреки това записва едва 23 мача на врата. Идва от Аталанта на 17 години и дебютира през 2009 година, а за периода си в клуба е бил 3 пъти под наем: един път в Барнзли и на два пъти в Хъл Сити. За кратко става титулярен избор, но в крайна сметка напуска в посока Съндърланд. Маноне все още играе, като е част от отбора на Лил.

    Емилиано Вивиано. Помните ли го? Има 6 мача за Италия и дойде в Арсенал през 2013 година под наем от Палермо с опция за закупуване. За този един сезон не записва нито минута на вратата на отбора. Вивиано говори ласкаво за Арсенал, въпреки че не играл никога за отбора, но определя периода си като много добър опит. Тогава е свършил наема му във Фиорентина и е трябвало да се върне в изпадналия Палермо, но избира Арсенал, а освен тези отбори натрупва солидна кариера, участва на Олимпийските игри в Пекин, а в момента защитава врата на Асколи.

    Жоржиньо. За него се знае всичко, бе приет с известен скептицизъм, свързан с миналото му като футболист на Челси, но за времето в Излингтън се превърна във важна единица и обърна мнението на привържениците с играта си. Спечелил какво ли не в кариерата си, натрупал солиден стаж като национален състезател на Италия той може да бъде само от полза за клуба и адаптацията на своя сънародник в Англия. През новата кампания вероятно ще има по лимитирано участие предвид възрастта му, но мотивацията, спокойствието и въздействието върху отбора и съперниците е без никакво съмнение много важно за Арсенал.

    С голямо съжаление се сещам и за Николо Гали. Син на легендарният вратар Джовани Гали, той идва в Северен Лондон когато е на 16 години и печели младежката Купа на Асоциацията през 2000 г. Връща се в Италия да завърши своето образование и загива при трагичен пътен инцидент с мотопед, когато е все още на 17 години през февруари 2001 г. Тук отново виждаме връзката на Арсенал с ФК Болоня, защото той е бил под наем в отбора от стадион „Ренато Дал`Ара“, а впоследствие с Такехиро Томиасу и сега Рикардо Калафиори нещата стават съвсем сериозни по оста Лондон - Емилия-Романя. За него Арсен Венгер и Лиъм Брейди говорят със суперлативи, а „Професорът“ казва, че е имал огромен талант и е щял да бъде бъдещ капитан на Арсенал и Италия със своята класа, зрялост и интелект, които е показвал от най-ранна възраст. Но, не би….

    В заключение се надявам, както и цялото семейство привърженици на Арсенал, че Рикардо Калафиори ще влезе в обувките на Жоржиньо и ще спечели много трофеи на Острова с прочутата „червено-бяла“ фланелка. Пожеланията са да развие типичните италиански дефанзивни умения и достигне до класата на онази великолепна формация в защитата на Арсенал начело с Тони Адамс!

    BENVENUTO, RICCARDO!
    Арсенал победи с 2:1 Манчестър Юнайтед в контрола, изиграна на СоФай Стейдиъм в Лос Анджелис. Хойлунд даде преднина на „червените дяволи“, в 10-та минута, а Габриел Жезус изравни в 26-та. В 80-та, влезлият като резерва Мартинели отбеляза победното попадение.
    За разлика от двубоя с Борнемут, този път Артета заложи на опитна единайсеторка.
    Карл Хайн запази мястото си в състава. В защита стартираха Бенджамин Уайт, Юриен Тимбер, Айзък Хевън и Олександър Зинченко. В халфовата линия Жоржиньо, Йодегор и Нванери бяха избора на испанеца, а в нападение триото бе Нелсън, Жезус и Тросард.

    Стартовата единайсеторка на Арсенал
    Още в първите минути двата отбора показаха, че това ще е повече от контрола. Влизанията бяха по-твърди, скоростта бе висока. И двата отбора имаха по един много добър шанс в първите 5 минути, но не успяха да реализират.
    В 10-та минута Манчестър Юнайтед поведе. Дълъг пас от Рашфорд към Хойлунд доведе до овладяване на датчанина. Той умело навлезе в наказателното поле, пребори физически Хевън и вкара топката между краката на Хайн.
    След гола, новата 9-ка на Юнайтед имаше още един шанс да вкара, но топката премина над гредата, а малко след това бе заменен поради контузия.
    Арсенал не намираше решение на пресата, която предоставиха „червените дяволи“. Топките трудно достигаха до нападателната тройка.
    В 20-та минута Йодегор стресна Артета. При едно единоборство с Каземиро, капиптанът на „артилеристите“ падна лошо на едната си ръка и от повторенията се виждаше сериозна контузия. За щастие, обаче, всичко се размина и той продължи.
    В 25-та минута Габриел Жезус се измъкна от Магуайър в наказателното поле, но вместо да стреля реши да подава и топката бе избита.
    Минута по-късно Арсенал изравни. Атака по лявото крило доведе до няколко комбинации между Тросард и Зинченко. В един момент топката попадна в краката на Нванери, който даде изключителен пас към Жезус и той отбеляза на празна врата.

    Голът на Жезус
    След гола, Арсенал овладя мача и на своя страна създаде няколко опасни атаки, но нямаше шанс пред вратата на Онана. В тези минути се видя, че „атилеристите“ губят физическите единоборства отляво, където бяха Зинченко, Нванери и Тросард. Може би не е изненада, че именно в тази зона, Артета иска да подсили състава си с играчи като Калафиори и евентуално Микел Мерино.
    От тактическа гледна се видя, че тримата нападатели си сменяха местата помежду на няколко пъти и всеки един от тях прекара минути на всички позиции. Двете „осмици“, от своя страна – Йодегор и Нванери, можеше често да бъдат видяни да са близо един до друг и да комбинират помежду си вдясно или вляво.
    В последните 5 минути на полувремто Юнайтед се съвзе малко и успя да постави под напрежение защитата на Арсенал, но без да застраши Хайн.
    На полувремето, Артета направи две смени. Кивиор и Улад-М‘Ханд, замениха Хевън и Нванери.
    В първите минути двата отбора задържаха топката в центъра, без реална опасност за вратарите. Тросард на няколко пъти бе хванат в засада.
    В 57-та минута, Арсенал създадоха най-опасната си атака. Комбинация между Йодегор, Нелсън и Тросард отдясно в противниковото наказателно поле, доведе до опасен удар на белгиеца, но ударът бе ефектно спасен от Онана.
    В 62-та минута, Артета направи нови 5 смени. Габриел, Партей, Фабио Виейра, Люис-Скели и Джош Николс замениха Тимбер, Жоржиньо, Тросард, Зинчнко и Уайт.
    След смените двата отбора създадоха няколко опасни атаки, достигнаха до наказателното поле, но завършващата фаза на положенията беше далеч от добра.
    В 70-та минута Хавертц, Мартинели и Нкетия, замениха Жезус, Нелсън и Йодегор
    Така съставът придоби следния вид:

    Съставът на Арсенал след 70-та минута
     
    В 73-тата минута Мартинели нахлу в наказателното поле и центрира, но топката бе избита в последния момент от главата на Хавертц, в корнер.
    В 80-та минута Арсенал отбеляза второ попадение. Атака започната именно от бразилеца, от собствената половина, достигна отново до него. Останал един на един, той преодоля безпроблемно защитника на Юнайтед и с удар по земята матира Онана.
    Юнайтед създаде няколко опасни атаки като в една от тях Ериксен опита да вкара директно от корнер, но Хайн изби в последния момент.
    До края на двубоя, двата отбора създадоха няколко опасни атаки, Юнайтед се опита да натисне, в стремеж да изравни, но резултата остана 2:1.
    Както и срещу Борнемут, независимо от резултата, двата отбора изпълниха дузпи. При тях Арсенал загуби с 3:4. Ето и изпълненията:
    Виейра – отбелязва
    Мактомини – отбелязва
    Хавертц – пропуска
    Еванс - отбелязва
    Кивиор – пропуска
    Уитли – пропуска
    Мартинели – отбелязва
    Ериксен – отбелязва
    Габриел – отбелязва
    Санчо – отбелязва
    Като цяло добра контрола за Арсенал. Второто полувреме, обаче те трябваше да бъдат много по-убедителни. Манчестър Юнайтед промени целия си отбор на полувремето и повечето бяха юноши. Липсваше агресията в атака. Имаше идея в нападенията, но когато играчите достигаха до финалната третина нещо се объркваше.
    Нов отличен мач на Нванери. От контролите това лято се вижда, че Артета възнамерява да използва тийнейджъра на позицията на „осмицата“ вляво и вдясно. Младият англичанин показа визия, скорост и креативност в отиграванията.
    Габриел Жезус показа, че почивката му се е отразила добре и контузията е отшумяла. Бразилецът играеше по целия терен и се възползва от малкото му създадени положения.
    Много добър мач за Хевън. Централният защитник притежава качества, но физиката му е далеч от неоходимото. Трябва му още година при младежите да натрупа опит и маса и евентуален наем догодина е логичното развитие.
    Габриел Мартинели също се включи много добре. С играта си загатна за онзи Мартинели, който всички знаем че може да бъде. Предвид лошата игра на Тросард (поне в този мач), бразилецът има всички шансове да започне отляво на нападението.
    Йодегор, Уайт, Жоржиньо бяха на обичайното си високо ниво, както и Нелсън. 24-ката на Арсенал е един от най-постоянните играчи на това турне, но трансфера за него изглежда неизбежен.
    След този мач, Арсенал лети за Филаделфия, където на 1 август ще премери сили с Ливърпул.
    Арсенал започна с победа старта на предсезонната си подготовка в САЩ. „Артилеристите“ се наложиха над Борнемут след дузпи (5:4), след като завършиха 1:1 в редовното време.
    Микел Артета стартира с доста нестандартна единайсеторка. На вратата той започна с Карл Хайн. В защита заложи на Бенджамин Уайт-Юриен Тимбер-Айзък Хевън и Майлс Люис Скели. В халфовата линия започнаха Томас Партей, Итън Нванери и Сала-Един Улад-М‘Ханд. В нападение видяхме тройката Фабио Виейра, Еди Нкетия, който изведе Арсенал с капитанската лента и Рийс Нелсън.

    Стартовият състав на Арсенал
    Борнемут започна с доста по-опитен състав и в първите минути това си пролича. „Черешките“ владееха топката, но без реална опасност за Хайн.
    Постепенно Арсенал взеха инициативата и започнаха да владеят топката. В тези моменти си пролича таланта на Итън Нванери, който зае мястото на Мартин Йодегор на позицията на дясна „осмица“.
    В 17-та минута падна и първия гол в мача. След атака през центъра, топката достигна до Рийс Нелсън отляво на атаката. Той нахлу в наказателното поле и от аутлинията центрира към далечната греда. Там тя попадна на крака на Фабио Виейра, който от воле я вкара в обратния ъгъл на Нето.
    Това даде самочувствие на „артилеристите“ и те продължиха да владеят топката.
    В тези минути направи впечатление, че доминацията, която по принцип присъства в играта на Арсенал, липсваше. Може би се дължи на ранната част от подготовката, а може и да е тактически подход на Артета.
    В 31-та минута добра комбинация изведе Соланке на стрелкова позиция на около 12 метра от Хайн, но ударът му срещна напречната греда.
    В следващите минути играта беше предимно в центъра като двата отбора си поделяха владението на топката.
    В 40-та много добра атака на Арсенал започната от Тимбер, който от собствената си половина достигна до наказателното поле, доведе до пас към Нкетия, но ударът на нападателя попадна в ръцете на Нето.
    Така първото полувреме завърши с владение на топката 54%-46% в полза на Арсенал. „Артилеристите“ отправиха 5 удара, от които два точни.
    Второто полувреме започна с една смяна - Мартин Йодегор се появи на мястото на Улад-М‘Ханд.
    В началото, Борнемут пое инициативата и създаде няколко опасни атаки, но ударите попаднаха в ръцете на Хайн.
    Арсенал, от своя страна, изпълни няколко корнера, но без да отправи удар към вратата на Борнемут.
    В 56-та минута Борнемут създаде опасност отдясно на тяхното нападение, но ударът на Уатара попадна в ръцете на Хайн.
    В тези минути двата отбора отново владееха топката в центъра, както и през първото полувреме, но нямаха много възможности за отбелязване на попадение. Борнемут, обаче, бяха по-активния отбор.
    Майлс Люис-Скели се поизмори в тези минути и нападението на „черешките“ преминаваше предимно в неговата зона.
    В 61-та минута Арсенал направи множество промени.
    В двубоя влязоха Жоржиньо, Зинченко, Габриел Жезус, Кивиор, Карим Рекик, Саго Джуниър и Тросард на мястото на Люис-Скели, Тимбер, Нкетия, Партей, Хевън, Виейра и Нелсън. Така състава придоби следния вид:

    Арсенал след смените
    В 67-та минута Борнемут изпусна най-чистото си положение. Добра комбинация на „черешките“ и подхлъзване на Рекик доведе до ситуация 1:1 срещу Хайн, но естонецът спаси блестящо с крака отправения му удар.
    В 70-та минута Йодегор отправи опасен удар от пряк свободен удар,  който доведе до избиване на топката от Нето в корнер.
    В 72-та минута Борнемут изравни резултата. Грешка при изнасянето на топката от Рекик в центъра, доведе до опасна контра, при която Семеньо овладя, нахлу в наказателното поле и стреля. Топката рикошира в крака на Кивиор и прехвърли нелепо Хайн.
    Това като че ли стресна „артилеристите“ и те създадоха известна суматоха пред наказателното поле на Борнемут, но без успех за попадение.
    В 78-та минута Джош Николс замени Уайт.
    В 82-та минута отлична коминция между Йодегор и Тросард (идентична на тази срещу Порто и в същата зона) изведе белгиеца на стрелкова позиция, но ударът му бе спасен с крака от Нето.
    В 84-та минута Гоуър замени Нванери.
    След гола, Арсенал определено бяха по-активния тим и всякак се опитваха да отбележат второ попадение. Йодегор бе много активен, Габриел Жезус и Тросард също допринесоха за свежестта в атака.
    До края на двубоя, двата отбора така и не успяха да отбележат второ попадение и мача завърши 1:1 в редовното време.
    Като цяло добра контрола за „артилеристите‘. Пролича си, че Борнемут са малко по-напред в подготовката си, но трябва да се отбележи, че те разполагат с целия си състав и в този двубой излязоха с почти всичките си титуляри. Младите „артилеристи“ се справиха на ниво. Нванери беше много добър на позицията на Йодегор, Люис-Скели изигра добро първо полувреме, но качествата му се доближават много до тези на Зинченко – добър в изграждането на атаките и противоречив в защита.
    Томас Партей, Еди Нкетия и най-вече Йодегор и Рийс Нелсън изглеждат във форма. Липсата на допълнителен турнир и повечето почивка определено им се е отразила добре.
    Много добър мач на Карл Хайн. Бе уверен под рамката, спаси едно-две чисти положения, игра добре с крака.
    И така подготовката на Арсенал в САЩ продължава. Следващият двубой е срещу Манчестър Юнайтед на 28 юли в Лос Анджелис.

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...