Jump to content
  • The Irish have declined

     Once upon a time the Irish were supreme at Arsenal
    It is sad to say but the Irish influence at Arsenal has been greatly reduced. Many fans come over every week but nowadays we don’t get to see Irishmen in Arsenal colours on the pitch. Women, yes, men, no. Anyway I have  decided this week to choose my top 11 Irishmen and compare them to what seems to be our first 11 now. We once had 7 Irishmen on the pitch, Pat Jennings, Sammy Nelson, Pat Rice, David O’Leary, John Devine, Frank Stapleton and the incomparable Liam Brady. Now only Kieran Tierney has an Irish background although we do have a few coming through in the youths.

    7 Long haired Irishmen
    Anyway let’s see what we have. Pat Jennings in goal for sure. I can only think of Graham Stack as a real challenger and he never made it. For me, at the moment, I would put him ahead of Aaron Ramsdale but I hope that can be reversed as that would make Ramsdale a truly great goalkeeper.
    So, Pat Jennings in goal.
    Pat Rice Right back. Only John Devine springs to mind as a challenger and he was a superb prospect but injury meant he never quite made it. Up against Tomiyasu or maybe even Soares. Pat Rice had such a long and distinguished career for Arsenal that I have to give it to him but I feel Tomiyasu could well become an Arsenal legend. If he can overtake Pat Rice he will be some player for us.
    But Pat Rice, for now, right back.
    Sammy Nelson Left back. Again it is hard to think of a challenger. So he is against Kieran Tierney of the modern side. Tierney looks real class and truly the only worry is his injury record. I am still going to give him a shade over Nelson as I feel he will go on to be an Arsenal icon.

    Tierney: I believe he has great potential for us
    Kieran Tierney, left back by giving him credit for an Arsenal future.
    David O’Leary- centre back. Our most appearances ever and an elegant defender who could tackle any position at the back. Often used as a sweeper by George Graham, you don’t get to have the most appearances for Arsenal without being a great. Against Ben White, well he is too young and still finding his way so it has to be O’Leary.

    O'Leary: Our most appearances and a great partner for many centrehalves
    David O’Leary centre back
    Terry Neill at centre back. Up against Gabriel. Neill was a superb defender for Arsenal with over 300 appearances and played at the highest level for Northern Ireland. Gabriel is too new for us to truly give him the nod here but he could and I hope does, become the obvious choice for this position. I feel he could become the number one choice for a world 11 if he progresses.
    Terry Neill centre back
    We struggle in midfield with Steve Morrow and John Devine as options but both were also defenders and never managed to truly become regulars so that makes it easy.

    An easy decision
    Partey and Xhaka as central midfielders.
    Liam Brady left midfield. Here it is easy. Revered as one of the best players ever to play for Arsenal, it is hard to not choose him over such young players. But if say Odegaard  goes on to overtake him he will truly be an astonishing player for us. That would be great.
    Liam Brady left midfield.

    These 2 will be the hardest to knock out
    Eddie McGoldrick Right midfield. He was a good player but never quite made so I can’t put him in front of Emile Smith Rowe.
    Emile Smith Rowe, right midfield.
    Frank Stapleton and Niall Quinn, strikers. At the moment we don’t seem to have a centreforward so I think I am going to give it to these two. Both won trophies, caused much trouble for opposing defences and had long careers. Lacazette is doing his best but not quite getting there and Martinelli could well be, like his compatriot Gabriel, a very easy choice in this competition, as he may well become a strong pick for a world 11. At this moment, it is hard to give him the pick.
    Stapleton and Quinn strikers
    So there we have it, Jennings, Rice, Tierney, O’Leary, Neill, Xhaka, Partey, Brady, Smith Rowe, Stapleton and Quinn. What would Arteta say if given this choice assuming the Irish were at their peak? The thing is with the potential this young team have they could knock out even the best of the Irish. If they could strip out even Brady we will have a team of worldbeaters.  I have great hope for these young guns.
     
    Where can we finish update?
    Never try to be a psychic, football makes a fool of you. Palace 3 Arsenal 0 was not something I could have written down. It changes things for sure but not if we take it on the chin, and win our next 2. We have some scope for losing matches but not much. Spurs now have some momentum and have truly emerged as our closest challengers. But we cannot rely on Spurs to be Spursy, we must start winning again. Tierney and Partey, if out for a long time, is a big big problem. Elneny and Lokonga are not the class to replace Partey and Holding or Mari seem to be possible for Tierney as Tavares seems to lack confidence. But neither will bring what Tierney brings. I think we need both back quickly or the season could unravel. I retain hope. The others will drop points too. C’mon the Arse!
     
     
     
     

    Арсенал се върна в реалността след като отстъпи с 0:3 при визитата си на Кристал Палас. Гостите от Излингтън бяха категорично натиграни и отстъпиха заслужено. По този начин, „Топчийте“ се смъкнаха на петото място във временното класиране и по всичко личи, че борбата за топ 4 няма да е толкова лесна, колкото на някой хора им се иска. За статистиката, точни за „Орлите“ бяха Матета (14 мин), Аю (24 мин) и Заха от дузпа (74 мин).
     
     
     
     
    Стартов състав на Арсенал:

    Смени: Мартинели на мястото на Тавареш (46 мин); Нкетиа на мястото на Седрик (66 мин); Самби Локонга на мястото на Партей (75 мин).
    Евентуални Контузии: Томас Партей
    Репортаж:
    https://www.arsenal.com/watch-premier-league-highlights-full-crystal-palace
    Пресконференция на Микел Артета: „Преди всичко искам да поздравя Кристал Палас и да им честитя победата. Играха по-добре от нас и заслужено победиха. Не съм доволен от първото полувреме, но няма да хленчим и да се превъзнасяме. Сега важното е да отговорим. Годините н състава нямат значение, това е същият отбор, който нямаше побеждаваше дълго време и влезна в топ 4. Просто днес не ни се получи.
    Притеснително е състоянието на Томас. Изпитва болки на същото място, където беше контузен. Ще мине скенер и тестове и тогава ще знаем повече.“, завърши испанецът.

    Солена хапка по пътя за топ 4, но пък беше ясно, че няма да бъде толкова лесно и гладко, колкото изглежда. Следват 9 оставащи двубоя и ние стискаме палци да вземем максимален брой точко от тях.


    Арсенал гостува на Кристъл Палас в мач от 31 кръг на Висшата лига. След изиграването на двубоите през уикенда, в момента хората на Микел Артета заемат 5 позиция във временното класиране с актив от 54 точки (от 28 изиграни мача). Победа довечера не само би върнала ''артилеристите'' в Топ 4, но и чрез нея те ще се доближат на само 2 точки зад Челси. Палас от своя страна се намират на 12 място с 34 токчи. В предходния двубой, в който Арсенал и Кристъл Палас се срещнаха, резултатът бе 2:2. Тогава на Емиратс, ''топчиите'' се добраха до равенството в продължението на срещата, когато Александър Лаказет изравни, за да донесе точката. Днес Патрик Виейра ще се изправи отново срещу Арсенал на Микел Артета, а интересното е това, че съвсем наскоро наставникът на ''орлите'' бе включен в ''Залата на славата'' на Висшата лига. Патрик Виейра се справя доста успешно към този момент с отбора на Кристъл Палас, като неговите момчета дори се класираха за 1/2-финалите на ФА Къп. Още подробности преди лондонското дерби в следващите редове. 

    Кога: Днес, 4 април, 22:00 часа. 

    Стадион: Селхърст Парк, Лондон.

    Телевизия: Диема Спорт 2.

    Рефер на двубоя: Пол Тиърни.

    Новините в Арсенал: Под въпрос със своето участие са Такехиро Томиясу и Аарън Рамсдейл. Японеца не е играл за Лондончани от началото на януари насам. На провелата се пресконференция преди срещата Микел Артета сподели, че той е получил повтаряща се травма, но на другия прасец. Артета допълни, че треньорският екип прави всичко по силите си, за да може Томиясу съвсем скоро да се върне към формата, която той показваше в участията си до месец януари. Колкото до Аарън Рамсдейл, през уикенда той все пак е тренирал наравно със своите съотборници. Младият страж е получил контузия още по времето на срещата с Ливърпул, но тогава той все пак доигра мача. Именно поради тази причина Бернд Лено зае мястото му под рамките на вратата в гостуването на Астън Вила, което бе спечелено с 1:0. Имаше съмнения и около Букайо Сака, който по време на паузата беше заразен с Ковид-19. Той обаче също е тренирал на пълни обороти и бе потвърдено това, че вече се чувства отлично. И като стана въпрос за Букайо Сака, според спекулациите, от Арсенал ще му бъде предложен нов договор. Букайо е неизменна част от титулярния състав на ''артилеристите'' и несъмнено е една от най-важните фигури през тази кампания. Говори се, че новият договор ще го обвърже с клуба за 4 години, а заплатата му ще бъде четворно увеличена. Всички останали състезатели в отбора са на линия за довечера, а освен това се очаква Марсело Флорес да попадне в групата за двубоя. Мексиканеца е част от отбора на Арсенал до 18-годишна възраст и играе като атакуващ полузащитник. Дали пък не е настанало време да станем свидетели на изгряването на още една млада звезда в червено и бяло?!
    Въпреки че през изминалата седмица нямаше мачове от Висшата лига, в Арсенал се случиха две важни неща за отбелязване. Микел Артета спечели отличието за ''Мениджър на месеца във Вл'', което се оказа и 2-ро негово такова през настоящата кампания. Другото нещо за отбелязване е това, че Арсенал победи Брентфорд (2-ят им състав) с 4:1 в приятелски двубой. Срещата се изигра пред закрити врати на Лондон Колни, а попаденията на сметката на ''артилеристите'' бяха отбелязани от Александър Лаказет (хеттрик) и Роб Холдинг.
    Важно е да споделим и това, че през новата кампания клубовете във Висшата лига ще могат да разчитат на 5 смени по време на двубой, а летният трансферен прозорец ще отвори на 10 юни и ще затвори на 1 септември в 11:00 часа наобяд (българско време).
    Завършваме новините преди двубоя със спекулациите около новите екипи на Адидас за сезон 2022/23.



    Думите на Микел Артета преди мача: ''За нас е от изключително значение да бъдем сплотени и единни. Стараем се да създадем сигурна основа, върху която да надграждаме. Нашите привърженици също са от изключително значение. Те са неразделна част от нас, както и ние от тях. Искаме да ги радваме все повече и повече. В интерес на истината, паузата за националите отбори ни се отрази сравнително добре. На мен и на моите момчета. Знаете, че бях рожденик и по този повод имах възможността да прекарам известно време със семейството и прителите ми. Сега отново сме на прага на двубой от първенството и трябва да бъдем фокусирани. Върху това, което ни очаква до края на кампанията и върху представянето ни. Предстои ни труден мач. Кристъл Палас се представят страхотно напоследък, а работата, която Патрик Виейра върши начело е просто страхотна. Той е огромна личност с огромни постижения. Съвсем нормално е той да бъде част от ''Залата на славата''. Патрик го заслужава, защото той бе един от футболистите, които промениха Висшата лига завинаги.''



    Игра с прогнози във форума на ASCB: 


     

    „Помни кой си, какво си и кого представляваш!“
    Крилата фраза, изречена от една от най-обичаните фигури, свързани с Арсенал. Фраза, която всеки може да приложи към своя живот, фамилни традиции, наследство и ценности, които изповядва. Фраза, изречена от една от най-трагичните фигури в историята на лондонския клуб и избродирала със златни букви името си в аналите на футбола на Острова. Днес стават 20 години от смъртта на един истински кавалер както с топката на терена, така и извън него. Олицетворение на класа, стил и възпитание. Джентълмен, който бе като британски лъв на терена с бразилска филигранна техника. И не случайно е наричан "Бразилецът от Люишъм". Той завоюва 2 титли на старата Първа дивизия, спечели 14 повиквателни за Англия, в които „трите лъва“ нямат загуба, но не можа да спечели битката с рака. Не я спечелва, но спечели любовта и сърцата на всички истински привърженици на "Великата игра" независимо от цвят, пол или клубно пристрастие.
     
     
     Истинските хора не умират!
    Велика фигура, която и до днес е обичана от феновете на Лийдс Юнайтед, Челси, Манчестър Сити, Хъл Сити и Норич Сити, чиито цветове е защитавал с чест и гордост. А пък фенове на Арсенал го обожават, защото той показа какво е да бъдеш отдаден на това което обичаш и на хората които те обичат. Забележителен е начинът, по който Роки приема случващото се дни преди края. Обажда се на своята майка Линда и на нейното притеснение за начина, по който говори той спокойно и отговаря, че му трябва малко почивка и след като поспи всичко ще бъде наред. Каква ирония, след като заспива завинаги, той се превръща в легенда, която кара дори привържениците на противниковите отбори да замълчат в знак на уважение към ценностите, обаянието и харизмата, които този човек е излъчвал. Големи са притесненията часове след неговата кончина, когато на „Хайбъри“ трябва да се срещнат Арсенал и Спърс от провокативно поведение по време на минутата мълчание в негова памет. Арбитърът Пол Дъркин е бил предупреден да прекъсне мача, ако има вулгарно поведение от гостуващите привърженици. Но не би. Това е един от мачовете, когато всички запазват уважение към един тих, възпитан и галантен човек от една отминала епоха, който по онова време вече изчезва като модел футболист и личност, когато все повече егоизма властва в играта.

    С Шампионската купа за сезон 1991 година! 
    В книгата си за него Джeймс Лейтън казва, че усмивката, добротата и човещината, прибавени към неговата футболна класа го правят незабравим и днес, а Кен Бейтс, който го привлича в Челси, смята, че би бил истинска телевизионна звезда, като футболен анализатор. В годините, когато се наложи като стил минутите за почит да бъдат с ръкопляскания, за да се избегне евентуално освиркване, реакцията на феновете на Тотнъм в оня мач, показва каква личност е бил Дейвид Рокасъл. Иън Райт говори през сълзи за своя приятел и съотборник, с кого са израснали в един район на Голям Лондон. Райти смята за любим мач своя дебют за Арсенал, когато вкарва 3 гола на Саутхямптън, а Роки добавя още един гол, но по-важното, което казва, че най-голямата негова привилегия в играта не са титлите и купите или пък мачовете за Англия, а това че е бил съотборник с Дейвид Рокасъл.

    Приятели на и извън терена. Завинаги!
    Иън Райт споделя в своята автобиография "Футболът, моят живот!" /която от фен клуба "Арсенал България" издадохме в началото на 2021 година/, че  новината за смъртта на Роки на 31-ви март, 2001 година направо го смазва. И въпреки че тя не идва като гръм от ясно небе е бил неутешим. Като малко дете, което се съдира от плач и нищо не е способно да го успокои. Дни наред не е можел да излезе от това състояние, като е понесъл загубата толкова тежко, че и до ден-днешен не желае да си спомня за онзи ужасен период.
    Райти се връща в спомените си именно към онзи мач на стадион The Dell, за който споменах : "Любимата ми футболна снимка е от мача Саутхямптън-Арсенал през септември 1991 година – шампионатния ми дебют за "артилеристите". В кадъра аз лежа на тревата, разперил триумфално ръце, а Дейвид Рокасъл, току-що довкарал отбитата от вратаря след мой удар топка, тича към мен, за да отпразнуваме заедно попадението. След като Роки откри резултата, аз добавих хеттрик за победата ни с четири на нула в най-великите деветдесет минути от футболния ми живот".
    За Дейвид Рокасъл връзката с привържениците винаги е била в основата на неговото поведение извън терена. Той никога не отказва автографи и снимки, дори да са били сто души, като отделя еднакво време на всички със своята заразителна усмивка. И не го прави от жажда за внимание, а защото истински обича привържениците. Иън Райт си задава въпроси в своята книга, към които се включвам и аз: "Как ли би реагирал Роки на днешните фенове, много от които са ужасно невъзпитани, разглезени и нахални?".
    Мантрата на Дейвид винаги е била „Помни кой си, какъв си и кого представляваш!“. Тази фраза остава дълбоко гравирана в основите на ФК Алсенал Лондон и е като символ и отправна точка за поведението на много от привържениците на големия ""червено-бял" клуб в житейското им поведение. Роки казва следното на Райти: „Иън, всичко, което правим е за феновете. Винаги когато те спират, им отделяй по петнайсет-двайсет секунди от времето си, защото това е нещо, което те ще помнят цял живот!“ /всички ние помним как Иън Райт отдели внимание на българските "топчии" на Акропола в Атина или как споделя публикации от нашите instagram или Twitter профили в социалните мрежи/.
    И, именно поради тези причини ние всички помним Дейвид Роукясъл вече 20 години след неговата кончина. Лично аз и всички от ASCB се надяваме неговите житейски ценности и историите в автобиографията на Иън Райт да бъдат модел за поведение и подражание на всеки един привърженик на ФК Арсенал Лондон!
    Арсенал показва огромно уважение към своята непрежалима легенда, като титулната страница на програмата за мача срещу Ливърпул на 04 април 2021 година е посветена на Дейвид Рокасъл/това е заглавната снимка и на нашита статия посветена на Роки/.

    Пореден елемент на класа от страна на ФК Арсенал Лондон!
    R.I.P. to the football Legend from Arsenal Supporters Club Bulgaria!!!

    We didn't want to see this
     
    Barca Batterers and a tale of 2 red cards
    Sometimes in life you don’t want to write a column. This is one such. I have kept on avoiding this one as I have little good to say. The team from the Nou Camp destroyed us like we destroyed Tottenham. I know in advance that I will be lucky to find any metrics that will favour Arsenal. The good thing about this is that most of you reading will be familiar with these clashes. Our first game was in 1999 in the Champions league group stage. We had a great team, the famous back five was still strong, Overmars, Llungberg, Henry, Kanu, Bergkamp, Vieira and others graced our team. We were bloody good, in theory a match for anyone but at that point Europe was hard for us. They were good, Enrique, Figo, De Boer, Rivaldo, Kluivert and a guy called Guardiola who got clattered by Gilles Grimandi fairly late on to leave us down to 10 men.

    The first red card
    Enrique scored a scrappy one early on but they couldn’t score another. We were picking up yellow cards at an unbelievable rate, it was easier to say who didn’t get a card. They only got 2. But the red card seemed to wake us up, the ball was in their box immediately afterwards pinging around until Kanu got an awkward toe to it and it went in. 1-1 at the Nou Camp in our first match! Barcelona, we will send you home crying in London.
    A Wembley Hammering
    But no, we were the ones crying, 4-2 to Barca. It was an incredibly exciting match if you were not a Gooner. They were one nil up from a penalty when Tony Adams was clearly outside the box. Rivaldo slotted home and then Enrique scored straightaway to make it 2-0 after 15 minutes. There were lots of chances and a cert penalty not given to us. Towards the second half, Bergkamp scored to make it 2-1. We still had an opportunity. Wenger need to get them going for the second half. But they scored on 56 – 3-1. Then Cocu on 69 and we were beaten. A late goal from Overmars didn’t make a difference. They had shown us who the bosses were.
    And of course the next match was the most famous Arsenal one for most of you out there reading. The Champions League final 2006. The time I was most disappointed. Of course for me our greatest match was Liverpool 1989, and we won that and it was magic, incredible.
    Why Lehmann, why?
    But here was regret and frustration. I watched it in Murphys in Sofia and when Lehmann was sent off on 18 minutes I feared the worst. I have still not truly forgiven Lehmann for that. Sol Campbell scored on 37 and somehow we had a chance. We were playing like demons and even creating some chances. Barcelona didn’t really sparkle but on 76 Samuel Eto’o scored a well worked goal and truly I was worried. Then Belloti scored a bit of a scrappy one and I was sick. It is so hard being an Arsenal fan. We deserved to win, in my opinion, and would have if Lehmann had chosen not to foul. Barca deprived me of my greatest dream, the big cup, the biggest cup, the one I wanted.

    The second red card
    We got a chance of revenge in 2010 in the quarterfinals but they were ruthless 6-3 over 2 matches. The mighty Zlatan scoring 2 in the first at the Emirates for 2-2 and then some player called Lionel Messi scored 4 for 4-1 at the Nou Camp. Has anyone heard of him? Thierry Henry hid on the bench for them in the 2 matches.
    We win, or do we?
    We had them the next year in the round of 16. And we won the first match. We sent them home crying. David Villa scored early but 2 goals in the second half By Van Persie and Arshavin finished them off. Until the next match when Messi scored 2 and Xavi 1 to make it 3-1 after Busquets scored for us with an own goal. We couldn’t even have a real win against them.

    I don't know this guy
    Our last chance was in 2016. But Messi was on hand to annihilate everything for us again. Who is this guy? 2 goals and 2-0 at the Emirates. Arsene Wenger was starting to struggle by this stage and his time was nearly up. At the Nou Camp we scored through El Neny but Neymar, Suarez and, you guessed it, Messi demolished any dreams we may have had. Why oh why did I write about this team? Rivals? They are laughing at us. I am sure they call us Arsenal 3 free points.
    Trophies, you must be joking.
    I know what you are saying now, Gus, what about trophies? Surely we can match them for that? Readers, what can I say? They have so many more trophies than we have that I have got dizzy trying to count them. The FA Cup – our trophy? They have 31 Copa Del Reys! 5 Champions League! 26 La Liga! Forget about it, every trophy I try they obliterate us. Don’t look, you will get depressed.

    This boy was a bit useful
    Star players? They had Maradona, for Christ’s sake. Cruyff, Stoichkov, Neymar, Xavi, Iniesta, Ronaldinho, Eto’o, Ibrahimovic, Lineker, they even had Thierry Henry, Overmars, Petitt and now even Aubameyang. I have missed out so many I could stay here all day. I am writing this part without consulting any sources and I can think of so many players it is unbelievable. And that is without mentioning that guy who scored all the goals against us. They have at least 3 players in that list who are contenders for greatest player of all time. I truly don’t think we have one.

    Yes, hide your face, Thierry
    There’s always next year
    So, all I can do is apologise, dear readers. I know you don’t want to read about Arsenal the losers. Barcelona the big bullies who send us home crying to our mammies saying the big boys hurt us. I just have to dream that Arteta can do it. Next year we take on Barca and Bayern and we dump the 2 of them in the bin. Please, Mikel, is that too much to ask?

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...