Jump to content
  • Нов епизод от шоуто “Плюс”! С Мартин Миндов и Даниел Джалев си говорим за траекторията на Арсенал след първите три мача, които не дадоха най - добрия възможен старт на сезона. Обсъждаме още предстоящия месец декември, класирането, Арсен Венгер и още много неща. Понеже епизодът обхваща сравнително дълъг период от време, той остава актуален дори и след мача срещу Манчестър Юнайтед на 02.12. Приятно слушане!
    Тези от вас, които използват Spotify, имат възможност да изкажат предположението си, колко точки ще вземем през декември. Просто отворете епизода, скролнете надолу и ще видите какво имаме предвид.
     


    От 01.12 до края на месец  декември всички желаещи да се присъединят към най - многобройния фен клуб на чуждестранен отбор в България ще могат да направят това на:
    По този начин фен клубът на Арсенал в България дава възможност на всички желаещи да станат част от организацията още през декември, вместо да чакат края на сезона в Англия, както и да получат поименна членска карта и подарък.Членството в ASCB дава възможност за кандидатстване за билети за мачове на Арсенал и за гледане на мачове със съмишленици в 10 областни града, където организацията има своя клонова мрежа. На 27 ноември членове на фен клуба наблюдаваха на живо срещата от Висшата лига с Нюкасъл Юнайтед в Лондон, въпреки безпрецедентната ситуация с ограничителни мерки свързани с пандемията. Всеки нов член ще може да се включи в многобройните ни спортни и благотворителни инициативи, както и да бъде част от традиционните фен срещи, организирани в различни градове в страната. За поредна година през декември клоновете на Шумен и Варна отново ще се включат в инициативата Операция „Плюшено мече“, която подкрепя деца и младежи в неравностойно положение, а представители на другите клонове ще инициират свои собствени благотворителни акции по места. В самата организация членуват над 600 привърженици на Арсенал с изградени клонове в София, Стара Загора, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново, Русе, Плевен, Добрич и Шумен, което прави Арсенал България най-многобройния фен клуб на чуждестранен отбор в страната. Всички те получиха през настоящата година автобиографията на легендата на британския футбол Иън Райт, чието издаване се превърна в марков проект на Арсенал България. В ASCB със същото внимание се отнасят и към развитието на дамския футбол, като безспорен връх бе организирането съвместно с партньори на две издания през годината на станалия вече традиционен благотворителния турнир за дами любителки в помощ на деца с онкохематологични заболявания. Освен това всеки нов член ще има възможност да се сдобие с някой от многобройните фенски артикули, които от ръководството на Арсенал България предлагат на своите членове. 

    Размерът на членския внос до края на сезона остава 30 лв. за пълнолетни и 15 лв. за непълнолетни, като има и допълнителни отстъпки за членовете на едно домакинство. Всеки от новозаписаните ще получи членска карта заедно с подарък, а отново е помислено и специално за най-малките фенове, като отново подаръкът за непълнолетните членове ще бъде различен от този за пълнолетните.

    /Снимки от последното посещение на наши членове в Лондон за срещата с Нюкасъл Юнайтед. Кредит: Боби Байчев, Пламен Томов/

    2005-2006
    Champions of Europe?

    My biggest dream - Old Big Ears
    I will say here at the start that this is my last in this series, for now at least, of My Life as a Gooner. It is 49 and I will talk about when we were almost Invincibles again. Invincibles of Europe, that is. I will write about different things from now on but if there is any aspect of Arsenal that you would like me to write about, please request it and I will do it. Up The Arse!
    One of the defining matches of my life was the European Cup Final of 1968. I was 10 years old, my older brother was a Manchester United fan and we watched it together in black and white. It was magical. The quality of the football was superb, although played at a slower pace than we see now as grounds were heavier, as were balls and boots. Fitness technology had not really entered football so diets were also heavy. Everything was heavy. It’s no wonder heavy metal music had its origins in that period.
     The Joy was unprecedented for Man Utd
    It was 1-1 at full time. Then George Best and Man Utd upped their game against Benfica to score 3 times and it seemed like everyone in Ireland celebrated. Worldwide that must have brought in lots of new Man U fans. The European Cup was the glamour trophy to win in club football just like the World Cup was the one to win for a nation.

    The magic of Bestie trumps all
    When I chose Arsenal a year later, they didn’t make me wait too long to get our own crack at the European Cup. In 1971 we won the double and we also started our first attempt that year.  We did well until March 1972 when we came up against the amazing Ajax side, who were champions, in the quarterfinals. Ray Kennedy scored an away goal for 2-1 in the first but they beat us 1-0 at Highbury. They went on to win it and we gave them a harder time than any other team.
     
    The great Ray Kennedy got to lift Old Big ears R.I.P.
    Not allowed to play
    But we didn’t win the league again until 1989 and we were barred from Europe then. That team, under George Graham would have had a chance. George was always good tactically and a strong defence was always important in Europe.
    And so it was 1991-1992 that we got our second chance but we didn’t even make it to 1992. We were knocked out by Benfica in the second round. So we had to wait for Arsene Wenger to weave his magic but he left it behind in Europe. We were constantly being beaten by teams that were lesser than us.
    It didn't look possible
    By then, though it was up to four teams getting through so no longer true champions. And 2005-2006 was one of those. We were not champions. And honestly, how many of you out there would agree with me that once we lost that Invincible tag, we had gone backwards and it was difficult to be optimistic for this venture? And like I said last blog, the players we had got in were not of the calibre of the greats of the past and money was tight because we had staked all our cash on the Emirates stadium.
    But somehow in Europe, we looked like Invincibles again. We waltzed through the group stage like they didn’t exist. Thun, Sparta Prague and Ajax were thrown aside like the fodder they were. A final game draw with our reserves against Ajax the only dropped points. Yes, lesser teams, but teams like these had been our downfall in the past. Could we dream again? My biggest wish always was this trophy, ever since 1968 but I was afraid to dream at this point.
    Galacticos vs Invincibles
    And, of course, we got Real Madrid in the first knock-out round. The one club that never worry about money, never worry about buying the best, and never worry about Arsenal, either. We had them away in the first leg, so we needed to keep ourselves in it for Highbury as Real were never beaten at home. Except we were the Arsenal, we had our own royal in Thierry Henry and he popped in a goal to mean that Madrid had to come to Highbury to win. My eyes nearly jumped out of my head, we had beaten the magnificos at home!

    Our king beats the Royals
    Ok, it was 0-0 at home but that was good enough. If we could beat Real Madrid, surely we could beat anyone? Except we then got Juventus, the Fiat juggernaut of Italy who had our monster Vieira playing for them. Ok, I thought, the gods don’t want us to win. They don’t appreciate how much this trophy means to me.
    A nice monster beats a scary monster
    But we beat them 2-0 at Highbury. Fabregas scored to make a point to Vieira that we now had a nice monster who played pretty football to replace him. And our king Henry scored the other. They had no away goal to boost them and 0-0 in the second leg was good enough to send them back to their villas crying. We were Arsenal! And we were invincible in this Champions League!
    But then we got Villareal in the semi’s. They were very good at the time and even had a young Santi Cazorla in their squad although he didn’t feature. The first leg was at Highbury and it was the last European match played there. For some reason I can’t remember, we played in our change strip but it didn’t stop us playing well. Late in the first half, Henry took a corner that was headed back out to him, he fizzed it into Hleb who popped it across to Toure, who was still lurking in the goalmouth from the corner, and he stook out a leg to knock it in. 1-0 to the Arsenal rang out across the stadium and that was good enough. Another 0-0 away and we were through, for the first time, to my dream trophy.
    We can beat them all

    Heartbreak no.1
    It was Barcelona, another giant of the game, with some of the best players ever lined up for them. They had Giovanni von Bronkhurst, one of our old boys, against us, as well as huge stars such as Ronaldhino, Eto’o, Puyol and the rest. We had a top side, most of the Invincibles were there and we were the Champions league Invincibles that year with 10 clean sheets and no defeats. I was allowing myself to dream big. We had already knocked over monsters and there was just one left.
    I watched it in Murphy’s in Sofia as I had an English visitor, Ian McMaster, a West Ham supporter over. I guess some of the Arsenal Supporter’s club in Bulgaria were there with me but I wasn’t aware of their existence at the time.

    Heartbreak no.2
    Maybe it is petty of me but I have never fully forgiven Lehmann for dragging down Samuel Eto’o to get himself sent off. Almunia came on for a visibly distressed Pires, who was very angry with Wenger and left the club next season. I feel Wenger made the right choice as, with ten men, you can’t take off a defender or holding midfielder and it was between him and Llungberg and he probably felt Llungberg would run harder. It took him a long time to repair that rift.
    And then Belletti kills the dream
    And so it had all gone wrong. Barcelona had the wind in their sails and were looking the better team but somehow Campbell scored from a Henry free kick. Could we do it? Had the gods decided to reward me for my longstanding hope of lifting this immense trophy? But the loss of Lehmann and Pires was too much. Eto’o scored a probably offside goal on 76 minutes and it was hard to see how we could come back. I kept hoping for a miracle but Belletti, who had come on as a sub not long before, knocked in their second to sink us.

    Heartbreak no.3
    The dream died that day. If Lehmann had done anything else bar foul Eto’o, I believe we would have won. And now, 15 years later, we are not even qualifying. Please Arsenal, understand that I am 63, qualify this year, and give it to me as a Beatles present for when I am 64! All you have to be is Arsenal again.
     
     
     
     
     

    Арсенал победи Нюкасъл Юнайтед с 2:0 в мач от 13 кръг на Висшата лига. И двете попадения на сметката на Лондончани паднаха през втората част на срещата, като точни бяха Букайо Сака (56 минута) и Габриел Мартинели (66 минута). Интересно е да се отчете това, че гола на Мартинели дойде само 96 секунди, след като той се появи в игра. Именно второто полувреме бе по-силното за хората на Микел Артета, като в него, почти всички действия се развиваха пред вратата на ''свраките''. Все пак, имаше моменти, в които Аарън Рамсдейл за пореден път да се намесва по изключителен начин. Победата не означаваше само 3 точки, но и добра реакция след загубата на Анфийлд миналата седмица. След този си успех, ''артилеристите'' продължават да заемат 5 позиция във временното класиране, но вече с 23-точков актив.

    Стартов състав: Аарън Рамсдейл, Такехиро Томиясу, Бен Уайт, Габриел Магаляеш, Букайо Сака, Томас Партей, Самби Локонга, Смит Роу, Мартин Йодегор и капитана Пиер-Емерик Обамеянг.

    Резерви: Бернд Лено, Киърън Тиърни, Роб Холдинг, Мохамед Елнени, Мейтланд-Найлс, Никола Пепе, Габриел Мартинели, Александър Лаказет и Еди Нкетиа. 

    Смени в хода на двубоя: Габриел Мартинели на мястото на Букайо Сака (принудителна смяна в 64 минута), Александър Лаказет замени Пиер-Емерик Обамеянг (76 минута), а Мохамед Елнени се появи на терена вместо Томас Партей (85 минута). 

    Жълти картони: Пиер-Емерик Обамеянг (76 минута).
     

     
    Микел Артета след края на двубоя: ''Тази победа беше много важна за нас. Направихме това, което искахме, а именно да се реваншираме на нашите привърженици. През втората част на мача успяхме да променим развоя на нещата и да се концентрираме. Като цяло контролирахме напълно случващото се на терена и след като поведохме с два гола преднина се чувствахме още по-сигурни в действията си. Впрочем, и двете ни попадения дойдеха след показване на хладнокръвие пред целта. Комбинациите при головете бяха много умели и тези момчета го заслужават. Колкото до Букайо Сака, истината е такава, че той сподели, че не се чувства добре и че няма да може да продължи участието си в срещата. Наложи се да го заменим. Утре ще продължим да наблюдаваме състоянието му изкъсо.''



    В следващият си мач, Арсенал се изправя срещу Манчестър Юнайтед на Олд Трафорд. Двубоя е част от 14 и междинен кръг на Висшата лига и ще бъде изигран в четвъртък, 2 декември, от 22:15 часа българско време.
     

    Лондончани приемат Нюкасъл Юнайтед в мач от 13 кръг на Висшата лига. Арсенал посреща този кръг на 5 място във временното класиране с 20 точки, докато гостите от североизточна Англия са на последната позиция с едва 6-точков актив. Сигурно е това, че и двата отбора има все още какво да гонят през настоящата кампания. Арсенал от своя страна ще иска да се реваншира и то пред своя публика за тежкото поражение в Ливърпул, а ''свраките'' ще се борят със зъби и нокти за своето оцеляване. Интересно ще бъде и това да видим един от продуктите на Хейл Енд на терена, но с цветовете на гостите - Джо Уилок. 

    Кога: Събота, 27 ноември, от 14:30 часа българско време. 

    Стадион: Емиратс Стейдиъм, Лондон.

    Телевизия: Диема Спорт 2.

    Рефер на двубоя: Стюарт Атуел.

    Новини: В групата за мача със сигурност няма да фигурират имената на Сеад Колашинац и Гранит Джака. Босненецът все още лекува травма на левият си глезен, която получи по време на последната пауза за националните отбори. Очакванията са той да се завърне към пълноценни тренировки в началото на следващата година. Положението при Гранит Джака е такова, че лекуването на контузията в дясното коляно върви по-добре и от очакваното и от клуба съобщиха, че той ще бъде на разположение в края на тази година. Всички останали състезатели в отбора са здрави и на линия за днешното домакинство. 



    Част от думите на Микел Артета преди двубоя: ''Ще бъде страхотно да видим Джо Уилок обратно на Емиратс. Всички ние много го обичаме и беше наистина трудно решение дали да го продадем или не. В крайна сметка, той е едно младо момче, което има нужда от игра и аз разбирам това. В момента Джо се намира в търсене на своето ново предизвикателство. 
    В Нюкасъл се случиха доста промени напоследък. Вече разполагат с нов мениджър и нов треньорски щаб. Сами може да видите и начинът, по който изиграха последният си двубой в първенството. Всичките тези неща са нови в този клуб. Очаква ни сложен двубой, който искам да спечелим, разбира се. Искам да покажем едно високо ниво.'' 



    Игра с прогнози във форума на ASCB: 



  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...