Jump to content
  • ''Артилеристите'' победиха Спърс като гост с 2:0 в дербито на северната част на британската столица. Срещата бе от програмата на 20-ти кръг на Висшата лига и в нея имаше само един отбор на терена - Арсенал. Момчетата на Микел Артета не оставиха почти никакви шансове на градският си съперник и се добраха до успеха напълно заслужено. Попаденията в мача паднаха съответно в 14-та (автогол на Юго Лорис) и 36-та минута, когато Мартин Йодегор отбеляза своя гол номер 8 от началото на кампанията. Червено-белите играха с хъс, желание и страст, а пресата в играта им и опасните атаки по двата фланга на терена бяха само малка част от целият арсенал, с който разполагаха. На много високо ниво в този мач се представиха абсолютно всички състезатели на ''топчиите'', но Олександър Зинченко, Бен Уайт, Томас Партей и Аарън Рамсдейл регистрираха безапелационен двубой. Напълно заслужено Аарън Рамсдейл грабна и приза за ''Играч на мача'' със своите 7 спасявания. Това е и първи успех на сметката на Арсенал на новия стадион на Тотнъм, а ''артилеристите'' не бяха постигали дубъл над Спърс в рамките на една кампания от сезон 2013/14 насам. Победата снощи означаваше само едно. Арсенал увеличи преднината на върха в класирането във Висшата лига с 8т. пред втория Манчестър Сити. Възпитаниците на Микел Артета в момента са с 47т., докато ''гражданите'' са с 39. Трети в подреждането е Манчестър Юнайтед с 38т. Тази неделя Арсенал се изправя именно срещу Манчестър Юнайтед в поредно дерби, в което Лондончани имат сметки за разчистване.


    Фото кредит: неизвестен фен на Тотнъм

    Повече от срещата на Тотнъм Хотспър Стейдиъм снощи в следващите редове:
    Стартов състав: Аарън Рамсдейл (GK), Бен Уайт, Уилям Салиба, Габриел Магаляеш, Олександър Зинченко, Томас Партей, Гранит Джака, Мартин Йодегор (С), Букайо Сака, Габриел Мартинели и Еди Нкетия.

    Резерви: Мат Търнър (GK), Киърън Тиърни, Такехиро Томиясу, Роб Холдинг, Самби Локонга, Смит, Фабио Виейра, Смит Роу и Маркиньос.

    Смени по време на мача: Киърън Тиърни на мястото на Габриел Мартинели (79-та минута); Такехиро Томиясу вместо Олександър Зинченко (86-та минута); Еди Нкетия бе заменен от Смит Роу (90+3); Мартин Йодегор отстъпи мястото си на Фабио Виейра (90+4);

    Жълти картони: Габриел Мартинели (70-та минута); Габриел Магаляеш (90+1); 

    Репортаж от срещата:   https://www.youtube.com/watch?v=vsTOf3z-BiM&ab_channel=Arsenal


    Фото кредит: Премиърлийг Official

    Микел Артета след края на мача: ''Чувствам се много доволен по две причини. Първо, защото видях един смел отбор, който бе готов на всичко, за да постигне победата. Отбор, който разполага/ше с желание, страст и качество. Другата конкретна причина поради която съм толкова доволен е това, че ние сме привилегировани да правим нашите привърженици щастливи. Успяхме да го направим и тази вечер и да зарадваме толкова много фенове на Арсенал по света. Да споделим тази страхотна победа и то именно на този стадион, е нещо много важно както за тях, така и за нас. Това е симбиоза. 
    След мача, когато влязох в съблекалнята, видях един толкова сплотен и радостен отбор. Както вече казах, тази победа означаваше много и за играчите. Те направиха всичко по силите си, за да я постигнат и това е достойно за уважение. Всички ние сме единни и гледаме и продължаваме напред. Сега за нас е важно да останем фокусирани и здраво стъпили на земята.''


    Фото кредит: Тотнъм Хотспър Official

     
    Преди да говоря за предстоящия сблъсък с Тотнъм, ще отделя две думи за трансферната сага около Михайло Мудрик, която очевидно достигна края си. Изключително способният(заможният) и моралният(циничният) пълководец на Челси се шмугна с няколко куфарчета и "отмъкна" нашата най - голяма трансферна цел през този трансферен прозорец. Това се случва след като Челси привлече една от другите цели на Арсенал - Жоао Феликс. Чудя се, как ли му се получават нещата до момента в синята част на Лондон...*cough* *cough* 
     
    Исках този играч, няма да лъжа. Но две неща изключително ме смущаваха през цялото време. Едното е неговия непрестанен натиск чрез доста глупави постове в социалните мрежи, който за мен е безкрайно противен и непрофесионален. Утре като наш играч, ако го свързват с Реал Мадрид например, и той се накъса да публикува снимки колко им е фен, направо сам бих му платил полета за там. Доста лошо впечатление ми направи беглият му опит за такъв нескопосан флирт. Второто е сумата, която Шахтьор искат за него. С изиграни 49 мача на клубно ниво и 8 на национално(поправете ме, ако греша числата, но това са статистиките, които четох) да му се искат 100 милиона е просто някакъв фарс. Той може да е безкрайно голям талант, но освен няколко добри впечатления в Шампионската лига не е запалил света все още. Без да искам да съм неуважителен, нивото в Украинската Премиер Лига не може да бъде напълно сравнявано с това в Англия или което и да е друго по - голямо първенство. Според мен е добре, че тия пари не се дадоха за този футболист. Той може и да избухне в Челси, но за мен лично това са просто луди пари. Сега е важно да се намерят адекватни алтернативи, защото хора трябват. Ще видим какво ще стане, просто исках да изкажа мнение, че не е голяма драма. Що се отнася до Челси - нека си пълнят състава с играчи, да трупат. Само по - забавно може да стане. 
     
    А сега към истински важните неща. Тези от вас, които четат сайта редовно, знаят специалното ми отношение към срещите с Тотнъм. Още отсега ми се е свил стомахът, суеверието, което по принцип няма никакво място в живота ми, също е налице. Очевидно не само при мен, защото Дани ме помоли да пиша аз преди мача, защото носи късмет. Този отбор ще е нашия край, казвам ви.
    Крайно време е да прекъснем лошата серия без победа на техен терен и да се отдалечим от преследвачите в класирането още повече. Имайки предвид, че Сити загубиха дербито с Юнайтед(как първият гол на Юнайтед беше зачетен нямам никаква идея) имаме добър шанс да увеличим аванса си на върха на 8 точки. Колко чудесно би било това да се случи на стадиона на ония. След разочароващия за тях старт на годината, те се изправят срещу нас след две поредни победи, едната от които доста силна като гост на Кристъл Палас. Да се надяваме това да не им даде кой знае какви крила.
    По отношение на контузиите големият завръщащ се е Емил Смит Роу. Той влезе като резерва срещу Оксфорд и въпреки че беше леко "ръждив", веднага се видя, че влиза играч, който е напълно наясно с всичко. Движението му без топка и самият начин как се носи по терена са класни. Личи си също, че е работил по физиката си. Сигурен съм, че няма да започне мача, но фактът, че ще е на пейката и ще е един от играчите, които Артета ще има на разположение, в случай че има нужда, е страхотен. Не очаквам големи промени от мача ни с Нюкасъл. Мисля, че Зинченко ще започне вместо Тиърни. Останалата част от състава се нарежда сама, освен ако няма някаква спонтанна контузия или нещо подобно. Артета потвърди, че Сака е на линия, което е страхотна новина. 

    Артета: "Понякога те подхождат към мачовете по различен начин. Понякога са агресивни, понякога те оставят да правиш играта, като същевременно имат много средства, с които да ти причинят проблеми. Ние ще се подготвим за всеки възможен сценарий по най - добрия начин". Колкото и да са Тотнъм, ако искаме да си вземем мача, ще трябва наистина да сме много добре подготвени. Ще имаме нужда от голове, особено след като Кейн ни вкара дузпата, която още отсега е вече отсъдена. 
    Не знам какво още да добавя, честно казано. Ще имаме нужда от ясно мислещи футболисти. Абсолютно не можем да си позволим да оставаме с човек по - малко. Имаме и няколко футболиста, които трябва да се пазят и от жълти картони. Всякакви глупости като изблици на емоции и т.н. трябва да бъдат сведени до минимум. Иначе ФА ще трябва да отворят нов отдел, занимаващ се само с Арсенал, който, за да не се набива на очи, че е само заради нас, се казва Перманентна Аналитична Работа Около Далаверите, Измамите и Явленията или за по - кратко ПАРОДИЯ. Че така както са ни погнали, жална ни майка, ако продължим да сме толкова непослушни, начело с треньора ни. Тцтцтц...

    Дано момчетата оставят всичко на терена и се възмездят с така дългоочаквана победа на терена на Тотнъм. Come on Arsenal <3 
    Вероятно повечето от вас вече са наясно, че Арсенал представи официално новият дизайн на Емиратс. Става въпрос за външната част на стадиона, като новите ръчно изработени произведения ще заменят прегърнатите легенди на клуба, които красяха облика на домът на Арсенал до момента. В следващият материал, ще ви запознаем малко повече с новостите, защо те са там, какъв е бил мотива и вдъхновението, както и с хората виновни за изработката.
    Новият дизайн се състои от 8 произведения. Реализирането им е благодарение на съвместна организирана работа между художници,  привърженици, хора от управата на Арсенал и легенди на клуба. Целта на финалният продукт е била индифицирането на какво точно представлява клуба, както исторически, така и занапред. В долните редове ще разкажем по-детайлно за всяко едно от новите бижута, които с гордост ще показват домът на Арсенал.
     
    Victoria Concordia Crescit

    Тази част олицетворява някои от клубните икони, носещи във и със себе си духа на клуба. Изображението е вдъхновено от живописа на Френската Революция и показва обичаните ни клубни легенди, готови да се борят за победа редом до артилерийски топове и мотото на клуба – Victoria Concordia Crescit – Victory Through Harmony (Победа Чрез Хармония). Темата е разработена от  Рубен Дангур и е позиционирана в ляво от входа за гостуващи сектори и е видна за всички идващи на Емиратс през моста на Дани Физсман.
    Включените легенди: Джордж Мейл, Мартин Киоун, Ема Бърн, Джайн Лъдлоу, Иън Райт, Еди Хапгууд, Алекс Скот, Мариен Спейси, Франк Маклинток, Дейвид Сиймън, Тони Адамс и Дейвид Рокясъл.
     
    Remember Who You Are

    Тази част изобразява историята на клуба и по-специално годините и славата на Арсенал на Хайбъри. Портретът е от фасадата с историческа стойност – East Stand, овековечена с много специални моменти, легендарни мениджъри и играчи на клуба. Името е препратка към небезизвестният цитат на Дейвид Рокясъл: „Remember who you are, what you are and whо you represent.” „Помни кой си, какво си и кого представляваш.“ Хайбъри и този цитат са били най-обсъжданите неща между феновете по време на дискусиите за модернизация, като са накарали Рубен Дангур да илюстрира нещо много специално в тази насока. Произведението е поставено на източната част на Емиратс, като така ще бъде с лице към Хайбъри.
    Заслужилите хора тук (горе от ляво към долу в дясно): Кърсти Пийлинг, Джон Радфорд, Алън Смит, Сиан Уилиамс, Фай Уайт, Дейвид Джак, Кени Сансъм, Клиф Бастин, Иън Райт, Тиери Анри, Тед Дрейк, Дейвид Данскин, Кен Фрайър, Арсен Венгер, Боб Уилсън, Дейвид Сиймън, Пат Райс, Алекс Джеймс, Джак Келси, Джордж Армстронг, Майкъл Томас, Дейвид Рокясъл, Кевин Кямбъл, Пол Дейвис, Рег Люйс, Джо Мърсър, Хърбърт Чапман, Джордж Греъм, Бърти Мий, Лий Диксън, Тони Адамс, Стийв Боулд и Найджъл Уинтърбърн.
     
    Invincible

    Invincible (Непобедими) визуализира два от най-славните успехи на клуба. Непобедимият сезон при мъжете – 2004 – 2005г. и спечелването на Шампионската лига при жените през сезон 2006 – 2007г. Момчетата на Арсен Венгер остават единственият клуб без загуба в шампионата в модерната история на футбола, докато момичетата на Вик Ейкърс към момента са единственият британски женски клуб вдигал най-значимият трофей.
    Отбор мъже: Денис Бергкамп, Патрик Виейра, Рей Парлър, Тиери Анри, Арсен Венгер, Робер Пирес, Фреди Люнгберг, Сол Кямпбъл, Жилберто Силва, Коло Туре, Лаурен, Еду Гаспар, Йенс Леман, Ашли Коул, Паскал Сиган, Силвен Вилтор, Хосе Антонио Рейес, Гаел Клиши, Нванкво Кану, Мартин Киоун, Жереми Алиадиер, Дейвид Бентли и Джъстин Хойт.
    Отбор жени: Анита Асанте, Джули Флийтинг, Лиан Сандерсън, Алекс Скот, Джейн Лъдлоу, Кати Чапман, Рейчъл Йанкей, Мари Филип, Киара Грант, Кели Смит, Вик Ейкърс, Карън Карней, Ема Бърн и Фей Уайт.
     
    Come To See the Arsenal

    Тази илюстрация е препратка към гордостта на Северен Лондон и лозунга на Хайбъри Home of Football (Домът на футбола). Тя е поставена на място, където ще се вижда от влаковете минаващи в близост до стадиона.
     
    Eighteen - Eighty Six

    Тази илюстрация е препратка към основаването на клуба през далечната 1886 година и смелото решение за преместването му в Северен Лондон през 1913 година. За много от феновете Eighteen-Eighty Six (осемнадесет – осем шест) е тясно свързана с Come To See The Arsenal (Вижте този Арсенал), знакова част от фен културата на нашият отбор. В добавка е поставен и графичен знак Always Forward (Винаги напред), което символизира динамичната култура на клуба и жаждата за постоянно развитие.
     
    We All Follow The Arsenal

    Тази секция показва разнообразието във фенбазата на Арсенал, като в нея има изобразени както локалните, така и международните фенклубове на отбора от Северен Лондон и целият свят. С текущи 150 фенклуба и общо 187 банера, сред които и знамена, тази илюстрация показва традициите и обичта на феновете от всяка точка на планетата. Да не забравяме, че във вътрешната част на стадиона, знамената на националните фенклубове от различни държави винаги са били важна част от пейзажа. Всички помним култовата снимка Arsenal 4:2 Tottenham Hotspur точно до Arsenal Supporters Club Bulgaria. И по същият начин, българският флаг гордо ще стои сред знамената на останалите фенклубове, защото сме тук и защото ни има!
     
    Future Brilliance

    Тази илюстрация е вдъхновена от Арсен Венгер и неговите думи: „Here you have the opportunity to get out the greatness that is in each of you.“ “Тук имате възможността да покажете величието, което всеки притежава. “ По този начин клубът показва отдадеността си за намирането и развитието на млади таланти, а на самото изображение се виждат деца, тичащи към Емиратс от ляво и играчи излезнали от школата и които всички обичаме в дясно.
     Включените играчи: Чарли Джордж, Джак Уилшър, Дейвид О‘Лиъри, Кели Смит, Ракел Йанкей, Пол Дейвис, Пол Мърсън, Лиан Сандерсън, Пат Райс, Лиъм Брейди и Тони Адамс.
     
    Found A Place Where Belong
    *Илюстрацията е в прогрес и още не е напълно завършена
    На тази част от стадиона ще бъдем ние. Или иначе казано – феновете. Изображението ще представи 721 привържаника, които са подкрепяли отбора от самото му начало. От Уулуич, през Хайбъри и Емиратс, както и такива от гостуванията на отбора из Острова и Европа. И тук може да се похвалим, че три снимки от гостуването на Арсенал в България срещу Лудогорец ще попаднат в цялата картинка. Няма как да не бъдем горди, след като на стена вдъхновена от цитат на Денис Бергкамп попадаме и ние. А ето го и него: „"When you start supporting a football club, you don't support it because of the trophies, or a player, or history, you support it because you found yourself somewhere there; found a place where you belong." „Когато започнеш да подкрепяш футболен клуб, не го правиш заради трофеите, или играч, или история, подкрепяш го, защото си намерил твоето място някъде там, място където принадлежиш.“  А ето и снимките:

     
    Арсенал е бил, е, и винаги ще бъде класа! Новият дизайн на стадиона и историята около него само могат да докажат това. Бъдещето изглежда светло, защото и след най-страшната буря винаги изгрява слънце. Дано е така и в неделя срещу пиленцата, а нашите момчета да ни зарадват с добра игра и хубав резултат. А дори и да не е така, съседите никога не могат да ни стигнат по класа и етикет. Горните редове са просто още един пример за това!
    ПП Линк към официалният сайт, където може да намерите страшно много интересни неща и снимки от събитието!
    https://www.arsenal.com/emiratesstadiumartwork 
     

    Pelé

    By Augustine Worth, in London Calling,

    Better than all the rest, better than anyone
    Pelé was the best footballer ever for me. He cemented my love of football at the 1970 World Cup. I was 12 years old. The Brazil team that won were extraordinary, and he was accompanied by such flair as I have never seen before or since. It was a magical time, watching Gerson, Tostao, Jairzinho, Rivelino, Carlos Alberto and the illustrious squad play a different type of football than I had ever seen. When we played football in our local fields we all chose our favourite Brazilian, often not Pelé, they were so good that we would have loved to be any of them. The ball just seemed to move like sorcery and I wish all my readers today could have been alive at that time to see the majesty of a team that for me will always be the best of all time.

    An unprecedented collection of players
    The kids that were good footballers would adopt a name of a Brazilian and we would all call him that, and sometimes the name stuck for a long time. I want to put that into perspective, English football was king when I was growing up, we watched British television and read British newspapers and magazines. Irish football was popular too and we would watch Shamrock Rovers and Bohemians but generally the top players would migrate over to England. It was a restricted worldview with a very Anglophone media. The players of Manchester United, Liverpool, Leeds and Celtic were worshipped. When I was young I knew no Arsenal supporters. But all of us cast that aside in favour of the magnificent Brazilians, led by the astonishing Pelé.
    He made football
    If he had that impact on a small island on the edge of Europe, you can only imagine what impact he had on the whole of football and the kids to come. He was one of the key elements to football being the biggest sport in the world and the huge salaries paid today owe a gigantic debt to the man who made so many love football.

    The 2 greatest
    He could head the ball as if with spring heels. He could shoot with right or left, he could dribble, lead the line, inspire, find an astounding pass or a wizardly interplay, had an amazing twist to his body that bewildered opponents, and most crucially, he could  score tons of goals. And except for an occasional dive, was no cheat or kicker of men. He was a gentleman then and he became much more of one when he retired.
    Everyone’s greatest day was meeting Pelé
    He is, I feel, the most admired and respected man ever in football. He would turn up everywhere, and the special qualities he would bring to any occasion meant that everyone had a smile on their face matching his wonderful one. They had met Pelé, their life was complete.  I will not do so now, and that is sadness for sure, but at least I got to see him play live at Dalymount Park, the crumbling home of Bohemians, as his Santos team played a team made up from Bohemians and Drumcondra. Santos won 3-2 in a match played in a great atmosphere.  You could see the players were thrilled to be on the same pitch as the man who made football.

    He made everyone happy
    Celebrities from all walks of life say their greatest delight was in meeting him as he became football’s greatest ambassador, traversing the globe backwards and forwards, greeting, enhancing and sharing that special charisma he embodied. Muhammed Ali shared a similar sporting timeframe and the 2 of them were for sure the major sporting superstars of my life. We don’t have now, nor have we since, such greatness that transcended their game to become so recognised, respected, admired and loved by those that cared little for sport. I guarantee you that if you showed a photo of say, Lionel Messi or Roger Federer, there would be a lot of people unable to put a name to them. Not so with Pelé, everyone knew who he was, and I reckon most soccer supporters today who grew up a long time after his playing career know all about him.  He was football, and you know little if you don’t know about Pelé.
    And hey, his real name always stuck in my mind and it got me a guaranteed point at any pub quiz that asked it, which happened a few times. Sometimes we only won by that one point. Thank you very much., Edson Arantes do Nascimento.
     Some people really are irreplaceable
    He never stopped appearing at football events, even turning up at the Arsenal in the 80’s to create an enchanting and never to be forgotten day for all of Highbury. It would stay forever a highlight of your life and yet, for him, as everyone says, he was just as happy to see them.

    John Devine's biggest achievement in football, holding Pele's leg
    One thing is certain, the world is poorer for his passing. So few ever manage to rise above their profession as he did to encompass the whole planet in his arms. Muhammed Ali was another and it is hard to think of anyone else. I have lived through special times, that their times were my times, I saw them when I was very young and their sporting achievements made my life exciting whilst connecting me to the entire globe.

    Maybe Jack could have been the second greatest number 10
    And so Pelé’s smile is gone. I owe him a massive amount for lighting up my life and all of my little area of Dublin - Whitechurch and Ballyboden. We grew up wanting to be Pelé, every time we kicked a ball we imagined we could mimic his movement, his grace, and if we slammed in a goal then we could, for an instant, be the entrancing Brazilian who defined football.
    Tchau, tchau Pelé e muito obrigado.






    Арсенал се класира на четвъртият кръг за ФА Къп след като спечели с 3:0 гостуването си на третодивизионният Оксфорд. Макар и първото полувреме да завърши 0:0 и Лондончани да не изглеждаха особено впечетляващо, в крайна сметка успяха да вземат мача и то без особено напрежение. Точни за гостите бяха Мо Елнени (63‘а минута) и на два пъти Еди Нкетиа (70‘а и 76‘а минути). Тук отбелязваме и силното второ полувреме на Фабио Виейра, който асистира за първите два гола на „Артилеристите“ в тази среща.
    Стартов състав:

    Смени:

    Евентуални Контузии: Няма
    Репортаж:
    https://www.youtube.com/watch?v=v0kDskEZ-vA
    Пресконференция на Микел Артета: „Доволен съм от мача. Факт е, че влезнахме по-трудно в него и първото полувреме не беше от най-добрите ни. Трябва да отдадем заслуженото на домакините, които се постараха да ни създават проблеми. Второто полувреме заиграхме по-добре, трябваше да забързаме темпото, в следствие на което се откриха и повече възможности. Щастлив съм за Фабио и Еди. Точно това се иска от всички играчи, които имаме. Когато са на терена да дават всичко от себе си, така че и двамата се справиха много добре. Това важи и за целия отбор.
    Букайо е добре, няма контузия. Емил игра за последно преди 4 месеца, така че ще му трябва малко време да напипа ритъма. Няма спор, че е изключително важен за нас.
    Това са футболистите, които имаме към момента, така че целта е да изкараме максимума от тях и да продължим с победите. Ако има новости откъм трансферния пазар ще разберете, когато му дойде времето.“, завърши испанеца.

    Арсенал ще гостува на Ман. Сити в следващия кръг на надпреварата. Това ще се случи в края на януари, а около 2 седмици по-късно пък ще приеме същият съперник в двубой от Висшата лига. Календара става доста натоварен, което бе и очаквано. Важното е да играем добре и да се опазим от контузии. Да видим какво ще бъде в края на сезона.

  • Следваща среща

  •

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...