Jump to content
  • Арсенал гостува на Челси в едно от дербитата на 9-ти кръг на Висшата лига. Сините от западната част на Лондон се намират на 11-то място във временното подреждане с 11 точки на сметката си, докато ''топчиите'' заемат 2-та позиция с 20-точков актив. Арсенал може да се похвали с 3 поредни победи на стадиона на Челси, като в две от тях бе регистрирана и суха мрежа (0:1, 2:4 и отново 0:1). В интерес на истината, ако тази вечер възпитаниците на Микел Артета запишат нов успех без да допуснат гол във вратата си, то тогава Арсенал ще се превърне в първия отбор от Висшата лига, който ще е успял да опази вратата си суха в първите 4 гостувания от сезона. Към днешна дата ''артилеристите'' вече сториха това на гости на Кристъл Палас (0:1), Евертън (0:1) и Борнемут (0:4). Още подробности преди срещата в следващите редове:

    Кога: Днес, от 19:30 часа българско време. 

    Стадион: Стамфорд Бридж, Лондон.

    Телевизия: Диема Спорт 2.

    Рефер на двубоя: Крис Кавана.

    Новините в отбора на Арсенал: В групата за това гостуване със сигурност няма да фигурира името на трайно контузения Юриен Тимбър. Той все още продължава да лекува травма на коляното и ще бъде на разположение чак в периода февруари-март догодина. Преди мача обаче има и няколко въпросителни в състава, като например състоянието на Букайо Сака, Уилям Салиба и Леандро Тросар. Това потвърди и самият Микел Артета, който отбеляза, че и тримата ще трябва да преминат през късни фитнес тестове, които да потвърдят дали ще може да се разчита на тях. Всички останали играчи в отбора са на разположение за селекция.


    Фото кредит: Football.London

    Микел Артета преди мача: ''Предстои ни един много труден, но и много важен мач. Всички ние сме наясно с историята на това съперничество и неговото значение за привържениците, както и за самите играчи. През този сезон определено съм впечатлен от това, което вършат в Челси и определено те заслужават да са по-напред в класирането. Почетино е страхотен мениджър, но и страхотна личност. Въобще не се съмнявам в неговите качества. Той е професионалист. Ние обаче също сме професионалисти и сме длъжни да се справим с това предизвикателство. Ние просто играем мач за мач и ще се постараем да покажем най-доброто от себе си, за да ги победим.''


    Фото кредит: The Times

    Игра с прогнози във форума на ASCB: 

    Victoria Concordia Crescit
    When I was growing up in the 60’s and 70’s and on through to the 90’s, supporting a football team was totally different to today. Then you could get a ticket to a match a lot easier except for the big games and even then you would probably get in. We had terraces and they would squeeze you in. Your only connection other than that was what you read in newspapers and magazines and watching the TV. There was virtually no merchandise to buy other than programmes and scarves. It wasn’t a huge financial expenditure. Now it is. The harmony referenced in the above motto could be felt by the fans. Victory would come through the alliance between fans and teams.

    You could always buy one of these
    What do you have the possibility to buy now that you couldn’t then? TV subscriptions is one area but in the old days you almost never saw a live match and except for a licence fee it was free. Going to the Arsenal regularly was out of the question for most people outside the London area. A small number of visits per year was what you could hope for. Most didn’t even get that. If you read the Arsenal forums you get many lifelong Arsenal fans who have never seen a game live. And I will get into the rest of what you can buy later.
    A cerebral connection
    If you live in Bulgaria, at the moment, you could be looking at a 1000 pounds to go to a match when everything is factored in. Certainly 400-500 pounds would be a low enough figure. Outside Europe it could be far higher. But when I was growing up flights were mad expensive even from Ireland and only the rich could afford them. A ferry and bus/train with a long time travel was the only real option. I did it a few times from Dublin but if you lived outside Dublin the time would be even longer.

    And one of these
    My point is that your connection to the Arsenal, in those days, was mostly in your head. You rarely saw a live match even on TV. You got very short highlights most weeks and you read whatever you could.  Nowadays it is not too difficult to see every match, even friendlies and minor cups. You can see the Arsenal live up to twice a week. You see angles and perspectives unheard of in the old days. If you lose concentration at a live attendance and a goal goes in, you immediately look for the TV screen to see what happened. This was impossible. If you missed it, you missed it.
    Buy, buy, buy
    Now there are obviously many in Bulgaria who have never watched a match in the grounds and unless they join this club, they probably never will. But they can join Arsenal and buy merchandise as much as they like. I could not join Arsenal growing up or buy anything as there was nothing to buy.

    Why not sleep in an Arsenal bed?
    This led to what I would regard as a big difference between a modern day fan and what I experienced. I would watch pretty much any football that was on TV and it still wouldn’t have taken up a significant amount of my time. Nowadays the only essential viewing is the Arsenal for me as to watch lots of matches would lead to domestic problems. You could potentially watch football at any moment, never surfacing from your couch. But it does mean that I am nowhere near as good on other teams as I used to be. I could and still can, rattle off the first eleven of most of the top teams of my era. It is a far bigger challenge to do so now.
    So many things you can buy
    So now, you have live matches, club memberships, TV subscriptions, merchandise, programmes, star tours, museum visits, team events, the list goes on. You could be spending a large amount of your salary on the Arsenal, 10,000 pounds+ would be possible for some people in a year.

    Suits you, Sirs
    Even travelling to a few matches growing up, I doubt if I broke 100 pound in a year. In the 80’s merchandise started appearing. In the 90’s, Sky invented football and the fans money was under serious attack. Football teams went from having a dodgy local businessman as chairman to the modern phenomenon of dodgy international businessmen, corporations and even countries, all extremely unpalatable owners to me. They have put their hands in our pockets and are constantly trying to extract more and more. And succeeding, I may add.
    Your support costs you
    In the old days, your loyalty was to your team. Support meant you cared, you knew a lot about your team, you would, if they came to your locality or Ireland, in my case, get out and watch them but it wasn’t such a drain on your resources. So, while the first part of the previous sentence is true, nowadays, if you let them, your team takes a lot more than your support. It removes your cash to an extent that might be uncomfortable to married people.

    Tea tastes nicer from an Arsenal mug
    You can be dressed head to toe in the Arsenal, every part of you bearing the cannon. I am wearing the socks which were presented to me by this club. You can drink out of mugs (ditto for me), pint glasses (also ditto), sleep on an Arsenal duvet, count out your Arsenal souvenirs every night like Silas Mariner, and probably be surrounded by red and white all the time.
    Honesty might help us if not the big bosses
    This was not possible when I was a kid. Your support was to the team, not to those extracting cash. Have we lost something along the way? Sadly I say yes. That purity of the supporters being for the team is now gone, replaced by being for the giant entity called Arsenal. Maybe I am the only one that feels sorrow about this change. We have a lot more access, but only by releasing a lot of our salary to an American conglomerate.

    When did we decide that an American corporation should be the Arsenal?
     ‘Victoria Concordia Crescit’ means ‘Victory grows out of harmony’. Not any more for the supporters of any big football club. Victory comes out of agreeing to hand over a substantial sum to your team so they can continue to challenge for that same Victory. That is the new reality.
    Perhaps we should change our motto to “Victoria ex pecunia”. At least that would be honest.
    Can our new striker come from within?
    Reiss Nelson, Emile Smith Rowe, Martin Odegaard, Kai Havertz, Leandro Trossard, Gabriel Martinelli, Bukayo Saka, Eddie Nketiah and Gabriel Jesus.  If we stick with that current line one of them, at least, will have to start banging in goals in a way that they haven’t so far. Or we need someone else as suggested by Jamie Carragher if we are to win the title.

    Gaby our centre? Why not?
    So can one of these do a Thierry Henry like conversion from their current position to start hammering in the goals like a certain Frenchman? On the surface it is hard to perceive. We do see Martinelli and Saka, with backup from Trossard and Nelson, and even Jesus, marauding along the wing, aiming for that cross or pullback that will unleash a goal. That must be frightening for any team. So pulling Martinelli or Saka from their role seems unlikely. Unless I am mistaken, Martinelli would like to tackle the centre but I don’t honestly see that happening, and nor with Saka. I can’t remember reading that Saka would like a centre role but nor did Henry and that is the critical aspect to this argument. Not what they might like but can they do it?
    He will need to be given patience
    The one big drawback is that it might take time to find their feet, like Henry. Old timers like myself will remember Henry struggling to get goals despite showing some flashes of top play. All of the above names are in that category, they have shown flickers of light at scoring goals and causing mayhem for the opposition, but none have really been given a long enough chance to show whether they are capable. I suspect that Jesus will not become a goal machine, though. But a switch with Martinelli could well work. I feel Martinelli can score goals. That for me, is one option to transform the team.
     
    Has Eddie really been given a chance?
    Of course Eddie, as probably the only dedicated centre forward in that line-up could start to blossom. He has at underage. He does need a longer spell and patience as was given to Henry. I reckon he won’t get it, though, and maybe we will never know if he could turn into the goal machine we need. I doubt if many fans would vote for Eddie, but then fans don’t pick the team.
    A surprise turns up?
    So, let’s take a step back and look at the rest. Reiss Nelson? He can score goals under pressure, we know that. He is quick, he is strong, and to me, he has a bit of a Henry look about him. Henry’s biggest attribute, in my opinion, was the arrogance he found as the goals flowed. He had the belief he could score against anyone and that is what we need and don’t have at the moment. Reiss? It could be but again there seems little indication that such a gamble would be taken.

    Emile? I really think this boy could do it
    Smith Rowe? Have you noticed how often he gets into dangerous positions? Even with a short match time? I feel he could very easily be a focal point. I would like to see him given a chance. I would see him as a Son type player, popping up to score goals from everywhere. He may be a Spud, but Son is a super player. This may well be my preference.
    Who else?
    Saka I don’t really see in the centre. For sure he could shine with the ability he has, he wouldn’t let us down, but the mayhem, the wing focal point of the attacks that are so crucial would be lost without him. Getting the ball to Saka always gives players a chance to score.
    Trossard? Again a Son type forward, to pop up across the line. He knows where the goal is and a sustained run could see him undroppable. If given a chance he could well do exactly what we are hoping for.
    Odegaard - the new Bergkamp?
    Martin? A Bergkamp style forward? He could do it, you know. He keeps getting better and he is scoring. He is deceptively strong, able and willing to pick up the ball, and with his confidence up, could make that leap. There would be a sacrifice in his distribution if he was further forward and there seems little indication Arteta would be willing to risk such a move. Paul Scholes comes to mind when I see Odegaard.
    Oh Kai?
    And lastly Mr Havertz. We just don’t know, do we? He has shown less goal ability than any of the above for us or Chelsea. He has talent, he has nous, he has size, and perhaps it is that belief that comes from scoring goals that will give him the arrogance to get in the box and find the back of the net regularly. He is the wild card of the lot. All we can really say is that the backroom team and the statisticians decided he was worth the huge money paid and crucially, Arteta believes in him. He has got on the pitch in most games so far. As a midfielder, though, surely he is not above Rice, Odegaard, Partey or even Jorginho? Can he be a forward above Eddie, Jesus and Trossard? If not, then I suspect a bit part role is his destiny. He must score or die. It is what I would tell him.

    Does he Havertz a chance?
    The only job open at the moment is the striker’s. The internal candidates are the above. Only Saka, Martinelli and Odegaard are safe in their positions. The others, if they jump on the striker’s role, could also be first choice like Harry Kane at Bayern, and the rest would have to pick up the scraps.

    Jesus - out wide for the good of the team?
    And my preference? Martinelli in the centre with Jesus out wide is probably the move that could work. Martinelli gets in the right positions. He can score goals by himself.  He does seem to have the arrogance required despite his humble words. I feel he believes in himself. The only way we will ever know is if he is given the chance. I say give him that chance.
    Ps. You may say why did I not include Vieira? I just don’t see him as a focal point for the attack. I could be wrong, of course.
    Арсенал победи Манчестър Сити с 1:0 в дербито от 8-ми кръг на Висшата лига. По този начин Лондончани прекъснаха една повече от негативна последователна серия без победа над ''гражданите'' и се изравниха по точки с лидера във временното класиране Тотнъм Хотспър. Двата лондонски отбора са с актив от по 20 точки. Иначе Арсенал не бе побеждавал Ман Сити в двубой за първенство от декември 2015 година насам, а виновникът тази серия да бъде прекъсната се казва Габриел Мартинели. Бразилеца отбеляза единственото попадение в мача в 86-та минута. Кай Хаверц пък се отчете с асистенция на името си. Да, голът дойде след рикошет в главата на Нейтън Аке, но в разиграването за неговото отбелязване участваха всички новопоявили се на терена. В случая става дума за Такехиро Томиясу, Томас Партей, Кай Хаверц и Габриел Мартинели. Всички те се бяха включили в мача от пейката през втората част. Наистина страхотни и навременни смени от страна на Микел Артета. В интерес на истината след около първоначалните 15-20 минути игра, на терена властваше Арсенал. Имаше няколко напрегнати ситуации пред вратата на Давид Рая, но испанеца успя да се справи с всичко изпречило се пред него. Същото направи и 4-та в отбрана, като Ерлинг Холанд и компания бяха напълно обезличени в нападение. Впрочем играчите на Манчестър Сити регистрираха едва 4 удара посока вратата на домакините, като това е най-слабото им постижение във Висшата лига под ръководството на Пеп Гуардиола. Е, когато цифрите говорят, и боговете мълчат... 


    Фото кредит: Арсенал

    Тази победа би трябвало да вдъхне допълнителен кураж в играчите на Арсенал, като се видя, че ''чудовището'' не е толкова страшно, колкото изглежда. Сега пред отбора предстои ново дерби на Лондон през сезона, което ще се изиграе след паузата за националните отбори, а именно в събота на 21 октомври от 19:30ч. българско време. Още подробности от мача с Манчестър Сити в следващите редове:

    Стартов състав и резерви:

    Фото кредит: Арсенал

    Статистика от двубоя: 

    Фото кредит: Premier League Official

    Жълти картони: Жоржиньо (11-та минута); Габриел Жезус (90+3); 

    Смени по време на мача: Габриел Мартинели вместо Леандро Тросар (46-та минута); Тройна смяна в 75-та минута, като на терена се появиха Такехиро Томиясу, Кай Хаверц и Томас Партей. Заменени съответно бяха Олександър Зинченко, Еди Нкетия и Жоржиньо.

    https://www.youtube.com/watch?v=A27v0njMK_Y&ab_channel=Arsenal

    Микел Артета след края на мача: ''Мина толкова много време, откакто успяхме да ги победим за последно. Тази вечер успяхме да се справим с най-добрия отбор в света, а това е изключително постижение на този етап от развитието ни. Да, имахме някои известни затруднения в мача, но не се отказахме от целта си. Преследвахме я до последно в мача. Чувствам се страхотно, защото успяхме да зарадваме всички свои привърженици. Те го заслужават. Момчетата дадоха всичко от себе си и се раздадоха до краен предел. Това винаги е високо оценявано разбира се. Имахме нужда от тази победа, както и от индивидуална и отборна класа. Е, получихме всичко това и сами може да видите крайния резултат. Сега ще посрещнем паузата, а след нея продължаваме да работим здраво по новите си цели.''


    Фото кредит: Арсенал
     
    Арсенал се завръща на домашната сцена след спънката си през седмицата срещу Ланс, а поредният кръг във Висшата лига ни поставя срещу носителят на требъл от миналия сезон – Ман Сити. Мач с много въпросителни, но и мач, който може да даде отговори на някои от тези въпроси след като Арсенал не е в пълният си блясък от началото на кампанията, макар да е без загуба в Англия. Нещо, което пък Сити успяха да направят миналия кръг срещу Уулвс, губейки с 1:2. „Артилеристите“ пък загубиха със същият резултат, само че в Европа, срещу уж непретенциозният Ланс. Ето и по-важното преди срещата:
    Къде: Емиратс, Лондон.
    Кога: Неделя, 18:30 българско време.
    Телевизия: Диема Спорт 2.
    Отсъстващи: Юриън Тимбър.
    Под въпрос: Букайо Сака, Габриел Мартинели.
    Наказани: Няма.
    Думите на Артета преди мача: „Определено имаме постоянство от началото на сезона, ако изключим мача срещу Ланс. Това е защото съумяваме да не загубим, когато не можем да спечелим. Все пак сме един от двата отбора без загуба от началото на първенството. Както виждате, Сити загубиха в миналият кръг. Шампионатът е толкова оспорван, защото всеки един от 20-те отбора има потенциала да победи всеки друг. Мачът срещу Сити ще е много труден, но за да бъдем където искаме да бъдем, то трябва да го вземем. За да си на това ниво ти трябват постоянство и по 2 мача на седмица. Няма място за оправдания. Разбира се, ако спечелим ще бъде огромен тласък, но не мисля, че ако не успеем ще загубим всякакви шансове. Твърде рано е за такива заключения.
    Букайо е под въпрос. Очевидно е, че трябваше да го изкараме в мача през седмицата, което никога не е добър знак. Не мога да кажа каква му е контузията, не съм доктор. Обсъдена е ситуацията с Гарет Саутгейт, но както той трябва да си върши неговата работа, така аз трябва да си върша моята. Томас, очевидно е доста напред във възстановяването. Беше в групата за Ланс, защото мислехме да го използваме, но мача се разви в друга посока и нямаше нужда. Ще бъде в групата и за неделя.“, завърши испанеца.

    Да припомним на мнозина, че това е Арсенал и макар и да загуби през седмицата във Франция и да не игра особено впечатляващо, защо пък да не направи мача на мачовете точно срещу Ман Сити и да се поздрави с победа?! Пожелаваме го от все сърце и се надяваме идната седмица да дойде с 3 точки от мача и 2 пред Сити в класирането.

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...