Jump to content
  • Бихте ли могли да си представите, колко трябва да бъде уважаван един футболен клуб от съперниците си, за да произведат трофей в негова чест?! Трофей, който в момента е изложен в клубния музей на ФК Порто. За да стигнем до този малко известен епизод от историята на Арсенал, ще трябва първо да се върнем малко по-назад във времето, когато са положени основите на един супер отбор. 

    1925 година е знакова в историята на Арсенал (по онова време клуба е носел името The Arsenal, което се употребява и до ден днешен). Хърбърт Чапман е назначен за мениджър на ''артилеристите''. Зад неговото назначение стои Сър Хенри Норис, който по това време е мажоритарен акционер в клуба, a през 1913 година сменя местонахождението му от югоизточен в северен Лондон. Това преместване от The Manor Ground (игрището в Плъмстед, на което Уулич Арсенал е играел домакинските си мачове по това време) на Arsenal Stadium е стъпка, която предотвратява изчезването на този отбор, поради надвисналата опасност от тотален фалит. С пристигането на г-н Чапман в северната част на Лондон, пристига и налагането на доминация от страна на Арсенал на домашната сцена. Хърбърт Чампан започва да работи по 5-годишен план, който да донесе успехите на Хайбъри (неофициалното, но и по-известно име на стадиона). И точно в края на поставения срок от 5 години, Арсенал печели първият си трофей. Годината е 1930-та, когато на финала на ФА Къп е победен Хъдърсфийлд Таун с резултат 2:0. Попаденията в срещата са дело на Алекс Джеймс и Джак Ламбърт, а онзи 26 април завинаги ще остане в историята на състезанието. Това е първият финал, в който и двата отбора излизат на терена подредени един до друг в две успоредни редици. По този начин те отдават почит на г-н Чапман, който преди да ръководи Арсенал е мениджър именно на Хъдърсфийлд. Тази традиция двата отбора да излизат по този начин във финала за отличието е запазена и до днес. Истината е, че за постиженията на Хърбърт Чапман с Арсенал биха могли да се напишат не статии, а книги. Системата за успех на този визионер е била до толкова силна, че тя продължава да бъде успешна дори и след неговата внезапна смърт през 1934 година (в края на този материал ще откриете няколко други такива, които да напомнят за делата на г-н Чапман и Сър Хенри Норис). След като той умира от кратка пневмония, делата му са продължени от Джо Шоу, Джордж Алисън и Том Уитакър. Всичките те са мениджъри, които постигат успехи с Арсенал до голяма степен заради положените преди тях основи от Хърбърт Чапман. 

                                                                                         ''Ще превърна този клуб в най-великия на Света''
                                                              
    Фотография от 1925 година (оцветено). Хърбърт Чапман (в средата), заедно с капитана на The Arsenal Алекс Джеймс (дясно)  и Боб Джон (ляво).                                          
           
    През сезон 1947/48 Арсенал печели вече старата Първа дивизия с 59 точки, начело с Том Уитакър (това е и дебютна кампания за него като мениджър на клуба). На второ място в крайното подреждане остава Манчестър Юнайтед с 52 точки, а трети е Бърнли, който е със същия актив, но и с по-лоша голова разлика. Интересен е факта, че през предходната кампания Арсенал се бори за своето оцеляване. И така, само два дни след края на сезон 1947/48, Арсенал поема на пътешествие в Португалия, а репутацията на Лондончани по онова време е със статут на най-мощния отбор в Европа, ако не и в Света. Както знаем, тогава все още не е имало Европейски клубни турнири, които най-вероятно само са щели да докажат превъзходството на Лондончани. И това не са твърдения на нас като привърженици, а на отборите в Европа малко след края на Втората световна война (и това въпреки големият брой жертви, които Арсенал дава, докато войната е в ход).
    На 3 май 1948 година Арсенал побеждава Бенфика с 4:0 в приятелска среща, която е част от турнето на ''артилеристите'' в Португалия. Двубоят се играе в столицата Лисабон, а след неговия край, хората на Том Уитакър поемат към Ещорил, за да разгледат забележителностите му. Това курортно и тенис градче е част от провинцията Кашкайш и към днешни дни наброява около 24 000 жители. На 6 май Арсенал е вече в Порто, за да се изправи в приятелски двубой срещу местния едноименен клуб. Арената на сблъсъка е Ещадио до Лима, а според историческите артефакти, на нeгo присъстват около 20 000 зрители. Явно Лондончани подценяват съперника си, защото до почивката, той води с три бързи и безответни попадения. Историята на този двубой гласи, че на полувремето Том Уитакър изнася емоционална реч пред своите момчета, въпреки че те играят в приятелски мач. Желанието на мениджъра на Арсенал било играчите никога да не подценяват който и да е отбор, при какъвто и да е резултат. Том Уитакър извършва две смени по време на 15-минутната пауза и те довеждат до сплотяване на колектива на терена. Хората в червено и бяло щурмуват португалската врата и помитат съперника си с атака след атака. Арсенал намалява резултата до 3:2 след попадения именно на новопоявилите се в игра (Рони Рук и Бринс Джоунс). Този резултат се запазва до края на двубоя и Порто побеждава своя именит съперник от Англия. Тълпата на стадиона е в делириум, защото никой от тях преди мача не давал каквито и да е шансове на ''драконите''. Британският консул в Португалия, гражданският губернатор и кметът на Порто са сред хората, които след мача канят двата отбора на среща, за да си поговорят за футбол. Португалската нация се чувства до толкова горда с тази победа на Порто, че ''драконите'' решават да изработят трофей, чрез който да отдадат почит на Арсенал. Този трофей носи името ''Купата на Арсенал''! За изработката му са били нужни между 60 и 70 000 ескудо, които се равняват на около 200 000 британски лири. ''Купата на Арсенал'' е проектирана в Ourivesaria Aliança в Порто, а архитекти на идеята са Мариньо Брито и Албано Франса. Трофея пристига в музея на Порто след около година и половина след изиграването на мача с Арсенал и е висок цели 2,8 метра, а тежината му е внушаващите 250 кг. За направата му са използвани 130 кг. чисто сребро, а освен него са добавени и материали като злато, емайл, кристал, дърво, мрамор и кадифе. Самият трофей се състои от три скулптурни фигури на жени, издигащи се на пръсти. Други трима атлети докосват чашата на отличието, в старание да изпият ''виното на победата''. ''Купата на Арсенал'' се съхранява в стъклен шкаф, който е с дървена рамка. Шкафът се поддържа от четири сребърни дракона, а на върха се вижда скулптура, която държи знамето на Порто.

                                                                
                                                             

    ''Победата с 3:2 над Арсенал, известен по това време като най-добрият отбор в Света, беше доказателство за потенциала на синьо-белите.''  Това писание фигурира на официалния сайт на ''драконите''!


    Фото кредити за направата на този материал: thefootballarchives.com



     
     
     






     

    2005-2006
     
    We won trophies at this stadium
    The end of Highbury.
    Highbury was a great ground. I loved it and I cannot say I get the same buzz from the Emirates. To go on to the terrace and mingle with the real fans, listen to the banter, get shoved around whenever something exciting happened, sometimes struggling to see what happened when being shoved, all added to the fizz in my belly as I watched my team becoming close to being a great one in the late 80’s under George Graham. We were finally able to go toe to toe with the giants of English football, Liverpool and I was able to go to Highbury to watch them climb that mountain.
    People accused it of being the Highbury Library but it never seemed that way to me, there was always a noise, lots of singing, and sometimes some very witty comments. And, something that might surprise people who only watch on tv is the negativity of a lot of the crowd. Cries similar to “The team is fucking useless and always have been”, “the manager is an idiot” and many others came out of the lips of fans regularly from the terrace. That has died out dramatically since we changed over to the stands. There is still a little banter now but nowhere near the same. Football is worse for that, although I have to say I do like being able to sit and have a bit of comfort watching Arsenal, I miss the connectness of the terraces.

    But not at this one
    And I miss Highbury.
    The financial argument was inescapable. Roman Abramovich had altered the landscape of football as he transformed Chelsea into a contender for the best team in Europe. A seemingly bottomless supply of money and an aggressive attitude towards managers not achieving it meant that even Mourinho got sacked after toppling the 2 giants of English football, Manchester United and Arsenal, both with far greater resources at the time in terms of fans worldwide and ability to coin money from that fanbase.
    The big teams of Europe, Bayern Munich, Real Madrid, Barcelona, the Italian giants, and several within England had much bigger grounds. And so the plan that had started several years before had come to fruition and Arsenal would spend their last year at the hallowed and exquisite turf of Highbury. Arsene Wenger and David Dein, along with the board, set it all in place. A new ground, close beside Highbury so fans are not discommoded, with around 60,000 fans, a huge increase on what was there before, and a far greater amount of corporate boxes to cater for the sexy image football had garnered for itself. Arsenal needed that money to be able to take on the big boys.
    The banks insisted on Arsene Wenger

    The banks got that call right
    Perhaps not so well known is that the banks insisted that Arsene Wenger had to remain at the helm to guarantee the loans.This was certainly prescient as, although attendances have not been hit too badly since Wenger moved on, they have certainly taken a hit now that we are no longer challenging for honours.
    The shiny new stadium did come at a price on the pitch though. Although lots of new players came that year, none had the impact of Bergkamp (believed to have been a Wenger choice), Vieira, Henry, Petit, Overmars, Campbell, Pires, Llungberg and others that became legends. Adebayer, Walcott, Diaby, Song, and Hleb did come on board and made various types of impressions but none are contenders for greatest player in their position for Arsenal as those previous players I mentioned are. It looked like Wenger could get us good but not great players now.
    Our greatest midfielder gone

    This guy frightened players
    And so we lost one of our greatest this season. Patrick Vieira finally left for Juventus after grumbling for a few seasons about a move.  Cesc Fabregas came through from the academy finally as first choice but he was no like for like replacement. He did not have the aggression or the physique of Vieira but he did bring a superb skillset to the team so that Vieira’s loss was not so keenly felt.

    Fabregas almost bridged the gap
    Lots of teams sent us home crying
    Still, on the pitch, we weren’t so good, 11 defeats in the league meant we finished a distant fourth to Chelsea. We fielded understrength teams in the FA cup and the League cup because Wenger concentrated all efforts on winning the Champions league which meant we went out to Bolton in the 4th round of the FA cup and Wigan in the semi-final of the League cup. We played lower teams in the league cup and got away with it until the semi’s where Wigan drew 2-2 over 2 legs but went through on the away goals rule as they scored a goal at Highbury in extra time of the second leg.
    We were beaten at Highbury by Chelsea and West Ham in the league, our only 2 defeats there that season although Wigan got a sort of a victory in the League cup. Highbury was always a difficult place to come to and the Emirates has never quite managed to achieve that.
    At least I got to feel it throughout my whole body
    And so we got our send off. Every match had a theme like players day, European night, 49-er’s day, Wenger day etc. and there was a party type atmosphere all season. Highbury was no more and I could never recreate my days of younger as we moved into our new giant stadium with its dizzying heights. Impressive, yes, and lots of interesting parts around it but without that buzz which so many of you will never experience. I am so glad that I got to feel it all through my body as I looked around at all the fans, strangers yet family, buzzing and fizzing and erupting as the goals went in.
    Next week I will talk about our Champions league campaign that season. It will be the final, for now, of this series My life as a gooner.  The 49 has significance. The Champions league is the title I have always wanted and we came so close.
     
    List of themed matchdays at Highbury
    Matchday
    Date
    Players Day
    14 August 2005
    Goal Celebrations Day
    24 August 2005
    European Night
    14 September 2005
    2 November 2005
    Doubles Day
    19 September 2005
    Internationals Day
    2 October 2005
    Wenger Day
    22 October 2005
    Memorial Day
    5 November 2005
    49-ers Day
    26 November 2005
    League Cup Night
    29 November 2005
    24 January 2006
    Boxers v Jockeys Day
    7 December 2005
    Great Saves Day
    18 December 2005
    Hat-trick Heroes Day
    28 December 2005
    Back Four Day
    3 January 2006
    FA Cup Day
    7 January 2006
    1913 Day
    14 January 2006
    London Derbies Day
    1 February 2006
    Home Grown Players Day
    11 February 2006
    Managers Day
    8 March 2006
    Captains Day
    12 March 2006
    Junior Gunners Day
    18 March 2006
    Decades Day
    28 March 2006
    David Rocastle Day
    1 April 2006
    Dennis Bergkamp Day
    15 April 2006
    Records Day
    19 April 2006
    Kits Day
    22 April 2006
    Goals Day
    7 May 2006
     

    Арсенал загуби гостуването на Ливърпул с 4:0. Двубоя бе от 12 кръг на Висшата лига и в него, гостите от Лондон не дадоха почти никакъв отбой на своя противник. Точни за ''мърсисайдци'' бяха Садио Мане през първата част, Диого Жота, Мохамед Салах и Такуми Минамино през втората. Арсенал стоя сравнително добре на Анфийлд през първите 30 минути от двубоя, докато не дойде първото попадение на сметката на домакините. Садио Мане се възползва от груба грешка в отбраната на ''артилеристите'' и след като остана непокрит в наказателното поле, отбеляза с глава за 1:0. Някъде тук стартира и пълния контрол над положението и Ливърпул започна да диктува какво ще се случва на терена. Грешките в отбраната на Арсенал до края на мача започнаха да валят една след друга и само и единствено поредните страхотни изяви на Аарън Рамсдейл направиха така, че загубата да е само с 4 гола пасив. След подобно вяло и безлично представяне, единственото нещо, което може да направи един отбор, е да гледа към следващият двубой. Защото такъв винаги ще има. Поправитеният изпит за тези млади момчета е на 27 ноември срещи последния в класирането Нюкасъл. В момента Арсенал заема 5 позиция с 20 точки.

    Стартов състав снощи: Аарън Рамсдейл, Такехиро Томиясу, Бен Уайт, Габриел Магаляеш, Нуно Тавареш, Томас Партей, Самби Локонга, Смит Роу, Букайо Сака, Пиер-Емерик Обамеянг и Александър Лаказет.

    Резерви: Бернд Лено, Седрик Соареш, Роб Холдинг, Киърън Тиърни, Мейтланд-Найлс, Мохамед Елнени, Мартин Йодегор, Никола Пепе и Габриел Мартинели. 

    Смени в хода на двубоя: Мейталнд-Найлс вместо Самби Локонга в 53 минута, Мартин Йодегор се появи на мястото на Александър Лаказет в 67 минута, а Томас Партей отстъпи мястото си на Мохамед Елнени в 84 минута на срещата. 

    Жълти картони: Единствения такъв за Арсенал бе на сметката на Микел Артета. Жълт картон за Ливърпул получи и Юрген Клоп. Двамата мениджъри си спретнаха саморазправия край страничната линия на Анфийлд след около полочин час игра и бяха наказани за тези си действия от Майкъл Оливър. 


    Фото кредит: Премиърлийг Official

    ''Сигурно е това, че има какво да научим след подобна среща. Например, едно от най-хубавите неща, които можеш да научиш е, че трябва да се фокусираш върху следващият двубой. Трябва да извлечем грешките от представянето си за себе си и те да ни служат за пример занапред. Трябва да се концентрираме върху нещата в играта си, които можем да подобрим. Анфийлд е едно от най-трудните места за гостуване в Европа. Бяхме наказани за грешките си и съперника ни съвсем заслужено спечели двубоя.'' Това заяви Микел Артета след разочороващото представяне снощи. 



     

    Арсенал гостува на Ливърпул в мач от 12 кръг на Висшата лига. Лондончани посрещат кръга на 5 място във временното класиране с 20 спечелени точки, докато хората на Юрген Клоп са само 1 позиция по-нагоре и с 2 точки повече в актива си. Математически погледнато, ако Арсенал спечели този двубой, то ще се озове в Топ 4. Момчетата на Микел Артета се намират в добра серия и понатрупаха самочувствие преди поредната пауза за националните отбори (следващата такава пауза ще бъде чак след 4 месеца, да живее клубния футбол). Ливърпул пък загуби последния си двубой за първенство, след загуба от Уест Хям в Лондон с 3:2. Това бе и 1 загуба за ''мърсисайдци'' през сезона във Висшата лига. Анфийлд винаги е бил неприятно място за гостуване за който и да е клуб, но през годините Арсенал и неговите привърженици помнят някои култови сблъсъци между двата състава. Разбира се, двубоя на този стадион през 1989 година е с много по-голямо значение от днешният такъв, но нищо не може да промени факта, че той е пример за летописите на английския футбол. По подобие на онзи майски ден преди 32 години, Ливърпул е безспорния фаворит за спечелването на 3 точки днес. Обаче, както тогава, така и сега, двубоя ще се играе 90 минути, в които не е ясно какво ще се случи, а място за сладки изненади - винаги ще има. Ето и повечко подробности преди дербито довечера.

    Кога: Събота, 20 ноември, 19:30 часа българско време.

    Стадион: Анфийлд Роуд, Ливърпул.

    Телевизия: Диема Спорт 2.

    Рефер на двубоя: Майкъл Оливър.

    Новини: Днес няма да можем да наблюдаваме Гранит Джака и Сеад Колашинац. Швейцарският национал все още лекува травма на дясното си коляно, получена по време на сблъсъка с Тотнъм Хотспър през месец септември. От официалния сайт на клуба съобщиха, че Джака напредва по възстановяването си и се очаква да се завърне към процес на пълни тренировки в началото на новата календарна година. Положението при Колашинац не е много обнадеждаващо, след като той получи сериозна контузия по време на мачовете за националните отбори. Босненецът е започнал рехабилитация и все още не се знае колко време ще отсъства. Всички останали състезатели на клуба са на линия за предстоящият сблъсък. 



    Микел Артета и неговите думи преди мача: ''Двубоите с Ливърпул са изпитание за всеки един отбор. Анфийлд е едно чудесно място за футбол. Когато дойдеш тук, то трябва да бъдеш подготвен. Физически, психически, емоционално, а също така и тактически. Ако не го направиш, то не те очаква нищо хубаво. Ние трябва да дадем всичко от себе си. Анфийлд е едно от местата, на което можеш да се докажеш, че искаш и можеш да играеш футбол. Точно това искаме, да се докажем. Ако някой е против този начин на мислене, то тогава той не трябва да облича фланелката и да излиза в този двубой.'' 



    Игра с прогнози във форума на ASCB: 
    С това и днешният ни материал завършва. Пожелаваме си един качествен двубой, в който нашите момчета да играят за името, което е изписано на фланелката отпред. А на всички наши читатели пожелаваме една прекрасна събота, изпълнена с много поводи за радост преди и след края на мача. 



    2004-2005
    Another invincible season?
    I am guessing a lot of you readers remember this season and how you felt. We seemed better than the rest. We were unbeaten and we started the season as if we had forgotten how to be beaten. Man Utd in the Charity Shield? 0-0 and we beat them on penalties. And then we just started throwing the ball into the net in the league. 4 against Everton away, 5 against Middlesbrough at home, 3 against Blackburn at home, 4 against Norwich away, we couldn’t stop scoring and winning.
    Finally, Bolton got a draw 2-2 on game 6 and this, combined with beating Arsenal in the return fixture allowed the fantasist Sam Allardyce to claim he had the beating of Wenger. Had he heck as like! Check his record against Wenger, Wenger is clearly on top but he did take 4 points that season. In fairness to Allardyce, he always had a weaker team so any good result deserved merit.
     
    At least Fabregas didn't miss
    But that didn’t slow us down. 4-0 against Charlton and 3-1 against Villa and we were ready to consign Manchester United and old Red nose to the bin in our next. But that game is etched indelibly in all our minds. We were looking for 50 undefeated, they wanted to get back to being the champs. They were dirty, and the ref seemed not to notice as he turned a blind eye. Then Campbell made an attempted challenge on Rooney, the referee said penalty and Van Nistleroy converted. Then Rooney scored again and we had the famous pizzagate in the tunnel at the end when Cesc Fabregas was alleged to have thrown a pizza at Alex Ferguson. And we were beaten by our biggest rivals and it was like a dagger through the heart and a stiletto in the back. They really did send us home crying.
    I was so down
    I guess you all remember how you felt. Of all teams, Man Utd! Would have been nicer, really, if it was Charlton or someone like that who got a fluky goal, defended for their lives and somehow managed a win against the odds. Those type of results happen every season to the top teams.
    It hit us hard. 2 draws next against Southampton and Palace and we were consigned to 2nd place. We had been top all the way. Oh, Arsenal, you break our hearts. Every time I feel we are going to dominate, it seems to go wrong.
     
    Our new nightmare
    And did I mention that a Blue Demon had arrived? Roman Abramovich had taken over in the previous season. He had only one target, to be the best team in Europe. He brought in Jose Mourinho, who had accomplished miracles at Porto. At his first press conference he said he was special. He certainly hit the Premier League like a special express train. He brought in Didier Drogba to terrorise defences, Ricardo Carvalho at the back, Arjen Robben on the wing and Petr Cech in goal among others to take them up a notch. They were second under Claudio Ranieri last season but that meant nothing to Abramovich. He knew where he wanted to be and he saw Mourinho as the guy to get it for him. Shortly after we were beaten on our 50th game, they went top and they stayed there to show that the dynamics in London had changed, the dynamics in the Premier League had changed, with a dynamic, arrogant manager in charge.
     
    No, I don't like you, Jose
    I never liked him. I disliked how he dismissed other managers and players, plus he seemed to have a particular hatred for Arsene Wenger. He had a defensive style of play and everything seemed to be allowed on the pitch, with winning at all costs and any methods acceptable. It would be impossible to imagine Mourinho offering a replay to Sheffield United as Wenger had done a few years previously when Kanu picked up the throw in from Parlour who had thrown it towards Sheffield Utd and Overmars scored. Mourinho probably thought it showed that Wenger wasn’t a real winner like him who would take a win in any circumstances. He never missed an opportunity to get under his skin and it seems like it worked as Wenger had a bad record against him. Ferguson’s mindgames never seemed to work but Mourinho’s did.

    Drogba epitomised Mourinho's Chelsea - dirty but brilliant
    It is often said that we fell apart after the loss against Man Utd but that was not really true. We had some draws and defeats , yes but we hovered around second and third for the rest of the season. We picked up 83 points for second, enough to win in many seasons, and we scored 87 goals, well more than the winners Chelsea on 72. Chelsea, though, were really really good, with 95 points and only one defeat, at Man City, who were a mid table team at the time. Mourinho had arrived, Abramovich had arrived and we had a new challenge. We had too often been second best to Alex Ferguson, now were we about to be second best to Mourinho?
    I hated being second to Ferguson and I detested being second to Mourinho. He is the one guy in football I have the strongest dislike for. But he seemed to have the winning touch and access to as much money as he wanted for the best players. We needed Wenger to bring his own special qualities to bear, bringing through gifted youngsters and finding gems at good prices like he had done with Henry, Vieira, Overmars, Petit and others. He had brought through Fabregas this season from the youths but his buys didn’t inspire too much. Manuel Almunia as backup to Lehman, Mathieu Flamini in midfield and the guy I felt more sorry for than any other Arsenal player, Emmanuel Eboue, who never deserved, and nor does any player, the abuse he got in his career. In comparison to the monsters Chelsea had got, it didn’t inspire hope.
     Senderos and Djourou
    This is not Adams and Keown
    We had finally got in front of Man Utd 2 seasons in a row, only for Blue ogres to emerge. We conceded 36 goals with the end of the fabled Arsenal defence and players like Senderos, Djourou and Cygan were not going to be our new Adams and Keown. Chelsea had conceded 15 with Mourinho’s park the bus method. We needed a stronger defence but Wenger had embarked on his new policy of trying to score more than the opposition. Was it going to work? Honestly it was hard to see. My normal optimism was being tested. There were some grounds for optimism, though, in our other tournaments that season and I will get to them next time. But there was one ground for hope in that we did have ten one nils to the Arsenal that season, better than George Graham could do. Maybe we did have a chance.
     
     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...