Jump to content
  • 1991-92
    We were the Kings and we could beat everyone
    In my second last blog on the season 1990-91 I wrote about how good we were. One defeat to Chelsea in the league and we had 85 points at the end, with 2 taken away for the handbags at Man U leaving us with 83 and seven points ahead of Liverpool. 2 championships in 3 years, this time clearly. I was cock-a -hoop, the big man, we were ready, we were Arsenal and nothing could stop us dominating the lesser teams around us. And we were the first team back in the European cup, surely we could win that as well? Why could we not win the FA cup and the League cup as well? We were the best.
    To give a bit of background, this was the last year of the old First Division. The Premier League was about to start along with the changes that would be introduced with it. Constant live football and all sorts of different camera angles and analysis would change football forever but that is a story for next week plus a little rule change that was to have a huge impact on George Graham.
    Better than the rest
    But for now, I was strutting around at the start of the season, waiting for what I had been waiting for all my Arsenal life, the year when we are the greatest and ready to smack down any of the inept pretenders. Liverpool? With Graeme Souness? Mediocre. Alex Ferguson and Man U? Too inconsistent, manager out of his depth at a big club. Nobody could understand why he was being kept.
    Crystal Palace had come 3rd under Steve Coppell. They were good, I loved what they were doing, they had Mark Bright and Ian Wright upfront and they played a simple straightforward game, which was defend in numbers and get the ball as quickly as you can to these 2, they were a nightmare. But we nicked Wrighty in September, their best player, and that put paid to their chances.
     We bought him and Wrightly so
    Ian Wright was the right choice
    Ian Wright surely was the final piece of the jigsaw. We hadn’t really strengthened in the summer with only bit players coming in. This was reflected in our poor start. A draw with QPR and defeats to Villa and Everton. Oh, what it is to be an Arsenal supporter. Finally I felt we were top guns and now brought back down to earth. If I understood Graham correctly, he had his idea of the player he wanted in every position and that is why he didn’t strengthen, whoever he may have wanted wasn’t available until Wright pushed for his move in September. The other teams did reinforce, though, none more so than Leeds.
    Leeds, under Howard Wilkinson, improved with shrewd signings like Rod Wallace, Tony Dorigo and Steve Hodge and the iconic Eric Cantona arrived in February. They contested with Manchester United for the title and won out at the end. We were 4th, 10 points behind Leeds and 6 behind Alex Ferguson.
     Howard Wilkinson had his finest year
    To understand my frustration, Ian Wright was a great signing, he scored 26 goals in 33 matches, we were the highest scoring team in the division with 81 goals, we went on a long unbeaten run towards the end to get that 4th place. The same players as last season with the addition of Wright and we finished a long way back? I couldn’t understand it. Wright had 5 goals from Palace and 24 in the league with us to pip Gary Lineker for top scorer in the division.
    But it all went wrong
    The European Cup? A great start with a 6-1 over Austria Wien so that the second leg didn’t matter. Alan Smith, not the most prolific of scorers whacked in 4. Benfica did for us in the second round, though, beating us after extra time at Highbury in the second leg.
    The League Cup? We struggled home against Leicester over 2 rounds with Ian Wright, who else?, scoring in both ties, 1-1 away and then 2-0 at home. But we went out tamely to Coventry in the next round 0-1 away.
    The Fa Cup, our trophy? Rubbish. Wrexham from the 4th division took us on. When Alan Smith put us one goal ahead before halftime I thought this is it, maybe we could have a nice run in the cup, instead they equalized and then scored the winner in a giant-killing shock.
     Wrexham's Mickey Thomas did us
    No Strut anymore
    So, by then, we were out of everything, 7th in the league after a horrible spell around December/January and out of all competitions. Strutting around? Giving it the Big I am? No way, I was hiding away, politely saying to Leeds and Man U supporters that their teams were doing well. Liverpool had fallen apart under Souness, ending 6th, their worst in ages. They did win the FA Cup, though, and Man U the League Cup. For us, nothing. The excitement I had when Ian Wright came faded, we took way too long to get going. For us Irish, David O’Leary had garnered his 700 appearance although he was becoming more and more a bit player. The famous back four of Dixon, Winterburn, Bould and Adams played most games and Seaman was ever present.
    The strong finish though, gave me hope. We were unbeaten from Feb 1. We trounced Liverpool 4-0 in our 3rd last match to send them home crying and Southampton 5-1 in our last. Ian Wright notched up a hat trick in that to beat Gary Lineker for top scorer. It was just a hangover from being so good the previous season. I believed Graham will have us ready next time, we will be the winners again. We just had to learn that we must prove we are Arsenal every season. I had great hopes.
     You will always be second best with Tottenham, Gary
    Still 61 is our max.
    We must beat Chelsea to keep alive the barest flicker of hope. They look good at the moment but perhaps Arteta should talk to Big Sam Allardyce to find out the secret to beating them. Lose this and our fire has gone out. I have hope still. A tiny little teeny piece of hope that we can somehow fluke a Europa  league spot.

    Арсенал победи Уест Бромич Албиън с 3:1 в мач от 35 кръг на Висшата лига. Това означаваше, че ''дроздовете'' и Сам Алардайс официално изпаднаха и през следващата кампания ще играят в Чемпиъншип. Точни за Лондончани бяха Смит Роу (29 минута, първи гол за него във ВЛ), Никола Пепе (35 минута) и Уилиан (90 минута, първи негов гол за клуба). Почетното попадение за гостите бе дело на Матеуш Перейра (67 минута). И трите гола на сметката на Арсенал бяха стилни и дошли с лекота във вратата на Сам Джонстън. Домакините започнаха мудно, но постепенно се събудиха и вкараха две попадения през първата част. Уест Бром все пак оказа натиск и намали, но Уилиан подпечата трите точки с първият си гол за Арсенал, дошъл след пряк свободен удар. След срещата, Лондончани теоретично запазват шанс за класиране в Топ 7, което би им дало правото да се състезават в европейските клубни турнири и догодина. Важно е да се отбележи и това, че малко преди да започне двубоя, пред Емиратс Стейдиъм имаше пореден протест под наслов Kroenke Out. Ето и повече подробности.

    Стартовите 11: Микел Артета направи 6 промени спрямо състава, който излезе срещу Виляреал в четвъртък вечер. Ето го и него. Под рамките на вратата започна Бернд Лено. Пред него в отбрана видяхме Калъм Чеймбърс, Роб Холдинг (С), Габриел Магаляеш и Букайо Сака. В дефанзивен план стартираха Мохамед Елнени и Дани Себайос, а изнесени пред тях съответно бяха Уилиан, Смит Роу и Никола Пепе. На върха атаката започна Габриел Мартинели. Според информациите, Мат Райън е изпитал здравословни проблеми малко преди първият съдийски сигнал и поради това не бе включен в групата. 

    Резерви: Рунар Рунарсон (GK), Ектор Белерин, Киърън Тиърни, Седрик Соареш, Томас Партей, Мартин Йодегор, Александър Лаказет, Пиер-Емерик Обамеянг и Еди Нкетиа. 

    Смени в хода на двубоя: Мартинели бе заменен от Лаказет (60 минута) ; Киърън Тиърни се появи на мястото на Смит Роу (63 минута) ; Дани Себайос освободи мястото си на Томас Партей (76 минута) ; 

    Евентуални контузии: Липсват данни ; 

    Жълти картони: Дани Себайос (70 минута) ; 

    Червени картони: Нито един получен такъв ; 

    Част от думите на Микел Артета след края на двубоя: ''Най-добрият начин, по който може да се завърнеш след разочороващ мач, е да го направиш с победа. Вкарахме три страхотни попадения и създадохме доста опасности. Допуснахме гол, но това не ни сломи и Уилиан вкара решаващо попадение в края. Много е важно да намериш пътя към победата след злощастна вечер като тази срещу Виляреал. Ние го направихме и това е най-важното. Остават само 3 срещи до края на сезона и ние искаме да извлечем максимума от тях.''

    След тази победа, Арсенал заема 9 позиция във временното класиране с 52 точки в актива си. Борбата за 7 място изглежда, че ще бъде повече от интригуваща, като за нея ще се борят няколко клуба. Арсенал все още има за какво да играе, най-малкото за своята гордост. Следващата среща на тима е тази сряда, 12 май, от 22:15 часа българско време. Тогава Арсенал се изправя срещу Челси на Стамфорд Бридж. Екипа на ''Арсенал България'' ви пожелава успешна и сполучлива седмица.

    Арсенал приема състава на Уест Бромич Албиън в мач от 35 кръг на Висшата лига. Това е и първият от оставащите общо 4 двубоя до края на кампанията. Арсенал ще гони класиране в Топ 7, което би му дало право на участие в европейските клубни турнири и догодина. Момчетата на Микел Артета посрещнаха този кръг на 9 позиция във временното класиране с 49 спечелени точки. Уест Бром от своя страна лети към Чемпиъншип, като се намира в зоната на изпадащите със своите 26 събрани точки и оцеляването във Висшата лига изглежда мираж. Повече подробности около клуба и предстоящата среща в следващите редове. 

    Кога: Неделя, 9 май, 21:00 часа българско време ; 

    Стадион: Емиратс Стейдиъм, Лондон ; 

    Телевизия: Диема Спорт 2 ; 

    Рефер на двубоя: Питър Банкс ; 

    Новини: На разположение на Микел Артета днес няма да бъдат Давид Луиз, Пабло Мари и Гранит Джака. Давид Луиз все още не е напълно възстановен от травмата на лявото сухожилие, която получи по времето на мача срещу Нюкасъл Юнайтед. От Арсенал споделиха, че бразилецът ще продължи своята рехабилитация през идната седмица. Пабло Мари пропуска двубоя довечера с оглед изкълчването на глезена си при нулевото равенство срещу Виляреал в четвъртък вечер. Той също ще продължи да се възстановява през следващите няколко дни. Гранит Джака пък получи травма в слабините по време на загрявките преди споменатата вече среща с ''жълтата подводница'' и тогава се наложи Киърън Тиърни да заеме мястото му в титулярния състав. Твърде вероятно е да видим швейцарският национал обратно по терените след не по-малко от седмица. Всички останали състезатели на Арсенал са на линия. Ето и останалата част от акцентите. Вчера се навършиха точно 50 години от деня, който маркира първия домашен дубъл на Арсенал. На 8 май 1971 година, Лондончани побеждават състава на Ливърпул с 2:1 на финала на ФА Къп. Tова е един спиращ дъха финал, като Стив Хейгуей дава аванс на тима от Мърсисайд през първото продължение на срещата в 92 минута. Еди Кели изравнява за Арсенал в 101 минута, а точно 10 минути по-късно идва ред на едно незабравимо изпълнение от Чарли Джордж, което и оформя крайният резултат. https://www.arsenal.com/news/news-archive/gallery-fa-cup-final-1971 Само няколко дни по-рано, а именно на 3 май през същата тази 1971-ва, Топчиите ликуват на терена на Тотнъм Хотспър. Титлата в старата Първа дивизия е спечелена насред Уайт Харт Лейн след успех с 1:0. Попадението в онзи ден е дело на Рей Кенеди. Тук някъде даваме началото на клюките и непотвърдените слухове. Британските таблоиди все по-усилено твърдят, че собственика на платформата Спотифай Даниел Ек ще внесе оферта за закупуването на клуба. Очакванията са първоначалната такава да варира в порядъка на 1.8 милиарда евро. В офертата са замесени още имената на Тиери Анри, Денис Бергкамп, Патрик Виейра и Арсен Венгер. Ако подобно нещо се осъществи и стане факт, то със сигурност това би било едно от най-хубавите неща, които са се случвали на клуба през този век. Оставаме на вълна спекулации. Тези дни на бял Свят се появи информация, според която Бернд Лено е пожелал да си тръгне през лятото. Разбира се, това е неофициално или поне на този етап. Но от друга страна, малко след това, доказани спортни журналисти споделиха, че Арсенал се интересува от услугите на вратаря на Аякс Амстердам. Става дума за Андре Онана. В друга спекулация, Микел Артета е хвърлил око на полузащитника на Брайтън Ив Бисума. Той бе свързван с подпис за Лондончани и през миналата година, като тогава се спрягаше цифра от порядъка на 30 милиона паунда. Така или иначе предстоящия трансферен прозорец се очертава да бъде крайно любопитен, а и до голяма част сделките касаещи Арсенал зависят от това дали клуба ще играе в Европа и през следващата кампания. 

    Част от думите на Микел Артета преди двубоя: ''Поели сме отговорност и трябва да подходим като професионалисти. До края на кампанията остават само 4 срещи и единственото нещо, което можем да направим, е да излезем на терена и да покажем, че все още ни пука.'' 

    Игра с прогнози: 

    Арсенал все още има за какво да се бори през този сезон, така че си пожелаваме успех. А вие не забравяйте, че сме в кампания по подновяване на членски внос и приемане на нови попълнения в най-големият фен клуб на чуждестранен отбор в страната. Настоящите членове могат да дадат пари за членски внос на Представител за техният клон или да заплатят по банков път, където на основание за заплащане се записва номера на поръчката в получения от Вас имейл. А за хората, които желаят да се присъединят към нас, предоствяме следният линк: https://arsenal-bulgaria.com/ascb/become-a-member/ Тук ще намерите подробна информация за това как точно да изпълните първоначалните стъпки за придобиване на членство към сдружението. След като го направите, може да заплатите таксата по банков път. Условията за записване на номера на поръчката като основание за заплащане важат и в този случай. Запознанствата с ваши съмишленици и споделянето на нашата обща страст са гарантирани. Разделяме се с пожелания за една спокойна неделя. 

    Френският футбол е етикет за стил и красота. Както на национално, така и на клубно ниво. Основите за бързото развитие на футбола в страната са положени през 1904 година, когато „Петлите“ стават част от организацията ФИФА. В интерес на истината, французите са и едни от основателите й. Точно 50 години по-късно, Франция се присъединява и към УЕФА, където също имат пръст за зародиша на идеята. Двукратен Европейски и двукратен Световен шампион. Носител на Олимпийско злато и притежател на две Купи на Конфедерациите. Франция може да се похвали с футболен талант, който е в изобилие. Талант, който е пряко свързан с клуба от Северен Лондон. Главен виновник за „френската революция“ в Арсенал е Мосю Венгер. Всеизвестен е факта, че френският специалист има нюх за откриването и предоставянето на шанс за изява на млади футболни състезатели. Арсен заема поста мениджър на Арсенал през октомври 1996 година, а тогава е маркирано и началото на една нова футболна ера не само в клуба, но и във Висшата лига. Ера, която е обагрена със славни моменти, титли, непозната до онова време диета и не на последно място с френски футболисти. До ден днешен, цели 29 играча от страната на Айфеловата кула са обличали червено-белият екип. 

    Силвен Клод Вилторд е роден на 10 май 1974 година в парижкото предградие Ньой сюр Марн. Малко преди той да се появи на този Свят, родителите му се преместват от Мартиника за да заживеят край френската столица. Майка му е родом от Западна Индия, а до ден днешен самия Вилторд не знае кой е биологичният му баща. Силвен е едно от общо осемте деца в семейството, като едва на 14-годишна възраст отива да живее в апартамента на сестра си в Париж. Трудните условия в които е израснал го принуждават да пробва късмета си във футбола. Годината е 1991, когато Вилторд се присъединява към състава на Рен. Две години по-късно, записва и първата си официална кампания за червено-черните. В нея се разписва 8 пъти в 26 двубоя. Вилторд започва да нанизва попадение след попадение за Рен и съвсем в рамките на нещата е избран да представлява страната си на Летните олимпийски игри през 1996 година в Атланта, САЩ. Олимпиадата ще остане незабравима за него, тъй като буквално докато той играе за Франция, Депортиво Ла Коруня подписва споразумение с Рен за неговото привличане. Трансферът е на обща стойност от 1.8 милиона евро. Вилторд все пак остава при червено-черните поради условията на договора, а те са да изкара първата кампания (1996/97) под наем във френският клуб. През лятото на 1997 година, французинът акустира официално в Испания, но с една единствена молба. Да се завърне час по-скоро в своята родина и така на практика Вилторд не изиграва нито един официален двубой за Депортиво. Бордо е клубът, който откликва на неговите носталгични интереси. Французите се сдобиват с подписа му срещу сумата от 2.25 милиона евро. Вилторд е във вихъра си с екипа на „Жирондинците“ през сезон 1998/99, когато той е с основна заслуга за това тимът му да спечели Лига 1, прибирайки златната обувка в първенството. През лятото на 2000 година, Франция достига до финала на Европейското първенство, проведено в Белгия и Холандия. Това е и първият европейски форум, който се провежда в повече от една държава. На 2 юли в Ротердам, Холандия, един срещу друг в спор за трофея излизат Франция и Италия. Делвекио дава аванс на „Скуадра Адзура“ в 55 минута на срещата. Двубоят е към своя край и по всичко изглежда, че Италия ще прибере купата по един типичен за тях начин. Хората в синьо отказват да се предадат и една изритана топка от Фабиен Бартез достига до Силвен Вилторд, който в 93 минута изравнява за 1:1 след диагонален удар, който е достатъчно силен и плътен за да елиминира Франческо Толдо. И ако си мислите, че това е поредната футболна драма, все още нищо не сте прочели... Двубоят влиза в продължения и ще се играе до златен гол. В 103 минута на срещата, французите подхващат атака по левия фланг на терена. Робер Пирес пробива и подава към Давид Трезеге, който матира италианската отбрана и носи титлата на Франция. 

    Вилторд се присъединява към Арсенал само няколко седмици след триумфа в Холандия. Той се оказва и рекордна покупка за Лондончани по онова време, като те си осигуряват услугите му срещу 13 милиона британски лири. Този рекорд бе счупен почти 9 години по-късно, когато бе закупен Андрей Аршавин на стойност от 15 милиона паунда. Вилторд дебютира с червено-белия екип на 6 септември 2000 година срещу Челси, а точно десет дни по-късно, отбеляза и първото си попадение срещу Ковънтри Сити. През сезон 2000/01, Арсенал достигна до финала за ФА Къп. Опонент бе състава на Ливърпул. Силвен Вилторд започна като титуляр в този мач, но бе заменен от Рей Парлър при резултат 1:0 в полза на столичани. В крайна сметка, тимът от Мърсисайд надделя с 2:1 и това се оказа един кошмарен ден в Кардиф. Но след всяка буря изгрява слънце. Силвен Вилторд пасваше идеално в един състав с Тиери Анри и компания и головете в противниковите мрежи падаха един след друг. Именно кампанията 2001/02 бе знакова за него, като в нея, той отбеляза общо 10 гола. На 4 май през същата тази 2002 година, Фреди Люнгберг и Рей Парлър бяха точни срещу Челси на стадион Милениум в Кардиф за да донесат Купата на Футболната Асоциация. Купа, която се изплъзна от ръцете на Арсенал в предишното издание на турнира. Главният акцент в кариерата на Вилторд за  „Артилеристите“, обаче, дойде преди точно 19 години. 8 май 2002 година, Олд Трафорд, Манчестър. Старите познайници излизаха един срещу друг, но този път с цената на короната във Висшата лига. Арсен Венгер срещу Сър Алекс Фъргюсън. Манчестър Юнайтед срещу Арсенал. При победа, Лондончани си подпечатваха втора титла в най-силното първенство в Света. В онзи паметен ден, привържениците на Арсенал бяха опънали транспарант, който вещаеше следното: Champions Section! Пол Скоулс и Райън Гигс се отчетоха с пропуски през първата част. Шоуто в двубоя, обаче, бе запазено за Силвен Вилторд. Минутата бе 56, когато двамата с Фреди Люнгберг си размениха няколко паса в половината на Юнайтед и шведа дори нанесе изстрел посока Фабиен Бартез. Вратарят на домакините се намеси и изби топката, но тя се оказа в краката на сънародника му Вилторд. Играчът с номер 11 нямаше какво друго да стори, освен да накара гостуващата публика на Олд Трафорд да изпадне в делириум. Познатото 1:0 to The Arsenal огласяше цял Манчестър, а до края на двубоя, машините на Венгер запазиха мрежата си суха и се поздравиха с успеха. Успех, който донесе втора титла на Арсенал във Висшата лига и същевременно подпечата втория дубъл на Арсен Венгер. Впрочем, датата 8 май остава незабравима и по една друга причина. На нея, но през 1971 година (днес се навършват точно 50 години от озни ден), Арсенал побеждава Ливърпул във финала на ФА Къп с 2:1 на Уембли и по този начин Лондончани записват първият си дубъл в своята история. Дни преди това, на 3 май, титлата в старата Първа дивизия е спечелена на терена на съседа Тотнъм Хотспър след успех с 1:0. 
    През следващата кампания (2002/03), Арсенал отново достигна до тиумф във ФА Къп и спечели купата за втори пореден път. Опонент на Лондончани във финала в Кардиф бе състава на Саутхямптън, а победното 1:0 дойде от Робер Пирес. Силвен Вилторд все по-рядко се появяваше с червено-бялата тениска на терена, но когато го правеше, беше клиничен в своите отигравания. Впечатление в играта му правеше това, че той бе един от майсторите на единичните докосвания и удар. С чудесните си афинитет и визия, Вилторд несъмнено е отлична покупка за клуба. Той, както и неговите колеги, се изкачиха до златното стъпало през сезон 2003/04. Кампания, в която играчите записаха имената си със златни букви в историята на футболен клуб Арсенал. Бе извоювана трета и последна (засега) титла на Висшата лига, при това без да бъде допусната нито една загуба. W 26 D 12 L 0! Тази Непобедима кампания бе и последна за него в Северен Лондон. За „Точиите“, Вилторд се разписва общо 49 пъти в 175 изиграни срещи. През лятото на 2004 година, въпреки слуховете, че ще премине в новака Уест Бромич Албиън, той решава да се завърне отново в любимата му Франция и подписва 2-годишен договор със състава на Олимпик Лион. За престоя си там, Вилторд печели още 3 пъти титлата в Лига 1. Последва завръщане в Рен, а след това и трансфери в местните Марсилия, Мец и Нант. Силвен Вилторд слага официално край на колоритната си футболна кариера на 11 юни 2012 година. След провело се гласуване сред привържениците на Арсенал през юни 2008 година, Силвен Вилторд се нареди на 33 позиция в списъка за 50-те най-велики играча, обличали някога фланелката с топа на гърдите. А с екипа на „Петлите“, французинът се разписва общо 26 пъти в 92 срещи. Името на Силвен Вилторд е синоним на отдаденост и страст. Име, което улиците в Северен Лондон не ще забравят.
    Once a Gunner, Always a Gunner! 



    Ако сте пропуснали предните две издания на поредицата за френските революционери в Арсенал, то следните линкове водят към тях, цък: 

    Арсенал записа нулево равенство у дома в реванша срещу Виляреал. Това означаваше само едно. Край на надеждите за триумф във Гданск, след като първата среща в Испания завърши 2:1 в полза на ''жълтата подводница''. Арсенал така и не се опита да застраши истински испанската врата. Пиер-Емерик Обамеянг се отчете с две греди, по една в двете полувремена на срещата. Гостите също бяха близо до попадението, но само и единствено умелите намеси на Бернд Лено запазиха мрежата на ''артилеристите'' суха. Унай Емери прескочи полуфиналната фаза на турнира за 5-ти път, а най-лошото е, че това се случи срещу бившия му клуб и то на Емиратс Стейдиъм. Сега изникват още твърде много въпроси, но липсват отговори на повечето от тях. Ще успее ли все пак Арсенал да се пребори за място в европейските клубни турнири през първенството? Арсенал въобще би ли могъл да се справи с топ клубовете в Европа при положение, че хипотетично бе достигнато участие в ШЛ? Ще бъде ли сменена собствеността? Ще бъдат ли отпуснати най-накрая пари за трансфери през лятото? Кой ще остане в клуба и кой ще си тръгне? Кой ще излезе с топки и кой не? Ще остане ли Артета начело на клуба и през следващата кампания? До кога привърженика на Арсенал ще трябва да страда? Твърде много неясни, нали?! Истината е, че единствените положителни неща от снощи (ако въобще има такива), които могат да бъдат отбелязани са, че Киърън Тиърни и Александър Лаказет се завърнаха в игра след известно отсъствие, а феновете на Арсенал посрещнаха автобуса на клуба с песни и димки. Снощи, Киърън Тиърни дори излезе като титуляр в двубоя с оглед контузията в последния момент на Гранит Джака. През втората част на Емиратс, в игра се появиха Уилиан, Нкетиа и Лаказет, но никой от тях не успя да създаде голова възможност до края на двубоя. Унай Емери си изигра картите както трябва и прати Виляреал на финал в турнира. Турнир, който обягва на Лондончани откакто те се състезават в него. През последните няколко сезона станахме свидетели на отпадания от Атлетико М. (полуфинал), Олимпиакос (16-финал), Челси (финал) и сега от Виляреал (полуфинал). Все разочороващи вечери, а снощи станахме свидетели и на поредната такава. Арсенал не е печелил европейска титла от 1994 година насам, откакто бе надвита онази славна Парма с пословичното 1:0. Твърде дълго време за чакане, когато си фен на клуб от ранга на Арсенал. След срещата, Микел Артета отбеляза: ''Съкрушени сме. Имахме толкова голямо желание да достигнем финала на турнира. Наясно сме с това, че класирането ни там щеше да означава много за нашите фенове. Това е огромен удар за нас. Вечерта започна трудно. Гранит Джака се контузи на загрявките преди мача и това доведе до рокади. Изиграхме слаба първа част, в която не бяхме никак убедителни. През втората, нещата се получаваха по-добре и с по-голямо желание, но в крайна сметка не успяхме да намерим целта.  Дълбоко разочоровани сме. Имахме шанса да постигнем нещо в една толкова трудна кампания.'' 

    Нека сега погледнем какви са шансовете на тима да се класира за Европа през следващата кампания. В момента, ''топчиите'' са на 9 място във ВЛ с 49 точки. На 7 позиция (даваща право на участие в квалификациите на ЛЕ) се намира състава на Ливърпул с 54 точки. Разлика между двата клуба от 5 точки. Програмата на Арсенал до края е следната: Домакинство на УБА, гостуване на Челси, гостуване на Палас и домакиснтво на Брайтън. На първо четене, Арсенал трябва да се надява на поне 9 точки от тези оставащи 4 срещи. Разбира се, през това време, конкурентите за заветното място Ливърпул и Евертън (''карамелите'' са на 8 позиция с 52 точки) трябва да се провалят тук-там. Нужно е да се отбележи, че Арсенал е и с мач повече от двата отбора от Мърсисайд. Това усложнява нещата съвсем. В оставащите си срещи, Ливърпул играе със Саутхямптън, Манчестър Юнайтед, УБА, Бърнли и Палас. Евертън играят съответно с Уест Хям, Астън Вила, Шефийлд Юнайтед, Уулвс и Манчестър Сити. Наглед програмата на Арсенал изглежда една идея по-лека от тази на останалите претенденти. Нека не забравяме, че всичко това е при положение, че състава на Микел Артета е с двубой повече на сметката си и трябва да се хранят вулгарни надежди противниците да се дънят. Сега предстои следния въпрос: Какво се случва ако Арсенал не играе в Европа през следващата кампания? На първо място, това би означавало солидно по-малко приходи от обичайното. На второ, разбира се, въпросителната е ще има ли топ играчи, които да акустират в клуба? От друга страна, едно евентуално (почти сигурно) пропускане на участие в Европа би означавало и това, че доста от ненужните играчи ще бъдат ''разчистени''. Нека не забравяме и, че Арсенал би могъл да се концентрира върху домашното представяне. Да, битка за място в Топ 4 през следващата кампания изглежда нещо като Утопия в момента, но би могло да се пробва просто нещо повече от Топ 10. За съжаление (и в последствие за добре) трябва да бъдат взети генерални мерки. Защото тяхното отлагане удължава агонията на топчията. Става дума за неща, които по една или друга причина не се осъществяват последните 10-15 години или общо взето, откакто клуба се премети на Емиратс Стейдиъм (споменатите смяна на собственост и всякаш вечната липса на пари не за освежаване, а за надграждане и амбициозна революция). Казват, че надеждата умира последна. Предстоят 4 срещи за ВЛ, а първата такава е в неделя, 9 май, от 21:00 часа българско време. Домакинство на Уест Бром. Успешен уикенд, приятели. 

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

  • Create New...