Всичко опира до думите „чест“ и „достойнство“

Арсенал официално навлезе в най-трудния период от сезон 2025/26, след като клубът отпадна от Карабао Къп и ФА Къп, а със загубата от Борнемут във Висшата лига инициативата за титлата бе върната в ръцете на Манчестър Сити. Малцина от критиците на Микел Артета вярваха, че е възможно, но се надяваха, като деца на Коледа, че ще видят поредното падение на испанеца в „червения“ клуб. Ето, че всичко сега се свежда до мача на сезона - гостуването на „Етихат Стейдиъм“ на 19 април. А там залогът вече не е само за трофея, а за нещо много по-ценно - честта и достойнството.

Неслучайно използвам толкова тежки думи, защото на практика целият футболен свят очаква да пропилеем поредната отлична възможност, за да се доберем до титлата. Всички видяхме добре и запомнихме до болка физиономията на онзи фен на „гражданите“, който при успеха над Челси през изминалия уикенд стана интернет-сензация с жестовете си към нас. Да, същият господин, който неслучайно виждате на снимката към моя коментар. Той обаче може да се превърне в перфектния мотиватор за Артета и момчетата му.

Мениджърът би следвало да принтира тази снимка над всяко едно шкафче в съблекалнята, за да може футболистите да видят лицето на омразата, на която всеки един от нас - привържениците на този клуб, е принуден да търпи година след година през изминалите вече 22 лета. Едва тогава ще разберем дали в този състав има мъже, които са готови да се борят за емблемата върху гърдите си, или са момченца, които бършат сълзите си с пари, щракват си селфи за социалките и държат агентите си на бързо набиране в телефона.

Футболът преди всичко е страст. Цялата 160-годишна история на този спорт се крепи върху плещите на хора, които не са го практикували просто за пари. Основната им мотивация винаги е била честта на съмишлениците и личното им достойнство. От понеделник до петък всеки е вършел ежедневните си задължения, а през уикенда всички са се събирали на стадиона, за да премерят сили на терена. Успехът над съперника е топлил сърцата с месеци до началото на следващия мач с тях.

А днес? Днес бизнесът се опитва да убие тази искра в сърцата ни. Момчета на по 20 години за седмица изкарват пари, които мнозинството от планетата не може да припечели за цял живот. Шейхове и олигарси пръскат милиарди, за да задоволят прищевките на хобито си. Самопровъзгласили се за футболни дейци си измислят още и още турнирчета, които телевизиите да ни навират в гърлата, докато не се задавим.

Ако можех днес да се обърна към играчите на Арсенал в настоящия тим, щях да им кажа - момчета, време е да заслужите нашата подкрепа! Клубът винаги ще го има, защото ние отдавна сме направили своя избор. Време е и вие да направите своя, защото емблемата с топа не е просто красива избродирана рисунка на тениските ви. Това е туптящото сърце на всеки един от нас. Напред, „артилеристи“! Превземете петролната рафинерия, наречена „Етихат“! Дайте сърцето и душата си за нас! Докажете, че притежавате честта и достойнството, от което всички ние имаме отчайваща нужда! Сторите ли го, ще получите нещо много по-ценно от парите - нашата вечна неподправена любов.