Гьокереш не е Холанд, но превърна Арсенал в нещо повече от просто претендент за титлата

54 гола за един сезон, голмайстор №1 на Европа, над 200 попадения преди да е навършил 26 години - все показатели, които трябваше да превърнат Виктор Гьокереш в следващия Ерлинг Холанд. Това обаче е само в главите на онези интернет специалисти, които гледат футбол, докато скролват из TikTok и мерят класата на играчите единствено по статистиките, които им приписват AI-инструментите на Opta и Enetpulse. В момента обаче шведът има само 6 попадения, а норвежецът наниза 20 гола за по-малко от три месеца футбол. И ето, че цари недоумението - защо един от най-скъпите нападатели в света не може да приеме роботизираната форма на своя конкурент от Манчестър Сити? Ще се опитаме да дадем малко по-аналитичен отговор на този въпрос, като за миг си представим, че отново е началото на века и все още понятията, като xG, докосвания в противниковото наказателно поле и транзиция във финалната третина не бяха съвсем залегнали в речника на редовия футболен коментатор.

Нека изясним нещо - няма по-трудно нещо във футбола от това да отбележиш гол. Точно по тази причина най-добрите футболисти са онези, които вкарват най-много попадения. Футболът обаче е отборна игра, в която колективът винаги надделява над индивидуалния талант, особено в дългосрочен план.

Гьокереш премина през своя период на адаптация в Арсенал по почти най-добрия начин. Периодично той се озовава сред голмайсторите, затвърди се сред титулярите, сработи се с по-голямата част от съотборниците си и така тимът му се превърна в един от водещите отбори на „стария континент“, ако съдим по резултатите. „Топчиите“ са лидер във Висшата лига, позиционират се в челото в Шампионската лига, вървят уверено в надпреварите за двете купи и започват логично да предизвикват удивление не само у собствените си фенове, но и сред тези на съперника, колкото и да се опитват да го прикрият с ежеседмичните си коментари за „скучната“ игра.

„Маската“ има основна роля за всичко това, независимо от славата, с която се къпят в момента хората в защита. Още преди няколко десетилетия Джак Демпси каза нещо гениално - „Най-добрата защита е нападението“. Перифразиран през футболната призма, този афоризъм означава, че във всеки един страхотен дефанзивен тим има нападатели, които не се страхуват да се върнат зад центъра. Припомняме Самуел Ето'о в онзи отбор на Жозе Моуриньо в Интер или Андрий Шевченко под ръководството на Карло Анчелоти в Милан. Те бяха първият вал на отбраната пред легенди от ранга на Марко Матераци, Паоло Малдини, Иван Кордоба и Алесандро Неста. Подобна е функцията и на Виктор Гьокереш за Габриел Магаляеш и Уилям Салиба в момента.

Шведът е един от най-работливите играчи на терена за Микел Артета от старта на кампанията. За удоволствието на „статистиците“ ще погледнем към средното разстояние, което изминават футболистите на терена. Гьокереш навърта по 6,9 км. на мач, докато Мартин Йодегор прави по 8 км., по данни Squawka. Той отстъпва само с по километър на човека, отъждествяващ се с работоспособността си при „лондончани“.

При едно от първите си попадения с червения екип, бившият таран на Спортинг Лисабон намери една изритана топка край тъча, дриблира по широчината на игрището и се разписа с премерен удар във врата на Лийдс Юнайтед. Подобни изпълнения са не просто рядкост за съвременните централни нападатели, но са и необичайни за модерните практики в любимата ни игра с цялата тази мания по комбинативния футбол. Едва ли голът ще попадне във вечните класации по естетика, но даде ясно да се разбере, че Гьокереш има нужната мотивация, за да се докаже на „Емиратс Стейдиъм“.

Да, не го видяхме сред голмайсторите в пет поредни срещи от шампионата и в дербитата с Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити и Ливърпул бе неутрализиран. Това, което обаче той стори във всеки един от тези двубои, бе да ангажира двойките централни защитници с присъствието си. Функция, която нито Кай Хаверц, нито Микел Мерино съумяха да изпълнят в предходните сезони. Какво носи това ли? Прави играта на фланговите нападатели много по-лесна. Ето, защо виждаме прераждането на Габриел Мартинели и Леандро Тросар, колкото и гласовити да бяха критиците им през лятото, когато настояваха за тяхното напускане.

Засега се забелязва само един проблем в играта на Виктор Гьокереш - химията с креативните полузащитници. Излишно е да коментираме в детайли техническите качества на Еберечи Езе, Мартин Зубименди, Деклан Райс, Мартин Йодегор и компания. Те са сред най-добрите полузащитници в света. Но дори на Андрес Пирло, Андрес Иниеста и Зинедин Зидан им бе нужно време, за да намерят правилния подход в играта си с Филипо Индзаги, Давид Вия и Раул Гонзалез. Съумеят ли да открият най-добрата позиция на своя колега в предни позиции, несъмнено головете ще завалят и тежко на противниковите бранители, когато това стане.

Арсенал категорично имаше нужда от своя класически №9, независимо, че в момента носи легендарния №14 на гърба си. Виктор Гьокереш превърна клуба в нещо повече от просто претендент за титлата в Англия. Той наистина е липсващото парче от пъзела и не бива да е изненада за никого, ако през май видим около врата му повече от един златен медал.