Емилиано Мартинез – по пътя към върха

Емилиано Мартинез Ромеро – до скоро това момче летеше ниско под радара на повечето от нас, верните фенове на Арсенал. Съдбата, обаче е интересно нещо! Винаги намира начини да ни изненада позитивно и неочаквано.

Днес ще фокусираме вниманието си върху обещаващия млад аржентинец, който вече почти десетилетие е в отбора на артилеристите, под една или друга форма.

Мартинез е роден на 2-ри септември 1992 година в град Мар Дел Плата (провинция Буенос Айрес), където израства и прекарва голяма част от детството и юношеството си. Той напуска родината си млад, още ненавършил 20-години, когато през 2012 година става част от семейството на Арсенал. Разбира се, началните години са много трудни и почти никой не знае нищо за него, докато той се подвизава в различните формации на отбора.

Първият му допир с английският футбол се случва на 5-май 2012 година, когато той бива преотстъпен инцидентно под наем за отбора на Оксфорд, където изиграва един мач (последния двубой от сезона). Следват няколко участия на резервната скамейка в Арсенал, във времена, в които и двамата ни бивши полски вратари (Войчех Сченсни и Лукаш Фабиански) са контузени.

Дебютът му за първия отбор на Арсен Венгер се осъществява на 26 септември 2012 година при победата над Ковънтри Сити в купата на Лигата.  Също така взема участие и в паметния двубой срещу Рединг, в същия турнир, където както всички знаем, Арсенал изостава с 0:4 на полувремето, само за да осъществи великански обрат до 7:5. Следващите години са съпътствани от още няколко престоя под наем в отборите на Шефилд Уенздей, Родъръм и Уулвс, като през тези години успява да запише и периодични включвания в мачове на Арсенал в различни турнири.

Като цяло периодът от 2012 до 2018 е обуславян от факта, че той бива считан за едва трети избор след имена като Сченсни, Фабиански, Оспина, Чех. Но колелото се върти и последните двама напускат почти едновременно отбора – единият в посока Наполи, другият – като технически директор в Челси. Но, очевидно, доверието в Мартинез все още не е било на такова ниво, че да бъде избран за първи вратар. През 2018 година, Арсенал успява да си осигури услугите на Бернд Лено от Байер Леверкузен, което утвърждава Еми Мартинез като постоянна резерва на германеца, а на Мартинез се разчита предимно в турнирните двубои (League Cup, FA Cup, Europa League) .Последните две години преминават изключително интересно за аржентинеца, като през изминалия сезон 2018/19 той прекарва половината от времето под наем в Рединг, където получава отлични оценки за представянето си и помага на отбора да не изпадне от Чемпиъншип. Той записва 18 двубоя, от които 5 със суха мрежа.

Незакупуването на нов вратар за сезон 2019/20 означаваше само едно – директна конкуренция между Лено и Мартинез.

Денят е 20-ти юни 2020 година, а съперникът – Брайтън. Бернд Лено се свлича на земята след неспортсменска проява от страна на нападателя на чайките Нийл Мопе. Германецът крещи от болка и агонизира, докато лекарите се опитват да му окажат първа помощ. Сцената е повече от стресираща и сякаш и футболисти, и фенове се боят от най-лошото – дългосрочна контузия в коляното, което автоматично означава, че отборът остава без един от най-добрите си футболисти.  Лено, заедно с Обамеянг, може би с основание могат да претендират за приза „Играч на сезона“ в Арсенал.

Този ден би могъл да се окаже съдбоносен за кариерата на Мартинез, тъй като това е мачът, който маркира неговото анонсиране пред всички нас. Честно казано, не вярвам някой от нас да е мислил, че няколко седмици по-късно ще станем свидетели на това как сякаш Лено никога не е отсъствал.

Мартинез се появи с апломб и постепенно започна да показва с изявите си, че е готов да се бори за титулярното място в отбора, воден от Микел Артета.

Мартинез има внушителни физически данни, висока е 1.93 метра и тежи 90 кг, което е гарнирано с невероятно широк размах на ръцете и страхотни рефлекси.

Като човек, който следи отбора изключително изкъсо и подробно, тук е моментът да извадя и моя коз, от „кухнята“ на отбора. Трябва да се върнем около 8 месеца назад, когато вече знаехме, че Микел Артета ще застане начело на отбора. Всички следяха с интерес кои хора ще влезнат в щаба на Артета, като едно от имената бе изключително интересно – Иняки Каня (Iñaki Caña).

Това е изключително интересна личност и млад специалист, който допреди това е работел като треньор на вратарите в отбора на Брентфорд (Чемпиъншип), а похватите му по време на тренировъчния процес спокойно могат да наречени „революционни“. Статистиките не лъжат, а хората сами могат да се убедят в това колко много чисти мрежи и малко допуснати голове има отбора на Брентфорд през първата половина от сезон 2019/20. Във видеото може да видите повече, заслужава си да отделите време за да придобиете представа.

От назначаването на Артета досега определено се забелязва израстване както в нивото на Лено, така и на Мартинез, и това не е плод на случайност.

Мартинез се отличава от Лено по няколко неща, но това което е най-очевидно е по-умелата и уверена игра във въздуха, физическото му присъствие при ситуации 1v1, и много по-доброто директно извеждане на нападателите с шут от наказателното поле напред. Работата с Иняки Каня очевидно е много ползотворна, а освен всичко останало, Мартинез неведнъж е заявявал и това, че ще изпълни обещанието, което е дал към баща си, че някой ден той ще бъде вратар номер 1 в Арсенал.

Не на последно място трябва да се отбележи и неговата работа извън терена, по отношение на гостоприемството и менторството, което той осигури на Габриел Мартинели. Всичко това са малки детайли, които остават незабелязани от повечето хора, но в дългосрочен план може да се окаже, че това е изиграло страхотна роля за развитието на един от най-обещаващите ни млади футболисти.

Това, което остава, е да се надяваме, че отличните изяви на Мартинез под рамката ще продължат и той ще затвърди добрата си форма.  По този повод, ще завърша с един цитат от едно от последните му интервюта:

“Винаги съм вярвал, че мога да го направя тук и клубът винаги е вярвал в мен. Това е една от причините да остана тук толкова дълго. Винаги са вярвали, че мога да стана №1.Тази мотивация ми помогна да  продължа и да напредвам постоянно през годините. Винаги се стараех да подорбявам качествата си и да  и тласкам кариерата си напред. Но Бог винаги те поставя на правилното място в точното време. Работил съм много усилено през годините и бях наистина търпелив и сега дойде моментът, в който да се възползвам от възможността и да покажа, че заслужавам своята награда.“