Има ли място Давид Рая сред най-великите вратари в историята на Арсенал?

Официално вече навлизаме в същинската част от сезона, след като традиционните страсти около летния трансферен прозорец вече утихнаха и отборът на Арсенал създаде първите си впечатления сред феновете, анализаторите, критиците и всички останали, които следят изявите му. Една от най-горещите теми неочаквано бе оглавена от Давид Рая. До момента той спокойно може да бъде определят за най-добрия трансфер през лятото, макар да започна втория си сезон с екипа на „топчиите“. Причината е, че едва наскоро той премина с постоянен трансфер от Брентфорд срещу сумата от почти €32 млн. Представянето му даде основание на мнозина да заговорят за мястото му сред най-великите вратари в историята на клуба. Пределно ясно е, че трудно човек с по-малко от 50 официално срещи зад гърба си би могъл да се нареди сред величията на този пост, но въпреки това е интересно да поразсъждаваме по този въпрос, защото в глобален аспект се наблюдава сериозна липса на класни фигури за най-неблагодарния пост във футбола.

Нека обърнем внимание първо на фактите. Рая изигра до момента 47 срещи под ръководството на Микел Артета. Той допусна 34 попадения и запази 24 „сухи мрежи“ в този период. През сезон 2023/24 бе награден с приза за „Най-добър вратар“ във Висшата лига с оглед най-големия брой мачове без допуснат гол. През лятото триумфира в Европейското първенство с отбора на Испания, като записа един мач за „Ла Фурия“ в груповата фаза. В Шампионската лига изигра 10 срещи, допускайки 7 гола и запазвайки 5 пъти вратата си „суха“. В миналата кампания в английския шампионат се отличи с 1 спасена дузпа, 906 точни подавания (средно 28,31 на мач), 143 точни дълги подавания и само 3 грешки, довели пряко до допускането на гол. От началото на настоящия сезон в шампионата е реализира 166 подавания, от които 35 на дълго разстояние. Средно реализира по 33,20 паса на мач.

За щастие, футболът все още не е игра, която се играе от математици, така че сухата статистика може да ни даде само толкова информация.

Ролята, която Давид Рая поема в настоящия състав на Артета, е основополагаща за цялостния баланс в представянето. Да, той съвсем не притежава рефлексите на Джанлуиджи Буфон, лидерските качества на Оливер Кан или гъвкавостта на Икер Касияс, но ерата на тези великани отдавна отмина. Днес вратарите до голяма степен са се превърнали в полуполеви играчи, които имат функции в изграждането на атаките. Дефанзивните им умения вече са еднакво важни с тези да боравят добре с топката с крака. Припомняме славните години на Петер Шмайхел. Датчанинът се превърна в причината за фундаменталната промяна в правилата, гласяща, че вратарите не могат да улавят топката с ръце, когато им е подадена с крак от техен съотборник. Това е основен прийом по време на сензационния европейски триумф на Дания по време на европейските финали през 1992 г. Съвременните мениджъри обаче откриха нов начин, за да въвлекат стражите си в играта, като налагат играчи, които не се притесняват от отиграванията под напрежение. Може би първият подобен страж бе Мануел Нойер, който революционализира представите ни за класния вратар. Днес всеки един отбор използва подобна тактика, но малцина са онези, които го правят на нужното ниво. Рая обаче се отличава като един от тези хора в момента.

Ето, че е време да се обърнем назад в историята, за да посочим някои от най-великите вратари за Арсенал. Неслучайно заложихме уговорката, че футболът се променя из основи на всеки 20 години, така че ще се опитаме да вземем предвид спецификите на всеки един период за целта.

Едва ли мнозина са гледали играта на Джак Келси, но „дай хард“ феновете на Арсенал със сигурност знаят името му. Той е титуляр през 50-те години на миналия век, когато все още вратарите не са имали правото да използват ръкавици. Уелсецът е считан за човека, вдъхновил въвеждането на новата екипировка, защото умишлено е лепил дъвки по ръцете си, за да предизвика по-добро сцепление с топката. Също така той е първият страж, който излиза извън рамките на наказателното си поле, за да възпира атаките на съперниците, когато те се озоват зад гърба на неговите съотборници. Келси е един от онези пионери, които несъмнено оказват влияние върху играта и то не само за своя Арсенал.

Йенс Леман също си бетонира мястото в историята на Арсенал с Онзи сезон, в който тимът остана непобеден. Германецът със сигурност не притежаваше техническите качества на своите колеги наоколо по онова време, но характерът му бе това, което го превърна в един от най-страховитите вратари в света. Той дори успя да измести Кан за Световното първенство в Германия през 2006 г., тъй като лидерските му качества бяха на наистина внушително ниво. Мнозина дори смятат, че той бе последният от онова поколение футболисти, които можеха да влияят без да е нужно да участват в играта.

Поредният революционер в изкуството на вратарите е Пат Дженингс. Той бе един от първите, които са минали през Тотнъм и Арсенал, за да се превърнат в истински легенди с червения екип. Северноирландецът блести най-ярко през 70-те и 80-те години на миналия век, когато се превръща в един от първите, които започват да използват умело цялото си тяло, за да пазят вратата си от попадения. Днес е истинско клише изразът „направи тялото си голямо“ (made his body look big), но изобщо нямаше да сме го чували, ако Дженингс не бе наложил този стандарт, когато помогна за спечелването на ФА Къп през 1979 г. Припомняме, че през 2017 г. бе поставен под №10 във вечната класация за най-добрите играчи в историята на Арсенал от ръководството на клуба.

Днес трансферните суми се раздават наляво и на дясно в размери от по няколко десетки, че дори и стотици милиони евро. През 60-те обаче виждаме първите разходи за смята на принадлежността. Боб Уилсън е един от онези таланти, които струват £6 000 , за да подпишат с „топчиите“. Той дори е първият, който е трансфериран от аматьорски тим към професионален, за да смени Уувърхамптън с Арсенал през 1963 г. Години по-късно Йохан Кройф ще направи крилатата фраза, че „футболът е проста игра за умни хора“. Той сякаш е говорил за Уилсън, защото преди да се захване сериозно със спорт, той е учител. Талантът му в последствие съвсем не е бил забележим, но интелектът, с който оперира под рамките на вратата му отрежда място сред най-великите вратари в историята. Той е нареден под №39 в споменатата вече класация на „артилеристите“ от 2017 г.

Номер едно за всички времена при нашия любим отбор си остава Дейвид Сийман. „Мустака на народа“ прекарва 13 години на „Хайбъри“, а при трансфера си от КПР през 1990 г. бележи рекорд за най-скъп вратарски трансфер в Англия (£1,3 млн.). Същата година той допуска едва 18 гола в своята врата и поставя рекорд от 23 „сухи мрежи“. Той е носител на титулярните ръкавици при двама от най-великите мениджъри на Арсенал - Джордж Греъм и Арсен Венгер. Те на практика изграждат отборите си около него, защото са напълно наясно, че е способен да твори чудеса, независимо от голмайсторския нюх на съперниците. Сийман е човекът, който задава стандартите в световен мащаб в края на миналия век. И днес - 20 години след оттеглянето му, никой не е в състояние да оспори класата, независимо от противоречивия край на кариерата му.

Давид Рая има много големи ръкавици за запълване. В това няма абсолютно никакъв спор. Но е видимо, че прави заявка един ден да се нареди сред подобни величия, защото прави неща, които никой преди него не е опитвал с червената фланелка. Испанецът доминира във въздуха, командва защитата пред себе си, участва в разиграванията в своята половина, комбинира прекрасно с фланговите нападатели в противниковата, демонстрира рефлекси при изстрели от къси разстояния и в общи линии отговаря на 100% на съвременните нужди за отбор, който се е прицелил в най-значимите трофеи във футбола. Ако продължава в същия дух, в рамките на 4-5 години разполага с потенциала, за да бъде считан за един от най-добрите вратари в историята на Арсенал. Сега обаче е време за работа.