Кепа Аризабалага е бомба с часовников механизъм

Традициите са, за да се спазват - гласи народната мъдрост. В Арсенал знаят това отлично и ето, че за поредно трансферно лято любимият ни клуб тръгва бавно и неуверено в посока подобряването на човешкия ресурс. От отбора вече си заминаха имена от ранга на Жоржиньо и Томас Партей (бел. ред.: Провинението на ганаеца не може да бъде оправдано с нито един от професионалните му успехи и раздялата беше повече от задължителна.), Такехиро Томиясу и Киърън Тиърни, както и Нуно Тавареш, за когото и без друго вече бяхме позабравили. Финансовите ползи от това се равняват само на скромните €5 млн. за сделката с Лацио за Тавареш и спестените разходи за заплати на останалите играчи. Един-единствен обаче е входящият трансфер към този момент, колкото и очевидна да е нуждата от сериозни инвестиции за редовия футболен запалянко. Това е Кепа Аризабалага. Следващите редове са посветени именно на него, тъй като мнението на автора на този анализ е, че Микел Артета внесе бомба с часовников механизъм в собствената си съблекалня.

Сухите данни за 30-годишния испанец гласят, че той пристига от Челси срещу сумата от малко под €6 млн. с договор до 2028 г. Във визитката си той има мачове за сериозни имена от ранга на Атлетик Билбао и Реал Мадрид. Той е считан за национал на Испания от 2017 г. насам, а витрината му с медали включва два трофея от Шампионската лига, шампионска титла от Ла Лига, трофеите от Лига Европа, Суперкупата на Европа, Световното клубно първенство и Суперкупата на Испания, а с родината си се поздрави с успех в Лигата на нациите преди два сезона. За последно той носи екипа на Борнемут, където прекара една година под наем, за да запише 35 мача, в които запази 9 „сухи мрежи“, включително срещу Арсенал през миналия октомври. Кепа се превърна в най-скъпия вратар в историята през 2018 г., когато Челси плати за него €80 млн. на Билбао. Това автоматично го превърна във водеща тема в световна преса.

Още същата кампания обаче имахме възможност да видим тъмната страна в характера на все още младия тогава талант. Първите му мачове за „сините от Стамфорд Бридж“ доказаха, че ръководството е имало основание да пръсне маса пари за подписа му, но в една от кулминациите на сезона той собственоръчно провали тима си във финала за Купата на лигата срещу Манчестър Сити. Старши-треньорът на тима - Маурицио Сари, взе решение да пусне в игра ветеранът Уили Кабайеро току преди дузпите, за да се опита да надхитри Хосеп Гуардиола в играта на нерви. Резултатът обаче беше точно обратният - Аризабалага изпадна в детински ступор, отказвайки да напусне терена. Италианският специалист бе видян за пръв и може би последен път в кариерата си да губи контрол над емоциите, а на практика целия футболен свят насочи гнева си към вратаря. Резултатът след дузпите - 3:4 в полза на „гражданите“.

След онзи инцидент кариерата на Кепа Аризабалага сякаш започна поетапното спускане от върха. Несъмнено бе изгубил уважението на по-голямата част от съотборниците си, Сари си тръгна и бе наследен от Франк Лампард, което вкара клуба в игрова криза, с привличането на Томас Тухел дойде и Едуар Менди, за да започнем да виждаме испанецът все по-рядко в игра. В последствие изненадващо се озова в Реал Мадрид, като дубльор на Тибо Куртоа, но при Карло Анчелоти изцепки, като онази от „Уембли“, изглеждат невероятни. И така той се превърна във второразреден футболист, въпреки трансферния рекорд до не толкова отдавна.

Проблемите с Кепа Аризабалага обаче не се свеждат единствено до личностните му качества.

Можете ли да назовете отбор, в който едновременно са играли двама класни вратари? От една страна - правилата са такива, че на терена има място само за един състезател с подобни функции. От друга - конкуренцията на този пост рядко носи позитиви за отбора.

Ще ви дам няколко знаменити примера за опити в един тим да се намери място за повече от един страж с качества за титулярните ръкавици.

През 2006 г. Германия е домакин на Световното първенство и всичко сочи, че избраниците на Юрген Клинсман биха могли да стигнат до трофея пред родна публика. Основните надежди се крепят върху плещите на имена от ранга на Мирослав Клозе, Лукас Подолски, Бастиан Швайнщайгер, Михаел Балак и Филип Лам. Лидерите на онзи млад и боеспособен отбор обаче са двама преки конкуренти за един пост - Оливер Кан и Йенс Леман. И двамата са в края на състезателните си кариери. Кан отдавна е със статута на легенда от глобална величина, а Леман току що е приключил най-успешната кампания в живота си с екипа на Арсенал, въпреки кошмарния завършек в Шампионската лига. Клинсман е изправен пред много тежък избор. Той се спира на Леман, но загубата от Италия с 0:2 на полуфиналите насочи гнева на местната футболна общественост срещу това му решение.

Друг любопитен пример с двама изключително силни вратари в един отбор е Челси от сезон 2014/15. Жозе Моуриньо тогава е във втория си престой в клуба. Тогава той решава да върне Тибо Куртоа от тригодишния му наем в Атлетико Мадрид, за да го вкара в конкуренцията на Петър Чех. Чешкият страж по онова време е считан за един от най-добрите играчи на своя пост и мнозина са на мнение, че 23-годишният към онзи момент Куртоа няма да се пребори за титулярно място. Вместо това „Специалния“ залага на белгиеца и така губи симпатиите на гръбнака в тима, въпреки шампионската титла от Висшата лига. През следващия сезон отборът се свлича до 10 място в крайното класиране, тъй като през лятото си тръгват самият Чех, Дидие Дрогба, Филипе Луис, Рамирес, Хуан Куадрадо и редица други имена, превърнали се в сериозни имена по-късно в кариерите си. Достатъчно е да споменем само Мохамед Салах.

Местим се към Реал Мадрид през сезон 2016/17. Икер Касияс е напът да си заслужи правото един ден на негово име да бъде кръстена академията или някое друго важно здание за най-успешния футболен клуб в историята. Точно тогава обаче Зинедин Зидан решава, че в тима има място само за един класен вратар и той се спира на Кейлор Навас, въпреки капитанската лента, оставила бледа следа върху ръката на Касияс в продължение на толкова много години. Костариканецът е във фокуса на вниманието в почти всеки един мач, но доказва на треньора си, че е взел правилното решение, поставяйки рекорд по поредни успехи в Шампионската лига.

Допускам, че мнозина от вас са останали с впечатлението, че този анализ ще е изпълнен само и единствено с критики към Кепа Аризабалага и решението той да стане част от Арсенал, когато в тима вече имаме Давид Рая. Юношата на Атлетик Билбао е бомба с часовников механизъм, но не защото съм убеден, че ще се провали на „Емиратс“, а защото той би могъл да се превърне в оръжие, както към падението, така и към успеха.

Най-добрите вратари винаги са били хора, притежаващи тежък характер. Няма и как да е иначе, защото едва ли има дете, което се влюбва във футбола с мечтата да прекарва по 90 минути под рамките на вратата, докато останалите изпитват удоволствието постоянно да контактуват с топката, да бележат голове, да демонстрират техника и да обират овациите. Максимата, че вратарският пост е най-невралгичният в спорта, съвсем не е случайна. Човек може да изиграе перфектния сезон, да се противопостави на най-добрите нападатели, да вади своите от най-тежките ситуации, но една грешка е способна да съсипе цяла една кариера. Всички помним Лорис Кариус в онзи финал в Шампионската лига с екипа на Ливърпул срещу Реал Мадрид. Изисква се да си особено дебелокож, за да можеш да се отърсиш от подобен психологически удар.

Кепа представлява огромен риск. Микел Артета би следвало да знае, че залага бъдещето си в Арсенал през предстоящата кампания. Търпението на мнозина се изчерпа към мениджъра и сега той е длъжен да върне трофеите в Лондон. Аризабалага носи два ключа със себе си. Единият може да отвори вратата към прашасалия кабинет с титлите, а другият - да отвори вратата към изхода на стадиона, както за новия си старши-треньор, така и за една огромна част от хората, които Артета сам реши да докара със себе си през годините. Часовникът вече тиктака. Предстои да видим дали бомбата ще избухне в правилния момент.