Новият Ар(т)сенал

Снимката, която виждате е съставът , с който Арсенал започна сезон 2019/20. Последният на Унай Емери и първият на Микел Артета. Само 4 години по-късно едва трима от онзи състав продължават да носят екипа на Арсенал – Мартинели, Сака и Рийс-Нелсън като обувките на последния определено сочат навън, стига някой да е готов да плати някаква трансферна сума.

Подобна брутална подмяна със сигурност не би трябвало да води до толкова значим скок в представянето на терена,но преди да стигнем до днешния Арсенал,нека направим една кратка ретроспекция на трансферната политика на клуба през последните 20 години

След сезона на Непобедимите се очератаха няколко слабости на ръководството на Арсенал.

Неспособността да задържа звездите си.

Ашли Коул, Адебайор, Насри, Робин Ван Перси, Бакари Саня и Фабрегас и Алексис са най-ярките примери, че менажирането на договорите на футболистите от страна на клуба не е било на ниво. Да, заемите за новият стадион и нерегламентираната финансова мощ първо на Челси и след това на Манчестър Сити, са добро извинение в очите на феноветe, но остава усещането за недобре свършена работа в офисите на клуба.

Арсенал продаваше евтино. 

Знаете ли кой е рекордната продажба на Арсенал ? Окслейд Чембърлейн за 38 млн. евро.  А знаете ли кой е на второ място? Никола Анелка за 35 млн. преди 24 години. Да, това с французина определено е най-добрият бизнес на Арсен Венгер и Дейвид Дийн, на фона на конфликта на Анелка и Виера, завършъл с удар с пенис през лицето на Никола пред целия отбор, който той определя за най-ужасния момент в кариерата си.  Знаете ли, че в годината, в която Тиери Анри отива в Барселона, Тотнъм дава почти същите пари (24 млн) за Дарън Бент от Чарлтън, а Андерсон преминава в Ман Юн. за 31 млн. За размяната Алексис Санчес за Михтарян пък по-добре да не отваряме дума.

Арсенал не беше притегателно място за световни звезди. 

Най-значимият входящ трансфер за последните 20 години е Месут Йозил. Като тук имаме скупчване на щастливи събития, а не толкова целенасочена работа на хората в клуба. Реал Мадрид беше договорил Гарет Бейл за едни 95 млн.  и трябваше спешно да продаде някой, за да може да попълни касата си. Арсенал беше в период от 10 години без спечелен трофей, и напрежението върху ръководството беше неимоверно. Перфектната комбинация, пристинат клуб до стената със свободни пари и  суперзвезда на пазара.

Mesut, Mesut Ozil

He's a super star from Germany

Madrid, Sold him to us

And they went and bought a chimpanzee.

Tова беше първа фенска песен за Месут Йозил, която и отлично илюстрира ситуацита по онова време. Онази втората всички много добре я помним, защото кънтя дълго време след гола на германеца на стадион „Васил Левски“ .

Но категорично Арсенал не беше мечтан пристан за топ играчите на световния футбол.

И стигаме до един от най-големите проблеми. Арсенал не купуваше футболисти с опит във Висшата лига и в Англия изобщо.  Което обричаше новите на поне един загубен сезон за аклиматизация, която  за капак на всичко не винаги се оказваше успешна.

В крайна сметка е истинско чудо, че при целия този трансферен хаос, клубът успяваше да оцелява финансово (благодарение на ултраконсервативната политика на Венгер), да спечели няколко купи на FA и да е неизменен участник в ШЛ.

Някъде там през 2018 KSE закупиха дела на Алишер Усманов и се превърнаха в едноличен собственик на клуба, чието управление започна с ужасна кадрова грешка, която  доведе не само до отсъствие от най-комерсиалния клубен форум, но и от Европейските клубни турнири изобщо. 

Като по второ чудо Арсенал оцеля и при безхаберното управление на Санлехи, от чиито трансфери отдалеч миришеше на корупционни схеми, които облагодателстват каталунеца за сметка на клуба. Напомняме, че именно Раул Санлехи е човекът зад тъмната схема за привличането на Неймар в Барселона от Сантос.

И стигаме до ключовите назначения на Пер Мертезакер (2018) за шеф на школата, на Еду (2019) за технически директор и  на Артета (декември 2019) за старши треньор.

За работата на BFG най-добрият атестат е броят на младежите, които чукат на вратата на първия отбор, трансферите на Балогън и Емил Смит-Роу и фактът, че бе спряган за директор на немския национален отбор.

Какво промениха Еду и Артета?

Арсенал започна да харчи доста, но основно за играчи с опит във Висшата лига. Много хора повдигнаха вежди, когато Арсенал даде 50 млн. за Бен Уайт, докато Ман. Юн дадоха 40 за Рафаел Варан. 3 години по-късно Бенхамин Бланко е изиграл с 40 мача повече от французина, взел е двойно по-малко пари като заплата и в момента струва 55 млн. и е на 26 години. Варан подписа договор с Комо като свободен агент. Отличен бизнес за момчетата в офисите на Емиратс.

Примерът с Бен Уайт е чудесна илюстрация за добрата оценка на футболния капацитет на новите попълнения. Неслучайно футболистите в които бяха инвестирани над 740 млн евро, откакто Артета е начело на Арсенал в момента се оценяват на 1.170 милиарда евро.

Арсенал продава добре.  Двама от юношите на клуба, единият без изигран официален мач за първия отбор  бяха продадени за над 60 млн. Всеки момент се очаква Борнемът или Палас  да привлекат Нкетиа за около 30 млн. 

В момента футболистите на Арсенал са със средна възраст 24.5 години и почти всички са с договори поне до 2027, което ясно показва основната цел на клуба. Тези футболисти се очаква да се развиват заедно и да печелят заедно.  И, че ако Реал Мадрид или Байрен Мюнхен почукат на вратата за някого, Арсенал ще продава скъпо.

Арсенал вече е в борбата за топ играчите на пазара. Справка- Деклан Райс, Райс, бейби. 

Но и тук има известна доза ирония. В момента, в който Арсенал трябваше да оцелява със строго определен бюджет, отбори като Манчестър Сити и Челси харчеха пари с лекотата, с която Карлос Насар счупи световния рекорд на Олимпиадата, и правеха желаните от Арсенал футболисти невъзможни за привличане. А сега, когато Арсенал има финансов ресурс и възможност за привличане на топ футболисти, властват строги финансови правила и привличането на даден футболист не може да случи без изходящ трансфер на друг такъв, което прави привличането на играчи много по-трудно. 

Но всъщност най-големият прогрес е на терена. Две години поред Арсенал е в борбата за титлата с Манчестър Сити. За да добием ясна представа какво е постигнал Артета за това време, ще отбележим факта, че в състава на Сити за идващия сезон има 7!? футболисти, които са в състава и през сезон 2019/2020. С други думи, докато Артета трябва в движение да сглобява отбор (напомняме, в Арсенал от игралите през сезон 2019/20 в клуба са останали само трима), Пеп Гуардиола имаше лукса да разполага с една стабилна основа, върху която да може да надгражда всеки един сезон.

Няма как да не обърнем внимание и на капката катран в кацата с меда. Начинът, по който младите топ футболисти преминават в други отбори е сигнална лампа, която свети ярко. Но тук не трябва да забравяме, че летвата за пробив в първия отбор е вдигната толкова високо, че дори 17-годишният Сака трудно би намерил място в настощята селекция на Артета. Това донякъде обяснява и движението на младите таланти към клубове, в които биха имали по-голям шанс за игрови минути в първия отбор.

Но самият факт, че Арсенал стигна нивото на Ман. Сити и Ливърпул за толкова кратко време е грандиозен успех.

Във всяка надпревара победителят е един и той се определя от класа и от малко късмет. Но най-важна е борбата със самия себе си. Сезон 21/22 Арсенал са 5-и с 69 т. , сезон 22/23 на второ място с 84 т., а през изминалия отново втори с 5 точки повече от предходния. Така че всеки резултат над 90 т. ще е  успех за клуба. А ако някой успее да спечели повече, той ще е заслужилият шампион. А ние, привържениците трябва да бъде горди с любимия си отбор и да го покрепяме.

Ролята на фамилия Крьонке няма как да не бъде оценена като положителна. Върнаха доверието на привържениците, заложиха на способни кадри, които имат кармично-капитанска връзка с клуба, платиха си грешките и показаха подкрепа за Артета в най-тежките му моменти. Ребрандирането на стадиона, сериалът на Амазаон, Ашбъртън Арми, новият химн, който звучи преди всяко домакинство и още куп дребни детайли обединиха всички, които обичат Арсенал и направиха Емиратс кошмарно място за гостуващите отбори.

Енергията преди всяко домакинство е като за празник.

Утре е първият мач за сезона.

Нека празненствата започнат!