Преследването на недостижимите и приемането на неуспеха като провал

В днешната последна част на поредицата, посветена на синдрома "Arteta Out", ще си припомним последните два сезона на Арсенал под ръководството на Микел Артета. Приятно четене!

Някои хора биха казали, че Артета и неговият Арсенал са избрали много лош момент да се надпреварват с Манчестър Сити в сезон, в който „гражданите“ спечелиха всичко, каквото можеха да спечелят и завоюваха исторически за клуба требъл, след като най-накрая добавиха към витрината си дългоочакваната купа от Шампионската лига.

Въпреки това инатът, упоритостта и жаждата за успехи на Артета не стихваха и това си пролича още с летните трансфери през 2023 г., след привличането най-вече на Деклан Райс, в допълнение с Юриен Тимбър, Кай Хаверц и Давид Рая. За съжаление сезонът за Юриен Тимбър не започна никак добре, след като се контузи още в официалния си дебют на старта на сезона и пропусна всички мачове до края. Това най-вероятно обърка и първоначалните тактически планове на отбора.

Арсенал започна колебливо сезон 2023/2024 и още в началото се препъна срещу градските си съперници от Фулъм и Тотнъм, като и с двата отбора завърши при резултат 2:2 на свой терен. Странното е, че в първите три мача от сезона Артета реши да започне без Габриел Магаляеш в титулярния състав и това някак като че ли разваляше баланса в отбрана. След като върна Магаляеш в стартовия състав, испанецът направи и още една промяна, като след четири мача в първенството смени Рамсдейл с Рая на вратарския пост.

Предстоеше мач срещу Манчестър Сити в Лондон, в който за първи път изразително си пролича залитането на Артета към дефанзивния и по-сигурен футбол с къси хоризонтални разигравания по терена. Двубоят всъщност се превърна в шахматно тактическо надиграване и този път Артета излезе победител, а единственият гол беше умело изработен в четириходова комбинация от влезналите като смени футболисти. Този успех предизвика злобните коментари на тръгващите си гостуващи фенове от стадиона, които питаха на висок глас: „За какво ви е тази победа, като правите Тотнъм лидер в класирането“.

Този сезон се превърна в състезание между три отбора, като в борбата за първото място се включи и Ливърпул. След колебливи игри лидерството се променяше почти във всеки кръг и с наближаването на заключителната фаза на сезона напрежението се покачваше. През декември, преди мачовете по Коледа от „Boxing day”, Арсенал водеше в класирането с точка пред Ливърпул и пет пред Манчестър Сити. Последваха равенство на „Анфийлд“ и отново препъни камък в лицето на лондонски съперници. Загуба у дома от Уест Хям и на винаги негостоприемния „Крейвън Котидж“ след обрат от Фулъм. Така Артета загуби набързо преднината пред останалите, както и доверието в най-взискателните фенове, които отново започната да надават вой за неговата оставка. Арсенал се отдалечи на пет точки от временния лидер Ливърпул, но през новата година последва зашеметяваща серия от десет победи и едно нулево равенство на терена на Манчестър Сити, с голова разлика 38:4 и победа над прекия конкурент Ливърпул с 3:1. Така „артилеристите“ си върнаха лидерската позиция до злополучния 33 кръг, когато едва 5 кръга преди края на сезона допуснаха домакинско поражение с 0:2 от Астън Вила, в ден, в който Ливърпул претърпя загуба на свой терен от Кристъл Палас. В този ден Ливърпул и Арсенал направиха съвместен подарък и своеобразен шпалир, като едновременно освободиха пътя на Манчестър Сити към рекордната четвърта поредна титла.

След претърпяното поражение лондончани бяха безупречни в оставащите си пет мача до края на сезона, но и Манчестър Сити не сгрешиха след предоставения им шанс и записаха девет поредни победи. Така Арсенал остана в битката за титлата до последния кръг и завърши на две точки от „гражданите“ в сезон, който статистически беше по-успешен от предходния с 89 точки, постигнати 28 победи, 5 равенства и 5 загуби, отбелязани 91 гола и допуснати 29, срещу 84 точки през миналия сезон, 26 победи, 6 равенства и 6 загуби, отбелязани 88 гола и допуснати 43, но усещането за разочарование сякаш беше по-голямо.

Неуспехът като провал

Мнозина смятаха, че сезон 2024/2025 вече ще бъде сезонът на Арсенал, но уви дори и не искаме да си припомняме за него. След проваления опит за привличане на нападател още преди сезонът да е започнал, започнаха и серията от проблеми с контузии на основни играчи. В различни периоди от отбора отсъстваха капитанът Мартин Йодегор и т. нар. starboy, определян за звездата на отбора Букайо Сака.

След няколко грешни стъпки на Арсенал и Манчестър Сити, Ливърпул натрупа комфортна преднина, която успя да запази през целия сезон. И когато изглеждаше, че „артилеристите“ няма да отстъпят лесно преследването на лидерската позиция, дойдоха и следващата серия от травми на Габриел Жезус и на останалите единствени представители за върха на атаката Кай Хаверц и Габриел Мартинели. Това наложи пренареждане на позиции и преквалифицирането на Микел Мерино в ролята на централен нападател, в която се оказа, че се представя никак нелошо.

Стилът на проповядвания от Артета футбол ставаше още по-предпазлив и неатрактивен, тактически Арсенал залагаше все повече на ролята на статичните положения в мачовете, което никак не се нравеше на част от феновете. За капак в този неприятен за тях сезон „артилеристите“ загубиха общо 21 точки в 10 мача, в които водеха в резултата, превърнало се в негативен рекорд за клуба.

Може би единственото хубаво нещо, освен достигането до полуфинал в Шампионска лига през този сезон, е налагането в отбора на младите таланти Итън Нуанери и Майлс Луис-Скели.

Тук стигаме отново до момента на разочарование, в който всеки неуспех на отбора се превръща в личен провал на Артета. Безмилостно атакуван за липсата на трофеи вече шести сезон с клуба, очакванията към него се повишават с всяка изминала година. Може би много от критикуващите забравят момента, че трофеите не са даденост, футболните турнири са състезания, в които няколко отбора се надиграват кой от тях е по-добър и по-устойчив в дългия път към върха. В тези надпревари винаги има само един победител и няма как винаги да е този, който най-много ни се иска. Да бъдеш шампион изисква много време и усилия и кандидатите винаги са няколко, които също отделят време и полагат усилия в безмилостна конкуренция. Все още неразбиращите могат да изслушат набралото популярност интервю на звездата на Милуоки Бъкс в NBA Янис Адетокумбо след отпадането на неговия отбор през миналия сезон, в което дава логично обяснение на въпрос от журналист провал ли е това, което до голяма степен кореспондира и с представянето и пораждащите се настроения към Артета.

А скандиранията „Arteta Out” се превърнаха в синдром, защото колкото по-рядко Арсенал губи, толкова по-шумни стават те, когато това се случи. Видяхме това след загубения полуфинал в Шампионска лига, видяхме го след поредното второ място в класирането на Висшата лига, видяхме го след привличането на Нони Мадуеке, дори още преди да е тренирал с отбора, а го видяхме и след изравнителния гол за Съндърланд, равенството срещу Челси с човек повече на терена и загубата от Астън Вила с гол с последното докосване до топката на терена. Въпреки победите в последните два мача от Висшата лига този сезон, недоволството към Артета не стихва заради неубедителната игра на отбора, скромните победи с едва гол разлика и крехката преднина от две точки на първото място в класирането. Ще го виждаме и още при всяка удобна възможност, но се надяваме, че все по-рядко ще има поводи за това.

Може би сега отново трябва да си зададем въпроса: когато създадеш очаквания и върнеш отбора в борбата за първото място, провалил ли си се, можеш ли повече от това или трябва да го оставиш на някой по-добър от теб да го довърши? Едно е сигурно и то е, че предстои да разберем! А още по-интересно и показателно за добрата работа на Артета е, че във Висшата лига статичните положения отново са на мода. След като Арсенал бяха яростно критикувани, че вкарват повечето си голове от статични положения, сега головете след центрирания от ъглови удари и фалове, както и дългите тъчове в наказателното поле, се превърнаха в редовна практика за почти всеки клуб от лигата. Практика, наложена от Артета и заимствана от другите като добре работеща.

Накрая ще завършим поредицата с думите на Деклан Райс в негово интервю, в което казва за Артета: „Не го съдете сега. Съдете го, когато е спечелил всичко….“. Надяваме се всички ние феновете на Арсенал да имаме тази увереност, както очаквания, а още по-важното е момчетата на терена да я имат повече от всички останали, защото най-важното е да не забравяме, че Арсенал не е просто отбор, той е семейство!