Пропускът на Бруно Фернандеш в контекста на едно от най-великите съперничества във ВЛ

Манчестър Юнайтед получава спорна дузпа при гостуването си Емиратс. Минутата е 57-а, зад топката e Бурно Фернадеш. Топката среща гредата. Tрибуните и Рамсдейл избухват в неистова радост. Малко по-късно Джака ще вкара един от редките си голове, за да подпечата червено-бялата победа и да откаже съперника от преследване на последното вакатно място, даващо право за участие в Шампионска лига. Колко важен ще се окаже този пропуск на Бруно?

Ще потърсим отговора назад във времето.

Голямото съперничество между двата клуба започва сравнително късно на фона на богатата им история . В началото на 90-те години заради едно меле на ''Олд Трафорд'', започнато от Найджъл Уинтърбърн и Браян Маклеър, двата отбора са наказани  с отнемане на точки от ФА. Това съвпада с  възхода след началните трудни години на сър Алекс Фъргюсън и последните силни сезони на Джордж Греъм .

С идването на Арсен Венгер напрежението ескалира и още в първото домакинство на Хайбъри е белязно със скандал между Иън Райт и Петер Шмайхел, обвинения в расизъм и размяна на остри реплики между двамата мениджъри. Томахавката е изровена и всеки мач между двата най-силни отбора във ВЛ по това време е чакан с огромно нетърпение и носи изключителен заряд . Сблъсъците Кийн и Виера, словестните престрелки  между Венгер и Фъргюсън, „пицагейт“, скандалният край на серията от 49 мача на Арсенал и няколко изключително важни пропуснати дузпи бележат най-голямото дерби в зората на ВЛ.

Бергкамп (12.04.1999 г., преиграване на полуфинал за ФА къп, Арсенал 1-Ман.Юн 2) -  Епичен двубой. Дейвид Бекъм открива с удар от 27м.. Арсенал изравнява с прекрасен на гол на Денис Бергкамп . Следва отменен гол за засада на Анелка, червен картон за Рой Кийн и дузпа в добавеното време за фаул на Гари Невил срещу Рей Парлър. Зад топката застава нелетящият холандец, но Шмайхел спасява брилянтно, за да прати мача в продължения. Продължения, които ще се запомнят с един от най-великите голове в историята на турнира – Райън Гигс отнема топката в половината на своя отбора и след 50-метров рейд и слалом между защитниците на Арсенал със зверски шут оставя Дейвид Сийман без шансове и печели двубоя за „червените дяволи“.

Месец и половина по-късно Манчестър Юнайтед печелят  безпрецедентен требъл и до днес в английското Габрово вярват, че именно пропусната дузпа на Бергкамп и последвалия фамозен гол на Гигс дават допълнителна психическа устойчивост на отбора, за да постигне целите си.

Ван Нилстерой (23.09.2003 г. „Олд Трафорд“ , Ман.Юн. 0- Арсенал 0) . Точно година и два дни по-рано Арсен Венгер заявява – „Да, вярвам, че можем да спечелим шампионата, без да загубим мач. Всеки мениджър го желае, но го е страх да го заяви открито, за да не изглежда смешен“. Въпреки че и тогава Арсенал изглежда плашещо силен, Венгер се оказва прав.  Думите му дават храна на ежедневни подигравки от страна на медии и феновете на другите отбори. Със сигурност  са подразнили и червената част на Манчестър и свръхамбициозния им мениджър.

Но да се върнем на мача, който преминава в превъзходство на „Юнайтед“ , в чиито редици блестят младият Кристиано Роналдо , Рууд Ван Нилстерой и Райън Гигс. Арсенал контраатакува рядко и като цяло играта на отбора не върви. Въпреки липсата на голове, мачът е изключително динамичен и оспорван. Драмата започва в 80-тата минута, когато съдията Стийв Бенет показва изключително дискусионни два жълти картона в рамките на 3 минути на капитана на Арсенал, Патрик Виера, вторият от които след спречкване с холандския централен нападател на домакините. Но върхът на съдийската помощ за момчетата на Фъргюсън идва в добавеното време, когато Бекъм се подхлъзва в наказателно поле и Бенет не се поколебава и за секудна,за  да посочи бялата точка, въпреки протестите на гостите. Зад топката застава Ван Нилстерой, а Леман подскача по голлинията. Изключителното напрежение и поведението на вратаря на Арсенал повлияват на холандеца и силният му удар среща напречната греда. След последния съдийски сигнал играчите на Арсенал, водени от Мартин Киуон, обикалят Ван Нистелрой.  Заради последвалото меле  ФА глобява 7 от замесените футболисти.

В крайна сметка Арсенал сбъдва мечтата на своя мениджър и стават шампиони, без да допуснат загуба. За да е още по-сладко титлата (математически) е спечелена на стадиона на градския съперник Тотнъм.  Без капка съмнение пропусната дузпа на Олд Трафорд е ключов момент по пътя на „Непобедимите“.

Краят на великата серия от 49 мача без загуба на Арсенал се случва година по-късно на същия стадион след скандално съдийство на настоящия шеф на съдиите Майк Райли, който спестява 3 червени картона на футболисти на Ман.Юн. и отсъжда скандална дузпа за „велизарка“ на Уейн Рууни. Този път вкарана от Ван Нистелрой.

Пирес, Еду и отново Нилстерой изпускат дузпи във финала за Комюнити Шийлд месец преди нулевото равенство на Олд Трафорд, а пропуск на Пол Скоулс  дава купата на ФА във финала през 2005-та. Финал, който слага край на най-успешния период на Арсен Венгер начело на клуба. Последен мач за капитана Виера.  Последен трофей до далечната 2014, когато Арсенал отново печели най-старото футболно състезание.

В късния период на Венгер, дори след отказването на Алекс Фъргюсън, Манчестър Юнайтед традиционно оставаше труден съперник за Арсенал.  

Но с идването на Артета нещата се промениха. От  5-ти си мача срещу „червените дяволи“ баскът е записал 3 победи, един равен и една загуба.  На фона на статистиката му като футболист - 2-4-8 от 14 мача, личният му прогрес в това съперничество изглежда огромен.

Важността на мача миналата събота беше колосална и за двата отбора. Сезонът на Арсенал се движи в драматични крайности, от страхотни игри и резултати, до отчайващи сривове в представянето. Добрите новини за „артилеристите“ са

·         Стабилната игра в защита

·         Драматично намаляване (почти 50%) на фонд работна заплата

·         Силната игра на младите офанзивни халфове

·         Адаптирането на Партей

·         Връщането на колективния дух в отбора

Играта на Арсенал е привлекателна за гледане, а футболистите успяват да покажат на терена идеите на треньора си.  Ясно е, че отборът се нуждае от подсилване в атака и в средата на терена, особено при очертаващия се европейски футбол  идната есен.  Калибърът на турнира, в който отборът ще участва, най-вероятно ще отговаря и на класата на новите попълнения. Затова и в този случай „топ 4“ е важен за последващото развитие на идеите на Еду и Артета.

О т друга страна хаосът в доскорошния хегемон във ВЛ продължава. След напускането на САФ, грешните решения на ръководството бият  правилните с разлика. Отборът няма физиономия, няма стил, единственото индивидуалната португалска класа и шесторъкия Де Хеа ги държат далеч от 10-тото място през последните 2 сезона. А парите, които отборът изхарчи за трансфери през последната петилетка надвишават тези на градските им съседи, а резултатите са трагични.  Щом изпадналият Норич вкара 2 гола и имаше по-чистите голови положения на Олд Трафорд преди две седмици, значи състоянието на клуба гравитира около дъното. И спокойно можем да кажем, че до момента назначението на Ралф Рангник се оказва пълен провал.

Тук идва и символичното значение на пропусната дузпа на Бруно.  Дали  ще бъде катапултът, който ще изстреля Арсенал към орбитата на Ливърпул и Сити или ще бъде катализаторът на големи структурни промени в червената част на Манчестър?

Единственото, което е сигурно, че колкото повече време „червените дяволи“ губят в търсене на изгубеното си величие, толкова по-трудно ще им бъде да го намерят. А дали пропускът на Бруно ще се нареди по значимост до тези на двамата велики холандски  нападатели отпреди 20-ина година, предстои да разберем.