Развитие в застой

Здравейте, артилеристи, фенове и приятели на любимия ни клуб. 

Изминаха 7 месеца от последната ни среща в “клуба по анализи”. Периодът от май месец, насам, бе изпъстрен с изключително много събития покрай Арсенал, а и не само. Тези 210 дни ни направиха свидетели на едно силно трансферно лято, меко казано, турбулентен начален етап от сезон 21/22 и едно последващо стабилизиране , което ни позволи да се изкачим до 5-тото (към денашна дата) място. Но старите демони отново не пропуснаха да ни напомнят, че всъщност, когато заговорим за “прогрес” в играта, в настроението, в резултатите - винаги се намира един “гражданин”, един “мърсисайдец”, един “Тухел” или едно “дяволче”, които да ни свалят на земята, припомняйки ни всъщност, че прогресът срещу “големите” просто отсъства. 

В днешния си анализ ще обърна внимание на първата третина от сезона, както и очакванията ми за следващите няколко седмици. 

В началото бе силата… или пък не?

Началото на сезона бе, меко казано, неочаквано, защото вътрешно си мислех, че “няма как да паднем от новак, и то в първия кръг!” Е, да ама, не! Никога не трябва да подценяваме способността ни да превръщаме Давид в Голиат. Не трябва да пропускаме да отбележим, че, все пак, в мача срещу Брентфорд, голяма част от настоящите ни титуляри отсъстваха поради контузии или просто защото все още не бяха картотекирани всички нови попълнения. Съставът бе експериментален, като в този мач участие взеха хора като Пабло Мари, Чеймбърс, Балогън, че дори и Рийс Нелсън,  влязъл като резерва да потича за 10 минути. Предпоставките за неблагоприятен резултат са били на лице, но въпреки това, не мисля, че някой е очаквал да загубим. 

След това програмата не бе много благосклонна, поставяйки ни пред тестове срещу Челси и Сити, като резултатът след двата мача бе, съответно 0:2 и 0:5, изпращайки отборът на Артета на категоричното 20-то място, без отбелязан гол след първите 270 минути изигран футбол за сезон 21/22.  В този момент от сезона, паяците по противниковите врати си устройваха пиршество, защото нямаше кой да им разкъса оплетените паяжини, тъй като просто головата немощ на отбора бе красноречива, а класирането определено не лъжеше.  Няма да сгрешим, ако отбележим, че букмейкърите вече бяха започнали доволно да потриват ръце, виждайки в лицето на Артета фаворит за първия уволнен мениджър във Висшата Лига за настоящия сезон. И ако не беше задължителната победа в “6 точковия” дуел между “борещите се за оцеляване” Арсенал и Норич в 4-тия кръг от първенството, то, определено днес можеше да говорим за Микел в минало време. Спомням си, че след първите три кръга, определено бях решил да си дам почивка от всичко, свързано с Арсенал, като не бях единственият. Дори немалка част от най-ревностните фенове на отбора, които го следват неотлъчно от 30-40 години просто казаха “стига толкова”. 

Но както гласи едно клише, “след бурята винаги изгрява слънце”. Истината е, че последвалите победи срещу Норич, Бърнли и Тотнъм спасиха работата на Артета и закрепиха отбора в средата на класирането. Победата срещу “пилетата” бе постигната с великолепна игра (особено през първото полувреме), в която се видя едно от лицата на Арсенал, което просто липсва през последните няколко години. Агресивен, бърз, комбинативен и приятен за окото, флуиден футбол, който те кара да си станеш от мястото при всяка атака. 

Следващите два двубоя бяха също доста интересни, като най-позитивното от тях беше, че не загубихме (б.р. равенства срещу Брайтън и Кристъл Палас).

Мачът срещу “чайките” отново показа двете физиономии на отбора, които сякаш се превръщат в запазената марка на артилеристите през този сезон - силно начало на двубоите, преса по целия терен, предизвикване на грешки у противниците (тук-там по някой ранен гол), след което sit back & relax. Иначе казано - непостоянство. Мачът срещу Брайтън бе особено неприятен за гледане в по-голямата си част, тъй като позволихме да бъдем доминирани в ⅔ от двубоя и то по начин, по който не приляга като клуб като Арсенал. При цялото ми уважение към Греъм Потър и Брайтън, но 40 % владение на топката и 8 отправени удара от артилеристите, срещу 21 получени и цялостното поведение на отбора през двубоя подсказваше, че сме отишли да се браним като опълченци срещу Брайтън, които определено нямат нищо общо с Барселона, освен първата буква от името си. 

Мачът срещу Палас бе изпълнен с множество обрати и един късен, късен изравнителен гол, който вгорчи завръщането на Патрик Виера. 

Последваха два силни двубоя срещу Лестър и Уотфорд, които позволиха на отбора да се доближи до ТОП 4, което особено след кошмарното начало на сезона си беше абсолютен подвиг. 

И тук, разбира се, дойде моментът, в който се надигнаха отново позитивните гласове и се заговори, че можем да вземем нещо от “Анфийлд” на 27 ноември. Няма да излъжа ако кажа, че сърцето ми казваше, че може да вземем поне точка, но разумът ми казваше, че ще си тръгнем с кошница пълна с разбити мечти и много голове. 

Истината е, че за разлика от предишни години, този път успяхме да се противопоставим на Клоп-ската машина почти цяло полувреме, но накрая нещата си дойдоха на мястото. Къде заради индивидуални грешки, къде заради миг на брилянтно хрумване, къде заради тотална капитулация. Четирите гола във вратата ни отекнаха като силен шамар зад врата, но сякаш този път болката отшумя по-бързо, защото когато свикнеш да губиш по толкова категоричен начин, не очакваш нещо по-различно.

За съжаление, дистанцията, която се оформи през последните години между Арсенал и ТОП 4 е такава, че и феновете са изгубили вяра, че може да се взима нещо (особено в гостувания) срещу отборите от другата черга. 

И точно тук, бих искал да обърна внимание на заглавието - “Развитие в застой”. 

Застоят е тежката статистика, която ни отрежда едно от последните места в своебразната мини класация на  двубоите с преките ни конкуренти за заветните първи 4 позиции в класирането. Развитието е добрата серия от мачове без загуба, която направихме м/у 3-я и 13-тия кръг. За да “повярваме в проекта/процеса” (б.р. “Trust the process” ), трябва да видим как Арсенал изкачва това непреодолимо към момента стъпало към отборите, които се откъснаха далеч напред през годините. И не просто да го изкачи за малко и после да слезе. А да застане рамо до рамо на това стъпало заедно с “големите” и да се противопоставя и да бъде асертивен. И като развитие, и като трансферна политика, и като ръководене на клуба и като манталитет. 

Артета каза нещо много интересно след загубата срещу Ман Юнайтед, а именно “The senior players have to lead and the young players have to follow” - иначе казано, опитните футболисти трябва да бъдат пример, да теглят отбора в тежките моменти и да задават темпото, което младите трябва да следват. Но за момента, сезонът, статистиката, индивидуалната мотивация на всеки, ни показват, че е точно обратното. Нека не забравяме, че Арсенал е отборът с най-ниска средна възраст измежду всички 20 отбора в лигата, но в този екип има хора като Обамеянг, Партей и Лаказет, които със сигурност имат много повече опит на високо ниво и се предполага, че трябва да “поведат хорото”. Това, което се получава е, че нивото на последните трима е посредствено, което в особена степен важи за Обамеянг, който определено започва да се превръща в Ozil 2.0 - но темата с Обамеянг заслужава отделна публикация.  

За финал, няколко опорни точки, които ще бъдат решаващи за следващите две третини от сезона.

• Проблем с отбелязването на попадения - минусовата голова разлика към момента не е случайна и не е плод само на разгромните ни загуби от Сити и Ливърпул. Има кардинален проблем с отбелязването на голове. Най-вече от нападателите. Решението на този проблем е разнопосочно, като аз бих погледнал към Балогън или Мартинели като опция за централен нападател, тъй като постоянното налагане на Обамеянг в състава, при все очевидно ниската му спортна форма, е рецепта за още трудности в реализирането на голове. 
• Формата на Смит-Роу → Една от най-положителните искри на този сезон е приносът на ЕСР за възраждането на Арсенал. Hale End не разочарова, а тази година Смит-Роу допринася и с повече попадения. При добро стечение на обстоятелствата, липса на контузии и поддържане на същите нива на представяне през следващите месеци, можем да очакваме един много силен сезон за младока.
• Стабилизиране на халфовата линия → Полузащитният вал е най-непостоянния откъм представяне тази година. Постоянното ротиране на Партей, Самби, Мейтланд-Найлс, Джака (та дори и Елнени) не води до така исканата стабилност. Партей е в изключително слаба форма, не просто тази година, а сякаш откакто пристигна в Арсенал. Не мога да преценя дали имаше прекалено много hype за него или в действителност е много добър, но поредицата от контузии, които натрупа при престоя си в Арсенал разклатиха неговото представяне. При него се наблюдават периодични проблясъци, но и много, много брак в действията, а грешките в средата на терена, които  обикновено водят до голови опасностни пред вратата ни, станаха ежедневие напоследък. 
• Подобрение при възползването от статични положения - прогресът в този сегмент е повече от виден тази година. Задържането на това представяне и през оставащата част от сезона ще бъде ключова. Головете от корнери и пряк свободни удари вече не са мираж. 

Съвсем скоро предстои Коледно-Новогодишния маратон от мачове в Англия, а след това и Купата на Африканските нации. Този период ще бъде ключов, както за внедряването на нови лица в отбора (например Чарли Патино или Балогън), така и за това да видим колко устойчив може да бъде един толкова млад отбор, когато мачовете зачестят. Тази година липсата на мачове в Европа донякъде помага за това натрупаната умора у играчите да е на поносими нива, но тепърва ще станем свидетели на това колко, всъщност е широк състава и кой ще грабне шанса си с две ръце.