Ренесансът на Арсенал с диригент Артета

В третата част на рубриката за синдрома "Arteta Out" ще обърнем внимание на какво промени Артета в Арсенал. Приятно четене!

Когато си зададем въпроса: „Какво направи Артета в Арсенал?“, може би най-логичният отговор е, че създаде очаквания. До такава степен създаде очаквания, че вече второто място във Висшата лига не е достатъчно, завръщането в Шампионска лига също не е достатъчно, достигането до полуфинал в Шампионска лига за едва трети път в историята на клуба е равносилно на провал, защото не е финал, не е купа, няма спечелени титли, а феновете искат успехи, които се измерват с трофеи. Испанецът вече е седма година начело на артилеристите и все още няма завоюван значим трофей с тях. Това поражда въпроси дали е способен да спечели голям трофей, дали не е прекалено предпазлив и страхлив в подхода си в решаващи за отбора моменти и т.н.

Очакванията към отбора, които Артета успя да постигне, вече са твърде високи, а дали са по-големи от неговите възможности, предстои да разберем. По-важното е как постигна тези очаквания. Микел Артета изграждаше постепенно своя отбор, като едва през този сезон може категорично да заявим, че това е отборът, с изпълнителите, облика и визията, с която той иска да изглежда изцяло по негов избор. Много анализатори споделяха твърдението, че процесът на изграждане на отбора ще се извършва на няколко етапа и се заговори за пет годишния план на Артета. Този план включва най-общо казано пет етапа, от които първият е стабилизиране на отбора и изграждане на нова култура на клуба; вторият включва изграждане на структура, тактическа идентичност и солидна защита върху ядро от млади играчи, чрез налагане на позиционна игра, контролирано владеене на топката и дисциплинирано позициониране; третият етап е свързан с развиването на атакуващи модели с цел да направи отбора по динамичен и ефективен в атакуващ план; четвъртият етап включва отборът да бъде ангажиран постоянно в борбата за трофеи във всички възможни турнири и петият етап е постигане на устойчив успех и поддържане на постоянно високо конкурентно ниво на местно и на европейско равнище.

И понеже вече стана въпрос за маниакалното вглеждане в детайлите, Микел Артета не промени само отбора, а и всичко около него, включително и важни детайли на трибуните. По негово настояване беше извършено пренареждане на местата за най-шумните фенове и сам се свързва с автора на песента „The Angel” Луис Дънфорд, за която иска неговото разрешение да озвучава стадиона преди всеки мач, с което припевът на песента с вече любимият рефрен “North London Forever” се превърна в химн на отбора и се възпява от феновете на стадиона преди началото на всеки мач. Така Артета създаде изцяло нова фенска култура на трибуните, което реално успява да върне духа и идентичността на The Arsenal, който сякаш беше останал на легендарния стар стадион на отбора „Хайбъри“. Но испанецът не спира дотук. За настоящия сезон по негово настояване е премахнато покритието над тунела, откъдето излизат играчите, като по този начин се цели да се подобри връзката между играчите и публиката още при излизането на терена. Отново по негово настояване са премахнати екраните във фоайетата на стадиона с цел да задържи публиката на трибуните на полувремената и да се създаде надъхваща за отбора атмосфера.

Photos by Lower North Bank

Тази новосъздадена атмосфера успешно се предаде и в съблекалнята и на тренировъчната база, където всеки от футболистите не пропуска да отбележи, че усещането, което изпитва там е като за дом и семейство. Не случайно всеки новопривлечен футболист е посрещан с думите: „Welcome to family”. Всичко това дава отражение и върху трансферната политика на клуба, откъдето допреди това едвам убеждаваха играчите, които си бяха набелязали да дойдат в Арсенал, а сега се стига до момент, когато доказани играчи сами проявяват желание да се присъединят към семейството.

Едно от първите неща, което испанецът направи, е да реабилитира Гранит Джака, като го връща в отбора, въпреки негативните настроения на феновете към него. Самият Джака разказва как Артета го е убедил да остане в отбора с думите, че това е правилното място за него, когато вече е бил събрал багажа си и е имал предложение за договор с друг отбор. Бившият капитан на Арсенал споделя усещането си, че всяка дума, която тогава му е казана в първия разговор помежду им, е била правилна и под негово ръководство е успял да го промени като човек и в живота и на терена. Не случайно Джака успява да върне доверието и на феновете към себе си, които скандират неговото име и го изпращат с адмирации в края на сезон 2022/2023 преди да си тръгне от клуба. А за самия Артета много източници покрай отбора започват да говорят за уникалните му психологически качества и колко добър т. нар. player development е. За неговите треньорски качества говори и Тио Уолкът, който споделя в едно интервю, че още като съотборници е забелязвал потенциала на Артета и от цялата съблекалня е бил сигурен, че именно той би могъл да продължи кариерата си като футболен наставник.

В следващата част на анализа ще припомним всички успешни трансфери през последните шест сезона и влиянието им в развитието на отбора, а дотогава пожелаваме успех на Арсенал в предизвикателството да се справят в градското дерби срещу Тотнъм на Томас Франк, който все още няма допусната загуба като гост от началото на сезона!