Arsenal VS Everyone

Здравейте, фенове! 

22 март се оказа прекрасен ден за английския футбол. Първа пролет пукна, а с нея и новината, че мистър Mike Dean официално обяви оттеглянето си от реферирането във Висшата Лига след края на сезона. 

През последните няколко седмици на преден план отново стана актуална темата за съдийството в мачовете на Арсенал. Отборът повиши качеството на представянето си от началото на 2022 година и като изключим загубите от Сити и Ливърпул, то траекторията на резултатите и качеството на футбола са определено възходящи. Артилеристите се наместиха трайно в ТОП 4 с реални шансове за класиране в зона ШЛ след края на сезона. 

Разбира се, оставащите мачове са меко казано предизвикателни и нищо няма да бъде ясно до последно. 

Важно е да се отбележи, че в горната таблица не е включен отложеният ни мач срещу Тотнъм, тъй като към момента на писане на тази статия, все още няма насрочен ден и час за този двубой. 

Тази прелюдия е важна, тъй като колкото по-нагоре се озоваваме в класирането, сякаш пропорциално по сила и обратно пропорциално по обективизъм отношение получаваме от съдийската колегия в Англия. 

За никого не е тайна, че през последните години английски съдии почти не присъстваха да ръководят мачове от големи футболни форуми като Европейски и Световни първенства. Тази статия е фокусирана върху Арсенал, но държа дебело да подчертая, че проблемът с нивото на съдийските отбори засяга всички (е, може би без Сити и Ливърпул  ).

И за да не бъда голословен, днес съм ви подбрал няколко ключови момента от близкото и далечно минало, които донесоха доста негативи за отбора, включително и прекратяването на и до ден днешен неподобрения рекорд от 49 мача без загуба.

FA Cup ¼ Final 2001/02 vs Liverpool - Mike Riley

За начало, ще ви върна дори още по-назад през далечната 2001 година. На Хайбъри се играе ¼ Финал от FA Cup. Съперникът е Ливърпул. Съдията - Майк Райли. 

• 66 мин.; червен картон за Киоун. Ситуацията е такава, която в днешно време не би била отсъдена по същия начин. Футболист на Ливърпул отправя дълъг извеждащ пас към Джерард, който е сам срещу Мартин Киоун, който го задържа. Коментаторът отбелязва, че страничният съдия е отсъдил засада, но след консултация м/у рефера и Майк Райли, последния решава да изгони Киоун като последен в защитата. https://youtu.be/GAdLhiHVMEs?t=5331 
• 70 мин. червен картон за Бергкамп. Единоборство м/у него и защитник на Ливърпул, при което изглежда, че Бергкамп настъпва крака на футболиста на Ливърпул. Повторение така и не е показано, а Майк Райли отново се съветва със странични съдия и изгонва 2-ри играч на артилеристите в разстояние от 4 минути. В последвалата суматоха човек от трибуните хвърля предмет по Карагър, който решава, че трябва да му върне жеста и замеря предмета в посока феновете. Карагър също бива изгонен минута по-късно. Нагледен пример за неумело и аматьорско ръководене на футболен двубой. https://youtu.be/GAdLhiHVMEs?t=5584
• 71 мин. червен картон за Карагър. След последвалата суматоха от изгонването на Бергкамп, от трибуните полита предмет, който уцелва Карагър. Той пък решава, че е редно да върне "жеста" и да захвърли предмета обратно към трибуните. Действие, за което също бива изгонен от Майк Райли. https://youtu.be/GAdLhiHVMEs?t=5638

49 Undefeated End

24-ти октомври 2004 година. Една от най-злощастните дати от историята на Арсенал.  Арената е “Олд Трафорд”. Съдията отново е… Майк Райли. 
Арсенал вече са натрупали поредица от 49 двубоя без загуба и са се прицелили в своя 50-ти мач, в който ще бъдат непобедени, но насреща им застават 11 футболисти в червено, трима в черно и един яростно дъвчещ дъвка шотландец на пейката на Юнайтед.

В този ден Арсенал излиза сам срещу всички. 

Този мач оставя едно от най-ярките срамни петна и често се дава за лош пример не само в Англия, но и по света. Денят остава в историята и още с цветущите заглавия “Battle of the Buffet” и “PizzaGate”. През тези години сър Алекс вече  беше изградил своята диктатура в Юнайтед, а съдийското съсловие му беше в малкия джоб. Майк Райли в частност. Двубоят ще се запомни с невъобразимото количество брутални фалове срещу футболисти на Арсенал и целенасоченото малтретиране срещу Хосе Антонио Рейес, който не успява да завърши двубоя. За капак на всичко, Уейн Рууни прави откровено грозна и явна симулация в наказателното поле, с която печели дузпа за Юнайтед, която Рууд Ван Нистелрой реализира с лекота. Двубоят завършва при крайното 2:0 за Юнайтед, с което те слагат край на вълшебната серия от 49 двубоя без загуба на Арсенал в първенството. В тунела на Олд Трафорд след мача се разразяват поредица от ситуации, като се твърди, че сър Алекс е бил замерен с парче пица от Сеск Фабрегас. Арсен Венгер дори стига до там да нарече Нистелрой “измамник”, за което, разбира се, получава глоба от 15 000 паунда. И не на последно място е коментарът на Фил Невил за събитията през 2004 година - “Знаехме как да победим Арсенал. Знаехме как да ги предизвикаме и да ги разгневим. Умишлено атакувахме Рейес, както и [Тиери] Анри и [Робер] Пирес. Знаехме, че ако се опитаме да извадим от баланс техните най-технични играчи, тези които правят играта им, можем да продължим да спечелим играта с качеството, което притежавахме." Видеото е компилация от всички нарушения, които са извършени от футболисти на “червените дяволи”.  https://www.youtube.com/watch?v=mM747L9Wf8M&ab_channel=evadparry

И след тази историческа ретроспекция е време и за малко статистика и за последните 2-3 сезона. Ще дам няколко конкретни примера:

• Двата жълти картона на Мартинели в мача срещу Уулвс - главно действащо лице е Майкъл Оливър. Ситуация, която е безпрецедентна и надали ще се повтори в близките години. Правилникът никога не се тълкува буквално. Това беше един момент, в който отново лъсна некомпетентността на Оливър, който, очевидно пожела място в сутрешните заглавия на английската преса.  Да не говорим, че ако не беше свирен авантаж, Мартинели щеше да получи първо жълт картон и надали щеше да си помисли да извършва втори подобен фал. 
• Репутацията на Джака - Гранит Джака се превърна през годините в любимец за съдийското съсловие на Острова. Вече е достигнат етап, в който дори самото му просъствие в стартовия състав е предпоставка за силни залози за сигурен жълт (а понякога и червен картон). Джака беше жигосан с етикет “груб” футболист и тази му репутация сякаш никога няма да бъде изчистена. Държа да отбележа, че наистина през годините ни е провалял в доста мачове с глупавите си постъпки, но когато получи жълтия си картон в мача срещу Астън Вила преди няколко дни, това просто бе черешката на тортата. Съдията показа с жестове, че санкционира Джака заради натрупани нарушения (или действия, които е извършил), но реално извършеният от него фал беше първият му в двубоя. През последните 2 месеца се забеляза една тактическа промяна, която Артета направи. Вижда се, че Джака е по-изнесен напред към атакуващите футболисти, като по този начин ангажиментите му в дефанзивен план са сравнително редуцирани и са делегирани повече към Томас Партей. Следователно Джака получава по-голяма свобода в атакуващ план и по-малко поле за “грешка” при загуба на топката в невралгична част на игрището. И, забележете тази статистика… В последните си 13 участия във Висшата лига Гранит Джака е направил само 11 фаула. В 10 от тези участия той е извършил 1 или по-малко нарушения. За това време му бяха показани 6 жълти картона. Следователно 54% от неговите фалове са довели до жълт картон. Оставям коментарите на вас, драги читатели.

Бих искал да акцентирам и върху няколко графики, които представляват абсолютни факти, които са неоспорими и всеки сам може да си извади заключение за това дали Арсенал получава справедливо отношение по време на двубоите във Висшата Лига.

• Първите две графики представят общия брой извършени нарушения за последните 2 сезона. В тях ясно си личи дали Арсенал е груб отбор или не.
  
• Следващата графика дава поглед над получените червени картони за последните 10 сезона и своеобразното ни класиране в тази негативна класация
  

Последният щрих, който бих искал да отбележа е този, че през последните няколко месеца се наблюдава отявлено таргетиране на Букайо Сака, като е меко казано притеснителен начинът, по който противникови футболисти ритат и фаулират младият английски национал без да получат съответното възмездие. Въпрос на време е, ако не бъдат взети мерки, Сака да получи дълготрайна контузия (недай Боже!). 

Темата със съдийството е и винаги ще бъде актуална, но е много важно и човек да умее да стои зад думите си с факти. Много често феновете на Арсенал биват упреквани, че неправомерно се оплакват за отношението, което получават на и извън футболния терен, но когато фактите говорят няма какво друго да бъде казано.

И за да бъде позитивен финалът - ви оставям с едно прекрасно видео, което отбелязва 2000-ният гол, който Арсенал отбеляза във Висшата Лига, дело на ... Букайо Сака. Приятно гледане!