Jump to content
  • Lack of leadership vol.2


    89.thumb.jpg.35fd63e5f12e6f313af4512580275046.jpgДенят е 26.05.1989 г. Арсенал току-що е постигнал може би най-значимата победа във футболната си история, изтръгвайки титлата на тогавашната Първа дивизия от ръцете на най-силния отбор в света през 90-те. Ливърпул е сразен с нужното 0:2 на неговия Анфийлд с гол в последната минута на Майкъл Томас. На терена момчетата на Джордж Греъм куфеят неистово заедно с гостуващата агитка. В ложите президентът на клуба Питър Хил-Ууд, наследил поста от баща си, с нереално спокойствие и с димяща цигара в уста се обръща към невярващия Дейвид Дийн с репликата „Never in doubt”.

    Дейвид  Дийн е човекът, на когото Арсенал дължи Денис Бергкамп, Иън Райт, Робер Пирес и разбира се, Арсен Венгер. През 1983 той купува 16.2% от акциите на Арсенал за 292 000 паунда и дори самия Питър Хил-Ууд смята това за „лудост“ и „пари, хвърлени на вятъра“. Тази инвестиция го прави вицепрезидент на  Арсенал  в периода 1983 г. до 2007 г., когато се разделя с поста и акциите си срещу 75 000 000 паунда. През тези 24 години, той е лидерът, който е в основата на успехите на клуба. Със силни позиции във Футболната Асоциация, но с поглед вперен и към континента, откъдето вярва, че ще дойде промяната, която ще направи Арсенал част от елита на Европа. Той е човекът, който отива до Милано, за да се върне с Денис Бергкамп. Финансира лично част от трансферите, когато вярва, че те ще са за доброто на клуба. Иън Райт споделя в книгата си, че Дийн е осигурил разликата от 250 000 паунда, които са разделяли предлаганото от Арсенал и исканото от Кристъл Палас. Успява да убеди борда за назначението на Арсен Венгер и заедно с него постигат немислимото – изграждат отбор, който да спечели титлата без да загуби мач. Дейвид Дийн и Арсен Венгер са два стълба, върху чиито плещи Арсенал се крепи 11 години. Два взаимно допълващи властови центъра, чиято основна цел е просперитета на клуба във всички аспекти – спортно-технически, икономически и общочовешки.  И за разкош – чисто нови тренировъчна база и стадион.

    Раздорът в борда на директорите започнал през 2006 г. завършва с нов мажоритарен собственик (KSE) и раздялата с Дейвид  Дийн. През 2009 г. за изпълнителен директор на клуба е назначен Иван Газидис, от когото се очакваше да поеме голяма част от ролите, които изпълняваше Дейвид  Дийн.  Това беше първата колосална грешка на Крьонке. Да смени основната движеща сила и душата на футболния клуб с наемник, който се е занимавал с бизнес процеси и маркетинг с дискусионни познания по европейски футбол. Това решение на практика остави сам Арсен Венгер да отговаря за всички футболни въпроси и го лиши от подкрепа в трудни моменти.

    Та в рамките на една петилетка, нещата в управлението и собствеността на  ФК Арсенал се промениха драматично.

    Питър Хил-Ууд – президент и мажоритарен собственик. Англичанин, роден в Лондон, син и внук на двама от предишните президенти на клуба.

    Дейвид Дийн – вицепрезидент и акционер със силни позиции във ФА, един от основателите на ВЛ, следящ в дейтали процесите в европейския футбол, отдаден на каузата на клуба и отнасящ се с футболистите като „синове“.

    Разликата между тези двамата и техните наследници е драматична.

    Стан Крьонке – собственик. Американски бизнесмен, собственик на франчайз в почти всяка една от професионалните лиги в САЩ.

    Иван Газидис – изпълнителен директор. Завършил образованието си в Англия, но професионалната му кариера е изцяло отвъд океана.

    Изпълнената с хармония и приятелски почти семейни отношения между силно ангажирани футболни хора от Хайбъри  се заменя с американска корпоративна култура, в която финансовите резултати са почти единственото, което има значение. Близък до клуба човек сподели: „никой не иска да носи отговорност, задачите се прехвърлят от асистент на асистента и много често остават недовършени“. Ситуацията много напомня на тази с държавната ни администрация. Единствената разлика е в заплащането.

    Преди 2 години в неофициален разговор вратарят на Арсенал в онзи велик мач през 1989-та- Джон Лукич,  сподели, че по негово време цялата администрация на клуба, от чистачката до президента, е наброявала точно 48 души.  В момента за Арсенал работят над 600 души. И добави: „Махнете червеното на Емиратс и светлосиньото на Етихад и няма да познаете стадионите. Душата на клуба я няма“.

    Липсата на авторитет и отдаденост сред хората на най-високо ниво, както и непознаването на местната култура,  води до същите процеси и надолу по йерархичната стълбица.

    Оба е отличен футболист, но не успя да се превърне в лидер от калибъра на Анри

    Ето част от видимите резултати .

    ·     Трагична работа на скаутите. Наскоро клубът отстрани 55 скаута и настана масова истерия. Но нека бъдем обективни. Какво, по дяволите, правят тези скаути? Коя млада звезда доведоха? Купиха Ел Нени от Базел. Уважаеми скаути, в Базел играеше и едно друго египтянче – Мо  Салах.  Сещате ли се? Но да речем, че отговорникът на Арсенал за Швейцария не е видял потенциала му, то какво да кажем за този, който наблюдава играчи в Италия? Преди трансфера на Салах в Ливърпул от Рома, „мърсисайдси“ били силно притеснени от евентуален интерес на Арсенал. Но, не! Във файловете за египтянина получени в офисите на Емиратс пишело „пропуска твърде много“. Най-вероятно репортът е писан от същия непрокопсаник препоръчал Жервиньо. И още нещо за финал. Арсенал преди 2 години игра два мача със Спортинг Лисабон. И в двата мача за „лъвовете“ игра Бруно. Не Акрапович, Фернадеш.

    ·         Липса на качествени собствени кадри. Построена през 1999-та година и финансирана изцяло от трансфера на Никола Анелка в Реал Мадрид, тренировъчната база в Колни, една от най-модерните на Острова така и не успя да заработи качествено. До 2019-та футболистите пробили в първия отбор се броят на пръстите на едната ръка, като само за Джак Уилшър можем да кажем, че беше от световна класа. Макар и само за сезон и половина. А от останалите заслужаваме да отбележим Дейвид Бентли и Киърън Гибс, които стигнаха до националния отбор и направиха прилична кариера. Твърде малко.

    ·         Отвратително менажиране на договорите на играчите. Начинът, по който си тръгнаха Самир Насри, Робин Ван Перси, Алексис Санчес и особено случаят Месут Йозил са срамни за клуб като Арсенал.  Специално внимание заслужава случаят на последните двама, защото той най-ярко показва дъното, което ръководството на клуба вижда отдолу. Фенската гледна точка е ясна –„предател“, „Юда“, „алчно копеле", "мързеливец“. Но само те ли са виновни? След спечелването на купата на ФА на 27.05.2017 г. след страхотната победа над шампиона Челси, първото нещо, което трябваше да направят Газидис и компания на 29.05 е да поканят на среща агентите на Йозил и Санчес с предложения за нови договори. Подписват - добре. Не подписват - пак добре. От 01.06. са в трансферната листа и клубът продава звездите си, но има време и ресурс, за да привлече заместници. Какво се случи в крайна сметка? За двамата си най-добри играчи Арсенал получи неискания и от близките си роднини Хенрих Мхитарян и финансовото бреме от новия безумен договор за Йозил. Само да напомним набързо, че приносът на Йозил към клуба за последната година и половина от златния му договор се свеждаше от разхождане по терена със страстта на напушен ленивец до гордото му предложение да плаща заплатата на Гънарозавъра. YaGunnersYa – my ass.

    ·         Отборът остана без лидери на терена. Помните ли крещящия „This is my f’cking pitch” Аарън Рамзи, който празнуваше гола си срещу Тотнъм на Уембли. 10 сезона, 262 мача, 40 гола, два от които във финали за купата на ФА. Момчето от Кардиф стана мъж в северен Лондон, премина през брутална контузия, за да се превърне в един от най-добрите box-to-box полузащитници в света. Как постъпи клубът с него? Оттегли офертата си за нов договор, седмица след като я беше отправил и го остави да хване пътя за Торино със свободен трансфер. В момента в отбора няма футболист, който да носи „арсеналското“ в себе си и да е готов да се „сбие“ за отбора. Няма футболист, който да е пример за Сака и Смит-Роу, който да им предаде невидимото познание, на което Тони Адамс научи Виера и Анри, което мина през Фабрегас и Робин Ван Перси, за да стигне до Кос и Мертазакер.

    Основните виновници за състоянието на клубаНяма как всички тези неща да не са тежки камъни в градината на Газидис, който изигра основна роля за напускането на Венгер с назначаването на Мислинат, Раул Санлехи и повишението на Винай Венкатшесам. Дойде Емери, и по всичко изглеждаше, че Газидис най-накрая ще излезе от сянката на Професора и ще поеме най-накрая отговорност за поверения му клуб. Но какво направи вуйчо Ваньо?! Тръгна си, най-вероятно за по-тлъста месечна заплата в Милано.

    Ето такъв „лидер“ ръководи любимия ни клуб в продължение на десетилетие.

    06.05.2021. Арсенал завърши 0:0 с Виляреал с един!?!? отправен удар в очертанията на  вратата и се лиши от участие във финала за Лига Европа. Във Висшата лига клубът се бори за 8-тото място с Астън Вила и Лийдс и няма да играе в ЕКТ за първи път от 25 години.

    Напускането на Дейвид Дийн остави корабът на Арсенал без кормчия, а това на Венгер и без капитан. И сега всички ние сме свидетели на настъпилия хаос.

    Дали Еду, Артета и новопристигащият директор по футболните въпроси в лицето на Ричард Гарлик ще успеят да го овладеят?  Дали Крьонке ще продаде клуба?

    Предстои да разберем. Единственото сигурно е, че без лидери във всички звена в йерархичната структура, свободното пропадане на Арсенал ще продължи.


    User Feedback

    Recommended Comments

    There are no comments to display.



    Guest
    Add a comment...

    ×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

      Only 75 emoji are allowed.

    ×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

    ×   Your previous content has been restored.   Clear editor

    ×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...