#NoThomasNoPartey

Годината бе 2005! Денят – 21-ви май!

Мястото бе Кардиф!

Финала за FA Cup.

Съперникът? Мисля, че сами се досещате…

Остава само една дузпа… Номер 4 се засилва…. ВИЕЙРАААААА!!!! 

 И ТОВА Е ПОБЕДА ЗА АРТИЛЕРИСТИТЕ. Противно на всички очаквания и с човек по-малко, отбора на Венгер постига невероятен успех, с което вдига купата на ФА за 10-ти път.

Picture credit: www.nationalfootballmuseum.com

Този ден се превръща в емблематичен по няколко причини, но преди всичко белязва последния мач на El Capitan, Патрик Виейра! Запомнящ се финален акорд за Човека на момента! Тази снимка попада в ТОП класацията в моето артилеристко сърце, изстрадало и добри, и лоши дни! Но този ден бе от наистина великите… Но всичко е преходно в този живот. Кой ли е вярвал, че ще последва 9-годишна суша откъм трофеи, след напускането на френската машина.

На 12-ти октомври се състоя премиерата на автобиографичната книга “My Life In Red And White” на Арсен Венгер. Чакайки книгата ми да пристигне от острова, с нетърпение ще искам да прочета анализа на „Професора“ за всичко това, което се случи след 2005 година.

Защо толкова дълга прелюдия, дами и господа? Мисля, че заглавието на този мой анализ е достатъчно подсказващо – „ Без Томас – Няма Парт(е)и“. Този хаштаг се превърна в изключително популярен от 5 октомври насам, когато официално Арсенал закупи правата за ганайския полузащитник Томас Партей. За мен това е не просто хаштаг, това е жива метафора в очите на мнозина артилеристки сърца. Защо ли? Ами, ще ви отговоря подобаващо още сега!

Изминаха 15 години от този далечен спомен на финала през 2005 година. Тези 15 години се усещат буквално като една отминала епоха, в която се изредиха няколко поколения футболисти, които минаха през Арсенал – кои се задържаха за кратко, кои за по-дълго – всеки помни историите. Но за цялото това време имаше една зона, която на анатомичен език се казва „гръбнак“, който сякаш бе счупен на хиляди парчета след заминаването на Виейра в посока Ювентус. Тази зона ( с изключение на, за съжаление, неуспешния поради сериозни контузии престой на Абу Диаби) бе престъпно неглижирана през годините и Арсенал наистина страда и кървя.  Факт е, че през последните години футбола и спорта като цяло се промениха необикновено много в посока залагането на физиката и чистата мъжка сила при единоборствата. Факт е, също така, че след 2005 година Арсенал така и не успя да се възстанови напълно след залеза на звездното си поколение. Една неизменна част от гръбнака на това поколение бе именно Патрик Виейра. Защитната стена в центъра на игрището. Е… човек не може да живее в миналото, поради което превъртаме лентата до 2020 година.

Голям процент от фенската база някак си отдъхнаха след успешното развитие в края на трансферния прозорец, тъй като не бе тайна за никого, че Томас е цел номер 1 по време на изминалото лято. Много очи се огледаха в ганаеца като потенциалния, дълго търсен заместник на Виейра! Разбира се, срещнах и няколко по-въздържани реакции от страна на мои познати фенове на Арсенал, тъй като, както знаем, нищо не е само черно или бяло. Информацията в нашето ежедневие може да се предава в бинарен вид, но погледът върху света никога не трябва да бъде само True или False. Интерпретациите, опита и времето са част от неизменните елементи от формулата за успех. Всеки един от нас е свободен да разтълкува трансфера по свой собствен начин, базирайки се на опита си, а само времето ще покаже кой бил крив и кой прав.
 

Истината е някъде по средата… Където се намира и Томас.

Но Томас пристига с репутацията на добър дефанзивен полузащитник с щипка импровизация в атака, но в никакъв случай не идва на Емирейтс като японски робот, спечелил редица престижни международни награди за безпогрешност. Нека му дадем време да оправдае цената и репутацията си!
 

Томас е роден на 13-ти юни 1993 година в Гана, като през 2011 година подписва с Атлетико Мадрид, където приоритетно прекарва следващите 9 години. В периода 2013-2015 той кара 2 последователни наема в Майорка и Алмерия преди да бъде повишен в първия отбор на Атлетико от Симеоне. Носител е на трофеите от Лига Европа (2018), Супер Купата на Уефа (2018), както и играч на годината в Гана за 2018 и 2019 година. Повечето специалисти го определят като изключително стабилен в двете фази на играта (защита и атака), както и това, че притежава невероятна работна етика и професионализъм, характерни за мнозина африкански играчи изминали тежкия път от бедността и мръсотията, до европейската сцена.

Picture Credit: https://www.estadiodeportivo.com

Интересно е да се отбележи, че флирта между Томас Партей и Арсенал започва още през 2018 година, когато дори са били проведени разговори между ганаеца и вече бившия ръководител на скаутското звено (Франсис Кагигао), в които Томас е бил омайван от част от армадата отговорна за трансферите в клуба от северен Лондон. В тези дискусии полузащитникът споделя своите виждания  относно предпочитаната от него позиция на терена. Споменава се, че той изразява мнение, че се вижда като партньор в двойка с друг дефанзивен халф (4-2-3-1 или 4-3-3), като дори се изказва ласкаво за Гранит Джака, смело отбелязвайки, че биха заформили стабилен дефанзивен тандем.

Стил на игра

На модерен език казано, Томас е класически “box-to-box” полузащитник, способен на това да дирижира всичко от вратаря през защитниците до нападателите. През последните 3 години в Атлетико обаче,  той става неизменен титуляр и твърдо “Cinco” (5-ца на испански) във формацията на "дюшекчиите". В Аржентина „No 5“ се превърна в нарицателно за описване на най-отбранително настроения полузащитник на отбора. Понякога аржентинците описват типичния № 5 като „pacman” – сноване по цялата дължина на терена, „изяждане“ на трева и обиране на всички топки от противниците. На български казано – играч, който излиза и изяжда всичко по терена. Позволявам си и тази шега от моя страна, с надеждата, че наистина тези големи отбори ще бъдат похапнати от Томас.

Picture credit: Georgi Goranov 

На световните първенства номер 5 е бил представляван от Фернандо Редондо, Матиас Алмейда и Естебан Камбиасо (национали на Аржентина).

В идеалния случай, представителите на т.нар. “cinco” съчетават в себе си проницателен поглед в защита и интелигентен усет при изграждането на атаките (т.нар. build-up play).  Редондо веднъж заявява следното: „ Когато говорим за номер 5, това трябва да е играч, който да поема отговорност на 200 %, постоянно да търси топката и да контролира темпото на игра на целия тим. Това е позиция от особено значение, а играчът натоварен да отговаря за тази роля трябва може да умее да чете играта отлично и да бъде максимално прецизен в разбиването на пресата на противника.“
Самият Симеоне, който има 106 мача за Аржентина, е бил 5-ца - или както той обича да се описва - човек, „държащ нож между зъбите си“. Именно 5-цата бе харизана от Симеоне на Партей в Атлетико - същият номер, който той би наследил в Арсенал, ако не беше проваления трансфер на Сократис в Италия.

Безспорно 5 е повече от просто цифра - това е показателно за начина, по който Симеоне се е опитал да формира Партей. По време на наемите в Майорка и Алмерия, в които за пръв път привлече вниманието на Арсенал, ганаецът играе различни роли - box-2-box халф, дясно крило, дори № 10. Едва когато се завръща в Атлетико, Симеоне започва да го шлифова в полузащитника, който му е необходим.
Предвид интелигентността си, Партей бързо попива тактическия план, който Симеоне чертае пред него. Неколцина скаути от отбори във Висшата Лига умело отбелязват, че Томас внася необходимата доза стабилност в дефанзивен план, и то не защото е висок, силен или пък супер бърз, а поради факта, че ганаецът чете играта отлично и е наясно с термина “пространство”. По времето, в което е бил наблюдаван от скаути на Арсенал, Партей бива описван като доминантно печелещ дуелите с противниците и същевременно допринасящ със спокойствие при владеенето на топката. Томас не притежава физиката на Виейра или Яя Туре, например, той е по-скоро висок и атлетичен, но за сметка на това се отличава с немалка доза присъствие и мощ.

Другото характерно негово качество е техничността му, придобита след годините школовка в испанския футбол. Изискванията, които е трябвало да покрива в "Атлети" са били предимно ориентирани към това да се старае да отнема колкото се може повече топки, да задържа умело кълбото и да спазва строга тактическа дисциплина и организация на игра. Именно дисциплината и организираността са все неща, които в момента Артета се опитва да стилизира като открояващ се белег за начина на игра на артилеристите. На 27 години, Партей навлиза в пика на кариерата си, като  дори вече е завършил и допълнително обучение на футболна тематика, а освен това владее свободно английски, което би следвало да направи адаптацията му сравнително гладка и бърза. 
 

Конфигурации в халфовата линия

С пристигането на Томас се открива чудесна възможност за прекрояване на схемата на игра от моментното 3-4-3, което Артета ползва, към класическото 4-3-3, с което се внася много повече стабилност в защитата и халфовата линия. На следващата схема съм представил един от възможните варианти, в които би могла да бъде построена 11-торката в повече мачове. Томас като класически дефанзивен полузащитник застава в центъра на полузащитната тройка, играейки роля на медиатор. Във фаза атака осигурява така необходимото плавно изнасяне на топката, получавайки от защитниците зад него, след което по ефикасен начин осъществява връзка вляво или вдясно, съответно с лявостоящият Джака или дясностоящите Себайос/Уилиян. Във фаза защита пък, Партей ще трябва да се грижи за протекцията на дефанзивната четворка при прехода на противниковия отбор в нашето поле. Друга есенциална роля, с която очаквам той да бъде натоварен е отнемането на топката и спирането на опасни атаки срещу отбора противник. 

Друга интересна формация, в която си представям да видя отбора, е такава, в която Томас и Джака оформят партньорството си в схема, която по-скоро изглежда като 4-2-3-1, в която Себайос/Уилиян играе ролята на плеймейкър в центъра, зорко пазен от Джака и Партей зад него и търсейки свободните пространства напред към нападателите. 

Разбира се, всяка една формация в днешния футбол е гъвкава и се адаптира в процеса на всеки мач спрямо противника и сценария на двубоя. За отбелязване е, че не е изключено да има и епизоди, в които Партей бива изнесен малко по-напред, тъй като той притежава и доста добър удар от дистанция. Според статистика от Ла Лига, Партей е играчът вкарал най-много голове извън наказателното поле през последните три години. Това говори само по себе си за дозата изненада, която на моменти бихме могли да очакваме от Партей при по-редките му включвания в нападението. Това, от което със сигурност трябва да се възползва Артета, е експанзивността и страхотния дрибъл, който Томас притежава. Това е ключов елемент при т.нар. transition , или прехода между двете фази на игра, който през последните години стана обект на множество анализи. 

От видяното до момента, си личи, че пъзела пред Микел Артета започва да се нарежда. Капитанът Обамеянг преподписа така дълго чакания нов договор. С такъв още бяха възнаградени Сака и Мартинели. А привличането на Габриел Магаляеш, Уилиян и  Дани Себайос (наем) говори само и единствено едно - амбиция. На първо време приоритет трябва да бъде връщането в “Лигата на Богатите”, тъй като настоящата икономическа и здравна карта на света се пренаписва докато четем това. Бе изчислено, че Арсенал би загубил над 80 милиона паунда от провеждането на домакинските си мачове без публика за следващата 1 година. Но по традиция, бих искал да завърша поредния свой анализ с нещо положително. 

Очевидно думите на Артета да му вярваме, че е подкрепян на 100 % от борда и техническия директор Еду са били истина. Очевидно Обамеянг е получил обещание, че отбора ще бъде подсилен само с играчи, които, както се казва, да влезнат от воле и да вдигнат видимо класата на отбора. Засега вятъът на промяната е попътен, а новите хоризонти са пред нас. 

Смело напред, Томас! Смело напред, артилеристи! 
 

Cover Picture: www.arsenal.com