Алекс Скот, Вик Ейкърс и основите на дамския Арсенал!

Казват, че мечтите са, за да се сбъдват. И понякога те действително се сбъдват. Стига да си истински мечтател и да имаш дръзновението да ги гониш и постигаш. И когато това стане можеш да изпитваш единствено гордост от постигнатото и от твоите усилия това да се случи. Точно такъв е случаят с героите на този материал. Алекс Скот днес има празник, защото на 14 октомври 1984 година се е родила вероятно най-известната и очарователна дама обличала прочутото трико в червено и бяло, с което играе най-успешната дамска формация в британския футбол. Ако погледнем задълбочено живота на родената в Източен Лондон Алекс, ще забележим как при нея обстоятелствата се нареждат, но винаги в странна последователност, а нейната поява създава полярни настроения, при които тя е оценявана и възхвалявана от най-големите в играта, докато търпи критики и обиди заради пола си и своя смесен расов произход. С ирландски и ямайкски корени, тя неведнъж търпи жлъч заради цвета на кожата си, а това в добавка с пробива ѝ в един предимно мъжки спорт ѝ носи много негативи. Но тя се справя с всичко, така както подхожда на най-големите в живота. За нея Гари Линекер наскоро каза: „Тя е умна, знаеща и прекрасно квалифицирана”, а такива думи на един от кавалерите на футбола в Англия значат много. Всъщност те са по повод на кариерата ѝ на футболен анализатор и новата ѝ роля на водеща на предаването „A Question of sport” по BBC 1. Роля, която тя заема от Сю Бейкър, която в продължение на 23 години води емблематичното „куиз шоу” по британската телевизия и роля, която предизвиква много остри коментари в социалните мрежи. Отговорът на Гари е на точното място и в точното време, така както големият стрелец го правеше през своята бляскава състезателна кариера. Но, точно кариерата на Алекс Скот, през която тя се превръща в „суперзвездата” на английския дамски футбол ѝ отреждат място на кориците на най-известните и бляскави списания вече втора декада. Като дете малката Алекс обичала да играе футбол в източната част на английската столица заедно с брат си и цялата момчешка тайфа. Тя и още една нейна приятелка, сред момчета при това в техния изконен и традиционен спорт. И по-важното е, че успява да покаже качества, за да се окаже на едва 8 годишна възраст в „Дома на футбола”. Да, точна така. През 1992 година, играейки в демонстративен мач за момичета е забелязана от един човек, който ще преобърне нейния живот. Един човек, който ще преобърне представите на хората за футболната игра и ще остане завинаги изписан в златните книги на английската футболна история и на ФИФА с посоката, която дава за развитието на играта сред нежния пол. Няма защо да се лъжем, но ако сега футболът за жени е професионален спорт с много финансови средства и различни международни турнири, които предизвикват медиен интерес от най-висок калибър, то само 35 години назад във времето това е било тема табу. Особено в онази консервативна Англия от времето на Маргарет Тачър и повсеместното насилие, на което са свидетели старите английски стадиони. Един мъжки свят, в който няма място за слаби и мекушави хора. И никак случайно именно Арсенал, както в много други исторически примери, дава началото на нещо ново, което ще се превърне в революция във футбола. Футбол за дами. През 1987 година е създадена дамската формация на ФК Арсенал Лондон, която ще се превърне в тотален хегемон на Острова. За тези 33 години, „The Arsenal Ladies” печелят 15 титли на Англия, 14 купи на ФА, 5 купи на дамската футболна лига, 10 купи на дамската Висша лига, 5 суперкупи на Англия. Най-важният трофей безспорно е Купата от Шампионска лига на УЕФА, която е завоювана през сезон 2006-07, а това е част от безпрецедентните 6 трофея за сезона, спечелени без загубена среща! Нещо повече: и до момента няма друг английски тим, който да е печелил европейската купа за дами. Само и единствено Арсенал.

И няма по-тясно свързано и избродирано име в тези успехи от това на Алекс Скот, която в своите 3 периода за клуба изиграва 148 мача и бележи 12 гола, като неин е онзи златен гол, с който Арсенал покорява Европа, а Алекс Скот нашите сърца и в последствие и целия този толкова мъжки свят на футболната игра. Чаровната лондончанка започва да играе като нападател, но след един сезон в Бирмингам Сити намира своята позиция на краен десен бранител. Следва завръщане в Лондон, безброй титли и купи преди да стане професионален състезател в националната „сокър” лига за дами на САЩ в състава на Boston Breakers. За този си период зад „Голямата вода” по-късно ще каже, че я дооформя като личност и я учи да се бори и да гони своите цели и…мечти. Следва трети престой в Арсенал и нови успехи, в които тя носи капитанската лента на ръката си. Нейният последен мач за Арсенал е на 12 май 2018 година, когато тя води своите съотборнички в победата с 2:1 над дамите на Манчестър Сити. Символично или не, но нейното отказване съвпада с края на ерата на Арсен Венгер в Северен Лондон, на капитана на клуба Пер Мертезекер и на още един забележителен човек. Да, вероятно се сетихте за кого говоря. Точно така, онзи мъж, който я открива някъде през 1992 година в онзи турнир за момичета в Източен Лондон. Този човек се казва Вик Ейкърс и той също се оттегля през 2018 година от клуба на своето детство, на своето сърце, а в последствие и на живота си. Виктор Дейвид Ейкърс е роден на 24 август 1946 година в Излингтън. Като футболист играе на позицията на ляв защитник в долните футболни дивизии, като по-известните отбори, за които е играл са Оксфорд Юнайтед и Уотфорд. Забележителната част от кариерата на мъжа, който винаги ходи с шорти, започва в средата на 80-те години. След края на кариерата си на футболист, той се връща към корените си и започва да работи на Хайбъри като отговарящ за връзките на клуба с местната общност (така позната като Arsenal in the community в настоящето). Вик работи за по-добрата среда в Излингтън и за връзките на Арсенал с местните хора. И точно тогава се проявява онази проникновеност, която имат великите умове като Вик Ейкърс. Арсенал няма дамски отбор, а в района играе една формация Айлсбъри, която е застрашена да се разпадне поради финансови затруднения.

Точно тези момичета поставят началото на Arsenal Ladies, за да постигнат през годините онези грандиозни успехи, които щрихирах в текста и да се превърнат в гордостта на футболна Англия. Докато полага основите на дамския Арсенал, мистър Ейкърс продължава да работи с младежите на клуба и да се грижи доброволно за екипировката на първия състав в ролята си на “Kit man”. След идването на Джордж Греъм в клуба, Вик е привлечен в щаба на шотландеца, но при условие да продължи да работи с жените. А там работата е като при един нормален работен ден от сутрин до вечер, тъй като се е занимавал и с намирането на средства за издръжката на дамските формации. Ейкърс помага в търсенето на работа на момичетата, като много от тях са назначени в администрацията на Арсенал или в други звена на клуба. Отдаден на развитието на формацията си, той печели през 1992 година първи трофей - Купата на лигата, за да последват трофей след трофей. Цели 36, които той печели начело на отбора. В същата 1992 година забелязва онова девойче с екзотичен вид от Източен Лондон и успява да я убеди да дойде на проби на Хайбъри. Взаимно решение, което променя живота на двамата и историята на дамския футболен Арсенал. Алекс по-късно ще каже, че Вик Ейкърс е като неин втори баща и че с него имат отношения, преливащи от любов до омраза, които водят тандема към безпрецедентни успехи и развитие. В първата декада на новото хилядолетие са спечелени 9 титли, като само Фулъм прекъсва тоталната доминация на Арсенал. Вик Ейкърс стои неизменно и до Арсен Венгер, като продължава да изпълнява ролята си на отговорник за екипите на играчите. За него „Човекът от Страсбург“ твърди, че е недостатъчно оценен, но че е истински посланик на дамския футбол, който никога не би имал тази популярност и растеж без отдадеността на „малкия голям“ Вик. Дейвид Дийн го сравнява с Венгер като визионерство, лоялност и чувство на дълг и споделя колко много са му имали доверие играчите, за чиито екипи се е грижел повече от близо три десетилетия. Много популярен е един скандал в съблекалните на Олд Трафорд, когато Фламини си срязва ръкавите на фланелката на почивката и така нарушава една вековна традиция играчите да са в еднаква форма на ръкавите, която се решава от капитана. Вик е бесен, защото това е подигравка с клубната фланелка и против устоите и традициите на Арсенал. И останалите играчи го подкрепят. Като говорим за играчи и авторитет сред тях, то най-близкият човек на Денис Бергкамп в Арсенал е бил точно Вик Ейкърс, който е имал удоволствието да играе голф с „нелетящия холандец”, но и задължението да го кара с автомобил, когато другите играчи са пътували със самолет. В книгата „Хладнокръвие и скорост” Денис си спомня със смях как е смъкнал прочутите къси гащета на Вик пред едни красиви дами, които рекламират търговски продукти на Лондон Колни и това е довело да шеги и много закачки сред присъствалите Патрик Виейра, Ашли Коул и симпатичните девойки. Ейкърс е в основата и на пробив в организацията на футболната игра в Англия, така че финалите за купите при дамите да се играят на стадион Уембли. Така в продължение на повече от 30 години този голям Мъж служи на своя любим Арсенал, но освен това е истински посланик на стремежа за човешко развитие, на популяризирането на играта сред дамите и превръщането ѝ в един истински и уважаван спорт, където пол, цвят, религия и сексуална ориентация са вторични белези след умението и желанието да играеш футбол. И това е истинското наследство на човека с футболните шорти от скамейката на Арсенал.

Безспорно е влиянието, което е получила Алекс от Вик, което рефлектира в 140 мача за Англия и пробив като журналист и коментатор на срещите от английската Висша лига, заедно с хора като Алън Шиърър, Гари Невил, Рио Фърдинанд, Гари Линекер, Иън Райт и пр. знаменитости от историята на английската игра.

С някои от тях като Греъм Сунес имат конфликтни моменти в студиото, а с други огромна симпатия. Като тази с Иън Райт, за когото тя твърди, че е неин любим играч заради всичко, което е дал на играта и усмивката, с която заразява всички и въпреки всичко. Алекс Скот е част от екипа на BBC и първата дама в него, която коментира и анализира мачове от Световно първенство. Това се случва на шампионата в Русия, където тя работи веднага след края на кариерата си на футболист. Оценките за работата ѝ са блестящи, а връзката Райт – Скот намери своето отражение по един особен начин за мен лично по време на Световното първенство през 2018 година. Защото животът е интересен и дава неочаквани случки и обрати. Бидейки на този страхотен футболен празник и знаещ за срещата на големия приятел на АСКБ и председател на „Нюкасъл България”, Методи Ангелов със Стюърт Пиърс и Алън Шиърър и получена от него снимка на разхождащия се край храма Василий Блажени Иън Райт, усещах че сега или никога ще имам възможност да видя един от моите футболни герои. Знаейки къде са телевизионните студия на британските телевизии, застанах чинно на пост в очакване на Райти. Час и половина и нищо, а хората от ОМОН ме гледаха странно и доста подозрително, което в крайна сметка ме отказа от идеята за среща, но с мисълта, че имам още време в Москва. Оказа се, че тогава коментаторите са имали почивен ден. Няколко дни по-късно, когато се игра полуфинала на Англия на Лужники реших да пробвам късмета си отново. И отново близо час и половина без резултат. И когато изпитвах истинско разочарование срещу мен излезе Тя. Алекс Скот.

Спрях я и смутено я попитах: „Извинете, но Вие приличате на Алекс Скот?” Красивата жена срещу мен отговори: „Аз съм Алекс Скот!”. Разтреперан от вълнение ѝ обясних, че съм привърженик на Арсенал от България, че съм чакал Райти, но дългото чакане си е заслужавало и много се радвам на срещата с такава знаменитост като нея. Подарих ѝ блузка за 13 години на „Арсенал България”, която се надявам тя да облича редовно и да се сеща за един от най-големите си фенове…. Така разочарованието се превърна в неочаквана радост. А относно Райти: ами него го пропуснах и в Атина през февруари 2020 година, но за сметка на това „АСКБ” скоро ще издаде неговата автобиография, с което ще продължи добрата традиция да превежда и издава книги свързани с историята и величието на ФК Арсенал Лондон. Величие, което се създава от хора като Алекс Скот и Вик Ейкърс, и които са удостоени с рицарски звания за заслуги към Британската империя.

Определено Алекс е прекрасна личност, така както е прекрасна и идеята за развитие на дамски футбол от страна на „АСКБ”. Вече няколко години наши момичета тренират и играят футбол, вдъхновени от успеха на жени като Алекс и от идеите на „българския Вик Ейкърс” в лицето на Петко Александров. Традиционните вече футболни турнири за дами са една от най-добрите инициативи на фен клуба на Арсенал в България (ASCB), като предстои надпревара и с международно участие през 2021 година. Така ценностите, които се изповядват от Арсенал, намират реализация и по българските футболни терени в допълнение към многото благотворителни акции, които се организират ежегодно от „Арсенал България“.