
Автор: Пламен Томов
В трудни времена на преден план излизат хората с характер, с визия, с харизма. И с мисия. Погледнато от друга гледна точка всеки един човек има мисия, своята мисия, която в много случаи е да бъде по-добра версия на самия себе си. Когато това бъде осъзнато, то тогава всеки един човек е полезен и на обществото в което живее. Това в особена степен важи за хората под светлината на прожекторите. Тези, които гледаме всяка седмица по телевизионните канали и тези които са част от водещите заглавия в пресата. Наскоро четох едно интервю в The Guardian с бившия футболист на Арсенал Матийо Фламини, което ме накара да се замисля за много важни аспекти на живота, за произхода на хората и как това определя тяхното мислене в бъдещия им живот. Фламини, както помните бе много активен на футболния терен, като буквално покриваше целия периметър между двете наказателни полета. Очевидно тази негова активност е неразделна част от неговото мислене и начин на живот. В периода на карантината, предизвикана от пандемията Ковид-19, когато на преден план изникнаха много недъзи в обществото ни и когато настана време за истински мъже, примерите на такива хора, като борбения южняк от брега на Средиземно море, могат само да ни бъдат като един добър ориентир за ценностите в живота. Както добре помним, друг един нашумял футболист в лицето на Маркъс Рашфорд от Манчестър Юнайтед зае челно място в заглавията на пресата с нещо различно от неговите безспорни футболни умения. Неговата акция да осигурява безплатни ваучери за храна за училища в Северозападна Англия и промяната в поведението на британската администрация в посока на подкрепа на това начинание предизвика възхищението на всички. Предизвика възхищението и на Фламини, който споделя, че е изпратил съобщение до звездата на Юнайтед, в което изразява своята пълна подкрепа на благородните постъпки на младия англичанин. Нещо повече, Матийо твърди, че точно в тези времена всички спортисти имат мисия. Мисията да вдъхновят обществото да бъде с една идея по-добро и хуманно.
Някак си това социално мислене е нормално за едно момче израснало в пъстрия и шарен средиземноморски град Марсилия – един град на контрасти, микс на раси и религии, където произхода в много случаи определя твоя бъдещ път. Когато във вените ти тече тази южна кръв и страст, то и решенията, които вземаш са необичайни. Като тези, при които напускаш родния слънчев дом и го заменяш с мъглявия Лондон или пък по-късно избираш вечно мрачния и дъждовен Милано, когато всички очакват да подпишеш нов договор с настоящия си клуб. Не и, ако се казваш Матийо Фламини. Роден през 1984 година, като всяко момче и той е заразен от магията на „великият” тим на Олимпик Марсилия, който в продължение на десетилетие е доминант във Франция и Европа. „ОМ”, както галено е наричан този клуб е нещото, което кара хора с различен социален статус, етнос и вяра да отделят и последните си франкове, за да бъдат на Стад Велодром. Фламини си спомня, как бабата на негов приятел ги е водила да играят футбол на едно игрище, където са тренирали и детски формации на френския гранд. Там някъде е бил забелязан и неговия талант, когато е бил на десетина години. Преминавайки през различните гарнитури на клуба, той най-накрая пробива в първия състав на 20 декември 2003 година в мач срещу Тулуза. Следват още 13 мача, участие в бляскавия рейд на марсилци към финала за Купата УЕФА.
В този забележителен сезон той играе редом с Дидие Дрогба в полуфиналите срещу Нюкасъл Юнайтед и после стартира в загубения финал срещу могъщата в онези години Валенсия. За съжаление губи, но това не се отразява върху психиката на младия французин. Както много пъти в последствие в кариерата и живота си той прави неочаквани неща. Отхвърля офертата за нов контракт и на 23 юли 2004 година преминава на „Лондон Колни” в Северен Лондон. Тогавашният му „бос” в Марсилия Жозе Аниго казва, че е бил ограбен и използван, а „топчиите” са принудени да заплатят компенсация от 480 хил. евро. В Северен Лондон кариерата му е белязана от труден старт, но това не може да бъде различно, като се има предвид с какъв талант във всяка една линия разполагаше Арсен Венгер. През първите години играе на различни позиции от краен защитник на двата фланга, до любимата му командна роля в полузащитата. Трябват му 3 сезона преди най-накрая да се утвърди, като интегрална част от формацията на Арсенал, като в началото на сезон 2007-08 измества Жилберто Силва от стартовата позиция, за да формира страховито партньорство с Францеск Фабрегас в опита на Арсенал да завоюва Висшата лига и Европа. Разбира се, както в много сезони след онази кампания на „Непобедимите от 2004 година” и през този по една или друга причина Арсенал не успява да реализира потенциала си. След първия си гол в онова 7:0 над Евертън на 11 май 2005 година(това е последния гол вкаран в червено-бял екип на Хайбъри), в хрониките на клуба от Лондон ще остане онзи негов гол от далечно разстояние срещу Нюкасъл Юнайтед на 29 януари 2008 година, който е класиран на 49 позиция във вечната класация за головете отбелязани от играчи на Арсенал. Тъжно, но контузията в мача реванш от четвъртфиналите на Шампионската лига с Ливърпул на 8 март се оказва и последен негов за клуба. Ако трябва да сме точни не е така, но това ще се разбере малко по-късно. Фламини отказва предложен нов договор и приема предизвикателството да се присъедини към една от най-силните формации във футболна Европа. Онази, която Арсенал елиминира няколко месеца по-рано след победа с 2:0 на Сан Сиро и на която е било винаги трудно да откажеш, когато почука на твоята врата. Точно така, става дума за Милан и онзи негов състав, който все едно беше каталог с футболни звезди, отпечатан от Panini. С екипа на „росонерите” и под номер 84 на гърба, Матийо Фламини ще остане завинаги част от историята на големия италиански отбор. Към днешна дата, той е участник в последната шампионска формация на "росонерите" от 2011 година под ръководството на Макс Алегри. За Милан записва 123 мача и 7 гола, но по-важното е, че тук играе и се налага сред компания от футболисти с огромна класа на терена и не по-малко его извън него. Малдини, Шевченко, Роналдиньо, Кака, Дейвид Бекъм, Пипо Индзаги, Андреа Пирло и разбира се неподражаемият Златан Ибрахимович. За Роналдиньо казва, че е бил невероятен с топката, все едно няма крака, а още две ръце. Толкова е бил добър. Кака е много умен и винаги може да извлече преимущество, когато е един срещу един на терена, а за Бекъм смята, че освен безспорната му класа на терена, другото с което се отличава е скромност и благородство.
От играчите в Арсенал изтъква имената на Тиери Анри, Денис Бергкамп, Сол Кембъл и Робер Пирес, заради характера и психическата им устойчивост, които за него са били модел за подражание. Също, както и Златан и неговата воля за победа на и извън терена. Фламини е един от малцината, които са играли в два периода за Арсенал. Това става с неговия повторен дебют през август 2013 в мач срещу старите съперници от Тотнъм, като това е началото на нови 93 мача за лондончани. В периода си в Северен Лондон, той печели 3 купи на Футболната Асоциация в допълнение към „Скудетото” с Милан, преди да играе за Кристъл Палас и Хетафе, където завършва неговата кариера на футболист.
Навсякъде, където е играл, той винаги се е отнасял с уважение към своите съотборници и го е правил с желание и огромна енергия, независимо от нивото и от съперника. И това са част от щрихите, които правят един играч особен, дори бих казал велик. Величината не винаги се определя от броя на отличията или мачовете за националната гарнитура, а понякога от мисията която си поставяш в живота. Именно Матийо Фламини твърди, че е човек с мисия да направи планетата Земя едно по-добро място за живот. И смята, че това е дълг на всеки един човек, но най-вече на спортистите, които следват да бъдат модели за подражание. Като израснал до Средиземно море, той е виждал ежедневното замърсяване на околната среда и смята, че неговата цел и призвание е да направи тази среда по-чиста и качествена за живот. Проблемът с пластмасовите изделия и отпадъци, който и ние тук в България виждаме ежедневно е нещото, което Фламини си е поставил за цел да разреши. През 2008 година той стартира собствен бизнес, заедно с Паскуале Граната, като тяхната компания GF Biochemicals, съвместно с университета в Пиза разработва продукти на основа на Левулинова киселина. Това е киселина, която дава възможност за един по-зелен свят, където много продукти ще се произвеждат на растителна основа и с това би се минимизира влиянието на петролните продукти. Смята се, че тази киселина е една от 12 молекули, които имат силата на нова и „зелена” енергия. През 2015 година е обявен за един от хората на годината от списание NME/New Musical Express/, а самата компания получава награда за иновативна технология. Фламини е инициатор и на електронното издание BioJournal, както и e част от екип съвместно с университетите на Пиза, Торино, Неапол и Болоня с които създава първата магистърска програма по Биоикономика.
Ето тези неща определят човекът и визионер Матийо Фламини. Човекът, който бе добър и отдаден футболист, но виждаме, че той е отдаден жител на планетата Земя. Французинът твърди, че хора като Хектор Белерин с дървета, които засажда е само един от добрите модели и то във времена, когато младите хора на вярват на институциите. И точно в тези особени времена е повече от необходимо големите футболисти, футболните клубове и спортисти генерално да дадат посоката за развитие. Това е изключителната мотивираща мисия на визионера Фламини, а ние няма, как да не си мислим, че Матийо може отново да ни изненада с едно трето завръщане в Лондон, тъй като клуб от калибъра на Арсенал има нужда от такива умове и лидери. Дотогава можем да правим малките добри неща всеки ден, с които заобикалящата ни среда, да става едно по-добро място за живот. Така, както го вижда и прави Матийо Фламини.
-
1
-
3
-
5
Recommended Comments
There are no comments to display.