Назад към миналото и напред към бъдещето! Арсенал - Челси, 139-ят финал за ФА Къп

Автори : Даниел Георгиев & Пламен Томов

 

                          Магия, страст, традиция. Това носи дългият път към Уембли. А тази арена на слава и герои, преплетени в една особена нишка, тази вечер ще приеме 139-ят финал за Купата на Футболната Асоциация. Турнирът, който винаги ще има специално място в сърцето и душата на футболния запалянко. Турнир, чиято датировка започва от далечната 1871 година и е най-старото футболно състезание, което още се практикува. Ежегодно в борбата за отличието се включват отборите от първите 10 нива в английската футболна пирамида. Целта е Купата, която понякога е наричана галено "малкият калайдисан идол’’ rли пък някоя сензация с т.н. "убийство на гиганти". И двете са еднакво сладки, като усещането зависи от калибъра на участниците в надпреварата. Трофеят, който представлява 18-инчова прелестна купа е бил предоставен за пръв път от Martin, Hall & CO на цена от 20 паунда. Тя е била толкова впечатляваща, че през 1895 година е открадната от магазин за обувки в Бирмингам, собственост на Уилям Шилкок. Трофеят по онова време е бил в ръцете на Астън Вила и поради тази причина от Футболната Асоциация глобяват клуба в размер на 25 паунда. Обявената награда за намирането на "идола" е на стойност 10 британски лири, но откриването му така и не се случва. Очаквано, след това е заменен с точна реплика до 1910 година. 12 месеца по-късно идва време и за новата визия на трофея. Тя е предоставена от Fattorini & Sons. И се запазва така чак до 90-те години на миналия век, когато през 1992 година е заменена с нова реплика. А през 2014-та, Арсенал на Арсен Венгер вдигна за първи път над главите си последния и най-нов вариант на трофея. Осъвременената купа от 3 части е така направена, че да издържи на всякакъв удар. По тази причина, тя е значително по-тежка от своите предци. 

 Е, вече знаете за какво си говорим, така че Дами и Господа, настанете се удобно, защото е време за шоу. С познатата марка ФА Къп. Северен срещу западен Лондон за финал на футболния сезон в Англия. Червено-бели срещу сини. Микел Артета срещу Франк Лампард. Но този път от страничната линия. Тази вечер, гравьорът ще изпише името на един измежду Арсенал и Челси върху сребърния кант на трофея. След последния съдийски сигнал, една от цветните ленти на купата ще бъде премахната и върху нея ще остане само тази на победителя. Една повече от вековна традиция, която се спазва и до днес. 
                                        
 Точно 736 клуба са участвали в историята на турнира. А първият победител е тимът на ФК Уондърърс. Това се случва на 16 март, 1872 година. Само те и Блекбърн Роувърс успяват да постингнат най-много последователни успехи - по 3 през 70-те и 80-те години на 19 век. През годините финалът за купата е игран на различни и интересни места. Първото от тях е Кенингтън Овал в Лондон. Последват финали в т.н. ’’кристален дворец’’ на Кристъл Палас, Игрището на Окфордския университет, Лили бридж във Фулъм, Рейскуорс граунд в Дарби, стадион Фалофийлд в Манчестър. Също така на Гудисън Парк, Стамфорд Бридж, Бърндън парк в Болтън и Олд Трафорд. Фигурира дори името на Брамъл Лейн в Шефийлд. От 1923 година насам, финалният мач се провежда на Уембли в Лондон, като в мача Болтън и Уест Хям е записан рекорд по посещаемост от 126 047 зрители, но се говори, че вероятно около 200 000 са били в този ден около терена. Този първи мач на известния, като "Имперският стадион" е наричан "Финала на белия кон", тъй като има легендарна фотография, на която се вижда полицай на бял кон, опитващ се да въдвори ред сред тълпата искаща да гледа знаменателното събитие. Изключение прави финалът през 1970 година, който е изигран на ’’Олд Трафорд’’ в Манчестър между съставите на Лийдс и Челси/това е преиграване, поради тогавашния регламент и изиграването на преиграването на алтернативен от Уембли терен/. В началото на този век, финалът бе игран за първи път извън територията на Англия. В периода от 2001 до 2006 година включително, арена на двубоите е стадион Милениум в Кардиф, Уелс. Причината бе реконструкция и модернизиране на стадион Уембли. 
                                        
 Тази вечер едната част на Лондон ще има честта да върне купата в своята витрина. И като се заговорихме за витрини и трофеи, Арсенал може да се похвали със своите рекордни 13 купи. Когато говорим за финали на Уембли е някак си трудно да си представим, че Арсенал няма да участва в играта. Първата спечелена Купа на Асоциацията е през 1930 година. Тогава легендарният Хърбърт Чапман извежда Артилеристите до отличието. Датата е 26 април, а по ирония на съдбата противник на ’’топчиите’' е съставът на Хъдърсфийлд Таун. Именно от този клуб, Чапман се премества в Северен Лондон, където завинаги променя посоката на играта. Един истински гений и модернизатор за своето време, оставил следи, които са видими и до днес. Той е в основата на въвеждането на физиотерапевти и масажисти, както и за наличието на осветление на стадионите. В споменатия финал срещу Хъдърсфийлд през 1930 година, двата състава излизат заедно на терена в чест на Чапман. Тази традиция се запазва и до ден днешен в света на футболната игра.
                                         
Само шест години по-късно, през 1936 година Арсенал побеждава с минималното 1:0 Шефийлд Юнайтед. Втората купа на Футболната Асоциация е спечелена с късен гол на Тед Дрейк, а по онова време "остриетата" играят във Втора дивизия.
                                        
 На ’’топчиите’’ им се налага да изчакат до 1950 година, когато те вдигат третата си купа. В онзи 29-ти април, пред 100 000 зрители, Арсенал надиграва състава на Ливърпул с 2:0 след голове на Реджиналд Люис. Незабравимият капитан Джо Мърсър вдига купата, а това са само част от щрихите, които го правят легенда на клуба, както и на Евертън, Астън Вила и особено на Манчестър Сити.
                                       
 Знакова година за "топчиите" е 1971. Именно тогава Арсенал осъществяват първия си дубъл. Титлата в старата Първа Дивизия е спечелена на стадиона на градския противник - Спърс. Датата е 3-ти май. Само пет дни по-късно, на 8-ми май, Арсенал излиза на Уембли в спор за купата като шампион. Опонент на състава отново са мърсисайдци, както през 1950 година. Мачът стига до продължения. Минутата е 111-та, когато легендарният Чарли Джордж отбелязва победния гол за 2:1. Мачът завинаги ще остане във фолклора на състезанието с начина, по който играчът отпразнува своето попадение.
                                       
 Не след дълго, клубът отново печели на ’'Уембли’’. Датата е 12-ти май, 1979 година, а съперници са Арсенал и Манчестър Юнайтед. Мнозина наричат този мач за най-великият игран някога в турнира. И са в пълното си право. "Топчиите" водят убедително с 2:0 до края на първото полувреме. "Червените дяволи" обаче не се предават и нанасят своите удари в 86-та и 88-та минута за 2:2. Но това далеч не е всичко. Веднага след изравняването на резултата Алън Съндърланд засича центриране и отбелязва за 3:2 и Купата отново е в Лондон след разочароващата загуба от Лийдс Юнайтед в т.н "стогодишен финал" през 1972 година.
                                        
 1993 година. На Арсенал са нужни два мача за да вдигне трофея за шести път. Този път отборът изпречил се на пътя им е Шефийлд Уензди. Първата среща завършва при резултат 1:1. В реванша "артилеристите" стигат до победа с 2:1 след гол на Анди Ринигън в 120-та минута. В онази 1993 година, Арсенал става първия отбор в Англия, който постига дубъл от двете домашни купи - Купата на ФА и Купата на Лигата.
                                       
 16 май, 1998 година. Почти 80 000 по трибуните на ’’Уембли’’ и Арсенал срещу Нюкасъл Юнайтед. До онзи момент, ’'свраките’' имат две победи над Арсенал във финали за отличието. При третия опит Арсенал ликува. Марк Овермарс и Никола Анелка оформят крайното 2:0, а това означава и втори дубъл за клуба и първи такъв под ръководството на Арсен Венгер.
                                       
 4 май, 2002 година. Арсенал - Челси. За първи път тези два отбора се срещат във финален двубой. Рей Парлър открива по страхотен начин, а Фреди Люнгберг добавя още по-красив втори гол. 2:0 и осма купа за "топчиите", както и трети дубъл за клуба и втори в ерата на Венгер. От този мач е култовата реплика "Това е само Рей Парлър" от коментатора на мача, който е спокоен, че нищо опасно няма да се случи, само за да види малко по-късно един от най-великите голове във финали във вратата на подкрепяния от него Челси.
                                       
 Идва и момента, в който за първи път в историята си Арсенал защитава спечеления трофей. Тимът се чувства добре на стадион ’'Милениум’’ в Кардиф. Три поредни финала и след загубата от Ливърпул през 2001 година, следва втора поредна купа спечелена на 17 май, 2003 година. На пътя на "артилеристите" се изпречва съставът на Саутхямптън. Единствен гол, дело на Робер Пирес малко преди края на първата част прави разликата между съперниците. Този финал ще остане в историята като единственият, който е игран на закрито. Покривът на стадиона е затворен поради лошите метеорологични условия, а с познатото и любимо 1:0 Арсенал печели своята девета купа.
                                       
 След невероятния сезон 2003/04, когато Арсенал завършва без загуба, но губи в полуфиналите от Манчестър Юнайтед идва време за реванш срещу своите стари съперници от севера. На 21-ви май в Кардиф, Венгер и Фъргюсън извеждат своите отбори в една от вечните класики на футболна Англия. След дузпи, последвали нулевото равенство за 120 минути футбол Арсенал печели купата, като в главни герои се превръщат Йенс Леман и Патрик Виейра. Бившият немски вратар спасява дузпата на Пол Скоулс, а френският капитан отбеляза хладнокръвно с последният си удар за клуба. Общият резултат след изпълнението на 11-метрови наказателни удари е 5:4 в полза на лондончани. 10-та купа за клуба и 4-та за Арсен Венгер.
                                      
 И тук някъде успехите на "топчиите" изчезнаха за дълго време. Трябва да изминат девет дълги години, преди клубът отново да се поздрави с успех. Датата е 17-ти май, 2014-та година. Изпълненият до краен предел ’'Уембли’' приветства Арсенал и Хъл Сити. Съвсем изненадващо ’’тигрите’' повеждат с два бързи гола, преди Санти Касорла да намали за 1:2 от пряк свободен удар. В 71-та минута се стигна до изравняването с гол на бившия капитан Лоран Косчиелни. В последвалите продължения по-хладнокръвни се оказаха момчетата на Венгер, като Оливие Жиру с пета в наказателното поле осигурява головото подаване за Аарън Рамзи в неговия най-силен сезон за Арсенал. Така уелсецът печели 11 Купа на Асоциацията, празнувайки в стила на Чарли Джордж от 1971 година.
                                      
 На следващата година, отборът на Арсенал защитава трофея от предходната кампания, като това се случва за втори път в неговата история. На 30-ти май, 2015-та година два легендарни клуба от двата най-големи града в Англия излизат в спор за отличието. Арсенал срещу Астън Вила. Арсен Венгер има възможност да изравни Джордж Рамзи по спечелени трофеи в надпреварата(Рамзи има 6 титли на Англия и 6 Купи на ФА с Астън Вила през 19 век) и момчетата на Професора не пропускат тази възможност, като записват разгромна победа с 4:0. Головете са дело на Тио Уолкът, Алексис Санчез, Пер Мертезакер и Оливие Жиру. Микел Артета вдига отличието като капитан на клуба.
                                      
 През 2017 година Арсенал получи шанс да излезе като едноличен лидер по брой на спечелени купи. На 27 май съперниците от Челси, току що станали шампиони на Англия, се целят в дубъл в потвърждение на футболните залози. Ранен гол на Алексис дава преднина на червено-белите, преди Диего Коща да изравни за 1:1. Но шоуто едва сега започваше, когато появилият се като резерва Оливие Жиру центрира и героят от 2014-та година Аарън Рамзи засича с глава за крайното 2:1 и рекордна 13-та Купа на Футболната Асоциация. С този успех Арсен Венгер се превърна в най-успешният мениджър в състезанието със своите 7 завоювани отличия. Това е и последният трофей във витрината на "артилеристите" до този момент.
                                      
 Днес Арсенал излиза за рекорден 21-ти път в спор за отличието, а срещу тях е гордостта на Западен Лондон. Челси има запазено място сред най-добрите в надпреварата. Със своите 8 спечелени купи, момчетата на Франк Лампард и техните фенове имат не един и два повода за гордост през годините или поне през последните 50 години от историята на този турнир. Тимът печели първата си титла на старата Първа Дивизия през 1955-та година, а през същата година е добавен и трофея от т.н. Комюнити Шийлд. Годината е 1970-та, когато "сините" се добират до така желаната Купа на Футболната Асоциация. За целта обаче трябва да изиграят два двубоя срещу тима на Лийдс Юнайтед. След 1:1 на Уембли се стига до преиграване на Олд Трафорд в Манчестър на 29-ти април, като след близо четири часа футбол общо в 2-та мача, ’’пенсионерите’' се добират до 2:1 с победен гол на Дейвид Уеб. През 2020 година се навършват 50 години от този първи триумф за Челси в надпреватата.

 Привържениците на Челси трябва да преживеят повече от 20 годишно чакане за да видят отново как техните любимци вдигат трофея. Това се случва на 17 май, 1997 година. Един срещу друг излизат съставите на Челси и Мидълзбро, като това е и първото участие на Боро във финал за ФА Къп. Челси открива резултата още в първата минута чрез Ди Матео. Еди Нютън добавя второ попадение за крайното 2:0. Втора купа за "сините" и първа за Рууд Гулит след тежката загуба на отбора с 0:4 във финала през 1994 година срещу Манчестър Юнайтед.

 20-ти май, 2000-та година е датата на последния финал за този трофей на стария Уембли преди неговата реконструкция. Челси - Астън Вила в едно добре познато съперничество между тимове от двата най-големи града на Англия. Със скромното 1:0, ’’сините'' прибрират третата си купа в историята и втора в рамките на три години с гол на Роберто Ди Матео.

 Челси вписва името си в историята на турнира и като първия отбор спечелил финал след реконструкцията на Уембли. През 2007 година, тимът се превръща и в третия клуб, който печели домашен дубъл от купи - купите на Асоциацията и на Лигата. Преди тях, това правят Арсенал през 1993 година и Ливърпул през 2001 година. На 19-ти май, 2007 година Челси и Манчестър Юнайтед в една от новите класики на английския футбол и отново минимална победа с 1:0 за хората на Жозе Моуриньо, което е и първи негов успех в надпреварата. Успехът бе изкован благодарение гола на Дидие Дрогба в продълженията на двубоя.

 128-ми финал за Купата на Футболната Асоциация противопостави Челси и Евертън. На 30 май, 2009 година Луис Саха открива за ’'карамелите’' след само 25 секунди игра, а това се оказва и най-бързия гол в историята на състезанието. Малко по-късно Дидие Дрогба и Франк Лампард правят пълен обрат за отбора от Стамфорд бридж.

 Челси успява да задържи трофея при себе си в две поредни години за първи път от основаването си с победата на 15 май 2010 година. Челси срещу Портсмут в един мач, изпълнен с драма. В началото на втората част ’'помпи’' получават правото да изпълнят дузпа, но Петър Чех спасява удара на Кевин-Принс Боатенг. Само няколко минутки по-късно, Дидие Дрогба вкарва от пряк свободен удар за 1:0. Франк Лампард също се оказва грешник в мача, като пропуска дузпа за Челси и така попадението на Дрогба се оказва достатъчно за шестата купа за Челси и шеста в кариерата на Ашли Коул. Финалът остава в историята с и това, че е първия в който и двата отбора са пропуснали дузпа. А, Дейвид Джеймс е най-старият вратар взимал участие във финал, преди да играе за Англия и на Световното първенство в ЮАР месец по-късно. 

 На 5 май, 2012 година в спор за трофея Челси се изправи срещу Ливърпул. Рамирес и Дрогба дават преднина за ’'сините’', преди Анди Керъл да върне едно попадение, което се оказва недостатъчно за мърсисайдци и достатъчно за седмата купа в турнира за Челси. В този мач Ашли Коул печели рекордна 7 купа в историята, като футболист(1 с Арсенал и 6 с Челси), а Дидие Дрогба става единствения играч вкарал в 4 различни финални двубоя и втори във вечната ранглиста на голмайстори във финали с 4 гола след Иън Ръш, който има 5 попадения в мачовете за трофея.

 Челси добави 8-та си и последна Купа на ФА през 2018 година. Противник на тима в онзи двубой бе повече от познат, да не говорим за неговия мениджър: Манчестър Юнайтед, воден от Жозе Моуриньо. На 19 май, 2018 година гол от дузпа на Еден Азар след нарушение срещу Оливие Жиру, води в рая възпитаниците на Антонио Конте.

 Какъвто и да е формата на състезанието, Арсенал и Челси винаги са ни поднасяли футболни класики. През годините се насладихме не на едно и две впечатляващи лондонски дербита. Днес обаче залогът е голям. Победител в 139-ят финал за Купата на Футболната Асоциация. Артилеристите имат да си връщат с лихвите на своят опонент заради изгубеният финал на Лига Европа миналата година. А самата идея, че Микел Артета и Франк Лампард се изправят един срещу друг ни кара да настръхнем. Тези бивши капитани на своите клубове, достигнаха финалната фаза на турнира още в първата си кампания начело. Двата отбора са се срещали два пъти до този момент във финал, като Арсенал неизменно е печелил. Ние, феновете на Артилеристите, се гордеем с 13 спечелени отличия в най-старият футболен турнир. И сме готови да посрещнем 14-то такова с усмивки по лицата и бира в ръка. Каквото и да се случи днес, ние сме Арсенал ! Вчера, днес, утре. Завинаги ! Успех, момчета ! Върнете купата там, където е нейното място ! Вкъщи ! 
                                         
 Сбирки за мача ще има в клонове на ASCB в цялата страна. She wore a Yellow Ribbon !