От архива: ASCB on Tour, Олимпиакос - Арсенал - Articles

Away days are the best days! По стара традиция, да присъстваш на гостуване на любимият отбор нейде из Европа е едно от най-хубавите неща, които биха могли да ти се случат. Независимо кой е цвета, който браниш в сърцето си. Да си там, на стадиона, с шалче в ръка. А гърлото ти с бясна мощ да пее в синхрон с останалите.
Away days are the best days! Особено когато си част от най-многобройният фен клуб на чуждестранен отбор в страната. Този на ‘’Арсенал България’’. Основан през 2004 година, днес той наброява повече от 600 човека. Да, цели 634 артилериста, които събрани в едно, изграждат семейството наречено с официалното название Arsenal Supporters Club Bulgaria. И понеже си част от тази общност, автоматично получаваш шанса да кандидатстваш за билет за всяко едно гостуване на Арсенал в европейските клубни турнири. Впечатляващо, нали?!

19 февруари 2020 година. По-малко от 48 часа до началото на схватката между Олимпиакос и Арсенал в Пирея. Слънцето все още не бе изгряло, когато 12 желаещи от Клон Варна на фен клуба потеглиха с три автомобила към древната Атина. Музиката, усмивките и сладкодумните приказки за предстоящото събитие бяха само малка част от атмосферата в колите. Дори и в този толкова ранен час на деня. С течение на изминатите километри, ентусиазма се увеличаваше. А това е неизбежно. Съвсем неминуемо е адреналина ти да се покачи и то само при мисълта за красивата Гърция и пълния стадион. При представата за първият Европейски мач на Микел Артета начело на ’’топчиите’’. Кратки почивки и след това изминатите стъпала до Атина се увеличаваха все повече и повече. Една от най-красивите гледки по пътя бе тази на магнетичната Родопа планина. Или както казва Иван Вазов: ’’Който не е видял Родопите през живота си, той не е видял България!’’.

Varna Branch on the road

ASCB на летище София

И докато човек се усети, изведнъж се озовава на българо-гръцката граница. Бърза и рутинна проверка и вече си една идея по-близо до заветната цел. Градчето Комотини посрещна варненци по подобаващ начин с гръцка супа и типичните местни песни. В крайна сметка, когато отиваш на ’’война’’ е препоръчително да не го правиш на празен стомах. Вече и нахранена, варненската чета се качи на магистралата. Тя щеше да ги отведе до градът, носещ името на богинята на мъдростта и военните занаяти. По пътя се сблъскваш с вторият по големина град в страната - Солун. Бързо кафе, дозареждане на резервоарите и магията продължава. Нова доза изминат път, а от един от автомобилите се разнася гласът на Лили Иванова. В крайна сметка, тя е доста по-стара на години от гръцката столица. Нищо не разбират Елинските ни съседи за живота и неговото създаване. От песен на песен и от дума на дума, изведнъж пред теб се откриват купищата светлини на града край Бялото Море. Още известно време шофиране и четата се озова в предварително запазеният хотел. Бързо освежаване от дългото пътуване и дойде отправянето към един от местните пъбове за почерпка до малките часове на новият ден. Разбира се, последва ново хапване, но този път на така прочутите гироси и след тях най-накрая идва и ред на някой и друг час сън.

Варненци на Акрополът в деня на мача

В старата част на гръцкият мегаполис

Преведено от гръцки език, Акрополис означава ’’град върху хълм’’. Това е магнетично място, което умее да ти говори без думи. Извисява се гордо над Атина още от Микенската епоха (II хил. пр. Хр.) и се смята, че на него е бил разположен царски дворец. Срещу таксата за вход от 10 евро, всеки посетител на Акрополът ще остане приятно изненадан от причудливите здания и древните стъпала към един друг Свят. И не само. За някои от присъстващите в онзи момент, денят ще остане незабравим по една или друга причина. Разходката на част от варненската чета е към своят край, когато тя буквално се сблъсква с един от Боговете. За този миг на еуфория, един от присъстващите си спомня: ’’Хора, току-що се разминахме с Иън Райт!’’
Струва си да се види недоумяващата физиономия на останалите, които за част от секундата разпознаха авторът на 185 гола с екипа на Арсенал. ’’Wrightyy! Wrightyy!''
Когато един от най-обичаните футболисти на клуба от северен Лондон стои пред теб и ти се усмихне, подаде ти ръка за здрависване и започне да те разпитва откъде си, внезапно замръзваш. Имаш чувството, че не си помниш заглавието. Ненадейно се прокрадва мисълта, че това е само сън. Стоиш си на едно от местата за които легендите разказват, че по него са се разхождали Богове. И именно един такъв сега е пред теб, без журналисти, без многобройна охрана. Такъв, какъвто е. Какъвто си го срещал из интернет и социалните мрежи. Усмихнат, приветлив и харизматичен. Отново по спомен, друг от присъстващите недоумява: ’’Та той е истински...’’

Среща, която ще се помни до края на дните ти. Определено това са най-добре вложените 10 евро!

Но дори и хубавите неща имат край. Или поне физически такъв, защото спомените са това, което никой и никога не би могъл да ти отнеме. Човек би трябвало да е благодарен на Живота за подобен шанс и, разбира се, на АSCB за предоставената възможност. За неуморните часове труд на всички замесени в това да бъдат отпуснати билети за всички, които пожелаха да са в гостуващия сектор на Караискакис. Наздраве за Живота и ASCB!
Но най-съществената част от приключението едва сега предстои. След нова обилна порция гръцка кухня и пазар из многобройните сергии, идва време за приготовленията за мача. До неговото начало остават вече около 4 часа. Идва и времето за свещения ритуал на футболният запалянко. Моментът в който си поставяш гордо шала около врата и обличаш любимата червено-бяла тениска. С топа на гърдите и с широка усмивка, четата потегля посока уговореният предварително сборен пункт. Нова кратка разходка из китните и шумни булеварди и вече всички са пред стадион Панатенаик - легендарният дом на Олимпийските игри. Започва и една любима част. Раздаването на билети, а всеки един такъв е поименен. Всичките 85 кандидата за ценната хартийка са събрани на едно място и полъха на предстоящите минути в Пирея се усеща все повече и повече. Специално наети от клуба автобуси закарват армията от артилеристи към стадион Караискакис - домът на местния Олимпиакос. А докато си в автобуса се чувстваш все едно наистина отиваш на война.

Моментът в който снимката умее да говори. ASCB over Land and Sea, over Land and Sea!

Серия от снимки за историята и всички 1 500 привърженика на Арсенал се отправят към входовете на стадиона. Море от шалове и гръмогласни песни съпътстват техния победоносен марш. Остава само час до началото на битката, а играчите на ’’топчиите’’ излизат на терена за финална загрявка. Пръв до сектора за гости се приближава Роб Холдинг, който е посрещнат с бурни овации. Последва го Пабло Мари, който до онзи момент все още не е записал участие с екипа на Лондончани. Но това далеч не пречи на морето от артилеристи да му пляска. Защото който и да носи червено-бялата тениска или тази за гостуванията, то любовта към него е безгранична.
Ето, че настъпва и така чаканият момент. След дълги часове на пътуване от всякакви точки на България, които са комбинирани с автомобили, самолет и автобус със екипа на БНТ, рефера дава началото на двубоя. Привържениците на Олимпиакос са добре познати с гръмогласната си публика. Едва ли има някой, който да не е чувал за така наречените Gate 7. Подобна атмосфера е истински празник за футбола, но и далеч не означава, че 1 500-те в сектора за гости ще седят просто ей така. В немалки периода в хода на срещата, те се чуват като 15 000!

Снимка: личен архив

Първото полувреме завършва при резултат 0:0 с по няколко добри възможности и за двата отбора. Сократис Папастатополус е освиркван от местната публика, но това грам не се отразява върху качествените му намеси в отбрана. Явно Микел Артета бе запазил козовете си за второто полувреме. Пък и казват, че треньорите изкарват парите си на почивката. 15-минутна пауза и двата отбора излизат за втората част на сражението помежду си. Завалява дъжд, а това само допридава допълнителен чар на изживяването. Минутата е 81, когато гостите подхващат атака по левия фланг. Пиер-Емерик Обамеянг си спира топката буквално на тъч линията и подава на Букайо Сака. Младия англичанин насочва кълбото към Александър Лаказет и последния отбелязва гол от непосредствена близост. Гол, който праща играчите на Арсенал и техните привърженици в екстаз. Изведнъж вече споменатите 1 500 човека започват да пеят толкова силно, че гласовете им вероятно са се чували в Атина... Момент, който едва ли би могъл да бъде описан с думи. Момент в който осъзнаваш на какво хоро си се хванал и колко голяма е обичта ти към клуба. До края на мача, ’’топчиите’’ и конкретно Бернд Лено не допускат гол във вратата си и подаряват победата на своите фенове. Не само на тези на стадиона, а и на всички, които са влюбени в момчетата на Артета. Непосредствено след края на двубоя, играчите се приближават до сектора за гости за да благодарят на присъстващите за тяхната бурна подкрепа. Но и този път, това не е всичко. За капак, на трибуните се появява... Иън Райт! Богът, който следобеда бе засечен да се разхожда сред живите на Акрополът.