От Франция с любов! /Част втора/

''Причината за специалното отношение към числото 7 никога няма да бъде разгадана. За мен, една от причините е това, че то само по себе си е уникално, особено в аритметиката. Това е единственото число, което не може да бъде умножено или делено в групата от 1 до 10. Числата 1, 2, 3, 4 и 5 могат да бъдат умножени по две и пак остават в същата група. Числата 6, 8 и 10 се делят на две, 9 се дели на три. Числото 7 остава уникално по рода си!'' - Алекс Белос
Седем дни от седмицата. Седем смъртни гряха. Седем ноти. Седем чудеса на Света. Число, което освен всичко друго е оставило и трайни следи в историята на Арсенал. През годините, играчи като Дейвид ''Роки'' Рокасъл, Дейвид Плат, Кевин Кемпбъл, Пол Мърсън, Дейвид Хилиър, Пол Дейвис, Рей Парлър, Андерс Лимпар, Дейвид О'Лиърли, Лиъм Брейди и Томаш Росицки са летели по терените със 7-ца на гърба. И както е казал Мистър Арсенал: ''Играй за името, което е изписано на фланелката отпред и хората ще запомнят името, което е изписано отзад'', то всички от изброените са играли именно в името на емблемата! В името на 7-буквената любов, наречена Арсенал. Тези играчи са допринесли с това, числото 7 да бъде свещено в северната част на Лондон. Или както британците обичат да казват: ''The streets will never forget''. В момента пък с номер 7 на гърба си в клуба е младата надежда от школата Букайо Сака. Някъде измежду редовете пропуснахме да споменем още една 7-ца, носила червено-белия екип. Но не се притеснявайте за това, защото не само на Острова помнят нейното име. 

                                                           
                                                                 Началото на една приказка - 19 август 2000 година, Стейдиъм ъф Лайт

Робер Еманюел Пирес. Страшилище за всеки един противник, дръзнал да се изправи срещу него. Играч, който разполагаше с добре познатия френски афинитет към техниката. Играч, който доказваше теорията на Йохан Кройф, че футбола се играе с главата, а краката са само инструменти. Робер Пирес се появява на този свят на 29 октомври 1973 година в Реймс, Франция. В онзи ден е дадено началото на една непобедима и славна история. По подобие на много от неговите сънародници, тук също присъства екзотика в неговите корени. Баща му е португалец, а майка му испанка. Най-вероятно именно заради баща си, Пирес прекарва детските си години като запален фен на Бенфика. По-късно е запленен и от Реал Мадрид. Самия Боби признава, че като дете е изпитвал доста затруднения в училище, тъй като по това време не е говорел добре френски език. В крайна сметка, като един бъдещ пример за Мъж с главна буква, Пирес се справя с тази подробност и дори се записва на двугодишен курс по спортна степен в Реймс, когато е още на 15 години. Това се случва по настояние на баща му Антонио, който е бивш състезател на Лес Корпо. Фамилия Пирес споделя една и съща история в която Боби посещава мачовете на баща си всяка събота. Като в една истинска приказка, нали?! Приказка, която води до официалния му дебют за Мец, на чиято школа се оказва възпитаник. Годината е 1993-та в мач срещу Олимпик Лион. По време на 6-годишния си престой там, той се разписва общо 43 пъти в 162 мача. Това не остава незабелязано от Олимпик Марсилия, които го привличат през 1998 година. Година, в която Франция печели Световното първенство след победа над Бразилия с 3:0 в Париж. Именно Робер Пирес е сред ликуващите на Стад дьо Франс. В Марсилия, обаче, нещата не се развиват по очакван начин. Клубът финишира на точка зад Бордо в крайното класиране и губи финала за Купата на УЕФА от Парма. В края на втория си сезон, Пирес дори бойкотира клуба, а същевременно страда от проблеми на и извън терена. Годината е 2000, а Франция прибавя във витрината си и титлата от Европейското първенство след победа над Италия с 2:1. Победното попадение за „Петлите“ идва след пас именно на Робер Пирес към Давид Трезеге.

                                                         
                               02 юли 2000 година - Анри, Пирес, Виейра, Вилторд, Анелка и Трезеге са Европейски шампиони!

Европейското първенство в Белгия и Холандия приключва, а в Испания е осъществен трансфер. Марк Овермарс преминава от състава на Арсенал в Барселона срещу рекордните за онова време 25 милиона паунда. Лондончани се нуждаят от ново ляво крило, а Арсен Венгер се насочва към Робер Пирес. В битка за подписа му са и клубове като Реал Мадрид и Ювентус. В крайна сметка, Венгер надделява и „артилеристите“ си осигуряват услугите на Пирес срещу 6 милиона британски лири, които изплащат на Олимпик Марсилия. Робер Пирес взима номер 7 в Арсенал и дебютира с него на 19 август 2000 година в гостуване на Съндърланд, което е загубено с 1:0. Пирес дори получава подигравателни коментари от медиите в страната по свой адрес, след като споделя, че футбола на Острова е твърде физически ориентиран. И по съвсем възмезден начин, французинът забожда първия си гол с топа на гърдите малко след тези медийни подигравки. Nice touch, Bobi! Датата е 17 октомври, когато пред малко повече от 42 000 зрители, Пирес оформя крайното 1:1 на Стадио Олимпико между Лацио и Арсенал в мач от Шампионската лига. Само няколко дни по-късно, успява да се разпише и във вратата на Уест Хям при победата с 2:1. Това е и първи гол за него с екипа на Арсенал във Висшата лига. Несъмнено един от най-знаковите моменти в които Робер Пирес е въвлечен докато играе за „топчиите“ е през 2001 година. Датата е 31 март, когато в ранните часове на нощта Дейвид ''Роки'' Рокасъл умира след битка с рака. Една друга легендарна 7-ца на клуба. В същия ден, на терена предстои да се изправят един срещу друг Арсенал и Тотнъм Хотспър. Неочакваната новина за смъртта на Рокасъл придава един друг привкус на дербито на Северен Лондон. Няма я познатата вражда, няма ги освиркванията. Всеки един присъстващ на Хайбъри в онзи ден отдава почит на Роки, а Тони Адамс, който е етикет за коравина и мъжество, се разплаква като малко дете. Такива моменти ни напомнят, че футбола е много повече от игра! Интересното в онзи ден е, че Робер Пирес открива резултата в 70 минута на срещата. Играчът с номер 7 отбелязва за 1:0, а това е едно от доказателствата, че в онзи ден Арсенал е играл за Роки! Човек би казал, че самият той е бил отново на терена. Тиери Анри добавя второ попадение и оформя крайното 2:0 в полза на Арсенал, а Пирес е наказвал общо 8 пъти съседите от Тотнъм. Малко след това, през 2003 година, Робер Пирес е автор на единственото попадение във финала за Купата на ФА. В онзи 17 май, Арсенал побеждава с 1:0 над Саутхямптън. Това е и единственият финал за Купата на Англия, който се играе на закрито. Покрива на стадион Милениум в Кардиф е затворен поради лошите метеорологични условия. В интерес на истината, Робер Пирес не играе само на лявото крило. Той може да се включва от всяка една друга позиция на полузащитата, а също така и да е в позиция с която да подкрепя предната линия. Това само доказва таланта с който е надарен. Като един истински хищник в наказателното поле, Пирес рядко пропуска да вгорчи противниците си. А един от специалитетите му бе това да прехвърли вратаря на опонента. Кариерата на Робер Пирес в Арсенал е толкова колоритна и осеяна с уникални моменти, че тя достига своя апогей на Уайт Харт Лейн през 2002 година, откъдето тръгва серия в която ще се разпише в 5 последователни мача срещу Тотнъм Хотспър. Пирес е автор и на онази асистенция към Денис Бергкамп срещу Нюкасъл Юнайтед, довела до фамозното изпълнение на холандеца в наказателното поле на „свраките“. Французина бе избран и за играч на сезона за Арсенал след края на кампанията 2001/02. Тогава Лондончани спечелиха и втория си дубъл под ръководството на Арсен Венгер. Пирес е и сред хората, които записаха имената си със златни букви в историята на „артилеристите“. Формацията на клуба за сезон 2003/04 бе изградена не просто от хора с качества, но и с характер. Пирес и компания съвсем заслужено получиха прозвището „Непобедими“! 

                                                       

Робер Пирес бе част и от онзи състав на Арсенал, който игра за последно на Хайбъри през кампанията 2005/06. Кампания, която завърши и със загуба във финала на Шампионската лига от Барселона. Именно той бе заменен в онзи мач, след като Йенс Леман получи червен картон. На негово място, Арсен Венгер пусна в игра Мануел Алмуния. Сеозн 2005/06 бе и последен за Пирес със екипа на Арсенал. Французина не скриваше огорчението си от това, че не получаваше достатъчно игрово време. Онази нощ в Париж се оказа тъжна за всички привърженици на Лондончани, но и конкретно за един французин, който не можеше да повярва, че ще бъде заменен в толкова важен двубой. За онзи момент, самият той дори споделя: "Не можех да повярвам. Бях много разочарован. Като видях номера си на таблото за смяна, не вярвах на очите си. Прекарах 6 години в Арсенал и това щеше да бъде последния ми мач за клуба. Пред цяла Франция и родителите ми. На това място станах Световен шампион през 1998 година, а сега финала за мен продължи едва 12 минути". Това изказване на Пирес, обаче, въобще не променя обичта му към клуба. През юли 2008 година, той е избран от привържениците като шестия най-голям играч, който някога е обличал екипа. След напускането му на Острова, за него последва свободен трансфер във Виляреал, а на по-късен етап и в Астън Вила. Интересното е, че при завръщането си в Англия, доста често Пирес тренираше на тренировъчната база на Арсенал в Лондон Колни. През септември 2013 година, той бе и един от гостите за бенефиса на Стилиян Петров на Селтик Парк в Глазгоу. На следващата година последва трансфер в индийския ФК Гоа. Където и да отидеше, Робер Пирес бе възприеман като Божество. С екипа на Франция се разписва общо 14 пъти в 79 срещи. А за 6-годишния си престой в Лондон има 87 попадения в 287 двубоя. В момента Робер Пирес е женен за Джесика Лемари от която има дъщеря на име Ная и син, който носи името Тео. 
''Когато си вече бивш футболист, то едно от желанията ти е да бъдеш близо до клуба, който обичаш. За мен този клуб е Арсенал'' - Робер Еманюел Пирес. Мъж с главно М. Вдъхновил не един и двама да се влюбят във футбола.