От Франция с любов! /Част четвърта/

„Усмихвам се, когато имам причина да го направя. Не обичам да бъда принуждаван!“

През 1974 година, в търсене на по-добри условия на живот, двойка от Мартиника се премества във Франция. Само няколко години по-късно, а именно на 14 март 1979 година, се ражда момче, което един ден ще остави трайни следи във футболната игра. Мястото е Льо Чене, което е вече бивша комуна в региона Ил дьо Франс (северна Франция). Момчето се казва Никола Анелка Себастиан. Знаете това име. И има защо! Ненадейно сте го чули от телевизора и сте го запаметили с точно такава скорост в съзнанията си, с каквато самият той разполагаше. „Le Sulk“, което в превод от френски език означава „мрачният“, постъпва като възпитаник на Академия Клерфонтен - мястото, където се градят талантите на френския футбол. Това истинско футболно бижу, което е скрито в гора на около 50 км от Париж, е дало на Света още имена като Тиери Анри, Оливие Жиру, Абу Диаби, Уилям Галас, Килиан М'Бапе, Луис Саха, Хатем бен Арфа, Блез Матюиди, Себастиан Басонг и много други. На 1 юли 1995 година, Никола Анелка се присъединява към отбора на ПСЖ до 19 години. В началото на следващата година е вече част и от мъжкия състав на „Парижани“. През есента на тази 1996 година, оттатък Ламанша се осъществява рокада. Брус Риок вече не е в Арсенал и на негово място идва Арсен Венгер. Именно Мосю Венгер е главен виновник за „френската революция“ в Северен Лондон. Само няколко месеца след като заема своята длъжност в клуба, Венгер привлича Никола Анелка срещу сумата от 500 000 британски паунда. 


                22 февруари 1997 година - Анелка е топчия!

Французинът взима номер 9, с който съвсем скоро ще започне да лети по терените на Острова. Макар и да записва едва 4 мача на името си за сезон 1996/97, Никола Анелка намеква за своите футболни качества, които са в изобилие. Притежаващ фина техника и невъобразима скорост, 17-годишният по онова време Анелка напомня чаша марково вино - изтънчен и разполагащ с класа. Играчът получава своя истински шанс за изява през кампанията 1997/98, която в последствие ще се окаже паметна за Лондончани и техните привърженици. Интересното в случая е това, че Иън Райт се контузва дълготрайно и Арсенал има нужда от бойна способност в предни позиции. Фактът, че Анелка може да играе еднакво добре както на върха на атаката, така и като втори нападател, го изпраща една крачка напред спрямо голяма част от защитниците във Висшата лига по онова време. С чудесен контрол върху топката, а също така и със страхотно позициониране в наказателното поле на противника, Никола Анелка започва да дава сериозна заявка за незаменим титуляр. В добавка, франзуцинът разполага и с козове като отлично представяне във въздушните единоборства и умела игра без топка в крака. Самият Иън Райт пише в своята автобиография „Футболът, моят живот“, че се е радвал на това да види как едно младо френско момче е било способно да накара публиката на Хайбъри да ахне. Денят е 9 ноември 1997 година. В английската столица един срещу друг се изправят Арсенал и Манчестър Юнайтед. Арсен Венгер срещу Сър Алекс Фъргюсън. Минутата е едва 7, когато Никола Анелка бележи първия си гол с червено-бялата фланелка. В крайна сметка, Лондончани печелят срещата с 3:2. Авторите на другите две попадения за Арсенал в онзи ден са Патрик Виейра и Дейвид Плат, докато точен на два пъти за Манчестър Юнайтед е Теди Шерингам. 


     Радостта след като вкараш първият си гол за Арсенал!

През сезон 1997/98 Никола Анелка бележи общо 9 попадения във всички турнири на своята сметка, но най-важното сред тях несъмнено е онова във финала на ФА Къп. На 16 май 1998 година, Арсенал и Нюкасъл Юнайтед излизат на Уембли в спор за трофея от най-старото футболно състезание в Света. Марк Овермарс открива резултата в полза на Лондончани в 23 минута на срещата, а Анелка оформя крайното 2:0 и подпечатва 7 Купа на Футболната Асоциация, а също така и исторически първи дубъл за клуба под ръководството на Арсен Венгер. Само няколко дни преди финала на Уембли, а именно на 10 май, Арсенал е коронован за шампион на Англия, макар и след загуба от Астън Вила в Бирмингам с 1:0. 


                             The real „It's coming home“!

И като типичен пример за футболен хищник, през сезон 1998/99, Анелка разгръща целият си футболен потенциал с който разполага, разписвайки се 17 пъти във Висшата лига. Това му отрежда не само приза за най-резултатен играч на клуба, но и този за млад играч на годината в Англия. Или както казват французите C'est magnifique. Малко след края на сезона, който не се оказва толкова успешен, колкото предходния, започват и трансферните спекулации около името на Анелка. Именно тогава някъде французинът придобива своя прякор - „мрачният“. Самият играч изказва желанието си да напусне Лондон, като дори обвинява британската преса в това, че тя е отговорна за неговото нещастие. В края на крайщата, на 2 август 1999 година, Анелка е представен като играч на Реал Мадрид, а легендата гласи, че с парите от трансфера (35 милиона евро) Лондончани си построяват модерна футболна база. Малко по-късно, франзцузинът заявява, че е допуснал жестока грешка като е напуснал Арсенал. Играчът не веднъж и два пъти е споделял публично своята безгранична любов към Арсен Венгер, заради когото не се знае дали Анелка е щял да стане това, което знаем за него днес. Привържениците на „Артилеристите“ поставят името му на 29 място в класацията на Топ 50 играча, обличали някога фланелката с оръдието на гърдите. Да придобиеш подобно уважение след 28 гола в 90 мача е истинска награда! Футболната кариера на Никола Анелка е толкова колоритна и впечатляваща, че през годините е носил и екипите на Ливърпул, Манчестър Сити, Челси, Уест Бромич Албиън и Болтън Уондърърс. Или поне това са клубовете, за които е играл в Англия. Във визитката му фигурират още имената на ПСЖ, Реал Мадрид, Ювентус, Фенербахче, Шанхай Шенхуа и Мумбай Сити ФК. Освен всичко друго, Никола Анелка е и Европейски шампион с Франция през 2000 година. Никола Анелка Себастиан. Знаете това име. И има защо. Ненадейно сте го чули от телевизора и сте го запаметили с точно такава скорост в съзнанията си, с каквато самият той разполагаше.