Свети Патрик, Ирландия и зеления Арсенал! /Част Първа/

17 март. Денят на Свети Патрик. От двете страни на Ирландско море се отбелязва един ден, който на ирландски е известен като Lá Fhéile Pádraig, а на северноирландски келтски като Saunt Petherick's Day. От двете страни на Атлантика в Бостън и Ню Йорк на западния бряг и в Дъблин, Белфаст и на Албиона ще се изпие много, ама много Guinness. Този културен и религиозен празник е свързан с някой си Патрик, който е роден на територията на сегашна Великобритания по време на римските нашествия, в богато римо-британско семейство. Баща му е бил дякон, а дядо му – свещеник в християнска църква. Когато е на 16 години е отвлечен от ирландски нашественици и превърнат в роб в Ирландия. Смята се, че е бил държан някъде на западния бряг на "Зеления остров". В своя изповед споделя, че Господ се е явил в съня му и му е казал да избяга от пленничеството, като стигне до брега, където да се качи на кораб. След завръщането си от плен се присъединява към църквата в Оксер в Галия и става свещеник. През 432 г. казва, че отново е повикан да се завърне в Ирландия като епископ, за да откаже ирландците от политеизма и да ги покръсти. Според ирландския фолклор Патрик използвал 3-листна детелина, за да обясни Светата тройца. По време на въстанието от 1798 година, за да изявят политическите си нагласи, ирландските войници носели зелени униформи, надявайки се да привлекат общественото внимание. Безспорно Ирландия е свързана с всеки от нас по един или друг начин. Като започнем от музиката, литературата, класните питиета и стигнем до "Великата игра." Няма как да говорим за този празничен ден без да се сетим за величия като U2, като The Pogues, трагичната Долорес О`Райърдън, Шиниъд О`Конър или пък Ройзин Мърфи. За актьори като Лиъм Нийсън, Питър О`Тул, Пиърс Броснън, Колин Фаръл каквото и да кажем ще е прекалено малко. Защо се спирам на тези известни на повечето хора имена? Защото вчера с Георги Стоянов, известен и като Gorashko си говорехме, че е хубаво да напишем материал за Свети Патрик и това как този ден обагря Арсенал в зелени нюанси. Нещо повече в ASCB имаме солидно ирландско присъствие в лицето на Гус Уърт, който пък пише в култовата наша рубрика London calling. И, така решихме да спретнем един лек материал по темата. Ако сте забравили ще Ви напомним, че на 06 юни 2019 година, когато отбелязахме нашите първи 15 години като фен клуб в София свириха Dropkick Murphys. Онези ирландци от другата страна на океана. Като по поръчка и доказвайки, че нищо не е случайно в този свят. В този материал ще обърнем внимание на някои от най-известните играчи от "Зеления остров", които са обличали прочутите екипи в червено и бяло, и направили така, че Арсенал да се произнася с гордост оттатък Ирландско море. Наскоро ми попадна прочутия сборник с разкази "Дъблинчани" на Дмеймс Джойс и точно с едно момче родено в град Дъблин ще започна моята част от този зелен очерк. Да, сещате се. Първото от тези специални имена ще бъде това на Лиъм "Чипи" Брейди.

Брейди е роден на 13 февруари 1956 година, той е един от най-известните играчи в историята на Лондончани и националния тим на Ейре. Отличен полузащитник, майстор на паса и ударите с левия крак, Лиъм ще остане една от най-известните седмици за Арсенал. Дебют прави на 06 октомври 1973 година срещу Бирмингам Сити. В края на 70-те години се превръща в един от най-силните играчи за състава, който е доминиран от зеления цвят. По това време Пат Дженингс, Дейвид О`Лиъри, Пат Райс и Франк Стейпълтън правят фурор на Хайбъри. Брейди блести във финала за Купата през 1979 година, когато има участие във всеки от трите гола, донесли победа на Арсенал с 3:2 над Манчестър Юнайтед. Това без никакво съмнение е "финалът на Брейди". Лиъм е ключов фактор за двата финала, които играят "топчиите" през 1980 година и с формата, която демонстрира си спечелва трансфер в Ювентус. Със "старата госпожа" печели две титли на Италия и завинаги остава в аналите на историята на един от най-великите клубове в света. Играе още за Сампдория, Интер, Асколи и Уест Хям Юнайтед. Като мениджър води Селтик и Брайтън, преди да започне работа академията на "топчиите". За Ейре записва 72 мача и 9 гола, включително и срещу България в квалификациите за Европейското първенство през 1988 година.

Днес имаме рожденик в лицето на Пат Райс. Да, точно така. Големият ирландец е роден на Свети Патрик и се казва Патрик Джеймс Райс. Но за разлика от Чипи е роден в столицата на Северна Ирландия Белфаст и играе за представителната формация на Ълстър, записвайки 49 мача. За Арсенал играе 13 сезона на позицията на десен защитник. Началото на кариерата му е трудно и той не попада редовно в първата единадесеторка. Пропуска и финала за Купата на Панаирните градове, но през сезон 1970-71 завоюва своето място и така остава до края на неговата кариера в Излънгтън, печелейки дубъл през този велик сезон за "топчиите". През 1977 година става клубен капитан и вдига Купата след т.н. "Финал на Брейди". Пат Райс заедно с Дейвид Сиймън и Рей Парлър е играл в 5 финала за Купата на Асоциацията. През 1980 година преминава в Уотфорд където завършва кариерата си на футболист. Следват години в академията на клуба, преди да бъде временен Бос след уволнението на Брус Риок и преди назначението на Арсен Венгер. С Венгер работят дълги години и превръщат Арсенал в доминиращ фактор във футбола на Острова. След 44 години прекарани в Излънгтън, на 05 май 2012 година Пат се оттегля, а Арсен Венгер казва за него: "Пат е истинска легенда на Арсенал и е отдал почти целия си живот на клуба, което показва огромна лоялност и преданост... Винаги ще му бъда длъжен за експертното му познание за Арсенал и футбола като цяло. По време на тренировките и в дните на мачовете Пат винаги е бил страстен, лоялен и проницателен колега, който на всички ще ни липсва". През 2013 година е диагностициран с онкологично заболяване, което преборва и на полувремето на срещата с Тотнъм Хотспър през март 2014 година слиза на терена и си прави шега със съперника. Мачът завършва 4:1 за Арсенал. Следва работа като скаут за Лондончани, а преди финала за Лига Европа в Баку през май 2019 година, той бе посрещнат от българските фенове, които го изненадаха приятно на един от булевардите в каспийския град и му донесоха много усмивки. Желаем много здраве на този истински и легендарен "топчия".

Друго име, на което реших да обърна внимание е това на високия като колона Найъл Куин. Роден на 06 октомври 1966 година в Дъблин, той играе 7 сезона за Арсенал, печели Купата на Лигата през 1987 година след победа над Ливърпул и записва 67 мача и 14 гола. След идването на Алън Смит има периферна роля и преминава в Манчестър Сити, за да стане легенда в Съндърланд. За Ейре записва 92 мача и 21 гола.

Включих Найл защото е част от нашето минало в един не особено силен период и за да направя отново завой към Ълстър с последното избрано от мен име в лицето на Стивън Мороу. Роден е в Белфаст на 02 юли 1970 година, той със сигурност не е името, за което ще се сетите веднага, когато говорим за Ирландското наследство и нашият любим Арсенал. Но, определено не трябва и да бъде последното, още по-малко да го пропуснем в този очерк. Защо ли? Ами защото има 2 медала на победител. И, то какви медали! През 1993 година бележи победното попадение след пас на Пол Мърсън във Финала за Купата на Лигата срещу Шефийлд Уензди, за да бъде изтърван от Тони Адамс при празнествата след гола и да се окаже със счупено рамо, с което завинаги ще помни този мач и ще остане в нашите сърца. През май 1994 година играе и във Финала за Купата на Купите в Копенхаген и помага за прочутата ни победа с 1:0 над уникално силната по онова време Парма. Това е и неговото първо участие в надпреварата, но само какво участие. Записва общо 62 мача и един златен гол за Арсенал, както и 39 мача и 1 гол за Северна Ирландия!

С това мисля да приключа с моята част от материала за "Зеления Арсенал", да си налея един Guinness за здравето на Пат Райс, Гус Уърт и всички ирландци прославили Арсенал през годините!

За останалата част очаквайте класното включване, на което може да бъде способен един Председател в лицето на Gorashko, известен още и като Георги Стоянов!