Арсенал и града на стоманата!

Автор: Пламен Томов

Драма. Античното литературно произведение е жанр, който е тясно втъкан в преживяванията на всеки един привърженик на "Клуба" от северната част на английската столица. Драмата е особено силна, когато говорим за Купата на Асоциацията. Не един или двама привърженици на „топчиите” могат да разкажат истории на емоция, тъга, триумф и най-вече драма свързани с най-великия турнир в историята на играта. Купата на Футболната Асоциация е най-старото съревнование, което е живо и до днес, но освен всичко друго то е състезанието, за което всеки един привърженик на Арсенал не без основание може да твърди, че това е „нашия турнир”. След 13 купи, много финали и 28 полуфинала това е най-нормалното твърдение, което може да чуете, когато говорим за най-стария футболен турнир. Казах 28, но ако трябва да бъдем точни цифрата е 29, защото вчера „топчиите” се класираха отново сред най-добрите 4 в турнира, който е емблема на футболната игра. Победата на стадион Брамал лейн с късен победен гол в добавеното време класира отбора на полуфинал, а самия мач ще остане в историята на турнира. Не с футболни достойнства, не с феноменални изпълнения или гениални отигравания от също толкова гениални футболисти, каквито помни историята на срещите между по-добрата половина на Северен Лондон и Шефилд, а с поредната драма, когато играе Арсенал със състави от „стоманения град” на Йоркшър. Арсенал победи с 2:1 и даде много надежди на своите привърженици за достоен завършек на един труден и в много аспекти незадоволителен за стандартите на клуба сезон. Какво е подготвила съдбата на привържениците на червено-белите е въпрос на време да разберем, но ако се обърнем към историята на този турнир, то всеки един свързан с Арсенал може да мечтае и да се надява за поне още 180 минути слава. Защото славата неминуемо идва, когато "Клубът" играе със съставите от град Шефилд. Не един и два пъти точно драмата е определяла крайните победители и обикновено те започват с буквата „А”. В историята на Купата има няколко мача за които се говори и до днес, мачове изписани с главни букви в аналите на този турнир, мачове които са спечелили симпатиите на хиляди привърженици по света, а и в Британия.

През 1936 година на финала за купата срещу хегемона в английския футбол се изправят „остриетата”, които по онова време са част от втора дивизия, което не им пречи да имат национален състезател в лицето на Боби Баркли. Арсенал в онези години разполага с множество национални състезатели на отборите от Острова. За Шефилд Юнайтед този мач е възможност да спечелят купата за първи път след триумфа им от 1925 година, което би било особено важно, като се има предвид, че градските съперници от Уензди печелят отличието година по-рано. Но, не би. Въпреки яростната им съпротива, 93 384 зрители са свидетели на гола  дело на Тед Дрейк, който разделя двата отбора. За първи път Арсенал играе финал с прочутите си червено-бели фланелки, камери на Уембли на се допуснати, а Иван Шарп и Норман Крийк са първите коментатори на финален двубой в историята на играта. Така Арсенал печели своята 2 купа, а „остриетата” никога повече не са толкова близо до мечтания трофей. Те губят полуфиналите с Лестър през 1961 г., съгражданите си от Уензди през 1993 г., Нюкасъл през 1998 г., отново Арсенал през 2003 г., както и срещу Хъл Сити през 2014 г. История на загубени полуфинали, но което е интересно след повечето от тези загуби Купата е вдигана от капитан на отбор облечен в червена блузка с бели ръкави. Вероятно това е случайност, а може би не…

Футболната съдба среща Арсенал и с другия голям отбор от Шефилд, като история разказва за епични сблъсъци за купите. През 1993 година двата тима се срещат 3 пъти в мачове за домашните отличия, като победата неизменно остава за отбора от Лондон. Нещо повече това им гарантира първия „дубъл” от купи в историята, а много хора в България станаха привърженици на Арсенал именно след тези финали.

В мача за Купата на футболната лига Пол Мърсън и компания вземат психологическо предимство, въпреки счупената при празненствата ръка на Стиви Мороу. Във финала за другата купа отново се изправят двата отбора, като този път е необходимо преиграване, което да раздели съперниците. В първия мач голове на Иън Райт и Дейвид Хърст се оказват недостатъчни и това води до втори финал няколко дни по-късно. Тук драмата е още по-силна, като гол на Анди Линиган в 119 минута решава съдбата на трофея.

Преди това отново Райти и магичният Крис Уодъл се записват в хрониките на легендарния стадион. На мача присъстват едва 63 000 зрители заради проблеми с транспорта в Лондон. Любопитното е, че приумиците на жребия осигуряват полуфинално дерби на Шефилд и голямото дерби на Северен Лондон. През месец януари 1979 година тези два отбора играят 5 пъти за да определят крайния победител. По един мач в Лондон и на Хилзбъро и 3 преигравания на стадион Филбърт Стрийт в Лестър. На 22 януари пред 30 275 зрители Стийв Гетинг и Франк Стейпълтън трасират пътя на „топчиите” към знаменития „Пет минутен финал”.

Арсенал и Дъ Уензди(както са били наричани "кукумявките") са първите отбори в Европа, които използват номерирани екипи в мача си на 25 август 1928 година на стадион Хилзбъро, завършил при резултат 3:2 за домакините. Това нововъведение се поделя и с отборите на Челси и Суонси Таун, които на същата дата играят на Стамфорд бридж. Като апокрифна легенда се носи мълвата и до днес, че домакините са били с номера от 1 до 11, а гостите от 12 до 22, но за това няма снимков архив. Истината е, че в мача на Стамфорд бридж, вратаря на Челси не е имал номер на фланелката, а номерацията е започвала от номер 2. В модерната ера на играта в споменатия финал за Купата на Лигата от 1993 г., съставите на Арсенал и Шефилд Уензди са първите които носят произволно номерирани фланелки в комбинация от имената на играчите. Това е възприето положително и от началото на сезон 1993-94  се налага като стандарт във Висшата лига.

Но, да се върнем към съперника на Арсенал от тазгодишните четвъртфинали. През 1999 година възпитанието и класата на Арсен Венгер осигуряват за първи път в историята на играта преиграване заради… „джентълмество”. На 13 януари Кану доставя голово подаване на Марк Овермарс, когато е било редно топката да бъде върната на гостите поради контузия на техен играч и изваждането ѝ от игра от вратаря им Алан Кели. Проявата на Венгер е част от много последвали такива, които му осигуряват харизматичния статус на един от най-великите мениджъри в историята, а на Шефилд Юнайтед дава надежди за по-добър резултат срещу носителите на трофея. Надежди, но само за да видят отново как Овермас и добавка на Бергкамп пред 37 161 на Хайбъри осигуряват класирането на Арсенал, но по-важното е как клуба демонстрира класа и стил, с които отдавна е заел челно място във футболните класации.

          През 2003 година на Олд Трафорд, Дейвид Сиймън прави едно от най-великите спасявания в историята на играта срещу Пол Пескисолидо. За това спасяване Гордън Банкс казва, че е съпоставимо на неговото срещу Пеле през 1970 г.(същото се смята за най-доброто в историята на футбола), а гола на Фреди Люнгберг се оказва предпоследен в турнира преди победното попадение на Робер Пирес във финала месец по-късно.

           През месец февруари 2005 г.  двата отбора играят преиграване на Брамал лейн и тогава дузпите се оказват прелюдия към онези дузпи, с които хората на Венгер смълчаха Алекс Фергюсън и компания през май във финала на Милениум стейдиъм в Кардиф.

         За съжаление на червено-бялата половина на Йоркшър сблъсъците им с Арсенал носят много драма и тъга, но пък за радост на червено-бялата половина на Северен Лондон тези мачове са плацдарм за краен успех в турнира.

          За наша радост също, нали?