В началото бе Шотландия

                       Автор: Пламен Томов

                  Джордж  Греъм,  Боб Уилсън,  Чарли Николас,  Томи Дохърти,  Алекс  Джеймс, Франк МакЛинток са имена  тясно свързани с футболния фолклор на Острова. Нещо повече, тези хора са част от обагрената в червено и бяло история на играта в британската столица. Всички те носят футболната връзка по оста Шотландия – Лондон и са част от дълбоко импрегнираното присъствие на „Страната на гайдарите” в съдбините на едно от най-значимите имена в света на футбола. Арсенал. В едни от най-трудните моменти за клуба, когато е пред фалит през 1910 година с финансовата помощ от страна на Рейнджърс е осигурено просъществуването на лондончани, които в знак на благодарност подаряват 14 акции на шотландския колос след 20 години и така засилват връзката между двата клуба. Знаменателен факт е, че във всички доминантни състави на „артилеристите” до идването на Арсен Венгер винаги е имало солидно шотландско присъствие и всичко това някак си има своето генетично обяснение. В Лондон, където в края на 19 век доминират спортове като ръгби и крикет е било необходимо да се появи един мъж от Кърколди, Източна Шотландия за да се положат основите на организирания футбол. Дейвид Данскин - машинен инженер по образование,  роден на 9 януари 1863 година в Бъртинсленд, в свободното си време играе футбол за Кърколди Юнайтед. В онези времена играта е било особено силно развита на север и в Шотландия, за разлика от юга на Кралството, като негови съотборници са били играчи като Питър Конъли и Джак МакБийн. През 1885 година, младият шотландец се премества в Лондон и започва работа във оръжейната работилница “Dial Square” в Ууилич. Тази работилница е част от оръжейната фабрика “Royal Arsenal”, която за времето си е била една от основните на Острова. Именно Данскин прави пробив в географска област отдадена на ръгбито, като заедно със своите приятели Илайджа Уоткинс, Джон Хъмбъл и Ричард Пиърс полагат основите на футболен клуб. Данскин е мотора зад това начинание, като обикалял с лист хартия и записвал желаещи да се включат в заниманията с футболна топка. Такава липсвала и цел на това негово проучване била набирането на желаещи и средства за нейното закупуване. 15 човека се включили с по 6 шилинга, а самият Дейвид добавил остатъка до 10 шилинга и 6 пенса,  с които топката станала реалност. Младите ентусиасти имали топка, състав от 15 човека и избрали за свое име, това на работилницата където работели. За капитан бил определен именно Данскин, а Илайджа Уоткинс за секретар на клуба. По-късно към тази компания се присъединяват и бившите футболисти на Нотингам Форест Фред Биърдсли и Джоузеф Бейтс. По този начин, първият състав на Арсенал е създаден от оръжейни работници, а освен името фабриката осигурява и играчи, тъй като в онези времена на войни тя е имала засилена дейност и наличен персонал от футболни ентусиасти. Към месец декември си уреждат своя първи двубой срещу Ийстбърн Уондърърс.  Датата е 11 декември 1886, като тези мечтатели, нямащи нито еднакви екипи, нито игрище успяват да победят с 6:0! По-късно на Коледа в лондонския пъб “Royal oak” на чаша грог приемат за име "Ройъл Арсенал”, като комбинация от името на кръчмата и това на оръжейната фабрика. В знак на почит към основателите в емблемата за 125 години Арсенал са включени като елемент дъбови листа/бел.ред. oak - дъб/. За домакинско игрище е избран Plumstead Common, а липсата на средства кара Фред Биърдсли да се обърне към своя бивш отбор за екипи. Подарените от Нотингам Форест комплект червени фланелки,  дават началото на прочутите цветове на Арсенал.

Биърдсли е част от първите състави на клуба, които печелят трофеи, а от 1906 до 1910 година е директор в Арсенал. Дейвид Данскин привлича нови играчи от фабриката между които и игралите с него в Шотландия Питър Конъли и Джак МакБийн. Клубът продължава да се развива, като през 1890 и 91 печели първите си трофеи: London charity и London senior cup.

               „Топчиите” се включват в турнира за ФА къп през 1892 година, но са победени от тогавашния елитен състав на Дарби каунти, които освен това и привличат двама от играчите на Арсенал. Всичко това показва посоката на развитие към участие във футболната лига и професионална основа на клуба. Но, Джон Хъмбъл се противопоставя на идеята за създаване на търговско дружество, като държи на аматьорското начало и корените идващи от оръжейната фабрика. Така Арсенал е изваден от лондонската футболната лига, но през 1893 година е избран за член на Втора дивизия на Футболната лига и оттам пътя към висините на  играта става предопределен и необратим.  В първия си сезон „Артилеристите” завършват 9, техният вратар Хари Сторър е извикан да пази за сборен тим на Футболната лига срещу Шотландската лига, а Сийзър Дженкинс става първи национален състезател, защитавайки честта на Уелс.

             Дейвид Данскин, който се отличавал с висок ръст, смеещи се очи и големи мустаци и Арсенал разделят своите пътища през 1892 година, като шотландецът играе в друг работнически тим, по-късно е рефер, а неговият син продава футболни програмки на игрището на Арсенал, Mannor ground.  Въпреки различните посоки,  Дейвид остава асоцииран с Арсенал, като често ги гледа на стадиона и е един от малцината им основатели, които са свидетели на златната ера, която има тяхното „отроче” през 30-те години на 20 век. Дейвид страда от болести свързани с травми, които е получил като футболист, но изстрадва победата на Арсенал във финала за купата през 1936 година срещу Шефилд Юнайтед от своето болнично  легло. Големият шотландец умира на 85 годишна възраст, но неговата заслуга остава почитана и в наши дни. През 2007 година е поставена синя мемориална плакета от „Арсенал Шотландия” пред неговия дом в Шотландия в присъствието на Боб Уилсън , а 125 годишнината на клуба е отбелязана, като началото на мача с Евертън е дадено с първи удар по топката от двама от неговите родственици.

         Всички привърженици на Арсенал могат само да се надяват, че новата шотландска връзка в лицето на Киърън Тиърни ще е онази трансмисия за успехи, от каквато всяко едно инженерно съоръжение и машина имат нужда.

П.с. През 2012 година, тогавашният собственик на „Рейнджърс” Крейг Уайт продава 16-те акции на Арсенал на Алишер Усманов за сумата от 230 000 британски лири.