Една легенда на 53

„Да, все още феновете на Евертън ме черпят питие, когато ме срещнат случайно в бар. Същото се отнася, разбира се, и за феновете на Ливърпул. За тези на Арсенал няма нужда питаш“.

Малцина са футболистите, които се радват на любовта на привържениците на всички отбори, в които са играли, но днешният ни рожденик е един от тях. А за Евертън дори не е играл .

Роден преди 54 години в Ламбът, Лондон, той израства влюбен в красивата игра на Тотнъм, в чийто редици блестят Глен Ходъл и Ози Ардилес. Животът, обаче го отвежда в школата на Арсенал, където извървява дългия път от юношеските формации до първия отбор. Едва навършил 17 подписва първия си професионален договор на 31.12.1984 година. През първите си два сезона в клуба не играе в нито един официален мач, но след кратък престой в Портсмут под наем, през 1987 се завръща в Арсенал, за да запише дебют в градското дерби срещу Тотнъм в полуфинал за купата на Лигата. Арсенал губи с 0:1, но печели реванша, а по-късно и купата във финален сблъсък срещу Ливърпул (2:1), в който нашият герой е неизползвана резерва, но въпреки това получава медал. През следващия сезон той е титуляр на десния бек и записва 37 мача и 9 гола, което на фона на поста, на който играе и на дефанзивната тактика на Джордж Греъм, си е грандиозно постижение. Арсенал завършват четвърти, а лятото Греъм привлича Лий Диксън, за да може рожденикът ни днес да заиграе като вътрешен халф. За лондончани записва 163 мача, отбелязва 24 гола и е през 2007-ма е избран на 37-мо място в онлайн допитване сред феновете на "топчии" за най-великите футболисти в историята на клуба.

През зимата на 1991-ва след скандал с Греъм е продаден на Ливърпул за 1.5 млн. паунда. За "Пуул" дебютира в мач отново срещу Тотнъм, а в края на сезона във финала за ФА къп срещу Съндърланд отбелязва първия гол с невероятно воле, за да може новият му отбор да спечели с 2:0. За клуба играе 7 години, но поради множество контузии записва само 124 мача, отбелязва скромните 9 гола. Въпреки не чак толкова бляскавото си представяне намира място в топ 100 на значимите футболисти в историята на Ливърпул. Следва неуспешен престой в Бенфика, където го привлича мениджърът му от Мърсисайд- Греъм Сунес, а последните си 8 мача в кариерата изиграва за Уимбълдън през сезон 2000-2001.

В момента е собственик на компания за охрана и транспорт на VIP персони. Живее в Ливърпул, играе за ветераните на клуба и не пропуска домакинство на Анфийлд. На въпроса кой от двата отбора подкрепя в момента отговаря с усмивка: „Когато играят на Емиратс съм на мач с фланелката си на „топчиите“, когато мачът е на Анфийлд съм с тази на "Пуул", а играя за ветераните от Мърсисайд, просто защото живея тук и Лондон е твърде далеч. И да! Никак не обичам двата отбора да играят помежду си за купите “.

Нашият рожденик днес е главния герой в най-драматичния завършек на английската първа дивизия от основаването ѝ до днес. Толкова драматичен, че  вдъхновява писатели и  режисьори да пишат книги и да правят филми за него. Той е човекът, чиито гол носи титлата на Арсенал след 18-годишна пауза. Той е човекът,  който потопява в скръб червената част на Ливърпул през сезон 1988-1989, заради което феновете на Евертън и до ден-днешен не му позволяват да си плати питието.

„Arsenal come streaming forward now in surely what will be their last attack….

A good ball by Dixon….

… finding Smith….

… for Thomas…

Charging through the midfield! Thomas!

IT’S UP FOR GRAB NOW!“

Честит рожден ден, Майкъл Томас!