Лондонската мъгла и един легендарен мач на 21 ноември 1945 година

На 21 ноември 1945 година се играе един от най-странните мачове, ако не в историята на играта, то поне в тази на Арсенал и на Динамо Москва. Той е част от британското турне на московчани, което включва още двубои с Челси, Кардиф Сити и Рейнджърс от Глазгоу. Двубоят не е за купа, но е обгърнат от мистични обстоятелства, които добавят още към легендарния му статус. В гъстата мъгла обгърнала Уайт Харт Лейн, най-силният английски тим по онова време изкарва състав подсилен със Сър Стенли Матюз/Стоук Сити/, Стен Мортенсен/Блякпуул/ и вратаря на Куинс Парк Гари Браун. Всеки от тях е национален състезател на Англия, но и това не помага в мача, завършил с резултат 4:3 за "динамовци". Интересното е, че по онова време Хайбъри е бил неизползваем като следствие от пораженията предизвикани през Втората световна война и затова мача се играе на терена на вечните съперници от Тотнъм Хотспър, а мъглата носи причудливи моменти, като тези в които изгонен играч на домакините реално не напуска терена, докато пък се говори, че на терена в даден момент са били 15 играчи от гостуващия тим. Още по-любопитен факт е, че контузията на английския вратар, ударил се в гредата води до замяната му с човек от присъствалите над 54 000 души на стадиона в онази лондонска ноемврийска вечер. Ако бъдем коректни, ще посочим, че в състава на "динамовци" също има "гостуващи" играчи, като Всеволод Бобров, който в онези години е бил суперзвезда(колкото и да звучи странно такова определение за играч от съветската част на света). Любопитен факт е, че двамата странични рефери са били разположени от едната страна на полето, което само по себе си говори колко странен е бил този сблъсък. Главен рефер е бил руснакът Николай Латишев. Уви в онези години мъглата е била типична характеристика на Лондон с всички последствия за здравето и живота на хората в огромния град. Същата мъгла оказва влияние и на този празник, като дава някои не особено приятни щрихи в съзнанието на замесените отбори и публиката по трибуните.  Дори великият Джордж Оруел в своята книга  "Sporting spirit", издадена през декември 1945 година пише за последствията от тази среща: "Сега, когато краткото посещение на отбора на Динамо приключи, е възможно да се каже публично това, което много мислещи хора си казваха насаме, още преди Динамо Москва да е пристигнал. Т.е. спортът е неизбежна причина за недоброжелателство и съперничество и че ако това посещение изобщо има ефект върху англо-съветските отношения, то може да бъде само в посока, да ги направи малко по-лоши от преди." Скоро след този мач взаимоотношенията между двете държави почват да охладняват, но определено Арсенал едва ли има вина за това...

В крайна сметка за нас това е резултат, който не е толкова важен, а двубоя ще остане завинаги във фолклора на Арсенал, Динамо, английския и руски футбол. А, ние можем само да се радваме на такива забележителни спомени, които ни носи Арсенал Лондон!

П.с. С посочената творба на Джордж Оруел, Арсенал се превръща в единствения клуб за който са писани две различни книги. Другата, разбира се е "Fever pitch" на Ник Хорнби.