Нарекоха ги ''артилеристи''

20 февруари 2020 година. Стадион ‘’Георгиос Караискакис’’ в Пирея, Гърция. Арсенал е на гости на местния Олимпиакос в мач от директните елиминации на Лига Европа. Малко над 1 500 привърженици на ‘’топчиите’’ са на стадиона. Близо 100 човека от тях са членове на ‘’Арсенал България’’. Минутата е 81, когато Александър Лаказет отбелязва единственото попадение в мача. Започват едни песни и едни бурни сцени на радост. Непознат с непознатия се прегръща. Тези 1 500 фена на лондончани внезапно получават дарба. Да пеят толкова силно без да скъсат някоя гласна струна. А, домакинската публика е в шок. От нея не се чува и звук. Остават по-малко от 10 минути до края на двубоя, а споменатите 1 500 пеят все по-силно. С идването на последния съдийски сигнал, рева на фена е страховит. Трибуните с домакински привърженици постепенно се освобождават и стават празни. За капак, отнякъде се появява клубната легенда Иън Райт. Скандиранията в негова чeст бележат живота на присъстващия завинаги. Връзката Арсенал и неговите привърженици за пореден път доказва, че е една от най-мощните във футболния свят.

Иън Райт в Пирея. 20 февруари 2020 година.

Но защо ви разказвам всичко това?  В днешно време, футболният запалянко е приел идеята да отиде на мач на любимия си клуб за нещо съвсем обичайно и нормално. Изключваме създалата се глобална обстановка с пандемията от Ковид-19. Купуваш си билет за мач, качваш се на самолета и си там. Изчисляваш пътя, разходите, правиш си сметки какво ще посетиш и т.н. Но главната цел в главата ти е да се потопиш в атмосферата. Да изживееш всяка секунда от предстоящото приключение по един незабравим начин. Познато, нали?! Всичките тези изброени неща са част от модерния начин на живот на един футболен фен. В началото на 20 век нещата седят по малко по-различен начин. Нека се върнем в далечната вече 1904 година. На Уулич Арсенал им предстои гостуване на Брадфорд Сити в западен Йоркшър. Датата е 13 февруари. До онзи ден, съставът на Уулич Арсенал е наричан с прозвището ’’червените’’. Доста от столичните вестници наричат отбора също така ”лондончани“. Все още никъде не фигурира термина ’’артилеристи’’. От Лондон тръгват 2 000 фена на Уулич Арсенал за споменатия двубой. За начин на придвижване е използвана британската железница и нейните парни локомотиви. Но този мач така и не се изиграва напълно. На полувремето е прекъснат заради проливният дъжд, който се изсипва над Йоркшър. Седмица по-късно, а именно на 20 февруари 1904 година, вестник Йоркшър Спортс пише следното: ’’Никое футболно събитие до този момент в Брадфорд не е предизвиквало подобен интерес. То бе очаквано с огромно нетърпение от известните артилеристи, които дойдеха чак от Уулич. Градът бе нападнат от огромна армия артилеристи, които бяха дошли да подкрепят любимия си отбор.’'
Това означава само едно. Положени са основите на връзката между феновете на тогавашния Уулич Арсенал и самия клуб. Връзка за която и до ден днешен много хора питат ’’добре, какво ѝ е специалното’’. Неоспоримия факт, че привърженици на Уулич Арсенал понякога са пътували едно денонощие с една едничка цел: да видят своите любимци на живо, прави тази връзка толкова специална. Нека не забравяме, че става дума за началото на миналия век. Разбира се, това е само капка в океана и има още много причини за тази симбиоза между клуба и феновете му. Освен това в онзи февруарски ден на 1904 година е използван за първи път термина ’’артилеристи’’. През същата 1904, но на 17 декември, Уулич Арсенал побеждава като гост тима на Нотс Каунти с 1:5. По неофициални данни близо 3 000 фена пропътуват разстоянието от южен Лондон до Нотингам. Ето какво пише за този мач в едно нотингамско издание: ’’Без значение дали "артилеристите" подкрепят своя отбор като домакин или гост, те са нещо невиждано според нас. На всичкото отгоре носят със себе си експлозиви. Те проявяват страшен ентусиазъм и огромен дух.’’ Продължаваме с вечерни новини от Манчестър през 1906 година. Датата е 9 март (на същата дата, но през 2015 година Арсенал победи като гост Манчестър Юнайтед с 2:1). ’’Известните "артилеристи" са уверени в много бъдещи свои последователи. Явно не ги интересува това, че цената на екскурзиите не е никак евтина. Те пропътуваха 400 мили за 24 часа само и само за да могат да бъдат на стадиона’’. В споменатият двубой, Уулич Арсенал побеждава ’’червените дяволи" с 3:2. Той се играе на 10 март 1906 и е част от надпреварата за ФА Къп.

Снимка на привърженици на Арсенал от 1930 година.

На втора страница от програмата за предстоящото първо изиграване на футболен мач на Хайбъри (06 септември 1913 година срещу Лестър Фосе, победа с 2:1), пише следното: ’’По високият път към възстановяването. С участието на доктор Хайбъри, доктор Плъмстед и артилерист." На представената карикатура от програмата, доктор Плъмстед е показан като почти зловещ образ. Доктор Хайбъри пък присъства на рисунката за да олицетвори преместването на клуба. Човекът в леглото е привърженикът на Арсенал на който се оказва лечение. Това лечение символизира нови славни дни в историята на клуба. "Артилеристът" е там за да подкрепи отбора си и в най-трудните му моменти. ’’Бях извикан навреме и с промяна на въздуха, както и с много нови привърженици, които да ви веселят няма причина да не възвърнете цялата си предишна сила.’’



Да следваш пътят на Арсенал навсякъде е ценност и традиция, останала и до днес. Да се наречеш ’'артилерист’’ е нещо, което малко или много те отличава от тълпата. Това е истински завет в нашите ръце и ние трябва да го пазим по един особен начин. Със сърцата си!

Up The Arsenal!

Автор: Даниел Георгиев